18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 390/1

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 174—178 от него,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г.“ (COM(2010)0110),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавен „Придружаващ документ към съобщението на Комисията от 31 март 2010 г.„Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г.“ (SEC(2010)0360),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 25 октомври 2010 г., озаглавен „Политиката на сближаване: Отговор на икономическата криза. Преглед на изпълнението на мерките по политиката на сближаване, приети в подкрепа на Европейския план за икономическо възстановяване“ (SEC(2010)1291),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 ноември 2008 г., озаглавен „Регионите през 2020 г. — оценка на бъдещите предизвикателства за регионите на ЕС“ (SEC(2008)2868),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията от 8 декември 2006 г. относно реда и начина на изпълнение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и на Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие, и по-специално член 7 от него (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 397/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимостта на инвестиране в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 437/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимите интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на маргинализирани общности (4),

—

като взе предвид Решение 2006/702/ЕО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2010 г. относно постигане на действително териториално, социално и икономическо сближаване в ЕС — задължително условие за конкурентоспособност на световно равнище (8),

—

като взе предвид информационния документ на Комисията № 1 „Целево набелязване“ от 28 февруари 2007 г. (COCOF/2007/0012/00),

—

като взе предвид информационната бележка на Комисията от 18 май 2009 г., озаглавена „Индикативна структура за националните стратегически доклади за 2009 г.“ (COCOF 09/0018/01),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно Стратегическия доклад на Комисията за 2010 г. относно изпълнението на програмите в областта на политиката на сближаване, приети от Съвета по външни работи на 14 юни 2010 г.,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 1—2 декември 2010 г., озаглавено „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г.“ (CdR 159/2010),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2010 г., озаглавено „Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007—2013 г.“ (ECO/258),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по транспорт и туризъм (A7-0111/2011),

A.

като има предвид, че съгласно член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване, и по-специално има за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони като селските райони, районите, засегнати от индустриалния преход, и районите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, и като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да се взема предвид, за да се гарантира превръщането на ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика,

Б.

като има предвид, че политиката на сближаване играе основна роля по пътя към пълното постигане на целите на „ЕС 2020“, по-специално в областта на заетостта и социалните въпроси, на всички равнища на управление и във всички географски райони;

В.

като има предвид, че стратегическото измерение на политиката на сближаване, което гарантира съгласуваност с приоритетите на Европейския съюз — да се превърнат Европа и нейните региони в по-привлекателни места за инвестиции и работа, да се подобри познавателната и иновационна дейност с цел постигане на растеж и създаване на повече и по-добри работни места — се определя и подчертава посредством Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (по-долу наричан „Общ регламент“), стратегическите насоки на Общността за сближаване (по-долу наричани „стратегически насоки“), националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми,

Г.

като има предвид, че представянето на стратегически доклади представлява нов инструмент на политиката на сближаване, въведен в настоящия програмен период чрез Общия регламент като инструмент за разглеждане на изпълнението на стратегическите насоки, целящ да увеличи стратегическото съдържание и да насърчава прозрачността и отчетността в рамките на политиката на сближаване, и като има предвид, че при планирането на следващия програмен период следва да се извлекат поуки от получената информация и придобития опит,

Д.

като има предвид, че целевото набелязване във връзка с Лисабонската стратегия е мероприятието, чрез което в рамките на одобрените 86 приоритетни схеми бяха определени подгрупи като конкретни приоритети по Лисабонската стратегия за растеж и работни места, и като има предвид, че за регионите по цел „Сближаване“ бяха определени 47 приоритетни теми като целево набелязани приоритети, докато за регионите по цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“ бяха определени само 33 приоритетни теми,

Е.

като има предвид, че за националните стратегически доклади за 2009 г. Комисията и държавите-членки се съгласиха да обменят данни само относно приоритетните теми по цели, като определената за извличането на данните дата беше 30 септември 2009 г., когато държавите-членки бяха все още засегнати от последиците от икономическата криза, като някои от тях бяха изправени пред първоначални трудности в началото на програмния период, и като има предвид, че се очаква от стратегическия доклад за 2013 г. да могат да бъдат извлечени по-информативни данни,

Ж.

