23.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/23

—

отбелязва, че актовете за гражданско състояние, като удостоверенията за раждане, брак и смърт, регистрацията/вписването на развод, промяна на името и т.н. са от решаващо значение за самоличността на хората и за способността им да участват пълноценно в социалния, икономическия и политическия живот;

—

подчертава факта, че съществена функция на официалните документи e да гарантират на бенефициерите ефективно упражняване на правата, произтичащи от ЕС;

—

подчертава факта, че законодателството за гражданското състояние е изключително в компетенциите на държавите-членки и на съставляващите ги местни и регионални власти и изтъква, че придържането към принципите на субсидиарност и пропорционалност е едно от изискванията;

—

споделя глобалната цел на Комисията да определи и премахне пречките пред упражняването на правата, произтичащи от ЕС, по-специално в трансграничните ситуации, и да даде възможност на гражданите да изпитат допълнителни практически и видими ползи от протичащата евроинтеграция, и настоява удовлетворяването на потребностите на гражданите да бъде основният акцент на разработваната политика в тази област;

—

изразява съгласие с мнението, че легализацията на официални документи между държавите-членки не следва да е задължителна, но фактът, че обменът на информация между службите на държавите-членки за регистрация на гражданско състояние е ненадежден и непълен подсказва, че преди да бъде въведено законодателство, може да се наложи да бъдат установени форми на административно сътрудничество между длъжностните лица по гражданската регистрация в държавите-членки, така че при необходимост те да могат да изискват удостоверяване на автентичността на документите; в междинния период и с цел улесняване на отношенията със страните извън ЕС счита, че държавите-членки следва да разгледат с оглед на приемането му, софтуерното приложение „е-APP“ за издаване и ползване на електронен апостил;

—

счита, че не трябва да се пренебрегва възможността за създаването на европейска служба за гражданско състояние, ако може да бъде доказано, че тя ще е по-ефикасна и по-ефективна, отколкото създаването на множество нови служби или поддържането на подобни служби в държавите-членки;

—

предлага да се обмисли възможността на държавите-членки да се дават насоки, основаващи се на най-добри практики, с цел улесняване на трансграничното предоставяне на документация за гражданско състояние.

Докладчик

г-н Patrick McGOWAN (IE/АЛДЕ), член на Административната управа на графство Донегал и на Административната управа на пограничния регион

Отправен документ

Зелена книга: „По-малко административни процедури за гражданите: насърчаване на свободното движение на официални документи и признаването на действието на актовете за гражданско състояние“

COM(2010) 747

1.

приветства инициативата на Европейската комисия за постигане на Съюз на гражданите чрез изготвянето на Зелената книга с цел започване на дебат в целия ЕС относно възможностите за законодателни предложения по две различни, но взаимосвързани области:

2.

отбелязва, че официалните документи обхващат различни административни, нотариални и съдебни актове и документи, и включват актове за гражданско състояние, които определят и същевременно представляват ключови моменти от човешкия живот; отбелязва също така, че актовете за гражданско състояние, като удостоверенията за раждане, брак и смърт, регистрацията/вписването на развод, промяна на името и т.н. са от решаващо значение за самоличността на хората и за способността им да участват пълноценно в социалния, икономическия и политическия живот;

3.

подчертава факта, че съществена функция на официалните документи e да гарантират на бенефициерите ефективно упражняване на правата, произтичащи от ЕС. Тези права включват свободно движение на гражданите и членовете на техните семейства, свободно движение на работниците, свобода на установяване, социална сигурност, свободно движение на стоки и услуги и ефективно правосъдие за гражданите в граждански и търговски дела. Спектърът от официални документи, които участват в признаването на правата, произтичащи от ЕС, е наистина много широк;

4.

споделя глобалната цел на Комисията да определи и премахне пречките пред упражняването на правата, произтичащи от ЕС, по-специално в трансграничните ситуации, и като цяло да премахне бюрокрацията с цел да улесни трансграничното сътрудничество и да даде възможност на гражданите да изпитат допълнителни практически и видими ползи от протичащата евроинтеграция, и настоява удовлетворяването на потребностите на гражданите да бъде основният акцент на разработваната политика в тази област;

5.

