7.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 377/142

—

като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми и културно изразяване на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, приета на 20 октомври 2005 г.,

—

като взе предвид Решение 2006/515/ЕО на Съвета от 18 май 2006 г. относно сключването на Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (1),

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (2),

—

като взе предвид Решение № 1855/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно създаване на програма „Култура“ (2007-2013 г.) (3),

—

като взе предвид Решение № 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор (МЕДИА 2007) (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 3 януари 2008 г. относно творческото онлайн съдържание в единния пазар (COM(2007)0836),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно „Europeana — следващи стъпки“ (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика (6),

—

като взе предвид резолюцията си от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за културата в глобализиращия се свят (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в рамките на Лисабонската стратегия (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството (9),

—

като взе предвид Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно културата като катализатор за творчество и иновации (10),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 26 август 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245/2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2009 г., озаглавено „Авторското право в икономиката на знанието“ (COM(2009)0532),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование, както и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие и комисията по правни въпроси (A7-0143/2011),

A.

като има предвид, че културните и творческите индустрии се характеризират с двойно естество – икономическо, поради приноса им за икономическото развитие по отношение на заетостта, икономическия растеж и създаването на блага, но и културно, благодарение на дейностите, допринасящи за социалната и културна интеграция на гражданите в обществото, като участват в насърчаването на ценностите и културните идентичности, както и в създаването на европейско културно наследство,

Б.

като има предвид, че това двойно естество я отличава от другите видове индустрии, от съществено значение е да се вземе предвид прилагането на специфични политики и мерки,

В.

като има предвид, че тази специфика се признава и насърчава от Европейския съюз на международната сцена, тъй като той е приел политика за запазване на своите културни сътрудничества в рамките на СТО и е ратифицирал Конвенцията на Юнеско,

Г.

като има предвид, че Общото споразумение за търговията с услуги (GATS) предвижда правото за изпълняване на политики за опазване на културното многообразие, прилагано системно от ЕС и неговите държави-членки,

Д.

като има предвид, че съгласно член 167, параграф 4 от ДФЕС е необходимо културата да се интегрира в другите европейски вътрешни и външни политики и в това отношение е нужна голяма бдителност, в контекста на настоящата глобализация, за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

Е.

като има предвид, че Конвенцията на Юнеско признава съществената роля на културните и творческите индустрии за създаването, разпространението и предоставянето на достъп до голямо многообразие от продукти и услуги в областта на културата, и насърчава международното сътрудничество,

Ж.

като има предвид подкрепата, която държавите-членки следва да оказват на културата и творчеството като основни фактори за запазване и подобряване на културното наследство и ландшафта, които трябва да се опазват и съхраняват, за да се допринесе за създаването на чувство за идентичност и да повишават информираността на гражданите по отношение на културата,

З.

като има предвид, че в Европейския съюз културните и творческите индустрии играят важна роля за насърчаване на културното и езиковото многообразие, плурализма, социалното и териториалното сближаване, но също така и за демократизация на достъпа до културата и стимулиране на междукултурния диалог в целия ЕС,

И.

като има предвид, че културното многообразие на Европа, и по-специално нейното богато наследство от регионални езици и култури, е незаменима основа за развитието на културните и творческите индустрии,

Й.

като има предвид, че в разискването за създаването на единен пазар в сектора на творческото съдържание трябва да се обърне особено внимание на културните и езиковите особености,

K.

като има предвид, че културните и творческите индустрии са лаборатории за художествени, технически и управленски иновации и че дават възможност за по-широко разпространение на произведенията и хората на изкуството на европейско и международно равнище,

Л.

като има предвид, че секторът на културните и творческите индустрии се подпомага и популяризира чрез различни инициативи, подкрепяни от Европейския парламент и от Съвета на Европа, като например наградата Европа, наградата LUX и културните маршрути,

M.

като има предвид ролята, която играят творческите и културните индустрии за поддържането на специфични, ценни и уникални компетенции и умения, плод на сливането на съвременната креативност и опита от миналото, и че по-специално в някои сектори, като например модата, часовникарството и бижутерството, ръчните умения и знанията на работниците, занаятчиите и творците са в основата на репутацията и световния успех на европейските индустрии от сектора,

Н.

като има предвид, че понастоящем хората на изкуството не разполагат с правен статут на равнище ЕС, който да отчита специфичния характер на тяхната работа и кариера, по-специално по отношение на мобилността, условията на труд и социалната закрила,

O.

като има предвид, че културните и творческите индустрии, които съставляват близо 5 милиона работни места и 2,6 % от БВП на ЕС, са един от основните фактори за растеж в Съюза, като създават нови работни места, играят ключови роли в световните вериги за създаване на стойност, поощряват иновациите, осигуряват добавена стойност като фактор за социалното сближаване и служат като ефикасно средство в борбата срещу настоящата рецесия,

П.

като има предвид влиянието, което културните и творческите индустрии оказват върху почти всички други икономически сектори, като им осигуряват иновации, които са от определящо значение за конкурентоспособността, по-специално във връзка с информационните и комуникационните технологии,

Р.

като има предвид, че в цифровата ера тези индустрии са двигател за икономиката, като допринасят значително за иновациите и напредъка на новите информационни и комуникационни технологии и спомагат за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“,

С.

като има предвид, че творческите и културните индустрии могат да създават блага и работни места, при условие че им се осигурят необходимите средства, за да бъдат конкурентоспособни с творческите и културните индустрии на страните извън ЕС в рамките на европейска стратегия за международна конкуренция,

Т.

като има предвид, че сред хората от творческите и културните индустрии има и самостоятелно заети лица,

У.

