28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/9

—

като взе предвид хоризонталната социална клауза, предвидена в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия от 7 юли 2010 г., озаглавено „Зелена книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи“ (COM(2010)0365),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията (1),

—

като взе предвид доклада на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията от 7 юли 2010 г., озаглавено „Зелена книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи“ (2),

—

като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки: част II на Интегрирани насоки за стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)0193) и своята позиция от 8 септември 2010 г. във връзка с него (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2009 г., озаглавено „Справяне с последиците от застаряването на населението в ЕС (Доклад от 2009 г. за застаряването на населението)“ (COM(2009)0180) и своята резолюция от 7 септември 2010 г. (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно обновената социална програма (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2008 г. относно бъдещето на социалноосигурителните системи и пенсиите: тяхното финансиране и тенденцията към индивидуализиране (7),

—

като взе предвид резолюцията си от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС (8),

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0507) и своята позиция от 20 юни 2007 г. (9),

—

като взе предвид стратегията на Европейския съвет, формулирана в Стокхолм през 2001 г., за реформиране на пенсионните системи в Европа,

—

като взе предвид решението, взето в рамките на Европейския съвет от Лаакен през 2001 г., за определянето на общи цели за пенсиите, в което се изтъква необходимостта те да бъдат по-адекватни, устойчиви и приспособими,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 23 от нея,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0025/2011),

А.

като има предвид, че в днешно време хората се приобщават към групата на трудещите се в по-напреднала възраст поради процентът безработица, който засяга по-специално младите хора с недостатъчно добра квалификация, или поради по-голяма продължителност на образователния им цикъл и в някои случаи поради по-високата им степен на образование, и че средно хората напускат пазара на труда преди достигането на законово установената пенсионна възраст, че активният им живот бива прекъсван от наложили се периоди на неактивност и че тяхната продължителността на живот нараства,

Б.

като има предвид, че финансовата и икономическа криза усили значително основното демографско предизвикателство, пред което е изправен ЕС,

В.

като има предвид, че според наличните данни броят на лицата, присъединяващи се към пазара на труда, намалява (населението на ЕС в трудоспособна възраст ще започва да намалява от 2012 г. нататък) и че броят на пенсионерите се увеличава (през 2008 г. съотношението на гражданите на ЕС на трудоспособна възраст спрямо това на тези, които са на възраст 65 години и повече, беше четири към едно, като то ще прерасне в съотношение пет към едно до 2020 г., а до 2060 г. ще достигне съотношение две към едно);като има предвид, че тази тенденция варира в зависимост от демографските различия между държавите-членки,

Г.

като има предвид, че осигуряването на адекватни, устойчиви и сигурни пенсии е неотменно свързано с по-високо равнище на заетост, по-висока производителност и икономически растеж,

Д.

като има предвид, че икономическото управление на Европейския съюз следва да отчете холистичния подход, във вида, в който той е представен в Зелената книга,

Е.

като има предвид, че финансовата криза доведе до нарастване на безработицата, бедността и социалното изключване, увеличаване на бюджетния дефицит в редица държави-членки и до проблеми по отношение на финансирането на пенсиите (независимо дали се финансират чрез облагане с данък или с други средства), както и че тя извади наяве уязвимостта на някои от пенсионните системи,

Ж.

като има предвид, че целта за 75 % заетост, заложена в стратегията ЕС 2020, трябва да допринесе за устойчивостта на пенсионните системи,

З.

като има предвид, че нарастващото преобладаващо присъствие на временни или несигурни работни места намалява вноските в пенсионните системи и нанася вреда на стабилността на тези системи и на адекватността на бъдещите пенсии,

И.

като има предвид, че смекчаването на риска и реагирането на сътресения трябва да бъдат взети предвид при създаването на пенсионни фондове,

Й.

като има предвид, че лицата, които посвещават своето време и умения на отглеждането на деца или на полагането на грижи за възрастни хора, следва да получат обществено признание, като това може да се осъществи чрез предоставянето на тези лица на индивидуални права, по-специално по отношение на пенсиите,

К.

като има предвид, че равенството между жените и мъжете е ценност, цел и основно право в Съюза и че е дълг на институциите на ЕС да включат равенството между половете във всички свои действия,

Л.

