7.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 199/98

—

като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2010 г. (SEC(2010)1327),

—

като взе предвид своите предходни резолюции от 27 септември 2006 г. относно напредъка на Турция по пътя на присъединяване към ЕС (1), от 24 октомври 2007 г. относно отношенията между ЕС и Турция (2), от 21 май 2008 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2007 г. (3), от 12 март 2009 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2008 г. (4) и от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2009 г. (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно търговските и икономически отношения с Турция (6),

—

като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

—

като взе предвид Решение 2008/157/ЕО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция (7) („партньорството за присъединяване“) и предходните решения на Съвета относно партньорството за присъединяване от 2001, 2003 и 2006 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г.,

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че преговорите за присъединяването на Турция започнаха на 3 октомври 2005 г., след като Съветът одобри рамката за преговори, и като има предвид, че започването на тези преговори представляваше началото на дългосрочен и отворен процес;

Б.

като има предвид, че Турция е поела ангажимент за провеждане на реформи, за поддържане на добросъседски отношения и постепенно сближаване с ЕС, както и че тези усилия следва да се разглеждат като възможност за модернизиране на самата Турция,

В.

като има предвид, че пълното изпълнение на всички критерии от Копенхаген, както и интеграционният капацитет на ЕС, в съответствие със заключенията от заседанието на Европейския съвет, проведено през декември 2006 г., продължават да бъдат основата за присъединяване към ЕС, който е общност, основана на споделени ценности,

Г.

като има предвид, че Комисията заключи, че през 2010 г. Турция е продължила процеса си на политически реформи, но липсата на диалог и дух на компромиси между основните политически партии влияе отрицателно на отношенията между ключови политически институции и забавя работата по политическите реформи,

Д.

като има предвид, че Турция все още не е приложила за пета поредна година разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция и Допълнителния протокол към него,

1.

Поздравява турските граждани и гражданското общество за тяхната подкрепа за по-нататъшна демократизация на Турция и за техния ангажимент за отворено и плуралистично общество и в тази връзка призовава институциите на ЕС и държавите-членки да използват в пълна степен всички инструменти на политиката на разширяване на ЕС за страните кандидатки;

2.

Отбелязва бавния напредък на Турция по отношение на реформите и припомня, че турското правителство е поело ангажимент за провеждане на всеобхватни реформи с цел изпълнение на критериите от Копенхаген и модернизиране на Турция; призовава правителството да положи повече усилия в тази насока;

3.

Изразява загриженост за продължаващата конфронтация между политическите партии и липсата на готовност у правителството и опозицията да работят за постигането на единодушие по ключови реформи; настоятелно призовава всички политически сили, правителството и опозицията да работят заедно за укрепване на политическия плурализъм в държавните институции и насърчаване на модернизацията и демократизацията на държавата и обществото; призовава всички опозиционни сили да вземат конструктивно участие в процеса на реформи;

4.

Посочва важната роля на системата на взаимен контрол при управлението на една модерна демократична държава, която трябва да се основава на принципа за разделение на властите и баланс между функциите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, на зачитането на правата на човека и основните свободи, и по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на пресата, както и на политическата култура на участието, реално отразяваща многообразието на едно демократично общество;

5.

Подчертава ролята на турското Велико народно събрание като институция, която трябва значително да допринася за укрепване на системата на взаимен контрол и да подкрепя активно и конструктивно реформите за модернизация, на основата на ангажимент от страна на всички партии, като гарантира демократичен контрол по отношение на политиките на правителството;

6.

Приветства приемането на промени в конституцията като стъпка в правилната посока и настоятелно призовава за целесъобразното им прилагане, при пълно зачитане на стандартите на Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ) и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; но същевременно подчертава острата нужда от цялостна конституционна реформа, която да превърне Турция в пълноценна плуралистична демокрация, изградена на базата на защитата на правата на човека и основните свободи; приветства заявената от правителството и опозицията готовност да извършат такава реформа и призовава правителството да гарантира, че всички политически партии, както и гражданското общество участват активно в целия процес на конституционна реформа; призовава за прилагане на пакета от конституционни промени; препоръчва Венецианската комисия също да бъде поканена да участва;

7.

