8.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 131/35

—

като взе предвид членове 21, 45 и 47 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността (1),

—

като взе предвид Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение (2),

—

като взе предвид основните трудови стандарти на Международната организация на труда

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (3),

—

като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на гражданите на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки (4), доклада от 2008 г. относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО (COM(2008)0840) и резолюциите на Съвета от ноември 2007 г. и април 2009 г. във връзка с Директива 2004/38/ЕО.

—

като взе предвид документа на Комисията относно последващите действия относно насоки за по-добро транспониране и прилагане на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, (СОМ(2009)0313),

—

като взе предвид проекта за междинен доклад, озаглавен „Сравнително проучване на прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на гражданите на Европейския съюз и на членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки“, изискан от комисията по правни въпроси на Парламента и изготвен от Европейската служба за граждански действия (ECAS),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията относно насоки за по-добро транспониране и прилагане на Директива 2004/38/ЕО, както и намерението й да публикува опростени насоки за гражданите на ЕС и да се възползва възможно най-добре от възможностите, предлагани от интернет,

—

като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2007 г., озаглавено „Мобилността като средство за повече и по-добри работни места: Планът за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.)“ (COM(2007)0773),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 18 ноември 2008 г. относно въздействието от свободното движение на работници в контекста на разширяването на ЕС (COM(2008)0765),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2008 г., озаглавено „Нови умения за нови работни места: изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“ (COM(2008)0868),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 13 юли 2010 г., озаглавено „За свободното движение на работници: права и основни аспекти на развитието“ (COM(2010)0373),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ “, което включва мобилността на работниците и служителите като един от дванадесетте ключови инструмента (COM(2011)0206),

—

като взе предвид европейската стратегия 2020 и по-специално водещите й инициативи „Програма за нови умения и работни места“ и „Младежта в движение“,

—

като взе предвид заключенията от Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 27 ноември 2008 г. относно "Свободното движение на хора: неправомерно упражняване и злоупотреби с правото на свободно движение",

—

като взе предвид заключенията от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 9 март 2009 г. относно „Професионалната и географската мобилност на работна сила и свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз“,

—

като взе предвид резолюцията си от 2 април 2009 г. относно проблемите и перспективите, свързани с европейското гражданство (6),

—

като взе предвид резолюцията си от 18 декември 2008 г. относно Европейския план за действие в областта на трудовата мобилност (2007—2010 г.) (7),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно установяване на съществуващите пречки за мобилността на вътрешния пазар на труда (8),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0258/2011),

A.

като има предвид, че работата и живеенето в различна държава-членка е една от основните свободи на Съюза, независимо от етническия произход на лицето, и е основен компонент на гражданството на Съюза, признат от договорите, но при все това статистиките показват, че все още твърде малко хора се ползват с това право независимо от конкретните инициативи, които са предприети за подкрепа на мобилността при работниците,

Б.

като има предвид, че мобилността на работниците и служителите в ЕС следва да се насърчава навсякъде в Европейския съюз, където е необходима допълнителна работна сила,

В.

като има предвид, че работниците и служителите в ЕС могат да се сблъскат с трудности и предизвикателства при търсенето на работа в приемащата държава-членка,

Г.

като има предвид, че правото на живеене и работа в различна държава-членка на Съюза е една от основните свободи на Съюза, основен компонент на гражданството на Съюза, признат от Договорите, но при все това според статистиките и независимо от конкретните инициативи, които са предприети за подкрепа на мобилността на работниците, все още твърде малко хора се възползват от това право,

Д.

като има предвид, че настоящото ниво на мобилност на работниците не е достатъчно за увеличаване ефективността на пазарите на труда в Европейския съюз; само 2,3 % от хората в ЕС живеят в държава-членка, която е различна от държавата, чиито граждани са те, но 17 % възнамеряват да се възползват от правото на свободно движение в бъдеще, а 48 % биха обмислили възможността да си потърсят работа в друга държава или регион в случай на уволнения,

Е.

като има предвид, че свободното движение на работниците представлява положителен социалноикономически пример както за ЕС, така и за държавите-членки, като представлява ориентир за интеграцията на ЕС, икономическото развитие, социалното сближаване, индивидуалното израстване на професионално ниво, борбата срещу предразсъдъците, расизма и ксенофобията и че може да се противодейства на отрицателните последици от икономическата криза и да се осигури по-добра подготовка за предизвикателствата, произтичащи от глобалните промени чрез въвличане в диалог с гражданското общество на всички заинтересовани страни на управленско равнище;

Ж.

