5.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 33/21

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642) (наричани по-долу „заключенията“),

—

като взе петия доклад на Комисията от 9 ноември 2010 г. за икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиране в бъдещето на Европа“ (наричан по-долу „петия доклад за сближаване“),

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално част III, дял XVIII от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) №1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1783/1999 (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) №1081/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския социален фонд за и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1784/1999 (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за създаване на Кохезионен фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1164/94 (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1906/2006 на Съвета от 18 декември 2006 г. за определяне на правилата за участието на предприятия, изследователски центрове и университети в дейности по Седмата рамкова програма и за разпространение на резултатите от научните изследвания (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 април 2007 г. относно въздействието на бъдещи разширявания върху ефективността на политиката на сближаване (8),

—

като взе предвид своята резолюция 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на стратегията „ЕС 2020“ (10),

—

като взе предвид резолюцията си от 22 септември 2010 г. относно европейската стратегия за икономическо и социално развитие на планинските региони, островите и рядко населените райони (11),

—

като има предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г. (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно бъдещето на Европейския социален фонд (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно актуалното състояние и бъдещото взаимодействие за увеличаване на ефективността между ЕФРР и другите структурни фондове (14),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 май 2004 г., озаглавено „По-силно партньорство за най-отдалечените региони“ (COM (2004)0343) и съобщението на Комисията от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Най-отдалечените региони: преимущество за Европа“ (COM(2008)0642),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси относно петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване, приети на 21 февруари 2011 г. (06762/2011),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 1 април 2011 г. относно Петия доклад относно сближаването (15),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие, както и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията за бюджетен контрол и комисията по права на жените и равенство между половете (A7-0222/2011)

A.

като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС в значителна степен допринесе за това през миналия и текущия програмен период да бъде отбелязано нарастване на производителността; като има предвид, че е изненадващо, че последващите оценки, освен това показаха значително намаляване на икономическите, социалните и регионалните различия; като има предвид, че това развитие оказа в еднаква степен положително въздействие върху социалното осигуряване и върху инвестициите в опазването на околната среда,

Б.

като има предвид, че предназначението на политиката на сближаване беше да допълва единния пазар и да затвърди развитието на новаторска и покровителстваща Европа на солидарността, изправена пред предизвикателствата, свързани с глобализацията, демографските промени и опазването на ресурсите, и като има предвид, че присъщият потенциал на всички региони следва да се използва за насърчаване на растежа и регионалното и социално сближаване,

В.

като има предвид, че политиката на сближаване представлява въпрос от същинско значение за гражданите, като интегрира Европа в ежедневието на хората и я прави осезаема и видима навсякъде в ЕС,

Г.

като има предвид, че политиката на сближаване и структурната политика доказаха своята гъвкавост в кризисни ситуации и имаха ключов принос за различни национални програми за икономическо стимулиране и програми за квалификация, и като има предвид, че е важно да се запази тази гъвкавост,

Д.

като има предвид, че европейската структурна политика има основен принос за преодоляването на икономическата и финансова криза, тъй като клони към иновации и премахване на различията, като решително насърчава европейските региони да подобряват инфраструктурата, да повишават регионалния потенциал за иновации и да насърчават устойчиво екологично развитие,

Е.

като има предвид, че реорганизирането на структурните фондове предвид целите на Лисабонската стратегия показа своята ефективност, което беше доказано от впечатлителните обвързващи квоти по целите „конвергенция“ и „регионална конкурентоспособност и заетост“, и като има предвид, че 20 % от проектите за европейско териториално сътрудничество са съобразени с тази стратегия,

Ж.

като има предвид, че териториалното сътрудничество има за цел да подпомогне териториите и регионите при съвместната им работа във връзка със справянето с общите предизвикателства, намаляването на физическите, административни и регулаторни бариери пред това сътрудничество и намаляване на „граничния ефект“,

З.

като има предвид, че частичният неуспех на Лисабонската стратегия се дължи не толкова на недостатъчното прилагане на политиката на сближаване, колкото на липсата на управление на няколко равнища и отговорност за тази стратегия на регионално и местно равнище, на последиците от финансовата криза и недостатъците при изграждането на вътрешния пазар, слабата бюджетна дисциплина, както и нестабилните макроикономически рамкови условия на отделни държави-членки;

И.

като има предвид, че делът на грешките и злоупотребата с финансови средства в последните периоди силно намаляха; изразява съжаление за това, че структурната политика продължава да бъде област с голям брой нередности и че някои държави-членки все още не са създали ефективни механизми срещу злоупотребата с финансови средства и за събиране на неправомерно изплатените средства; като има предвид, че нередности може да не са били докладвани поради небрежност или целенасочено, и като има предвид, че трябва да се отбележи, че значителна част от грешките в политиката на сближаване могат да се отдадат на законодателни изисквания извън рамките на политиката на сближаване в области като обществените поръчки, околната среда и държавните помощи,

Й.

като има предвид, че съществуващата система от цели на политиката на сближаване и на структурната политика (конвергенция, регионална конкурентоспособност, заетост и европейско териториално сътрудничество) заедно с подхода за управление на няколко равнища, хоризонталните цели и сигурността на планиране чрез надеждно финансово обезпечаване и договорен срок за планиране (7 години) като цяло доказаха своята ефективност, но като има предвид обаче значителните закъснения при изготвянето на програмата, обосновани с прекалено дългите законодателни и финансови преговори в процеса на вземане на решения в ЕС и значителните промени в правилата, които се прилагат към политиката на сближаване,

К.

като има предвид, че устойчивото подпомагане и развитие на районите за сближаване се отразява положително на пазарното търсене на стоки и услуги на техните пазари и по този начин това води до доказано положителни ефекти и за по-богатите държави-членки на ЕС,

Л.

като има предвид, че регионални икономически и социални дисбаланси, както и специфичните структурни проблеми и необходимостта от адаптиране към новите предизвикателства и неблагоприятното географско разположение на определени региони (по-специално на най-отдалечените региони) и занапред обосновават необходимостта от една всеобхватна и добре финансирана европейска политика на ЕС за сближаване във всички европейски региони, като има предвид също така, че това е изискване, съдържащо се в Договора от Лисабон,

М.

като има предвид, че предвид нейното стратегическо значение за бъдещето, политиката на сближаване не трябва да се превръща в променлива за корекции в бъдещите преговори относно бюджета,

1.

Призовава за издигане ролята на европейската добавена стойност в програмите на политиката на сближаване и на структурната политика; счита, че тази добавена стойност е постигната тогава, когато проектите на ЕС водят до устойчиво икономическо, инфраструктурно, социално и/или екологично повишаване на равнището на необлагодетелстваните и по-слабо развити региони, когато това не би могло да бъде осъществено без наличието на европейския стимул;

2.

Признава също, че европейското финансиране добавя стойност тогава, когато подпомаганите проекти на национално, регионално и местно равнище допринасят за постигането на общоевропейски цели в областта на европейската интеграция, икономическия растеж, научните изследвания, опазването на околната среда, културата, управлението на ресурсите, спорта, демографското развитие, устойчивостта на енергийните доставки, социалното сближаване, трансграничното развитие, когато това не може да бъде осъществено без наличието на европейския стимул;

3.

