7.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 377/156

—

като взе предвид доклада от 31 март 2011 г. на експертната група на генералния секретар на ООН относно отговорността в Шри Ланка,

—

като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН от 25 април 2011 г. относно публикуването на доклада на експертната група относно Шри Ланка,

—

като взе предвид конвенциите, по които Шри Ланка е страна, които изискват от държавата да разследва предполагаемите нарушения на международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека и да преследва по съдебен ред лицата, носещи отговорност,

—

като взе предвид декларацията относно назначаването на експертна комисия на ООН по проблемите на отговорността в Шри Ланка, направена от името на Европейския съюз на 1 юли 2010 г. от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП),

—

като взе предвид декларацията, направена от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на 10 май 2011 г. във връзка с доклада на експертната група на генералния секретар на ООН относно отговорността в Шри Ланка,

—

като взе предвид предишните си резолюции от 5 февруари 2009 г. (1), 12 март 2009 г. (2) и 22 октомври 2009 г. (3) относно Шри Ланка,

—

като взе предвид Втория допълнителен протокол към Четвъртата Женевска конвенция относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер,

—

като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.

Като има предвид, че през май 2009 г. дългогодишният конфликт в Шри Ланка приключи с предаването на „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“ (LTTE) и смъртта на техния лидер; като има предвид, че в резултат на конфликта множество граждани на Шри Ланка живеят като вътрешно разселени лица, най-вече в северната част на страната,

Б.

като има предвид, че според оценките в последните месеци на конфликта ожесточените боеве в районите с цивилно население са довели до хиляди случаи на загинали и ранени цивилни граждани,

В.

като има предвид, че на 23 май 2009 г. по време на посещение на Бан Ки-мун в Шри Ланка малко след края на конфликта президентът Mahinda Rajapaksa и Бан Ки-мун публикуваха съвместно изявление, в което генералният секретар на ООН подчерта значението на процеса на отговорност, а правителството на Шри Ланка се съгласи да предприеме мерки за разглеждане на твърденията за нарушения на военните закони,

Г.

като има предвид, че на 15 май 2010 г. правителството на Шри Ланка назначи осемчленна комисия за извлечените поуки и помирение (LLRC), която да разгледа събитията, настъпили в Шри Ланка между февруари 2002 г. и май 2009 г., с цел да се гарантира отговорност, правосъдие и помирение в страната,

Д.

като има предвид, че на 22 юни 2010 г. генералният секретар на ООН обяви назначаването на експертна комисия, която ще го консултира по проблема с отговорността във връзка с предполагаемите нарушения на международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека през последните етапи на конфликта в Шри Ланка,

Е.

като има предвид, че докладът на ООН, публикуван на 25 април 2011 г., счете за достоверни твърденията, че както правителствените сили, така и „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“ са извършили военни операции в грубо нарушение на защитата, правата, благосъстоянието и живота на цивилните граждани и не са спазили нормите на международното право,

Ж.

като има предвид, че в последните етапи на конфликта международната общност неведнъж призова правителството на Шри Ланка да позволи на международни наблюдатели да влязат в страната, за да наблюдават хуманитарното положение на цивилното население, което е засегнато от боевете,

З.

като има предвид, че експертната група заключи също, че усилията на Шри Ланка, почти две години след края на войната, са твърде далече от международните стандарти за отговорност,

1.

Изразява своята загриженост относно сериозния характер на твърденията в доклада на ООН; подчертава, че тези твърдения и проблемът с отговорността за тях трябва да бъдат адекватно разгледани преди да може да бъде постигнато трайно помирение в Шри Ланка;

2.

Отчита, че експертната група е счела за достоверни твърденията, които, ако бъдат доказани, показват, че са извършени множество сериозни нарушения на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека както от правителството на Шри Ланка, така и от „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“, някои от които биха могли да се разглеждат като военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

3.

Приветства инициативата на генералния секретар на ООН за назначаване на експертна група за отговорността в Шри Ланка във връзка с предполагаемите нарушения на международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека през последните етапи на въоръжения конфликт;

4.

Приветства решението на Бан Ки-мун да публикува доклада на 25 април 2011 г.;

5.

Подчертава, че ангажиментът относно правата на човека и отговорността беше ключов момент от съвместното изявление, публикувано от президента на Шри Ланка и генералния секретар на ООН на 23 май 2009 г.;

6.

Приветства решението на генералния секретар на ООН да даде положителен отговор на препоръката на експертната група за преглед на действията на ООН във връзка с изпълнението на нейните хуманитарни и защитни мандати по време на войната в Шри Ланка, особено в последните етапи на конфликта; отбелязва, че експертната група е препоръчала на генералния секретар на ООН да пристъпи незабавно към създаване на независим международен механизъм, но той е бил уведомен, че това ще изисква съгласието на приемащата страна или решение от държавите-членки чрез подходящ междуправителствен форум;

7.

Счита, че в интерес на правосъдието и помирението в Шри Ланка твърденията, съдържащи се в доклада на експертната група на ООН, дават основание за пълно, безпристрастно и прозрачно разследване; насърчава правителството на Шри Ланка да отговори конструктивно на препоръките, отправени от експертната група;

8.

Изразява дълбока загриженост поради тревожната липса на независимост на съдебната власт, която би могла да играе допълваща роля към един независим разследващ орган; настоятелно призовава правителството на Шри Ланка да гарантира възстановително и наказателно правосъдие;

9.

Призовава правителството на Шри Ланка, в съответствие с международните си задължения и с оглед подобряване на вътрешния си процес на отговорност, да допринесе за усилията, които вече се полагат за постигането на пълно помирение;

10.

В тази връзка признава, че правителството на Шри Ланка е създало комисия за извлечените поуки и помирение (LLRC); настоятелно призовава тази комисия да вземе сериозно предвид доклада на ООН; отбелязва, че тя има право да поиска от прокурора на Шри Ланка да образува наказателно производство въз основа на констатациите й;

11.

Призовава за отчетност както от страна на „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“, така и от правителството на Шри Ланка, за предполагаемите нарушения на международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека;

12.

Настоятелно призовава правителството на Шри Ланка да изпълни препоръките на експертната група, като започне с „незабавните мерки“, и незабавно да започне истински разследвания на нарушенията на международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека, за които се твърди, че са извършени от двете страни, участващи във въоръжения конфликт;

13.

Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител, Съвета и Комисията да окажат подкрепа за по-нататъшните усилия за укрепване на процеса на отговорност в Шри Ланка и да подкрепят доклада на ООН;

14.

Настоятелно призовава правителството на Шри Ланка да прояви инициатива при разглеждането на истинските политически, икономически и социални тревоги и интереси на своите тамилски граждани; съответно настоятелно призовава правителството на Шри Ланка да предприеме активни мерки по отношение на политическата децентрализация и да насърчи назначаването на тамилски граждани в държавната администрация, полицията и въоръжените сили, така че тамилските граждани да се чувстват по-сигурни, да признаят поражението на „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“ като освобождение и да очакват светло и проспериращо бъдеще, при равни условия със своите синхалски съграждани;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на ООН, както и на президента, правителството и парламента на Шри Ланка.