Приветства определени символични жестове и жестове на добра воля от страна на правителството, както и някои конкретни мерки, предприети в областта на свободата на мисълта, на съвестта и на вероизповеданието, защитата на малцинствата и културните права; настоява обаче, че са необходими систематични промени за пълното признаване на правата на малцинствата; по-специално насърчава правителството да даде нов тласък на процеса на демократично отваряне и призовава опозицията да подкрепя конструктивно и да участва в този процес;

8.

Изразява загриженост относно влошаването на свободата на пресата, относно някои актове на цензура и нарастващата автоцензура сред турските медии, включително и по интернет; призовава турското правителство да спазва принципите на свобода на пресата; подчертава, че независимата преса е ключов фактор за едно демократично общество и в тази връзка посочва съществената роля на съдебната власт за защита и укрепване на свободата на пресата, като така се гарантира публично пространство за свободна дискусия и се допринася за подходящо функциониране на системата на взаимен контрол; подчертава необходимостта от приемане на нов закон за медиите, който, наред с другото, да решава въпросите за независимостта, собствеността и административния контрол; взема решение да следи отблизо случаите на Nedim Șener, Ahmet Șık и други журналисти, подложени на полицейски или съдебен тормоз;

9.

Приветства новите закони за радио и телевизия, които предвиждат редица положителни промени, като например увеличаването на законния дял, който чуждестранни субекти могат да притежават законно в турски медийни компании (от 25 % на 50 %), но изразява безпокойство от факта, че излъчването на предавания може да бъде спирано на основания, свързани с националната сигурност, без съдебна заповед или съдебно решение; отбелязва със загриженост практиката за образуване на наказателни производства, по-специално по член 285 от Наказателния кодекс за „нарушаване на поверителността на наказателното разследване“ и по член 288 за „опити за оказване на влияние върху съдебните органи“, срещу журналисти, които съобщават данни за нарушения на правата на човека или повдигат други въпроси от обществен интерес; счита криминализирането на изразяването на мнение за важна пречка пред защитата на правата на човека в Турция и изразява съжаление за непропорционалните ограничения по отношение на свободата на изразяване на мнение, на сдружаване и на събрания; в тази връзка настоятелно призовава Турция към строго изпълнение на нейните международни задължения по отношение на правата на човека чрез изменение на съответното законодателство и чрез обучение на полицейските и съдебните служители в страната;

10.

Изразява съжаление за това, че редица законови разпоредби, като например членове 301, 318 и 220, параграф 6, член 314, параграф 2 от Наказателния кодекс и член 7, параграф 2 от Закона за борба с тероризма, Закон № 5816 от 25 юли 1951, както и някои изявления на правителството и дейности на прокуратурата, продължават да ограничават свободата на изразяване на мнение; повтаря призивите си към правителството да приключи прегледа на правната рамка за свободата на изразяване на мнение и незабавно да я приведе в съответствие с ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; в този контекст отново посочва необходимостта турското правителство да предостави ясни насоки за прокурорите във връзка със законите, които често се използват за ограничаване на свободата на изразяване на мнение; изразява съжаление относно честото и непропорционално закриване на интернет страници и призовава правителството да подготви изменения на Закона за интернет (Закон № 5651), за да гарантира, че този закон вече не ограничава свободата на изразяване и правото на гражданите на достъп до информация;

11.

Настоятелно призовава правителството да зачита правата във връзка със свободата на събранията и свободата на сдружаване, заложени в членове 33 и 34 от турската конституция; в този контекст изразява съжаление за полицейското насилие, използвано срещу студентските демонстрации в Анкарския университет през декември 2010 г., и го осъжда;

12.