като има предвид, че жените се сблъскват с пряка и непряка дискриминация по отношение на различни аспекти, свързани с пенсиите, в Европейския съюз,

М.

като има предвид, че прогнозите за въздействието на пенсионните реформи обикновено се основават на примерни данни за мъж с пълен трудов стаж, работил на пълно работно време и получавал средни трудови доходи, и че актюерските таблици, основани на пола, имат отрицателно въздействие върху изчисленията на пенсиите за жените и предвиждат по-нисък размер на пенсиите спрямо доходите преди пенсиониране за жените,

Н.

като има предвид, че възрастните жени са в особено несигурно положение, ако тяхното право на пенсия се основава на тяхното семейно положение (пенсия на съпруг или наследствена пенсия) и ако те не разполагат с достатъчни собствени пенсионни права поради прекъсвания на трудовата си дейност,

1.

Приветства холистичния подход, приет от Зелената книга, който има за цел да внесе свеж тласък на национално равнище и на равнище ЕС с оглед създаването на здрава, адекватна в дългосрочен план, устойчива и сигурна пенсионна система, при запазване на принципа на субсидиарност; изтъква, че традициите, икономическото и демографското положение и спецификата на пазара на труда се различават в отделните държави-членки и че трябва да се спазват принципите на субсидиарност и солидарност, съгласно които държавите-членки носят пълна отговорност за организационната структура на своите пенсионни системи;

2.

Изтъква, че държавите-членки са изправени пред огромни предизвикателства в стремежа си да гарантират, че пенсиите ще отговорят на очакванията на гражданите и ще бъдат адекватни и устойчиви във време, когато социалните и икономическите обстоятелства са по принцип трудни и се различават за всяка държава-членка и при всяка правна система;

3.

Подчертава, че МСП са един от основните източници на заетост и растеж в ЕС и ще продължават да дават съществен принос за устойчивостта и адекватността на пенсионните системи в държавите-членки; следователно желае да види развитието на секторните, междусекторните и/или териториалните фондове, за да се увеличи присъединяването на работниците и служителите в МСП към пенсионни системи, което би могло да послужи като пример за най-добра практика;

4.

Изтъква, че осъществяването на вътрешен пазар със стабилната икономическа и социална политика, при отчитане на предизвикателствата на солидарността между поколенията, значително допринася за устойчивостта на политиките на заетост, растежа, създаването на работни места и стабилността, по-точно посредством поддържане на социалното сближаване; припомня, че социалните партньори трябва да изиграят важна роля в тази връзка;

5.

Счита, че дългосрочните инвестиции и спестяванията за бъдещата устойчивост на пенсионните системи са от съществено значение и следва да бъдат взети предвид в рамките на макроикономическото наблюдение;

6.

Отбелязва, че общите насоки на икономическите политики и Пактът за стабилност и растеж се позовават на свързани със застаряването публични разходи; счита, че правилното включване на преките обществени пенсионни задължения в изчисляването на публичния дефицит е едно от многото условия за устойчиво развитие; изисква това измерение да бъде надлежно взето предвид при реформата на икономическото управление, при гарантиране на адекватно третиране на отделните стълбове на пенсионните системи и обръщане на внимание на устойчивото им развитие;

7.

Призовава Комисията и Съвета - като има предвид, че устойчивата и добре функционираща пенсионна система е изключително важна за гражданите и за стабилността на публичните финанси - да гарантират, че разходите, свързани с пенсионните реформи, ще продължат да се вземат предвид при оценката на това дали към дадена държава-членка да бъде приложена процедура при прекомерен дефицит и препоръчва акцентът да пада върху устойчивостта на системата за финансиране, а не предпочитанието да се отнася към определен вид пенсионна реформа; отбелязва, че цялостните реформи на пенсионната система изискват значителни разходи за преобразуване, които трябва да се вземат предвид за целите на изчисляване на държавния дълг и бюджетния дефицит;

8.

Подчертава, че устойчивостта на публични финанси изисква включването на целия публичен и частен дълг в оценката; изтъква, че пенсионното осигуряване представлява нещо повече от обикновени спестявания, определени като пенсии; изисква прозрачност и изрично оповестяване на пълния размер на нефинансираните преки пенсионни задължения на публичния сектор с оглед устойчивост на публичните финанси в дългосрочен план;

9.