като има предвид, че европейските региони все още са изправени пред впечатляващи икономически, социални и свързани с околната среда разлики, отчасти като естествено последствие от последните две вълни на разширяване, а също и поради преките последствия от глобалната финансова и икономическа криза, макар тези разлики да са намалели през последното десетилетие с активния принос на политиката на сближаване, която е от изключително голямо значение за гарантирането на конкурентноспособност и икономически растеж, като същевременно се отчитат специфичните особености на регионите,

З.

като има предвид, че политиката на сближаване е ключов елемент от Европейския план за икономическо възстановяване, който демонстрира значението на структурните фондове като инструменти за предоставяне на икономически стимули, по-специално за малките предприятия, за устойчивост и за енергийна ефективност, и като има предвид, че към Комисията беше отправено искане през 2010 г. да представи доклад относно възприемането на мерките, приети като част от ответните действия на Европа срещу кризата,

1.

Приветства стратегическия доклад на Комисията относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване, съфинансирани от структурните фондове; поздравява държавите-членки за усилията им да подготвят първите си национални стратегически доклади, които се доказаха като ценен източник на информация за изпълнението;

2.

Посочва, че когато се извършват сравнителни анализи, следва да се вземе предвид обстоятелството, че пет държави-членки са извлекли данните на по-скорошна дата, а една държава-членка — на по-ранна дата; счита, че е по-подходящо да се сравнява напредъкът на отделните държави-членки със средната стойност за ЕС;

3.

Счита, че прозрачността при разпределението на средствата стимулира правилното изпълнение и е ключова предпоставка за постигане на общите цели на политиката на сближаване и поради това трябва да бъде укрепена на всички етапи от изпълнението; счита, че списъкът с получателите на средства трябва да продължи да се оповестява, особено онлайн, тъй като това е ефективен инструмент за повишаване на прозрачността; счита, че определянето на насоки на Общността и въвеждането на стратегически доклади като нов инструмент са допринесли за повишаването на отчетността при изпълнението на целите на политиката; призовава в този контекст за редовен политически дебат с цел подобряване на прозрачността, отчетността и оценката на резултатите от политиката на сближаване;

4.

Отбелязва, че докладваният финансов размер на избраните проекти е 93,4 милиарда евро, което представлява 27,1 % от наличните ресурси на ЕС в настоящия период, и че тази средна стойност е валидна за трите цели на политиката на сближаване, както и за категориите за целево набелязване във връзка с Лисабонската стратегия и за напредъка при изпълнението на стратегическите насоки на Общността; подчертава обаче, че напредъкът се различава значително при отделните държави и по отделните теми, като съвкупният дял на подбор е над 40 % при 9 държави-членки и под 20 % при 4 държави-членки;

5.

Отново изразява признателност за националните усилия, довели до средно разпределяне на разходите за изпълнението на Лисабонската стратегия в размер на 65 % от наличните средства в районите по цел „Сближаване“ и в размер на 82 % за регионите по цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“, като по този начин бяха надхвърлени първоначално поисканите равнища; отбелязва със задоволство, че според доклада общо 63 милиарда евро са отпуснати за набелязани целево във връзка с Лисабонската стратегия проекти и че подборът на такива проекти е на същото равнище или е малко по-ускорен от подбора по други действия, и поради това настоятелно призовава държавите-членки да продължат в бъдеще да набелязват целево ресурси за проекти, подпомагащи стратегията „ЕС 2020“;

6.

Отбелязва, че темпът на напредък при темите от стратегическите насоки на Общността е най-висок по тема „Териториално измерение“ (30 %), над средния при „Подобряване на познавателната и иновационна дейност с цел постигане на растеж“, но е под 27,1 % по другите две насоки, и че освен това делът на подбор е над средния за целево набелязаните във връзка с Лисабонската стратегия проекти както по цел „Сближаване“, така и по цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“, но е само 20,5 % по цел „Европейско териториално сътрудничество“; изразява съжаление, че при липсата на показатели за постиженията и резултатите за всички държави-членки анализът на резултатите на политиката, представен в стратегическия доклад, се оказва сериозно ограничен; по тази причина призовава Комисията да преразгледа своите административни изисквания за докладване и призовава държавите-членки да бъдат по-дисциплинирани по отношение на предоставянето на данни за изпълнението на програмата;

7.