Признава, че въпросът за правата на ромите в Турция понастоящем е обект на значително внимание и че както правителството, така и опозиционните партии са поели политически ангажимент във връзка с това; препоръчва изпълнението на правителствения план за жилищно настаняване на ромите да се наблюдава и преразглежда внимателно, особено що се отнася до устойчивостта и методиката на самия план; насърчава правителството да се стреми към активно приобщаване и надеждно консултиране с ромските общности в рамките на всички процеси, свързани с приобщаването на ромите в страната;

13.

Оценява напредъка, постигнат при реформирането на съдебната система, и повтаря становището си, че независимостта и безпристрастността на съдебната система са ключови фактори за функционирането на едно плуралистично демократично общество; изразява загриженост, че условията в турската съдебна система все още не са се подобрили достатъчно, за да бъде гарантирано правото на справедлив и своевременен съдебен процес; отправя искане до правителството да приложи приетите в тази област конституционни промени, при пълно зачитане на разделението на изпълнителната и съдебната власт, както и на независимостта и безпристрастността на съдебната система, в съответствие с европейските стандарти;

14.

Въпреки това изразява загриженост относно тълкуванието от турския Върховен съд на Наказателно-процесуалния кодекс, което удължава срока на предварително задържане преди провеждането на съдебен процес на 10 години, в очевидно нарушение на европейските стандарти в тази област; призовава турското Велико народно събрание да измени съответното законодателство съгласно съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; привлича вниманието върху задължението на Турция за стриктно изпълнение на ангажимента й по член 6 от ЕКПЧ във връзка с провеждането на справедлив процес в разумен срок, по-специално като създаде апелативни съдилища в правната си система и укрепи капацитета на своите върховни съдилища;

15.

Приветства решението на Европейския съд по правата на човека по делото Dink срещу Турция от 14 септември 2010 г.; следователно призовава турските органи да подкрепят изцяло действията, които трябва да се предприемат вследствие на решението, като приложат подходящи мерки, за да защитят упражняването на свободата на изразяване; изразява безпокойството си от това, че турската държавна администрация създава изкуствени пречки, възпрепятстващи разкриването на действителните подбудители за убийството на арменския журналист Hrant Dink;

16.

Приветства факта, че приетите конституционни промени най-накрая осигуряват основа за създаване на институцията „омбудсман“ и настоятелно призовава правителството да подготви, а парламента да приеме законодателство, предвиждащо демократична процедура за назначаване, която да доведе до заемането на тази нова длъжност от широко уважавана личност; приветства предложеното създаване на национална институция по правата на човека и призовава турското Народно събрание да се допита до гражданското общество и да даде достатъчно гаранции за независимостта на този нов орган в съответствие с „Парижките принципи“;

17.

Приветства напредъка, постигнат в отношенията между гражданските и военните структури, и по-специално увеличаването на гражданския контрол чрез ограничаване на юрисдикцията на военните съдилища, предвиждане на възможност за съдебно преразглеждане на решенията на Върховния военен съвет и създаване на процедури за съдебни процеси срещу висши офицери в граждански съдилища; отбелязва, че осъществяването на този напредък следва да продължи, за да се гарантира пълен граждански контрол и призовава турския парламент да заеме активна позиция за осигуряване на парламентарен контрол над силите за сигурност, включително и пълен контрол по отношение на бюджета за отбрана;

18.

Подчертава, че разследванията на предполагаеми планове за преврат, като например случаите „Ergenekon“ и „Sledgehammer“, трябва да покажат силата и наличието на подходящо, независимо и прозрачно функциониране на турските демократични институции и съдебна система; изразява загриженост относно прекалено дългите периоди на предварително задържане преди провеждането на процес и подчертава необходимостта от ефективни съдебни гаранции за всички заподозрени; е загрижен от липсата на напредък в тези разследвания и отбелязва, че наскорошното задържание на добре известни журналисти като Nedim Șener и Ahmet Șık може да доведе до загуба на доверие в тези съдебни процеси, които всъщност трябва да доведат до засилване на демокрацията.

19.

Изразява съжаление, че измененията относно закриването на политически партии, предложени като част от неотдавнашната конституционна реформа, не получиха подкрепа от мнозинството в турското Велико народно събрание и настоятелно призовава всички политически партии да приведат приложимото законодателство в съответствие със становището на Венецианската комисия;

20.

