2.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 296/34

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 7 юли 2010 г., озаглавено „Към цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции“ (COM(2010)0343), както и предложението на Комисията от 7 юли 2010 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за одобряване на преходни разпоредби за двустранни инвестиционни споразумения (ДИС) между държавите-членки и трети държави (COM(2010)0344),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г. озаглавено „Европа 2020 - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020), и съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Кометата на регионите от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Търговия, растеж и световни дела. Търговската политика като ключов елемент на стратегията ЕС - 2020“ (COM(2010)0612),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 25 октомври 2010 г. относно цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции,

—

като взе предвид актуализираните „Ръководни насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия“,

—

като взе предвид практиката на Съда на Европейския съюз по дела за неизпълнение на задължения от държавите-членки и по-конкретно решението от 3 март 2009 г. по делото Комисията срещу Австрия (Дело C-205/06), решението от 3 март 2009 г. по делото Комисията срещу Швеция (Дело C-249/06), и решението от 19 ноември 2009 г. по делото Комисията срещу Финландия (Дело C-118/07),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становищата на Комисията по развитие и Комисията по икономически и парични въпроси (),

A.

като има предвид, че Договорът от Лисабон включи преките чуждестранни инвестиции в областта на изключителната компетентност на ЕС, както това е посочено в членове 3, параграф 1, буква д, 206 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

Б.

като има предвид, че от 1959 г. на двустранно равнище държавите-членки са сключили над 1 200 двустранни инвестиционни споразумения, а като цяло бяха сключени близо 3 000 двустранни инвестиционни споразумения,

В.

като има предвид, че вътрешните инвестиции могат да подобрят конкурентоспособността на приемащите държави и че същевременно е възможно, в случай на външни инвестиции, да се окаже необходимо предоставянето на помощ за приспособяване на нискоквалифицирани работници; като има предвид, че всяко правителство носи отговорност да насърчава благоприятното въздействие на инвестициите, като същевременно предотвратява възможните увреждащи последици от тях,

Г.

като има предвид, че членове 206 и 207 от ДФЕС не съдържат определение за ПЧИ, а Съдът на Европейския съюз (1) уточни разбирането си за термина ПЧИ въз основа на три критерии: тя следва да се счита за дълготрайна инвестиция, която представлява най-малко 10 % от собствения капитал/дялове от дъщерно дружество и предоставя на инвеститора управленски контрол над дейностите на дъщерното дружество; като има предвид, че посоченото определение съответства на това на МВФ и ОИСР и се различава, най-вече от това за портфейлни инвестиции и права върху интелектуалната собственост; като име предвид, че е трудно да се направи ясно разграничение между ПЧИ и портфейлните инвестиции, и е трудно да се приложи едно строго правно определение в инвестиционната практика на реалния свят,

Д.

като има предвид, че някои държави-членки използват широкообхватни определения на термина „чуждестранен инвеститор“, съгласно които дори само пощенски адрес се счита за достатъчен за определяне на националността на дадено предприятие, като има предвид, че това позволи на някои предприятия да внесат искове срещу собствените си държави въз основа на подписани с трети държави ДИС, като има предвид, че всяко европейско дружество следва да може да се позове на бъдещи инвестиционни споразумение на ЕС или споразумения за свободна търговия, съдържащи посветени на инвестициите глави,

Е.

като има предвид, че появата на нови държави като местни или световни сили, разполагащи с голям капацитет за инвестиции, измени класическата представа, според която инвеститорите произхождаха единствено от развитите държави,

Ж.

като има предвид, че след първите дела за уреждане на спорове от 90-те години и въпреки положителния като цяло опит, бяха изяснени голям брой проблеми, дължащи се на употребата на неясен език в споразуменията, който оставя отворена възможността за тълкуване, най-вече относно възможността от възникване на конфликти между частни интереси и регулаторните функции на публичните органи, например случаите, при които приемането на легитимно законодателство е довело до осъждането на държава от международен арбитраж заради нарушаване на принципа на „справедливо и безпристрастно третиране“,

З.

като има предвид, че САЩ и Канада, които са сред първите държави, срещу които са постановени подобни решения, приеха собствен модел на ДИС, с цел да ограничат обхвата на съдебното тълкуване и да гарантират по-добра защита за областта на публична намеса,

И.

като има предвид, че Комисията състави списък от държави, които ще бъдат привилегировани партньори при преговорите за първите споразумения за инвестиции (Канада, Китай, Индия, Меркосур, Русия и Сингапур),

Й.