Вижда в постигането на поставените европейски цели посредством децентрализирания подход и принципа на споделената материална отговорност и управление на средствата (управление на няколко равнища) и споделеното управление едно от основните предимства за политиката на сближаване, което само по себе представлява вид добавена стойност; счита управлението на няколко равнища и с ясно определени структури и отговорности за олицетворение на принципа на субсидиарност, както и за надлежно признаване на значението на регионалните органи в процеса на прилагане на политиката на сближаване; призовава за по-нататъшно укрепване на партньорския принцип и на чувството за собственост на въпросните лица чрез въвеждане на подробни задължителни разпоредби в териториален пакт, който следва да бъде сключен във всяка държава-членка с цел да се гарантират планиране и прилагане, насочени в по-голяма степен към резултатите;

4.

Счита, че прозрачността по отношение на политиката на сближаване и нейния програмен цикъл, разпределението на разходите и достъпът до информация за потенциалните бенефициенти на структурните фондове са ключови предпоставки за постигането на общите цели на политиката на сближаване и че поради това прозрачността следва да бъде въведена като водещ междусекторен принцип в процеса на програмиране на политиката на сближаване и на вземане на решения през следващия период на финансиране; подчертава, че списъкът с получателите на средства трябва да продължи да се оповестява, особено онлайн, тъй като това е ефективно средство за повишаване на прозрачността;

5.

Счита, че разпоредбите за прозрачност (задължение за оповестяване на крайните бенефициенти) са необходим за експертите, обществеността и изготвящите политиките инструмент за оценка на това дали структурните фондове са били използвани в съответствие с поставените цели и законосъобразно; призовава описанието да се представя не само на съответния национален език, но и на един от трите работни езика (английски, френски или немски) и препоръчва допълнително хармонизиране на изискваната информация;

6.

Подчертава, че регионалните дисбаланси като тенденция намаляват, но че все още съществуват големи – в рамките на определени държави-членки дори нарастващи в резултат от икономическата и финансова криза – неравновесия и поради тази причина политиката на сближаване и занапред трябва да се концентрира върху намаляване на различията и прилагане на хармонично и устойчиво развитие за всички региони в Съюза, независимо от държавата-членка, в която се намират;

7.

Признава специалните потребности на регионите, които се намират в особено неблагоприятно положение поради своето географско или топографско разположение; подновява своя призив към държавите-членки и Комисията за запазване на особените преференции, при условие че са ефективни и водят до европейска добавена стойност по отношение на упоменатите в Договора за функционирането на Европейския съюз типове региони в особено неблагоприятно положение (региони в най-отдалечената периферия, много рядко населените най-северни региони и островните, планинските и граничните региони);

8.

Признава специалния статут и нуждите на някои региони, произтичащи от тяхното географско положение, демографските промени или специфични ограничения като например топографското разположение, като обръща специално внимание също така и на техния потенциал; подновява своя призив за запазване на специалните преференции, гъвкавостта и специалното финансиране от бюджета по отношение на тези видове региони, и по-специално за посочените в членове 349 и 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз видове региони в особено неблагоприятно положение (региони в най-отдалечената периферия, в т.ч. най-отдалечените селски региони, много рядко населените най-северни региони, които наред с другото страдат от дългите разстояния и северните условия, и островните, планинските и граничните региони), като им бъдат предоставени по-благоприятни условия за финансиране посредством пряко подпомагане или освобождаване от данъци; призовава също така за извършване на проучвания във връзка със запазването или създаването на някои преференции за тези видове региони, за да се гарантира, че използването на инструментите на политиката на сближаване е приспособено към техните икономики, като надлежно се обръща внимание на значението на техните малки и средни предприятия и на необходимостта от конкурентоспособност и равни възможности, така че те да могат да бъдат част от вътрешния пазар на ЕС;

9.

Подчертава, че Съюзът ще може да бъде конкурентен в глобален план, единствено ако неговата политика на сближаване е в състояние да използва изцяло потенциала за развитие на всички региони, градските зони и градовете и ако е достатъчно гъвкава, така че да позволи да се отговори на регионално равнище на предизвикателствата и проблемните области, посочени в стратегията „ЕС 2020“; подчертава в тази връзка, че насочването на средствата от структурните фондове към един по-широк териториален подход трябва да служи също така за компенсиране на структурни слабости в по-силните региони; подчертава въпреки това, че политиката на сближаване е не просто средство за прилагане на стратегията „ЕС 2020“ и че акцент върху основните принципи на политиката на сближаване ще има добавена стойност за запазване на постиженията на стратегията „ЕС 2020“ дори след нейното приключване;

10.

Подчертава, че политиката на сближаване и занапред трябва да се обръща към териториално сближаване и отново припомня, че Договорът от Лисабон добави целите за икономическо и социално сближаване към целта „териториалното сближаване“; отбелязва, че тази цел продължава да бъде неразделно свързана с предизвикателствата на икономическото и социалното сближаване и засилва европейската добавена стойност на политиката на сближаване; подчертава, че „териториалното сближаване“ е уместно и за подрегионалното равнище, по-специално в градските региони (градските райони, които срещат трудности, неконтролируемо разрастване на градовете), дори в регионите, за които се счита, че са богати;

11.

Посочва макрорегионалните стратегии, при условие че регионалните органи участват в тяхното управление, като голяма възможност за развиване по по-добър начин на наднационалния потенциал, за подобряване на сътрудничеството между различните равнища на управление и за заемане на общ подход спрямо общите предизвикателства като опазването на околната среда или използването на ресурсите и капацитета за развитие, като по този начин се позволява по-ефикасно, балансирано и устойчиво развитие; подчертава необходимостта от по-ефективно обвързване на програмите за териториално сътрудничество с териториалните стратегии (регионални планове за развитие, местни стратегии за развитие и местни планове за развитие); посочва шансовете за по-целесъобразно използване на структурните фондове на ЕС, чрез подобрена координация на съществуващите възможности за подпомагане, без това да води до нарастване на средствата, предназначени за тези области на междурегионално сътрудничество; счита освен това, че по отношение на тези стратегии не следва да се създават нови инструменти, финансови ресурси или структури за прилагане и че финансовата подкрепа, отпускана на регионите за по-малко мащабни проекти за развитие, не трябва да бъде засегната; счита, че макрорегионалният подход може да се използва за засилване на връзките между политиката на сближаване и политиката на съседство; насърчава в този контекст Комисията и държавите-членки да отчитат в по-голяма степен териториалното измерение на ЕСФ, по-конкретно по отношение на достъпа до заетост;

12.

Изразява съмнение дали специфичните оперативни програми за функционални географски единици, като например групи от органи, в т.ч. местни области, морски басейни или корита на реки, носят допълнителни ползи, по-специално в случаите когато няма политически органи (включително демократично избрани органи) с достатъчна отговорност за изпълнението на програмите; призовава вместо това за по-тясна координация на макрорегионалните, градските, регионалните или природно пространствените стратегии на междудържавно равнище и призовава за целесъобразно отчитане на тези функционални географски единици в националните оперативни програми с цел да се улесни използването на финансиране на ЕС за междурегионалните проекти за развитие; счита, че специфичните оперативни програми следва да бъдат вариант за изпълнение в региони, в които предоставянето на подрегионално равнище осигурява добавена стойност по отношение на националните и регионални програми и в които са били сформирани партньорства от политически органи за целите на прилагането; призовава за участието на трансграничните групи при разработването на оперативните програми за трансгранични програми въз основа на регламента относно ЕГТС;

13.