Повтаря призива от своите предишни резолюции за реформиране на избирателната система чрез намаляване на прага от 10 %, като така се укрепи партийният плурализъм и се отрази по-добре многообразието на турското общество; по-специално изразява съжаление за факта, че през 2010 г. не беше извършена реформа в тази област; призовава за цялостно преразглеждане на правилата за финансирането на партиите и предизборните разходи с цел укрепване на вътрешнопартийната демокрация и насърчаване на по-отворена политическа система; насърчава политическите партии да укрепят своята вътрешнопартийна демокрация и да увеличат отчетността на избраните членове пред техните избиратели;

21.

Изразява съжаление, че не е постигнат напредък по ограничаването на имунитета на членовете на парламента по отношение на свързани с корупция нарушения и същевременно отбелязва загрижеността за осигуряването на подходяща защита за изразяването на ненасилствено мнение в парламента; следователно призовава правителството и парламента да постигнат съгласие относно подходяща реформа на системата на парламентарен имунитет;

22.

Отбелязва настоящото турско председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа и насърчава Турция да покаже своя ангажимент по отношение на ценностите на Съвета на Европа, като подпише и ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и като ратифицира всички допълнителни протоколи към ЕКПЧ;

23.

Приветства ратификацията от страна на турското Велико народно събрание на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и призовава Турция да приложи предвидените в него разпоредби незабавно и в тясно сътрудничество с Подкомитета за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

24.

Подкрепя текущия диалог на правителството с религиозните общности, включително алевитската, гръцката, арменската, арамейската и други християнски общности, но изразява разочарование за това, че е постигнат само ограничен напредък по отношение на правната рамка за функционирането на тези общности, и по-специално във връзка с техните възможности за придобиване на правосубектност, откриване и ползване на храмове, обучаване на свещеници и решаване на имотни проблеми, които не са обхванати от Закона за фондациите; като отбелязва преобладаващите закъснения и процедурни проблеми, призовава за ефективни и постоянни усилия при прилагането на Закона за фондациите, който трябва да позволи на гореспоменатите религиозни общности да функционират без неправомерни ограничения, в съответствие с ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; настоятелно призовава правителството да засили още повече подкрепата си за свободата на съвестта и религиозния плурализъм в турското общество;

25.

Поради това призовава правителството да разглежда тези въпроси систематично, като измени законодателството и гарантира подходящото му прилагане на всички равнища на държавно управление, включително и в общините; в този контекст посочва и препоръките, приети от Венецианската комисия през пролетта на 2010 г., относно правосубектността на религиозните общности и църковната титла „Вселенска“ православна патриаршия; приветства неотдавнашното решение на „Съвета на фондациите“ за прехвърляне на гръцкото сиропиталище за момчета „Büyükada“ към Вселенската патриаршия съгласно решението на Европейския съд по правата на човека, както и даването на турско гражданство на няколко гръцки православни духовници, с цел улесняване на Патриаршията и Светия синод; приветства религиозната церемония в манастира-музей Sümela в Трабзон и церемонията в църквата на остров Акдамар в провинция Ван; изразява съжаление за решението на турския Върховен съд срещу манастира „Мор Габриел“ във връзка със спор за земя със села и турското Министерство на финансите; отново посочва очакването си, че съобщенията на правителството относно повторното отваряне на гръцката православна семинария в Халки скоро ще бъдат последвани от действия и мерки за безпроблемно обучение на духовниците от християнските общности; настоятелно призовава правителството да обърне специално внимание на образователните материали в училищата, които следва да отразяват религиозния плурализъм на турското общество, както и на необходимостта от безпристрастност на учебните материали;

26.

Остро осъжда непреставащото терористично насилие, извършвано от ПКК, включена в списъка на ЕС на терористичните организации на ЕС, и от други терористични групи на турска територия; насърчава Турция, ЕС и неговите държави-членки да засилят сътрудничеството си в борбата с тероризма с ЕС, в тясно сътрудничество с координатора на ЕС за борба с тероризма и с Европол и при стриктно спазване на международните правни норми в областта на правата на човека;

27.

