5.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 33/46

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа“ (COM(2010)0677),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно оценка на въздействието на Приоритетите за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа (SEC(2010)1395),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергетика 2020 – Стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“, COM(2010)0639,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергията от възобновяеми източници: напредък към целта за 2020 година“ (COM(2011)0031),

—

като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Анализ на възможните варианти след намаляването с 20 % на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродни емисии“ (COM(2010)0265),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—

като взе предвид третия законодателен пакет относно вътрешния пазар в областта на енергетиката, озаглавен „Зареждане на Европа с енергия: истински пазар със сигурни доставки“ (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите —водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

—

като взе предвид Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи и за отмяна на Решение 96/391/ЕО и Решение 1229/2003/ЕО (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (5),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно изпълнението на програмата за трансевропейски енергийни мрежи през периода 2007—2009 г. (COM(2010)0203),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 май 2010 г. относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Енергийна политика за Европа“ (COM(2007)0001),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „План за приоритетна взаимовръзка“ (COM(2006)0846),

—

като взе предвид Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (7),

—

като взе предвид Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011–2020 г.) (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. (11) относно стратегията „Европа 2020“,

—

като взе предвид член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 170 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който от Европейския съюз се изисква да дава своя принос за установяването и развитието на трансевропейски мрежи в областта на транспорта, далекосъобщенията и енергийната инфраструктура,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по регионално развитие (A7-0226/2011),

А.

като има предвид, че основните предизвикателства, пред които сме изправени в областта на енергетиката, са справяне с изменението на климата, укрепване на енергийната сигурност и автономност при намаляване на енергопотреблението като цяло, както и на вноса на изкопаеми горива и зависимостта от тях, разнообразяване на доставчиците и източниците на енергия, постигане на конкурентоспособен вътрешен енергиен пазар и гарантиране на всеобщ достъп до устойчива, достъпна, сигурна и ефикасна енергия;

Б.

като има предвид, че общата енергийна политика на равнището на ЕС е изградена около споделената цел за осигуряване на непрекъснато физическо наличие на енергийни продукти и услуги на пазара на цени, които са достъпни за всички потребители (домакинства и промишлени предприятия),

В.

като има предвид, че е необходимо да се гарантира сигурност на доставките и консолидиране на солидарността между държавите-членки, когато държава-членка бъде изправена пред енергийна криза,

Г.

като има предвид, че Договорът от Лисабон предоставя специално правно основание за развитие на енергийна политика на ЕС, която насърчава взаимното свързване на енергийните мрежи между държавите-членки независимо от национални и регионални граници, необходимо за постигането на други цели на енергийната политика на ЕС и цели, свързани със солидарността (функциониращ енергиен пазар, енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, сигурност на доставките и диверсификация на енергийните ресурси и формите на доставка),

Д.

като има предвид, че липсата на своевременна модернизация, усъвършенстване, междусистемна свързаност и приспособеност на енергийната инфраструктура на Съюза към един по-устойчив и ефикасен модел на производство, пренос и потребление на енергия би могла да застраши капацитета за постигане на целите на ЕС в областта на енергията и климата за 2020 г., особено целите за включване и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, и да подкопае дългосрочната цел на ЕС за намаляване на емисиите от парникови газове с 80 до 95 % до 2050 г.,

Е.

като има предвид, че планирането на инвестициите в инфраструктура и съответното вземане на решения се нуждаят от подкрепата на дългосрочни сценарии, които отчитат очакваните постижения и потребностите от допълнително техническо развитие,

Ж.

като има предвид, че по-нататъшното включване на възобновяемите енергийни източници ще изисква известно адаптиране на европейската енергийна инфраструктура както на равнище пренос, така и на равнище разпределение,

З.

като има предвид необходимостта от открит, прозрачен, интегриран и конкурентоспособен енергиен пазар на ЕС за постигане на конкурентни цени на енергията, сигурност на доставките, устойчивост и ефективно и широкомащабно разгръщане на възобновяемите енергийни източници, и като има предвид, че завършването на изграждането на един такъв пазар продължава да бъде важно предизвикателство за всички държави-членки,

И.

С оглед на огромното значение на навременното и пълно изпълнение на съществуващото законодателство, включително на регулаторната дейност, предвидена в третия пакет за вътрешния енергиен пазар, и съответното съобщаване на инвестициите в енергийна инфраструктура, в очакване на решението на Съда на Европейския съюз (12), с цел общ поглед върху потенциалните пропуски в търсенето и предлагането, както и пречките пред инвестициите;

Й.

като има предвид, че междусистемният капацитет или неговата наличност между държавите-членки все още остава недостатъчен в една трета от Съюза спрямо целта за 10 % междусистемно свързване, поставена от Европейския съвет през 2002 г., и като има предвид, че някои региони все още остават изолирани и зависими от един доставчик, което пречи на реалната интеграция на пазарите, на паричните и енергийните потоци,

К.

като има предвид, че специалните потребности на естествените острови и най-отдалечените региони като Канарските острови, Мадейра, Азорските острови и френските най-отдалечени региони, следва да се вземат предвид от гледна точка на енергийните инфраструктури,

Л.

като има предвид, че енергопреносната мрежа в Югоизточна Европа не е толкова гъста, колкото в останалата част от континента,

М.

като има предвид значението на осигуряването на алтернативни доставки и транзитни маршрути и на нови връзки за гарантиране на задействането на солидарността между държавите членки;

Н.

като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на проектите, които все още не са приключени, но са избрани от ЕС като приоритетни проекти съгласно Решение 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи и за отмяна на Решение 96/391/ЕО и Решение №1229/2003/ЕО,

О.

като има предвид, че третият енергиен пакет създаде правна рамка, която следва да подобри конкурентоспособността на енергийния пазар,

П.

като има предвид, че планираната днес енергийна инфраструктура трябва да съответства на пазарните потребности и дългосрочните цели на ЕС в областта на климата и енергията, както и на тяхното изпълнение в различните национални енергийни политики, като дава приоритет на онези енергийни източници, които нямат социална и екологична цена,

Р.

като има предвид, че по отношение на газа и електричеството е необходимо засилване на инвестициите в преносния капацитет, като същевременно се отчитат целите 20-20-20 на ЕС в областта на енергетиката и новата енергийна среда със силно намалени емисии на въглероден диоксид след 2020 г.,

С.

като има предвид, че изграждането на енергийна инфраструктура е стратегически важно с оглед постигане целите на Стратегическия план за енергийни технологии,

Т.

като има предвид, че енергийната ефективност предлага мощно и ефективно от гледна точка на разходите средство за постигане на устойчиво енергийно бъдеще: като намалява търсенето на енергия, тя може да намали и зависимостта от внос и преместването на съоръжения в отговор на нарастващите разходи и, чрез разумни инвестиции в съществуващи и нови инфраструктури, тя може да намали необходимостта от държавни и частни инвестиции в енергийна инфраструктура,

У.

като има предвид, че интелигентните мрежи дават значителна възможност за установяване на ефективни взаимоотношения между производството, преноса, разпределението и потребителите на енергия, като по този начин позволяват рационално енергопотребление и така увеличават енергийната ефективност,

Ф.

като има предвид, че засилването на междусистемния капацитет между газовите системи по югозападната ос на коридора север-юг ще даде възможност на капацитета за внос на ВПГ и подземния капацитет за съхранение на Иберийския полуостров да допринесат за сигурността на доставките на ЕС, осигурявайки важна стъпка напред към истински интегриран вътрешен енергиен пазар,

Х.

