Съдържание: ЧАСТ I — ФИНАНСОВА РАМКА и СПЕЦИАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ 3 А. Разпоредби, свързани с финансовата рамка 3 Б. Разпоредби, свързани със специалните инструменти, които не са включени във финансовата рамка 3 Б.1. Резерв за спешна помощ 3 Б.2. Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз 4 Б.3. Инструмент за гъвкавост 4 Б.4. Европейски фонд за приспособяване към глобализацията 5 Б.5. Резерв за кризи в селскостопанския сектор 5 Б.6. Марж за непредвидени обстоятелства 6 ЧАСТ II — ПОДОБРЯВАНЕ НА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО БЮДЖЕТНИТЕ ВЪПРОСИ 7 А. Процедура за междуинституционално сътрудничество 7 Б. Включване на финансови разпоредби в законодателните актове 7 В. Разходи във връзка със споразуменията в областта на рибарството 8 Г. Финансиране на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) 8 Д. Ангажираност на институциите по отношение на въпросите на политиката за развитие и Европейския фонд за развитие 10 Е. Сътрудничество между институциите по отношение на административните разходи в хода на бюджетната процедура 10 ЧАСТ III — ДОБРО ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА НА ЕС 11 А. Финансово програмиране 11 Б. Агенции и европейски училища 12 ПРИЛОЖЕНИЕ — МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ХОДА НА БЮДЖЕТНАТА ПРОЦЕДУРА 14 Част А. Календар на бюджетната процедура 14 Част Б. Приоритети на бюджетната процедура 14 Част В. Съставяне на проектобюджета и актуализиране на разчетите 14 Част Г. Бюджетна процедура преди помирителната процедура 15 Част Д. Помирителна процедура 16 Част Е. Коригиращи бюджети 18 Проект на Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, наричани по-долу „институциите“, се споразумяха за следното: 1. Целта на настоящото споразумение, прието в съответствие с член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „ДФЕС“), е да подобри функционирането на годишната бюджетна процедура и сътрудничеството между институциите по бюджетните въпроси. 2. Споразумението е задължително за всички институции, докато е в сила. 3. Настоящото споразумение не променя съответните бюджетни правомощия на институциите, предвидени в Договорите, в Регламент (ЕС) № …/201x на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014—20xx г.[1] (наричан по-долу „Регламентът за МФР“) и в Регламент № …/201x на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за годишния бюджет на Съюза (наричан по-долу „Финансовият регламент“)[2]. 4. Всички изменения на настоящото споразумение се приемат със съгласието на всички институции. 5. Настоящото споразумение се състои от три части: 6. част I съдържа допълнителни разпоредби във връзка с многогодишната финансова рамка и разпоредби относно специалните инструменти, които не са включени във финансовата рамка; 7. част II се отнася до междуинституционалното сътрудничество в хода на бюджетната процедура; 8. част III съдържа разпоредби във връзка с доброто финансово управление на средствата на ЕС. 9. Настоящото споразумение влиза в сила в деня на влизането в сила на Регламента за МФР и заменя Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление[3]. ЧАСТ I — ФИНАНСОВА РАМКА и СПЕЦИАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ А. Разпоредби, свързани с финансовата рамка 10. Информацията във връзка с операциите, които не са включени в общия бюджет на Европейския съюз, и предвидимото развитие на различните категории собствени ресурси на Съюза е представена индикативно в отделни таблици. Тази информация се актуализира ежегодно заедно с документите, придружаващи проектобюджета. 11. С изключение на подтавана за икономическото, социалното и териториалното сближаване от финансовата рамка, за целите на доброто финансово управление институциите осигуряват, доколкото е възможно, по време на бюджетната процедура и на приемането на бюджета наличието на достатъчни маржове под таваните за различните функции. Актуализиране на прогнозите за бюджетните кредити за плащания след 2020 г. 12. През 2017 г. Комисията актуализира прогнозите за бюджетните кредити за плащания след 2020 г. Актуализацията взема предвид реалното изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения и на бюджетните кредити за плащания, както и прогнозите за изпълнението. Освен това тя взема под внимание определените правила за осигуряване на съгласуваното развитие на бюджетните кредити за плащания спрямо бюджетните кредити за поети задължения и прогнозите за растежа на брутния национален доход (БНД) на Европейския съюз. Б. Разпоредби, свързани със специалните инструменти, които не са включени във финансовата рамка Б.1. Резерв за спешна помощ 13. Целта на Резерва за спешна помощ е да позволи бързо реагиране на специфичните нужди от помощ на трети държави в резултат на събития, които не са могли да бъдат предвидени при изготвянето на бюджета, главно за хуманитарни операции, но и за управление на граждански кризи и за гражданска защита, както и при ситуации на особен натиск в резултат на миграционни потоци по външните граници на Съюза, когато обстоятелствата налагат това. Годишният размер на резерва е определен на 350 милиона