като има предвид, че културните и творческите индустрии са пазар, който бележи растеж в ЕС, а също така и област, в която ЕС има потенциал да се превърне в лидер на световния пазар,

Ф.

като има предвид, че развитието на търговията на културни и творчески продукти и услуги е важен стълб за културата, развитието и демокрацията,

Х.

като има предвид, че креативността зависи от достъпа до вече съществуващите познания, произведения и творчески съдържания,

Ц.

като има предвид съществената роля на културното съдържание в цифровата икономика и че растежът на цифровизацията в Европа в бъдеще ще зависи от предлагането на качествено и разнообразно културно съдържание,

Ч.

като има предвид, че ерата на цифровите технологии открива нови перспективи за тези индустрии чрез създаването на нови икономически модели, които предоставят на потребителите възможност за достъп до разнообразно и качествено предлагане,

Ш.

като има предвид, че индустрията на съдържанието полага големи усилия за развитието на законно предлагане на културно онлайн съдържание и че всички заинтересовани страни следва да обединят сили за повишаване информираността относно съществуващото законно предлагане на онлайн съдържание,

Щ.

като има предвид, че вестниците и списанията са елементи от културните индустрии, както и от плуралистичната и разнообразна европейска медийна среда,

AA.

като има предвид, че цифровата ера също така носи предизвикателства за устойчивостта на традиционните сектори на тези индустрии, включително издателската дейност, търговията с книги и печатните медии,

АБ.

като има предвид, че за да процъфтяват, културните и творческите индустрии в Европа имат нужда от модерна, достъпна и сигурна в правно отношение система за защита на правата върху интелектуалната собственост,

АВ.

като има предвид, че е важно за гражданите да се осигури образование в областта на изкуството и културата и да се зачита творческият процес, с цел развитие на креативността, познанията за изкуството, културата, културното наследство и културното многообразие в Европейския съюз, образованието следва да разшири познанията не само за цифровите права, но и за задълженията, за да се насърчи по-доброто разбиране и зачитането на произведенията, защитени от права върху интелектуалната собственост,

АГ.

като има предвид, че технологичният напредък в информационните и комуникационните технологии не променя по никакъв начин необходимостта от защита на правата върху интелектуалната собственост,

АД.

като има предвид, че се изисква по-добро спазване на действащата правна рамка за защита на тези права, както и реформи по отношение, наред с другото, на опростяването на процедурите за издаване на лиценз в културните индустрии, за да могат да се използват в пълна степен предоставените нови възможности, като същевременно се гарантира добре балансирана система за защита на правата, отчитаща интересите както на творците, така и на потребителите,

АЕ.

като има предвид, че съвременната система на търговските марки в Съюза е от основно значение за защитата на стойността, която представляват инвестициите на европейските дружества в дизайн, творчество и иновации,

АЖ.

като има предвид, че е необходимо да се осигурят стратегически инвестиции за културните и творческите индустрии, включително чрез гарантиране на достъп до финансиране, съобразено с тяхната специфика и нужди, с цел те да играят пълноценна роля в динамизирането на европейската икономика,

АЗ.

като има предвид важната роля на културните и творческите индустрии за развитието на центрове за творчество на местно и регионално равнище, които дават възможност за по-голяма привлекателност на териториите, за създаване и развитие на предприятия и работни места в местната и регионалната икономика, благоприятстват туристическата атрактивност, създаването на нови предприятия и просперитета на тези територии и насърчават културния и творческия сектор, както и опазването, стимулирането и подчертаването на значението на европейското културно наследство, благодарение на множество междинни звена като местните и регионалните органи,

АИ.

като има предвид по-специално Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и неговия регионален план за действие, одобрен и финансиран за периода 2011–2013 г.,

АЙ.

като има предвид, че ролята на Европейския алианс на творческите индустрии следва да бъде засилена,

1.

Подчертава необходимостта от анализ на културните и творческите индустрии и последиците от тяхната дейност за европейската икономика, като те бъдат идентифицирани, определени и описани сектор по сектор, с цел да се подчертае спецификата им, да се разберат по-добре целите и трудностите и да се приложат по-ефективни мерки;

2.

Призовава Комисията да продължи да полага усилия за по-добро определение на културните и творческите дейности, с оглед на това да бъде извършен задълбочен анализ на въздействието на тези индустрии върху дългосрочния растеж и конкурентоспособността в международен план, както и да насърчава по-голямо признание за специфичните характеристики на сектора;

3.

Призовава държавите-членки да поемат твърд ангажимент за опазване и подкрепа на своето културно наследство, като признаят, че условието за развитие на културните и творческите индустрии е наличието на двойствена икономика, съвместяваща публични и частни инвестиции;

4.

Счита, че културните и творческите индустрии следва да бъдат поставени в центъра на нова европейска политическа програма в съответствие с икономическите нужди на сектора и в контекста на цифровизацията, както и че бъдещата програма „Култура“ следва да отразява нуждите на културния и творческия сектор в цифровата ера чрез един по-прагматичен и по-всеобхватен подход;

5.

Признава, че като източници на икономически и социални иновации в много други сектори на икономиката, културните и творческите индустрии притежават голям потенциал за взаимодействие;

6.

Призовава Комисията да продължи своите усилия за подкрепа, стимулиране и улесняване на развитието на културната и творческата рамка, като насърчава по-усъвършенствана система на сътрудничество между държавите-членки и институциите на ЕС на базата на споделяне на опит за добри практики; препоръчва Комисията да включи местните и регионалните органи в процеса на последващи действия към Зелената книга в съответствие с принципа за субсидиарност;

7.

