14.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 168/126

—

като взе предвид неотдавнашните си резолюции относно Тунис, и по-специално резолюцията си от 3 февруари 2011 г. (1),

—

като взе предвид резолюцията си от 7 април 2011 г. относно прегледа на европейската политика за съседство, в нейното южно измерение (2),

—

като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията от 25 май 2011 г., озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

—

като взе предвид резолюцията си от 25 април 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно ролята на европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни (3),

—

като взе предвид заключенията от заседанието на работната група Тунис-ЕС от 28 и 29 септември 2011 г.

—

като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Факултативния протокол към нея,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и по-специално членове 7 и 9 от него,

—

като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.

като има предвид, че на 13 ноември 2011 г., тунизийският гражданин и студент по медицина, Zacharia Bouguira, става свидетел на летище Картаген (Тунис) на многократни публични насилствени действия, извършени от страна на органите на реда, срещу група млади мароканци, присъствали на финала на африканската Шампионска лига по футбол между Видад Казабланка и тунизийския клуб Есперанс;

Б.

като има предвид, че предвид крайното насилие на нападките на органите на реда срещу тринадесетимата мароканци, чийто ръце са били завързани и които съответно не са били в състояние да причинят вреди, Zacharia Bouguira започва да заснема сцената със своя мобилен телефон, за да я разпространи чрез интернет с цел да сложи край на широко разпространената по времето на Бен Али безнаказаност и по този начин да допринесе за изграждането на един демократичен Тунис, основан на зачитането на правата на човека и основните свободи;

В.

като има предвид, че Zacharia Bouguira е бил незабавно възпрян от служител на охраната, като младият мъж е бит жестоко от около двадесет полицая и прехвърлен в полицейския участък в рамките на летището заедно с групата млади мароканци;

Г.

като има предвид, че Zacharia Bouguira е бил задържан произволно и през това време е бил жертва на многократни актове на насилие и сплашване, които могат да бъдат характеризирани като нечовешко или унизително отнасяне; като има предвид, че по време на своето задържане младият човек е бил също така свидетел на условията на задържане на младите мароканци, както и на нечовешкото и унизително отнасяне, на което те са били подложени също;

Д.

като има предвид, че след разполагането на отряд за борба с тероризма пред поста на граничната полиция, на мястото на събитията са изпратени репортери от тунизийските телевизионни канали Al-Watania, Hannibal и Nesma, които излъчват кратко информационно съобщение относно нощта между 13 и 14 ноември 2011 г., в което оправдават арестуването на група млади марокански запалянковци на основание, че са извършили вандалски актове в салона за заминаващи на летището;

Е.

като има предвид, че Zacharia Bouguira е бил освободен в резултат на намесата на майка му и на нейния адвокат, които са се явили на мястото на неговото задържане; като има предвид, че девет от тринадесетимата марокански запалянковци са били задържани от 13 до 21 ноември 2011 г. и впоследствие прехвърлени в затворите Bouchoucha и Morniaga;

Ж.

като има предвид, че на 17 ноември 2011 г. Zacharia Bouguira внася пред Главната прокуратура жалба за изтезания срещу участвалите в събитията членове на силите за сигурност и министерството на вътрешните работи; като има предвид, че на 8 декември 2011 г. Zacharia Bouguira е бил изслушан от прокуратурата;

З.

като има предвид, че тунизийските адвокати и организации за защита на правата на човека констатират, че въпреки края на режима на Бен Али, от страна на силите за сигурност все още продължава редовната употреба на насилствени практики и действия, насочени срещу населението, които противоречат на международните ангажименти, подписани неотдавна от Тунис в областта на правата на човека;

И.

като има предвид, че доброто функциониране на правосъдието и на полицията и борбата срещу изтезанията и срещу безнаказаността са съществени елементи на изграждането на истинска правова държава и като има предвид, че спазването на тези основни принципи трябва да бъде едновременно в сърцевината на загрижеността на бъдещото правителство на Тунис при определяне на приоритетните реформи, както и на Учредителното събрание;

Й.

като има предвид, че привържениците на бившето Конституционно демократично обединение (RCD) все още имат много активна роля в администрациите на министерствата на вътрешните работи и на правосъдието;

К.

като има предвид, че е от първостепенна важност след години на потисничество да се възстанови взаимното доверие между гражданите и органите на властта, по-специално силите за сигурност и съдебните власти; и като има предвид, че населението на Тунис предявява редовно искания за радикална промяна на методите, използвани в миналото и изисква зачитането на основните правила на демократичната държава;

Л.

като има предвид, че за превръщането на Тунис на държава, основана на правата на човека и на върховенството на закона, и за успеха на Арабската пролет чрез постигането на трайна промяна е от съществено значение този и други случаи на изтезания, нечовешко и унизително отнасяне или наказание да бъдат преследвани по справедлив и прозрачен начин и да се постави край на безнаказаността в това отношение;

1.