EUR (по цени от 2011 г.) и може да се усвоява до година n+1 в съответствие с Финансовия регламент. Резервът се записва в общия бюджет на Европейския съюз като провизия. Частта от годишната сума, произтичаща от предходни години, се усвоява първа — в хронологичен ред. Частта от годишната сума за година n, която не е използвана през година n+1, губи сила. Когато смята, че резервът трябва да бъде използван, Комисията представя на двата клона на бюджетния орган предложение за прехвърляне на средства от резерва към съответните бюджетни редове. Всяко предложение на Комисията за прехвърляне на средства от резерва трябва обаче да се предшества от проверка на възможностите за преразпределение на бюджетните кредити. В случай на несъгласие се започва тристранна процедура. Прехвърлянията се извършват съгласно Финансовия регламент. Б.2. Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз 14. Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз има за цел да се осигури финансова помощ при големи бедствия на територията на дадена държава-членка или страна кандидатка според определеното в съответния основен акт. Определя се таван за годишната сума, предоставена на Фонда, в размер на 1 милиард EUR (по цени от 2011 г.). На 1 октомври всяка година на разположение остава най-малко една четвърт от годишната сума за покриване на възникващите нужди до края на годината. Незаписаната в бюджета част от годишната сума не може да се пренася за следващите години. В изключителни случаи и ако оставащите налични финансови средства във Фонда през годината, в която възниква бедствието, съгласно определеното в съответния основен акт, не са достатъчни да покрият помощта, която бюджетният орган смята за необходима, Комисията може да предложи разликата да се финансира чрез наличните годишни суми за следващата година. Годишният размер на Фонда, който се включва в бюджета всяка година, не може при никакви обстоятелства да надхвърля 1 милиард EUR. Когато са изпълнени условията за мобилизиране на Фонда, определени в съответния основен акт, Комисията прави предложение за неговото използване. Когато съществуват възможности за преразпределяне на бюджетните кредити във функцията, за която са необходими допълнителни разходи, Комисията отчита това в необходимото предложение, съгласно Финансовия регламент, чрез подходящия бюджетен инструмент. Решението за използване на фонда се взема съвместно от двата клона на бюджетния орган. Съветът действа с квалифицирано мнозинство, а Европейският парламент — с мнозинство от съставляващите го членове и три пети от подадените гласове. В случай на несъгласие се започва тристранна процедура. Б.3. Инструмент за гъвкавост 15. Инструментът за гъвкавост с годишен таван от 500 милиона EUR (по цени от 2011 г.) цели да се даде възможност за финансиране през определена финансова година и до посочения размер на ясно определени разходи, които не могат да се финансират в рамките на наличните тавани за една или повече функции. Годишната сума за Инструмента за гъвкавост може да се усвоява до година n+3. Частта от годишната сума, произтичаща от предходни години, се усвоява първа — в хронологичен ред. Частта от годишната сума за година n, която не е използвана през година n+3, губи сила. Комисията прави предложение за използване на Инструмента за гъвкавост, след като е разгледала всички възможности за преразпределяне на бюджетните кредити във функцията, за която са необходими допълнителни разходи. В предложението се посочват нуждите, които трябва да се покрият, и сумата. То може да се представи за всяка финансова година по време на бюджетната процедура. Решението за използване на Инструмента за гъвкавост се взема съвместно от двата клона на бюджетния орган. Съветът действа с квалифицирано мнозинство, а Европейският парламент — с мнозинство от съставляващите го членове и три пети от подадените гласове. Съгласието се постига в рамките на годишната бюджетна процедура. Б.4. Европейски фонд за приспособяване към глобализацията 16. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията има за цел да се предостави допълнителна подкрепа на работниците, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия, за да ги подпомогне при повторното им приобщаване към пазара на труда, както и на земеделските стопани, засегнати от последиците от глобализацията. Фондът не може да надхвърля максималната годишна сума от 429 милиона EUR (по цени от 2011 г.). Бюджетните кредити се записват в общия бюджет на Европейския съюз като провизия. Когато са изпълнени условията за мобилизиране на Фонда, определени в съответния основен акт, Комисията прави предложение за неговото използване. Решението за използване на фонда се взема съвместно от двата клона на бюджетния орган. Съветът действа с квалифицирано мнозинство, а Европейският парламент — с мнозинство от съставляващите го членове и три пети от подадените гласове. Едновременно с представянето на предложението си за решение за използване на Фонда Комисията представя на двата клона на бюджетния орган предложение за трансфер към съответните бюджетни редове. В случай на несъгласие се започва тристранна процедура. Трансферите, свързани