Приканва Комисията да изготви Бяла книга с оглед на все по-засилващото се значение на културните и творческите индустрии, а също и на целта за укрепване на този сектор, който е от стратегическо значение за постигането на целите на „Европа 2020“;

8.

Насърчава както държавите-членки, така и Европейската комисия да поощряват образованието в областта на изкуството и културата (при поставяне на особен акцент върху креативността) на всяка възраст, от начално до висше и/или професионално образование, и развиването на творчески и предприемачески умения, включително чрез обучение през целия живот, по-специално предвид неговата функция за повишаване на осведомеността за креативността и обучението за правилно използване на информационните и комуникационните технологии и зачитане на правата върху интелектуалната собственост;

9.

Подчертава предимствата на обучение, съвместяващо от една страна теоретичното познание на историята на културата и техниката, а от друга страна – приложното художествено творчество и управлението на културните активи в предприятия, ателиета и др., така че да се увеличат уменията едновременно в теоретичен и практичен аспект;

10.

Подчертава значението на образователните програми, които акцентират върху професионалното обучение, развитието на идеи и повествования, електронните умения, техническите, предприемаческите и маркетинговите умения, включително използването на социални мрежи, както и уменията на работниците;

11.

Подчертава потенциала на тясното сътрудничество и диалога между културните и творческите индустрии, университетите, научноизследователските центрове, художествените училища и школи за осигуряването на съвместни програми за обучение и възможности за учене през целия живот;

12.

Припомня на Комисията и на държавите-членки нуждата от спешно признаване на професионалните квалификации в областта на културните и творческите индустрии, с цел насърчаване на мобилността на учащите се и на преподавателите, както и за по-нататъшно развитие на възможностите за учебни стажове в работна среда за хората на изкуството и творците;

13.

Приканва Комисията да се обърне към държавите-членки, за да се допълни рамката на взаимно признаване на дипломите за професионална квалификация и на програмите на обучение, по-специално във връзка с новите компетентности, които се изискват от сектора на културните и творческите индустрии;

14.

Призовава Комисията да насърчава съвместни научни изследвания и програми за партньорство между културните и творческите индустрии и сектора на образованието и обучението, включително продължаващото професионално обучение, за да се дадат на гражданите креативни и междукултурни компетентности, да се улесни прилагането на нови техники и нови творчески инструменти в учебния сектор, да се насърчава обучението през целия живот, по-специално чрез Европейския социален фонд, предвид множеството технологични промени в този сектор, както и да се насърчават иновациите в културните и творческите индустрии чрез научни изследвания и образование;

15.

Приканва държавите-членки да насърчават провеждането на обучения по управление, бизнес и предприемачество, предназначени по-конкретно за специалистите от културните и творчески индустрии, за да им се осигурят умения за комуникация и предприемачество, които са необходими в непрекъснато променящата се социално-икономическа среда; изтъква положителния опит от обучението и управлението в аудиовизуалния сектор по линия на програмата „Медия“ и се надява на програмата „Култура“ също да се предоставят подобни инструменти;

16.

Предлага да се създадат нови пилотни проекти по програмите „Еразъм“ и „Еразъм за млади предприемачи“, за да може да се установи по-голямо сътрудничество между университетите и предприятията в културния и творческия сектор;

17.

Подчертава необходимостта от предаването на техники и умения, както и целесъобразността от подобряване на обучението, създаване на програми за професионално обучение, посветени на културните и творческите индустрии, по-добро използване на съществуващите програми и учебни планове, чрез осигуряване на интердисциплинарно обучение и наблягане на сътрудничеството и партньорствата между образователни институции, студенти, специалисти в областта на културата и творци, различни по големина предприятия, включително частния и публичния сектор, занаятчии и финансови организации;

18.

Признава значението на културните и творческите индустрии за насърчаване на развитието на европейското съдържание, допринасяйки по този начин за културното сближаване на държавите-членки и за по-тесните връзки между техните народи;

19.

Подчертава, че междукултурното учене и умения помагат на хората да разберат други култури и допринасят за социалната интеграция;

20.

Признава въздействието, конкурентоспособността и бъдещия потенциал на културните и творческите индустрии като важен двигател за устойчив растеж в Европа, който може да играе решаваща роля за икономическото възстановяване на ЕС;

21.

Приканва Комисията да признае културните и творческите индустрии за продуктивна част от европейската икономика, най-вече по отношение на тяхната способност да подпомагат повишаването на конкурентоспособността на другите сектори на икономиката;

22.

Подчертава, че е необходимо да се започне обсъждане на условията на труд, както и на икономическите, социалните, правните и данъчните аспекти на тези сектори, като се отдели особено внимание на предприемаческия аспект на културните и творческите индустрии и на условията на труд;

23.

Във връзка с това подчертава, че е необходимо да се води борба с дискриминацията по отношение на заплащането и да се подобри съответствието между заеманото работно място и равнището на квалификация;

24.

Поради това приканва Европейската комисия да анализира въздействието на културните и творческите индустрии върху европейската икономика и да публикува наръчник за оценка на постиженията в различните области на сектора във връзка със заетостта и създаването на икономически блага;

25.

Подчертава необходимостта от развитие на силен предприемачески дух в областта на културата и творчеството на местно, регионално, национално и европейско равнище;

26.

Подчертава необходимостта от създаването на оптимални условия за наемане на работа на млади висшисти и специалисти в този сектор, поощряване на възможностите им да станат самостоятелно заети предприемачи и запознаването им с особеностите в сферата на културата и изкуството във връзка с някои икономически, данъчни, финансови и технологични въпроси, както и в областта на комуникацията и маркетинга, правата върху интелектуалната собственост и предаването на знания между поколенията;

27.