подчертава, че значителното многообразие на системите за гражданско състояние (които се основават на събитие, на човек или регистър на населението), както и различаващите се действащи процедури на територията на ЕС отразяват конституционните и законодателните устройства на техните публични власти и са израз на техните различни обществени ценности. Разнообразието се илюстрира от факта, че актовете за гражданско състояние имат различно правно действие в различните държавите-членки;

6.

изразява убеждението, че нормативната уредба в държавите-членки по отношение на регистрацията на гражданското състояние е като цяло ефективна, но че проблемите са породени в голяма степен при разрешаване на трансгранични ситуации; отбелязва, при все това, че около една трета от всички регистрации на гражданското състояние в ЕС имат трансграничен аспект и че увеличаването на мобилността ще доведе до съответстващо увеличаване на административните проблеми; друг усложняващ положението фактор, пред който са изправени гражданите с трансгранични проблеми, е разнообразието на приложимото право, при което всяка страна има свои собствени стълкновителни норми;

7.

подчертава факта, че докато някои официални документи (напр. за професионалната квалификация) могат да попадат в приложно поле на правото на ЕС, законодателството за гражданското състояние е изключително в компетенциите на държавите-членки и на съставляващите ги местни и регионални власти и изтъква, че придържането към принципите на субсидиарност и пропорционалност е едно от изискванията по отношение на развитието на политиката на ЕС и на законодателството в тази област;

8.

подчертава, че компетентните органи за легализация на документи варират значително между държавите-членки и в самите тях, и че разнообразието по отношение на компетентните органи, отговарящи за актовете за гражданско състояние, е дори още по-голямо; тези органи носят съдебна, религиозна или административна отговорност и са на различни нива на управление; независимо от това изтъква, че най-често именно на местно и регионално равнище гражданите влизат в контакт с тези органи, като на територията на ЕС има приблизително 80 000 местни служби за регистрация на гражданското състояние.

9.

смята, че въпросът не трябва да се разглежда изолирано, а в контекста на по-общите политики на Съюза, като икономическата политика, Програмата в областта на цифровите технологии, социалната политика и външната политика с оглед да се засили съгласуваността, ефективността и последователността на действията на Съюза;

10.

отбелязва, че законодателството обикновено се използва за установяване на презумпцията за автентичност на чуждестранен официален документ, при условие че властите в една страна може да не са запознати с печатите, марките и подписите на органа, издаващ официалния документ, и същевременно отчита обстоятелството, че определени официални документи, като паспорти, шофьорски книжки и съдебни решения се признават без допълнителни легализационни мерки;

11.

смята, че легализацията струва време, пари и усилия и че сама по себе си не е подходяща мярка за предотвратяване на измами в трансграничното използване на официални документи; изразява съгласие с условията на Стокхолмската програма, които предвиждат, че ЕС следва активно да използва членството си в Хагската конференция по международно частно право, за да насърчава прилагането на съответните конвенции (позовавайки се също така на Международната комисия по гражданско състояние), тъй като до този момент държавите-членки не са използвали подход на сътрудничество по отношение на конвенции, чиито предмет е легализацията на документи;

12.

отчита обстоятелството, че действащите конвенции относно легализацията на документи и нееднородните двустранни споразумения се прилагат по един разпокъсан начин. Така например Брюкселската конвенция, с която се премахва легализацията на официални документи между държавите-членки, е подписана от по-малко от половината държави-членки на ЕС, като още по-малко от тях са я ратифицирали и я прилагат временно и предварително;

13.

изразява съгласие с мнението, че легализацията на официални документи между държавите-членки не следва да е задължителна в Европейския съюз, изграден върху взаимно доверие, и подобно на това счита, че други административни формалности, които действат като бариери за гражданите на ЕС и за правото на свободно движение, например „удостоверението на брачна дееспособност“ и „удостоверението за законност“, могат на същото основание да станат ненужни между държавите-членки;

14.

