22.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 51/66

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (1),

—

като взе предвид двадесет и седмия годишен доклад на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на Европейския съюз (2009 г.) (COM(2010)0538),

—

като взе предвид работните документи на службите на Комисията (SEC(2010)1143 и SEC(2010)1144),

—

като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2010)0070),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането на член 260, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (SEC(2010)1371),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 септември 2007 г., озаглавено „Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността“ (COM(2007)0502),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателя при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно двадесет и шестия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз (2008 г.) (2),

—

като взе предвид отговора на Комисията на неговата резолюция от 25 ноември 2010 г. относно двадесет и шестия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз (2008 г.),

—

като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и на комисията по петиции (A7-0249/2011),

A.

като има предвид, че Договорът от Лисабон влезе в сила на 1 декември 2009 г. и въведе редица нови правни основания, които имат за цел да улеснят въвеждането, прилагането и изпълнението на законодателството на ЕС,

Б.

като има предвид, че съгласно член 298 от ДФЕС институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация,

1.

Счита, че член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) определя основната роля на Комисията като „пазителка на Договорите“; в този контекст правомощието и задължението на Комисията да образува производство за установяване на нарушение срещу държава-членка, която не е изпълнила задължение, произтичащо от Договорите, включително задължения във връзка с основните права на гражданите, е основополагащ принцип на правния ред на ЕС и като такъв е в съответствие с идеята, че Съюзът е основан на принципите на правовата държава;

2.

Подчертава основното значение на принципите на правовата държава като условие не само за законността на всяка форма на управление и администрация и за истинска демокрация, в която конкретните действия са в съответствие с предвидените общи норми, но и за предвидимостта и обективната обоснованост на решенията, както и като гаранция, че гражданите могат пълноценно и ефективно да упражняват правата си по закон;

3.

Подчертава, че двадесет и седмият годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС (2009 г.) показва, че въпреки намаляването на броя на производствата за установяване на нарушение, разглеждани от Комисията, тя все пак е била в процес на разглеждане на около 2 900 жалби и случаи на нарушения в края на 2009 г. и че държавите-членки са продължавали да закъсняват с транспонирането на директивите в повече от половината от случаите – положение, което далеч не е удовлетворително и за което органите на държавите-членки носят най-голяма отговорност;

4.

Отбелязва, че производството за установяване на нарушение се състои от две фази: административна фаза (разследване) и съдебна фаза пред Съда на ЕС; счита, че когато става въпрос за осигуряване спазването на правото на Съюза по места, ролята на гражданите като жалбоподатели е изключително важна в рамките на административната фаза, което беше още веднъж признато от Комисията в гореспоменатото й съобщение от 20 март 2002 г.; поради това счита, че от първостепенно значение е да се гарантира прозрачността, справедливостта и надеждността на производствата, които дават право на гражданите да установяват нарушения на правото на Съюза и да уведомяват за тях Комисията;

5.

Отбелязва, че посредством проекта „EU Pilot“ Комисията цели повишена „ангажираност, сътрудничество и партньорство между Комисията и държавите-членки“ (3) и в тясно сътрудничество с националните администрации разглежда начините, по които може да се подходи към прилагането на правото на ЕС; счита, че тази инициатива отговоря отчасти на новата потребност от сътрудничество между всички институции на Европейския съюз вследствие на приемането на Договора от Лисабон, но настоятелно призовава Комисията да гарантира, че гражданите винаги са включени, когато се занимава със спазването на правото на ЕС;

6.

Отбелязва, че от една страна, се представя един образ на гражданите като имащи основна роля за гарантиране на спазването на правото на ЕС по места (4), докато от друга страна – в проекта „EU Pilot“ – те са изправени пред риска от по-нататъшно изключване от последващите процедури; счита, че такова развитие следва да се предотврати, като проектът „EU Pilot“ се разглежда като алтернативна възможност за „медиация“, в която гражданите вземат пълно участие и са интегрирани в качеството на иницииращ жалбоподател; счита, че това би отразило по-добре целите на Договора, които гласят, че „решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“ (член 1 от ДЕС), че „институциите … на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост“ (член 15 от ДФЕС) и че „във всички свои дейности Съюзът зачита принципа на равенство между гражданите, които се ползват от еднакво внимание от страна на институциите … на Съюза“ (член 9 от ДЕС);

7.

Отбелязва броя на петициите, за които не може да се постигне разрешение съгласно вторичното законодателство на ЕС или директно приложимите норми на Договора, но които все пак показват нарушения на принципите, необходими за влизане в Съюза, съответстващи на ценностите, предвидени в член 2 от ДЕС, като член 7 от ДЕС урежда процедурата за спазването на тези ценности;

8.