като има предвид, че насърчаването на мобилността на работниците е положителен принос към достигането на целите по отношение на заетостта, заложени в Стратегията „Европа 2020“; приканва Комисията да включи във водещите инициативи мобилността на работната ръка, както и държавите-членки да включат трудовата и географската мобилност при изготвянето на националните си стратегии и програми за реформи,

З.

като има предвид, че недостатъчната гъвкавост на законодателството възпира мобилността на работната сила в Европа;

И.

като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 18 ноември 2008 г. мобилните работници от държавите, присъединили се към ЕС през 2004 и 2007 г., са оказали положително въздействие върху икономиките на държавите-членки, приемащи мобилни работници,

Й.

като има предвид, че развитието на нашите общества, което се дължи основно на индустриалната промяна, глобализацията, новите начини на работа, демографските промени и развитието на средствата за транспорт, изисква по-висока степен на мобилност на работниците,

K.

като има предвид, че не е постъпила информация за отрицателно въздействие в онези държави-членки, които не са приложили преходните мерки във връзка със свободното движение на работници, произхождащи от държави-членки, които са се присъединили към ЕС през 2004 и 2007 г., но редица държави-членки са взели решение да прилагат ограничения на техните пазари на труда по отношение на лица, които са с румънско или българско гражданство,

Л.

като има предвид, че независимо от правните актове на ЕС и програмите, целящи насърчаването на свободното движение на работници, съществуват препятствия пред пълното прилагане на тази основна свобода (например социални, езикови, културни, правни и административни спънки, слаби политики на връщане, които не отговарят на нуждите на работниците мигранти, недостатъчно признаване на опита, свързан с мобилността, трудности, свързани с намирането на работа на съпрузите и партньорите, както и забавяне на процеса на признаване на дипломите и професионалните квалификации),

М.

като има предвид, че в момент на икономическа криза професионалната и географска мобилност на работниците може да спомогне за намаляване на безработицата, като свърже предлагането и търсенето на работна ръка, допринасяйки за създаване на работни места, за адаптиране на икономиката, обществото и демографията към структурните промени, както и за насърчаването на икономическия растеж и конкурентоспособността на ЕС. в тази връзка счита, че настоящите процедури за признаване на професионалните квалификации представляват голяма пречка за мобилността на работниците в Европейския съюз,

Н.

като има предвид, че тези препятствия и ограничения нарушават едно от основните права на работниците, правят възстановяването на икономиките в ЕС още по-трудно и могат да доведат до обратен ефект като незаконен труд в по-голяма степен, разпростиране на сивата икономика и експлоатирането на работниците,

O.

като има предвид, че дискриминацията, основана на сексуална ориентация, е забранена по силата на член 21 от Хартата на основните права,

П.

като има предвид, че настоящата икономическа криза оказа негативно влияние върху мобилността и засегна в най-голяма степен срочно наетите работници и работниците, упражняващи почасова дейност, като жените се оказаха една от най-засегнатите категории;

Р.

като има предвид, че по отношение на половете са налице сериозни различия в областта на сводното движение на работници в рамките на ЕС (забелязва се, че мъжете се придвижват заради нова работа или преместване на работно място много по-често от жените, съответно 44 % в сравнение с 27 % (9)); като има предвид, че е необходимо по-добро наблюдение на явлението мобилност, което да се основава на разбити по полов признак данни,

1.

Изтъква, че в доклада на Комисията COM(2008)0840 се посочват случаи на непрестанно нарушаване на прилагането на Директива 2004/38/ЕО от страна на държавите-членки, което засяга упражняването на свободно движение от страна на работниците, а това положение е довело до редица оплаквания от отделни лица, петиции и до над 40 въпроса от страна на Парламента, в резултат на което Комисията е започнала пет процедури за нарушение за неправилното прилагане на директивата;

2.

Приветства съобщението на Комисията COM(2010)0373, което описва и разяснява настоящото положение във връзка с движението на работници, но изразява съжаление относно факта, че липсват конкретни мерки или решения за преодоляване на проблемите във връзка с мобилността;

3.

Приветства предприетите от Комисията инициативи като „Механизъм за засилване на мобилността на жените“ и я приканва да разшири и подобри обхвата на проектите, които имат за цел да повишат мобилността на женския труд;

4.

Призовава Комисията да продължава да насърчава трудовата мобилност, като представи дългосрочна, изчерпателна, мултидисциплинарна стратегия за мобилността, с която да се премахнат всички законови, административни и практически бариери пред свободното движение на работниците; изисква последователна, ефективна и прозрачна политика, която да съсредоточава своето внимание върху изискванията на пазара на труда и икономическите тенденции;

5.