независимо от това фактът, че обменът на информация между службите на държавите-членки за регистрация на гражданско състояние е ненадежден и непълен (в действителност някои държави-членки нито предават, нито получават информация относно „чуждестранни“ събития, свързани с гражданското състояние) подсказва, че преди да бъде въведено законодателство, може да се наложи да бъдат установени форми на административно сътрудничество между длъжностните лица по гражданската регистрация в държавите-членки, така че при необходимост те да могат да изискват удостоверяване на автентичността на документите, като по подобен начин може да се наложи да се създадат канали за сътрудничество, за да се улесни удостоверяването на автентичността на други официални документи, напр. образователен ценз и нотариални актове; между другото такива форми за сътрудничество могат също така да помагат на длъжностните лица при проверката на точността на съдържанието на документа и неговата автентичност;

15.

освен това смята, че трябва да бъдат изследвани причините, които са в основата на нежеланието да се ратифицират съответните съществуващи конвенции (като Брюкселската конвенция от 1987 г.), и трябва да се проучи опитът на тези държави-членки, които прилагат временно и предварително тази конвенция;

16.

в междинния период и с цел улесняване на отношенията със страните извън ЕС Комитетът счита, че държавите-членки следва да разгледат с оглед на приемането му, софтуерното приложение „е-APP“ (1) за издаване и ползване на електронен апостил, което, заедно с електронен регистър, предоставящ онлайн достъп, Испания неотдавна пусна в употреба в Европа по линия на проекта „е-APP за Европа“, подкрепен от Европейската комисия;

17.

подчертава, че трансграничният пренос на документация, свързана с гражданското състояние, е значителен проблем за много граждани. В някои държави-членки може да се изисква личното присъствие на лицето, за да му бъде предоставен достъп до собствените му документи за гражданско състояние, или за да получи апостил, и тази ненужна бюрокрация може да доведе до значителни разходи за лицата, пребиваващи извън пределите на дадената държава-членка; и като същевременно зачита принципите на субсидиарност, предлага да се обмисли възможността на държавите-членки да се дават насоки, основаващи се на най-добри практики, с цел улесняване на трансграничното предоставяне на документация за гражданско състояние, с адекватни предпазни мерки за намаляване на риска от измами;

18.

подчертава, че всяка държава-членка има свои собствени достижения на правото в областта на гражданството и гражданското състояние, разработени въз основа на нейната история, култура, политическа и правна система, както и че въвеждането на съществена промяна може да има значителни конституционни, законодателни и икономически последици за съответните органите в държавите-членки и да изисква мащабни правни и административни промени в структурите и процесите; по подобен начин тя може да породи значителни социални и културни промени за гражданите и обществото;

19.

въпреки това отчита обстоятелството, че гражданите на ЕС, особено тези, които живеят и работят в друга държава-членка, са с нагласата, че в живота им не следва да настъпят излишни бюрократични усложнения поради трансграничните аспекти, свързани с гражданското им състояние;

20.

отчита обстоятелството, че логистиката и разходите за осигуряване на непрекъснато обучение на приблизително 125 000-те длъжностни лица по гражданско състояние в ЕС във връзка с използваните от другите държави-членки системи и процедури за гражданско състояние са нереалистични; поради това подчертава необходимостта от разработването на други, по-осъществими решения за справяне с реалните проблеми, с които се сблъскват гражданите;

21.

приема, че повод за текущите непълни и инцидентни контакти между длъжностните лица по гражданското състояние на държавите-членки нерядко са затруднения от правно, процедурно, логистично и преди всичко езиково естество; във връзка с това би искал да предложи на Европейската комисия да предприеме действия за създаването на експертна група от специалисти по регистрация на гражданското състояние, представляващи отделните държави-членки, като по този начин осигури широка гама от мнения във връзка с предложенията за решаването на трансграничните въпроси и способства за улесняване на сътрудничеството на ЕС в рамките на международни форуми;

22.

