28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/42

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „ЕС 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Годишно изследване на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“,

—

като взе предвид заключенията на председателството след срещата на Европейския съвет от 17–18 юни 2010 г.,

—

като взе предвид заключенията на председателството след заседанията на Европейския съвет от март 2000 г., 2001 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и от декември 2009 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно икономическото управление (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад) (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно създаването на постоянен механизъм за действие при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната (3),

—

като взе предвид член 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид препоръката на Съвета относно общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приета на 7 юли 2010 г.,

—

като взе предвид решението на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки,

—

като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ следва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна посредством създаване на работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, основаващ се на петте водещи цели на ЕС по отношение на насърчаването на заетостта, подобряване на условията за иновации, изследвания и развитие, постигане на целите за изменението на климата и за енергетиката, подобряване на образователното равнище и насърчаване на социалното включване, по-специално чрез намаляване на бедността,

1.

Подчертава, че действията по стратегията „Европа 2020“ са от съществено значение за бъдещите перспективи на всички европейски граждани, осигурявайки устойчиви работни места, дългосрочен икономически растеж и социален напредък; изразява опасението си, че стратегията „Европа 2020“ няма да може да спази обещанията си поради слаба структура на управление, и поради това настоятелно призовава Съвета да засили общностния метод; отново подчертава важността на интегрирането на целите на стратегията „Европа 2020“ в рамката на икономическото управление и призовава европейското полугодие да бъде включено като част от пакета за законодателното управление; подчертава, че постигането на „Европа 2020“ е от съществено значение и не е факултативно;

2.

Счита, че Годишното изследване на растежа и рамката на европейското полугодие са инструменти от съществено значение за постигането на засилена координация на икономическите политики; независимо от това изтъква, че те не следва да заменят или да отслабят значението на съществуващите инструменти, предвидени от Договора, по-специално общите насоки за икономическите политики и насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, по отношение на които Парламентът има силно участие и бива консултиран; подчертава необходимостта от съгласуваност с постиженията на петте водещи цели на стратегията „Европа 2020“, по които бе постигнато съгласие между Европейския Съвет и Комисията с оглед гарантирането на нейния успех;

3.

Подчертава, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да преодолее разминаването между обявените амбиции, наличните ресурси и използваната методология; призовава следващата многогодишна финансова рамка (МФР) да отрази амбициите на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да изясни бюджетните аспекти на водещите инициативи, тъй като тези приоритетни планове за действие преминават през всички политики, финансирани от бюджета на ЕС; настоятелно призовава Комисията да внесе предложения за създаване на нови собствени ресурси на Съюза, с цел да му бъдат осигурени реални и независими финансови ресурси;

4.

Подчертава, че стратегията „Европа 2020“ изисква реформи, както и съществени и ранни публични и частни инвестиции в един широк спектър от проекти; отбелязва, че за целта е необходима мобилизация както на съществуващите, така и на нови иновативни инструменти и приходи;

5.

Изисква Комисията и държавите-членки да създадат надеждна рамка за финансиране, а Европейският съвет да разгледа потребностите от финансиране като част от прегледа на икономическото управление; счита, че за финансирането на стратегията „Европа 2020“ е необходим съгласуван набор от инициативи за политики, ангажиращи такива европейски институции като ЕИБ и ЕБВР; освен това подчертава, че финансирането от страна на частния сектор ще бъде безусловно необходимо и то налага създаването на правна рамка, насочена към дългосрочните рискове, свързани с това;

6.

Изразява убеждение, че с помощта на правилната политическа рамка и адекватни бюджетни средства селското и горското стопанство могат да играят важна роля в общата европейска стратегия за гарантиране на икономическо възстановяване, като същевременно допринасят за продоволствената сигурност на равнище ЕС и в глобален план, спомагат за запазването на селския ландшафт, който съставлява 90 % от територията на ЕС, гарантират ползи, свързани с околната среда, и дават съществен принос за търсенето на алтернативни източници на енергия;

7.

Счита, че една силна и добре финансирана политика на сближаване, която обхваща всички европейски региони, трябва да бъде основен допълващ елемент на стратегията „Европа 2020“; счита, че тази политика, чрез своя хоризонтален подход, е предпоставка за успешно осъществяване на целите на „Европа 2020“, както и за постигането на социално, икономическо и териториално сближаване;

8.

Счита, че държавите-членки следва да бъдат насърчавани да включват като първостепенен приоритет в своите национални програми за реформа справянето с безработицата и предотвратяването на дългосрочното изключване от пазара на труда; изразява убеждението си, че това следва да бъде съчетано с мерки за гарантиране на създаването на повече работни места, по-добри работни места и високи равнища на висококачествена заетост в средносрочен и дългосрочен план;

9.