Призовава Комисията да подкрепи мобилността на работната сила чрез проекти и по-нататъшно развитие на стратегии за опростено информиране и уведомяване относно правата на мобилните работници, както и за предимствата на мобилността в общото развитие и в икономиката както на ЕС, така и на държавите-членки. Повишената информираност на работещите, на членовете на семействата им и на заинтересованите, относно правата, шансовете и инструментите за свободно движение, е основен фактор за ефикасното приложение на европейското законодателство;

6.

Счита, че мобилността може да се насърчава ефективно единствено чрез съществени подобрения по отношение на солидарността и споделената отговорност от страна на държавите-членки, както и чрез формулиране на ясна регулаторна рамка относно законната миграция;

7.

Призовава държавите-членки да отстранят пречките пред мобилността на лицата (повечето от които са жени), които придружават своите съпрузи или партньори в друга държава-членка, подходящи услуги като курсове за улесняване на тяхната интеграция в новата социална и културна среда, например езикови курсовe и курсове за професионално обучение;

8.

При все това отбелязва, че мобилността следва да остане доброволен избор; подчертава, че отрицателните странични ефекти от увеличената мобилност, водещи до „изтичане на мозъци“ и отлив на млади хора, както и отрицателното въздействие върху целостта на семейството и върху децата, в случаите, когато един или и двамата родители работят в чужбина, следва да бъдат по-успешно смекчени на равнище на ЕС;

9.

Призовава държавите-членки да създадат механизми за сътрудничество, които имат за цел да предотвратят пагубните последици върху семействата, особено върху децата, породени от раздялата с техните родители и разстоянието между тях;

10.

Като има предвид разпоредбите на Договорите и съществуващото законодателство, припомня, че държавите-членки носят отговорността за опростяване на административните процедури, свързани с упражняването на правото на свободно движение на работниците с оглед постигане на оптималното прилагане на това право и избягване на необосновани, ненужни или тромави административни процедури, ограничаващи прилагането на това право;

11.

Настоятелно призовава Комисията да насърчава опростяването на административните практики и административното сътрудничество, така че да позволи установяването на взаимодействие между националните органи;

12.

Подкрепя държавите-членки за създаването на по-ефективни канали за комуникация между мобилните работници и съответните държавни служби, за да имат работниците пълен достъп до информацията относно своите права и задължения

13.

Подчертава, че „правата на работниците и служителите“ могат да се прилагат по-добре, ако съответният мигрант в ЕС е нает за извършване на дейност срещу законно заплащане в приемащата държава-членка;

14.

Подчертава, че работещите жени, които заминават за чужбина, за да работят в сектора на грижите за деца или възрастни хора като детегледачки, „au-pair“, гувернантки или медицински сестри, често се наемат от частни лица като семейства или членове на семейството и по този начин работят без договор или незаконно и следователно не се ползват с права и обезщетения, свързани със системата за социална сигурност, здравни грижи и др.;

15.

Изразява загриженост във връзка със слабото транспониране и прилагане на съществуващите директиви относно свободното движение на работници, по-специално Директива 2004/38/ЕО по отношение на правото на влизане и пребиваване на членове на семейството от трети държави, и на тромавите административни процедури и допълнителните документи за местожителство (разрешителни за работа, доказателства за приемливи условия на настаняване), които не съответстват на разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО;

16.

Призовава Комисията изцяло да упражни своите прерогативи по Договорите чрез непрестанен и задълбочен мониторинг на прилагането на Директива 2004/38/ЕО, в това число при необходимост упражняване на нейното право да започва процедури при нарушение срещу държавите-членки, които не спазват изискванията;

17.

Призовава държавите-членки да преразгледат своите разпоредби за регулиране на преходните периоди за достъп до техните пазари на труда, които в дългосрочен план могат да окажат негативно въздействие върху основните ценности и права, установени в Договорите на ЕС, например свободното движение, недискриминацията, солидарността и равните права; ето защо приветства неотдавнашното решение на някои държави-членки да предоставят пълен достъп до своите пазари на труда за някои от държавите-членки, присъединили се към ЕС през 2004 г., и изразява съжаление във връзка с неотдавнашните законодателни предложения в други държави-членки, насочени към ограничаване на правата на работниците и служителите от държавите-членки, присъединили се към ЕС през 2004 и 2007 г.; призовава Комисията да проучи дали такива политики не са в нарушение на правото на ЕС;

18.

Призовава Комисията да укрепи приложимата в момента правна рамка относно признаването на професионалните квалификации, установена с Директива 2005/36/ЕО;

19.

Призовава Комисията да преразгледа Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (10) с цел да се вземат предвид предложенията, направени от Европейския парламент в настоящата резолюция;

20.