като има предвид, че дългите процедури по издаване на разрешения и липсата на координация между административните органи могат да доведат до значителни закъснения и допълнителни разходи, особено при трансграничните проекти,

Ц.

като има предвид, че дългите процедури по издаване на разрешения и липсата на методологии за разпределяне на разходите и инструменти за споделяне на ползите и разходите, свързани с трансгранични проекти в областта на енергийната инфраструктура, са основна пречка пред тяхното развитие,

Ч.

като има предвид, че трябва да бъдат гарантирани висококачествени обществени разисквания и че европейското законодателство в областта на околната среда трябва надлежно да се взема предвид;

Ш.

като има предвид, че регулаторните органи играят важна роля за създаването на ориентиран към потребителите, интегриран и конкурентоспособен вътрешен енергиен пазар,

Щ.

като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията, озаглавено „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа“ през следващото десетилетие ще са необходими 200 милиарда евро за финансиране на потребностите от енергийна инфраструктура, и като има предвид, че половината от тази сума трябва да бъде осигурена от държавите-членки,

АА.

като има предвид, че пазарните инструменти и принципът на „ползвателят плаща“ остават основата за финансирането на енергийната инфраструктура, и че при наличието на прозрачност и при прилагане на индивидуален подход ще се изисква ограничено количество публични финанси за финансиране на някои проекти от европейски интерес, които не са жизнеспособни от строго пазарна гледна точка, като същевременно се защитават условията на равнопоставеност в европейския вътрешен енергиен пазар, гарантира се сигурност на доставките, предотвратяват се нарушения на конкуренцията и се насърчава ефикасната интеграция на възобновяемите енергийни източници,

АБ.

като има предвид, че е необходимо възможно най-скоро да се извършат широкомащабни инвестиции,

АВ.

като има предвид, че регионалните органи играят съществена роля, защото са основни участници по въпросите в областта на енергетиката предвид отговорностите им в редица дейности, свързани с общо и регионално планиране, даване на разрешения, разрешаване на големи инфраструктурни проекти, инвестиции, обществени поръчки, производство и факта, че са близо до потребителите,

1.

Подчертава факта, че публичните органи носят основната отговорност за удовлетворяването на обществения интерес като изпълняват обществени и екологични цели, но че основната отговорност за развитието на енергийна инфраструктура следва да се носи от правилно регулирания пазар;

2.

Подчертава огромното значение на навременното, правилно и пълно изпълнение на съществуващото законодателство, включително на регулаторната дейност, предвидена в третия пакет за вътрешния енергиен пазар, за да се постигне интегриран и конкурентоспособен европейски вътрешен пазар в срок най-късно до 2014 г.;

3.

Подчертава необходимостта от изпълнение на действащите политики и нормативни актове, така че да се подобри използването на съществуващата енергийна инфраструктура в полза на европейските потребители; призовава Комисията и Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (АСЕР) да наблюдават по-строго националното прилагане на правила като тези, свързани с принципа „използвай или загуби“;

4.

Счита, че е необходим подход на равнище ЕС - развит в сътрудничество с всички заинтересовани страни - за пълноценното използване на предимствата на нова инфраструктура и подчертава необходимостта от разработване на допълващ хармонизиран метод съобразно правилата на вътрешния пазар за подбор на инфраструктурни проекти; счита, че този метод следва да отчита европейските и регионалните перспективи, за да се премахнат различията и да се оптимизира социално-икономическия и екологичния ефект;

5.

Подчертава, че планирането на проектите за енергийна инфраструктура следва изцяло да бъде съобразено с принципа за предпазливост; плановете за действие следва да подлежат на изчерпателна оценка на въздействието върху околната среда за всеки отделен случай, като се отчитат условията на околната среда на местно и регионално равнище;

6.

Подчертава необходимостта от гарантиране на подходяща степен на сигурност на енергийните доставки за ЕС и развитие на благоприятни отношения със страни извън ЕС, които доставят и транзитират енергия, чрез сътрудничество в областта на регионалните и глобалните системи за транспортиране на енергийни доставки;

7.

Подчертава, че референтният сценарий, използван за оценка на енергийната инфраструктура за нуждите през 2020 г., трябва да бъде прозрачен и да съответства на общите цели в областта на енергийната политика, заложени в член 194 от Договора за Европейския съюз и пътната карта на ЕС за 2050 г., на други политики на ЕС (в областта на транспорта, строителството и схемата за търговия с емисии), на политиките в областта на енергийната ефективност, необходима за постигане на целта за енергоспестяване в размер на 20 % (в частност плана за енергийна ефективност), на потенциалното въздействие на технологичните нововъведения, особено за възобновяемите енергийни източници и нарастващото значение на електрическите превозни средства, както и на развитието на интелигентни мрежи и инициативи за „интелигентни градове и региони“;

8.

Подкрепя бързото лансиране на партньорството за иновации „Интелигентни градове“ и призовава съответните партньори, участващи в процесите на планиране във връзка с устойчивото градско развитие, в по-голяма степен да популяризират и да се възползват от преимуществата, които могат да предложат инициативите „JESSICA“ и „ELENA“ по отношение на инвестициите в устойчива енергия на местно равнище, с цел да се помогне на градовете и регионите да се включат в перспективни инвестиционни проекти в областта на енергийната ефективност, енергийните източници, при които се прилага безостатъчно изгаряне, и възобновяемите енергийни източници, както и устойчивия градски транспорт; освен това отбелязва потенциала на трансграничното финансиране със съседните държави в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП);

9.

Подчертава необходимостта от определяне, според тяхната значимост и с цел разходна ефективност, на местата, където инфраструктурата би могла да бъде сведена до минимум чрез политики за енергийна ефективност, където съществуващата национална и трансгранична инфраструктура би могла да бъде усъвършенствана или модернизирана и където е необходима нова инфраструктура, която може да бъде построена редом със съществуваща енергийна или транспортна инфраструктура;

10.

Счита, че намаляването на енергийното потребление и замърсяващите емисии, и увеличаването на енергийната ефективност могат да бъдат постигнати чрез изпълнение на програми за повишаване на енергийната ефективност в строителния и транспортния сектор;

11.

Подчертава значението на определянето на потенциални бъдещи несъответствия между търсенето и предлагането на енергия, както и потенциални бъдещи недостатъци на производствена и преносна инфраструктура;

12.

Подчертава значението на хармонизирането на структурата на пазара на ЕС и развитието на общи европейски схеми за инфраструктурата, с цел да се осигури управлението на вътрешната европейска междусистемна свързаност и междусистемната свързаност с трети страни;

13.

Счита, че развитието на електроенергийна инфраструктура между ЕС и трети страни, а в някои случаи и съществуващата електроенергийна инфраструктура, може да създаде опасност от изместване на въглеродни емисии или от увеличаване на вече съществуващ такъв риск; призовава Комисията да оцени тази възможност и да предложи, при необходимост, мерки, чрез които ЕС би могъл да разреши ефективно този въпрос, като например чрез изискване за спазване на Директива 2009/28/ЕО относно енергията от възобновяеми източници;

14.

Призовава операторите на мрежи, регулаторните органи, включително АСЕР, и Комисията да създадат, в сътрудничество с операторите на мрежи и органите в трети страни, необходимите условия за гарантиране на съвместимост и стабилност между електроенергийната инфраструктура на ЕС и тази на трети страни, с цел засилване на енергийната сигурност на държавите-членки;

15.