Призовава правителството да поднови усилията си в рамките на демократичното отваряне с оглед цялостното разрешаване на кюрдския въпрос и постигането на мирно разрешение: по-специално като обезпечи последователното тълкуване на законите, позволяващи употребата на кюрдския език в политическия и обществения живот и в образованието; като въведе изменение в законодателството в областта на борбата срещу тероризма с цел да се избегне злоупотребата с тълкуване или разширеното тълкуване; като гарантира свободата на изразяване, сдружаване и събиране; като разрешава по ефективен начин проблема с изселените от родните им региони лица, чието изселване е последица, наред с другото, от дългия конфликт; като продължава да се стреми към подобряване на социално-икономическото положение на югоизточната част на страната; в този контекст изразява своята загриженост относно продължаващите съдебни процеси в Диарбакър срещу 151 кюрдски политически активисти, включително осем избрани и заемащи длъжността си кметове, което представлява намеса в законни политически дейности;

28.

Приветства укрепването на законовата рамка, гарантираща правата на жените и равенството между половете посредством пакета от конституционни реформи; изразява безпокойството си по отношение на спадащия дял на участие в работната сила, дори сред добре образованите жени; настоятелно призовава правителството, предприемаческите среди и гражданското общество да предприемат всеобхватни мерки – като например борба срещу неграмотността сред жените, активна подкрепа по отношение на достъпа на момичетата до средно образование и осигуряването на инфраструктура на заведения за отглеждане на деца - за справяне с бедността сред жените и повишаване на социалната интеграция на жените и участието им на пазара на труда; освен това насърчава въвеждането на система на запазени квоти, за да бъде гарантирано значимо присъствие на жените на всички равнища в предприятията, публичния сектор и политическия живот; по-специално призовава политическите партии да използват възможността, предоставена им от предстоящите избори, за да укрепят активната ангажираност на жените в политиката;

29.

Изразява дълбокото си съжаление от постоянните високи равнища на домашно насилие, което включва и така наречените престъпления на честта, както и от явлението принудителен брак; приветства в тази връзка поетите от движенията на жените инициативи, придаващи видимост на тези проблеми и настоятелно призовава правителството да увеличи усилията си за превенция на всички равнища, по-специално чрез прилагане на Закона за защита на семейството 4320, и да наблюдава изпълнението му от полицията и съдебната власт, като задължи общините с повече от 50 000 жители да предоставят достатъчен брой убежища за жените и непълнолетните, намиращи се в опасност, като упражнява ефективен контрол върху изпълнението на това задължение и като въведе система за последваща подкрепа на жените и непълнолетните, напускащи убежищата, с цел да се предостави психологическа подкрепа, правна помощ и здравни услуги и помощ за повторното им интегриране в обществото; призовава правителството да създаде адекватен и ефективен надзор на изпълнението от страна на общините на това задължение; настоятелно призовава съдебната система да гарантира, че проявите на насилие срещу жени и непълнолетни и срещу хора, които се борят срещу така наречените престъпленияна честта, биват наказвани по един съгласуван и подходящ начин;

30.

Настоятелно призовава правителството да гарантира, че равенството независимо от пола, социалния пол, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на увреждане, възрастта или сексуалната ориентация се гарантира от правото и се прилага ефективно; изразява съжаление относно неотдавнашните съдебни дела срещу асоциации на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица, но приветства факта, че тези въпросни дела са били прекратени от съдилищата; при все това отбелязва необходимостта от допълнителни действия срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуална ориентация, както се предвижда в препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба срещу дискриминацията, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност; призовава турското правителство да нареди на турските въоръжени сили да сложат край на класификацията на хомосексуалността като „психосексуално“ заболяване; изисква проектозаконът относно борбата срещу дискриминацията и комитета за равенство да бъде приведен в съответствие със стандартите на ЕС, в това число по отношение на аспектите, свързани с пола и сексуалната ориентация; настоятелно призовава националните и местните органи да сложат край на продължаващите убийства на транссексуални лица, в това число на транссексуални лица, предоставящи сексуални услуги;

31.