Предвид икономическата криза и нарастващия брой на безработните приветства отбелязания вече напредък в изпълнението на проектите, свързани с насока „Повече и по-добри работни места“; силно препоръчва обаче на Комисията въвеждането на такива методи на сътрудничество с държавите-членки, които улесняват това, цялото необходимо финансиране да бъде мобилизирано възможно най-бързо и да бъде разпределено ефективно за постигане на ресурсно ефективна и конкурентна, приобщаваща икономика на растежа и високата трудова заетост, осигуряваща социално и териториално сближаване и намаляване на бедността — приоритетни цели в рамките на стратегията „ЕС 2020“, по-специално в областта на заетостта и социалните въпроси, с цел да се засили растежът и производителността и да се подобрят резултатите в областта на заетостта в Европа;

8.

Приветства факта, че Европейският социален фонд (ЕСФ) предостави подходяща подкрепа за провеждане на реформите на пазара на труда и се доказа като ефективен инструмент, който допринася за преминаване от пасивни към активни и дори превантивни политики за пазара на труда; призовава държавите-членки да продължават структурните реформи, които ще предпазят пазара на труда от потенциални бъдещи кризи;

9.

Призовава държавите-членки да постигнат напредък в изпълнението на съфинансирани мерки и дейности, чиято цел е да подпомогнат на регионално равнище пазарите на труда чрез намаляване на разделението между половете, както и на неравнопоставеността, като например разликата в заплащането и недостатъчната представеност на ръководни длъжности, чрез улесняване на съвместяването на професионалния и семейния живот и чрез насърчаване на превръщането на несигурната работа в работа с права, като се вземе предвид значителният процент на жените, засегнати от несигурни трудови правоотношения;

10.

Подчертава важността на подобряването на инфраструктурата и услугите за микрорегионите в неблагоприятно положение с висока концентрация на социално маргинализирано население (например роми), както и на финансовата им достъпност;

11.

Подчертава значението на транспорта като цяло за гарантирането на териториалното, икономическото и социалното сближаване; изразява загриженост във връзка с това, че инвестициите в железопътния сектор не напредват планомерно и са под равнището на напредъка в сектора на автомобилния транспорт, което от своя страна не допринася в достатъчна степен за намаляване на въглеродните емисии от транспорта; подчертава в този контекст, че неравновесието в планираните инвестиции за различните видове транспорт вреди на създаването на интермодална европейска система за транспорт, и отбелязва, че допълнителните забавяния при прилагането биха могли да задълбочат неравновесията;

12.

Припомня, че около 23,7 % (82 милиарда евро) от разпределеното финансиране по Кохезионния фонд и структурните фондове за периода 2007—2013 г. са предназначени за транспорт, но само половината от тях ще бъдат изразходвани за проекти от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) (17 милиарда евро за приоритетната мрежа от TEN-T и 27,2 милиарда евро за цялостната част), а останалата половина е целево набелязана за инвестиции в национални, регионални и местни проекти, които не са посочени в картите на TEN-T; подчертава, че разпределеното за транспорта финансиране по структурните фондове и Кохезионния фонд се разпределя между видовете транспорт и транспортните мрежи по начин, който не взема предвид в достатъчна степен целите на Европейския съюз;

13.

Що се отнася до териториалното сътрудничество, обръща внимание на тенденцията да се отлага стартирането на трансгранични проекти и железопътни проекти като цяло и подчертава европейската добавена стойност на мрежата TEN-T, която е особено очевидна в трансграничните участъци на проектите и при свързването им с проекти за национални сухопътни, железопътни и вътрешни водни пътища; предлага в този контекст систематизиране на въвеждането на общи платформи за най-добри практики, организирани на социално-икономическа, географска, демографска и културна основа;

14.

Приветства включването на разходи за инвестиции в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство и проекти за жилищно строителство в полза на маргинализирани общности, което се прилага успешно в много региони и следва да продължи в бъдеще;

15.

Призовава за по-ефективно изпълнение на програмите в областта на околната среда, по-специално в междусекторните области, които предоставят европейска добавена стойност, като например действията за борба срещу изменението на климата, за неговото смекчаване и приспособяването към него, инвестициите в по-чисти технологии и технологии с ниски нива на въглеродни емисии, дейностите за борба със замърсяването на въздуха и водата, дейностите за опазване на биологичното разнообразие, разширяването на железопътните мрежи, насърчаването на енергийната ефективност, особено в строителния сектор, и на възобновяемите енергийни източници с цел постигане на целите на „ЕС 2020” и насърчаване на създаването на екологосъобразни работни места и екологосъобразна икономика;

16.