Подчертава жизненоважната роля на холистичния подход към рестартирането на единния пазар, който да гарантира по-добри икономически показатели и засилено социално измерение, като същевременно възстанови доверието чрез поставянето на гражданите в самото ядро на единния пазар; счита, че цялостните насоки от най-високо политическо равнище и участието от страна на Европейския съвет са от ключово значение за успеха на рестартирането на единния пазар;

10.

Обръща внимание на ролята, която интелигентното регулиране може да играе в подобряването на регулаторната рамка, в която осъществяват дейността си предприятията; счита, че съдържащите се там предложения могат да спомогнат за осигуряването на силна бизнес среда, допринасяща за растежа и иновациите, но отбелязва, че всички партньори в законодателния процес трябва да поемат отговорност за създаването на по-ефективни и по-малко обременяващи регулаторни норми;

11.

Изразява своето разочарование от това, че две години след приемането на „Small Business Act“ Комисията не е предприела конкретни действия и инициативи; настоятелно призовава Комисията и Съвета да насърчават една по-благоприятна за МСП среда; призовава Комисията и държавите-членки да стимулират прозрачното използване на възлагането на обществени поръчки преди търговската реализация за новаторски и „зелени“ технологии;

12.

Приветства предложението на Комисията за засилено сътрудничество по отношение на създаването на европейски патент и призовава за бързото му приемане от Парламента и Съвета;

13.

Настоява, че равенството между половете остава ключова цел за постигането на амбицията ЕС 2020; следователно призовава за пълно участие на жените на пазара на труда и за пълно включване на трудещите се жени в професионалното обучение; също така призовава за изкореняване на съществуващата разлика в заплащането между мъжете и жените;

14.

Подчертава, че понастоящем съдържанието на стратегията „Европа 2020“, като например водещите цели, водещите предложения, проблемните области и показателите, продължава да е с много общ характер; изтъква, че този набор от инициативи би могъл да бъде осъществен единствено чрез конкретни ангажименти от страна на държавите-членки в техните национални програми за реформа и чрез конкретни и последователни законодателни предложения;

15.

Приветства водещата инициатива „Съюз за иновации“ като ключова движеща сила за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, насочена към основните социални предизвикателства като енергетиката, изменението на климата, здравеопазването и застаряването на населението; припомня, че целта за постигане на 3 % се състои от 2 % дял от частни разходи и 1 % дял от публични разходи; отбелязва, че все още има сериозни слабости в областта на частните разходи за изследвания, които могат да бъдат преодолени само чрез приемане на регулаторна среда за предприятията, включително МСП; във връзка с това приветства намерението на Комисията да подобри рамковите условия за иновации за предприятията, по-специално по отношение на правата на интелектуална собственост;

16.

Подчертава необходимостта от засилване, стимулиране и гарантиране на финансирането на изследванията, иновациите и развитието в ЕС чрез значително увеличаване на съответните разходи в периода след 2013 г.; изтъква важността на достъпа за МСП до РП и ПКИ; призовава за преразглеждане на Финансовия регламент, за да се улесни кандидатстването на МСП; подчертава липсата на финансиране за вече приети важни инструменти за изследвания, иновации и развитие, като например стратегическия план за енергийните технологии (План SET); подчертава важния принос на Рамковата програма за изследвания в борбата с изменението на климата; посочва важния принос на структурните фондове за стимулирането на изследванията, развитието и иновациите на национално и регионално равнище; подчертава необходимостта от създаване на взаимодействие между структурните фондове и финансирането на РП;

17.

Изразява убеждението си, че иновационните европейски предприятия се нуждаят не от субсидии, а от повече свобода и по-добър достъп до рисков капитал; счита, че Европейският съюз следва да приспособи тази необходимост, като разшири постоянните продукти за разпределяне на риска, предлагани от Европейската инвестиционна банка чрез Финансовия инструмент за споделяне на риска; счита, че е налице значителен неизползван потенциал за насърчаване на новаторството посредством възлагането на обществени поръчки;

18.

Приветства водещата инициатива „Младежта в движение“; настоятелно заявява, че качеството и достъпът до подходящо образование е постоянна предпоставка за устойчива социална пазарна икономика; подчертава във връзка с това, че ако държавите-членки се стремят да постигнат общите цели за икономически растеж и целите за образование, подходящите инвестиции ще бъдат от решаващо значение за техните системи за образование и обучение, включително в професионалното образование и обучение; изразява съжаление обаче, че водещата инициатива не разглежда основни въпроси като например участието в обществото или бедността сред младежта; призовава за по-сериозни предложения по отношение на приобщаването;

19.