Подчертава, че е необходимо съсредоточаване не само върху трансгранични проекти, но и върху вътрешните преносни системи, които са от основно значение за интегрирането на енергийните пазари, интегрирането на производството от възобновяеми енергийни източници и сигурността на системата, премахването на „енергийните острови“ и намаляването на вътрешните ограничаващи фактори, които имат въздействие върху европейската енергийна система; подчертава значението на това, да се гарантира, че отдалечените райони и техните местни потребности са отчетени в необходимата степен;

16.

Подчертава необходимостта от нова инфраструктура, която ще премахне „енергийните острови“ и зависимостта от един доставчик, и ще увеличи сигурността на доставките;

17.

Подчертава, че нито един регион, включително островните региони, на държавите-членки на ЕС не следва да остане изолиран от европейската газова и електропреносна мрежа след 2015 г. или неговата енергийна сигурност да бъде застрашена поради липса на подходящи връзки;

18.

Приветства усилията на Комисията за развитие на регионално сътрудничество и призовава за по-нататъшни насоки за такива регионални инициативи;

19.

Обръща внимание на възможностите, които съществуващите механизми за регионално сътрудничество в ЕС дават за развитието и ускоряването на трансграничните проекти за енергийна инфраструктура, по-специално тези, свързани с енергията от възобновяеми източници, и настоятелно призовава към това, инструментите за регионално сътрудничество (Еврорегионите (Euregios), Европейската група за териториално сътрудничество) да бъдат използвани за тази цел;

20.

Застъпва становището, че регионалните инициативи следва да бъдат разширени и доразвити, тъй като те имат най-тясна връзка с начина, по който енергийната система функционира в отделните региони (например структурата на регионалните източници на производство, вятърната енергия, ограниченията на електроенергийната мрежа и наличието на енергийни източници);

21.

Изтъква, че сътрудничеството на национално и европейско равнище между общините и регионите допринася за премахването на „енергийните острови“, за доизграждането на вътрешния енергиен пазар и за изпълнението на енергийните инфраструктурни проекти; поддържа становището, че целта за европейско териториално сътрудничество на политиката на сближаване и макрорегионалните стратегии могат да увеличат възможностите за сътрудничество по отношение на трансграничните проекти с оглед постигане на ефикасни и интелигентни междусистемни връзки между неконвенционалните местни и регионални източници на енергия и големите енергийни мрежи; подчертава факта, че подходящото координиране на инфраструктурните проекти може да гарантира възможно най-доброто съотношение себестойност/ефективност, както и да максимализира ефикасността на средствата от фондовете на ЕС; в този контекст счита, че регионалното сътрудничество следва да се подобри, по-специално с оглед гарантиране на добра връзка между установените приоритети и европейските региони;

22.

Изисква от Комисията и държавите-членки да установят мерки, които гарантират осигуряването на подходящи стимули за операторите на преносни системи (ОПС), така че те да проучат възможните междусистемни връзки в регионално или европейско отношение, и да основават своите инвестиционни планове по-скоро на социално-икономическите ефекти от енергийните междусистемни връзки, отколкото само на икономиката на проектите, избягвайки по този начин недостатъчните инвестиции в капацитет за пренос;

23.

Приканва Комисията до края на 2011 г. да представи предложения за решения във връзка с компромисите, описани от европейския координатор Georg Wilhelm Adamowitsch в неговия трети годишен доклад от 15 ноември 2010 г., като например компромиса между спешната необходимост от нова инфраструктура и строгите правила за защита на околната среда;

24.

Призовава да бъдат предприети мерки за гарантиране на съответствие с международните споразумения, като Конвенцията от Еспоо, преди да се предприемат или доразвиват трансгранични проекти, и обръща внимание, в контекста на разширяването на енергийните мрежи, на необходимостта от насърчаване на по-тясно сътрудничество, по-специално между Русия, Беларус и балтийските държави, и във връзка с това от развиване на диалога в сферата на енергетиката между ЕС и Русия, по-специално с оглед постигане на целта за енергийна сигурност за държавите и регионите на ЕС;

25.

Приветства решението на Комисията да въведе „стрес тестове“ за атомните електроцентрали в Европа; счита, че бъдещите законодателни инициативи за изграждане на обща рамка за ядрена безопасност са от съществено значение за постоянното подобряване на нормите за безопасност в Европа;

26.

Отбелязва, че с енергийната инфраструктура са свързани значителни рискове, включително оперативни рискове (например претоварване и прекъсване на доставките), природни рискове (например земетресения и наводнения), екологични рискове (например замърсяване и загуба на местообитания и биологично разнообразие) или свързани с човешкия фактор/политиката рискове (например безопасност и тероризъм); поради тази причина призовава решенията във връзка с развитието на интелигентните мрежи да се изпълняват както се предвижда в Директива 2008/114/ЕО относно ключовите инфраструктури; предлага на държавите-членки да извършат картографиране във връзка с рисковете като инструмент за вземане на решения и мониторинг на резултатите от прилагането на интелигентните мрежи с оглед подобряването на взаимната свързаност на мрежите;

27.

Настоятелно призовава Комисията да оцени възможността в приоритетите в областта на енергийната инфраструктура да бъдат включени проекти, които биха увеличили безопасността и сигурността на съществуващите големи енергийни инфраструктури в Европа (газо- и нефтопроводи, електроенергийни мрежи, атомни електроцентрали, терминали за ВПГ и др.) срещу аварии, природни или предизвикани от човека бедствия;

28.

Счита, че десетгодишният план за развитие на мрежата (ДПРМ) посочва важните проекти в областта на електроенергийната и газовата инфраструктура и следва да допринесе за установяването на приоритетите за избора на проекти от европейски интерес, които да се развият с цел постигане на целите на ЕС в областта на енергията и климата, без да се засяга функционирането на вътрешния пазар; застъпва становището, в това отношение, че междусистемният капацитет следва да се разглежда на едно и също равнище с целите 20-20-20, като съответно десетгодишният план за развитие на мрежата следва да се разбира като инструмент за наблюдение на спазването на целта за междусистемна свързаност от 10 %;

29.

Призовава Комисията, с оглед гарантиране на по-добро управление на бъдещото планиране на равнището на ЕС на инфраструктура, свързана с електроенергията и природния газ, да представи конкретно предложение за увеличаване на прозрачността и публичното участие при определянето на приоритетите на ЕС в рамките на един по-широк процес на участие на заинтересовани страни (включващ, например, енергийния сектор, независими експерти, организации на потребителите и НПО); разглежда публикуването на данни за техническото планиране като ключово за осигуряването на това участие;

30.

Счита, че трябва да се обърне внимание на факта, че чуждестранни дружества или техни дъщерни предприятия притежават енергийна инфраструктура на ЕС, при липса на прозрачна структура на управление и при наличие на злоупотреба с влияние от страна на чужди правителства; призовава Комисията да представи предложения за установяването на адекватни правни и институционални предпазни механизми във връзка с това, по-специално що се отнася до достъпа до публично финансиране от ЕС;

31.

Счита, че десетгодишният план за развитие на мрежата допринася за постоянната програма за развитие на европейската инфраструктура за транспортиране на газ и пренос на електроенергия в рамките на дългосрочна европейска перспектива за планиране и под наблюдението на АСЕР и Комисията, като надлежно се отчитат съответните разпоредби на третия пакет за вътрешния пазар;

32.