с Фонда, се извършват съгласно Финансовия регламент. Б.5. Резерв за кризи в селскостопанския сектор 17. Резервът за кризи в селскостопанския сектор е предназначен за оказване на допълнителна подкрепа на сектора в случай на големи кризи, засягащи производството или дистрибуцията на селскостопански продукти, в случай че тази подкрепа не може да се финансира в рамките на тавана на функция 2. Резервът не може да надхвърля максималната годишна сума от 500 милиона EUR (по цени от 2011 г.). Бюджетните кредити се записват в общия бюджет на Европейския съюз като провизия. Когато смята, че резервът трябва да бъде използван, в съответствие с приложимия основен акт Комисията представя на двата клона на бюджетния орган предложение за прехвърляне на средства от резерва към съответните бюджетни редове. Всяко предложение на Комисията за прехвърляне на средства от резерва трябва обаче да се предшества от проверка на възможностите за преразпределение на бюджетните кредити. В случай на несъгласие се започва тристранна процедура. Трансферите, свързани с Резерва, се извършват съгласно Финансовия регламент. Б.6. Марж за непредвидени обстоятелства 18. Като последно средство за реакция при непредвидени обстоятелства извън таваните на финансовата рамка се определя марж за непредвидени обстоятелства в размер до 0,03 % от брутния национален доход на Съюза. Усвояването на маржа за непредвидени обстоятелства не надвишава през нито една година максималната сума, предвидена в член 4, параграф 1, буква в) от Регламента за МФР, като трябва да отговаря на тавана на собствените ресурси. Комисията предлага мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства или на част от него след задълбочен анализ на всички други финансови възможности. Предложението на Комисията за мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства се придружава от предложение за преразпределяне със значителна сума, доколкото това е обосновано от анализа, в рамките на съществуващия бюджет. Решението за мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства се взема съвместно от двата клона на бюджетния орган. Съветът действа с квалифицирано мнозинство, а Европейският парламент — с мнозинство от съставляващите го членове и три пети от подадените гласове. ЧАСТ II — ПОДОБРЯВАНЕ НА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО БЮДЖЕТНИТЕ ВЪПРОСИ А. Процедура за междуинституционално сътрудничество 19. Условията, при които се осъществява междуинституционалното сътрудничество в хода на бюджетната процедура, са изложени подробно в приложението. Б. Включване на финансови разпоредби в законодателните актове 20. Всеки законодателен акт, който се отнася до многогодишна програма, която се приема съгласно обикновената законодателна процедура, съдържа разпоредба, в която законодателният орган определя финансовия пакет за програмата. Тази сума представлява основната референтна сума за бюджетния орган в хода на годишната бюджетна процедура. Бюджетният орган и Комисията, когато тя съставя проектобюджета, се ангажират да не се отклоняват с повече от 10 % от тази сума за целия срок на съответната програма, освен ако възникнат нови обективни и дългосрочни обстоятелства, за които се дава изрична и точна обосновка, като се отчитат резултатите от изпълнението на програмата, по-специално въз основа на оценки. Всяко увеличение в резултат на такова отклонение трябва да остане в рамките на съществуващия таван за съответната функция, без да се засяга използването на посочените в Регламента за МФР и в настоящото споразумение инструменти. Настоящата точка не се прилага по отношение на бюджетните кредити за сближаване, приети съгласно обикновената законодателна процедура и предварително разпределени по държави-членки, които имат финансов пакет за целия срок на програмата, както и по отношение на широкомащабните проекти, посочени в член 14 от Регламента за МФР. 21. Законодателните актове във връзка с многогодишните програми, които не са предмет на обикновената законодателна процедура, не съдържат „сума, която се счита за необходима“. Ако Съветът пожелае да включи референтна сума, тя се приема като показваща волята на законодателния орган и не засяга правомощията на бюджетния орган съгласно ДФЕС. Тази разпоредба се посочва във всички законодателни актове, които съдържат такава референтна сума. Когато съответната сума е предмет на споразумение съгласно помирителната процедура, предвидена в Съвместната декларация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията от 4 март 1975 г.