Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята и отношенията на ЕС с Централна Азия и приносът на гражданското общество“

До членовете на специализирана секция „Външни отношения“

На своята пленарна сесия, проведена на 15–16 септември 2010 г., Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Ролята и отношенията на ЕС с Централна Азия и приносът на гражданското общество“.

Специализираната секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 25 май 2011 г.

На 472-рата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 юни 2011 г. (заседание от 16 юни), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 112 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1.1 За разлика от Европа, между петте държави от Централна Азия няма истинско разбиране за регионална принадлежност. Комитетът настоятелно приканва Комисията и останалите институции на ЕС да продължат да работят за създаване на много по-дълбоко усещане за регионална идентичност и интеграция, като насърчават всяка от тези държави да работи в по-тясно сътрудничество със своите съседи, за намаляване на етническите проблеми и проблемите, свързани с границите, както и за създаване на възможност за по-успешно и по-устойчиво икономическо и социално развитие.

1.1.1 Комитетът е твърдо убеден, че съществува огромна необходимост от цялостна, последователна и координирана стратегия на ЕС за развиване и изграждане на ефективни връзки между гражданското общество на ЕС и на Централна Азия. Понастоящем контактите са много слаби. Като за начало е необходима много по-висока степен на дипломатическо представителство на ЕС.

1.1.2 Необходимо е да се използва в максимална степен целият експертен опит на институциите на ЕС, най-малкото в духа на член 11 на Договора от Лисабон, и затова призоваваме Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да включва Комитета при всяка възможност, не на последно място за изграждане на капацитет въз основа на нашия опит на други места (напр. на Балканите, в Латинска Америка).

1.1.3 Затова препоръчваме посредством ЕСВД да се създаде официален механизъм, в който да участва ЕИСК, първо – за да позволи по-ясното определяне на съществуващите големи партньори от гражданското общество във всяка от държавите, включително ефективни независими партньори от средите на бизнеса и синдикатите, и второ – за да може да се посочат новите възникващи организации на гражданското общество и да се подкрепя тяхното развитие. За да насърчи постигането на тези цели, малка делегация от ЕИСК би трябвало да направи посещения в Централна Азия.

1.1.4 Комитетът категорично подкрепя добре структурирания, иницииран от ЕС процес надиалог за правата на човека като ранен положителен резултат от Стратегията на ЕС за Централна Азия, но изразява дълбокото си разочарование от факта, че досега не е включен в него. Включването му трябва да бъде първостепенна задача.

1.1.5 Усилията за изграждане на много по-задълбочени междуличностни контакти трябва да включват по-дълбоки връзки сред младежта и в сферата на образованието, тъй като по-голямата част от населението е на възраст под 25 години, и по-бързо разширяване на използването на програмата Erasmus Mundus и от двете страни. В това трябва да се включи улесняването на издаването на визи за образователни цели, премахването на таксите за най-даровитите учащи от Централна Азия, реклама на учебници по английски език, летни школи и партньорства между университети и средни училища.

1.2 Тясно свързан с насърчаването на по-голямо участие на гражданското общество е по-общия въпрос за правата на човека. Това е ключова сфера, в която Европа може да предложи и на практика предлага съдействие на държавите от Централна Азия, които продължават своето самостоятелно развитие. Въпреки това областите, на които се обръща по-голямо внимание, трябва да бъдат предмет на договаряне и да са съобразени с културните особености. Въпреки продължаващите проблеми всяка от петте държави е ратифицирала осемте основни конвенции на МОТ (с две изключения, посочени в 5.4.1). Определянето на това по какъв начин и в кои области Европа може да съдейства на Централна Азия да изпълни тези и други ангажименти предлага практическа възможност за изграждане на взаимно доверие.

1.2.1 Комитетът категорично подкрепя и предприемането на стъпки към сключване на търговски споразумения с всяка една от петте държави. В съответствие с други неотдавнашни търговски споразумения на ЕС препоръчваме създаването на форум за гражданско общество във всяка от държавите, в който да се включва и устойчивото развитие, за да може Комитетът да сподели своя експертен опит.