Подчертава, че този подход „от основата към върха“ трябва да бъде допълнен с добре структуриран план „от върха към основата“ с европейска перспектива;

33.

Подчертава, че насърчаването на изграждането на инфраструктура за пренос и разпределение за ефективна и интелигентна интеграция на енергията от възобновяеми източници, както и на нови приложения на електроенергията (като например електрически или хибридни превозни средства с възможност за зареждане от електропреносната мрежа) е от решаващо значение за успешното постигане на общите цели в областта на енергетиката; приветства отдаването на приоритет на бъдещата европейска супермрежа и на пилотните проекти, одобрени от форума във Флоренция; изисква от Комисията да се консултира с всички заинтересовани страни, с цел да се ускори определянето на електропреносните магистрали като интегрирана, основана на разпределителни центрове мрежова инфраструктура с цел оптимизиране на връзките, устойчивостта на системата и оперативната гъвкавост, както и намаляване на разходите, без да се изключи по-широка европейска географска територия, и призовава Комисията в срок до средата на 2014 г. да представи на Парламента доклад, в който да посочи във възможно най-пълна степен конкретните потребности, които произтичат от преноса на енергия от възобновяеми източници;

34.

Изтъква, че произтичащите от местоположението им географски пречки затрудняват изключително много включването на островните и планинските райони в енергийните мрежи на ЕС; следователно призовава Комисията да вземе предвид различните обстоятелства в регионите и да се съсредоточи специално върху регионите със специфични географски и демографски характеристики, като острови, планински региони и слабонаселени райони, за да се постигне по-голяма диверсификация на енергийните източници и насърчаване на възобновяемите енергийни източници, така че да се намали зависимостта от вноса на енергия; призовава Комисията да включи сред приоритетите си в областта на енергийната инфраструктура за 2020 г. специалното положение на островните енергийни системи;

35.

Подчертава, че е налице необходимост от всеобхватно сближаване на политиките по отношение на енергийните инфраструктури и тяхната връзка с рамката за морското пространствено планиране и че това би могло да бъде полезно и за обхващане на големи офшорни проекти за паркове за вятърна енергия в една обща стратегия;

36.

Въпреки това припомня на Комисията, че всяка държава-членка следва да бъде подпомогната да бъде както производител, така и потребител на устойчива енергия, както поради съображения за сигурност, така и с оглед на икономически съображения;

37.

Заявява, че развитието на регионалното производство на електроенергия е важно средство за гарантирането на енергийна независимост в различните части на Европа, особено в Балтийския регион, който остава изолиран и зависим от един-единствен източник на доставки; отбелязва, че регионите разполагат с широка гама от ресурси, които могат да използват, включително възможностите, предоставяни от природните ресурси, като целта в бъдеще следва да бъде тяхната експлоатация в пълна степен, за да се диверсифицира производството на енергия;

38.

Потвърждава значението на ефективната инфраструктура за природен газ за повишаване на диверсификацията и сигурността на доставките, както и за допринасяне за по-доброто функциониране на вътрешния енергиен пазар, а по този начин и за намаляване на енергийната зависимост при същевременно зачитане на необходимостта от драстично намаляване на емисиите от енергийния сектор до 2050 г.; подчертава необходимостта от допълнително и правилно изпълнение на изискванията за гъвкавост на инфраструктурата за природен газ, по-специално с цел да се осигури възможност за обратни потоци и междусистемни връзки, и подчертава, че инфраструктурата за природен газ следва да се развива, при пълно отчитане на приноса на терминалите, корабите за превоз и хранилищата за втечнен (ВПГ) или сгъстен (СПГ) природен газ, както и развитието на газифицирана биомаса и биогаз;

39.

Приветства съобщението на Комисията, че природният газ ще играе важна роля като резервно гориво; подчертава обаче, че други форми на енергия и съоръжения за съхранение на енергия също ще трябва да поемат тази роля, ако трябва да бъде гарантирана сигурността на доставките; подчертава факта, че един широкообхватен енергиен микс ще продължи да бъде основата за сигурни, рентабилни доставки на енергия;

40.

Отбелязва, че, за разлика от всички други инфраструктурни инвестиции, които ЕС планира да стимулира, връзките на газопреносни мрежи и хранилищата за газ по Регламента за сигурността на доставките на газ от 2009 г. са задължителна инфраструктура; изисква от Комисията да прецени дали се изисква известно финансиране от ЕС за инфраструктурните подобрения, които се изискват съгласно регламента от 2009 г.;

41.

Настоятелно призовава Комисията да направи оценка на неконвенционални източници на природен газ, като отчете правните въпроси, оценката на жизнения цикъл, наличните резерви, въздействието върху околната среда и икономическата жизнеспособност; изисква от Комисията да извърши, въз основа на принципа на еднаквото третиране на основните енергийни източници, обстойна оценка на потенциалните ползи и рискове, свързани с използването на неконвенционални източници на газ в ЕС;

42.

Счита, че, въпреки че декарбонизацията на икономиката ще доведе до прогресивно намаляване на използването на изкопаеми горива, нефтът ще остане съществена част от доставките на енергия за ЕС за много години и поради това трябва да бъде поддържана конкурентна европейска инфраструктура за превоз и преработка на нефт по време на прехода, за да се гарантират сигурни и достъпни доставки на продукти за потребителите в ЕС;

43.

Подчертава важността на планирането на интегрирана енергийна инфраструктура за селскостопанските източници на енергия и източниците на енергия в малък мащаб в селските райони, така че да се насърчава децентрализираното производство на енергия, участието на пазара и развитието на селските райони; подчертава важността на приоритетния достъп до мрежата за възобновяеми енергийни източници, както е посочено в Директива 2009/28/ЕО;

44.

Изтъква необходимостта мрежите да бъдат подготвени и адаптирани за производството на форми на електроенергия като електроенергия и биогаз от земеделски и горски източници в резултат от една реформирана Обща стопанска политика (ОСП);

45.

Счита, че следва да бъде обърнато внимание на новите технологични решения за използване на отпадна енергия от промишлеността, т.е. възпламенен газ, отпадна топлина и др.;

46.

Подчертава значението на инфраструктурата на равнище разпределение и ролята на професионалните потребители и операторите на разпределителни системи по време на интеграцията на децентрализирани енергийни продукти и мерки за ефективност на потреблението в системата; подчертава, че даването на по-висок приоритет на управлението на търсенето и производството на енергия, ориентирано към търсенето, значително би укрепило интеграцията на децентрализираните енергийни източници и би подпомогнало постигането на общите цели на енергийната политика; счита, че това е приложимо и по отношение на национални инфраструктурни проекти, които имат положително отражение отвъд националните граници от гледна точка снабдяване или изграждане на междусистемни връзки на вътрешния енергиен пазар;

47.

Настоятелно призовава Комисията да представи до 2012 г. конкретни инициативи за насърчаване на развитието на капацитета за съхранение на енергия (включително многофункционални съоръжения за газ/водород, интелигентни реверсивни акумулатори за електрически автомобили, водноелектрически централи, децентрализирано съхранение на биогаз, високотемпературни инсталации за слънчева енергия, съоръжения за съхранение на сгъстен въздух и други новаторски технологии); предлага Комисията да извърши оценка на допълнителни инициативи за съхранение на енергия, за да осигури максимална интеграция на енергията от възобновяеми източници;

48.