Призовава средствата за предотвратяване на екологични бедствия и/или за бързо реагиране да се използват по съответен начин и призовава държавите-членки да ускорят инвестирането в областта на превенцията и възстановяването на индустриални площи и замърсени земи, като се има предвид ниската степен на изпълнение;

17.

Изразява съжаление относно забавянията при подбора на проекти за стратегически области като железопътния сектор, някои инвестиции в енергетиката и околната среда, цифровата икономика, социалното приобщаване, управлението и изграждането на капацитет и призовава за подробен анализ на причините за тези забавяния, като в същото време приканва държавите-членки да включат своите региони с цел осъществяване на по-стриктен мониторинг на областите, в които е нужно да се увеличат усилията; от друга страна, подчертава по-високото равнище на усвояване при проектите за околна среда по програмите за европейско териториално сътрудничество и посочва ясната добавена стойност на сътрудничеството в този контекст; подчертава обаче, че държавите-членки може да са настигнали останалите в области, в които изпълнението е изоставало, така че едно забавяне на този конкретен етап не трябва да бъде показателно за цялостното качество на програмния период; посочва в този контекст увеличаването на капацитета за усвояване и изпълнението на бюджета за политиката на сближаване през 2010 г., което произтича, наред с другото, от последните законодателни промени и от достигането на нормални темпове в изпълнението на оперативните програми, тъй като последните системи за управление и контрол най-после бяха одобрени от Комисията;

18.

Счита, че незабавно трябва да бъдат предприети коригиращи мерки за подобряване на слабото изпълнение в някои приоритетни области; препоръчва да бъде извършен задълбочен анализ на проблемите, свързани с изпълнението в тези области, в които е имало конкретни забавяния при подбора на проекти, и призовава държавите-членки в този контекст да увеличат усилията за усъвършенстване на подбора на проекти по забавените теми и да ускорят изпълнението на всички избрани проекти, за да се избегне рискът от непостигане на договорените цели;

19.

Счита, че в някои случаи бързият подбор и бързото изпълнение на проекти, както и като цяло по-доброто използване на разпределените средства са особено необходими за дейностите, насочени към усъвършенстване на човешкия капитал, насърчаване на здравеопазването и профилактиката на заболяванията, гарантиране на равни възможности, подкрепяне на пазарите на труда и засилване на социалното приобщаване, по-конкретно с цел преодоляване на отрицателните въздействия на икономическата криза;

20.

Подчертава факта, че няколко държави-членки са потвърдили, че дисциплината, наложена в резултат на целевото набелязване, е подобрила качеството и целенасочеността на програмирането; отбелязва освен това, че държавите-членки единодушно считат, че поддържането на основните приоритети на техните национални стратегически референтни рамки и оперативни програми, свързани с Лисабонската стратегия, е най-добрият инструмент за справяне с кризата, и потвърждават отново значението на средносрочните и дългосрочните цели, определени в тези документи;

21.

Подчертава факта, че ефективният подбор и изпълнение на проектите в някои области се възпрепятстват от отсъствието на съответни предпоставки, например по-прости процедури за кандидатстване на национално равнище, ясни национални приоритети за някои области на интервенция, своевременно транспониране на правните норми на ЕС и консолидиран институционален и административен капацитет, както и от прекомерна национална бюрокрация; по тази причина призовава държавите-членки и регионите да улеснят изпълнението на политиката, като преодолеят тези предизвикателства, и по-специално като адаптират правната рамка в областта на държавната помощ, обществените поръчки и правилата във връзка с околната среда, и да проведат институционални реформи;

22.

Припомня със съжаление, че значителното забавяне при изпълнението на политиката е в резултат основно от следните фактори: късно приключване на преговорите по многогодишната финансова рамка и законодателния пакет на политиката, което доведе до закъснение при завършването на националните стратегии и оперативни програми, промени в правилата за финансов контрол и критериите за оценка, наложени на национално равнище, застъпване с приключването на периода 2000—2006 г. и недостиг на публични средства за съфинансиране в държавите-членки;

23.

Изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки че стратегическият доклад следва да подчертава приноса на програмите, съфинансирани от структурните фондове, към изпълнението на целите на политиката на сближаване, той не предоставя пълни данни за положението относно различията между регионите до 2009 г.;

24.