1.3 От особено значение тук са свързаните, но трудни за решаване въпроси за продоволствената сигурност, осигуряването на вода и енергийните доставки. Препоръчваме ЕС да изпълнява по-голяма роля за насърчаване на съвместната работа на петте държави, насочена към разрешаване на тези сериозни проблеми в тяхната свързана цялост. Комисията трябва да изясни до каква степен те са взаимно свързани. По отношение както на продоволствената сигурност, така и на осигуряването на вода, Европа има положителен опит в подпомагането на други страни и в този случай той следва да се използва най-пълно за изграждане на допълнителна сигурност и доверие.

1.4 Комитетът препоръчва, в съответствие с настоятелните призиви, отправяни преди (1) във връзка с бъдещи търговски преговори, Комисията да използва 27-те конвенции, посочени в Системата за общи преференции GSP Plus, като основа за развитие на по-широка търговия с Централна Азия извън сферата на енергетиката, заедно с мерки за техническа помощ в областта на търговията, когато такива са необходими.

1.5 Комитетът препоръчва развитието на връзките на ЕС с Централна Азия да следва тясно и да бъде вдъхновявано от връзките на ЕС с Русия, Китай и Турция, но не и с Иран, докато санкциите са в сила.

1.6 Страните от Централна Азия имат значителни потенциални енергийни резерви, които предлагат за Европа допълнителни и допълващи (за разлика от алтернативни) енергийни източници, въпреки че съществуват усложнения по отношение на транзита и транспорта. Важно е жизнеспособността на тези връзки да се основава на практически и икономически причини.

1.7 Централна Азия не следва да бъде крайна цел за транспортните/транзитните връзки на Европа, а на нея следва да се гледа по-скоро като на междинна точка по пътя към Китай и отвъд. Необходимо е предложените от Китай и ЕС транспортни коридори да се съчетаят. Древният „Път на коприната“ би трябвало да се развие като търговска и енергийна магистрала.

2.1 Въпреки че Казахстан е деветата по големина страна в света, петте държави в Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан) имат общо население от едва около 61 милиона души – колкото Обединеното кралство, Франция или Италия поотделно.

2.2 От основно значение е да се разбере, че всъщност това са нови държави, които все още до голяма степен са в процес на формиране. Въпреки че са независими и напълно признати, те са резултат от разпадането на СССР. В нито една от тях не е имало значимо „национално-освободително движение“. Във всяка от тези държави предишният съветски политически елит пое контрола в ролята на нов независим елит. Но това общо минало остава положителен фактор за насърчаване на регионалното сближаване. Липсва обаче реално усещане за каквото и да било регионално сближаване, което е слабо и съвсем не и от степента, в която съществува в Европа; става въпрос за концепция, която ЕС започва да насърчава и тук.

2.3 Освен това техните граници, не са избрани от самите тях, нито се основават на естествени граници, а са определени от външни сили, те са формирани като републики в състава на СССР, което на свой ред създаде етнически напрежения, както съвсем наскоро показаха събитията в Киргизстан, където узбекското малцинство беше подложено на натиск. Това разкрива много добра възможност ЕС да даде полезен принос чрез своя опит в подпомагането на разрешаването на национални напрежения.

2.4 Тези държави наследиха също и планови икономики – модели, които на сегашните управляващи елити им е удобно да поддържат. Тази склероза в основата на системата се усложнява от възраждането на стари и стратегически международни съперничества (не на последно място поради близостта на Афганистан и Иран), които обаче сега са и икономически, поради откриването на природни енергийни ресурси, чието количество още не е определено, а именно на нефт и газ, най-вече газ в Туркменистан.

2.4.1 Вече се наблюдава възникването на въпроси, включващи прехвърляне на властта от едно поколение в дадено семейство към друго в този район (в Казахстан). Понастоящем административната инфраструктура на старата съветска номенклатура може да се опише по-добре като кланова/фамилна номенклатура. Тук също подкрепата за насърчаването на по-неутрална държавна администрация е още една потенциална област, в която ЕС може да съдейства чрез своите програми за гражданско общество и управление.