Отбелязва, че дискреционните правомощия, които Договорите предоставят на Комисията във връзка с производството за установяване на нарушение, трябва да спазват принципите на правовата държава, изискването за прозрачност и откритост и принципа на пропорционалност, и че не трябва никога да се застрашава основната цел на тези правомощия, а именно да се гарантира своевременното и правилно прилагане на правото на Европейския съюз; отново заявява, че „пълната свобода на действие, съчетана с пълна липса на прозрачност, е във фундаментално противоречие с върховенството на закона“ (5);

9.

Призовава Комисията да внесе повече яснота в протичащите в момента производства за нарушения и да информира гражданите на ЕС във възможно най-кратки срокове и по подходящ начин за предприетите по техните искания действия; поощрява Комисията да предложи референтен критерий за спазването на решенията на Съда на ЕС от страна на държавите-членки;

10.

Отбелязва, че за да функционира проектът „EU Pilot“, Комисията е създала поверителна онлайн база данни за обмен на съобщения между службите на Комисията и органите на държавите-членки; отново подчертава липсата на прозрачност спрямо жалбоподателите в проекта „EU Pilot“ и искането на Парламента да му бъде предоставен достъп до базата данни, в която се събират всички жалби, за да му се даде възможност да изпълнява задълженията си за упражняване на контрол върху изпълнението от страна на Комисията на задълженията й на пазителка на Договорите;

11.

Приветства ангажиментите на Комисията, но счита, че са необходими допълнителни усилия от всички заинтересовани лица – държавите-членки, Комисията, Съвета и Парламента – за да се превърне Съюзът и вътрешният му пазар в осезаема реалност за гражданите, техните организации и предприятия;

12.

Счита, че инициативата „EU Pilot“ би могла да окаже важен принос за разрешаването на проблемите, пред които са изправени физическите лица и предприятията на единния пазар, и призовава Комисията и държавите-членки да разширят обхвата на инициативата от 24 на 27 държави-членки;

13.

Приветства изтъкването от страна на Комисията на необходимостта от подобряване на предотвратяването на нарушенията чрез използване на всички съществуващи инструменти и гарантиране наличността на достатъчно средства;

14.

Подчертава, че запазването на последователността в прилагането на правото на ЕС от държавите-членки и гарантирането на ролята на Съда на ЕС в това отношение ще наложи внимателно проучване от Комисията и при необходимост започване на производство за установяване на нарушение от нейна страна, когато петиция или жалба е насочена срещу отказ на национален съд да поиска преюдициално запитване, в случай че е бил задължен да го поиска по силата на Договорите и достиженията на правото на ЕС;

15.

Приветства по-кратките срокове, необходими за разследване на предполагаеми нарушения чрез използване на метода на пилотния проект, но счита, че е необходимо изясняване и допълнителна информация от страна на Комисията, за да може Парламентът да прецени успеха на този метод от гледна точка на действителното спазване от държавите-членки;

16.

Отбелязва, че в отговора си на резолюцията на Парламента от 25 ноември 2010 г. Комисията се позовава само на съдебни дела (6), което би потвърдило необходимостта от това, тя да осигурява поверителността на документите, свързани с производства за установяване на нарушение и предхождащи ги разследвания; напомня на Комисията, че по тези дела Съдът на ЕС никога не е отричал, че висш обществен интерес би могъл напълно да оправдае предоставянето на достъп до документи; отбелязва също така, че омбудсманът демонстрира положително отношение към предоставянето на достъп до документи, свързани с производство за установяване на нарушение (7);

17.

Счита, че може да бъдат предоставен по-голям достъп до информация по отношение на производствата за установяване на нарушение, без да се застрашава целта на разследването, и че по-висш обществен интерес би могъл да оправдае достъпа до тези данни, особено в случаи, в които съществуват рискове за здравето и възможност за нанасяне на необратими вреди на околната среда; също така би приветствал предоставянето на по-лесен достъп до информация относно производствата за установяване на нарушение, която вече е обществено достъпна;

18.

Поради това отново призовава Комисията да предложи процесуален кодекс под формата на регламент съгласно новото правно основание – член 298 от ДФЕС, в който да се определят различните аспекти на производството за установяване на неизпълнение на задължения, в това число уведомленията, задължителните срокове, правото на изслушване, задължението за посочване на основанията и правото на всяко лице на достъп до неговото досие, с цел утвърждаване на правата на гражданите и гарантиране на прозрачност;

19.