Призовава Комисията да осигури прилагането от страна на държавите-членки на регламента „Брюксел I“ (Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета) относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела; подчертава значението на регламента „Брюксел I“ по отношение на санкциите и глобите, налагани за експлоатация на работници;

21.

Призовава Комисията да гарантира прилагането на Директива 2004/38/ЕО от страна на държавите-членки без каквато и да било дискриминация, включително въз основа на сексуална ориентация; припомня на Комисията предишните призиви за осигуряване на свободно движение на всички граждани на ЕС и техните семейства, независимо от тяхната сексуална ориентация;

22.

Отбелязва, че правото на свободно движение на работниците не може да се разглежда изолирано от другите права и основните принципи на ЕС и че спазването на европейския социален модел и зачитането на правата, гарантирани в Европейската конвенция за защита на правата на човека, както е отразено в Хартата на основните права на ЕС, ще дадат възможност за достойни работни места, подходящи условия на труд, включително охраната на труда и безопасността на работното място, социалноосигурителни права, равно третиране, съвместяване на семейния с професионалния живот и свобода на предоставянето на услуги; подчертава, че правото на гласуване на местни, регионални и европейски избори е съществен елемент на тези права и призовава за по-добро прилагане; отбелязва, че правото на гласуване на национални избори в държавите-членки по произход може да бъде загубено и счита, че този въпрос следва да бъде разгледан;

23.

Призовава Комисията да изготви таблица за резултатите, която да представя пречките, пред които са изправени работниците в Съюза, желаещи да се възползват от правото си на свободно движение, и начина, по който държавите-членки се справят с тези пречки, за да може да прецени дали това се прави старателно и ефективно;

24.

Призовава Комисията щателно да оцени настоящата икономическа ситуация в държавите-членки по отношение на пазарите на труда; призовава държавите-членки да интегрират по-добре миграционните политики по отношение на работната ръка, за да се справят с недостига на работна ръка и с оглед увеличаване на вътрешното производство;

25.

Поздравява Комисията във връзка с обвързването на мобилността на работниците със стратегията „Европа 2020“ и изказва становището, че това е от основно значение за увеличаване благосъстоянието в ЕС чрез разумно и устойчиво създаване на работни места;

26.

Подчертава значението на това равното третиране на работниците и служителите, заедно с добрата защита на трудовите права, да бъде в съответствие с правилата, приложими в съответната държава-членка, установени в националното законодателство и колективните трудови договори; застъпва убеждението, че принципът „еднакви заплати за еднаква работа на едно и също място“, заедно с принципа на равенство между половете, трябва да важи навсякъде в ЕС, за да се предотврати дъмпингът на заплатите и социалният дъмпинг; подчертава, че правата ще бъдат от полза за всички, единствено ако се спазват и прилагат правилно; за тази цел призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да гарантират, че не се допуска използване на принципа на свободното движение с цел неравностойно третиране, дъмпинг в заплащането и социален дъмпинг;

27.

Счита, че законодателството на ЕС и това на държавите-членки следва да бъдат по-тясно координирани, за да се предотврати възникването на каквито и да е пречки пред прилагането и възползването от правото на свободно движение за работниците;

28.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, като се съобразяват със субсидиарността, правилното прилагане на съществуващото законодателство относно недискриминацията, да предприемат практически мерки за прилагане на принципа за равно третиране на мобилните работници и да се борят с предразсъдъците, расизма и ксенофобията;

29.

Настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да укрепят политиката на ЕС за борба срещу пряката и непряката дискриминация, експлоатацията на европейски работници мигранти в ЕС и нарушенията на техните права вследствие на тяхното недостатъчно добро владеене на езика и недостатъчни познания за законодателството, приложимо спрямо техния труд в приемащата държава-членка;

30.

Насърчава държавите членки да засилят вниманието на органите за надзор на пазара на труда за защита на трудовите права на мобилните работници, по-специално чрез подобряване на тяхното образование и информираност в областта на трудовото право;

31.

Счита, че промените в законодателството на държавите-членки в областта на социалната сигурност, здравната система и данъците трябва най-напред да бъдат проверявани от гледна точка на въздействието им върху свободното движение на работниците; призовава за тази цел да се въведе задължение за проверка на пограничните ефекти, която дава подробна представа за преградите пред свободното движение;

32.

Посочва, че увеличената трансгранична мобилност изисква също и активната ангажираност на социалните партньори, за да се предостави на съответните работници, особено на временно работещите в чужбина, адекватна и ефективна информация, подкрепа и защита по отношение на техните социални и трудови права;

33.