2.5 Преди да попадне под руско господство през XIX век, Централна Азия е представлявала група от подчертано независими мюсюлмански ханства и емирства с екзотични имена, включително Бухара и Хива. Те обаче са били изолирани поради огромните пустинни територии, които ги заобикаляли. Тимур създал своята огромна империя с център в Самарканд. Населението произхожда отчасти от армиите на Чингиз Хан и от „Златната орда“. Забележителна е също и силната научна традиция в този район, особено в областта на астрономията, датираща от времето на обсерваторията, основана от Улуг Бег, внук на Тимур, през двадесетте години на XV век. Днес Казахстан продължава да участва активно в космическата програма.

3.1 Въпреки своето негостоприемно разположение Централна Азия придоби важно стратегическо значение, както беше посочено по-горе. Подобно на „Великата игра“ от XIX век (когато този район е бил сцена на съперничество между амбициите на Великобритания и Русия), той отново е може би най-важният район в света– освен Източна Азия – в който има опасност от сблъсък на толкова много силни интереси.

3.2 Тъй като районът е бил под руско господство повече от столетие, руското влияние в него остава много силно. Общият език е руски, икономическите връзки остават силни и Русия счита, че районът естествено попада в нейната сфера на влияние. През 2010 г. Казахстан сключи Митнически съюз с Русия и Беларус, към който проявяват интерес и други държави. За Киргизстан, единствената държава-членка на СТО, това би било проблем. Узбекистан и Туркменистан обаче са забележимо по-предпазливи от останалите държави при възстановяването на връзките си с Русия.

3.3 Китай също има значително участие във връзка с развитието и това беше официализирано чрез членството на страната в Шанхайската организация за сътрудничество (в която участват също Русия и Иран). Китай има стратегически енергийни интереси: през 2010 г. за рекордно кратък период изгради газопровод от Туркменистан през Узбекистан и Казахстан, който скоро ще бъде напълно свързан с китайската вътрешна енергийна мрежа. Китай е силно заинтересован и от изграждане на стратегически железопътни и шосейни коридори към западните държави през Централна Азия, но засега те още не са съчетани с европейските транспортни коридори в източна посока. Това трябва да се коригира. Древният „Път на коприната“, който вече е туристически маршрут, може да бъде изгодно развит също и като търговска и енергийна магистрала.

3.4 Иран и Афганистан са силно ангажирани, тъй като са близки съседи, в тях се говорят езици, подобни на фарси, както в Таджикистан и тяхната нова история е свързана с ислямския фундаментализъм. Религиозните страсти понастоящем се държат под контрол от всяка от централно-азиатските държави, но нарастват. Ислямското въстание беше фактор в гражданската война в Таджикистан през деветдесетте години на XX век и мнозина се опасяват, че то може да се повтори. За Иран, при наложените му санкции във връзка с ядрената програма, връзките с Туркменистан са особено важни; както и изграждането на нов стратегически газопровод. Трафикът на наркотици от Афганистан е все по-голям проблем, но този проблем е свързан повече с крайното потребление в западните страни; намаляването и ограничаването на нелегалния пазар в Европа (и в САЩ) трябва също да бъде част от решението, заедно с убеждаването на бедните и подкупни местни длъжностни лица да предприемат действия за спиране на трафика на наркотици.

3.5 Турция също се ползва със силно влияние в този район, не на последно място поради факта, че с изключение на таджиките всички останали народи в района са тюркски и езиците им са много близки. Турция беше силно ангажирана тук скоро след разпадането на Съветския съюз и след първоначални временни неуспехи, нейната позиция отново се засилва. Също така Турция ще бъде ключова спирка за петролопроводите и газопроводите към западните държави.

3.6 САЩ също са силно ангажирани в региона, не на последно място поради войната в Афганистан.