Призовава Европейската комисия да създаде многоезична платформа, позволяваща изграждането на мрежа на европейско равнище, включваща всички специалисти в областта на културата и изкуството, за да могат те да обменят опит, най-добри практики и експертни умения и да си сътрудничат в рамките на общи или пилотни проекти с транснационално и трансгранично измерение, и да разполагат с пълна информация за действащите правни норми (като въпроси, свързани с авторските права, социалните права) и за възможностите за финансиране;

28.

Призовава Комисията и държавите-членки отново да включат организациите с нестопанска цел и стопанските субекти в социалната икономика към културните и творческите индустрии, както е посочено в Резолюцията на Парламента от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика, тъй като те реализират дейност в сектори, които имат отношение към културните и творческите индустрии, като по този начин се даде възможност за приемане на данъчни облекчения, лесен достъп до кредитиране и защита на заетостта;

29.

Призовава Комисията да зачита и признава действията на културните служби, организациите с нестопанска цел и частните инициативи, които участват в развитието на солидарна икономика, основаваща се на творчеството; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават и продължават добрите практики за улесняване на достъпа на младежите, независимо от техния статут (студенти, чираци, стажанти, безработни и други), и на най-уязвимите групи до културата и творческите съдържания, например чрез намаление на тарифите, т.нар. „чекове за културни събития” или безплатни културни дейности;

30.

Отново потвърждава, че трябва да се създаде статут на европейските дейци на изкуството, така че те да могат да се ползват със задоволителни условия на работа и подходящи мерки по отношение на данъчните режими, правото им на работа, социалноосигурителните права и авторските права с оглед подобряване мобилността в рамките на Европейския съюз;

31.

Приканва държавите-членки, които все още не са взели мерки за прилагане на препоръката на Юнеско, да признаят професионалния статут на дейците на изкуството;

32.

Припомня, че творческите професии съставляват един от стълбовете на нашето културно наследство и на нашата икономика и че следователно трябва да се осигури тяхната непреходност чрез съответните механизми за предаване на знанията и умения, както се подчертава в резолюцията на Европейския парламент от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в Европа;

33.

Отново потвърждава целта за запазване на специфичните особености на някои занаяти и предаването на умения, особено в културния, творческия и занаятчийския сектор, както и за гарантиране на механизмите за предаване на знания; предлага да се поощри създаването на местно, регионално и териториално равнище на центрове за предаване на знания, най-вече за традиционния творчески сектор;

34.

Посочва, че икономическият модел за културните и творческите индустрии, включително в сектора на луксозните стоки и услуги, представителен за тези индустрии, се основава на иновациите, постоянната креативност, доверието на потребителите и инвестициите в работни места, които често изискват висока квалификация и уникални познания; приканва Комисията да насърчи устойчивостта на този икономически модел в своите предложения относно културните и творческите индустрии, като разработи регулаторна рамка, адаптирана към техните специфични особености, най-вече по отношение на зачитането на правата върху интелектуалната собственост;

35.

Подчертава риска от недостиг на работна ръка за някои висококвалифицирани или твърде специфични професии, които допринасят за съществуването на културните и творческите индустрии в Европейския съюз, и приканва Комисията и държавите-членки, съвместно с предприятията, да предприемат необходимите мерки за гарантиране на запазването на тези изключителни умения и за улесняване обучението на ново поколение от занаятчии и работници, специализирани в тези професии;

36.

Насърчава държавите-членки да развиват разпространението и движението на произведения на изкуството в целия Европейски съюз;

37.

Признава, че трябва да се насърчават не само иновациите в технологичното производство, но и иновациите в процесите на управление, в разработването на самите проекти и в тяхното разпространение и маркетинг;

38.

Приканва Комисията да обсъди възможността за създаване на специфични дейности и подходящи инструменти за подкрепа и развитие на европейските културни и творчески индустрии, в частност МСП, с цел да се подобри създаването, производството, насърчаването и разпространението на продуктите и услугите в областта на културата;

39.

Подчертава, че използването онлайн може да представлява реална възможност за по-добро разпространение и движение на европейските произведения, най-вече аудиовизуалните, при условие че законното предлагане може да се развие в среда на здравословна конкуренция, която ефективно разрешава проблема с незаконното предлагане на защитени произведения, и се установят нови начини за възнаграждаване на творците, при които те имат финансов интерес от успеха на произведенията си;

40.

Призовава Европейската комисия да гарантира строгото прилагане на член 13 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (11), който предвижда, че държавите-членки следва да гарантират, че аудиовизуалните медийни услуги по заявка насърчават създаването и достъпа до европейски произведения, както и да представи доклад пред Парламента относно прилагането на тази разпоредба не по-късно от 2012 г.;

41.

Подчертава, че за да се гарантира по-голямо разпространение на европейските произведения и репертоари, трябва да се лансират инициативи за подобряване и насърчаване на превода, дублирането, субтитрирането и цифровизацията на европейските произведения на културата и в тези области да се разработят специални мерки в рамките на новото поколение програми „Медия“ и „Култура“ за периода 2014-2020 г.;

42.

Призовава Европейската комисия да насърчи развитието на културните и творческите индустрии, особено в интернет, като предприеме подходящи стъпки, за да гарантира, че всички заинтересовани страни споделят отговорността за установяването на равна защита на продуктите и услугите в цифровата среда с цел изграждане на по-голямо потребителско доверие в интернет;

43.

Приканва Европейската комисия да установи правна рамка, за да гарантира високо равнище на доверие в цифровото пространство – търговско и нетърговско, така че културните и творческите индустрии, от една страна, и потребителите, от друга страна, да могат напълно да се възползват от каналите за цифрово разпространение, без да се страхуват от подвеждащи практики или злоупотреби;

44.