Счита, че действията за ефективното прилагане на всички политики, разглеждащи свободното движение на работниците, трябва да бъдат съгласувани и то по-специално в областта на осъществяването на вътрешния пазар, координацията на системите за социално осигуряване, допълнителните пенсионни права, защитата на работниците, трансграничното медицинско обслужване, на образованието и на професионалното обучение, данъчните мерки като тези, предназначени за избягване на двойното данъчно облагане, и липсата на дискриминация;

34.

Подчертава, че трудовите ограничения представляват пречка пред функционирането на вътрешния пазар и че икономическата криза доказа необходимостта от насърчаване на неограничената трудова мобилност;

35.

Отново заявява, че за да се избегне непоследователност в областта на вътрешния пазар на ЕС, за целите на заетостта държавите-членки трябва да отдават предпочитание на гражданите на Съюза и могат да отдават предпочитание на граждани на трети държави, които кандидатстват за висококвалифицирана работа, както е посочено в Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (11); подчертава, че е важно да се отхвърлят молбите за получаване на „синя карта“ на ЕС в секторите на пазара на труда, до които достъпът на работници и служители от други държави-членки е ограничен въз основа на преходни разпоредби;

36.

Призовава за по-добра координация между европейските и националните институции, за по-добро информиране и съдействие на гражданите, както и за наблюдение на начина, по който правото на свободно движение на работниците и служителите се транспонира на практика и се ползва от лицата, за да се ускори осъществяването на трудовата мобилност;

37.

Счита, че наличието на подходящи системи за социална закрила сериозно улеснява географската и трудовата мобилност на работниците и служителите, и че социалното приобщаване на мобилните работници и служители, и повторното интегриране в обществото на завърналите се работници и служители трябва да бъде включено в политиката относно трудовата мобилност; подчертава, че за тази цел признаването на вече получените права, както и едно по-голямо разбиране за различията в системите в отделните-държави членки е наложително и следва да се насърчава;

38.

Призовава държавите-членки да преодолеят проблема с фиктивната самостоятелна заетост сред мобилните работници и служители; подчертава необходимостта на тези работници и служители да им бъде предоставен достъп до права и защита;

39.

Призовава Комисията и държавите-членки да се борят с ксенофобията, насочена срещу всички работници и служители в ЕС, чрез осигуряване на начини за интеграция и информация, както и да насърчават разбирането, културното разнообразие и уважението в държавите-членки, приемащи мобилни работници и служители от ЕС;

40.

Изтъква, че ефективното прилагане на свободното движение на работниците и служителите приканва към предприемането на координирани действия от страна на европейските и националните органи за улесняване и опростяване на административните процедури по отношение на въпроси, които са непряко свързани с това право, като прехвърлянето на регистрации на превозни средства и гарантиране на достъп до медицински досиета, осигуряване на всеобхватна база данни относно действителната компетентност на практикуващите здравни работници, избягване на двойното данъчно облагане, ясни правила относно възстановяването на медицински разноски и т.н.;

41.

Счита, че възможността за работниците мигранти да могат да прехвърлят пенсионните си права е основен фактор за гарантиране на ефективното упражняване на придобитите права;

42.

Счита, че МСП могат да играят роля на основоположници на икономическото възстановяване и развитие, като бъдат основният източник на нови работни места; следователно припомня необходимостта от поемане на ангажимент от страна на ЕС за подпомагане и за развитие на МСП (напр. чрез механизма за микрофинансиране „Прогрес“), по-специално чрез активни политики по заетостта и програми за професионално образование и обучение;

43.

Приканва граничните райони да обмислят споразумения за насърчаване на трансграничната мобилност на работната сила с цел постигане на взаимни (ползотворни) предимства за тези райони;

44.

Призовава държавите-членки да изкоренят съществуващите преходни бариери по отношение на свободното движение на работници и служители за държавите-членки, които се присъединиха към ЕС през 2007 г.; отбелязва, че тези бариери налагат двойни стандарти, пречат на производителността и представляват дискриминационни мерки, насочени срещу гражданите на Европа, като призовава за реалното прилагане на преференциалната клауза в целия Съюз;

45.

Застъпва становището, че мобилността на работната сила в рамките на Европейския съюз е от съществено значение за икономическото възстановяване и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“; съответно настоятелно призовава държавите-членки, които продължават да налагат ограничения на пазара на труда по отношение на румънските и българските граждани, да ги премахнат до края на 2011 г. в съответствие с крайния срок, предвиден в Договора за присъединяване;

46.

Призовава за по-тясно и по-ефикасно сътрудничество между компетентните национални органи при контрола на съответствието на трудовите договори с националното право и правото на ЕС; изтъква, че следва да се гарантира, че при нарушения държавите-членки си съдействат взаимно и обменят информация; призовава Комисията да упражнява надзор върху този процес;

47.