3.7 Следователно всичко това поставя въпроса до каква степен е необходимо участие на ЕС, като се отчита също и фактът, че никоя държава-членка на ЕС няма колониално наследство тук. Нуждите на Европа следва да се имат предвид в дългосрочен план и при пълно отчитане на по-широките отношения на ЕС.

3.7.1 ЕС вече води важни преговори както с Русия, така и с Китай, с които ЕС има стратегическо партньорство. Водят се преговори за присъединяване с Турция, макар че те напредват изключително бавно. Въпреки това остава впечатлението, че връзките на ЕС с държавите от Централна Азия се управляват напълно независимо от връзките с тези други страни, което не е логично. Развитието на връзките на ЕС с Централна Азия трябва да бъде тясно и взаимно обвързано с участието на ЕС в Русия, Китай и Турция; също така нашите отношения с Централна Азия не бива да се развиват по начин, който би заплашил стратегическите ни отношения с някой от тези ключови партньори. Докато продължават санкциите, наложени на Иран, би било преждевременно тази страна да се включва в отношенията, но е нужно уравнението Иран/Централна Азия да се преразглежда периодически.

4.1 През юли 2007 г. ЕС започна да прилага своя собствена Стратегия за Централна Азия, вдъхновена от немското председателство. Тя звучи доста покровителствено, но нивата на търговия все още са твърде ниски и би трябвало да се повишат. С изключение на Казахстан, с който през 2009 г. (както и през 2007 г.) е осъществен 0,9 % от вноса и 0,5 % от износа на ЕС, търговията с нито една от останалите страни не превишава 0,1 % от търговията на Съюза. Въпреки тези цифри ЕС остава основен търговски партньор за всяка от страните, особено за Казахстан, за който, изразено в търговски обем, ЕС е по-голям търговски партньор отколкото Русия или Китай.

4.2 Доста подходящо и логично е ЕС да покаже непосредствен интерес към Централна Азия, особено във връзка със своята програма „Източно партньорство“ и Стратегията за Черно море. Последните обхващат практически (заедно с Турция) всички останали държави от бившия СССР, с изключение на Русия, с която ЕС води преговори по отделно, ново стратегическо споразумение. Някои държави-членки на ЕС, а именно Литва и във все по-голяма степен Германия, вече имат силни връзки с Централна Азия. Освен това за мнозина Азербайджан е по-тясно свързан с Централна Азия отколкото с Кавказ, не на последно място заради енергетиката и религията.

4.2.1 Ключов въпрос е енергията. Страните от Централна Азия разполагат със значителни потенциални енергийни запаси, които предлагат допълнителни и допълващи източници на енергия за Европа, макар това да е усложнено от въпросите, свързани с техния транзит и транспортиране. От съществено значение е ЕС да има реалистично виждане за потенциала на енергийните доставки от региона, и жизнеспособността на такива връзки да се основава на практически и икономически причини. За държавите домакини е важно тези природни енергийни източници да се разглеждат като допълващи и разнообразяващи съществуващото снабдяване, а не като възможни алтернативни източници.

4.3 Въпреки оптимистичния тон на Доклада за напредъка, представен през юни 2010 г., връзките на ЕС с петте държави от Централна Азия са извънредно слаби. Има само едно пълноправно представителство на ЕС в Казахстан, а неотдавна бяха открити делегации на ЕС в Киргизстан и Таджикистан. В Узбекистан и Туркменистан ЕС се представлява само чрез „Домове на Европа“, в които работят главно консултанти, наети с договор. Според CEPS (2) 18 държави-членки имат посолства в Казахстан, 10 – в Узбекистан и само няколко – другаде. Единствено Германия и Франция имат свои посолства във всичките пет държави, а Обединеното кралство – в 4 от държавите. 9 държави-членки нямат изобщо свои представителства. За да бъде успешна, стратегията на ЕС за Централна Азия ще зависи в много по-голяма степен от представителството на ЕС, което ще даде възможност за предварително тестване на новата Европейска служба за външна дейност, въпреки нейните строги бюджетни ограничения. Съвместното действие чрез ЕСВД по ключови въпроси като например визите (поне за държавите от Шенгенското споразумение) ще бъде един такъв тест.