счита, че скъпоструващата и отнемаща време необходимост от превод и легализиран превод на официалните документи трябва да бъде намалена чрез увеличеното използване на стандартизирани формуляри и прилагането на системи за електронно кодиране и разшифроване; вярва, че тенденции като тази могат да получат тласък в рамките на по-широките международни форуми;

23.

приема, че голям брой хора желаят да бъдат опростени бюрократичните процедури, но не просто чрез преминаването от хартиен към онлайн режим, и че това, заедно с възможностите, предлагани от устройствата за електронно съхранение и предаване на данни, създава възможност и стимул за модернизирането и централизирането на информационните системи;

24.

счита, че регистрацията на едно централно място на всички събития, свързани с гражданското състояние на отделните лица, е достойна цел за онези държави-членки, които не прилагат тази практика, и че освен това тя следва да улесни регистрирането на „наднационалните“ събития, свързани с гражданското състояние, но осъзнава, че тя може да породи значителни разходи и притеснения за отговорните органи по повод субсидиарността, и може да не бъде политически осъществима във всички случаи;

25.

признава, обаче, че в много държави-членки не съществува централизирана регистрация и че една централна точка за контакт може да спомогне за намаляването на практическите проблеми, пред които са изправени длъжностните лица по гражданското състояние и гражданите, но в зависимост от определени въпроси, като наличието на актовете за гражданско състояние в електронен формат, големината на страната, разпределението на законодателните отговорности, езиковите въпроси и т.н. в рамките на държавите-членки, счита, че тези централни точки за информация могат да бъдат създадени на регионално равнище;

26.

вярва, че има нужда да се докаже, че пилотните схеми, разработени за електронния обмен на документи за гражданско състояние, могат да работят ефективно и ефикасно и да бъдат адаптирани за по-широко използване, и би приветствал преглед на съществуващите електронни инструменти, които улесняват сътрудничеството между публичните власти на ЕС; счита, че приоритетно трябва да бъдат въведени предпазни мерки за предотвратяването на измами и за защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни на гражданите;

27.

счита, че биха могли да бъдат укрепени връзките между информационните източници на ЕС и съответните доставчици на информация в рамките на държавите-членки по отношение на предоставянето на информация на гражданите относно техните права в ЕС като цяло и вярва, че местните и регионалните власти са в добра позиция да помогнат в това отношение;

28.

отчита обстоятелството, че идеята за хармонизирано европейско удостоверение за гражданско състояние е много амбициозна, тъй като държавите-членки имат твърде различни концепции за естеството, формата и съдържанието на удостоверенията за гражданското състояние; така например освен тяхната различна доказателствена стойност и реда за изменянето им, удостоверенията за раждане на територията на ЕС могат да съдържат информация за легитимността и религията на детето и за семейното и социално-икономическото положение на родителите;

29.

както е видно и от обсъжданията, изглежда че европейското удостоверение за гражданско състояние първоначално ще изисква едновременното действие на националните схеми и на схемите на ЕС, което може да доведе до проблеми, свързани с юридическото тълкуване на последователността и относителността на различните системи, имайки предвид това, че и към настоящия момент съществуват множество комбинации и пермутации на гражданските, религиозните и чуждестранните закони, по които може да се налага да се произнасят съдилищата в държавите-членки;

30.

предвид различните правни и административни структури и процедури, отнасящи се до гражданската регистрация на територията на ЕС, предложението за автоматично признаване на удостоверенията за гражданско състояние, издадени от други държави-членки, е доста проблематично и не би могло да проработи, без да бъде съпътствано от значителна промяна на вътрешното законодателство на държавите-членки с цел премахване на несъответствията в начина на третиране на гражданите;

31.