Счита, че в съответствие със задълженията си по международното право Турция следва да въведе законодателство, предвиждащо цивилна или социална служба като алтернатива на военната служба, която да не е дискриминационна по отношение на продължителността и да е на основата на свободния избор; изисква от правителството да гарантира пълно зачитане на решението на Европейския съд по правата на човека по случая Ülke срещу Турция, като измени законодателството си така, че да предотврати продължаващото наказателно преследване на отказващите да изпълняват военна служба поради своите убеждения; призовава правителството да разследва обвиненията за малтретиране във военните арести на отказващите да изпълняват военна служба поради убежденията си и да предприеме стъпки за предотвратяване на такова малтретиране в бъдеще;

32.

Подчертава важността на това, да се предостави ефективна защита на защитниците на правата на човека; изразява загриженост поради продължаващите съдебни дела и съдебно преследване срещу защитници на правата на човека и обръща специално внимание на делото срещу Pinar Selek, продължило дванадесет години въпреки три оправдателни присъди; призовава Комисията да следи отблизо нейния случай, както и всички подобни случаи, и нейни представители да присъстват систематично на такива дела;

33.

Настоятелно призовава основните политически партии да постигнат решение относно забраната за носене на забрадки в университетите, за да се противопоставят на поляризиращото въздействие на този въпрос върху турското общество; настоятелно призовава това решение да се основава върху зачитането на свободния избор на жените;

34.

Настойчиво повтаря призива си към турското правителство - при липсата до момента на напредък вследствие на Резолюция 1625 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) - да следва политики за запазване на двукултурния характер на турските острови Gökçeada (Imvros) и Bozcaada (Tenedos) и по-специално да решава проблемите, които срещат членовете на гръцкото малцинство по отношение на правата си на собственост и образование;

35.

Поздравява Турция за издръжливостта на нейната икономика в условията на световната икономическа криза; подчертава, че това икономическо възраждане представлява уникална възможност за увеличаване на равнищата на участие в работната сила и тези на заетостта, които са все още много ниски – достигат едва 50 %, и да задвижи процеса на постепенна социална интеграция; изтъква общата отговорност на правителството и социалните партньори и ги приканва да засилят сътрудничеството си с цел укрепване на основите на една социално ориентирана икономика;

36.

Настоятелно призовава турското правителство и правителствата на държавите-членки на ЕС да разглеждат и представят приобщаването на граждани на ЕС от турски произход в обществата на техните нови страни не като заплаха, а като добра възможност за бъдещето на нашите общества;

37.

Отбелязва взаимната зависимост между европейската и турската икономика и изтъква потенциала за повишаване на просперитета в ЕС и Турция, успоредно с напредването на процеса на интеграция на Турция на пазара на ЕС;

38.

Приветства въведените от конституционните изменения подобрения в областта на социалния диалог и профсъюзните права; но подчертава, че в допълнение към тях правната рамка, включително очакваното законодателство за профсъюзите, трябва да бъде приведена в съответствие с нормите на ЕС и МОТ; насърчава всички участващи в Икономическия и социален съвет страни да увеличат ангажираността си и сътрудничеството помежду си за постигане на тази цел;

39.

Припомня необходимостта от засилване на сближаването сред турските региони и между селските и градските райони; изтъква във връзка с това специалната роля на образованието и необходимостта от решаване на продължаващия голям проблем с регионалните различия по отношение на качеството на образованието и процентите на записаните ученици;

40.