Подчертава, че пенсиите и пенсионните системи са отговорност на държавите-членки; признава, че икономиките на държавите-членки зависят една от друга и следователно призовава ЕС и държавите-членки добре да координират своите различни пенсионни политики и да гарантират адекватността, безопасността и устойчивостта на пенсионните системи чрез използване на отворения метод на координация;

10.

Отбелязва, че пенсионните схеми от първи, втори и трети стълб в държавите-членки значително се различават една от друга, че ЕС не разполага с набор от общи критерии, определения и задълбочен анализ, които да дават обща представа за различните пенсионни системи, както и за техния капацитет да отговарят на нуждите на гражданите, и че поради тази причина липсва прозрачен надзор, приложим към всички системи; подчертава, че ЕС следва преди всичко да засили съпоставимостта на пенсионните схеми и да насърчава обмена на добри практики; счита, че Комисията трябва да положи необходимите усилия, за да предложи типология на пенсионните системи в държавите-членки, както и общ набор от определения, за да даде възможност за сравняването им;

11.

Изразява съжаление, че Зелената книга не отделя достатъчно внимание на въпросите, свързани с пола; счита, че съществуващото неравенство между мъжете и жените по отношение на пенсиите се дължи на упоритото неравенство на пазара на труда, като например на продължителността на безработицата, боледуването, задълженията за полагане на грижи, различията в заплащането на мъжете и жените, твърде големия дял на жените на несигурните работни места и местата с непълно работно време, както и на пречките пред съвместяването на професионалния и личния живот; следователно призовава Комисията и държавите-членки да продължат да полагат усилия за изкореняване на това неравенство и така да гарантират в дългосрочен план равно третиране на мъжете и жените по отношение на пенсиите, например чрез включването на отпуска по майчинство и за полагане на грижи за по-възрастни членове на семейството като истинска работа, която да дава право на пенсия за мъжете и жените;

12.

Подчертава значението на индивидуализирането на правото на пенсия и призовава за използването на критерии при изчисляването на пенсиите на жените, така че да се гарантира икономическата независимост както на мъжете, така и на жените; настоятелно призовава държавите-членки да помислят по въпроса за възприемането на подход към пенсиите, който да се прилага в продължение на целия живот, за да дадат отговор на предизвикателствата, възникващи вследствие на съвременния цикъл на трудов живот;

13.

Отбелязва, че справедливостта между поколенията и интересите на по-младото поколение трябва да бъдат основни аспекти на един метод на засилена координация между държавите-членки за по-нататъшно развитие на националните пенсионни политики, въз основа на сътрудничеството между държавите-членки;

14.

Призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да задължат доставчиците на професионални и други допълнителни пенсии да използват полово неутрални таблици за смъртността при изчисляването на пенсиите, така че жените да не бъдат санкционирани за по-голямата си продължителност на живот;

15.

Счита, че не е възможно ЕС да определи адекватно равнище на пенсиите, тъй като това зависи много от специфичните обстоятелства в държавите-членки; при все това приканва Комисията да излезе с предложение за насоки, които да позволяват установяването за всяка държава-членка на критерии за минимално равнище на пенсиите; счита, че държавите-членки следва определят адекватността като необходимо условие, при изпълнението на което възрастните лица да могат да живеят достоен живот;

16.

Счита, че самите държави-членки са отговорни за установяването на адекватни разпоредби за пенсионно осигуряване на техните граждани в рамките на социалната и икономическата им политика; насърчава ги да установят система, която да бъде възможно най-подходящата за гарантирането на достоен жизнен стандарт за всеки, като се обръща по-специално внимание на най-уязвимите групи в обществото;

17.

Подчертава, че сред разнообразието от пенсионни системи, диверсификацията на пенсионните доходи от смес от обществени (първи стълб), комбинирани с професионалните (в повечето случаи - втори стълб) схеми може да предложи гаранция за адекватно пенсионно осигуряване;

18.