4.4 ЕС има договорени Споразумения за партньорство и сътрудничество (СПС) с всичките пет държави. Споразуменията с Казахстан, Киргизстан и Узбекистан влязоха в сила през 1999 г., макар че впоследствие, след клането в Андижан споразумението с Узбекистан беше частично суспендирано през периода от 2005 до 2008 г. Споразумението с Таджикистан (отложено поради гражданската война) беше ратифицирано едва през 2009 г., а това с Туркменистан все още не е ратифицирано поради проблеми, свързани с правата на човека.

4.5 Казахстан по-специално се очертава като държава с ключова роля в региона, чиито отношения с ЕС се развиват бързо, подкрепяни от все по-голямата заинтересованост на двете страни. Казахстан определено е държавата, с която ЕС най-лесно взаимодейства, и чрез своята успешна агитационна дейност за председателството на ОССЕ (3) той даде недвусмислен знак за желанието си да играе ключова роля. Друго свидетелство за волята на Казахстан за нарастващо участие в по-широки въпроси е присъединяването на страната към Митническия съюз с Русия и Беларус, и нейната явна заинтересованост да стане член на СТО, вероятно заедно с Русия. Друг знак е нарастването на забележителна класа от млади предприемачи, която има желание и е насърчавана да получи образование в чужбина, и все по-силният дух на гражданско общество и ангажираност.

4.6 Подобно желание за по-голяма видимост в международен план още не се забелязва в Узбекистан, който запазва по-затворен и авторитарен подход, също като Туркменистан. Първоначално изглеждаше най-вероятно Узбекистан да изгради по-тесни връзки с Европа, но тази надежда угасна, особено след Андижан, тъй като Казахстан се отвори.

4.7 Въпреки силното безпокойство след етническите вълнения през 2010 г., Киргизстан има по-отворено общество и нарастващо участие на гражданското общество. Това се отнася и за Таджикистан, с който ЕС в момента поддържа изключително слаби връзки. Таджикистан е по-уязвим, през 90-те години на ХХ век преживя сериозна гражданска война, която би могла да се повтори. Изправен е пред продоволствена криза.

5. Ролята на гражданското общество и правата на човека

5.1 Ролята на гражданското общество е както непостоянна, така много различна в петте държави. В Киргизстан степента на участие на гражданското общество е най-голяма, а в Казахстан и Таджикистан духът на гражданско общество е в процес на развитие.

5.1.1 Гражданското общество обаче имаше ясна роля в добре структурирания процес на диалога на ЕС за правата на човека – един от първите резултати от Стратегията на ЕС за Централна Азия в тези страни. Тук бяха проведени годишни срещи на официално равнище, с отделни семинари на тема гражданско общество с участието на юристи -специалисти в областта на правата на човека, и местни НПО, в присъствието на длъжностни лица от ЕС и със стандартен дневен ред, но засега няма ефективен начин за измерване на резултатите.

5.1.2 Комитетът категорично подкрепя този процес, но e много разочарован от факта, че досега ЕСВД не е сметнала за необходимо да включи ЕИСК в него. Призоваваме ЕСВД да отстрани този пропуск колкото се може по-бързо, най-малкото защото ние сме доказан партньор в диалога и връзка с по-широкото гражданско общество, имаме задълбочени практически познания и широко признат експертен опит.

5.2 Приносът на гражданско общество не е на същото ниво в Узбекистан (където бяха предложени организирани от правителството НПО) и в Туркменистан, където практически няма независимо гражданско общество.

5.2.1 Важно е да се припомни, че преди независимостта липсваше традиция и разбиране за гражданското общество като посредник между държавата и гражданите, а също и каквото и да било понятие за неправителствени организации. Всички профсъюзи, обществени, младежки и професионални организации бяха част от държавната структура, която не поддържаше почти никакви контакти с външни влияния, които да оформят новите институции след постигането на независимост. След това обаче много такива организации се развиха в по-независима посока заедно с приватизираните държавни предприятия, независимите профсъюзи и професионални сдружения, особено в Казахстан и Киргизстан и в по-малка степен в Таджикистан.

