14.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 168/119

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно правата на човека и демокрацията в Пакистан, по-конкретно резолюцията от 20 януари 2011 г. (1), както и тези от 20 май 2010 г. (2), 12 юли 2007 г. (3), 25 октомври 2007 г. (4) и 15 ноември 2007 г. (5),

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно Афганистан, по-конкретно резолюцията от 24 април 2009 г. относно правата на жените в Афганистан (6) и тази от 16 декември 2010 г. относно новата стратегия за Афганистан (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените (9),

—

като взе предвид заключенията на Съвета, приети на 16 ноември 2009 г., относно свободата на религията и вярванията, в които той подчерта стратегическото значение на тази свобода и на борбата срещу религиозната нетърпимост,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието, основани на религията и вярванията, приети на 21 февруари 2011 г.,

—

като взе предвид съвместното изявление от 4 юни 2010 г., направено от ЕС и Пакистан, в което и двете страни отново потвърдиха решимостта си да решават съвместно регионални и глобални въпроси, свързани със сигурността, да утвърждават зачитането на правата на човека и да си сътрудничат за по-нататъшното укрепване на демократичното правителство и институции на Пакистан,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан и относно Афганистан от 18 юли 2011 г. и от 14 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид изявленията на Върховния представител на ЕС, свързани с предложеното законодателство относно убежищата за жени в Афганистан, от 5 декември 2011 г., 20 февруари 2011 г. и 15 декември 2010 г.,

—

като взе предвид заключенията на международната конференция, състояла се на 5 декември 2011 г. в Бон,

—

като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) от 1948 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г. и Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жените от 20 декември 1993 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—

като взе предвид Резолюция № 1325 (2000) и Резолюция № 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, и Резолюция № 1888 (2009) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца при въоръжени конфликти, която подчертава отговорността на всички държави да се сложи край на безнаказаността и да се преследват виновните за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, включително свързаните със сексуално и друго насилие спрямо жени и момичета,

—

като взе предвид документа от 6 октомври 2011 г., изразяващ позицията на „Мрежата на афганистанските жени“ в подготовката за конференцията от Бон,

—

като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.

като има предвид, че, макар положението в Афганистан и положението в Пакистан да се различават и да не зависят едно от друго, както физическото, така и психическото насилие по отношение на жените остават сред основните нарушения на правата на човека, регистрирани в Афганистан и Пакистан, особено в определени райони;

Б.

като има предвид, че жените и момичетата продължават често да стават жертви на заливания с киселина, домашно насилие, трафик, насилствени бракове, включително бракове с деца, и са обект на търговия при уреждане на спорове; като има предвид, че служители на полицията, съдилищата и на други органи на правосъдието рядко обръщат внимание на жалби на жени за малтретиране, включително побой, изнасилване и други форми на сексуално насилие, а тези, които бягат от тези страдания, може дори да се озоват в затвора;

В.

като има предвид, че в повечето случаи извършителите на насилие по отношение на жените остават безнаказани;

Г.

като има предвид, че прилагането на някои закони, по-конкретно на семейни закони, води до нарушаване на правата на човека по отношение на жените;

Д.

като има предвид, че през август 2009 г. правителството на Афганистан въведе в сила закона за премахване на насилието срещу жените, а на 5 септември 2011 г. афганистанският Министерски съвет одобри разпоредби за центровете за закрила на жените;

Е.

като има предвид, че след 2001 г. беше постигнат напредък по отношение на положението на жените в Афганистан в различни области като например здравеопазване, образование и ролята на жените в политиката на национално и регионално равнище и в гражданското общество;

Ж.

като има предвид, че Афганистан е страна по няколко международни конвенции, по-конкретно Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, и като има предвид, че член 22 от Конституцията на Афганистан постановява, че мъжете и жените имат еднакви права и задължения пред закона;

З.

като има предвид обаче, че положението на жените в Афганистан остава тревожно, като процентът на майчина смъртност по време на бременност и при раждане, както и процентът на детската смъртност в Афганистан са сред най-високите в света;

И.

като има предвид, че в някои райони на Афганистан, намиращи се под контрола на бунтовнически формирования, дори се извършват екзекуции посредством убиване с камъни, оправдани със закона на Шериата, какъвто бе случаят с една жена и нейната дъщеря в Ghazni на 12 ноември 2011 г.;

Й.

като има предвид, че практиката „baad“ – продажба на жена или момиче за изкупление на престъпление или като наказание, определено от местния джирга (съвет на старейшините), все още се прилага, въпреки че се счита за криминално деяние по силата на член 517 от Наказателния кодекс на Афганистан;

К.