Отбелязва, че в повечето държави-членки първият стълб е най-важният и се основава на принципа на солидарност и че финансирането на първия стълб няма да бъде подложено на такова напрежение ако повече хора работят и ако бъде разрешен проблемът с неразрешения и недеклариран труд, другите алтернативни форми на финансиране на първия стълб биха също така могли да бъдат разисквани между държавите-членки в рамките на отворения метод на координация; подчертава, че задължителните разходопокривни схеми доказаха своята стабилност и надеждност по време на тестването, което представляваше за тях финансовата и икономическа криза; призовава държавите-членки да гарантират, че пенсиите от първи стълб са над границата на бедността;

19.

Подчертава, че за устойчивостта и адекватността на пенсионните системи в някои държави-членки от значение са разпоредбите за спестяванията по третия стълб; въпреки това подчертава, че тази възможност съществува единствено за лицата, които имат адекватен доход, който би им помогнал да правят вноски в тези системи, и следователно може да изиграе ограничена роля за предоставянето на достойни доходи;

20.

Изразява увереност, че по-добрият обмен на информация между държавите-членки относно разходите и ефективността на видовете данъчни облекчения върху частните пенсии би бил много полезен;

21.

Счита, че като се има предвид бюджетният натиск, ефективността на социалните разходи е от съществено значение; счита, че предвид настоящия бюджетен натиск, социалните разходи изиграха ролята на икономически и социален амортисьор за последствията от кризата; счита, че разходопокривните системи доказаха основната си роля по отношение на солидарността между поколенията; счита също така, че втори и трети стълб трябва да изиграят допълваща роля за намаляване на натиска; призовава държавите-членки да гарантират възможно най-добрата комбинация от видове пенсионно осигуряване в бъдеще; призовава държавите-членки да подобрят достъпа на гражданите до частните пенсионни спестовни схеми; посочва, че поради финансовата криза редица държави-членки предвиждат въвеждането на промени в своите пенсионни системи; въпреки това ги призовава настоятелно да гарантират, че всички пенсионни системи продължават да бъдат стабилни, надеждни и устойчиви и че всички промени биват предприемани след съответен социален диалог и въз основа на предоставянето на достатъчно информация; застъпва възгледа, че ако служителите могат да правят избор, следва да им бъде предоставено достатъчно време, за да вземат добре осведомени и обмислени решения;

22.

Подчертава, че икономическият растеж и високата степен на заетост, при високо равнище на инфлацията нанасят вреди върху устойчивостта и адекватността на пенсионните системи;

23.

Счита, че укриването на данъци се е превърнало в будещо тревога явление и срещу него трябва да бъде водена възможно най-ефективна борба, тъй като то подрива бъдещата адекватност и стабилност на пенсионните системи;

24.

Счита, че поради демографските тенденции и необходимостта от гаранция за възможността за финансиране на пенсиите, е необходимо повече хора да участват в пазара на труда и това участие да бъде за по-дълъг период, но също така отбелязва, че очакваната продължителност на живота нараства и че по-доброто професионално здраве е предпоставка за по-дълъг активен живот; призовава държавите-членки да позволят на лицата, които желаят да продължат да се трудят, да направят това; призовава държавите, увеличили законово установената пенсионна възраст, или които възнамеряват да го направят, да насърчават работата на възрастните хора посредством мерки за данъчни и социални облекчения; също така приканва държавите-членки да въведат адаптирани и гъвкави трудови договори и схеми за пенсиониране за възрастните хора, с цел насърчаване и улесняване на съчетаването на работата и пенсията, както и да въведат възпиращи мерки, така че предприятията да не могат да уволняват възрастните хора така лесно; призовава Комисията да започне проучване, което да анализира начина, по който разпределението на богатството се отразява на продължителността на живота в държавите-членки;

25.