като има предвид, че новосъздадената Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) засилва и световното присъствие и роля на ЕС, включително насърчаването и защитата на търговските цели на ЕС, в областта на инвестициите,

1.

Признава, че в резултат на Договора от Лисабон, ПЧИ сега попадат в обхвата на изключителната компетентност на ЕС; отбелязва, че посочената нова компетентност на ЕС представлява двойно предизвикателство, от една страна, за управлението на действащите ДИС и, от друга, за определянето на европейска инвестиционна политика, която отговаря на очакванията на инвеститорите и държавите-бенефициери, но също така на по-широките икономически интереси на ЕС и целите на външната политика;

2.

Приветства тази нова област на компетентност на ЕС и призовава Комисията и държавите-членки да използват тази възможност, за да изградят съвместно с Парламента интегрирана и последователна инвестиционно политика, която насърчава висококачествени инвестиции и допринася позитивно за икономическия напредък в световен мащаб и за устойчивото развитие; отбелязва, че Парламентът трябва да бъде включен в подходяща степен в определянето на бъдещата инвестиционна политики, както и че това изисква надлежно консултиране относно мандатите за предстоящите преговори, както и предоставяне на редовна и съществена информация за състоянието на текущите преговори;

3.

Отбелязва, че Ес представлява важен икономически блок, които понася значителна тежест при преговорите; счита, че една обща инвестиционна политика ще отговори на очакванията както на инвеститорите, така и на заинтересованите държави, и ще помогне за повишаването на конкурентоспособността на ЕС и неговите предприятия и за увеличаването на заетостта;

4.

Посочва необходимостта от координирана европейска рамка, която е предназначена да осигурява сигурност и да насърчава утвърждаването на принципите и целите на ЕС;

5.

Припомня, че в настоящата фаза на глобализацията се наблюдава драстично увеличение на ПЧИ, които през 2007 г. – годината, преди инвестициите да бъдат засегнати от световната икономическа и финансова криза, достигнаха рекордното равнище от 1 500 милиарда евро, като ЕС беше най-големият източник на ПЧИ в цялата световна икономика; все пак подчертава, че през 2008 и 2009 г. в резултат на световната финансова и икономическа криза, инвестициите спаднаха; подчертава също така, че около 80 % от общата стойност на всички ПЧИ засяга трансгранични сливания и придобивания;

6.

Приветства съобщението на Комисията „Към цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции“, но подчертава, че е необходимо насочването на по-широк фокус върху защитата на инвеститорите да бъде придружено с повече внимание към правото да се защити капацитетът за регулиране на държавата и за изпълнение от страна на ЕС на задължението да съгласува политиките за развитие;

7.

Счита, че инвестициите могат да имат положително отражение върху растежа и трудовата заетост не само в ЕС, но и в развиващите се страни, тъй като инвеститорите активно допринасят за целите за развитие на приемащите държави, като подпомагат например местната икономика чрез трансфер на технологии и използват местен труд и производствени ресурси;

8.

Призовава Комисията да вземе предвид уроците, научени на многостранно, множествено и двустранно равнище, най-вече във връзка с провала на преговорите на ОИСР за сключване на многостранно споразумение за инвестициите;

9.

Настоятелно призовава Комисията да разработи стратегията на ЕС за инвестициите внимателно и координирано, като използва най-добрите практики в областта на ДИС; отбелязва различията в съдържанието на споразуменията на държавите-членки и призовава Комисията да отстрани тези различия, за да се осигури стабилен образец на равнището на ЕС за инвестиционните споразумения, който ще подлежи на корекции и в зависимост от равнището на развитие на партньорската държава;

10.

Призовава Комисията да оповести възможно най-бързо незадължителни насоки под формата на образец на ДИС, които могат да се използват от държавите-членки с цел да се повиши сигурността и последователността;

11.

Призовава Комисията да предостави ясно определение на инвестициите, които подлежат на защита, включително ПЧИ и портфейлните инвестиции; счита все пак, че спекулативните форми на инвестиции във вида, определен от Комисията, не следва да се защитават; подчертава, че когато в приложното поле на инвестиционното споразумение са включени правата върху интелектуалната собственост, включително споразуменията, за които вече са предложени проектомандати, разпоредбите следва да избягват неблагоприятно въздействие върху производството на генерични лекарствени продукти и трябва да спазват предвидените от споразумението ТРИПС изключения в областта на общественото здраве;

12.

Отбелязва със загриженост, че преговарянето по широка гама от инвестиции би довело до смесването на областите на изключителна и споделена компетентност;

13.