Счита, че модернизирането и повишаването на ефективността на селищните топлофикационни и охладителни мрежи трябва да бъде приоритет за ЕС и че този въпрос следва да бъде разгледан и действията в тази посока да бъдат подкрепени във връзка с преразглеждането на съществуващата финансова рамка и бъдещата финансова перспектива;

49.

Приветства разработените до момента проекти за улавяне, пренос и съхранение на CO2; призовава Комисията да изготви, като неотложен въпрос, междинен доклад, включително от техническа и икономическа гледна точка, за оценка на постигнатите резултати от използването на субсидирани от ЕС експериментални технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) за електроцентрали, захранвани с въглища;

50.

Настоятелно призовава Комисията, в сътрудничество с всички релевантни заинтересовани страни, включително съответните мрежи и пазарни оператори, да извърши критична оценка и преглед, при необходимост, на данните относно потребността от инвестиции, посочени в съобщението за приоритетите на енергийната инфраструктура, по-специално във връзка с намаляването на търсенето чрез мерки за енергийна ефективност, и изисква от нея да докладва на Съвета и на Парламента за инвестициите, които вероятно ще бъдат необходими;

51.

Отбелязва, че освен капиталовите и оперативни разходи, от изграждането, функционирането и извеждането от експлоатация на проектите за енергийна инфраструктура произтичат значителни екологични разходи; подчертава значението на отчитането на тези екологични разходи в анализа на разходите и ползите, като се използва подход на отчитане на разходите за целия жизнен цикъл;

52.

Счита, че от операторите на преносни системи (ОПС) следва да бъде изискано да предоставят всички свои линии за пренос изцяло на разположение за пазара, като по този начин предотвратят резервирането на капацитет за пренос за трансгранично балансиране и др., и че това изискване трябва да бъде заложено в обвързващи законодателни разпоредби, основани на настоящите насоки за добра практика на Групата на европейските регулаторни органи за електроенергетиката и природния газ (ERGEG);

53.

Подкрепя засиленото сътрудничество между държавите-членки в посока създаване на регионални регулаторни органи за няколко държави-членки; приветства подобни инициативи за създаване на единни регионални оператори на преносни системи;

54.

Призовава Комисията и Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (АСЕР) да се стремят към изпълнение на задачата по създаване на общ европейски пазар в рамките на един ден до 2014 г., като това би позволило свободен обмен на мощност по всички междусистемни връзки в преносните мрежи между държавите и/или области с различни цени;

55.

Счита, че енергийната инфраструктура следва да бъде ориентирана в по-голяма степен към крайните потребители, като се набляга повече върху взаимодействието между капацитета на разпределителната мрежа и потреблението, и подчертава необходимостта от двупосочни потоци от електроенергия и информация в реално време; посочва предимствата на една нова газова и електроенергийна система, включваща ефикасни технологии, оборудване и услуги, като например интелигентни измервателни уреди, интелигентни мрежи и оперативно съвместими услуги по управление с помощта на ИКТ по отношение на доставките и търсенето на енергия, включващи разработването на новаторски динамични формули за ценообразуване и системи за реакция спрямо търсенето в полза на потребителите;

56.

Подчертава необходимостта от насърчаване на разработването на достъпни за потребителите технологии и управление на търсенето, така че да се гарантира разгръщането на технологии за интелигентни мрежи и системи за реакция спрямо търсенето и да се постигне пълната полза от интелигентните мрежи за всички заинтересовани страни;

57.

Подчертава, че разгръщането на интелигентни мрежи би следвало да бъде един от приоритетите на енергийните инфраструктури с цел постигане на целите на ЕС относно енергията и климата, тъй като то ще помогне за интегрирането на разпределеното производство от възобновяеми източници и електрическите автомобили, намаляване на енергийната зависимост, увеличаване на енергийната ефективност и развитие на гъвкавост и капацитет на електропреносната система; счита, че интелигентните мрежи предлагат единствена по рода си възможност за увеличаване на иновациите, създаване на работни места и повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост, по-специално по отношение на МСП;

58.

Изисква от Комисията да улесни неотложното разгръщане на широкомащабни проекти за демонстрация на интелигентни мрежи като най-добрия начин за измерване на разходите и ползите за европейското общество; отбелязва, че за да бъде споделен рискът от необходимата инвестиция за тези проекти, е необходимо обществено финансиране, в рамките на публично-частно партньорство, което се предлага от Европейската инициатива за електроенергийните мрежи (EEGI);

59.

Отбелязва, че интелигентните мрежи са резултат от сближаването между електротехнологиите и ИКТ и следователно специално внимание трябва да се обърне на сътрудничеството между двата сектора, като например ефективното използване на радиочестотния спектър в Европа и разбирането на интелигентните енергийни функции в рамките на планирането на бъдещия „Интернет на нещата“; изисква от Комисията да създаде план за сътрудничество между различните участващи звена (ГД „Научни изследвания и иновации“, ГД „Енергетика“, ГД „Информационно общество и медии“ и т.н.), за да гарантира най-съгласувания и цялостно ефикасен начин, по който да се допринесе за разгръщането и функционирането на интелигентните мрежи, като основна база на дейностите, свързани с енергийната политика;

60.

Призовава Комисията да прецени дали са необходими каквито и да било допълнителни законодателни инициативи за приложението на интелигентните мрежи съгласно правилата на третия пакет за вътрешния пазар на енергия; счита, че при оценката трябва да бъдат взети предвид следните цели: i) гарантиране на адекватен открит достъп и споделяне на оперативна информация между участниците и техните физически интерфейси; ii) създаване на добре функциониращ пазар на енергийни услуги; и iii) предоставяне на подходящи стимули за операторите на мрежи да инвестират в интелигентни технологии за интелигентни мрежи;

61.

Призовава за по-силно съсредоточаване върху взаимодействието между системния капацитет за разпределение и потреблението, включващо обща европейска стратегия за интелигентните мрежи, и отбелязва, че, както беше подчертано в заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г., техническите стандарти за интелигентни мрежи следва да бъдат приети най-късно до края на 2012 г.;

62.

Подчертава, че мрежите следва да бъдат адаптирани за новите участници, за да се улеснят новите източници на производство в малки мащаби, като домакинства и МСП;

63.

Счита, че в седмата и осмата рамкова програма за научно-изследователска и развойна дейност следва като приоритет да бъде създаден обхват за технология за интелигентни мрежи по отношение на частната инфраструктура за зареждане за електрически превозни средства, с оглед бързото въвеждане на децентрализирана, двупосочна енергийна мрежа в тази област;

64.

Отбелязва необходимостта от създаването на стабилна регулаторна рамка, за да се насърчат огромните инвестиции, които са необходими в Европа за създаване на интелигентни мрежи;

65.

Подчертава, че стандартизацията и оперативната съвместимост на интелигентните мрежи следва да бъдат приоритет; настоятелно призовава държавите-членки, в сътрудничество с европейските и международните органи по стандартизация и промишлеността, да ускорят работата по техническите стандарти и стандартите за безопасност за електрическите превозни средства, захранваща инфраструктура, интелигентни мрежи и интелигентни измервателни уреди, с оглед на тяхното завършване до края на 2012 г.; подчертава, че технологиите следва да бъдат основани на открити международни стандарти, така че да се гарантира тяхната рентабилност, което ще подобри оперативната съвместимост на системите и ще предостави на потребителите възможности за избор на решения;

66.