Приветства публикуването на работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Политиката на сближаване: Отговор на икономическата криза. Преглед на изпълнението на мерките по политиката на сближаване, приети в подкрепа на Европейския план за икономическо възстановяване“; подчертава, че този преглед се основава предимно на информацията, предоставена в националните стратегически доклади; призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да се гарантира, че предоставената от държавите-членки информация е точна;

25.

Отбелязва, че в контекста на глобалната финансова и икономическа криза и съществуващото забавяне на икономическия растеж, политиката на сближаване на ЕС има решаващ принос за Европейския план за икономическо възстановяване, тъй като представлява най-големият в Общността източник на инвестиции в реалната икономика и доказа, че дава възможност за гъвкави и подходящи ответни действия на бързо влошаващата се социално-икономическа среда; подчертава, че държавите-членки оцениха това, че кризисните мерки могат да бъдат адаптирани към специфичните им потребности; въпреки това призовава за повишаване на гъвкавостта и намаляване на сложността на правилата за борба с кризата и насърчава държавите-членки да използват бързо всички мерки, предоставени им от Комисията, с цел да се гарантира подходяща и своевременна реакция в съответствие с конкретните потребности, както и успешно излизане от кризата, за да се постигне дългосрочно устойчиво развитие чрез укрепване на конкурентоспособността, повишаване на заетостта и привлекателността на европейските региони;

26.

Подчертава, че е важно да се полагат допълнителни усилия, за да се преодолеят трудностите във връзка с измерването на цялостното въздействие на конкретни мерки по Европейския план за икономическо възстановяване, свързани с политиката на сближаване, и изразява съжаление, че по тази причина прегледът може да даде само ограничени познания за отделни примери на национално равнище; въпреки това приветства анализа на добрите практики и първите заключения, представени в доклада;

27.

Счита, че признаците на възстановяване от кризата са крехки и че през идните години Европа трябва да преодолее структурните си слабости, в това число чрез интервенции на политиката на сближаване и целеви инвестиции, по-конкретно в научни изследвания и развитие, иновации, образование и технологии, които имат благоприятно въздействие за изграждането на конкурентноспособността на всички сектори; по тази причина подчертава необходимостта от задълбочен анализ на въздействието на мерките, насочени към противодействие на кризата, и от предоставяне на достъпно структурно финансиране, което е мощен инструмент, предназначен за подпомагане на регионите в тяхното икономическо и социално преструктуриране и в насърчаването на икономическо, социално и териториално сближаване и солидарност;

28.

Споделя мнението на Съвета, изразено в заключенията на Съвета относно Стратегическия доклад за 2010 г. относно реалната добавена стойност, произтичаща от наличието на единен стратегически и интегриран подход за структурните фондове; припомня, че всеки фонд се нуждае от свои собствени правила за успешна интервенция по места при специфични ситуации; подчертава също необходимостта в периода след кризата да се консолидират публичните бюджети и да се увеличат взаимодействията и въздействието на всички налични източници на финансиране (ЕС, национални източници, инструменти на ЕИБ) чрез ефективна координация;

29.

Подчертава, че взаимодействията между структурните фондове и другите инструменти на секторните политики, както и между тези инструменти и националните, регионалните и местните ресурси са жизненоважни и създават ценни връзки, даващи възможност за взаимно укрепване, устойчиво изпълнение на програмите и постигане на териториално сближаване; признава, че чрез разпоредбите за целево разпределяне за периода 2007—2013 г. политиката на сближаване е по-пригодена да създава взаимодействия с политиките в областта на научните изследвания и иновациите; подчертава, че структурните фондове биха могли да бъдат използвани за укрепване на научноизследователската инфраструктура, така че да се гарантира равнището на високи постижения, необходимо за достъп до средствата за научни изследвания; освен това подчертава ползите от взаимодействията между ЕФРР, ЕСФ и ЕЗФРСР; отбелязва, че опитът ясно доказва, че успешното изпълнение на финансираните по ЕСФ програми е от съществено значение за постигане на максимална ефективност на финансирането по ЕФРР за икономически действия; в това отношение припомня потенциала на кръстосаното финансиране, който все още не е напълно използван; с оглед на следващия стратегически доклад приканва Комисията да спомене взаимодействието между структурните фондове, както и тяхното взаимодействие с други финансови инструменти на ЕС;

30.