Подчертава ключовата роля на градските области и региони - включително столиците и техните региони - за постигането на икономическите, екологичните и социалните цели на стратегията „ЕС 2020“; подкрепя динамичния процес, който започна по време на предходния програмен период по отношение на интегрираните градски програми и подчертава значението на експериментите, които са в ход в момента; призовава за оказването на помощ за концепции и проекти, които могат да служат като модел на основата на интегрирани и ориентирани към местните условия планове за развитие и взаимно изгодно повишаване на значението на отношенията между малките и големите градове и селските райони, функционално свързани с тях; счита, че засиленото сближаване между тези области е от особено значение за решаването на проблемите в области с население, което принадлежи към общностите в неблагоприятно положение; подчертава в тази връзка, че най-големите социалноикономически разлики често съществуват в градовете и че в богатите региони също има градове в силно неблагоприятно положение и зони на бедност;

14.

Подчертава, че малките и големите градове могат да дадат своя ключов принос като центрове и двигатели на растежа на даден регион; посочва същевременно нуждата селата да могат да участват в интегрираните решения на дадена функционална географска единица посредством задълбочаване на партньорствата и мрежите; подчертава, че по-големите градски центрове са изправени пред конкретни предизвикателства поради сложното естество на техните социални, икономически и екологични задачи; в този контекст вижда ендогенния потенциал на селските региони и крайградските райони като възможност за развитие не само в близост до агломерациите и големите градове; отбелязва освен това възможността за икономическо развитие на регионите в особено неблагоприятно положение посредством подходящо използване на и подкрепа за ендогенния потенциал на селските региони, включително на техните екологични и културни предимства; счита също така, че в контекста на структурната политика и политиката на сближаване, партньорствата между селските и градските райони следва да бъдат разглеждани в по-голяма степен от гледна точка на предоставяне на селските райони на същите условия за развитие и качество на живот по отношение на социалните и икономическите фактори; призовава държавите-членки, предвид динамичното влияние на малките и големите градове върху икономическото развитие в регионите и за стимулиране на икономиката в прилежащите селски области, да гарантират ресурсите, необходими за осъществяване на градски и крайградски проекти;

15.

Отхвърля използването на задължителните квоти, по-специално за национално поделяне по програми (ЕСФ/ЕФРР), за местно и градско развитие, за селските райони, както и за други населени места или функционални пространства, тъй като така би могло да се гарантира по-голяма критична маса от намеси; счита, че задължението за посочване на равнище оперативни програми кои градове и други пространства отговарят на условията за отпускане на средства е вариант, на който трябва да бъде отдадено приоритетно значение, винаги когато този метод гарантира добавена стойност и концентрация на интензитета на помощта, както и че това трябва да бъде договорено въз основа на принципите на управление на няколко равнища; счита, че в това отношение също така на държавите-членки и регионите следва да бъдат предоставени повече отговорности да организират конкурентно ориентирани и основаващи се на изпълнението процедури за подбор;

16.

Подчертава, че в структурната политика и политиката на сближаване на трябва да се допуска едностранно насърчаване на определени типове региони; призовава партньорствата между селските и градските райони да бъдат разглеждани в по-широк социален, икономически и екологичен контекст;

17.

Подчертава, че подпомагането по линия на политиката на сближаване и структурната политика следва също така да вземе предвид предизвикателствата на Стратегия „ЕС 2020“, имащи образователен и социалнополитически характер, съобразявайки се същевременно с основната цел на ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване, както е записано в Договора, и при спазване на принципа на субсидиарност; застъпва виждането обаче, че повсеместното европеизиране на съответните области на политика ще се провали поради финансови причини; призовава следователно за по-нататъшното изграждане на подходи, съобразени с местните условия, които могат да служат за модел, който да бъде въведен при запазване на съществуващите компетенции на национално и регионално равнище;

18.

Подчертава също така, че политиката на сближаване не може да се превърне в средство или инструмент за обслужване на секторни въпроси, като например политиките в областта на научноизследователската и развойната дейност, индустриалните иновации и борбата с изменението на климата, тъй като това ще означава размиване на нейната основна цел и поставяне на ограничения върху нейното използване за насърчаване на потенциала за развитие на регионите, който е от основно значение за приближаване на регионите в най-неблагоприятно положение към най-развитите региони;

19.

Призовава, на фона на наложителния енергиен преход към възобновяеми енергоносители и дебата относно климата, към засилване на ролята на политиката на сближаване за по-бързото развитие на екологичните технологии и възобновяемите видове енергия, счита, че това трябва да бъде един от приоритетите при наличие на достатъчно средства в програмите и че съсредоточаването върху възобновяемите източници на енергия предоставя на ЕС добавена стойност въз основа плановете за децентрализирани енергийни концепции, включващи технологии за ефективно съхранение на енергия в регионите, подкрепя използването на потенциала на регионалната икономика в тази област;

20.

Вижда възможности за това, структурните фондове да подпомагат инвестиции в специфична енергийна инфраструктура, въпреки че такова подпомагане трябва да се предоставя единствено на региони, където поради политически или географски причини са значително ограничени възможностите на пазара за посрещане на нуждите от енергийни доставки; отправя искане подпомагането от структурните фондове винаги да се обвързва със засилване на вътрешния енергиен пазар и сигурността на доставките, както и с принципа за споделената материална отговорност;

21.

Счита също така, че политиката на сближаване има отговорност да направи необходимото за запълване на пропуските и отстраняване на затрудненията в една основна трансевропейска енергийна мрежа от основни маршрути от европейско значение, по-специално в пограничните региони, които до този момент са били силно пренебрегвани в това отношение;

22.

Подчертава, че трансевропейските транспортни мрежи играят решаваща роля за сближаването на европейските региони, поради което изграждането на инфраструктурата на трансевропейските транспортни мрежи, морските магистрали и на класифицираните европейски транспортни коридори и достъпът до тях, особено в пограничните и най-отдалечените региони, трябва да се засили; призовава за предприемане на всички необходими мерки с цел да се осигури достатъчно финансиране и да се гарантира навременно прилагане на приоритетни проекти на трансевропейските транспортни мрежи; предлага изграждането на определена погранична инфраструктура да бъде взето предвид под формата на приоритетни проекти, отговарящи на условията за финансиране съгласно цели 1, 2 и 3 и призовава за задължително право на изготвяне на първоначалното предложение на регионално равнище за този вид действия и за равно участие на пограничните региони и местните органи при планирането;

23.

Насърчава прилагането на национални ресурси, като се вземе предвид добавената стойност на подобни мерки за засилване на регионалната конвергенция, териториалното сближаване и дейностите за развитие като туризма, които са важни за отдалечени региони като островните региони;

24.

Подкрепя икономическото развитие и заетостта в МСП и микропредприятията; ето защо настоява основните принципи на Акта за малките предприятия за Европа (SBAE), а именно „Мисли първо за малките!“ и принципа за еднократност, да бъдат взети предвид като една от основите на политиката на сближаване и счита, че тези принципи следва да се прилагат от държавите-членки и регионите при определянето на техните оперативни програми;

25.

Подчертава, че основните елементи на стратегия „ЕС 2020“ (иновации, образование и обучение, енергетика, околна среда, заетост, конкурентоспособност, квалификация, борба срещу бедността) са вече съставна част на политиката на сближаване и на структурната политика; счита, че предизвикателствата на стратегията „ЕС 2020“ много лесно могат да бъдат интегрирани в трите доказали своята ефективност целеви структури (сближаване, регионална конкурентоспособност и заетост и европейско териториално сътрудничество);

26.

