8.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 131/1

—

като взе предвид член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, както и член 67 и член 81, параграф 2, буква ж) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид документа на Комисията за консултация, озаглавен „Относно използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове, свързани с търговски транзакции и практики в ЕС“, от 18 януари 2011 г., както и документа, озаглавен „Обобщение на получените отговори“, публикуван през април 2011 г.,

—

като взе предвид документа на Комисията за консултация, озаглавен „Алтернативни способи за разрешаване на спорове в областта на финансовите услуги“, от 11 декември 2008 г., както и документа, озаглавен „Обобщение на отговорите от обществената консултация относно алтернативните способи за разрешаване на спорове в областта на финансовите услуги“, от 14 септември 2009 г.,

—

като взе предвид Зелената книга относно алтернативните способи за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси от 19 април 2002 г. (COM(2002)0196),

—

като взе предвид препоръките на Комисията от 30 март 1998 г. относно принципите, приложими за органите, които отговарят за извънсъдебното уреждане на потребителски спорове (1), и препоръките на Комисията от 4 април 2001 г. относно принципите за извънсъдебните органи, участващи във взаимното уреждане на правни спорове с потребителите (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 25 май 2000 г. относно мрежа от национални органи в рамките на Общността за извънсъдебно решаване на потребителски спорове (3) и Европейската мрежа за извънсъдебно разрешаване на спорове (EEJ-Net), която започна дейност на 16 октомври 2001 г.,

—

като взе предвид Меморандума за разбирателство относно Мрежата за трансгранични извънсъдебни жалби за финансови услуги в Европейското икономическо пространство от 30 март 1998 г., както и Мрежата за жалби относно финансови услуги (FIN-Net),

—

като взе предвид Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела (4),

—

като взе предвид Европейския кодекс за поведение на медиатори (наричан по-долу: „Кодекс за поведение“) от 2004 г.,

—

като взе предвид Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (5),

—

като взе предвид проучването, озаглавено „Цената на липсата на алтернативно разрешаване на спорове – проучване и показване на действителните разходи на търговски спорове в рамките на Общността“, от 9 юни 2010 г., представено от Центъра за алтернативно разрешаване на спорове, Рим, Италия,

—

като взе предвид заключенията на Европейската група за допитвания до бизнеса (EBTP), озаглавени „Алтернативно разрешаване на спорове“, които обхващат периода от 17 декември 2010 г. до 17 януари 2011 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2003 г. относно Зелената книга на Комисията относно алтернативните способи за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (6),

—

като взе предвид своята препоръка от 19 юни 2007 г., приета въз основа на доклада на анкетната комисия по кризата в застрахователното дружество „Equitable Life“ (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно прилагането на Директивата относно медиацията, нейното въздействие върху медиацията и възприемането й от съдилищата (10),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0343/2011),

A.

като има предвид, че достъпът до правосъдие е основно право,

Б.

като има предвид, че пространството на свобода, сигурност и правосъдие, предвидено в Договорите, трябва да отговаря на нуждите на гражданите и предприятията, например като се създадат по-прости и по-ясни процедури и същевременно се подобри достъпът до правосъдие,

В.

като има предвид, че съдебният процес и алтернативните способи за разрешаване на спорове имат тясно свързани цели и се стремят към бързо и трайно помирение между страните по спора, подходяща защита на материалното субективно право и уреждане на спорове между страните,

Г.

като има предвид, че алтернативното разрешаване на спорове (АРС), което помага на страните да се избегнат традиционните съдебни производства, може да представлява една бърза и рентабилна алтернатива за разрешаване на спорове,

Д.

като има предвид, че АРС са механизми за извънсъдебно уреждане по взаимно съгласие, които помагат на потребител и търговец да решат даден конфликт чрез посредничеството на трета страна (медиатор или арбитър),

Е.

като има предвид, че в голям брой държави публичните органи – в това число омбудсманите и регулаторните органи – изпълняват важна роля, като поощряват разрешаването на спорове,

Ж.

като има предвид, че чрез засилване на доверието на гражданите във вътрешния пазар, както и доверието в прилагането на правата при трансгранични спорове, може да се допринесе за стимулиране на икономиката на ЕС,

З.

като има предвид, че познанията и разбирането на гражданите на ЕС относно схемите за АРС в Европа са недостатъчни и объркани, като само малък процент от гражданите знаят как да предявят иск пред орган за АРС,

И.