като има предвид, че съществува риск предстоящото изтегляне на западните сили от Афганистан да постави в опасност напредъка, постигнат по отношение на еманципацията на жените, тъй като талибаните биха могли отново да установят контрол над региони, в които жените свободно упражняват своите нови права;

Л.

като има предвид, че в районите, контролирани от правителството, жените имат по-голям достъп до образование, здравеопазване и възможности за работа, докато в областите, силно засегнати от бунтовнически групи, жените биват подложени на значителна дискриминация по отношение на достъпа до образование, здравеопазване, икономически и културни възможности;

М.

като има предвид, че особено в определени райони пакистанските органи също регистрират будещ тревога неуспех в гарантирането на закрила за малцинствата и жените срещу социалните неправди, което се подчертава от съдебни решения, като например решението на Върховния съд на Пакистан от 21 април 2011 г., оправдало всичките шестима мъже, с изключение на един, обвинени в групово изнасилване на Мухтар Маи,

Н.

като има предвид, че през 2002 г. обществеността както в Пакистан, така и в чужбина беше шокирана от случая на Мухтар Маи, която беше изнасилена групово по нареждане на селския съвет, за да бъде отмъстено за предполагаемо провинение на нейния брат и която успешно подведе под отговорност своите нападатели в съдилищата от по-ниска инстанция;

О.

като има предвид, че неправителствената организация Азиатска комисия за правата на човека (Asia Human Rights Commission (AHRC) алармира за тревожно нарастване в Пакистан, особено в провинция Пенджаб, на случаите на изнасилване на жени християнки с цел принуждаването им да приемат ислямската религия и многобройните случаи на отвличане, изнасилване и убийство на млади момичета християнки;

П.

като има предвид, че трагичният случай на Узма Аюб, която преди година беше отвлечена, държана в плен и многократно изнасилвана от няколко полицейски служители, показва тревожно незачитане на принципите на правовата държава, тъй като роднини на арестуваните полицейски служители са убили брата на жертвата, след като Аюб е отказала извънсъдебно споразумение;

Р.

като има предвид, че след военния преврат в Пакистан през 1977 г. основното право на недискриминация на основание пол, гарантирано от Конституцията от 1973 г., е отменено;

С.

като има предвид поредицата закони, приети в Пакистан, кодифициращи по-ниския правен статут на жените, като в някои случаи техните показания имат два пъти по-малка тежест от тези на мъжете, включително законите „Худоод“ и Закона за доказателствата, които нарушават статута и правата на жените;

Т.

като има предвид, че в Пакистан съществуват и редица други дискриминационни по отношение на жените закони, като Закона за мюсюлманското семейно право, Закона за семейния съд на Западен Пакистан, Закона за ограничаване на браковете в детска възраст, Закона за зестрите (забрана за излагане на показ) на Западен Пакистан и Закона за (ограничаване на) зестрите и даровете на булките;

У.

като има предвид, че ЕС препотвърди ангажимента си за изграждане на силно дългосрочно партньорство, основаващо се на взаимни интереси и общи ценности с Пакистан, и за подкрепа на демократичните институции и цивилното управление на Пакистан, както и на гражданското общество;

Ф.

като има предвид, че въпреки готовността си за сътрудничество ЕС очаква от Пакистан да изпълнява международните си ангажименти, по-специално в областта на сигурността и правата на човека, включително правата на жените;

Х.

като има предвид, че в член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз се казва, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека и гражданските свободи са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави; като има предвид, че зачитането на правата на човека и на малцинствата е условие за предоставянето на помощ от ЕС в областта на търговията и развитието;

1.

Изразява дълбока загриженост относно положението на жените и момичетата и продължаващите сигнали за брутални нарушения на правата на жените в Афганистан и Пакистан; подчертава неотложната необходимост от обръщането на по-голямо международно внимание на положението на жените и момичетата в тези страни;

2.

Настоятелно призовава Европейската комисия и Съвета, както и международната общност значително да увеличат средствата в подкрепа на усилията за защита на жените от изнасилване, малтретиране и домашно насилие и да разработят практически мерки за подкрепа на граждански движения срещу дискриминационно законодателство;

3.

Настоява правата на жените да се обсъждат изрично по време на всеки диалог за правата на човека, и по-специално въпросът за борба срещу и премахване на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета, включително всички форми на вредни традиционни практики и обичаи, ранните или принудителни бракове, домашното насилие и убийството на жени, както и да бъде отхвърлено всяко позоваване на каквито и да било обичаи, традиции или религиозни съображения с цел избягване на задължението за премахване на подобна жестокост;

4.