[4], тя се смята за референтна сума по смисъла на точка 17 от настоящото споразумение. В. Разходи във връзка със споразуменията в областта на рибарството 22. По отношение на разходите по споразуменията в областта на рибарството се прилагат следните специални правила. Комисията се ангажира редовно да информира Европейския парламент за подготовката и провеждането на преговорите, включително за бюджетните последици. В хода на законодателния процес във връзка със споразуменията в областта на рибарството институциите се ангажират да полагат всички усилия, за да гарантират възможно най-бързо провеждане на всички процедури. Предвидените в бюджета суми за нови споразумения или за подновяване на споразумения, които влизат в сила след 1 януари на съответната бюджетна година, се заделят в резерв. Ако бюджетните кредити във връзка със споразуменията в областта на рибарството, включително резервът, се окажат недостатъчни, Комисията предоставя на бюджетния орган необходимата информация за обмен на мнения под формата на тристранна среща, по възможност опростена, относно причините за ситуацията и мерките, които могат да бъдат приети съгласно установените процедури. При необходимост Комисията предлага подходящи мерки. Всяко тримесечие Комисията представя на бюджетния орган подробна информация за изпълнението на действащите споразумения и финансова прогноза за останалата част от годината. Г. Финансиране на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) 23. По отношение на разходите за ОВППС, които се поемат от общия бюджет на Европейския съюз съгласно член 41 от Договора за Европейския съюз, институциите полагат усилия в рамките на помирителния комитет и въз основа на съставения от Комисията проектобюджет да постигнат всяка година споразумение за размера на оперативните разходи, които да се поемат от бюджета на Европейския съюз, и за разпределението на тази сума между статиите на бюджетната глава за ОВППС, предложени в четвъртата алинея на настоящата точка. При липса на споразумение се подразбира, че Европейският парламент и Съветът записват в бюджета по-малката от следните две суми — сумата от предходния бюджет или сумата, предложена в проектобюджета. Общият размер на оперативните разходи за ОВППС се разпределя между статиите на бюджетната глава за ОВППС, предложени в четвъртата алинея на настоящата точка. Всяка статия обхваща вече приетите инструменти, инструментите, които са предвидени, но все още не са приети, и всички бъдещи (т.е. непредвидени) инструменти, които ще бъдат приети от Съвета през съответната финансова година. Тъй като по силата на Финансовия регламент Комисията има правомощието да прехвърля самостоятелно бюджетни кредити между статии в рамките на бюджетната глава за ОВППС, ще се осигури съответно гъвкавостта, която се смята за необходима за бързо изпълнение на действията по ОВППС. Ако през финансовата година сумата по бюджетната глава за ОВППС се окаже недостатъчна за покриване на необходимите разходи, Европейският парламент и Съветът търсят спешно решение по предложение на Комисията, като вземат предвид член 2 от Регламента за МФР и точка 10 от настоящото споразумение. В рамките на бюджетната глава за ОВППС статиите, в които се записват действията по ОВППС, могат да се формулират в следните насоки: - операции за управление на кризи, предотвратяване на конфликти, разрешаване на конфликти и стабилизиране, наблюдение и осъществяване на мирни процеси и на процеси, свързани със сигурността; - неразпространение на оръжия и разоръжаване; - спешни мерки; - подготвителни и последващи мерки; - специални представители на Европейския съюз. Сумата за мерките, записани в посочената в третото тире статия, не може да надхвърля 20 % от общата сума за бюджетната глава за ОВППС. 24. Всяка година върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (наричан по-долу „върховният представител“) се консултира с Европейския парламент относно документ, който се представя до 15 юни на съответната година и в който се излагат в перспектива главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС, включително финансовите последици за общия бюджет на Европейския съюз и оценка на мерките, започнати през година n–1. Освен това върховният представител информира Европейския парламент, като провежда съвместни консултативни срещи най-малко пет пъти годишно в рамките на редовния политически диалог по ОВППС, които се определят най-късно в рамките на помирителния комитет. Участници в срещите са: 25. за Европейския парламент — бюрата на двата съответни комитета, 26. за Съвета — председателят на Комитета по политика и сигурност. Комисията се поканва да участва в тези срещи. Когато Съветът приеме решение в областта на ОВППС, което е свързано с разходи, върховният представител незабавно и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след окончателното решение изпраща на Европейския парламент разчет за предвидените разходи („финансова обосновка“), по-специално във връзка със сроковете, човешките ресурси, помещенията и останалата инфраструктура, транспорта, нуждите от обучение и мерките за сигурност. Веднъж на три месеца Комисията информира бюджетния орган за изпълнението на действията в областта на ОВППС и финансовите прогнози за оставащата част от годината. Д. Ангажираност на институциите по отношение на въпросите на политиката за развитие и Европейския фонд за развитие 27. Комисията установява общ диалог с Европейския парламент по въпросите на политиката за развитие независимо от източниците на тяхното финансиране. Контролът на Европейския парламент по отношение на Европейския фонд за развитие се привежда на доброволни начала в съответствие с правата за контрол, които съществуват по отношение на общия бюджет на ЕС, по-конкретно Инструмента за сътрудничество за