5.2.2 През 90-те години на ХХ век възникнаха местни инициативи на общностите в селските райони, както и групи за взаимопомощ въз основа на традиционните местни общности и роднински групи за взаимопомощ – hasher/ashar, не на последно място в отговор на разпадането на съветските системи за социално подпомагане, но те са много различни от неправителствените организации, във вида, в който са международно признати. Възникнаха и такива НПО, но те в повечето случаи са ограничени в главните градски райони и често зависят от значителна външна финансова помощ (включително от САЩ). Всяка от държавите се разви по различен път с различни проблеми, но след „цветните“ революции в Грузия, Украйна и Киргизстан, неправителствените организации (смятани от мнозина за чужди и получаващи прекалено много пари според местните стандарти) бяха силно ограничени в Узбекистан и на практика изчезнаха в Туркменистан. Напоследък нараства разделението между градските и селските райони, както и основаващото се на исляма влияние и дейности.

5.3 Изглежда, че между гражданското общество в ЕС и това в Централна Азия има съвсем малко официално сътрудничество и задълбочени контакти, и това едва ли е учудващо при много ниското ниво на междуличностните контакти между Европа и Централна Азия. Преди да очакваме гражданското общество в Централна Азия да споделя или поне да разбира нашите ценности, е необходимо то първо да бъде запознато с тях и после да се постигне широко разбиране за тях, без те да се налагат. Казахстан може да послужи за мост в това отношение, не на последно място поради контактите между предприятията и профсъюзите от тази страна и от ЕС.

5.3.1 Комитетът смята, че съществува огромна необходимост от цялостна, последователна и координирана стратегия на ЕС за развиване на връзки с гражданското общество в Централна Азия. Комитетът има добри възможности да съдейства в тази насока, като основният въпрос е как по най-добър начин да допринесем за насърчаване на повече диалог и контакти между хората, за определянето на теми от взаимен интерес и развиващите се групи на гражданско общество посредством популяризиране на най-добрите практики, така че това да доведе до създаване на по-официален механизъм за поддържане на ефективни контакти с гражданско общество.

5.3.2 Трябва да се приветства текущата работа на ЕСВД в региона. От основно значение обаче е да се използва в максимална степен целият експертен опит, с който разполагат институциите на ЕС, и затова, както и по отношение на инициирания от ЕС процес на диалог за правата на човека, призоваваме ЕСВД да включи Комитета при възможност, не на последно място за да подкрепяме изграждането на капацитет въз основа на нашия опит на други места.

5.3.3 Смятаме, че пътищата за постигане на това са три. На първо място е необходимо самият Комитет със съдействието на ЕСВД да определи ясно кои би трябвало да са сегашните му основни партньори. Трябва да се определят действащи независими партньори от бизнеса и независими профсъюзи и да се създадат стабилни връзки във всичките пет държави, заедно с други съответни партньори от гражданското общество. Международната организация на работодателите (МОР) няма членове от Централна Азия, макар че има контакти в Казахстан. За тази цел се препоръчва малка делегация на ЕИСК да посети Централна Азия (също и за да популяризира настоящото становище).

5.3.4 След това е особено важно да бъдат открити, насърчени и подкрепени други развиващи се организации на гражданското общество по места, за да се развиват. И тук се обръщаме към ЕСВД да включи Комитета при всяка възможност.

5.3.5 Комитетът също така категорично подкрепя стъпки към евентуални споразумения в областта на търговията с всяка от петте държави. В съответствие с други неотдавнашни търговски споразумения на ЕС препоръчваме създаването на форум за гражданско общество във всяка от държавите, който да официализира в по-голяма степен връзките с гражданското общество в региона, което би дало също и възможност Комитетът да сподели със съответните представители на гражданското общество своя експертен опит във връзка с устойчивото развитие.