Отбелязва, че много петиции се отнасят до конфликти на интереси между отговорните за вземане на решения лица, и решително подкрепя приемането на регламент относно административните процедури на ЕС, който следва също така да включва общите принципи по отношение на производствата за установяване на нарушение;

20.

Отбелязва в този контекст отговора на Комисията на искането на Парламента за процесуален кодекс, в който тя изразява съмнения във връзка с възможността да се приеме какъвто и да било бъдещ регламент на основание член 298 от ДФЕС поради предоставените й от Договорите дискреционни правомощия „да урежда начина, по който ръководи организацията на производството за установяване на нарушение и свързаната с него работа, за да гарантира правилното прилагане на правото на ЕС“; изразява убеждение, че подобен процесуален кодекс по никакъв начин не би ограничил дискреционните правомощия на Комисията, а само би гарантирал, че при упражняването на своите правомощия тя зачита принципите за „открита, ефикасна и независима европейска администрация“, посочени в член 298 от ДФЕС и в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

21.

Приветства решението на комисията по правни въпроси да включи Петиция 1028/2009, призоваваща за въвеждане на задължителни норми по отношение на производствата за установяване на нарушение, в дейността на работната групата на комисията по правни въпроси относно член 298 от ДФЕС;

22.

Напомня на Комисията, че горепосоченото съобщение от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателя при нарушения на правото на ЕС съдържа процесуални действия, които Комисията счита за приемливи по отношение на регулирането на нейната свобода на действие, и че по тази причина не следва да има пречки този инструмент да се използва като основа за регламента; отбелязва намерението на Комисията да преразгледа упоменатото съобщение; настоятелно призовава Комисията да не използва разпоредби с незадължителна правна сила във връзка с производството за установяване на нарушение, а да предложи регламент, за да се осигури пълното участие на Парламента като съзаконодател по един толкова важен елемент от правния ред на ЕС;

23.

Отбелязва по-специално, че Комисията възнамерява да преразгледа общата си политика за регистриране на жалбите и отношения с жалбоподателите в светлината на опита, придобит във връзка с новите методи, които понастоящем са предмет на оценка; изразява загриженост във връзка с отказа на Комисията да използва производството за установяване на нарушение като основен инструмент, за да гарантира, че държавите-членки прилагат правото на Съюза своевременно и правилно; подчертава, че това е задължение, наложено на Комисията от Договорите, от което тя не може да се откаже едностранно; настоятелно призовава Комисията да докаже, чрез последователни данни, обявения успех на тези „нови методи“ с подробни данни за периодите преди и след започването на проекта „EU Pilot“, както и да включи в бъдещия регламент принципите и условията за регистрация на жалби, както и всички други права на жалбоподателите;

24.

Приветства новия елемент, който се съдържа в член 260 от ДФЕС и който позволява на Комисията, когато сезира Съда на ЕС с иск по силата на член 258 от ДФЕС, да поиска от него да наложи финансови санкции на държава-членка за късно транспониране на директива; призовава Комисията да предостави информация относно използването на тези нови дискреционни правомощия с цел гарантиране на по-голяма прозрачност;

25.

Счита, че е изключително важно Комисията да използва това, както и всички други възможни средства, за да гарантира, че държавите-членки транспонират законодателството на Съюза своевременно и правилно, по-специално що се отнася до свързани с околната среда случаи;

26.

Подчертава, че навременното транспониране на директивите на ЕС е от съществено значение за безпроблемното функциониране на единния пазар в полза на потребителите и предприятията в ЕС; приветства постигнатия напредък при осъществяването на тази цел, но все още изпитва загриженост по отношение на големия брой производства за установяване на нарушение, образувани поради закъснения при транспонирането на директиви;

27.

Подкрепя предприетите от държави-членки инициативи за оптимизиране на транспонирането на директивите в областта на единния пазар, включително създаването на подходящи стимули за съответните служби и въвеждането на системи за предупреждение при наближаване на крайния срок за транспониране;

28.

Призовава Комисията да продължи да насърчава „най-добрите практики” при транспонирането на законодателството в областта на единния пазар, като за основа използва препоръката си от 29 юни 2009 г. относно мерки за подобряване на функционирането на единния пазар (8);

29.

Отбелязва, че националните съдилища изпълняват изключително важна роля при прилагането на правото на ЕС и напълно подкрепя усилията на ЕС за укрепване и координиране на съдебното обучение на националните съдии, практикуващите юристи, длъжностните лица и държавните служители в националните администрации;

30.