Подчертава, че инвестициите в иновации и образование могат да насърчат растежа; посочва въпреки това, че съответната инфраструктура (транспорт, широколентов интернет, енергетика) и подходящите институции (балансирано съотношение между обществени инвестиции и консолидиране на фискалната политика при макроикономически мерки, услуги в областта на електронното правителство и трансграничната мобилност в областта на обучението) трябва да предоставят ефективна подкрепа;

27.

Счита също, че развитието на основните инфраструктури трябва да бъде разглеждано като отговарящо на стратегията „ЕС 2020“, тъй като само конкурентоспособни транспортни, енергийни и комуникационни мрежи, както и инфраструктури за управление на отпадъците ще дадат възможност на регионите, ползващи помощи, да дадат своя принос за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“, като точно поради тази причина за тези слаби и изостанали региони трябва да съществува възможност за едно, до определена степен, по-гъвкаво тълкуване на целите на тези цели;

28.

Подчертава, че ЕСФ е най-важният инструмент за прилагане на социалното измерение на стратегията „ЕС 2020“ и че той може да допринесе значително за изпълнението на основните приоритети на тази стратегия, а именно заетост, преход към устойчива икономика, намаляване на броя на случаите на отпадане от училище и борба срещу бедността, дискриминацията и социалното изключване и намиране на отговори на различните социални ситуации, в които се намират хората; изтъква в тази връзка, че наред БВП би било от полза наличието на други показатели в рамките на SWOT анализа;

29.

Счита, че ЕСФ е от ключово значение за политиката на сближаване и има потенциал за увеличаване на нейния принос за целите на стратегията „ЕС 2020“, включително в областта на устойчивия растеж, чрез предоставяне на подкрепа за МСП за създаването на „зелени“ работни места;

30.

Счита, че е от решаващо значение за насърчаването на реални равни възможности да се води борба срещу дискриминацията на трудовия пазар, независимо дали тя е на основата на пол, сексуална ориентация, етнически произход, възраст, увреждане или местоживеене; отбелязва, че увеличаването на процента на заетост при жените е съществено за постигане на целта за заетост на стратегията „ЕС 2020“ и че следователно усилията трябва да се насочат в пълна степен към премахване на пречките пред участието на жените на пазара на труда;

31.

Счита, че БВП трябва да се запази като ключов критерий при определяне на регионите, които отговарят на условията за максимално финансиране (тези с БВП на глава от населението под 75 % от средната стойност за ЕС) и, по целесъобразност, кохезионните държави (БНД на глава от населението под 90 % от средната стойност за ЕС); счита, че компетентните национални и регионални органи следва да бъдат в състояние да използват - на подходящото равнище за вземане на решения, за всяка цел и по начин, който да отразява концентрацията в географско отношение - други показатели, които да бъдат договорени в договорите за развитие и за инвестиционно сътрудничество, с които да се прави оценка на съответните социални, икономически, екологични, демографски и географски предизвикателства;

32.

Призовава политиката на сближаване да продължи, в съответствие с Договора от Лисабон, да отдава приоритет на регионите, чието развитие е най-изостанало; подчертава, че на най-нуждаещите се региони следва да се отпусне подходящ дял - съизмерим с проблемите им, свързани с развитието - от наличното финансиране в рамките на цел 1 (Конвергенция);

33.

Призовава да се постави ограничение върху периода на допустимост за региони, които са показали неспособността си да покажат значително подобрение на своето икономическо, социално и екологично положение след няколко програмни периода, независимо от предоставената им максимална помощ;

34.

Призовава Комисията да представи предложение за продължителността на следващия програмен период, което ще гарантира предоставянето на гъвкава, стабилна и съразмерна преходна помощ за региони, които вече не попадат в рамките на целта за конвергенция, така че да се реши проблема с тяхното специфично положение, и за региони с БВП между 75 % и 90 % от средните стойности за ЕС, под формата на междинна категория, така че да се избегне неравностойно третиране на регионите въпреки сходното им положение; счита, че тази конкретна разпоредба трябва да замени сегашната система за постепенно включване и изключване от финансирането, като по този начин се създаде справедлива система, която по-добре се справя с отрицателното въздействие на икономическата и финансовата криза в регионите, като същевременно се засилват справедливостта и солидарността, които са основни ценности на политиката на сближаване; подчертава, че тези преходни мерки за следващия програмен период не трябва да се установяват за сметка на разходите за регионите понастоящем обхванати от цел 1 (конвергенция) и цел 2 (конкурентоспособност), или от цел 3 (европейско териториално сътрудничество);

35.

Призовава за укрепване на цел 2 „Регионална конкурентоспособност и заетост“ посредством неговото хоризонтално естество за постигане на резултати по определен брой приоритети на ЕС като подкрепа за МСП, зелени иновации, местни икономики, образование и обучение, инфраструктура, устойчива мобилност, възобновяеми видове енергия и енергийни доставки, ефективност на ресурсите и социално включване; подчертава, че доказалата се система за гарантиране на това, че по-развитите региони са в състояние да отстранят регионалните структурни слабости, да допринесат за общите европейски цели и да отговорят на бъдещите предизвикателства при използването на структури, които са в състояние да отговорят по гъвкав начин на променящите се обстоятелства, включително, наред с другото, иновационни клъстери и конкуренция по отношение на средствата за финансиране, трябва да се запази и доразвие; призовава за допълнителни мерки за областите, силно засегнати от структурни промени, които могат да допринесат за подобряване на социалноикономическите условия и инфраструктурата; в този контекст посочва, че следва да бъдат изготвени достатъчно гъвкави стратегии, които да бъдат в състояние да се справят с проблемите и особеностите на всеки отделен регион;

36.

Призовава за действия, така че да се гарантира, че по-развитите региони са в състояние да модернизират своя социалноикономически капитал и да се справят с конкретните зони на бедност и недостатъчно икономическо развитие;

37.

Счита еднозначно, че трябва да бъдат засилени усилията по цел 3 (европейско териториално сътрудничество) по всички вътрешни граници на ЕС и в трите му измерения (трансгранично, междурегионално, транснационално), и призовава съответният дял на структурните фондове да бъде увеличен на 7 %; призовава разпределението на средствата за всяка програма за териториално сътрудничество да се основава на хармонизирани критерии, с цел да се даде стратегически и интегриран отговор на потребностите и специфичните черти на всяка съответна географска територия и район; подчертава значението на граничните региони във връзка с постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“; счита, че е необходима по-добра координация между трансевропейските мрежи, особено с тези, които са свързани с транспорта, енергетиката и трансграничните инфраструктури в съответствие с европейските приоритети и призовава за съответно увеличение на финансирането за всички гранични региони; призовава за опростяване на правилата за прилагане, които управляват програмите по цел 3, въз основа на принципа на пропорционалност, както и за разработването на набор от общи правила за допустимост, които са предварително условие тези програми да станат по-ефективни и по-видими; подчертава нуждата от непосредственото участие на вземащите решения на местно равнище, тъй като програмите могат да бъдат изготвени единствено, ако то е гарантирано;

38.