Отбелязва, че съществуват големи различия между законово установената пенсионна възраст и действителната възраст, на която по-възрастните хора напускат пазара на труда, и препоръчва да се отдава приоритет на гарантирането, че служителите могат да продължат да работят докато достигнат законово установената пенсионна възраст; отбелязва, че тези неравенства са особено очебийни при служителите в най-трудоемките категории труд; призовава по тази причина държавите-членки и социалните партньори да обменят информация относно добрите практики; призовава също така държавите-членки да сключват споразумения, които да имат положително отражение върху пенсиите и чрез гъвкавост да доведат до увеличаване на трудовия живот до достигането на законово установената пенсионна възраст, например чрез разработването на всеобхватни стратегии за управление на възрастта на национално равнище и на равнище отделни дружества, и чрез развиване на нови форми на разпоредби за балансиране на трудовия живот, приспособени към специфичните потребности на по-възрастните работници и служители и чрез възнаграждаване на хората, които работят по-дълго;

26.

Подчертава, че по-възрастната работна сила и по-дългия трудов живот могат да дадат положителен принос към възстановяването и бъдещия растеж; счита, че един динамичен пазар на труда трябва да предлага на (по-възрастните) работници и служители, които извършват тежък физически и/или умствен труд, креативни решения, като например по-голяма гъвкавост на установената със закон пенсионна възраст, частично пенсиониране, пригодени условия за труд, насърчаване на ученето през целия живот, подобряване на услугите за търсене на работа или смяна на работното място, с цел постигане на продължително равновесие между изискванията на работното място и капацитета на работниците и служителите; счита, че във връзка с това е необходима активна политика за предотвратяване на дискриминация на основата на възраст, като се следи за правилното прилагане на директиви 2000/78/ЕО и 2006/54/ЕО и се насърчава една европейска култура на активно остаряване, осигуряваща на по-възрастните хора достоен живот при запазена жизненост; призовава държавите-членки да комбинират санкциите за дискриминация на трудовия пазар със стимули за работодателите с цел създаването на приобщаващ трудов пазар; призовава държавите-членки, в контекста на реформите и удължаването на трудовия живот, и с помощта на Комисията, да положат усилия за по-ефективно прилагане на директивите относно здравето и безопасността на работното място;

27.

Приветства споменаването в стратегията „ЕС 2020“ на включването на по-възрастните работници и служители в пазара на труда; изказва съжаление, че в стратегията „ЕС 2020“ не се отделя изрично внимание на достойни, устойчиви и адекватни пенсионни системи, въпреки че постигането на някои от целите, посочени в стратегията „ЕС 2020“, зависи от тях; по тази причина предлага целите на Зелената книга да бъдат включени в стратегията „ЕС 2020“;

28.

Счита, че успешно провеждане на стратегията „ЕС 2020“ означава, че ще бъдат създадени повече сигурни, висококачествени работни места и че по-голям брой хора ще участват в пазара на труда при подходящо заплащане и подходящи условия на труд, което ще доведе до увеличаване на задължителните вноски за социално осигуряване, и че това ще бъде от полза за икономическия растеж, като по този начин ще се засили устойчивостта и адекватността на пенсионните системи;

29.

Подкрепя в съответствие със стратегията „ЕС 2020“ провеждането на целенасочена и активна политика в областта на пазара на труда, която ще допринесе за повишено участие в сферата на заетостта на онези, които в момента не са подобаващо представени на пазара на труда, особено най-уязвимите; счита, че ЕС трябва да разработи нови показатели за наблюдение на отражението на пенсионните реформи върху уязвимите групи; подчертава, че в рамките на Европейския съюз незаконният труд е все още широко разпространен и че това отслабва възможностите на социалната политика; призовава компетентните институции в държавите-членки да насърчават социалното приобщаване и да се борят срещу недекларирания труд с цел подобряване на равновесието на пенсионните системи;

30.

Отбелязва, че като цяло прилагането на директивата относно ИППО се бави; призовава Комисията, при необходимост, да предприеме действия срещу държави-членки, за да гарантира правилното и навременно прилагане на директивата относно ИППО;

31.

Изразява съгласие, че целта следва да бъде постигане на висока степен на сигурност за бъдещите пенсионери на разумна цена за предприятията осигурители и при наличието на стабилни пенсионни системи;

32.

Отбелязва, че член 15, параграф 6 от директивата за ИППО гласи, че по отношение на изчисляването на техническите резерви „Комисията предлага всички необходими мерки, за да предотврати евентуални нарушения, предизвикани от различните нива на лихвените проценти и за защита на интересите на бенефициерите и членовете по всички системи“; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието преди да преразгледа директивата относно ИППО и да вземе предвид тенденцията към повече схеми с дефинирани вноски и по-малко схеми с дефинирани доходи;

33.