счита, че с оглед на различията между държавите-членки по тези въпроси, Европейската комисия може да продължи, дори и въз основа на засилено сътрудничество, да се стреми да стандартизира въпросите, свързани с правните стълкновителни норми и юрисдикциите, които могат да възникнат по отношение на бъдещите казуси от областта на гражданското състояние, за да се създаде по-голяма яснота за гражданите;

32.

изразява убеждението, обаче, че осигуряването на възможност на гражданите да избират приложимото право на една държава-членка пред друга във връзка със събития, свързани с гражданското състояние, може да породи множество затруднения. Така например между партньори, живеещи на брачни и други начала, може да възникне разногласие по отношение на юрисдикцията и това може да доведе до „пазаруване на гражданско състояние“— ситуация, при която лицата избират процедурите, които най-добре отговарят на личната им ситуация;

33.

счита, че не трябва да се пренебрегва възможността за създаването на европейска служба за гражданско състояние, ако може да бъде доказано, че тя ще е по-ефикасна и по-ефективна, отколкото създаването на множество нови служби или поддържането на подобни служби в държавите-членки; освен това Комитетът изразява убеждението, че гореспоменатата служба може: а) да съдейства за развиването на по-колегиален подход на ЕС към международните конвенции; б) да подобри административното сътрудничество чрез събиране и обмен на най-добрите практики и опит, напр. за съвместимост в области, свързани с ИТ, както и да предоставя насоки за националните органи по международни въпроси в) да действа като централна точка за контакт по отношение на въпроси за гражданското състояние, имащи трансгранично измерение, които могат да бъдат от ползва на длъжностните лица по гражданско състояние, и разбира се, да помага за отстраняването на упоритите проблеми, които изпитват гражданите в законните си очаквания, че могат да упражняват правата си в рамките на ЕС и г) потенциално да действа като централизиран резервен или референтен регистър на ЕС за документация по гражданското състояние;

34.

приканва към по-своевременното транспониране и прилагане на съществуващото законодателство, което засяга упражняването на правата на гражданството на ЕС, и насърчава държавите-членки за по-нататъшни съвместни действия чрез участие в съществуващите междуправителствени организации с цел да се улесни международното сътрудничество по въпросите на гражданско състояние и по-широкото ратифициране на съществуващите конвенции;

35.

желае да насърчи органите по гражданското състояние в държавите-членки да предоставят онлайн образци (с превод) на документи за гражданско състояние, така че „чуждестранните“ длъжностни лица по гражданското състояние да могат да добият известна представа за съдържанието им, като Европейската комисия би могла да съдейства за координирането или улесняването на тази инициатива;

36.

би искал да насърчи създаването от страна на Европейската комисия на мрежа от длъжностни лица по гражданското състояние/консулски експерти от всички държави-членки, която да проучи дали може да се установи достатъчно административно сътрудничество, за да се работи за премахването на формалностите, свързани с легализацията, и би подпомогнал работата за разработване на предложения, свързани с хармонизацията на стълкновителните правни норми. Все пак вярва, че въпросите за взаимното признаване и за европейското удостоверение за гражданско състояние могат да изискват допълнително по-задълбочено разглеждане;

37.

счита, че, макар че Зелената книга по задължение разглежда въпроси от гледната точка на ЕС-27 и в един по-дългосрочен план, Комитетът на регионите подчертава, че могат да бъдат приложени и по-локализирани решения за справяне с проблемите, с които се сблъскват редовно гражданите, особено тези, които населяват пограничните райони и понякога живеят и работят в различни юрисдикции. В тази връзка би насърчил допълнителни двустранни и многостранни споразумения между държавите-членки и с други страни, както и инициативи на поднационално равнище, аналогични на проектите на ЕГТС за териториално сътрудничество;

38.

подчертава, че при изготвянето на оценка на въздействието на дадено законодателно предложение трябва да има специално позоваване на социалните, икономическите и законодателните последици за държавите-членки;

39.

предвид съответните отговорности на местните и регионалните власти, КР желае да участва пълноценно в провеждащия се дебат, и във връзка с това би искал да предостави консултативните си мрежи (2) на разположение на Европейската комисия.