Счита, че ЕГТС представляват уникален, изключително ценен инструмент за териториално управление, който отговаря на потребностите от структурирано сътрудничество, и трябва да бъдат насърчавани като средство за създаване на системи за трансгранично управление, гарантиращи отговорност за различните политики на регионално и местно равнище;

39.

Решително отхвърля всички предложения за национализиране или разделяне на сектори на политиката на сближаване; счита, че новите тематични фондове (климат, енергетика, транспорт) биха подкопали доказалия се принцип на споделено управление и интегрираните програми за развитие и биха застрашили наличието на взаимодействия и ефективността на намесите и по този начин приноса на регионите за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“;

40.

Настоява, че Европейският социален фонд трябва да остане част от политиката на сближаване, тъй като само по този начин могат да бъдат разработени и приложени интегрирани стратегии за решаване на икономически и социални проблеми

41.

Подкрепя Комисията в стремежа й да осигури по-силен, ефективен и по-видим ЕСФ; за тази цел призовава Комисията и държавите-членки да постигнат споразумение в преговорите си относно необходимата сума на принос от ЕСФ в рамките на структурните фондове;

42.

Счита, че ефикасността на ЕСФ следва да се увеличава преди всичко въз основа на стимули, а не на санкции;

43.

Подчертава, че икономическата криза още повече засили неотложната необходимост от мерки в секторите, включени в ЕСФ, които по-конкретно да насърчават заетостта, професионалната преквалификация, социалното приобщаване и намаляването на бедността;

44.

Поставя акцент върху факта, че ЕСФ предоставя ключова подкрепа за политиките, свързани с пазара на работни места, като например превантивните политики и политиките, съобразените с местните потребности, както и насочените към подпомагане на младите хора при навлизането на пазара на труда и борбата срещу безработицата; изтъква факта, че държавите-членки следва да използват ЕСФ за инвестиране в нови умения, образование (в това число образованието в ранна детска възраст), обучение през целия живот, преквалификация и професионална преквалификация и изтъква, че фондът изпълнява важна роля за укрепване на всички измерения на социалното приобщаване, в това число за най-необлагодетелстваните и уязвимите групи; счита, че този структурен фонд трябва да бъде включен в общата стратегическа рамка, без обаче да се променят неговите оперативни правила и разпоредби и осигуряването на адекватни средства;

45.

Призовава Комисията да увеличи дейността на ЕСФ, насочена към насърчаване приобщаването към пазара на труда; насърчава държавите-членки да инвестират в децата от много ранна възраст със средствата на образованието и по-късно да предоставят насоки в рамките на училищата, които да се основават на местните и регионалните възможности за намиране на работа и на провеждане на обучения през целия живот, което да помогне на работниците да приспособят уменията си към нуждите на пазара на труда, като същевременно прилагат мерки за борба с безработицата сред младежите и за справяне с явлението „работещи бедни“, както и да предоставят подходящи за целта програми за подпомагане на групите в неравностойно и уязвимо положение, като например роми, мигранти, лица с увреждания и лица, напуснали училището преждевременно, с цел насърчаване на ефективния и приобщаващ растеж и на една Европа, в която икономиката се гради върху знанието;

46.

47.

Приветства факта, че в някои държави за периода на финансиране 2007-2013 г. за пръв път бяха създадени оперативни програми в рамките на ЕСФ, обхващащи всички целеви области;

48.

Подчертава факта, че и днес безценният опит на общностната инициатива EQUAL е от полза, особено по отношение на съчетаването на местни и регионални мерки и обмена на най-добри практики от целия ЕС;

49.

Насочва вниманието към постижимото взаимодействие чрез интегрирани подходи за местно и регионално развитие, особено свързващи ЕСФ и ЕФРР, и призовава да бъдат увеличени и улеснени общи правила за допустимост и за използване на възможността за кръстосано финансиране между двата фонда, по-специално с оглед на интегрираното планиране за развитие, основано на местните условия; подкрепя въвеждането на възможност за финансиране на оперативни програми по няколко фонда, което допълнително ще улесни интегрираните подходи; освен това призовава за по-добро взаимодействие между ЕФР и ЕФРР;

50.

Призовава, с цел увеличаване на взаимодействието, за по-голямо включване на секторните политики (транспорт, енергетика, научни изследвания, околна среда, образование) в политиката на сближаване и структурната политика, за да се постигне по-голяма ефективност и по-добра координация между структурните фондове, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и рамковите програми за научни изследвания и технологично развитие; отбелязва, че финансираните по няколко фонда програми биха могли да допринесат за по-интегриран подход и биха повишили ефективността на взаимодействието между различните фондове; счита партньорствата за национално/регионално развитие за подходящ инструмент за съчетаване на различните политики; в това отношение подчертава необходимостта от това да се поставят ясни цели и да се оцени дали целите са постигнати в държавите-членки;

51.

Предлага политиките в областта на научните изследвания и развитието да бъдат териториализирани; следователно подчертава значението от приспособяване на политиката на сближаване и политиките в областта на научните изследвания и иновациите към специфичните потребности на териториите, тъй като по-тясното участие на регионалните и местните органи в проектирането и изпълнението на регионалните фондове за развитие и програмите в областта на научните изследвания и иновациите е от съществено значение с оглед на невъзможността от прилагане на едни и същи стратегии за развитие във всички региони;

52.

Призовава за обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, рамковите програми, ЕЗФРСР и ЕФР за периода на финансиране след 2013 г.; счита, че моделът за хармонизиран регулаторен подход (управление, допустимост за финансиране, одит и правила за докладване) трябва да бъде допълнително засилен посредством общ рамков регламент; в това отношение подчертава колко е важно различните фондове да действат безпроблемно заедно, за да постигнат резултати; призовава Комисията да направи необходимите промени, за да гарантира, че съответните фондове могат, при необходимост да се допълват помежду си;

53.

Призовава Съветът и Парламентът да приемат нова обща стратегическа рамка съгласно обикновената законодателна процедура въз основа на член 177 от ДФЕС;

54.

Счита, че Европейският социален фонд трябва да бъде включен в общата стратегическа рамка, без обаче да се променят неговите оперативни правила и разпоредби и като същевременно се осигуряват съответните средства; призовава Комисията да укрепи ролята на ЕСФ, да го популяризира и да опрости неговите структури за бюджетен контрол чрез установяването на прости и ефективни процедури за сътрудничество между управителните органи и отделите за бюджетен контрол;

55.

В този контекст предлага да бъде обмислено повторно включване на регионалноориентираните програми по ЕЗФРСР (съществуващи оси 3 и 4); при все това възразява срещу това повторното включване да води до намаляване на бюджетите за ЕФРР и ЕЗФРСР; призовава за определянето на задължителни цели за държавите-членки и регионите, за да се създадат хармонизирани административни структури за структурните фондове на ЕС и регионалноориентираните програми за развитие на селските райони;

56.

Призовава за преразглеждане на Регламента за трансгранично сътрудничество по външните граници и на действащия ЕИСП, за да се включат съответните фондове в цел 3 (европейското териториално сътрудничество);

57.