развитие, съгласно ред и условия, които се определят в неофициалния диалог. Е. Сътрудничество между институциите по отношение на административните разходи в хода на бюджетната процедура 28. Европейският парламент, Съветът и Комисията полагат усилия за постигане на споразумение относно поделянето на административните разходи всяка година в ранен етап от годишната бюджетна процедура. Разчетите за разходите на всяка институция съдържат разчети за възможното отражение върху бюджета на промените в разпоредбите на Правилника за персонала. Европейският парламент и Съветът се съгласяват да гарантират, че това отражение ще бъде отразено в размера на разрешените бюджетни кредити за всички институции. Европейският парламент, Съветът и Комисията се съгласяват на постепенно намаляване на броя на персонала с 5 % между 2013 и 2018 г. Това намаление следва да се приложи за всички институции, органи и агенции. ЧАСТ III — ДОБРО ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА НА ЕС А. Финансово програмиране 29. Комисията представя два пъти годишно — първия път през април/май (заедно с документите, придружаващи проектобюджета) и втория път през декември/януари (след приемането на бюджета) — пълно финансово програмиране за функции 1 (с изключение на подтавана за икономическото, социалното и териториалното сближаване), 2 (за околната среда и рибарството), 3 и 4 от финансовата рамка. В този документ, структуриран по функции, области на политиката и бюджетни редове, следва да се посочват: а) действащото законодателство , като се прави разграничение между многогодишните програми и годишните дейности: - за многогодишните програми Комисията следва да посочи процедурата, по която са приети (обикновена и специална законодателна процедура), продължителността им, общия финансов пакет и частта, предвидена за административните разходи; - за годишните дейности (пилотни проекти, подготвителни действия, агенции) и дейностите, финансирани съгласно прерогативите на Комисията, Комисията следва да представи многогодишни разчети и оставащите маржове под разрешените тавани, определени в [делегирания регламент относно условията за изпълнение на Финансовия регламент]; б) законодателните предложения в процес на разглеждане : текущите предложения на Комисията с последните актуализации. Комисията следва да разгледа възможностите за кръстосано обвързване на финансовото програмиране с нейното законодателно програмиране с оглед на предоставянето на по-точни и надеждни прогнози. За всяко законодателно предложение Комисията следва да посочи дали то е включено в програмата за април—декември. По-конкретно бюджетният орган следва да бъде информиран за: а) всички новоприети законодателни актове и всички внесени предложения в процес на разглеждане, които обаче не са включени в документа за април—декември (със съответните суми); б) законодателството, предвидено в годишната законодателна работна програма на Комисията с посочване на дейностите, които е вероятно да доведат до финансови последици (да/не). Когато е необходимо, Комисията посочва препрограмирането, което произтича от новите законодателни предложения. Б. Агенции и европейски училища 30. Преди да представи своето предложение за създаване на нова агенция, Комисията следва да представи солидна, пълна и обективна оценка на въздействието, като взема под внимание, inter alia , критичната маса на персонала и компетенциите, аспектите, свързани с разходите и ползите, отражението върху националните дейности и дейностите на ЕС и бюджетните последици за съответната разходна функция. Въз основа на тази информация и без да се засягат законодателните процедури във връзка със създаването на агенцията, двата клона на бюджетния орган се ангажират, в рамките на бюджетното сътрудничество, да постигнат своевременно споразумение за финансирането на агенцията. Прилагат се следните процедурни етапи: - на първо място, Комисията системно представя всяко предложение за създаване на нова агенция на първата тристранна среща след приемане на предложението ѝ, представя финансовата обосновка, придружаваща правния акт, с който се предлага създаването на агенцията, и пояснява неговите последствия за оставащия период от финансовото програмиране; - на второ място, като се отчита напредъкът, постигнат в законодателния процес, и при условие че всеки клон на бюджетния орган е в състояние да вземе позиция по финансовите последици от предложението преди приемането на правния акт, създаването на новата агенция се включва в дневния ред на следваща тристранна среща (в спешни случаи — в опростена форма), с цел да се постигне споразумение по финансирането; - на трето място, постигнатото по време на тристранна среща споразумение се потвърждава в съвместна декларация след одобрение от всеки клон на бюджетния орган в съответствие със собствения му процедурен правилник. Същата процедура се прилага за всяко изменение на правния акт за създаване на агенция, което оказва въздействие върху ресурсите на въпросната агенция. Ако задачите на дадена агенция бъдат изменени в значителна степен без изменение на правния акт за създаване на въпросната агенция, Комисията уведомява бюджетния орган