Призовава за въвеждане на термина „инвеститор от ЕС“, който, отразявайки духа на член 207 от ДФЕС, би подчертал важността на насърчаването на инвеститорите от всички държави-членки при равни условия, гарантирайки им условия за функциониране и защита на техните инвестиции на равни начала;

14.

Припомня, че стандартното ДИС, сключено от държава-членка на ЕС използва широко определение за „чуждестранен инвеститор“; призовава Комисията да направи оценка дали поради тази причина не са допуснати злоупотреби; призовава Комисията въз основа на тази оценка да предостави ясно определение на понятието „чуждестранен инвеститор“ и да използва най-новите критерии на ОИСР за определяне на понятието ПЧИ;

15.

Подчертава, че защитата на всички инвеститори от ЕС трябва да остане основен приоритет за инвестиционните споразумения;

16.

Отбелязва, че договарянето на ДИС е процес, който отнема време; призовава Комисията да инвестира в своите човешки и материални ресурси при преговорите и сключването на инвестиционни споразумения на ЕС;

17.

Счита, че отправеното от Съвета искане в заключенията във връзка със съобщението искане, че новата европейска правна уредба не следва да се отразява отрицателно върху защитата на инвеститорите и гаранциите, произтичащи от действащите споразумения, може да създаде риск от оспорване на всяко ново споразумение и може да изложи на опасност необходимия баланс между защитата на инвеститорите и защитата на правото на регулиране, в епоха на увеличени вътрешни инвестиции; освен това, счита, че подобна формулировка на критерия за оценяване може да противоречи на смисъла и духа на член 207 от ДФЕС;

18.

Счита, че необходимостта от установяване на най-добри практики, която се посочва и в заключенията на Съвета, представлява най-разумният и ефективен вариант, който позволява разработването на последователна европейска инвестиционна политика;

19.

Счита, че бъдещите инвестиционни споразумения, сключени от ЕС, следва да се основават на най-добрите практики, почерпени от опита на държавите-членки и да включват следните стандарти:

20.

Призовава Комисията да направи оценка на потенциалното въздействие на включването на защитна клауза в бъдещите европейски инвестиционни споразумения и да представи доклад както на Европейския парламент, така и на Съвета;

21.

Призовава Комисията да гарантира реципрочност при договарянето на достъп до пазара с основните търговски партньори от развитите държави и големите нововъзникващи икономики, като същевременно отчита необходимостта чувствителните сектори да бъдат изключени и да се запази асиметрията в търговските отношенията на ЕС с развиващите се страни;

22.

Отбелязва, че очакваното подобряване на сигурността ще помогне на МСП да инвестират в чужбина, и в тази връзка посочва, че гласът на МСП трябва да бъде чут по време на преговорите;

23.

Подчертава, че бъдещите инвестиционни споразумения, сключени от ЕС трябва да спазват възможността за публична намеса;

24.

Изразява дълбоко съжаление по повод равнището на свобода на действие на международните арбитражи за даване на разширително тълкуване на клаузите за защита на инвеститорите, като по този начин се лишава от смисъл установената от публичен орган нормативна уредба; призовава Комисията да установи ясно определени стандарти за защита на инвеститорите, за да се избегнат подобни проблеми в новите инвестиционни споразумения;

25.

Призовава Комисията да включи във всички бъдещи споразумения специални клаузи, които установяват правото на страните по споразумението да приемат мерки, които наред с другото, уреждат областите на опазване на околната среда, общественото здраве, правата на работниците и потребителите, политиката в областта на промишлеността и културното многообразие;

26.

Подчертава, че Комисията взема решение според конкретния случай за сектори, които не са обхванати от бъдещите споразумения, например чувствителни сектори като култура, образование, обществено здравеопазване и стратегически сектори, важни за националната отбрана, и призовава Комисията да информира Европейския парламент относно мандата, който й се възлага за всеки отделен случай; отбелязва, че ЕС следва да осъзнава и загрижеността на партньорите си сред развиващите се страни и не следва да настоява за допълнителна либерализация, ако те считат, че тяхното развитие налага защита за определени сектори, най-вече сектора на обществените услуги;

27.

Подчертава, че бъдещата политика на ЕС трябва да насърчава също и устойчивите, щадящи околната среда (особено важен въпрос в областта на добивната промишленост) и благоприятстващи висококачествените условия на труд инвестиции в съответните предприятия; призовава Комисията да включва във всички бъдещи споразумения, препратка към актуализираните Ръководни насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия;

28.

Отново призовава в отнасящите се до инвестициите глави в ССТ във всички подписвани от ЕС споразумения за ССТ да бъде включена клауза за определяне на корпоративната социална отговорност, както и ефективни социални и екологични клаузи;

29.