Приканва Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на ролята на библиотеките като институции за разпространение на културата и като форуми за диалог; счита, че на библиотеките, заедно с образователния и културния сектор, следва да се възложат отговорности и да се предоставят ресурси за преминаване към цифровизация; припомня, че този процес не търпи отлагане, тъй като европейските библиотеки дори и сега разполагат с ограничени средства за успешното преминаване към цифровизация;

45.

Подчертава по-специално, че е важно европейската цифрова библиотека да бъде разширена и разработена като ключов център за представяне на културното наследство, общата памет и творчеството на Европа и като отправна точка за образователни, културни, новаторски и предприемачески дейности; изтъква, че творческите обмени съставляват един от стълбовете на нашето културно наследство и на нашата икономика, и че следователно трябва да се осигури тяхната непреходност чрез съответните механизми за предаване на знанията и уменията;

46.

Подчертава необходимостта от надлежно отчитане на предизвикателствата, пред които са изправени традиционните сектори на културните и творческите индустрии, като издателската дейност, търговията с книги и печатните медии;

47.

Предвид засилващото се преминаване към производство и разпространение на цифрово съдържание от страна на издателската индустрия приканва Комисията да предприеме инициативи за насърчаване и увеличаване на цифровата грамотност; подчертава, че издателите следва да бъдат тясно ангажирани в инициативите за грамотност в областта на цифровите медии;

48.

Настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да създадат единен европейски цифров пазар и механизми за техническа и финансова подкрепа на културните и творческите индустрии, с цел цифровизация на цялото културно наследство, както и да приемат общи европейски норми и стандарти;

49.

Подчертава значението на бързото прилагане и успеха на инициативата „Програма в областта на цифровите технологии“, за да могат културните и творческите индустрии да се възползват напълно от всички възможности, създадени от далекообхватните, високоскоростни широколентови връзки и новите безжични технологии, както и да се приспособят успешно към тях;

50.

Призовава държавите-членки и Комисията да предприемат необходимите мерки за създаване на европейски вътрешен пазар за културно и творческо онлайн съдържание, като гарантират достъп на европейските граждани до това съдържание и осигурят защита и справедливи възнаграждения за носителите на права и консолидиране на всички канали за финансиране на творческия сектор;

51.

Призовава Комисията да подкрепи нови и иновативни бизнес модели в творческия и културния сектор, адаптирани към последиците от глобализацията и предизвикателствата, свързани с цифровата ера, и по-специално във връзка с индустриите, създаващи съдържание;

52.

Подчертава, че оперативната съвместимост и стандартите са важни за създаването на условия на равен достъп до нови платформи и оборудване; призовава Комисията да насърчава оперативната съвместимост между платформите, да разработва стандарти, които помагат за създаването на благоприятстващ иновациите пазар, и да избягва използването на системи, които могат да ограничат достъпа до разнообразно съдържание;

53.

Призовава Комисията да насърчава използването, разпространението и разработването на безплатен софтуер и отворени стандарти, които съставляват потенциал за новаторство, творчество и разпространение на знания и за създаване на работни места;

54.

Отбелязва, че фрагментирането на пазара в културните и творческите сектори се дължи отчасти на културното многообразие и езиковите предпочитания на потребителите;

55.

Подчертава, че е от значение да се разгледа въпросът какъв е най-подходящият начин за адаптиране на регулаторните рамки, и по-конкретно на действащите правила, свързани с политиката в областта на конкуренцията, към особеностите в сектора на културата, за да се гарантира културното многообразие, както и достъпът на потребителите до различни по вид и качество съдържание и услуги в областта на културата;

56.

Отбелязва, че електронната търговия и интернет се развиват с такава невероятна скорост, като „поколенията” технологии се заменят от нови с все по-бързи темпове, че следва да се правят опити регулаторните мерки на ЕС да отговарят на настоящите социални и търговски изисквания, така че да не бъдат безполезни, като изостават и пречат на пълното разгръщане на потенциала на културните и творческите индустрии на държавите-членки на ЕС;

57.

Изтъква необходимостта от обсъждане на оптималните условия за развитие на този единен пазар, по-специално в областта на данъчното облагане, например, по отношение на данъците, удържани при източника, приложими за доходите от авторски права, чрез осигуряване на възможност за въвеждане на намалена ставка на ДДС за продукти и услуги в областта на културата, разпространявани на материален носител или по интернет, с цел насърчаване на развитието им;

58.

Подчертава, че правилата за ДДС и липсата на достъпни методи за плащане за онлайн продажби също представляват пречка за правилното функциониране на вътрешния пазар и трябва да бъдат спешно разгледани;

59.

затова призовава Комисията да представи възможно най-скоро конкретни законодателни предложения за преодоляване на тези проблеми, за да се премахнат съществуващите пречки пред развитието на вътрешния пазар, особено в онлайн среда, като същевременно се зачита потребителското търсене и културното многообразие;

60.

Призовава Комисията да разгледа, във връзка с водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии“, необходимостта от подпомагане на приспособяването на европейската електронна издателска дейност към предизвикателствата в резултат от конкуренцията посредством създаването на условия, благоприятстващи оперативната съвместимост на системите, преносимостта от едно устройство на друго и лоялната конкуренция;

61.

Подчертава, че правото върху интелектуалната собственост е основен актив на дружествата от творческите индустрии, стимул за индивидуалното творчество и инвестиция в творческия процес; ето защо призовава за създаването на схеми, с които да се помогне на културните и творческите индустрии да се приспособят към цифровизацията посредством новите онлайн услуги въз основа на нови форми на управление на правата, насърчаващи авторските права; освен това призовава за балансирана регулаторна рамка, уреждаща защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост;

62.