чрез преработена финансова обосновка, за да се даде възможност на двата клона на бюджетния орган да постигнат своевременно споразумение по финансирането на агенцията. Когато управителният съвет предвижда създаване на ново европейско училище, за последиците за бюджета на ЕС се прилага сходна процедура. Съставено в Брюксел на [...] година. За Европейския парламент За Съвета За Комисията Председател Председател Член на Комисията ПРИЛОЖЕНИЕ — МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ХОДА НА БЮДЖЕТНАТА ПРОЦЕДУРА Част А. Календар на бюджетната процедура 31. Институциите следват календара, определен в точки 2, 3, 5, 11, 12, 13, 14 и 15 по-долу за различните етапи на бюджетната процедура. Своевременно преди началото на бюджетната процедура, ако е необходимо, те могат да се споразумеят за всяка промяна на този календар, която сметнат за уместна. Част Б. Приоритети на бюджетната процедура 32. Своевременно преди приемането на проектобюджета от Комисията и най-късно през април се свиква тристранна среща, за да се обсъдят възможните приоритети на бюджета за предстоящата финансова година. Част В. Съставяне на проектобюджета и актуализиране на разчетите 33. Институциите, различни от Комисията, се приканват да приемат техните разчети най-късно преди края на март. 34. Преди приемането на техните разчети Европейският парламент, Съветът и Комисията се споразумяват относно насоките във връзка с желаната годишна промяна в размера на административните разходи за всички институции. 35. Комисията приема проектобюджета през последната седмица на април или най-късно през първата седмица на май. Комисията завършва проектобюджета, включително общия разчет за приходната част на бюджета, и го предоставя официално преди края на май. 36. Всяка година Комисията представя проектобюджет, който показва действителните нужди от финансиране на Европейския съюз. Тя взема предвид: а) прогнозите във връзка със структурните фондове, предоставени от държавите-членки; б) капацитета за усвояване на бюджетните кредити, като се полагат усилия за поддържане на строга взаимовръзка между бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания; в) възможностите за започване на нови политики чрез пилотни проекти и/или нови подготвителни действия или продължаване на многогодишни дейности, които приключват, след като се направи оценка дали е възможно да се осигури основен акт по смисъла на Финансовия регламент (определение за основен акт, необходимост от основен акт за изпълнението и изключения); г) необходимостта да се гарантира, че всяка промяна в разходите спрямо предходната година е съобразена с ограниченията, наложени от бюджетната дисциплина. 37. Институциите избягват, доколкото е възможно, да записват в бюджета позиции, които са свързани с незначителни разходи за операциите. 38. Двата клона на бюджетния орган се ангажират също да вземат предвид оценката на възможностите за изпълнение на бюджета, направена от Комисията в нейните проекти и във връзка с изпълнението на текущия бюджет. 39. В интерес на доброто финансово управление и поради ефекта от големите промени в дяловете и главите в бюджетната номенклатура върху отговорностите на службите на Комисията във връзка с управленската отчетност, двата клона на бюджетния орган се ангажират да обсъждат всички големи промени с Комисията в рамките на помирителната процедура. 40. До момента, в който бъде свикан помирителният комитет, Комисията може, ако е необходимо, да изменя проектобюджета в съответствие с член 314, параграф 2 от ДФЕС, включително чрез писмо за внасяне на корекции, с което се актуализират разчетите за разходите за селското стопанство. Веднага щом информацията за актуализациите бъде налична, Комисията я предоставя за разглеждане на двата клона на бюджетния орган. Комисията представя на бюджетния орган всички надлежно обосновани мотиви, които той може да поиска. Част Г. Бюджетна процедура преди помирителната процедура 41. Достатъчно време преди четенето от Съвета се свиква тристранна среща, за да се даде възможност на институциите да обменят мнения относно проектобюджета. 42. За да може Комисията своевременно да оцени осъществимостта на предвидените от бюджетния орган изменения, които създават нови подготвителни действия или пилотни проекти или удължават съществуващи такива, и двата клона на бюджетния орган уведомяват Комисията до средата на юни за намеренията си във връзка с това, така че още на тази тристранна среща да може да бъде проведено първоначално обсъждане. 43. Съветът приключва своето четене най-късно до края на юли. 44. Комисията по бюджети на Европейския парламент гласува по своето четене най-късно до края на септември или началото на октомври, а Европейският парламент гласува на пленарно заседание по своето четене най-късно до края на октомври. 