Приветства целите за партньорства за развитие и инвестиции между ЕС и държавите-членки, които Комисията предлага вместо стратегическите национални рамкови референтни планове, които преди се изготвяха за отделните държави-членки; призовава на този етап за определяне на ключови инвестиционни приоритети за прилагане на стратегията „ЕС 2020“, както и за постигането на други цели в областта на политиката на сближаване; счита, че е разпределянето на отговорности между различните участващи равнища трябва да бъде изяснено възможно най-бързо и призовава за запазване на областите от национална или регионална и местна компетентност в съответствие с принципа на субсидиарност; призовава за ясен ангажимент за подходящо участие на партньорите в договорите за партньорство за развитие;

58.

Подкрепя запазването на оперативните програми като най-важния инструмент за прилагане на стратегическите документи по отношение на конкретните инвестиционни приоритети; призовава за определянето на ясни и измерими цели във връзка с това;

59.

Призовава за задължително участие на регионалните и местните органи и техните сдружения, в съответствие с конституционните и институционалните системи на отделните държави-членки, във всички етапи на изпълнение на политиката на сближаване (стратегическо планиране, изготвяне и водене на преговори за развитие и договорите за партньорство за развитие и оперативни програми, наблюдение и оценка) по структуриран и систематичен начин; счита, че е от съществено значение да се предвидят съответните формулировки в регламентите за структурните фондове;

60.

Вярва, че всяка бъдеща стратегия за използване на ЕСФ ще бъде по-ефективна, ако включва регионалното и местното равнище на управление, които могат да приспособят стратегическите цели към специфични териториални особености чрез провеждане на структуриран диалог с всички заинтересовани страни;

61.

Подкрепя системата на тематични приоритети, предложена от Комисията; отбелязва, че колкото е по-слабо развитието на държава-членка или на регион, толкова по-широк трябва да бъде списъкът от приоритети, като същевременно трябва да се вземат предвид специфичните потребности на всеки регион в областта на развитието, и трябва да се гарантира, че този тематичен подход за програмиране на структурните фондове и Кохезионния фонд не може да се осъществява в ущърб на интегрирания подход, основан на местните условия;

62.

Призовава държавите-членки, в случай че се определят някои задължителни приоритети за всички държави-членки, да включат в приоритетите си иновации, инфраструктура, транспорт и управление на ресурсите, но счита, че следва да има известна възможност за маневриране, за да се отчитат мащабът на програмите, изходният сценарий във всеки регион и резултатите, които следва да бъдат постигнати, за да може тези приоритети да бъдат приспособени към специфичните потребности на всеки регион; в тази връзка подчертава, че иновациите трябва да получат широко тълкуване в съответствие с водещата инициатива „Съюз за иновации“; отбелязва, че МСП са основен източник на работни места и създават благоприятни условия за стопански идеи; подчертава, че подкрепата за МСП трябва да продължи и да се засили в контекста на ключовата роля, която те могат да имат при изпълнението на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че във връзка с инициативата „Съюз за иновации“ трябва да се прилага разширена концепция за „иновации“, като същевременно достъпът на МСП до финансиране трябва да продължава да бъде улесняван; подчертава, че трябва да бъде възможно да се предложат и приложат допълнителни приоритети на доброволна основа и в съответствие с принципа на субсидиарност; призовава предложените приоритети да включват енергетиката, образованието и обучението, както и дейността за борба с бедността;

63.

Призовава за избягване на забавяне при стартирането на програмите, както и за ускоряване на процесите на вземане на решения и оценяване по принцип; подчертава, че това е изключително важно особено за малките и средните предприятия; призовава също така техническото оборудване, на разположение на съответните административни органи, да бъде подобрено, и тези органи да бъдат по-тясно свързани помежду си, да бъдат намалени задълженията за публикуване, както и за значително намаляване на сроковете за тръжни процедури и заявления; изисква от Комисията да направи оценка на това дали могат да бъдат установени пилотни райони за тестване на новите разпоредби в по-малък мащаб, преди да бъдат приложени за останалите региони, с цел да се установят възможните проблеми при изпълнението;

64.

Призовава финансирането в рамките на партньорствата за развитие и инвестиции да бъдат предмет на някои специфични ангажименти, предварително определени в диалог между Комисията и държавите-членки; изразява мнението, че тези предварително определени условия трябва да изискват от държавите-членки да предприемат реформи, за да гарантират, че средствата се използват ефективно в области, пряко свързани с политиката на сближаване, и когато е необходимо, държавите-членки следва да бъдат призовавани да направят това, както и че средствата следва да бъдат подчинени на тези условия; призовава да бъде възможно участниците в управлението на оперативни програми да имат възможност да оказват влияние върху условията; счита за основателно по-специално обвързването с правилното прилагане на вече приетото законодателство на ЕС (регулиране на цените, тръжни процедури, транспорт, околна среда, здравеопазване и др.), с цел предотвратяване на нередности и гарантиране на ефективност; при все това отхвърля насоки, които изискват от държавите-членки провеждането на фундаментални социални и икономически реформи; всички условия следва в пълна степен да спазват принципите на субсидиарност и партньорство;

65.

Счита, че новите условия не трябва да водят до допълнителни административни тежести за участниците; насърчава разработването на съгласувани, стандартни системи от условия за ЕФРР и ЕСФ, които могат да бъдат обективно оценявани;

66.

Счита Комисията отговорна за създаването на условията и за контрола на тяхното изпълнение и предлага съответни планове за действие за държавите-членки и регионите;

67.

Приветства предложението на Комисията политиката на сближаване да бъде насочена в по-голяма степен към резултати посредством предварително определяне на подходящи цели и показатели; подчертава, че следва да става въпрос само за няколко ясно определени и измерими показатели, които трябва да бъдат пряко свързани с финансирането и трябва да бъдат приети съвместно с регионите/държавите-членки; при все това счита, че всички инструменти и критерии, предложени за измерване на резултатите, следва да продължават да се основават на качествен подход за програмите;

68.

Счита, че показателите, които определят регионалните субсидии от структурните фондове и Кохезионния фонд, трябва да се основават на най-актуалните данни на Евростат, така че в пълна степен да се отчита икономическото и социалното въздействие на кризата върху регионите;

69.

Изисква увеличаването на ефикасността и прозрачността на ЕСФ с действия, които да бъдат съсредоточени в по-голяма степен върху резултатите, и призовава за предварително определяне на ясни и измерими цели и показатели за постигнатите резултати, свързани пряко с целта на финансирането, които да измерват преди всичко успехите, постигнати в борбата с бедността и социалното изключване, както и във включването във висококачествена заетост; счита, че участници на всички равнища на управление трябва да бъдат ангажирани в определянето на тези цели и показатели и че последните следва да бъдат дефинирани своевременно и еднозначно преди началото на предоставянето на средства, така че както държавите-членки, така и Комисията да могат да извършват оценка на постигнатите резултати и да използват събрания опит по време на следващата фаза на планиране; подкрепя предложението на Комисията за подчиняване на отпускането на средства по ЕСФ на предварителни условия, свързани с транспонирането на законодателството на ЕС и с целите на ЕС, и необходими за успеха на мерките по ЕСФ, както и със структурните реформи и адекватния административен капацитет; подчертава, че насочеността към постигане на резултати не бива да ощетява малките предприемачи и да създава нови пречки пред достъпа им или да ги излага на рискове;

70.

Счита публичното и частното съфинансиране за един от основните принципи на политиката на сближаване; изисква преразглеждане на максималния дял на ЕС, който следва да е съобразен в по-голяма степен с равнището на регионално развитие, европейската добавена стойност и видовете мерки и трябва да бъде съответно увеличен или намален;

71.