като има предвид, че е важно да се предоставя повече информация за съществуването на механизми за АРС и потребителите и специалистите да се насърчават в по-голяма степен да прибягват до тях като алтернатива на съдебните производства, за да избегнат метода на конфронтация и предложат перспективата за ситуация, при която всеки печели,

Й.

като има предвид, че следва да се търси балансиран подход, който да взема предвид, от една страна, гъвкавостта на системите на АРС, и от друга страна – необходимостта да се гарантират защитата на потребителите и справедливи производства,

К.

като има предвид, че Парламентът многократно призова за полагане на по-нататъшни усилия за развитие на АРС, като има предвид, че с резолюцията си от 6 април 2011 г. относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар призова Комисията да представи законодателно предложение относно използването на алтернативното разрешаване на спорове в ЕС до края на 2011 г.,

Л.

като има предвид, че Комисията включи законодателно предложение относно АРС в работната си програма за 2011 г. като стратегическа инициатива и в съобщението си от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар“, като един от дванадесетте лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието, с цел предоставяне на права на потребителите,

М.

като има предвид, че крайният срок за прилагането на Директива 2008/52/ЕО изтече на 21 май 2011 г.,

1.

Приветства последните консултации на Комисията относно АРС, които въпреки своето широкообхватно заглавие са насочени изключително към потребителските сделки;

2.

Счита обаче, че АРС е част от обща програма за „справедливост за растеж“ във всички сектори; счита, че всеки подход към АРС следва да надхвърля потребителски спорове, така че да включва гражданските и търговските сделки между предприятията (B2B), без значение дали те са сключени между частни или публични предприятия, семейните спорове, делата за клевета и останалите спорове от общ интерес или такива, които противопоставят страни с различен правен статус;

3.

Приветства факта, че Директива 2008/52/ЕО хармонизира някои стандарти за медиация; подчертава, че общите условия трябва да бъдат определени и процесуалните гаранции трябва да бъдат поддържани във всички области на АРС; счита, че е необходимо да се преразгледат препоръките на Комисията от 1998 г. и 2001 г. и Кодексът за поведение;

4.

Счита, че макар и саморегулирането да продължава да бъде важно, е необходимо законодателно действие за определяне на минимални стандарти, върху които може да се основава АРС, за да се осигури рамка за АРС в правния ред на държавите-членки, както е видно от примера на Директива 2008/52/ЕО; подчертава, че с всяка подобна рамка следва да се внимава да не се ограничава разнообразието в сферата на АРС, тъй като не съществува „стандартно“ решение, което да може да се справя с различните проблеми, които възникват в различните правни сектори;

5.

Подчертава необходимостта от по-добро разбиране на многобройните и различни видове механизми и процеси (в това число дейността на публични органи като омбудсманите), които често се обхващат от общия термин АРС; счита, че, въпреки че са налице много общи черти в техниките на преговори и подпомагане на разрешаването на спорове, които обикновено са част от системите на АРС, структурата и архитектурата на АРС се различават значително в зависимост от държавите-членки;

6.

Счита, че законодателните мерки, приети на равнището на ЕС, ще улеснят прилагането на АРС и ще насърчат физическите и юридически лица да прибягват по-често до него, особено при трансгранични спорове, предвид по-сложната, скъпа и продължителна съдебна процедура за разглеждане на спорове от този вид;

7.

В този контекст призовава Комисията да представи законодателно предложение относно използването на алтернативни способи за разрешаване на потребителски спорове в ЕС до края на 2011 г. и подчертава значението на бързото му приемане;

8.

Счита, че стандартите за АРС следва да включват: придържане към/споразумение по АРС; независимост, прозрачност, ефективност, справедливост, безпристрастност и поверителност; последици за давностните срокове; изпълняемост на споразумения, произтичащи от АРС; квалифициране на трети страни;

9.

Споделя мнението, че органите за АРС следва да бъдат предмет на редовни оценки и контрол от страна на независими оценители;

10.

С оглед на това да не се накърнява достъпът до правосъдие, отхвърля всяко налагане в голям мащаб на задължителна система за АРС на равнището на ЕС, но предлага да бъде обмислена задължителна система за сезиране на страните с цел разглеждане на възможностите за АРС;

11.

Привлича вниманието върху италианското „паритетно помирение“ като възможен модел за най-добра практика, основаваща се върху протокол, сключен и подписан от предприятие и сдружения на потребителите, по силата на което предприятието се ангажира предварително да използва АРС за разрешаването на всякакви спорове, които биха могли да възникнат в областите, обхванати от протокола;

12.