Изразява уважението си към афганистанските жени, които играят решаваща роля за развитието и укрепването на нацията; счита, че напредъкът, постигнат през последните години в областта на равенството между мъжете и жените е изключително важен за изграждането на бъдещето на страната;

5.

Приветства положителното развитие, което се проявява чрез назначаването на жени на високи политически и административни постове в Афганистан, като назначаването на г-жа Сараби за губернатор на провинция Бамян; насърчава афганистанското правителство да продължи усилията си за увеличаване на броя на жените с обществени отговорности, особено в администрацията на провинциите;

6.

Приветства неотдавнашното решение на президента Карзай за помилване на Гулназ, жертва на изнасилване, излежаваща присъда за прелюбодеяние; призовава правителството да сложи край на практиката на хвърляне в затвора на жени, които се опитват да се спасят от ситуации, в които са малтретирани, и в замяна на това да увеличи броя на убежищата за жени и деца в страната, и настоятелно призовава за постоянна подкрепа от страна на ЕС за такива убежища;

7.

Признава, че след падането на режима на талибаните е постигнат значителен напредък по отношение на положението на жените в Афганистан; отбелязва появилите се отново страхове за възможно влошаване на положението и правата на жените в Афганистан след изтеглянето на съюзническите сили, насрочено за 2014 г.;

8.

Подчертава факта, че майчината смъртност в Афганистан остава сред най-високите в света, но отбелязва със задоволство една положителна тенденция, отразена в наскоро публикуваното изследване за смъртността в Афганистан (за 2010 г.), проведено от Министерството на здравеопазването на Афганистан и финансирано и подкрепено от няколко международни организации, според което майчината смъртност в Афганистан е спаднала до по-малко от 500 смъртни случая на 100 000 живородени деца; приканва Европейската комисия, държавите-членки, международните партньори и НПО да обръщат специално внимание на майчината и детската смъртност при изпълняването на проекти в Афганистан;

9.

Приветства препотвърдения ангажимент на Афганистан в заключенията от втората конференция за Афганистан в Бон, да „продължи да изгражда стабилно, демократично общество, основано на принципите на правовата държава, в което правата на човека и основните свободи на неговите граждани, включително равенството между мъжете и жените, са гарантирани от Конституцията”, както и да спазва „всичките си задължения по отношение на правата на човека”; също така приветства ангажимента на международната общност да „подкрепя напредъка на Афганистан в тази посока”;

10.

Призовава Парламента и Министерството на правосъдието на Афганистан да отменят всички закони, които пораждат или съдържат елементи на дискриминация срещу жените, които са в нарушение на международните договори, подписани от Афганистан;

11.

Счита, че ангажиментът към и зачитането на правата на човека, особено на правата на жените, са изключително важни за демократичното развитие на Афганистан;

12.

Изразява дълбока загриженост, че въпреки целия постигнат напредък, афганистанските жени и момичета продължават да са жертви на домашно насилие, трафик, принудителни бракове, включително бракове с деца, и са обект на търговия при уреждане на спорове; настоятелно призовава афганистанските органи да гарантират, че служители на полицията, съдилищата и на други органи на правосъдието предприемат мерки във връзка с жалбите на жени относно малтретиране, включително побой, изнасилване и други форми на сексуално насилие;

13.

Изразява особено безпокойство във връзка с факта, че жените в области, контролирани от талибаните или други въстанически групи, продължават да са подложени на наказанието убиване с камъни или физическо обезобразяване, когато са обвинени в нарушаване на репресивните талибански социални норми;

14.

Признава, че равенството за жените е принцип, залегнал в новата конституция на Афганистан; призовава за преразглеждане на закона относно личното положение на шиитските жени в Афганистан, който, въпреки някои изменения, противоречи на принципите на Международния пакт за граждански и политически права, на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация и на Конвенцията за правата на детето;

15.

Отново заявява, че подкрепата на Европейския съюз и неговите държави-членки за възстановяването на Афганистан трябва да съдържа конкретни мерки за премахване на дискриминацията срещу жените с цел укрепване на зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава;

16.

Призовава афганистанските органи да премахнат нечовешката практика „baad“ (търговия с млади момичета при уреждане на спорове) и да предприемат спешни мерки за прилагането в пълна степен на закона от 2009 г., който предвижда наказателни присъди за срок до десет години за нарушителите;

17.

Призовава афганистанското правителство, с цел по-добра защита на правата на жените и за да се избегнат дискриминационни условия, да измени съществуващото законодателство и Наказателния кодекс; подчертава, че мирните преговори при никакви обстоятелства не трябва да доведат до загуба на правата, придобити от жените през последните години;

18.