Призовава държавите-членки да внимават, когато програмират бюджетни кредити за съфинансиране, и да ги увеличават посредством финансов инженеринг;

72.

Призовава да се отчита фактът, че във връзка с отпускане на преки субсидии за предприятия политиката на сближаване, по-специално по отношение на големи предприятия, благоприятства по-скоро въздействието на странични фактори, а не въздействието на местно равнище, и следователно изисква безвъзмездното финансиране за големи частни предприятия да се съсредоточи върху инвестициите в научноизследователска и развойна дейност или по-често да се предоставя непряко посредством финансиране за инфраструктури; освен това призовава за ясна разпоредба в общия регламент за структурните фондове, която изключва предоставянето на всякакво финансиране от ЕС за преместване на дейност в рамките на ЕС, както и значително понижаване на прага, определен за контрола на този вид инвестиции, като се изключват големи предприятия от преки субсидии и се поставя ограничение от 10 години върху продължителността на операциите;

73.

Признава ефекта на лоста и потенциала за мобилизиране, който имат новите инструменти за финансиране, по принцип подкрепя по-засилено финансиране чрез отпускане на заеми и изисква разширяване на револвиращите финансови инструменти, с цел обхващане на онези области за финансиране, които се оказват подходящи; за тази цел призовава за опростяване на процедурите, за по-голяма правна сигурност за целия период на финансиране, както и за създаване на регистър на ЕС, който показва кои проекти използват заеми и кои субсидии; призовава инструментите да бъдат приспособими, за да се гарантира, че са приложими и осъществими за всички региони и градове; счита, че отговорността за използване на средствата следва да се прехвърли върху националното равнище или равнището на проекта най-късно след изтичане на един период на финансиране; отбелязва, че през настоящия период не всички държави-членки са възприели децентрализиран подход към работата с финансови инструменти като JESSICA; подчертава необходимостта от пряк достъп за градовете;

74.

Подчертава, че предоставянето на безвъзмездна помощ трябва във всички случаи да остане факултативно средство и местните участници трябва да бъдат задължени да прилагат подходящото за дадената ситуация съчетание от начини на финансиране съгласно регионалните изисквания;

75.

Счита, че ЕИБ следва да играе по-значима роля във финансирането на инфраструктурата на трансевропейските транспортни мрежи; призовава за повече инициативи за самостоятелни решения в рамките на публично-частните партньорства; счита, че Европейският парламент има важна отговорност за необходимата прозрачност, както и за задачите по вземане на решения и осъществяване на контрол;

76.

Приветства реалното сътрудничество между ЕИБ и Комисията при прилагането на трите съвместни инициативи – JESSICA, JEREMIE и JASMINE – които следва да повишат ефикасността и ефективността на политиката на сближаване и да подобрят функционирането на структурните фондове; призовава Комисията да продължи активно да приема съвместни инициативи с ЕИБ, особено в областта на политиката на сближаване, и да осигурява финансова подкрепа за МСП;

77.

Счита, че глобалните субсидии на равнище по-ниско от това на регионите представляват подходящ инструмент за самостоятелно определени иновационни стратегии съгласно целите на европейската регионална политика;

78.

Отхвърля квоти или задължения за глобални субсидии, тъй като биха могли да противоречат на определянето на основни приоритети, адаптирани към потребностите на регионите;

79.

Счита, че седемгодишният програмен период е оправдал очакванията по отношение на политиката на сближаване и следва да бъде запазен най-малко до края на следващия програмен период (2020); въпреки това призовава за създаването на система за по-бърза стратегическа преоценка на изходните условия, за да може ЕС да отговори още по-бързо и гъвкаво на извънредни събития (като например финансова криза, енергийна криза, природни бедствия);

80.

Въпреки това посочва, че бюджетът на ЕС, така както е структуриран понастоящем, и механизмите за разпределение, при заложените в основата му регламенти за фондовете, е оправдал очакванията по-специално за изпълнението на политиката на сближаване и структурната политика, и че следва да се предприемат промени само когато процедурите не работят или когато разпоредбите са в противоречие с действащия финансов регламент; в този контекст подкрепя предложенията на Комисията за хармонизиране на правилата, уреждащи всички налични фондове за регионално развитие; все пак призовава да се подхожда с особено внимание към всяка, макар и незначителна промяна във вече установената му и утвърдена структура, така че да се избегне по-голямата бюрокрация, лошото функциониране и несигурността за националните и регионални административни органи и по-голяма тежест за бенефициентите, особено тези с малки структури и ограничен капацитет;

81.

Счита за осъществимо интегрирането на целите на стратегията „Европа 2020“ в действащата система от цели и фондове; отхвърля всякакво разделяне на бюджета на ЕС в рамките на абстрактни определения за „интелигентен“, „приобщаващ“ или „устойчив“ растеж, както и всякакво фрагментиране на политиката на сближаване в различни бюджетни функции; счита, че тази политика следва да има своя собствена функция в бюджета на ЕС;

82.

Счита, че политиката на сближаване след 2013 г. може да има още по-голям принос за по-нататъшното и устойчиво развитие на регионите на ЕС и да бъде решаваща политическа област за междусекторно изпълнение на стратегията „ЕС 2020“ и поради това призовава да й бъдат отпуснати най-малко същите бюджетни средства;

83.

Припомня, че Европейската сметна палата отдавна отчита, че плащанията в областта на сближаването са засегнати от процент на грешка, надвишаващ 5 %, въпреки че отбелязва, че той е спаднал от 11 % за последната процедура по освобождаване от отговорност, както се посочва в годишния доклад на Европейската сметна палата, както и че националните системи за надзор и контрол са ефективни само отчасти; освен това призовава за поясняване във връзка с метода на изчисляване на грешки, тъй като несъответствията в данните, предоставени от Европейската сметна палата и Комисията, водят до объркване и недоверие към официалните данни;

84.

Призовава за приемане на по-строги правила относно наблюдението на нарушенията при използването на структурните фондове по отношение на държавите-членки, където има голям брой нарушения във връзка с използването на средства от структурните фондове и относно процедура за систематично прекъсване и спиране на плащанията веднага, когато доказателства показват значителни недостатъци във функционирането на акредитираните органи; същевременно призовава за премахване на ненужния контрол в онези държави-членки, които имат добра система за управление на средствата; счита, че, когато е възможно, следва да се прилагат принципите на „договор за доверие“ и „единен одит“;

85.

Призовава органите да държавите-членки/публичните органи да определят органи или организации, които да поемат изключителна отговорност за правилното управление на средствата от структурните фондове;

86.

Счита, че годишните проверени декларации за управление на равнище ръководител на службата, която управлява средствата (разплащателна агенция/административен орган), са подходящо средство за укрепване на веригата на докладване и контрол и подчертава абсолютната необходимост тези декларации да са точни от гледна точка на съдържанието; в тази връзка призовава за прилагане на система от санкции за неверни декларации; продължава да подкрепя волята за национални декларации за достоверност;

87.

Призовава още от началото на следващия програмен период Комисията да има по-голяма отговорност за подобряването на националните административни процедури; в тази връзка счита, че има спешна нужда от опростяване и изясняване на управлението на програмите за подпомагане, по-специално в областта на финансовото изпълнение и финансовия контрол; поради това счита, че Комисията следва да носи отговорност за процедурите по акредитиране на националните, съответно федералните администрации и контролни органи; счита, че правото на опростена и не толкова често докладване следва да бъде свързано с успешно акредитиране и намаляване на процента на грешки;

88.