Подчертава, че клаузите за АРС не следва да възпрепятстват достъпа до правосъдие, по-специално от страна на по-слабата страна, която при определени обстоятелства може да бъде и МСП, и следователно счита в тази връзка, че решенията на АРС могат да бъдат задължителни само ако заинтересованите страни са дали изричното си съгласие за това;

13.

Счита, че по принцип към АРС следва да се прилага задължение за разкриване на обстоятелства, които засягат независимостта на третата страна или които водят до конфликт на интереси, и задължение да се служи на всички страни еднакво, както е предвидено в Кодекса за поведение;

14.

Призовава за предвиждане на задължение на страните по спора и по целесъобразност на третата страна, както е определено в Кодекса на поведение, да не разкриват поверителната информация, свързана с АРС; разглежда също така, по целесъобразност, по-широкообхватни мерки, като например създаване на професионална привилегия, успоредно с предвидената в член 7 от Директива 2008/52/ЕО;

15.

При все това отбелязва, че въпреки че е важно зачитането на поверителността на личните данни, следва да има известна степен на гарантирана прозрачност в процеса на АРС, позволяваща на държавите-членки и на органите за АРС да набелязват и обменят добри практики и предвиждаща възможността независимите регулаторни органи да контролират производството в случай на подадени жалби;

16.

Счита, че не само медиацията, но и АРС като цяло (член 8 от Директива 2008/52/ЕО) следва да има последици за давностните срокове; признава риска, създаван от многото форми на АРС, и риска от злоупотреба със забавяне на съдебното производство; отбелязва, че проучването на изпълнимостта относно европейското договорно право (11) предвижда спиране на давностните срокове в случай на арбитраж и производство за медиация, както и в някои други ситуации на АРС; призовава Комисията да продължава да работи по този въпрос;

17.

Изразява убеждение, че е необходимо бързо и евтино изпълнение на споразуменията, произтичащи от АРС, включително на трансграничните споразумения; призовава за предприемане на законодателни мерки с тази цел;

18.

Припомня, че специалното обучение на неутрални трети страни е от съществено значение; призовава Комисията да събере данни за необходимия вид и степен на обучение, както и да подпомогне секторите при разработването на схеми за обучение и контрол на качеството;

19.

Подкрепя Комисията в желанието й да насърчава използването на достъпни, бързи, ефективни и евтини алтернативни способи за разрешаване на спорове, които да позволят установяването и поддържането на качествени и основани на доверие търговски, икономически, социални и съседски отношения и да допринасят за високо равнище на защита на потребителите в ситуация, благоприятна за всички, с ползи и за двете страни, в сравнение със съществуващата съдебна практика;

20.

Подчертава, че макар и понастоящем да съществуват много системи за АРС, които работят ефективно в Европа, една от основните пречки пред тяхното използване е липсата на равномерно развитие на съответните системи в целия ЕС, както в географско, така и в секторно отношение; следователно предлага настоящите пропуски по отношение на географското покритие на АРС в Европа да бъдат бързо преодолени; изразява съжаление относно продължаващото съществуване на значителни секторни пропуски в повечето държави-членки, като същевременно насърчава подобряването на секторното покритие, при което да се ангажират лица, познаващи механизмите на функциониране на съответния сектор; насърчава държавите-членки да разгледат въпроса за въвеждането на единни точки за контакт по отношение на всеки сектор, които да предоставят информация относно начина на започване на процедура за АРС;

21.

Припомня, че АРС е от особен интерес за МСП; призовава повторно Комисията да разгледа взаимодействието между АРС и инструмент в договорното право на ЕС; би приветствал също така насоки относно клаузи за АРС в стандартните договори;

22.

Признава постиженията на Мрежата за жалби относно финансови услуги (FIN-Net), Мрежата на европейските потребителски центрове (ECC-Net) и Мрежата за решаване на спорове (SOLVIT), но счита, че по отношение на информацията за страните и за финансирането все още има възможност за подобрение, и призовава Комисията да подкрепя, укрепва и предоставя повече възможности за действие на вече съществуващите в тази област органи, като например тези, които функционират ефективно и са успели да докажат своята значимост;

23.

Вижда голям потенциал за онлайн АРС, по-специално за искове с малък материален интерес; отбелязва, че в интернет съществуват традиционни производства за АРС, наред с други, които се стремят да предотвратяват спорове или да улесняват тяхното разрешаване; подчертава, че когато традиционно АРС се извършва онлайн, процесуалните стандарти не следва да бъдат намалявани, както и че следва да бъдат разрешени въпроси, като изпълняемостта на решенията; вижда особена полза в онлайн системите за знаци за доверие; посочва дейността на работната група на Комисия на ООН по международно търговско право (UNICTRAL) (12) относно онлайн разрешаване на спорове, предназначена за сделки между предприятия (B2B) и сделки между предприятия и потребители (B2C);

24.