Припомня формулировките в директивата относно ИППО, че „един истински вътрешен пазар на финансовите услуги е от съществено значение за икономическия растеж и за създаването на работни места в Общността“ и че „настоящата директива представлява следователно първа стъпка към създаването на вътрешен пазар за системите за професионално пенсионно осигуряване, организиран на европейско равнище“;

34.

Подчертава, че новосъздаденият европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) трябва в пълна степен да използва своите правомощия и да играе важна роля в процеса на подготовка за преразглеждане на директивата относно ИППО и в разработването на правни разпоредби като проекти на технически стандарти, насоки и препоръки за режим на платежоспособност; припомня, че директивата относно ИППО следва да не се прилага за никакви обществени пенсионни задължения или професионални пенсионни системи в първия стълб;

35.

Счита, че качествените елементи на „Платежоспособност II“ са ценна отправна точка за подобряване на надзора на ИППО; отбелязва, че това важи в частност за изискванията във връзка с доброто управление на риска;

36.

Подчертава, че в идните години мобилността на пазара на труда в ЕС ще бъде от решаващо значение за създаване на работни места и икономически растеж; по тази причина счита, че доверието на гражданите ще се повиши, когато бъдат отстранени пречките пред вътрешната и трансграничната мобилност; счита, че на проблеми като липса на възможност за прехвърляне, дълги правопораждащи срокове, запазване на пасивните права, запазване равнището на защита и различно данъчно третиране и актюерски принципи трябва да се обърне внимание с оглед на последствията им за пенсионните системи; подчертава положителното въздействие, което може да има един по-динамичен пазар на труда върху пенсионната система;

37.

Отбелязва, че в първия стълб правото на пенсия се урежда от съответния регламент за координация, но че за другите стълбове са необходими опростени решения;

38.

Отбелязва, че съществува тенденция към повече схеми с дефинирани вноски и по-малко схеми с дефинирани доходи; отбелязва, че в резултат на това пенсионните институции прехвърлят риска, свързан с инвестициите, върху плащащите пенсионни осигуровки лица; счита, че поради разнообразието и комплексността на различните професионални пенсионни системи на капиталовопокривен принцип е необходимо да се определят условия относно преносимостта на придобитите пенсионни права, в смисъл че преносимостта започва със сключването на нови договори, като заявление за трансфер на пенсионни права се удовлетворява, само ако сумата, подлежаща на пренасяне, се внесе във фонд, предназначен за изплащане на пенсии за старост; изисква задълбочено проучване на данъчните въпроси, свързани с професионалните пенсионни системи на капиталовопокривен принцип и системите за животозастраховане със спестовен характер; счита, че по отношение на презграничните въпроси дейността на ЕС следва да бъде ясно съсредоточена върху разработване на минимални стандарти за придобиване и запазване на пенсионни права и облекчаване на създаването на национални системи за проследяване на тези права;

39.

Приветства изграждането на национални системи за проследяване на пенсионни права от различни източници във всички държави-членки и призовава Комисията да внесе предложения за Европейска система за проследяване;

40.

Отбелязва, че в много държави-членки се признава значението на професионалните пенсионни системи и че ЕС може да добави стойност като предвиди координация между различните схеми и насърчаване на държавите-членки да гарантират, че е налице социална, правна и икономическа рамка, която предоставя съответстващо равнище на защита на членовете на пенсионните схеми и гарантира достъп до разбираема информация за пенсиите; подчертава, че в случаи, в които държавите-членки имат задължителни пенсионни фондове, управлявани от частни институции, на такива схеми следва също да бъде извършена оценка от гледна точка на изпълнението на европейските условия и критерии по отношение на сигурността, инвестициите и класификацията на активите; подчертава, че като принцип при всички предложения за професионални пенсионни системи трябва да бъде извършена цялостна оценка на въздействието преди всичко с оглед на количественото изразяване на допълнителните разходи и административни тежести;

41.