Настоява, че същественият принос на жените за разрешаване на домашните и общностните спорове следва да бъде използван в положителна насока, както и че броят на местата за жени във Върховния съвет за мир и в провинциалните съвети за мир следва значително да бъде увеличен;

19.

Изразява дълбоката си загриженост относно начина на водене на съдебните дела срещу Азия Биби, Мухтар Маи и Узма Аюб, който може допълнително да подкопае вярата в правосъдната система на Пакистан и да поощри тези, които се опитват да нарушават правата на жените и другите изложени на риск групи;

20.

Настоятелно призовава пакистанското правителство да въведе механизми, които биха позволили на местните и регионалните администрации да наблюдават поведението на неформалните селски и племенни съвети и да се намесват в случаи, когато те са действали отвъд своите правомощия;

21.

Призовава пакистанското правителство да възстанови основните права, залегнали в конституцията от 1973 г., включително правото на недискриминация на основание пол;

22.

Настоятелно призовава правителството да преразгледа законодателството в областта на правата на жените, което беше въведено след военния преврат, по-специално закона „Худоод“ и Закона за доказателствата, които нарушават статута и правата на жените, като им предоставят по-нисък правен статут;

23.

Приветства внасянето неотдавна в Народното събрание на законопроект, който има за цел да превърне Националната комисия за статута на жените в автономен орган за овластяване на жените и премахване на всички форми на дискриминация срещу тях и подкрепя усилията за осигуряване на приемането на законопроекта за създаването на Национална комисия по правата на човека;

24.

Горещо приветства неотдавнашното одобрение от Сената и от Националното събрание на два ключови законопроекта за закрила на жените, а именно на законопроекта за контрол на киселините и за превенция на престъпността, свързана с киселините, от 2010 г. и законопроекта за предотвратяване на практики, които са насочени против жените (изменение към Наказателния закон) от 2008 г., и би подкрепил създаването на комисия по прилагането, която да наблюдава бързото прилагане на тези законопроекти;

25.

Въпреки това изразява съжаление, че Сенатът не продължи работа по законопроекта срещу домашното насилие, въпреки че Народното събрание го прие през 2009 г.; счита, че е необходимо и че е в духа на наскоро приетото законодателство, подкрепящо жените, законопроектът да бъде внесен отново и бързо да бъде приет с цел борба с домашното насилие;

26.

Призовава правителството да преразгледа редица други дискриминационни по отношение на жените закони, а именно Закона за мюсюлманското семейно право, Закона за семейния съд на Западен Пакистан, Закона за ограничаване на браковете в детска възраст, Закона за зестрите (забрана за излагане на показ) на Западен Пакистан и Закона за (ограничаване на) зестрите и даровете на булките, законите „Худоод“, Закона за гражданството от 1951 г. и Закона за доказателствата от 1984 г.;

27.

Отново призовава правителството да извърши задълбочен преглед на законите относно богохулството и тяхното настоящо прилагане, както и – наред с другото - на раздел 295 C от Наказателния кодекс, който предвижда задължително смъртно наказание за всеки, признат за виновен за богохулство, и в същото време да приложи вече предложените изменения;

28.

Настоятелно призовава правителството да преследва тези, които подбуждат към насилие, по-специално тези, които призовават за смъртта на отделни лица и групи, с които имат разногласия, и в някои случаи предлагат награди за това, както и да предприеме допълнителни мерки за улесняване на дебата по този въпрос;

29.

Настоятелно призовава пакистанските органи да предприемат решителни действия с цел премахване на „убийствата на честта“; заявява, че съдебната система на Пакистан трябва да наказва тези, които са обявени за виновни за такива деяния;

30.

Призовава Комисията и Съвета да предложат и да приложат образователни програми, насочени към повишаване на грамотността и образованието на жените в Пакистан;

31.

Призовава компетентните институции на ЕС да включат въпроса за религиозната толерантност в обществото в своя политически диалог с Пакистан, тъй като този въпрос е от централно значение за борбата срещу религиозния екстремизъм в дългосрочен план;

32.

Настоятелно призовава компетентните институции на ЕС да настояват правителството на Пакистан да спазва клаузата относно демокрацията и правата на човека, залегнала в Споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан; отново отправя своя призив към Европейската служба за външна дейност да представи доклад относно прилагането на Споразумението за сътрудничество и клаузата относно демокрацията и правата на човека;

33.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската служба за външна дейност, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на правителствата и парламентите на Афганистан и Пакистан.