Изисква Комисията да оценява как такива клаузи са включени в ДИС на държавите-членки, както и как биха могли да бъдат включени в бъдещи отделни инвестиционни споразумения;

30.

Приветства факта, че понастоящем редица ДИС съдържат клауза, която не допуска занижаване на степента на защита на законодателството в социалната и екологична област с цел привличане на инвестиции и призовава Комисията да обмисли включването на подобни клаузи в бъдещите споразумения;

31.

Счита, че основните промени следва да засегнат действащия режим за уреждане на спорове, така че да включат повече прозрачност, предоставяне на страните на възможност за обжалване, задължение за изчерпване на средствата за правна защита на местно равнище, в случай че те са достатъчно надеждни, за да гарантират справедлив съдебен процес, възможност за използване на подготвени от приятел на съда заключения (amicus curiae) и задължение да се избере едно единствено място на държавата на инвеститора за арбитраж;

32.

Счита, че, за да се гарантира всеобхватна защита на инвестициите, наред с процедурата за уреждане на междудържавни спорове, приложение следва да намери и процедурата за уреждане на спорове между инвеститор и държава,

33.

Осъзнава, че ЕС не може да използва действащите механизми за уреждане на спорове - Международна конвенция за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) и Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL), тъй като ЕС не членува в нито една от двете организации; призовава ЕС да включи глава относно уреждането на спорове във всеки нов инвестиционен договор на ЕС в съответствие с предложената в настоящата резолюция реформа; изисква Комисията и държавите-членки да поемат отговорностите си на основни международни действащи лица и да работят за осъществяването на необходимите реформи на правилата, уреждащи дейността на Международната конвенция за уреждане на инвестиционни спорове и на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право;

34.

Призовава Комисията да представи решения, които да дадат възможност на малките и средни предприятия да финансират по-добре високите разходи по процедурите за уреждане на спорове.

35.

Призовава Комисията да представи възможно най-бързо уредба в областта на начина на поделяне на отговорностите между равнището на ЕС и националното равнище, особено във финансово отношение, в случай че ЕС загуби дело при международен арбитраж;

36.

Подкрепя принципа за бъдещите инвестиционни споразумения на ЕС с предимство да се ползват партньори, които са държави с големи пазарни възможности, но в които чуждестранните инвестиции се нуждаят от повече защита;

37.

Отбелязва, че инвестиционният риск обикновено е по-висок в развиващите се и най–слабо развитите страни и че силната и ефективна защита на инвеститорите под формата на инвестиционни договори е от ключово значение за защитата на европейските инвеститори и може да подобри управлението, като по този начин постигне необходимата за увеличаването на ПЧИ в тези страни стабилна среда; отбелязва, че за да бъдат по-полезни за тези държави, инвестиционните споразумения следва да се основават и на задълженията на инвеститора по отношение на зачитането на правата на човека и стандартите за борба с корупцията, доколкото те са част от по-широко партньорство между ЕС и развиващите се страни за целите на намаляване на бедността; призовава Комисията да оценява жизнеспособните бъдещи партньори като се основава на най-добрите практики в областта на ДИС на държавите-членки;

38.

Изразява загриженост във връзка с това, че ПЧИ в най-слабо развитите страни са изключително ограничени и че има тенденция да се концентрират в природни ресурси;

39.

Счита, че трябва да се окаже по-силна подкрепа на местните дружества в развиващите се страни, по-специално чрез стимули за увеличаване на тяхната производителност, за ангажирането им в по-тясно сътрудничество и за подобряване на уменията на работната ръка – области със значителен потенциал за засилване на икономическото развитие, конкурентоспособността и растежа в развиващите се страни; насърчава също така трансфера на нови екологични технологии на ЕС към развиващите се страни като най-добрият начин за насърчаване на екологичен и устойчив растеж;

40.

Призовава Комисията и държавите-членки изцяло да вземат предвид позицията на Парламента преди започването на инвестиционните преговори, както и по време на преговорите; припомня съдържанието на рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Комисията, и призовава Комисията да се консултира с Парламента относно проекта за мандат за преговори достатъчно рано, за да може Парламентът да изрази своята позиция, която трябва да бъде надлежно взета предвид от Комисията и Съвета;

41.

Подчертава необходимостта от включването на ролята на делегациите на ЕСВД в стратегията за бъдещата инвестиционна политика, като признава техните възможности и местно ноу-хау за стратегически предимства при постигането на новите цели на политиката;

42.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на държавите-членки, на Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.