Призовава Комисията да продължи да финансира по подходящ начин съществуващите програми за мобилност и младежки програми, като програмите за учене през целия живот („Еразъм“, „Леонардо“, „Коменски“, „Грунтвик“), „Младежта в действие“ и „Мария Кюри“; счита, че това ще представлява важен принос в борбата срещу безработицата сред младежта и за достигане на равнище на заетост от 75 %;

20.

Подчертава, че „Младежта в движение“ няма да се справи сама с будещата тревога безработица сред младежта в цяла Европа; призовава всяка държава-членка да създаде като част от националната си програма за реформа национална стратегия за справяне с безработицата сред младите хора и да им осигури достъп до образование и обучение; подчертава, че политиките по отношение на младежта трябва да се разглеждат във връзка с политиките в сферата на образованието, трудовата заетост и социалното приобщаване; изразява твърдата си подкрепа за предложението за препоръка на Съвета относно европейска гаранция за младите хора и настоятелно призовава Съвета да я приеме възможно най-скоро;

21.

Приветства амбициозното предложение относно „Програма за цифрови технологии за Европа“, но призовава Комисията да ускори приемането на предложенията, свързани с единния пазар на цифровите технологии, като например електронна търговия, интелектуална собственост, доверие и сигурност онлайн, роуминг и електронно установяване на истинността; призовава всички участници да превърнат в реалност първата политика в областта на радиочестотния спектър; подчертава необходимостта от развитие на свободното движение на съдържание и знания, т.нар „пета свобода“;

22.

Подчертава, че плурализмът и независимостта на медиите са стълб на европейската демокрация; настоятелно призовава Комисията да гарантира плурализма на медиите; счита, че защитата на личната сфера представлява основна ценност и призовава за приспособяването на Директивата за защита на данните към настоящата цифрова среда за да се гарантира, че всички граждани разполагат с контрол върху своите лични данни;

23.

Приветства водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“ относно Европа за ефективното използване на ресурсите и настоятелно призовава Комисията да продължава своята работа по формулирането на конкретните политики, за да гарантира прехода към ефективно използваща ресурсите и основана на възобновяеми източници икономика; призовава Комисията да разработи конкретни целеви показатели и да гарантира, че договорените цели са постигнати и че те може да бъдат наблюдавани в рамките на европейския семестър за координация на политиките на стратегията „Европа 2020“; подчертава неотложната необходимост да се модернизира и осъвремени европейската енергийна инфраструктура, да се развият интелигентните мрежи и да се изградят вътрешни връзки, необходими за осъществяването на вътрешния пазар на енергия и за повишаването на сигурността на доставките, както и да се постигнат енергийните и климатичните цели и да се ускорят процедурите за издаване на разрешение;

24.

Припомня, че енергийната ефективност е най-ефективният в икономическо отношение начин за намаляване на емисиите, подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособността и намаляване на сметките за енергия на потребителите, както и за създаване на заетост; подчертава, че държавите-членки не демонстрират достатъчно усилия за постигане на целта за 20 % енергийна ефективност; поради това призовава държавите-членки да засилят мерките и да направят необходимото за постигането на тази цел, с която се ангажираха през 2007 г.; изисква от Комисията и държавите-членки да се съберат, за да разработят мерки, с които да гарантират, че целта е постигната, както изиска Парламентът в своите резолюции относно преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност (доклада „Bendtsen“) и относно разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (доклада „Kolarska-Bobinska“);

25.

Изразява съжаление, че в това водещо съобщение не се придава достатъчна значимост на ефективното използване на ресурсите като общ приоритет за политиката на ЕС; настоятелно заявява, че ЕС трябва да започне преход към рециклираща икономика, като гарантира намаляване на произвежданите отпадъци и стойността на повторното използване на ресурсите; подчертава, че устойчивостта на околната среда зависи от намаляването на използването на ресурсите; призовава Комисията да предложи набор от показатели, така че те да могат да бъдат наблюдавани в рамките на националните програми за реформа;

26.