Счита, че ще се намалят сроковете и разходите за разглеждане, ако се въведе „йерархия“ на разрешаването на спора, която включва, първо, схема за вътрешни жалби, второ, АРС и само като крайна мярка – съдебни производства; призовава Комисията да подпомага секторите при насърчаване на такива системи;

25.

Подчертава решаващата роля на някои видове АРС в семейните спорове, при които то може да намали психологическа вреда, да помогне на страните да започнат да си говорят отново и по този начин, по-специално, да гарантира защитата на децата; вижда потенциал в трансграничното АРС, по-конкретно по отношение на гъвкавостта му; посочва също така дейността на медиатора на Европейския парламент по проблемите на международното отвличане на деца от единия родител;

26.

Изразява съгласие с Комисията, че подходящият достъп до обезщетяване на вътрешния пазар се нуждае както от възможност за лесен достъп до АРС, така и от наличие на ефикасна система за колективни искове, тъй като двете възможности се допълват, а не се изключват взаимно;

27.

Вижда потенциал за АРС в рамките на продължаващите дискусии относно колективната съдебна защита, тъй като АРС представлява ефективно средство за разрешаване на споровете, което предотвратява съдебните искове;

28.

Счита, че на равнище ЕС съществува необходимост от АРС в областта на свободата на печата и правата на личността, като се има предвид, че особено при делата за клевета и нарушаване на правата на личността разноските за съдебното производство, особено в някои държави-членки, могат да бъдат разорителни и че АРС би могло да помогне за подобряване на съществуващото положение;

29.

Подчертава необходимостта да се гарантира достъп на европейските потребители до системите на АРС както за национални, така и за трансгранични спорове, особено онези, свързани с продажбите онлайн, чието разпространение в ЕС бързо нараства; отбелязва, че прилагането на системи за АРС осигурява по-високо равнище на защита на правата на потребителите и увеличава доверието на потребителите в пазара, стопанските субекти и институциите за защита на техните права, като ги прави по-привлекателни, и същевременно насърчава трансграничната търговия и увеличава благосъстоянието на всички участници на пазара на ЕС;

30.

Призовава за ефективна система за извънсъдебно решаване на потребителските спорове, която да обхваща целия ЕС;

31.

Препоръчва на Комисията да заложи в бъдещото си законодателно предложение относно използването на АРС в ЕС насоките, които трябва да се следват по отношение на създадените в Европа системи на АРС, като тези насоки са следните:

32.

Призовава Комисията да предвиди разпоредби за координация по отношение на трансграничните потребителски спорове, с цел да се улесни достъпът до националните и до движените от стопанския сектор системи на АРС и тяхната координация;

33.

Призовава Комисията, в контекста на трансграничните потребителски спорове в областта на електронната търговия, да предвиди бързо въвеждане на многоезична платформа, която да дава възможност на потребителите да разрешават споровете си изцяло по интернет, като има предвид, че тази платформа трябва да отговаря на стандартите за качество и да се основава на съществуващите в държавите-членки системи на АРС;

34.

Счита, че информирането на потребителите е споделена отговорност между публични органи, информационни мрежи и мрежи за предоставяне на консултации, регулатори и сдружения на потребители, и препоръчва всеки от тях да провежда на своето равнище кампании за повишаване на осведомеността и пилотни проекти по тази тема;

35.

Критикува неясния характер на настоящата база данни на Комисията за АРС; предлага Комисията да създаде, като използва за основа съществуващите бази данни и мрежи, многоезичен европейски интернет портал за АРС, на който всеки потребител да може да се информира относно начина на функциониране на АРС, какво се включва в него, както и относно правата и задълженията си; подчертава, че в интерес на потребителите трябва да се постави акцент преди всичко на лесната използваемост на онлайн портала и неговата яснота;

36.

Подчертава, че потребителите трябва да имат възможност да получават всякаква съответна онлайн информация относно АРС, преведена правилно на техния собствен език, посредством достъпни и лесни за използване онлайн машини за превод;

37.