Призовава обществените органи и всички заинтересовани страни да направят всичко възможно за повишаване на осведомеността на работниците и служителите относно техните права и различните инструменти (трудово право, колективни трудови договори, кодекси на поведение, разпоредби в областта на социалната сигурност), които регулират техните трудови правоотношения, както и условията им на работа и живот;

48.

Осъжда намаляването на трудовите инспекции в ЕС; подчертава, че ефективният контрол е основен елемент за гарантиране на равно третиране и равни възможности за всички; призовава държавите-членки да засилят трудовите инспекции и да предоставят достатъчно ресурси за тях; призовава Комисията да подобри сътрудничеството и координацията във връзка с трудовите инспекции;

49.

Счита, че държавите-членки следва да гарантират, че децата на мобилните работници и служители в ЕС няма да се сблъскат с трудности, свързани с тяхната националност или гражданство поради избора на работа от страна на техните родители, и че следва да се проучат конкретните потребности на децата на мобилните работници и служители, за да се обезпечат ефективни политически действия по отношение на тях;

50.

Подчертава, че държавите-членки следва да подобрят положението на децата, изоставени от своите родители, и да им помагат да се развиват нормално, да имат достъп до образование и подходящ социален живот;

51.

Изразява своята загриженост във връзка с увеличаването на принудителния труд в ЕС, като в някои области този труд има тесни връзки с организираната престъпност; подчертава необходимостта принудителният труд да се заложи като основен приоритет в работата на Европол и Евроюст; призовава държавите-членки да засилят съвместните си усилия за контрол, съдебно преследване и санкциониране на принудителния труд и да гарантират налагането на наказания в такива случаи; подчертава необходимостта от въвеждане на мерки, осигуряващи защита за жертвите на принудителен труд;

52.

Призовава Комисията да проучи и публикува положителното и отрицателното въздействие на трудовата мобилност върху приемащите страни и страните по произход и ЕС от гледна точка на социално-икономическото и географското сближаване, като подчертае следните последици: икономически загуби, увеличаване на недекларираната трудова заетост и неподходящи условия на труд, дължащи се на неяснота в правното положение, в случай че са в сила преходни разпоредби, липса на осведоменост сред гражданите на ЕС за правата им и последици, свързани със забавяне от страна на държавите-членки на действия по интегрирането на работници и служители от ЕС от вълните на разширяване от 2004 г. и 2007 г.; призовава Комисията и държавите-членки да избягват прилагането на преходни мерки, които ограничават свободното движение на работници и служители, и се отразяват отрицателно върху конкурентоспособността на пазарите на труда на ЕС по отношение на всички настоящи държави-членки или бъдещи страни кандидатки;

53.

Насърчава Комисията да прилага инициативите си, насочени към насърчаване на географската мобилност на младите хора чрез схеми за мобилност с учебна цел, използвайки всички програми, създадени с такава насоченост;

54.

Приветства плана на Комисията за установяване на редовни и систематични проверки за дългосрочното предлагане и търсене на трудовите пазари в ЕС до 2020 г., с разбивка по сектори, сфери на заетост, степен на квалификация и държави, и отправя също така сериозна препоръка за координиране на трудовите и образователните политики между държавите-членки с цел постигане на целите, заложени в стратегията ЕС 2020 по отношение на създаването на работни места и избягването на бъдещи непреки прегради, като непризнаване на дипломи, издадени от други държави-членки на ЕС, които биха могли да се изправят пред упражняването на правото на свободно движение; планът следва ясно да показва недостига на работна ръка в ЕС в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен аспект;

55.

Изисква разработването и прилагането на подходящи мерки за премахване на съществуващата дискриминация и негативните стереотипи, особено спрямо работниците от Източна и Южна Европа, и за стимулиране на интеграцията на работници и служители, които се възползват от правото си на свободно движение, в обществото на приемащата държава;

56.

Призовава органите на всяко едно равнище да гарантират политическа подкрепа и повишаване осведомеността относно възможностите и предимствата на мобилността, особено сред лицата, започващи работа, като изтъкват координационната роля на Комисията;

57.

Счита, че държавите-членки следва да улеснят и установят общи критерии за признаването на дипломи и квалификации, тъй като много често хората, които търсят работа в държава-членка, различна от тази на произхода им, биват затруднени именно поради тази причина;

58.

Осъжда политиките, водени от някои държави-членки, с които активно се насърчават граждани на други държави от ЕС да напуснат въпросните държави-членки; отправя искане към Комисията да провери дали подобни политики са в нарушение на правото на свободно движение;

59.