Подчертава потребността от ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост както в офлайн, така и в онлайн среда, и подчертава във връзка с това, че всички мерки следва да бъдат внимателно оценявани, за да се гарантира тяхната ефикасност, пропорционалност и съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз;

63.

Призовава Комисията да адаптира авторските права към цифровата ера, за да се даде възможност на културните и творческите индустрии да се възползват от възможностите, създавани от цифровите технологии и медийното сближаване, и да разгледа конкретни начини за улесняване на използването на творческото съдържание и архивираните материали и за лесно достъпни системи за обслужване на едно гише във връзка с уреждането на права;

64.

В тази връзка подчертава съществената роля на дружествата за колективно управление на авторски права за развитието на европейското творчество и цифровата икономика; призовава Комисията, в контекста на изготвяното в настоящия момент предложение за директива за колективното управление, да създаде подходяща правна рамка за дейността на дружествата за колективно управление на авторски права и за събирането на репертоарите, обект на авторски права;

65.

Призовава Комисията да създаде благоприятни възможности за надеждна паневропейска система за лицензиране, която се основава на съществуващите мултитериториални модели за лицензиране на индивидуални и колективни права и която улеснява създаването на услуги с широко разнообразие на съдържанието, увеличавайки по този начин законния достъп до културното онлайн съдържание;

66.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават обмена на най-добри практики по отношение на ефективните методи за повишаване на осведомеността на обществеността относно въздействието на нарушаването на правата върху интелектуалната собственост;

67.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки, съвместно със заинтересованите страни, да организират кампания за повишаване на осведомеността на европейско, национално и местно равнище, особено сред младите европейски потребители, относно необходимостта от зачитане на правата върху интелектуалната собственост;

68.

Приканва Комисията и държавите-членки да разрешат проблема с търговските злоупотреби и нарушенията на правата върху интелектуалната собственост, на които културните и творческите индустрии могат да бъдат жертва както в реалната, така и в цифровата икономика;

69.

Подчертава нуждата от намиране на окончателно решение за „жаждата за книги“, изпитвана от хората с увредено зрение и хората, които поради физическо или психологично увреждане не могат да четат печатни произведени в стандартен формат; напомня на Комисията и държавите-членки за техните задължения, съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, да предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че лицата с увреждания имат достъп до културни материали в достъпни формати и че законите, защитаващи правата върху интелектуалната собственост, не представляват прекомерна или дискриминационна пречка за достъпа на лица с увреждания до културни материали;

70.

Призовава Комисията да работи активно и позитивно в рамките на Световната организация за интелектуална собственост за приемането на задължителна правна норма въз основа на предложението за договор, изготвено от Световния съюз на слепите и представено в Световната организация за интелектуална собственост през 2009 г.;

71.

Подчертава необходимостта да се разреши въпросът с осиротелите произведения; приветства заявеното от Комисията намерение да представи предложения в тази област; отбелязва, че проблемът с осиротелите произведения и „черната дупка на 20-и век“ не се ограничава до печатните творби, като например книги и списания, а обхваща всички видове творби, включително снимки, музика и аудиовизуални произведения;

72.

Призовава Комисията да насърчава финансовата подкрепа за инициативите на частния сектор за създаване на широко достъпни бази данни за права и музикални, аудиовизуални и други репертоари; тези бази данни ще увеличат прозрачността и ще рационализират процедурите за уреждане на правата;

73.

Призовава Комисията да насърчава създаването на справедливи, безпристрастни и ефективни алтернативни механизми за уреждане на спорове за всички заинтересовани лица;

74.

Счита, че Комисията следва да вземе предвид конкретните проблеми, срещани от МСП при упражняване на правата им върху интелектуална собственост, в съответствие с принципа „Мисли първо за малките“, въведен от „Small Business Act“ за Европа, наред с другото, чрез прилагане на принципа на недискриминация по отношение на МСП;

75.

Приветства преразглеждането от Комисията на системата на търговските марки в ЕС и насърчава Комисията да осигури предприемането на съответните мерки за гарантиране, че търговските марки могат да се ползват от еднакво равнище на защита в онлайн и в офлайн среда.

76.

Припомня, че всички политики и мерки за подпомагане и финансиране в полза на културните и творческите индустрии трябва да отчитат характеристиките, които са присъщи на всяка отделна област от културния и творческия сектор;

77.

Призовава Комисията да предостави по право на културните и творческите индустрии статут на МСП във връзка с всички условия за достъп до кредитиране, подпомагане при започване на стопанска дейност и защита на заетостта, които следва да бъдат подходящо адаптирани към особеностите на сектора, със специален акцент върху ниската капитализация, търговската марка като актив, високия риск в началния етап, силното въздействие на информационните технологии, нередовната заетост и необходимостта от централизирани услуги;

78.

Призовава всички заинтересовани участници да помислят върху създаването на нови и новаторски финансови инструменти – както на европейско, така и на национално равнище, като механизми за банково гарантиране, възстановими авансови плащания, фондове за рисков капитал и стимули за създаване на местни партньорства, които да отчитат специфичните нужди на тези индустрии и по-специално факта, че единствената форма на капитал на творците, в много случаи, е нематериална;

79.

Насърчава мобилизирането на съществуващите европейски фондове и програми (например, инструмента за микрофинансиране) в помощ на развитието на малки предприятия и микропредприятия в културния и творческия сектор, така че да се оптимизира подпомагането на предприятията, като се улесни достъпът до информация за възможностите за финансиране, както и опростяването на процедурата за кандидатстване в тази връзка;

80.