Подчертава, че от съществено значение е повишаването на осведомеността на потребителите относно съществуването на АРС и ползите от него преди започването на потребителски спор; настоява относно необходимостта да се засили чувството за отговорност на предприятията и стопанските организации в това отношение; счита, че предприятията и стопанските обединения са задължени да информират потребителите за наличните механизми за АРС; предлага тази „предварителна“ информация да включва споменаване на възможността за използване на АРС във всички договорни документи, изготвени от специалисти, наред с данни за връзка и процедури за сезиране на системите на АРС; това изискване обаче не следва да води до допълнителни разходи и бюрокрация;

38.

Препоръчва създаването на етикет за качество на медиацията във връзка с медиацията по потребителски спорове като евентуален стимул за предприятията, който да бъде допълнен с насоки за признаване на най-добри практики, които биха дали възможност на потребителите да откриват бързо предприятията, които са изразили желание за участие в системите на АРС; счита, че във връзка с това предложение следва да бъде извършен анализ на разходите и ползите; подчертава, че Комисията следва да осигури правилното използване и прилагане на този етикет;

39.

Отбелязва, че е необходимо да се подобри предоставянето на обща информация относно правата и тяхното упражняване, както и конкретна информация относно схемите за АРС, в това число тяхната наличност, функциониране и местоположение; счита, че програмите за информация следва също така да подчертават основните предимства на избора на АРС, като например по-ниските разноски в сравнение със съдебните производства, както и процента на успешно приключване и времевата ефикасност в сравнение със съдебните производства; счита, че тези програми следва да бъдат насочени по-специално към гражданите и МСП; счита, че АРС се предоставя най-ефективно чрез мрежа, която е близко до гражданите, и въз основа на съвместна работа с държавите-членки;

40.

Призовава същевременно Комисията незабавно да гарантира, че потребителите и предприятията са по-добре запознати с вече съществуващите правни инструменти, като например Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, Директива (ЕО) 52/2008 относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, както и Регламент (ЕО) № 805/2004 за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания; предлага за тази цел националните органи, съдилищата, адвокатските колегии и търговските камари, потребителските централи, застрахователите на съдебни разноски и другите компетентни организации да бъдат привлечени в една всеобхватна информационна кампания; изисква финансова подкрепа за тези европейски и национални кампании;

41.

Отбелязва, че използването на правораздавателни органи за искове с малък материален интерес в някои държави-членки остава много слабо, както и че е нужно да се направи повече по отношение на правната сигурност, езиковите бариери и прозрачността на производствата; призовава Комисията да отдели специално внимание на тези правораздавателни органи при формулирането на своето законодателно предложение относно използването на алтернативни способи за разрешаване на потребителски спорове в ЕС;

42.

Отбелязва, че помирителният характер на АРС означава, че е по-вероятно достигането до взаимноизгодно за страните решение, и подчертава, че решенията, постигнати чрез АРС, се отличават с висока изпълнимост; счита следователно, че следва да се публикуват актуализирани статистически данни по тези въпроси, наред с публичната информация за АРС;

43.

Призовава Комисията да организира в сътрудничество с държавите-членки информационни кампании, с цел по-добро обучаване и повишаване на осведомеността както на потребителите, така и на предприятията, по отношение на ползите от използването на тази институция;

44.

Счита, че информационните кампании относно АРС следва да бъдат водени в сътрудничество с търговските камари, потребителски организации и службите за лоялна конкуренция (или еквивалентни на тях служби), така че да се гарантира тяхното съгласуване и ефективност;

45.

Счита, че информирането на предприятията е споделена отговорност на публичните органи и на представителните организации, и им препоръчва всеки от тях да провежда на своето равнище кампании за повишаване на осведомеността и пилотни проекти по тази тема;

46.

Признава, че една от основните пречки за използването на системите за АРС е нежеланието на предприятията да участват в подобни механизми; предлага търговските камари, представителните организации на национално равнище и равнище ЕС и други професионални органи да бъдат задължени да информират предприятията за съществуването на АРС и за потенциалната полза от използването им, по-специално по отношение на: възможностите за предотвратяване на съдебни процеси; репутацията на предприятието; и накрая по отношение на възможностите, които АРС предлага за възстановяване на основаните на доверие търговски отношения между страните, за разлика от едно арбитражно или съдебно решение;

47.

Призовава Комисията, въз основа на събраните данни и на задълбочена оценка на въздействието, в съответствие с по-добрите правила за регулиране, да проучи възможностите за определяне на минимални стандарти в областта на АРС във всички сектори, като същевременно разработи съществуващите схеми и насърчи държавите-членки и секторите, обхванати от схемите, да увеличат финансирането, като се има предвид, че АРС, макар и да предлага на страните по-евтина алтернатива, не трябва да бъде „евтино правосъдие“;

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.