Счита, че в държавите-членки, в които са въведени задължителни професионални пенсии и те не са включени предимно в първия стълб, тези разпоредби за втория стълб следва да са по право достъпни за всеки работник и служител без каквато и да било дискриминация на основата на възраст, пол, сфера на дейност и/или договор за работа;

42.

Призовава Комисията да насърчи държавите-членки да извършат проучване по какъв начин може да се поощри работникът или служителят да използва правото си на участие във втория стълб в рамките на интензивен социален диалог, както и да внесе предложения за насърчаване на такъв стълб, там където той все още не съществува; призовава ги също така да разработят метод на управление, гарантиращ съвместното управление на този фонд, особено що се отнася до стратегията за инвестиране на спестяванията;

43.

Призовава държавите-членки да подкрепят развитието на социален и граждански диалог относно пенсионното осигуряване за старост и да отчитат в пълна степен резултатите от този диалог;

44.

Счита, че правилата на ЕС по отношение на третия стълб и безпроблемното му презгранично функциониране трябва да бъдат разгледани обстойно в светлината на правилното функциониране на вътрешния пазар, особено що се отнася до финансовите продукти, и че следва да бъдат създадени равностойни условия за всички участници; подчертава, че това преразглеждане на правилата трябва да отчита интересите на участниците в тези схеми;

45.

Счита, че за да се постигне съгласуваност на режимите за регулиране и надзор на различните доставчици на финансови услуги, трябва да се прилага принципът „еднакви рискове – еднакви правила – еднакъв капитал“, отчитайки характеристиките на всички пенсионни продукти или схеми;

46.

Признава, че все още съществуват пречки за предлагането през граница на индивидуално пенсионно осигуряване (трети стълб), като например животозастрахователни полици; изисква предложения от Комисията във връзка с възможностите за преодоляването им, както и обща рамка за регулиране на тази дейност;

47.

Отбелязва, че по отношение на прехвърлените на Европейския съюз правомощия, свързани с пенсиите, европейското законодателство е силно фрагментирано; призовава Комисията да проучи дали би било целесъобразно да се рационализира тази законодателна рамка като част от по-доброто регулиране;

48.

Припомня вече взетото решение за създаването на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО); подчертава необходимостта, този орган да бъде снабден със средства, така че да може да извършва ефективно поставените му задачи и при това по-специално да отчита в достатъчна степен особеностите и спецификите на професионалното пенсионно осигуряване;

49.

Отбелязва, че по отношение на пенсионните фондове, включително ИППО, все още се прилага регулиране и надзор като към самостоятелни финансови единици, макар и на практика тези дейности да се вършат от конгломерати;

50.

Счита, че предложенията за режим на платежоспособност за ИППО трябва да признават спецификите на пенсиите, като се има предвид, че рисковете в застрахователния сектор се различават от тези, пред които са изправени ИППО, по-специално що се отнася до условността на пенсионните права, срокът на действие на пенсионните портфейли и факта, че ИППО са дружества със специално предназначение, управляващи портфейл с хомогенни продукти; подчертава, че основната цел на подобен режим е да осигури по-добра защита на настоящите и бъдещи пенсионери; счита, че е необходимо да се извърши цялостна оценка на въздействието на такива предложения преди всичко с оглед на количественото изразяване на допълнителните разходи и административни тежести; счита, че всяко преразглеждане на режима за платежоспособност за ИППО следва да се извърши в рамките на съществуващата директива относно ИППО; подчертава, че разглеждането на въпросите, свързани с режима на капиталови изисквания за пенсионните фондове, е тясно свързано с подходящото разрешаване на въпросите, засягащи член 8 от директивата относно неплатежоспособността;

51.

Подчертава, в съответствие със заявлението на Комисията в Зелената книга, че директивата относно ИППО се основава на подхода за минимално хармонизиране на „Платежоспособност I“, докато в близко бъдеще застрахователните предприятия ще прилагат основания на риска режим на „Платежоспособност II“ дори и за дейността си в областта на професионалното пенсионно осигуряване;

52.

Подчертава, че финансовите пазари могат да функционират ефективно само когато съществува доверие и сигурност и счита, че доверието и сигурността изискват стабилни правила за регулиране и надзор за финансовите институции и че ИППО не би следвало да са изключение;

53.