Призовава правителството да разгледа по изчерпателен начин устойчивостта и екологичните последствия на своите планове за нова водоснабдителна и енергийна инфраструктура, предвидени от проекта Югоизточен Анадол (GAP), които има опасност да разрушат околната среда и уникалния ландшафт на много региони и по-специално въздействието, което подобен проект ще окаже върху съседен Ирак; по-специално изтъква необходимостта да бъде гарантирано, че проектозаконът за защита на природата и биологичното разнообразие ще бъде изменен така, че да съхранява културното и археологическото наследство като изцяло зачита европейските норми, както и да разпредели по ясен начин отговорността за защитата на природата в рамките на изпълнителната власт; призовава турското правителство да приеме по-амбициозен набор от политики, подкрепени с конкретни планове за действие за борба с увеличаването на въглеродните емисии;

41.

Призовава турското правителство да даде активната си подкрепа за текущите преговори, да допринесе по конкретен начин за цялостното уреждане на кипърския въпрос и да улесни създаването на подходяща атмосфера за преговорите, като незабавно започне да изтегля военните си сили от Кипър; настоятелно призовава двете общности в Кипър да работят усилено, в съответствие с призива на генералния секретар на ООН, да извлекат ползите от вече постигнатия в преговорите напредък, за да постигнат устойчиво разрешение, в съответствие със съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, по-конкретно с Резолюция 550 (1984 г.), и с принципите, на които се основава ЕС, за доброто на кипърските граждани, на ЕС и на Турция;

42.

Насърчава Турция да увеличи подкрепата си за Комисията за безследно изчезналите лица в Кипър, по-специално като улесни достъпа й до военните зони и архиви, и в съответствие с констатациите на Европейския съд по правата на човека да предприеме всички други подходящи действия, свързани с хуманитарната страна в случаите на безследно изчезналите лица;

43.

Призовава Турция и кипърско-турските органи да се въздържат от всякакво ново заселване на турски граждани на острова, тъй като това би продължило да променя демографското равновесие и да намалява желанието на неговите граждани за бъдеща обща държава въз основа на тяхното общо минало; призовава Турция да се заеме с въпроса за заселването на турски граждани на острова в съответствие с Женевската конвенция и принципите на международното право;

44.

Настоятелно призовава и двете страни, Турция и Армения, да ратифицират, без поставяне на предварителни условия, протоколите и да отворят границите си и призовава Турция да използва позицията си в региона, за да подобри мерките за изграждане на доверие;

45.

Отбелязва усилените опити на Турция и Гърция за подобряване на двустранните им отношения; при все това изразява съжалението си, че обявената от Турското велико народно събрание заплаха за повод за война (casus belli) спрямо Гърция все още не е оттеглен; очаква турското правителство да прекрати продължаващите нарушения на гръцкото въздушно пространство и полетите на военни самолети над гръцки острови;

46.

Подчертава, че Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) е подписана от 27-те държави-членки на ЕС и от останалите страни кандидатки и че е част от достиженията на правото на ЕС; поради тази причина призовава правителството да подпише и ратифицира тази конвенция без по-нататъшно забавяне;

47.

Одобрява задълбочаването на връзките между Турция и Ирак, включително с регионалното кюрдско правителство, и изтъква по-специално приноса на Турция за стабилизирането на Ирак; настоятелно призовава Турция да обсъди с иракското правителство и другите съседни страни мерки за борба срещу отрицателното въздействие на хидрографския язовирен проект, обявен от турското правителство;

48.

Изразява съжаление относно неприлагането от страна на Турция на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция, което продължава да оказва отражение върху хода на преговорите, и призовава турското правителство да прилага изцяло Протокола;

49.

Отбелязва постигнатия от Турция напредък в главата за енергетиката и настоятелно призовава още веднъж Съвета да открие преговорите по тази глава без повече отлагане; призовава турското правителство да увеличи усилията си при преговорите за присъединяване към Договора за създаване на енергийна общност; приветства ратифицирането на междуправителственото споразумение за Набуко и подписването на меморандума за разбирателство за експлоатацията на газопровода „Междусистемна връзка Турция–Гърция– Италия (ITGI)“ - два важни проекта за енергийната сигурност на ЕС;

50.

Приветства текущите преговори по главата за безопасност на храните, ветеринарна и фитосанитарна политика, отворена на 30 юни 2010 г.; насърчава Турция да предприеме необходимите мерки с цел затваряне на определени глави, като например тази за предприятията и индустриалната политика или за трансевропейските мрежи;

51.