Призовава освен това надзорната роля на Комисията да бъде засилена с въвеждането на систематично преустановяване и временно спиране на плащания веднага след появата на установени доказателства за значителни пропуски при функционирането на акредитираните органи; освен това призовава Комисията да въведе по-надеждни планове за увеличаване на процента на възстановените суми във връзка с неправилно извършени плащания;

89.

Призовава системата на проверки да бъде опростена и броят на равнищата на проверка да бъде намален, както и съответните отговорности на Комисията и държавите-членки да бъдат изяснени; призовава за използването на едностепенна процедура на проверки, според която държавите-членки ще проверяват проектите, а Комисията – системите за проверка на държавите-членки;

90.

Счита, че с цел подобряване ефективността на оперативните програми, в регионите следва повече да се използват тръжните процедури за подбор на проекти;

91.

Призовава, в интерес на намаляване на бюрокрацията, за по-широко прилагане на уеднаквени процедури, с по-високи стандартни единични разходи, както и деклариране на общи разходи въз основа на фиксирана ставка, когато тази система е целесъобразна; изисква да се отчита в по-голяма степен принципът на пропорционалността, т.е. за изпълнението на по-малки програми да се налагат значително по-малки задължения за докладване и контрол;

92.

Призовава Комисията да публикува ежегодно „обзор на неизпълнението“ за неправилното и/или късно изпълнение на изискванията за докладване и оповестяване на нередности, злоупотреби и измами при използване на средствата от структурните фондове; призовава тази информация да бъде разбита по държави-членки и по фондове;

93.

Изразява загриженост от факта, че бюрокрацията спъва достъпа на малките предприятия и организации до финансиране по структурните фондове; призовава за това съответните правила и техническа документация да бъдат възможно най-ясни;

94.

Призовава за въвеждане през новия програмен период на процедури за годишно уравняване на сметките, които обхващат и многогодишни програми;

95.

Счита, че за цялата система на изпълнение и наблюдение са необходими по-ефективни решения на електронно управление (хармонизирани форми); призовава за обмен на опит между държавите-членки, координиран от Комисията, и за координирано изпълнение чрез групи от административни и одитни органи;

96.

Подкрепя предложението на Комисията възстановяването на разходите на националните органи да се извършва едва след като на бенефициентите бъде изплатено съответното финансиране от ЕС; счита, че това ще доведе до ускоряване на изплащането, както и до решително стимулиране на строг национален контрол; въпреки това посочва, че могат да възникнат евентуални проблеми с ликвидността при държави-членки и региони и във връзка с това трябва да бъдат намерени решения за обезпечение;

97.

Счита призива на Комисията за по-тясна връзка между плащанията и резултатите за нелогичен, тъй като резултати ще бъдат постигнати единствено чрез финансиране на проектите на първо място; изразява загриженост, че има вероятност наблюдението да бъде силно бюрократично, но счита за възможни изисквания тези, които поставят плащанията в зависимост от доказано съответствие между проектите и целите на стратегията „ЕС 2020“ например;

98.

Счита, че макар и възстановяването на разходите да следва да се извърши след предоставянето на средствата от ЕС по проектите, не следва допълнително да се натоварват бенефициентите от гледна точка на лихви, които не отразяват нисък рисков фактор на такива заеми от банки или други финансови институции;

99.

Призовава за диверсифициране на механизмите за санкциониране, включвайки наред с другото аспекти на система от стимули за онези държави-членки, които спазват изискванията за изпълнение, по-специално чрез административни концесии;

100.

Припомня, че за разлика от други структурни фондове, спецификата на ЕСФ е, че той е тясно свързан с целевите групи, които подкрепя, и че трябва да се формира по начин, който да дава възможност за множество местни проекти в по-малък мащаб; призовава за това, от държавите-членки да се изисква да предоставят средствата за финансиране на проекти незабавно, така че за по-малките бенефициенти да не възникват проблеми; изисква от Комисията и държавите-членки да осигурят гъвкавост при финансовото изпълнение на програмите, да отчитат принципа на пропорционалност на време и усилия и финансов принос, когато определят контролните и одитните задължения, и да опростят процедурите и да намалят прекомерната административна тежест, както и други пречки пред ползата от проектите и пред потенциалните бенефициенти, като по този начин се предоставя възможност на ЕСФ за по-добър принос за осъществяването на целите на Европейския съюз, свързани с растежа и създаването на работни места; призовава Комисията да даде повече избор на управляващите органи и на бенефициентите по отношение на възможностите за финансиране и да предложи възможност за прилагане на метода на стандартната себестойност наред с традиционното счетоводство;

101.

Подкрепя предложението на Комисията, че правилото „n+2“ и правилото „n+3“ следва в някои случаи да се прилагат автоматично, евентуално на равнището на средствата от държавите-членки, за да се предостави по-голяма гъвкавост, с изключение на периода за първата година от финансиране и с изключение на трансграничните програми, и че всяка друга дерогация от правилото за автоматично освобождаване следва единствено да отразява приспособяване към административната тежест, наложена от нови разпоредби, свързани със стратегическото програмиране, насоченост към постигане на резултати и предварителните условия; нещо повече, подкрепя прилагането на правило N+3 в случай на трансгранични програми, с цел отчитане на по-бавните административни процеси, дължащи се на езиковите и културни предизвикателства, пред които са изправени; счита, че това би представлявало гаранция за едно балансирано съотношение между инвестициите с висока стойност и безпроблемното и бързо изпълнение на програмите;

102.

Подчертава значението на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) за политиката на сближаване във връзка с трансграничното сътрудничество с държави извън ЕС; отбелязва сегашните проблеми при изпълнението на програмата; изразява убеденост, че в крайна сметка ще се окаже необходимо програмите на ЕИСП за трансгранично сътрудничество да бъдат включени в политиката на сближаване; счита, че инфраструктурните връзки (транспорт, енергетика и околна среда) на съседните държави имат особено положително въздействие върху европейските гранични региони; призовава средствата по ЕИСП да бъдат концентрирани в по-голяма степен върху стратегическите потребности на енергийното покритие и транспортната инфраструктура; подчертава ролята, която макрорегионите могат да имат в тази връзка; призовава Комисията да проучи осъществимостта на създаването на по-добро взаимодействие между инициативите на ЕФРР, инструмента за предприсъединителна помощ, Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и Европейския фонд за развитие; освен това призовава Комисията да направи оценка дали вече използваните структури в сферата на регионалната политика могат да се прилагат също и към управлението на ЕИСП;

103.

Също така подчертава значението на процеса на разширяване на ЕС за сближаването, за който, като част от инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), помага на страните кандидатки да извършат съществена и организационна подготовка за прилагане на политиката на сближаване; обръща внимание на проблемите с прилагането в държавите-членки; припомня първоначалната цел на ИПП, по-специално да финансира изграждането на капацитет и институции, и да подпомага подготовката на страните за изпълнение на политиката на сближаване на Общността, за да подготви за прилагане в пълна степен на достиженията на общностното право след присъединяването им; призовава Комисията да определи проблемите в текущото изпълнение на ИПП;

104.

Отново призовава за отговорно включване на комисията по регионално развитие в бъдещото формиране на инструмента;

105.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на президентите на европейските региони и провинции.