Призовава за цялостен, балансиран и далновиден подход към индустриалната политика на ЕС, насочен към развитието на силна, конкурентоспособна, съгласувана, ефикасна и разнообразна индустриална основа и при който са координирани новаторството, научните изследвания, конкуренцията, единният пазар, търговските политики и политиките по отношение на околната среда; счита, че ключовите цели следва да бъдат насърчаване на създаването на работни места и на конкурентоспособността на европейските предприятия в международен план, интелигентно преструктуриране и диалог със служителите, устойчива икономика и свободен избор на технологични възможности и мобилност на научните работници; призовава за незабавно прилагане на принципите на интелигентното регулиране в независими оценки на въздействието, включително „изпитване на конкурентоспособността“ на новото законодателство, проверка в областта на малките и средните предприятия (МСП) с цел да се гарантира по-благоприятна регулаторна среда за малките предприятия и по-малко административни тежести, изпитване на устойчивостта в съответствие с целите на ЕС по отношение на климата, енергетиката, ефективното използване на ресурсите и рециклирането, както и последващо „изпитване на пригодността“ за съществуващото законодателство;

27.

Подчертава, че политиките на ЕС в областта на транспорта и енергетиката, включващи инфраструктурата и услугите, имат ключово значение за постигането на целите на „Европа 2020“ подчертава, че транспортният сектор ще гарантира, че пазарът на ЕС ще запази позицията си като зона на висококвалифицирано производство чрез декарбонизация на всички видове транспорт, прилагането на концепцията за единно европейско железопътно пространство и доизграждането на единното европейско небе; призовава за ефективна европейска стратегия за суровините с цел подобряване на достъпността и ефективното използване на енергията и ресурсите, като същевременно се осигуряват материали с изключително важно значение чрез разработването споразумения за свободна търговия и стратегически партньорства; призовава за значително подобрен достъп до финансиране в новаторството и инфраструктурата, особено за интелигентните мрежи, екологичните технологии, електронното здравеопазване, трансевропейските мрежи (TEN) и проектите с доказана добавена стойност, които не може да бъдат финансирани от пазара; в тази връзка призовава за предприемането на стъпки за проучване на възможностите, които предлагат проектните облигации;

28.

Подчертава, че силните системи за социална закрила предотвратяват дългосрочната изолация; настоятелно заявява, че инвестирането в активни политики за пазара на труда, възможности за образование и обучение за всички, за да се придобиват нови умения, е от основно значение за намаляване на безработицата; подчертава важността на МСП и повторното активиране на единния пазар в тази връзка; подкрепя по-специално прилагането на европейската рамка за квалификациите и планираната законодателна инициатива за реформа на професионалните квалификации, за да се осигури взаимно признаване на професионалните квалификации;

29.

Приветства „Програма за нови умения и работни места“; отбелязва, че гъвкавата сигурност успешно се прилага в някои страни, но предупреждава, че концепциите за гъвкава сигурност не могат да разгърнат своя потенциал в държави-членки с малки възможности за засилване на системите за социална закрила поради бюджетни ограничения и макроикономически неравновесия и счита, че намаляването на сегментирането на пазара на труда трябва да бъде постигнато чрез гарантиране на подходящо равнище на сигурност за работниците, сключили всякакви видове договори, особено уязвимите групи; напомня на Комисията да не пренебрегва необходимостта от гарантиране на социално справедлив преход към по-устойчив пазар на труда, както и огромния потенция на устойчивите работни места; подчертава, че пазарни реформи може да бъдат въведени успешно единствено чрез постигане на висока степен на социален консенсус посредством споразумения със социалните партньори;

30.

Припомня, че стратегията „Европа 2020“ включва цел поне 20 милиона от лицата, страдащи от бедност и социална изолация или изправени пред такъв риск, да бъдат изведени от това състояние; настоятелно призовава Комисията и Съвета да гарантират спазване на Хартата на основните права и на хоризонталната социална клауза (член 9 от ДФЕС), за да гарантират, че всички политики допринасят за постигането на целта за намаляване на бедността, а не я накърняват;

31.

Призовава държавите-членки да се ангажират с борбата срещу бедността сред децата чрез подходящи мерки, така че личното развитие на децата да не бъде ограничавано и те да не бъдат поставяни в неравностойно положение при започването на професионалния си живот;

32.

Приветства предложенията за Европейска платформа срещу бедността и социалната изолация, но призовава за по-конкретни действия за осигуряване на социално приобщаване, по-специално укрепване на социалния отворен метод на координация, като интегрирана стратегия, включваща заинтересованите страни на национално и местно равнище, в това число лицата, страдащи от бедност и социална изолация; отново заявява призива си за по-широка програма за насърчаване на достойната работа, за гарантиране на правата на работниците в цяла Европа и за подобряване на условията на труд, за справяне с неравенството и дискриминацията и за борба срещу бедността сред работещите;

33.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет и на Комисията.