Подчертава, че макар Комисията правилно да посочва, че предимно съдебните системи на държавите-членки имат задължение да предприемат действия при нарушения на правото на ЕС, гражданите често са изправени пред значителни трудности, произтичащи от национални съдебни производства, които може да се окажат скъпи или да продължават прекалено дълго; поради това счита, че следва да се спазват насоките, предвидени в Стокхолмската програма;

31.

Приветства по-широкото използване от страна на Комисията на проучвателни мисии с цел разследване на място на нарушенията и счита, че следва да се търси координация и взаимодействие с мисиите, осъществявани от Европейския парламент, по-специално от комисията по петиции, при същевременно зачитане на независимостта на всяка институция.

32.

Отбелязва, че възможността гражданите, предприятията или представителите на интересите на гражданското общество да образуват производство пред административни органи или съдилища на държавите-членки във връзка с прилагането на правото на ЕС е отделна и независима възможност и не е в противоречие с провеждането от страна на Комисията на производство за установяване на нарушение;

33.

Изразява съжаление, че прекалено много производства за установяване на нарушение продължават дълго време преди прекратяването им или преди сезирането на Съда на ЕС; призовава държавите-членки и Комисията да увеличат усилията си за разрешаването на производствата за установяване на нарушения, и призовава Комисията да определя приоритетните производства за установяване на нарушение в различните сектори по по-систематичен и прозрачен начин;

34.

Изразява безпокойството си във връзка с големия брой нарушения в областите на признаването на професионалните квалификации, услугите и обществените поръчки; счита, че допълнителното разясняване на правната рамка в тези области би било от полза за оказването на помощ на националните органи в процеса на прилагането;

35.

Приветства създаването на публична база данни със законодателство и съдебна практика в областта на нелоялните търговски практики; счита, че възможността за подобни инициативи следва да бъде разгледана и по отношение на други области;

36.

Припомня важното значение на SOLVIT за оказването на помощ на потребителите и предприятията от ЕС, за да се ползват от своите права в рамките на единния пазар; приветства постигнатия напредък при подобряването на функционирането на SOLVIT и призовава Комисията и държавите-членки за допълнителното му укрепване;

37.

Счита, че е важно гражданите на ЕС да получават по-пълна информация, и то по практичен начин, относно своите права в рамките на единния пазар; подкрепя по-нататъшното развитие на интернет портала „Твоята Европа“;

38.

Посочва, че съдебните производства са скъпоструващи и отнемат време както за физическите лица, така и за предприятията, и представляват значителна тежест за Съда на ЕС и за националните съдилища, които вече са претоварени; подчертава важното значение на превантивните мерки и на удачните механизми за алтернативно разрешаване на спорове с оглед намаляване на тази тежест;

39.

Посочва, че механизмът по внасяне на петиции продължава да бъде използван от гражданите, организациите на гражданското общество и предприятията, основно с цел съобщаване и подаване на жалби във връзка със случаи на неспазване на правото на ЕС от страна на органите на държавите-членки на различни равнища, като основните въпроси, предмет на петициите, са свързани с околната среда и вътрешния пазар, като свободата на движение, основните права и гражданството се нареждат сред въпросите с най-голямо значение;

40.

Счита, че много петиции се отнасят до Хартата на основните права дори когато тя не е приложима за актове на държавите-членки, докато други петиции се позовават на ценностите, на които се основава ЕС; изразява загриженост, че гражданите се чувстват подведени по отношение на реалния обхват на прилагане на Хартата, и счита, че е много важно да се изясни обхватът на приложимост и изпълнение на Хартата на основните права; подчертава, че принципът на субсидиарност, който е основен стълб на Европейския съюз, трябва да бъде надлежно обяснен, за да се гарантира, че у гражданите не настъпва объркване по отношение на приложимостта на Хартата;

41.

Приветства специалния раздел относно петициите, съдържащ се в 27-мия годишен доклад по искане на Парламента, в който Комисията представя разбивка на новополучените петиции и заявява, че „Въпреки че повечето петиции не засягат нарушения на правото на ЕС, те предоставят полезна информация на Парламента и на Комисията относно проблемите на гражданите“;

42.

Изисква Съветът, в съответствие с направеното от него изявление в точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, да изисква от държавите-членки да изготвят и публикуват таблици, които илюстрират съответствието между директивите и националните мерки за транспониране; подчертава, че тези таблици са от основно значение, за да може Комисията да осъществява ефективен мониторинг върху мерките по прилагане във всички държави-членки;

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на ЕС, Европейския омбудсман и парламентите на държавите-членки.