Подчертава, че техническата помощ, мониторингът и оценяването стимулират извличането на изводи за усъвършенстване на политиката и заедно с един ефективен финансов контрол ще представляват стимул за подобряване на качеството на резултатите;

31.

Изразява съжаление, че само 19 държави-членки са докладвали относно основните показатели и следователно на този етап е невъзможно да се добие ясна първоначална представа за въздействието на политиката по места в целия ЕС; настоятелно насърчава държавите-членки да използват основни показатели при следващия период на изготвяне на стратегически доклади през 2012—2013 г.; призовава Комисията да се намеси и да предостави подкрепа на държавите-членки и регионите при изготвянето на своевременни, последователни и пълни данни;

32.

Подчертава необходимостта Комисията да гарантира ефективни и постоянни системи за мониторинг и контрол с цел да се подобри управлението и ефективността на системата за изпълнение на структурните фондове; призовава Комисията да подобри съгласуваността и качеството на мониторинг на напредъка, постигнат от държавите-членки, като направи задължително използването на минимален набор от основни показатели в националните стратегически доклади през следващия програмен период, за да се улесни сравнението и насочеността към резултатите, като се осигурят по-подробни насоки;

33.

Счита, че трябва да се подчертават добрите практики и взаимното учене при изпълнението на политиката и техният обмен да се насърчава заедно с укрепването на административния капацитет, особено на местните и регионалните органи, за да се подобри ефикасността и ефективността и да се избегне повтарянето на минали грешки;

34.

Насърчава добрите практики по отношение на националното докладване, като например използване на основни показатели, докладване относно резултатите и постиженията, докладване относно взаимодействията между националните политики и тези на ЕС, организиране на публични дискусии и консултации със заинтересованите страни, представяне на докладите пред националните парламенти за становища и публикуване на докладите на правителствените интернет страници (като всички доклади използват ясна и сбита терминология), тъй като тези практики подобряват качеството на процеса на представяне на доклади и повишават ангажираността на заинтересованите страни в рамките на държавите-членки; настоява, че е необходимо да се следват най-добрите практики в регионите, характеризиращи се с по-ниска степен на усвояване или ефикасност по отношение на програмите за финансиране;

35.

Приветства факта, че Комисията посочва как националните, регионалните и местните органи могат да преориентират съществуващите оперативни програми, така че те да съответстват на целите за устойчиво развитие на стратегия „Европа 2020“ и как практиките могат да бъдат пренасочени към целите на интелигентния растеж през настоящия програмен период; призовава държавите-членки да действат без отлагане, да инвестират повече средства в устойчивото развитие и интелигентния растеж, социалното приобщаване и равенството между половете на пазара на труда и да оползотворяват средствата по-ефективно; призовава освен това Комисията да започне разискване за повече подробности относно това, как политиката на сближаване може през настоящия период 2007—2013 г. да допринася за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

36.

Подчертава ролята на МСП като новатори в икономиката и подчертава необходимостта от развиване на този сектор, наред с другото, чрез прилагане на Small Business Act, улесняване на достъпа на МСП до финансиране и оборотен капитал, както и насърчаване на МСП да участват в новаторски проекти с оглед на укрепването на тяхната конкурентоспособност и потенциал за по-висока заетост; подчертава, че много социални и икономически ползи могат да бъдат извлечени от сътрудничеството на местно и регионално равнище между публичните органи, МСП, мрежи на деловите среди, научноизследователски институти и клъстери, както и от ефективното използване на всички налични ресурси, включително инструментите за финансов инженеринг (Jeremie) като елемент на подсилването на капитала на МСП; въпреки това подчертава, че по отношение на заемното финансиране правната сигурност трябва да се подобри по такъв начин, че финансовите посредници и подпомагащите банки да могат да създадат условия за новаторски финансови инструменти, които ще останат валидни за целия програмен период;

37.