Призовава Комисията да разработи предложения за вземане на решения във връзка с режима на платежоспособност на ИППО и по-специално, в съответствие с обявеното от нея в Зелената книга намерение, да започне във възможно най-кратък срок проучване на въздействието във връзка с прилагането на режим, подобен на „Платежоспособност II“;

54.

Отбелязва голямото разнообразие на подходите за прилагане и изпълнение на директивата относно неплатежоспособността; отбелязва, че макар съответните законодателни разпоредби да са напълно достатъчни, резултатите може да бъдат недостатъчни, което е в противоречие с целта на директивата; позовава се на заключението на Комисията, че в някои случаи, свързани с изпълнението на налаганите от член 8 от директивата задължения, може да възникнат въпроси относно това доколко някои от тези мерки са достатъчни за защита на интересите на служителите и пенсионираните лица в случай на неплатежоспособност на работодателя, и че е необходимо да се търси решение на редица проблеми;

55.

Призовава Комисията да следи отблизо прилагането на настоящата директива, в обосновани случаи да предприема действия срещу държавите-членки и при преразглеждането на тази директива да отчита специфичното положение във връзка с финансовите задължения на работодателя по отношение на служителите или по отношение на пенсионните му фондове;

56.

Счита, че съществува необходимост от подобряване на законодателството на ЕС, засягащо несъстоятелността на работодателя, за да се предложи на всички работници и служители еднаква защита на спестяванията им, независимо от естеството на пенсионно-осигурителната система на работодателя им;

57.

Призовава да се проучи дали асоциациите за пенсионно осигуряване като тези, които съществуват в Люксембург и Германия с цел защита на схемите с пенсионен резерв от втория стълб, могат да бъдат препоръчани на други държави-членки с цел защита на механизма за сигурност;

58.

Изказва загриженост относно липсата на информация, която да бъде предоставена на гражданите от страна на публичните органи и органите за пенсионно осигуряване по отношение на изискванията, алтернативите, възможностите, придобитите пенсионни права, очакваните резултати и актуалното състояние на нещата, свързани с пенсионното осигуряване за старост; изтъква, че при сключване на договори за допълнително пенсионно осигуряване на гражданите трябва да се предоставя информация относно действителните разходи и такси, както и оптимална информация относно състоянието на техните пенсии; подчертава също така значението на добрата осведоменост на потребителите във връзка с финансовите въпроси още на ранен етап;

59.

Отбелязва, че съществува необходимост от по-голяма прозрачност и разкриване на информация относно таксите за управление на активите и особено за всички пластове инвестиции, предлагани от частните пенсионни институции; счита, че информацията, предоставена на гражданите от страна на държавите-членки и пенсионните фондове относно придобитите права, следва да се интегрира в оперативна, прозрачна и достъпна система на европейско равнище;

60.

Счита, че при провеждане на каквато и да било реформа на системата на пенсионно осигуряване, гражданите трябва да бъдат осведомени своевременно и пълноценно относно дългосрочните последствия, по-специално относно размера на собствената им пенсия и общия брой на дължимите вноски; отбелязва, че реформите трябва да осигурят ефективен и плавен преходен режим; призовава държавите-членки да предприемат действия, които да дадат възможност и да насърчат гражданите да се информират относно въздействието върху техните пенсионни решения, както и да се погрижат за осигуряване на собственото си адекватно пенсионно осигуряване;

61.

Счита, че при по-нататъшните разисквания относно адекватна, сигурна и устойчива пенсионна система, е необходимо да се създаде пенсионна платформа на европейско равнище, включваща представители на институциите на ЕС, социалните партньори и съответните заинтересовани лица, която да дава възможност за обмен на информация относно най-добри практики и да съдейства за подготовката на политически инициативи в пълно съответствие с принципа на субсидиарността; счита, че за да се избегне дублиране в тази връзка, следва да се вземе предвид съществуващият консултативен комитет по въпросите на допълнителното пенсионно осигуряване („Пенсионен форум“);

62.

Призовава Комисията да разгледа възможността за създаването на специална работна група за пенсиите, като се включат всички съответни генерални дирекции, които притежават компетенции по въпросите на пенсиите;

63.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.