Признава и изтъква значението на публичните служби по заетостта, и по-специално на системата и мрежата на EURES, за насърчаване на трудовата мобилност в рамките на ЕС, особено в граничните райони, чрез предоставяне на информация относно свободните работни места, правата и задълженията при миграция, включително имиграция и погранична работа, както и информация относно възможностите за образование и професионално обучение, условията на труд и на живот; подчертава особената роля на социалните партньори за консултиране на работниците при граничните партньорства; подчертава, че EURES следва да остане средство за стимулиране на справедлива мобилност и затова призовава Комисията да продължи да предоставя финансови средства за подпомагане на социалните партньори в граничните райони;

60.

Призовава за развитие на институционалния капацитет на EURES и подобряване на универсалното средство за подпомагане на работещите и техните семейства;

61.

Изразява загриженост във връзка с намаляването на средствата за съветници на EURES; призовава за поемането на ангажимент по отношение на дългосрочна стратегия, която да позволи на EURES и нейните служители да изпълняват своите задължения и отбелязва, че това е възможно само при увеличено финансиране;

62.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат подходящи действия за гарантиране на по-ефективно и ефикасно сътрудничеството на EURES със съответните национални публични органи;

63.

Насърчава държавите-членки, в сътрудничество с Комисията, да подпомогнат за подобряване на услугите на EURES за гражданите, чрез разпространение на печатни материали и предоставяне на съвети относно използването на мрежата чрез държавните структури за търсене на работа, както и при организирането на семинари за стимулиране на мобилността в областта на висшето образование;

64.

Счита, че информацията, с която работниците от ЕС разполагат относно ползите, правата и задълженията, произтичащи от трудовата мобилност, следва да продължи да се подобрява; призовава Комисията да координира своите действия с националните органи и да създаде връзки между EURES и мрежата за онлайн разрешаване на проблеми SOLVIT, за да подобри качеството на услугите, предоставяни на гражданите, които упражняват правото си на мобилност; призовава Комисията и държавите-членки да създадат многонационални консултантски агенции за мигриращи в ЕС работници и служители, особено на места, където са заети голяма част от тези работници и служители;

65.

Подчертава, че при насърчаването на активни политики за заетост следва да се отдава приоритет на информацията относно програмите за образование и обучение в ЕС;

66.

Призовава за подобряване прилагането на Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 г. относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение (т.нар. „Директива за информацията“) (12) за минималната информация, която работниците и служителите следва да получават от своя работодател относно трудовото им правоотношение, в това число и всички съответни разпоредби, засягащи заетостта им в приемащата страна;

67.

Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да подкрепя активното участие на социалните партньори при гарантирането на прилагането и утвърждаването на правата на мобилните работници и служители;

68.

Подчертава необходимостта от сътрудничество между работниците и служителите, и работодателите в рамките на мрежата EURES;

69.

Призовава за засилен диалог и координация между националните и регионалните органи, тъй като те обикновено са първият източник на информация за много граждани поради своята близост и запознатост с нуждите на гражданите, както и за засилено участие на социалните партньори;

70.

Настоятелно призовава държавите-членки колкото е възможно по-бързо да започнат проверки на агенциите по заетостта, за да се гарантира, че не се нарушават правата и очакванията на мобилните работници и служители, което може да попречи на тяхното свободно движение и социална сигурност;

71.

Призовава Комисията и държавите-членки да наблюдават положението на агенциите и организациите, които предлагат работа на работници и служители от други държави-членки, и да разкриват потенциалните незаконни или недекларирани работни места или агенциите и организациите, които осигуряват фиктивни работни места;

72.

Подчертава, че за осъществяване на свободното движение следва да съществува задължение работодателите да предоставят информация на чуждестранните работници и служители относно правата им в съответната приемаща страна. Освен това в държавите-членки трябва да се създадат многоезични консултативни центрове за работници мигранти;

73.

Призовава Комисията да изготви съобщение относно данъчните последици за работниците и служителите съгласно тази директива, за да се осигури по-добро разбиране и да се намерят евентуални решения на важни въпроси, които могат да осуетят или възпрепятстват мобилността на работниците и служителите;

74.

За обезпечаване и увеличаване на конкурентоспособността на Европа инвестициите във формално и неформално обучение, професионално обучение, обмен на трудов опит и координирани действия за ускоряване на процеса на трудовата мобилност трябва да се разглеждат като най-висок приоритет;

75.

Изразява становището, че активните политики по отношение на пазара на труда, и по-специално по отношение на професионалното обучение и обучението през целия живот, трябва да бъдат укрепени, тъй като те могат да допринесат за увеличаване на трудовата мобилност, да улеснят прехода по време на структурна безработица и да позволят на работниците да се адаптират към промените на пазара на труда;

76.