Изразява твърдото си убеждение, че доброто управление на европейско, национално, регионално и местно равнище и ефективното сътрудничество между различните равнища на управление са от основно значение за обезпечаване качеството на процеса на вземане на решения, стратегическото планиране, повишеният капацитет за усвояване на структурните фондове и Кохезионния фонд и следователно успешното и ефикасно изпълнение на политиката на сближаване; насърчава Комисията и държавите-членки да укрепят и мобилизират управлението на различни равнища в съответствие с Договора и с принципите на субсидиарност и партньорство; поради това подчертава значението на една стратегия за истинско партньорство, както вертикална, така хоризонтална, и препоръчва качеството на участието на партньорите да се оценява, като припомня, че партньорството може да доведе до опростяване, по-специално на процедурата за подбор на проекти; призовава държавите-членки да включат равнищата под националното равнище от самото начало в определянето на инвестиционните приоритети и в самия процес на вземане на решения, както и да ги интегрират доколкото е възможно заедно с участниците от гражданското общество и представителите на общностите в изпълнението на програмите; в това отношение предлага създаването във всяка държава-членка на Териториален пакт на местните и регионалните органи по въпросите на стратегия „Европа 2020“;

38.

Счита, че опростяването на разпоредбите и процедурите следва да допринесе за бързо отпускане на средства и плащания и че поради това то следва да продължи и да доведе до подобрени правила през периода след 2013 г., както на равнище ЕС, така и на национално равнище, без да създава големи затруднения за бенефициерите; счита, че регионалната политика следва да бъде по-добре приспособена към потребностите на ползвателите и че при опростяването следва да се намалят излишните административни пречки и разходи, както и другите препятствия, спъващи постигането на целите на политиката, следва да се избягва объркване и грешно тълкуване на настоящите административни практики, а също така, от друга страна, следва да се гарантира по-гъвкавото управление на проекти, съгласуваният контрол и повишената ефикасност на политиката; изразява съжаление, че поради прекомерната бюрокрация, твърде сложните правила, които често се променят, и липсата на хармонизирани процедури много от средствата остават неоползотворени; счита, че трябва да се постигне баланс между опростяването и стабилността на правилата и процедурите;

39.

Призовава държавите-членки и регионалните органи да подобрят изграждането на капацитет и да намалят административната тежест, и по-специално да гарантират съфинансиране на проекти чрез национален принос и когато е уместно, да въведат подкрепа чрез финансов инженеринг с цел по-добро усвояване на средствата и предотвратяване на големи закъснения при инвестициите в бъдеще;

40.

Подкрепя предлаганите от Комисията идеи, насочени към наблягане на основано на резултати изпълнение на структурните фондове, и счита, че представянето на стратегически доклади, като ценно средство за мониторинг на напредъка в изпълнението, създава основа за партньорски проверки и стратегически разисквания на равнище ЕС; с оглед на постигане на по-добро качество на стратегическото докладване, основано на сравнителни и надеждни данни, насърчава държавите-членки да възприемат един по-аналитичен и стратегически подход, когато изготвят националните доклади, с по-голямо съсредоточаване върху целите, резултатите и стратегическите промени, както и да представят навременна и точна информация относно основните показатели и съгласуваните цели; поради това подчертава, че стратегическият доклад за 2013 г. следва да бъде насочен към резултатите и да бъде съсредоточен повече върху качествения анализ на ефективността на програмите, постиженията, резултатите и ранното въздействие, а не толкова върху прекомерното представяне на статистически данни;

41.

Призовава Комисията и държавите-членки да се възползват от възможността, предоставена от междинния преглед на финансовата перспектива за периода 2007—2013 г. и на политиката на сближаване, за да гарантират повишено усвояване на европейско финансиране през периода 2011—2013 г.;

42.

Призовава всички институции на ЕС и държавите-членки с оглед на следващия кръг от преговори за бъдещата политика на сближаване да допринесат за по-бързото приключване на ключовите документи, каквито са многогодишната финансова рамка и регламентите, при следващия кръг от преговори, с цел преодоляване на първоначалните трудности, които е възможно да възникнат в началото на следващия програмен период;

43.

Призовава Комисията да гарантира, че бъдещата политика на сближаване ще се ползва от адекватни финансови ресурси; счита, че тя не трябва да бъде разглеждана просто като инструмент за постигане на целите на секторните политики, тъй като тя е политика на Общността, която предлага значителна добавена стойност и има свой собствен смисъл: икономическо, социално и териториално сближаване; поради това подчертава, че политиката на сближаване следва да продължи да бъде независима и нейните сегашни основи и принципи не следва да бъдат променяни чрез отраслово разпокъсване;

44.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.