45. Тристранна среща би могла да бъде свикана преди Европейският парламент да гласува на пленарно заседание. Част Д. Помирителна процедура 46. Ако Европейският парламент гласува изменения на позицията на Съвета, по време на същото пленарно заседание председателят на Съвета отбелязва разликите в позицията на двете институции и дава своето съгласие председателят на ЕП да свика незабавно помирителния комитет. Писмото за свикване на помирителния комитет се изпраща най-късно на първия работен ден на седмицата, следваща края на парламентарната сесия, по време на която е проведено гласуването на пленарно заседание, като помирителният период започва да тече от следващия ден. Срокът от 21 дни се изчислява съгласно Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове. 47. Ако Съветът не може да се съгласи с всички изменения, гласувани от Европейския парламент, той потвърждава своята позиция с писмо, изпратено преди първата тристранна среща, предвидена за помирителния период. В такъв случай помирителният комитет процедира в съответствие с условията, определени в следващите точки. 48. Помирителният комитет се председателства съвместно от представители на Европейския парламент и на Съвета. Заседанията на комитета се председателстват от съпредседателя от институцията домакин на заседанието. Всяка институция определя в съответствие със своя процедурен правилник участниците си във всяка среща и мандата си за преговорите. 49. Съгласно член 314, параграф 5, втора алинея от ДФЕС Комисията участва в работата на помирителния комитет и предприема всички необходими инициативи, за да подпомогне сближаването на позициите на Европейския парламент и на Съвета. 50. По време на цялата помирителна процедура на различни равнища на представителство се провеждат тристранни срещи с цел разрешаване на нерешените въпроси и подготвяне на основите за постигане на споразумение в рамките на помирителния комитет. 51. Заседанията на помирителния комитет и тристранните срещи се провеждат последователно в помещенията на Европейския парламент и на Съвета с цел балансирано ползване на ресурсите, в това число и услугите по устен превод. 52. Датите на заседанията на помирителния комитет и на тристранните срещи се определят предварително преди началото на бюджетната процедура по споразумение между трите институции. 53. На помирителния комитет се предоставя общ набор от документи (входящи документи), съпоставящи различните етапи на бюджетната процедура [5] . Той включва цифри по редове, общи суми по функции от финансовата рамка и консолидиран документ с цифри и забележки за всички бюджетни редове, които се считат за технически „отворени“. Без да се засяга окончателното решение на помирителния комитет, в специален документ се изброяват всички бюджетни редове, които се считат за технически затворени [6] . Тези документи се класифицират според бюджетната номенклатура. Към входящите документи за помирителния комитет се прилагат и други документи, включително писмо на Комисията за изпълнимост на позицията на Съвета и измененията, поискани от Европейския парламент; както и евентуално(и) писмо(а) от другите институции относно позицията на Съвета и поисканите от Европейския парламент изменения. 54. С цел постигане на споразумение до края на помирителния период, на тристранните срещи се: 55. определя обхватът на преговорите по бюджетните въпроси, които следва да бъдат разгледани; 56. утвърждава списъкът с бюджетните редове, които се считат за технически затворени, при условие че се постигне окончателно споразумение относно целия бюджет за финансовата година; 57. обсъждат въпросите, определени в първото тире, с цел постигане на евентуални споразумения, които да бъдат утвърдени от помирителния комитет; 58. разглеждат тематични въпроси, включително по функции от многогодишната финансова рамка. По време на всяка тристранна среща или непосредствено след приключването ѝ се съставят съвместно предварителни заключения, заедно с дневния ред за следващата среща. Тези заключения се регистрират от институцията домакин на тристранната среща и се считат за предварително одобрени след 24 часа, без да се засяга окончателното решение на помирителния комитет. 59. Заседанията на помирителния комитет разполагат със заключенията от тристранните срещи и с документ с бюджетните редове, за които е постигнато предварително споразумение по време на тристранните срещи, за евентуално утвърждаване. 60. Общият проект, предвиден в член 314, параграф 5 от ДФЕС, се съставя от секретариатите на Европейския парламент и на Съвета със съдействието на Комисията. Той се състои от въвеждащ правен документ, съдържащ датата на споразумението в рамките на помирителния комитет, и приложения, които включват: 61. цифри по редове за всички бюджетни позиции и обобщени цифри по функции от финансовата рамка; 62. консолидиран документ, съдържащ цифрите и окончателния текст на всички редове, които са изменени в хода на помирителната процедура; 63. списък на редовете, които не са изменени спрямо проектобюджета, или позицията на Съвета по него. Помирителният комитет може също да приеме заключения и евентуални съвместни декларации във връзка с бюджета. 64. Общият проект се превежда на всички езици (от службите на Европейския парламент) и се представя за одобрение на двата клона на бюджетния орган в срок от 14 дни от датата, следваща датата на постигането на споразумение по общия проект съгласно точка 26. Бюджетът подлежи на финализиране от юрист-лингвистите след приемане на общия проект чрез интегриране на приложенията към общия проект с бюджетните редове, които не са изменени в хода на помирителната процедура. 