Предлага създаването на краткосрочно микрофинансиране за насърчаване на експериментирането и разработването на новаторски културни и творчески проекти;

81.

Препоръчва Комисията да оцени значението на структурните фондове и настоящите и бъдещите програми в областта на културата, аудиовизуалните медии, младежта и образованието от гледна точка на техните възможности за развиване на творческия сектор, както и да изготви заключения и да действа в съответствие с тях с цел по-добра политика на подпомагане;

82.

Освен това признава ефективността на програмите на ЕС като програмата за иновациите и конкурентоспособността, предоставящи на МСП достъп до финансиране; предлага Комисията да извърши оценка на възможността за изготвяне на подобни специфични програми за културните и творческите индустрии;

83.

Призовава Комисията да обмисли създаването на специален бюджетен ред за водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии“ за подпомагане на преминаването към цифровизация в европейските кина, с цел да се гарантира, че всички граждани на ЕС имат достъп до съдържание, отразяващо многообразието на идентичности в Европа и целият европейски кинематографичен сектор да стане по-конкурентоспособен;

84.

Подчертава важността на меценатството и публично-частните партньорства за целите на финансирането и подпомагането на културните и творческите дейности и приканва към подобряване на достъпа до кредитиране за тези сектори, както и към разглеждане на алтернативни формули като данъчни облекчения или данъчни стимули, за да се поощри меценатството от страна на предприятията;

85.

Подчертава колко е важно да бъдат обучени специалисти от банковия сектор да предоставят консултации относно финансирането на културни и творчески проекти, така че да се осигури по-добър достъп до кредитиране от финансовите институции;

86.

Подчертава значението на развитието на консултантски услуги по финансови въпроси и въпроси, свързани с управлението на предприятията, за да могат работещите в културния и творческия сектор, и по-специално МСП и много малките предприятия, да разберат същността на инструментите, необходими за доброто управление на предприятията, с оглед подобряване на процеса на създаване, производство, популяризиране и разпространение на стоки и услуги в областта на културата;

87.

Изтъква необходимостта от обучението на специалисти, които да могат да гарантират икономическата и финансова жизнеспособност на културните и творческите проекти, с цел да се подобри достъпът до кредитиране от финансовите и банковите институции, които като цяло не са запознати със специфичните особености на този сектор;

88.

Призовава Комисията, в контекста на Програмата в областта на цифровите технологии, да подпомага МСП, развиващи дейност в областта на културните и творческите индустрии, в търсенето на конкурентоспособни и благоприятни за потребителите новаторски модели на стопанска дейност онлайн, основани на съфинансиране и споделяне на риска между културните и творческите индустрии и посредниците;

89.

Ето защо призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че процедурите за възлагане на обществени поръчки не водят до излишни разходи и бюрократични проблеми за МСП;

90.

Във връзка със стартирането на Осмата рамкова програма за научни изследвания през декември 2011 г. призовава Комисията да предвиди финансиране за осъществяването на проекти и създаването на нови предприятия в областта на културните и творческите индустрии от млади хора на възраст под 35 години;

91.

Изисква в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство и неговия План за регионално действие (RIP) за периода 2011–2013 г. да се предостави приоритетно финансиране за културните и творческите индустрии, с особен акцент върху аудиовизуалния сектор и създаването и разпространението на аудиовизуални произведения в Евро-средиземноморския регион;

92.

Предлага да се използва рамката на Европейския алианс на творческите индустрии (ECIA), за да се осигури платформа за достъп до информация и съвети относно инвестиционната готовност и дългосрочните стопански стратегии, достъп до заеми, гаранционни фондове и трансгранични частни инвестиции; призовава да бъде проучена възможността за създаване на банка за творческите индустрии;

93.

Насърчава държавите-членки и местните и регионалните органи да създават благоприятни условия за контакт между културните и творческите индустрии и организациите, които могат да ги финансират, и приканва тези органи да повишат осведомеността на финансовите организации относно особеностите на културните и творческите индустрии, за да ги насърчат да инвестират в тези индустрии, и по-специално в МСП и много малките предприятия, въз основа на културни проекти със силен икономически потенциал;

94.

Насърчава местните, териториалните и регионалните органи да повишат осведомеността на финансовите институции относно особеностите на културните и творческите индустрии, така че да бъдат мотивирани да инвестират в тях, по-специално в МСП;

95.

Подчертава, че културните и творческите индустрии често допринасят за преобразуването на западащите местни икономики, като благоприятстват появата на нови видове икономически дейности, създават нови и устойчиви работни места и увеличават привлекателността на европейските градове и региони и са в интерес по този начин на социалното и териториалното сближаване;

96.

Подчертава, че културата играе съществена роля за устойчивото развитие на трансграничните територии, и отчита, че инфраструктурите и оборудването в областта на културните и творческите индустрии могат да допринесат за постигането на териториално сближаване; убеден е, че стимулирането на културата и творчеството е неразделна част от териториалното сътрудничество, която следва да бъде засилена;

97.

Призовава всички органи, ангажирани на местно равнище, да използват програмите за териториално сътрудничество с цел използване и трансфер на най-добри практики за развитие на сектора на културните и творческите индустрии;

98.

Препоръчва, от една страна, по-интензивно изследване на взаимозависимостта между предоставянето на продукти и услуги в областта на културата и местоположението на предприятията от сектора на културните и творческите индустрии, както и анализиране на значението на културата на равнище ЕС като фактор за вземането на решение за установяване на предприятие, и от друга страна – подкрепа за академично изследване на въздействието на културните и творческите предприятия върху местата, където са се установили;

99.