Приветства завършването на преговорите за споразумение за реадмисия между ЕС и Турция, и призовава турското правителство да гарантира, че до влизането в сила на това споразумение, съществуващите двустранни споразумения изцяло се прилагат; подчертава значението на засилването на сътрудничеството между ЕС и Турция в областта на управлението на миграциите и пограничния контрол, също и, наред с другото, предвид големия процент нелегални имигранти, влизащи на територията на ЕС през Турция; приветства допитването до гражданското общество относно три проектозакона в областта на убежището и настоятелно призовава правителството да внесе своевременно законите в парламента; счита, че след влизането в сила на споразумението за реадмисия, Съветът следва да предостави на Комисията мандат за започване на диалог в областта на визите с особено внимание към условията за влизане на предприемачи и студенти, пътуващи в ЕС, като необходима стъпка във връзка с мобилността;

52.

Отбелязва все по-активната външна политика на Турция, имаща за цел укрепването на ролята й на регионален фактор; настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията / върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да отчете в пълна степен това измерение и да си сътрудничи с Турция за координирането на целите и отдаване на дължимото на интересите на ЕС; призовава турското правителство да засили координацията на външната си политика с ЕС; принципно приветства неотдавна обявената от Турция политика на „нулеви проблеми със съседните страни“, но изтъква необходимостта от запазване на недвусмисления ангажимент на Турция към европейските ценности и интереси; призовава заместник-председателя на Комисията / върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да активизира текущия диалог с Турция по външнополитически въпроси от взаимен интерес; в светлината на надеждите, които Турция вдъхва на много хора в арабския свят, в качеството си на светска демокрация с преобладаващо мюсюлманско население, горещо насърчава по-нататъшното полагане на съгласувани усилия в подкрепа на демократизацията и развитието в Близкия изток и Северна Африка;

53.

Подчертава стратегическото значение на Черноморския регион за ЕС; счита, че Турция е важен партньор на ЕС в този регион и я призовава да подкрепя прилагането на политиките и действията на ЕС в региона и да оказва активен принос за тях, в т.ч. евентуалната бъдеща стратегия на ЕС за Черно море;

54.

Настоятелно призовава турското правителство да даде пълната си подкрепа на усилията на международната общност, имащи за цел да попречат на Иран да придобие ядрени оръжия, и изразява съжалението си по отношение на факта, че Турция гласува против съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН; счита, че Турция би могла да допринесе за демократизацията и укрепването на правата на човека в Иран, като координира усилията си с ЕС;

55.

Счита, че Турция е призвана да играе важна роля за създаването на благоприятни условия за близкоизточния мирен процес и стабилизирането на Ливан, и призовава Турция да възстанови тесните си връзки с Израел, да възобнови градивното си посредничество и по-специално да допринесе за укрепване на Палестинската власт;

56.

Отчита градивната ангажираност на Турция в подкрепа на усилията на трансатлантическите партньори в Афганистан и на Балканите; при все това изразява съжаление, че стратегическото сътрудничество между НАТО и ЕС отвъд споразуменията по „Берлин плюс“ бива блокирано от възраженията на Турция;

57.

Призовава турското правителство да подпише и представи за ратифициране устава на Международния наказателен съд, като по този начин ще засили приноса и ангажимента на Турция към глобалната система за многостранни действия;

58.

Отбелязва заключенията и подобренията, предложени от Европейската комисия в годишния доклад за 2009 г. относно прилагането на Инструмента за предприсъединителна помощ, с оглед на определянето на приоритетните цели и следователно на проектите в съответствие с критериите за присъединяване, както се предлага в специалния доклад № 16/2009 на Европейската сметна палата; подчертава значението на щателното проследяване на прилагането на Инструмента за предприсъединителна помощ с оглед на стартирането на нови проекти;

59.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на генералния секретар на Съвета на Европа, на председателя на Европейския съд по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и парламента на Република Турция.