Приветства Комисията за пилотната й инициатива „Младежта в движение“ и за стартирането на „Програма за нови умения и работни места“ и приветства по-специално пилотния проект „Твоята първа работа с EURES“ и предложените действия за създаването на европейски паспорт за умения;

77.

Като приветства обучението на младите хора за придобиване на умения, необходими за работа и живот в други страни, счита, че хората имат право да живеят и работят в страна по техен избор;

78.

Счита, че уменията и познанията, отговарящи на специфичните национални, регионални или местни изисквания на пазара, ще благоприятстват мобилността на работещите и изисква от Комисията да разработи пътна карта за търсенето по отношение на уменията, както и оценка в средносрочен и дългосрочен план по отношение на бъдещите работни места, когато може да се осигури съвпадение между търсенето и предлагането на умения, както и средносрочни и дългосрочни прогнози за недостига на работници в избрани професии, който може да се прояви при демографски промени и застаряване на населението;

79.

Счита, че трудовата мобилност е двупосочен процес; от една страна, тя води до натрупване на знания и умения чрез всякакъв вид образование, за да подготви активното население за сблъсъка с конкуренцията при търсенето на нова работа, и от друга страна, мобилните работници могат да надграждат своите умения и знания чрез трудовата мобилност, тъй като натрупват повече практически опит и знания на новото място;

80.

Счита, че трябва да се насърчава най-вече мобилността в сферата на професионалното обучение, тъй като в тази област продължава да има големи дефицити; подчертава важността на програмите като „Леонардо“ и призовава държавите-членки и предприятията, ангажирани с професионално обучение, да се възползват в по-голяма степен от тях и съответно да направят ползването им по-лесно;

81.

Изразява също така надежда придобитите от мобилните работници нови умения по време на тяхната мобилност да бъдат утвърдени, за да се признае техният увеличен личен потенциал и да се улесни трайното им професионално приобщаване;

82.

Счита, че акцентът не бива да бъде поставян единствено върху младите работници и служители, а е желателно разработването на целеви стратегии, насърчаващи и улесняващи свободното движение на различни категории работещи, въз основа на техните конкретни характеристики (възраст, пол, умения, принадлежност към уязвими и малцинствени групи) и нужди, за да се превърне мобилността за всички групи работници във възможност;

83.

Призовава държавите-членки да изработят стратегиите си в областта на ученето през целия живот и професионалното обучение в зависимост от развитията на пазара на труда и да осигурят наличието на общоприложими умения с по-широко покритие по отношение на географския район и познанията, с цел постигането на подходящо съответствие с предлагането на работни места;

84.

Призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат за постигането на по-висока съпоставимост между училищните и университетските програми и образователните системи в ЕС, чрез опростено взаимно признаване на дипломи, с цел също така да се насърчава взаимното признаване на образователните квалификации, което е от жизненоважно значение; подчертава обаче съществуващата разлика между него и признаването на квалификациите за регламентираните професии, като предвижда обща либерализация на достъпа; във връзка с това приветства сключването на все повече споразумения за трансгранично сътрудничество между висши учебни заведения и университети и призовава държавите-членки да подкрепят тази тенденция;

85.

Насърчава държавите-членки да стимулират участието на малките и средните предприятия в ученето през целия живот чрез предоставяне на стимули на съответните работници и служители, и работодатели, като се акцентира върху изучаването на чужди езици и нови технологии съгласно нуждите на трудовия пазар, тъй като по-голяма част от работната сила в Европа е заета в малки и средни предприятия и по този начин тя ще стане по-конкурентоспособна и ще се стимулира мобилността, с цел преодоляване на проблема с невъзможността за запълване на работни места в различните държави-членки;

86.

Счита, че трябва да бъде постигната по-висока степен на взаимодействие между програмите, имащи за цел насърчаването на свободното движение на студентите, на лицата в процес на професионално обучение и на стажантите и програмите, насочени по-конкретно към благоприятстване свободното движение на работещите;

87.

Насърчава държавите-членки, с помощта на Комисията и на социалните партньори, да създадат структури за езиково обучение, както и за изучаване на културните традиции на приемащите държави-членки за семействата на мобилните работници, тъй като тези фактори продължават да бъдат пречка за свободното движение на европейските граждани;

88.

Счита, че недостатъчното познание на езици (особено при възрастните) остава важно препятствие пред трудовата мобилност и би могло да доведе до увеличаване на недекларираната трудова заетост; призовава държавите-членки активно да насърчават преподаването на чужди езици и да го разширят във всички училищни форми; призовава Комисията да продължи да полага усилия в тази област;

89.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.