Призовава Комисията и държавите-членки да документират наличната информация за практиките, потребностите и добрия опит в областта на трансграничното културно и творческо сътрудничество, с цел придобиване на специфичен експертен опит в сферата на културата, творчеството и трансграничните територии (особено в такива малко изследвани области като връзката между култура, творчество и икономика) и разработване на трансгранични стратегии за управление на културното наследство и ресурси;

100.

Призовава местните и регионалните органи да създадат средища за контакти и да създадат основата за изграждането на местни мрежи с цел повишаване на осведомеността относно културните и творческите индустрии сред работещите в сектора – чрез обмен на опит, експериментиране, подобряване на уменията и обучение по иновационни технологии, например цифровите технологии, както и сред широката общественост – чрез обучения, дебати и други творчески и културни прояви, и да развиват творчески центрове и бизнес инкубатори, за да се даде възможност на креативните млади специалисти и предприятия да работят в мрежа, да насърчават иновациите и да популяризират сектора;

101.

Призовава местните и регионалните органи да се обединят в мрежи с цел обмен на добри практики и разработване на трансгранични и транснационални пилотни проекти;

102.

Изтъква, че местните и регионалните органи могат да допринесат значително за по-доброто разпространение и движение на продуктите в областта на културата, като организират, подпомагат и популяризират културни прояви;

103.

Изтъква, че инфраструктурата и оборудването в областта на културните и творческите индустрии играят важна роля за развитието на физическата среда в населените места, за създаването на привлекателна за инвестиране среда и, по-специално, възстановяването и съживяването на стари индустриални зони, и че културното наследство придава добавена стойност и индивидуалност в развитието и обновяването на селските райони, особено чрез приноса си за селския туризъм и за предотвратяването на обезлюдяването на тези райони;

104.

Счита, че това е също така изключително важен фактор в контекста на стратегиите за възстановяването на стари индустриални зони, както и в контекста на политиките за определяне на нововъзникващите секторни области на туризма, както и в даването на нова дефиниция на традиционния туризъм;

105.

Затова счита, че създаването на културни и творчески индустрии и развитието на вече съществуващите трябва да се подкрепя посредством стратегии за национално, регионално и местно развитие, в партньорство между публичните органи, представляващи различните области на политиките, МСП и съответните представители на гражданското общество;

106.

Ето защо насърчава държавите-членки и регионите да създават възможности за подобно сътрудничество, да създават политики, които съчетават инвестициите в инфраструктура с инвестициите в човешки капитал, и да проучат схемите за иновационни ваучери с цел подпомагане на МСП и физическите лица в културните и творческите индустрии да придобиват професионални умения.

107.

Счита, че Комисията би могла да обърне по-голямо внимание на побратимяването на градовете, общините и регионите, което от много години насам представлява отлично средство за културно и творческо сътрудничество и информационен обмен; призовава Комисията в сътрудничество с европейските асоциации на местни и регионални органи да насърчава модерни и висококачествени инициативи за побратимяване и обмен, в които участват всички обществени групи;

108.

Предлага създаването на програма за действие, посветена на трансграничното насърчаване на културата и културното сътрудничество, като част от Европейската година на доброволческата дейност;

109.

Подчертава широкото признание за инициативата „Европейски столици на културата“ като „лаборатория“ за градско развитие чрез култура; приканва Комисията да популяризира тази инициатива и да осигури подходящи условия за трансфер на най-добри практики, културно сътрудничество и създаване на мрежи за споделяне на опит относно възможностите на културните и творческите индустрии, за да се използва пълният потенциал на тези сектори;

110.

Призовава в програмата на събитията по повод честването на Европейските столици на културата да бъде включено обсъждане на потенциала на творческите и културните индустрии;

111.

Счита за необходимо да се добави в изготвения в Зелената книга списък на секторите на културните и творческите индустрии и модата и културният и устойчив туризъм; посочва, че тези два сектора се отличават със силен творчески елемент и предприемачески дух, което има важно въздействие по отношение на икономиката и международната конкурентоспособност на ЕС;

112.

Подчертава голямото значение на туризма за културните и творческите индустрии и препоръчва Комисията да насърчава градовете и регионите да използват в по-голяма степен културата като уникален актив, да осъществяват по-тясно сътрудничество помежду си в областта на културния туризъм, да развиват форми на сътрудничество между секторите на културата и на туризма и да подкрепят и двата сектора в съвместни проекти в областта на маркетинга;

113.

Подчертава значението на горепосочената конвенция на Юнеско като съществен инструмент, който гарантира, че „културното изключение“ в международната търговия със стоки и услуги от културно и творческо естество се поддържа в международната рамка на СТО;

114.

Отбелязва, по отношение на насърчаването на културния обмен и многообразие, че пред достъпа до пазара на трети страни има много тарифни и нетарифни бариери, които, заедно с несигурността на мрежите за разпространение и използване, затрудняват истинското присъствие на европейската култура на този пазар;

115.

Подчертава големия потенциал на културните и творческите индустрии в международната търговия и счита, че тяхното значение се подценява поради трудностите със събиране на данни;

116.

Призовава Комисията, предвид разпространението на двустранните търговски споразумения, да представи пред Европейския парламент ясна и всеобхватна стратегия относно протоколите за културно сътрудничество, приложени към тези споразумения, с цел адаптиране на предлагането на европейско сътрудничество към нуждите и специфичните особености на културните и творческите индустрии в страните партньори, в съответствие с поетите ангажименти в рамките на СТО и буквата и духа на конвенцията на Юнеско;

117.

Приканва държавите-членки и Комисията да засилят износа на културни и творчески продукти и услуги и да положат усилия за повишаване на осведомеността относно европейските културни и творчески индустрии извън ЕС;

118.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.