65. Институцията домакин на заседанието (тристранна среща или среща на помирителния комитет) осигурява услугите по устен превод, като за заседанията на помирителния комитет е приложим пълен езиков режим, а за тристранните срещи — специален езиков режим. Институцията домакин на заседанието осигурява възпроизвеждането и разпространението на документите от заседанието. Службите на трите институции си сътрудничат за включване на резултатите от преговорите, за да бъде финализиран общият проект. Част Е. Коригиращи бюджети Общи принципи 66. Предвид на факта, че коригиращите бюджети често са съсредоточени върху специфични и понякога спешни въпроси, институциите приемат изложените по-долу принципи, с цел да се осигури подходящо междуинституционално сътрудничество за гладко и бързо приемане на коригиращите бюджети, като същевременно се избягва, доколкото е възможно, свикването на помирителна среща за коригиращите бюджети. 67. Доколкото е възможно, институциите полагат усилия да ограничат броя на коригиращите бюджети. Календар 68. Комисията информира предварително двата клона на бюджетния орган за възможните дати на приемане на проектите на коригиращи бюджети, без това да засяга крайната дата на приемане. 69. В съответствие с вътрешния си процедурен правилник всеки клон на бюджетния орган полага усилия да разгледа предложения от Комисията проект на коригиращ бюджет скоро след приемането му от Комисията. 70. С цел да се ускори процедурата, двата клона на бюджетния орган правят необходимото съответните им работни календари да са координирани, доколкото е възможно, за да може процедурата да протече по съгласуван и сближаващ позициите начин. За тази цел те се стремят да изготвят възможно най-бързо индикативен график за различните етапи, водещи до окончателното приемане на коригиращия бюджет. Двата клона на бюджетния орган отчитат сравнителната спешност на коригиращия бюджет и необходимостта от своевременното му одобряване, за да може да даде резултат през съответната година. Сътрудничество по време на четенето във всеки клон на бюджетния орган 71. Институциите си сътрудничат добросъвестно по време на цялата процедура, като правят необходимото, доколкото е възможно, коригиращите бюджети да бъдат приети на ранен етап от процедурата. Когато е уместно и когато съществува риск от различие в становищата, всеки клон на бюджетния орган, преди да приеме окончателната си позиция по коригиращия бюджет, или Комисията може да предложи да се свика специална тристранна среща, на която да бъдат обсъдени различията и да се положат усилия за постигане на компромис. 72. Всички предложени от Комисията проекти на коригиращи бюджети, които все още не са окончателно приети, системно се включват в дневния ред на планираните тристранни срещи по годишната бюджетна процедура. Комисията представя проектите на коригиращи бюджети, а двата клона на бюджетния орган обявяват съответните си становища, доколкото е възможно, преди провеждането на тристранната среща. 73. Ако в рамките на тристранна среща бъде постигнат компромис, всеки клон на бюджетния орган се ангажира да разгледа резултатите от тристранната среща по време на разискването на коригиращия бюджет в съответствие с Договора и с вътрешния си процедурен правилник. Сътрудничество след четенето във всеки клон на бюджетния орган 74. Ако Европейският парламент одобри без изменение позицията на Съвета, коригиращият бюджет се приема. 75. Ако Европейският парламент приеме изменения с мнозинство от съставляващите го членове, се прилага член 314, параграф 4, буква в) от ДФЕС. Въпреки това преди заседанието на помирителния комитет се свиква тристранна среща. 76. Ако по време на тристранната среща бъде постигнато споразумение и двата клона на бюджетния орган дадат съгласието си относно резултатите от тристранната среща, помирителната процедура се прекратява с размяна на писма, без да се провежда заседание на помирителния комитет. 77. Ако на тристранната среща не бъде постигнато споразумение, помирителният комитет провежда заседание и организира работата си съобразно обстоятелствата с оглед на възможно най-бързото приключване на процеса на вземане на решение преди изтичането на двадесет и един дневния срок, установен в член 314, параграф 6 от ДФЕС. Помирителният комитет може да прекрати работата си чрез размяна на писма. [1] ОВ L, стр. . [2] ОВ L, стр. . [3] ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1. [4] ОВ C 89, 22.4.1975 г., стр. 1. [5] Различните етапи включват: бюджета за текущата финансова година (включително приетите коригиращи бюджети); първоначалния проектобюджет; позицията на Съвета относно проектобюджета; измененията на позицията на Съвета от страна на Европейския парламент и писмата за внасяне на корекции, представени от Комисията (ако все още не са изцяло одобрени от всички институции). [6] Бюджетен ред, който се счита за технически затворен, е ред, по отношение на който между Европейския парламент и Съвета няма разногласия и за който не е представено писмо за внасяне на корекции.