Признава, че работата по стандартизиране в областта на интелигентното измерване напредва с Мандата за стандартизация М/441, издаден от Европейската комисия на европейските организации за стандартизация (CEN, CENELEC и ETSI), и подчертава, че техническите стандарти за интелигентни измервателни уреди следва да вземат предвид допълнителните функционалности, посочени в Заключителния доклад на Групата за координация за интелигентни измервателни уреди на CEN/CENELEC/ETSI (SM-CG), а именно:

67.

Приветства работата, която е извършена от EEGI и Работната група за интелигентни мрежи на Комисията; призовава Комисията да отчете изцяло техните заключения за конкретното законодателство в областта на интелигентните мрежи, което по план трябва да бъде прието през първата половина на 2011 г.;

68.

Подчертава, че целта на интелигентните измервателни уреди е да бъде дадена възможност на потребителите да наблюдават и контролират ефективно своето потребление на енергия;

69.

Изтъква, че държавите-членки вече са задължени, при наличието на положителна оценка, да осигурят интелигентни измервателни уреди за най-малко 80 % от крайните потребители на тяхната територия до 2020 г. и насочва вниманието към междинната цел в 50 % от домакинствата да бъдат инсталирани интелигентни измервателни уреди до 2015 г., както е договорено в новата Програма в областта на цифровите технологии за Европа:

70.

Подчертава, че държавите-членки следва да подкрепят достатъчен брой пилотни проекти за битови потребители, за да повишат степента на приемане от обществото и за да ускорят процеса на иновации, както е предвидено в третия пакет за енергийния пазар; призовава Комисията да представи, въз основа на оценките, изискани в третия пакет от мерки в областта на енергетиката, допълнителни мерки за гарантиране на разгръщането на интелигентните измервателни уреди за всички клиенти, различни от домакинствата, до 2014 г., като временно бъдат изключени микропредприятията; призовава за установяването на ясни правила относно сигурността, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните в съответствие с действащото законодателство на ЕС;

71.

Подчертава, че разгръщането на устройства за енергийно управление, особено когато се инсталират интелигентни измервателни уреди за използване от битови потребители, трябва преди всичко да носи ясно осезаема полза за крайните потребители; изтъква необходимостта потребителите постоянно да бъдат информирани относно тяхното потребление на енергия, за да бъдат включени активно в усилията за пестене на енергия, и изисква да бъде поставен специален акцент върху създаването на информационни кампании, осигуряване на обучение, фактури с ясно съдържание, осигуряване на рентабилност и насърчаване на разработването на достъпни за потребителите технологии;

72.

В тази връзка подчертава първостепенното значение на подкрепата за изследванията и иновациите, които трябва да бъдат подпомогнати от една активна политика на финансиране, включително използването на иновативни инструменти, чието разработване предстои, като европейски фонд за финансиране на иновации или европейски фонд за патенти;

73.

Призовава Комисията и държавите-членки да работят в посока подбор на стандартизирана лицензирана лента на радиочестотния спектър за интелигентни измервателни уреди и мрежи;

74.

Настоятелно призовава Комисията, в тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган по защита на данните, да прецени нуждата от допълнителни мерки за защита на данните, ролите и отговорностите на различните участници по отношение на, наред с другото, достъпа до, притежанието на и боравенето с данни, права на четене и промяна, и да отправи, ако е необходимо, адекватни регулаторни предложения и/или насоки;

75.

Приветства приоритетните коридори, определени от Комисията, и изразява съгласие относно необходимостта да се оптимизират ограничените по размер средства; отново заявява, че макар отговорността за планирането и разработването на инфраструктурни проекти да се носи предимно от пазара, ЕС играе роля при насърчаването на определени проекти, като им предоставя статус на „проекти от европейски интерес“ и осигурява публично финансиране за някои от тях;

76.

Призовава за създаването на ясна и прозрачна методология за определяне и подбор на приоритетни проекти, които съответстват на належащите европейски потребности; подчертава, че подборът на проекти от европейски интерес (ПЕИ) следва да се извършва въз основа на обективни и прозрачни критерии, както и с участието на всички заинтересовани страни;

77.

Подчертава, че ПЕИ следва да допринасят за постигането на целите на енергийната политика на ЕС (завършване на вътрешния пазар, насърчаване на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници и засилване на сигурността на доставките) и следва да са в състояние да допринасят в значителна степен за:

78.

Счита, че за да се оправдае отдаването на приоритет на дадени проекти, следва да бъдат отчитани следните критерии:

79.

Счита, че за да има възможност за по-нататъшно отдаване на приоритет на проектите, следва да се отчитат следните критерии за допустимост:

80.

Подчертава важността на регионалното сътрудничество при планирането, прилагането и мониторинга на установените приоритети и при изготвянето на инвестиционни планове и конкретни проекти; счита, че съществуващите стратегии за макрорегионите (като Балтийския и Дунавския регион) също могат да служат като модели за платформи за сътрудничество при договаряне и прилагане на енергийни проекти;

81.

Изтъква, че е необходимо да се ускори интегрирането на вътрешния енергиен пазар чрез насърчаване, в частност, на проекти, които да гарантират, че съседните държави имат добре балансиран национален енергиен микс;

82.

Подчертава, че трябва да се премахнат пречките пред обуславяното от конкуренцията и пазара развитие на енергийните инфраструктури, включително топлофикационни и охладителни системи;

83.

Отново заявява, че присъщите на местоположението на островните територии географски пречки правят тяхното интегриране в енергийната мрежа на Съюза много трудно и че на тях следва да се предоставят специални средства, за да се намали енергийната им зависимост чрез развиване на вътрешния им потенциал от възобновяеми енергийни източници или чрез насърчаване на енергийната ефективност и енергоспестяването;

84.

Подчертава, че следва да се повиши прозрачността чрез предоставянето на ясна и точна информация на обществеността за целите и данни за техническото планиране на всеки проект; изисква доказателствата за съответствие с критериите да бъдат предмет на проверка в рамките на обществените консултации;

85.

Счита, че не бива да се подкрепят само големи инфраструктурни проекти, но и по-малки проекти, които биха могли да имат висока добавена стойност и да бъдат завършени по-бързо;

86.

Призовава Комисията да гарантира, че проектите, получили статут на ПЕИ, продължават да отговарят на горепосочените критерии и след одобрението им; счита, че при всяка основна промяна на даден проект, неговият статут на ПЕИ следва да бъде преразгледан;

87.

Изразява съгласие относно необходимостта да се осигури навременно изпълнение на ПЕИ и приветства предложението на Комисията за интегриране, повишаване на координацията и подобряване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения, при условие че се спазват принципът на субсидиарност и националната компетентност във връзка с издаването на разрешения, за да се гарантира, че съществуващите срокове в тези области не обезсърчават частните инвеститори да проявяват иновативност;

88.

Приветства създаването на национална структура за връзка за всеки проект от европейски интерес („обслужване на едно гише“) като единен административен интерфейс между инвеститорите и различните органи, участващи в процедурата по издаване на разрешения; счита, че по отношение на трансграничните проекти, следва да се гарантира по-голяма координация между националните структури за „обслужване на едно гише“ и засилено участие на Комисията в тази координация; посочва, че преди създаването на нови звена за „обслужване на едно гише“ Комисията и националните органи трябва да използват в пълна степен съществуващите институции;

89.