Приветства международните ангажименти, поети от Тунис от края на режима на Бен Али досега, по-специално относно сътрудничеството със специални процедури и механизми на Обединените нации в борбата срещу изтезанията и други форми на нечовешко и унизително отнасяне; ето защо настоятелно призовава тунизийските органи да гарантират на Zacharia Bouguira правото на съдебен процес в съответствие с международните норми с оглед осветляване на сериозните нарушения на правата на човека, на които той е жертва, и да преследват извършителите на въпросните актове; отправя искане също така да бъдат разследвано насилието срещу тринадесетте марокански граждани; призовава също така да бъде разследвано нарушаването на правата на 13-те марокански граждани;

2.

Приветства ратифицирането от Тунис на 29 юни 2011 г. на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията, както и ратифицирането на Международната конвенция за защита на лицата от принудително изчезване и на първия Факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права;

3.

Отправя искане към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Европейската служба за външна дейност да информират Европейския парламент за предприетите постъпки пред тунизийските органи и за последващите действия спрямо тях;

4.

Съзнава предизвикателствата, пред които е изправен Тунис в процеса на демократичен преход; отправя искане към правителството и Учредителното събрание, както и към съответните профсъюзни организации да предприемат незабавно процес на необратими реформи в областта по-специално на сигурността и в частност на полицейските и съдебните служби и да гарантират независимостта на съдебната власт и свободата и независимостта на пресата и медиите, с цел установяване на стабилна и устойчива демокрация;

5.

Счита, че реформата в областта на сигурността и борбата срещу безнаказаността са съществени задачи, работата по които следва да започне незабавно, и счита също така, че единствено тяхното довеждане до край би позволило да се гарантира установяването на жизнеспособна правова държава и да се започне процес на национално помирение; счита, че превръщането на полицията от орган, съсредоточен върху обществения ред и контрол в орган, поставящ ударението върху защита на лицата и имуществото е основен елемент от демократичния преход; отправя искане следователно тази реформа да се проведе в тясно сътрудничество с активното гражданско общество в тази област;

6.

Възобновява своята подкрепа и одобрение на законните демократични стремежи на тунизийския народ и изразява задоволство във връзка с доброто протичане на първите свободни избори, състояли се на 23 октомври 2011 г., които бяха и първите избори вследствие събитията от Арабската пролет, като Учредителното събрание има историческата задача да установи рамката на държава, основаваща се на демократичните принципи, правовата държава и основните свободи;

7.

Подчертава, че правото на свобода на словото, както офлайн така и онлайн, е от първостепенно значение за едно свободно и демократично общество, както и за защитата и подкрепата на други права; подчертава, че свободният достъп до информация и средства за комуникация, както и нецензурираният достъп до интернет (интернет свобода) са универсално права, задължителни за гарантирането на прозрачност и отчетност в обществения живот;

8.

Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Европейската служба за външна дейност и Комисията да продължат да поддържат Тунис в процеса на демократичен преход, като дадат приоритет на изготвянето, в съответствие с новата европейска политика на съседство, на програма за подкрепа на реформата в областта на сигурността и по-специално на службите на полицията, както и програма за подкрепа на съдебната реформа в рамките на процеса на реформи, предприет от правителството, и да включат в тях механизъм за консултация и оценка от гражданското общество; призовава настоятелно Европейската служба за външна дейност да гарантира, че Европейският парламент е надлежно информиран относно напредъка по текущите преговори относно новия план за действие между ЕС и Тунис и относно дейността на работната група Тунис-ЕС;

9.

Отправя искане към тунизийското правителство и Учредителното събрание да обмислят създаването на Национален съвет по правата на човека в съответствие с международните стандарти и по-специално с принципите от Париж, който разполага с механизми за защита на правата на човека и предотвратяване на тяхното нарушаване, както и с правомощия да приема индивидуални кандидатури за членство и да води независими разследвания;

10.

Приветства доклада на Националната комисия за разследване на случаите на злоупотреби и корупция, който най-сетне беше оповестен публично на 11 ноември 2011 г. и счита, че последващите действия от заключенията на доклада са от съществено значение за това правосъдната система да може да разгледа при добри условия 300 дела, които са били отнесени към нея, половината от които засягат членове на бившия президентски кръг; подчертава, че заключенията на въпросната национална комисия се явяват също така важен принос за дейността на новоизбраното Учредително събрание, което започна своята дейност на 22 ноември 2011 г., като се има предвид, че новата конституция трябва да установи действителна промяна спрямо епохата на Бен Али;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите-членки, на президента на Тунис, на тунизийското правителство и на Учредителното събрание.