Подчертава, че всеки национален орган за контакт трябва да е независим и да не бъде подчинен на политическо или икономическо влияние; счита, че ПЕИ трябва да бъдат обработвани по реда на внасянето им и в сроковете, определени в бъдещото предложение на Комисията;

90.

Подчертава важността на навременното завършване на проектите и на висококачествения диалог между заинтересованите страни; насърчава Комисията да предвиди система от леки до сериозни предупреждения, в случай че държава-членка не обработи заявление за разрешение в рамките на разумен срок, и да следи отблизо дали националните административни процедури гарантират правилното и бързо изпълнение на ПЕИ; приветства, в случай на възникване на трудности, въвеждането на ориентировъчни срокове, в рамките на които съответните компетентни органи трябва да вземат окончателно решение; настоятелно призовава Комисията, ако няма такова решение, да проучи дали забавянето би могло да се разбира като пример за възпрепятстване от страна на държава-членка на правилното и бързо прилагане на вътрешния енергиен пазар на ЕС;

91.

Призовава Комисията да определи, като вземе предвид разнообразието от особености на проектите и териториалните характеристики на проектите, дали е възможно да се създадат общи или координирани процедури за установяването на конкретни специални мерки и добри практики (редовен обмен на информация, своевременно съобщаване на решения, съвместни механизми за решаване на проблеми и др.) и да оцени доколко е целесъобразно да се използват арбитражни процедури като инструмент за вземане на окончателно решение;

92.

Подчертава необходимостта от подход на по-голямо участие и потвърждава, че осигуряването в по-голяма степен на одобрението на местното население за проектите за енергийна инфраструктура върви ръка за ръка с предоставянето на подходяща информация относно предназначението на проектите, както и с участие на местно равнище в тяхното разработване на възможно най-ранна фаза; призовава за участие на всички равнища на гражданското общество (НПО, предприятия, социални партньори и организации на потребителите) в процеса на консултации във връзка с проекти от европейски интерес; призовава Комисията да създаде система за консултации и оценка, с цел идентифициране и разпространение на най-добри практики и информация във връзка с общественото одобрение на инфраструктурата;

93.

Като има предвид значението на регионалните устойчиви енергийни стратегии за техния потенциал за развитие, подчертава необходимостта от установяване на платформа за обмен на придобитите в регионите най-добри практики, вземайки под внимание успешните примери от общини и региони, които са специализирани в областта на възобновяемите енергийни източници, енергоспестяването и енергийната ефективност; призовава в тази връзка за система за консултация и оценка с оглед, когато е възможно, да се идентифицират, споделят и разпространяват най-добрите практики и познания относно възприемането на инфраструктурата от обществеността;

94.

Подчертава, че най-голямото предизвикателство се състои в осигуряването на одобрението на местната общественост за енергийните инфраструктурни проекти; изразява убеждение, че одобрението и доверието на представителите на обществеността и на лицата, натоварени с вземането на решения, могат да бъдат спечелени единствено чрез провеждането на открити и прозрачни разисквания в периода непосредствено преди вземането на решенията относно енергийните инфраструктурни проекти;

95.

Призовава Комисията, с оглед ефективността на разходите и общественото одобрение, да оцени дали модернизацията и повишаването на съществуващите енергийни коридори е за предпочитане пред изграждане на нови коридори;

96.

Препоръчва да се предоставя повече информация за значението на енергийните мрежи в Европейския съюз; призовава Комисията да разгледа възможността за организирането на информационна и комуникационна кампания за енергийните мрежи в ЕС, пригодена за аудиторията на национално и местно равнище;

97.

Отбелязва, че инвестициите в електропреносни мрежи са циклични и следва да се разглеждат в исторически план; посочва, че голяма част от инфраструктурата, изградена през последните десетилетия за свързване на централизираните електроцентрали, остарява; посочва, че обществото ще очаква цената за поддържане на функционирането на съществуващата инфраструктура и изграждането на нова инфраструктура да бъде оптимизирана чрез публично-частни партньорства и разработването на иновативни финансови инструменти; подчертава необходимостта от точно определяне на изискванията във връзка с инфраструктурата и избягване блокирането на свръхкапацитет, като се вземе изцяло предвид потенциалът за рентабилност на енергийната ефективност;

98.

Подчертава, че ефективното функциониране на пазара следва да осигурява голяма част от необходимите инвестиции в инфраструктура въз основа на принципите за правилно разпределение на разходите, прозрачност, недискриминация и икономическа ефективност и в съответствие с принципа „потребителят плаща“; изисква от Комисията да прецени до каква степен съществуващите регулаторни стимули са достатъчни за изпращане на необходимите сигнали към пазара и какви допълнителни мерки, включително такива, които подобряват правилата за разпределяне на разходите, са необходими;

99.

Счита, че когато не съществува регулаторна алтернатива и пазарът не може сам да покрие необходимите инвестиции, може да бъдат необходими средства от ЕС за финансиране на ограничен брой ПЕИ, чиито специфични особености ги правят неосъществими от търговска гледна точка, но чието разработване е необходимо за постигане на целите на енергийната политика на ЕС; счита, че може да бъде използвано публично финансиране за привличане на частни инвестиции, като се създаде новаторски микс от финансови инструменти, при условие че с това не се нарушават правилата на конкуренцията;

100.

Отбелязва, че Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) допринася в сериозна степен за финансирането на проекти в областта на енергетиката и други инфраструктурни проекти, и изтъква значителната роля на политиката на сближаване на местно и регионално равнище във връзка с енергийната ефективност и постигането на целите на Съюза по отношение на енергията от възобновяеми източници;

101.

Подчертава, че Кохезионният фонд и структурните фондове следва да останат основни за инфраструктурните ни проекти; счита всякакви опити за създаване на нови секторни фондове от фондовете по политиката на сближаване за погрешни;

102.

Призовава Комисията да гарантира, че финансирането на инвестициите в инфраструктура се основава на пазарните принципи, с цел да се избегне нарушаване на правилата за конкуренцията и създаването на погрешни стимули за инвестиране, както и че се избягват необосновани колебания между държавите-членки, но при условие обаче, че се защитава и общественият интерес – особено на местно и регионално равнище, както и в териториите със специфични географски характеристики, като острови, планински региони и много слабо населени райони – чрез ограничен обем публично финансиране, което трябва да води до иновационен микс от финансови инструменти, стимулиращ частните инвестиции;

103.

Счита, че Европейският съюз следва да финансира непривлекателни от търговска гледна точка проекти, които не могат да привлекат частни инвеститори, но са от съществено значение за свързването на изолираните региони на ЕС към европейските електропреносни и газови мрежи като неразделна част от създаването на единен енергиен пазар в Европейския съюз;

104.

Призовава Комисията да позволи публично финансиране само за държави-членки, които в пълна степен са въвели и правилно прилагат съществуващото законодателство на ЕС, включително разпоредбите, предвидени в третия пакет за вътрешния пазар;

105.

Призовава Комисията да преразгледа правилата за държавни помощи по отношение на енергийната инфраструктура и ако е необходимо, да направи предложения за тяхното изменение, за да се даде възможност на държавите да насърчават модернизирането на инфраструктурата; призовава Комисията същевременно да публикува нов документ с насоки относно публичното финансиране на проекти и настоящото законодателство за държавни помощи, които поставят ясни критерии за публично финансиране на енергийна инфраструктура; подчертава, че този документ трябва да бъде изработен съвместно от ГД „Енергетика“, ГД „Конкуренция“ и ГД „Регионално развитие“, за да премахне всяка непоследователност в правилата на Комисията;

106.

Призовава, въз основа на стратегически цели, да се взема предвид географският принцип във връзка с бъдещите енергийни субсидии в областта на инфраструктурата и научноизследователската и развойната дейност; освен това настоява развитите региони да получават допълнителни субсидии за научноизследователска и развойна дейност само ако субсидираната дейност се извършва заедно с по-слабо развити региони;

107.

Подчертава, че наличието на стабилна, предсказуема и адекватна регулаторна рамка, включително подходяща норма на възвръщаемост и стимули за нова инфраструктура, е от решаващо значение за насърчаване на инвестициите в преноса и разпределението; подчертава, че регулаторните органи следва да насърчават прилагането на нови технологии чрез пазарни стимули и пилотни проекти;

108.

Счита, че частното финансиране може да улесни навременното изграждане на необходимата енергийна инфраструктура, тъй като самият мащаб на това предизвикателство е толкова голям, че е необходимо истински да се отключи възможността за частни средства; счита, че когато частните инвеститори приемат инфраструктурното предизвикателство, Комисията следва да установи ясни насоки за участието на пазарните участници и частните инвеститори в така наречените „търговски линии“; счита, че тревогите за евентуалното въздействие върху функционирането на пазара могат да бъдат преодолени, ако търговските линии бъдат задължени да предоставят целия си капацитет на пазара;

109.

Подчертава, че пазарните инструменти следва да се използват във възможно най-голяма степен, в това число подобряване на правилата за разпределяне на разходите, проектните облигации, револвиращи фондове, фондове за дялово участие в сферата на възобновяемите източници на енергия, гаранциите по заеми, нетърговски механизми за споделяне на риска, стимулите за публично-частни партньорства в областта на финансирането, сътрудничеството с ЕИБ (чрез подобряване на нейната способност за намеса и средствата на нейно разположение) и използването на приходите от схемата за търговия с емисии за проекти, свързани с енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, както и, по целесъобразност, други иновативни инструменти за финансиране; призовава Комисията да отчете финансовия капацитет и пазарните условия на по-слабо развитите държави-членки;

110.

Подчертава важността на по-тясното и по-ефективно сътрудничество с частния сектор и с финансовите институции, особено с Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за да бъде насърчено необходимото финансиране, по-специално за приоритетните трансгранични проекти; призовава Комисията да проучи други новаторски финансови инструменти и да помогне за популяризирането на установяването на публично-частни партньорства, за които местните, регионалните и националните органи да предоставят стимули и необходимата нормативна уредба и политическа подкрепа; подчертава в този контекст необходимостта от развиване на техническа помощ и финансов инженеринг на равнището на регионалните и местните органи с цел подпомагане на местните участници при съставянето на проекти за енергийна ефективност, например чрез използване на механизма за техническа подкрепа ELENA на ЕИБ и на опита на ESCO, в случай че става дума за инфраструктура в областта на енергийната ефективност;

111.

Подкрепя идеята за емитиране на общи европейски проектни облигации за финансиране на значителните потребности на Европа от инфраструктура и структурни проекти в рамките на програмата „ЕС 2020“, включително новата стратегия за развитието на енергийната инфраструктура; счита, че европейските проектни облигации биха осигурили необходимите инвестиции и биха създали достатъчна увереност, за да дадат възможност основни инвестиционни проекти да привлекат подкрепата, от която се нуждаят, и по този начин да се превърнат във важен механизъм за максимално привличане на обществена подкрепа; посочва, че, ако искаме да поставим Европа на устойчива основа, тези проекти трябва също така да допринесат за екологичната трансформация на нашите икономики;

112.

Счита по-специално, че европейските проектни облигации могат да станат основен финансов инструмент за необходимите инвестиции в енергийна инфраструктура в Европа, подпомагайки частните проектни дружества за привличането на финансиране от инвеститори на капиталовите пазари; призовава Комисията бързо да изготви законодателно предложение за европейски проектни облигации;

113.

Подчертава важността на разработването на обща методология от регулаторните органи по отношение на разпределението на разходите при трансгранични инфраструктурни проекти, тъй като подобни стимули за мрежова инфраструктура се характеризират с множество неуспехи на пазарното действие поради естествените монополи и липсата на конкуренция;

114.

Подчертава значението на прозрачните, пропорционални, справедливи и недискриминационни тарифи за осигуряването на подходящо разпределение на разходите за инвестиции в трансгранични и вътрешни преносни инфраструктури, чието трансгранично въздействие допринася значително за постигане целите на политиките на ЕС, справедливи цени за потребителите и по-голяма конкурентоспособност; настоятелно призовава държавите-членки да се въздържат от прилагането на прекомерно ниски регулирани тарифи; приветства предложенията REMIT на Европейската комисия за;

115.

Припомня, че третият пакет създава задължение за регулаторните органи, когато определят тарифите, да правят оценка на инвестициите въз основа не само на ползите от тях за съответните държави-членки, но и въз основа на ползите за целия ЕС; настоятелно призовава Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори да гарантира, че нейните членове вземат под внимание това задължение; изисква от Комисията да оцени също така, ако разходите и ползите не може да бъдат разпределени справедливо чрез определяне на тарифите, дали компенсаторните механизми, основани на строга прозрачност, могат да се окажат полезни за одобрението на трансгранични проекти или на релевантни вътрешни проекти, необходими за постигането на енергийните цели на ЕС;

116.

Подчертава важността на увеличаването на капацитета за междусистемни връзки на енергийните мрежи на трансгранично равнище и изтъква, че е важно да се осигури финансирането, необходимо за постигането на посочените цели, включително териториалното сближаване;

117.

Призовава за създаването на по-добри финансови инструменти на ЕС, които да подпомагат регионалните и местни органи, когато се стремят да инвестират в устойчиво производство на енергия;

118.

Приветства инициативата на Комисията да представи през 2011 г. предложение относно въпроса с разпределението на разходите за технологично сложни или трансгранични проекти, тъй като това се счита за една от главните пречки за развитието на трансгранична инфраструктура и нови финансови инструменти за подпомагане на приоритетни проекти в периода 2014-2020 г.;

119.

Счита за важно в бъдеще да се обърне повече внимание на финансовите гаранции за инвестициите и проектната финансова рамка да се разработи заедно с планирането на бюджетен период 2014–2020 г.;

120.

Счита, че всички външни тръбопроводи и други енергийни мрежи, които влизат на територията на Европейския съюз, следва да се регулират от прозрачни междуправителствени споразумения и да подлежат на правилата на вътрешния пазар, включително правила за достъп на трети страни, клаузи за местоназначение, надзор на разпределението и управление на недостатъчен капацитет, времетраене на договорите и клаузи за неустойка; призовава Комисията да гарантира, че настоящите и бъдещи тръбопроводи и търговски споразумения спазват европейското енергийно законодателство, и да предприеме действия, ако е необходимо;

121.

Призовава Комисията допълнително да ограничи предоставянето на изключения от правилата за достъп на трети страни до енергийната инфраструктура и да преразгледа вече предоставените, за да прецени дали все още са необходими; отбелязва, че предоставянето на публично финансиране или помощ за проекти чрез инструменти като подкрепени от ЕИБ проектни облигации и т.н., следва да намали или да премахне необходимостта от изключения за достъп на трети страни;

122.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.