5.3.6 На трето място, трябва по-силно да се насърчават по-широки младежки контакти и обмени и още по-пълно да се използва програмата Erasmus Mundus за подпомагане на по-задълбочени връзки в сферата на образованието и на мобилността от двете страни. В това трябва да се включи улесняването на издаването на визи за образователни цели, премахването на таксите за най-даровитите учащи от Централна Азия, реклама на учебници по английски език, летни школи и партньорства между университети и средни училища. Приветстваме удвояването на бюджета тук на 10 милиона евро годишно, но както е посочено в доклада за напредъка, по-голямата част от населението в Централна Азия е на възраст под 25 г. (и не би си спомняла съветската епоха).

5.3.7 Гражданското общество следва да изпълнява ключова роля за насърчаване на по-силно регионално сближаване и интеграция, а това е важно за създаването на такава икономическа и социална среда, в която пазарите да могат да функционират ефективно, допринасяйки за създаване на достойни работни места, развитието на МСП, укрепване на местната инфраструктура и намаляване на бедността, като бъде подкрепяно от достатъчно силни институции с ясни правомощия. В частност опитът на гражданското общество в балтийските държави ще бъде особено полезен в това отношение.

5.3.8 Необходимо е това на свой ред да бъде подкрепено от политическа ангажираност, мир и сигурност, върховенство на закона, по-силна демокрация, добро управление и макроикономическа стабилност.

5.4 Обаче тясно свързан с насърчаването на по-силно участие на гражданското общество, особено в Узбекистан и Туркменистан, е въпросът за правата на човека, където напредъкът е твърде бавен. При дълга история на диктаторско управление и липсата на каквито и било традиции за права на човека, те трябва да имат нарастваща роля, ако искаме ЕС и гражданското общество на ЕС да развият ефективни работни отношения с Централна Азия. Правата на човека са характерна особеност на Европа и на нейната история – те са ключова област, в която Европа с право смята, че може да предложи съдействие.

5.4.1 Областите, в които действително трябва да се съсредоточи вниманието, обаче трябва да бъде предмет на договаряне и съобразяване с културните особености. Всяка от тези държави е приела доброволно Всеобщата декларация за правата на човека чрез приобщаването си към ООН и свързаните с нея институции (например МОТ). За разлика от много други търговски партньори на ЕС, всяка от централно-азиатските държави вече е ратифицирала осемте основни конвенции на МОТ, с изключение на Конвенцията за свобода на сдруженията (№ 87), която не е подписана от Узбекистан, и Конвенцията относно минималната възраст (№ 138), която не е подписана от Туркменистан. Туркменистан подписа Конвенцията за детския труд (№ 182) едва през ноември 2010 г., а Узбекистан подписа Конвенцията относно минималната възраст едва през 2009 г. Спазването им е друг въпрос. Затова ние настоятелно приканваме Комисията заедно с МОТ да наблегне по-силно върху определянето на това как и в какво Европа може най-добре да съдейства на Централна Азия да изпълни тези ангажименти.

5.4.2 Това предлага практическа възможност за изграждане на взаимно доверие. Въпреки че се приема, че никои права на човека не са по-основни от други, главните проблеми са по отношение на правата, свързани с основни човешки свободи, върховенството на закона и свободата на събиране, на сдружаване и на изразяване. ЕС вече е постигнал добри резултати чрез положително решаване на такива въпроси като например въпросите, свързани с хората с увреждания.

5.4.3 Въпреки всичко главните опасения и проблеми остават, а неотдавнашните събития в Северна Африка напомнят както за значението на изграждане на активно участие на гражданското общество, така и за спешната необходимост тези съществени въпроси да се решават по положителен начин. Комитетът желае да развива стабилни и ефективни контакти и добри работни отношения с гражданското общество в Централна Азия. Бойкотирането или налагането на много строги условия въз основа на напредъка не са реалистичен вариант. Положението тук се сравняват с това в Беларус, където през януари 2011 г. след вълнения, последвали президентските избори, за 158 водещи представители на властта беше издадена забрана да пътуват в ЕС и техните банкови сметки в ЕС бяха замразени – пример, който всичките пет държави трябва ясно да имат предвид.

5.4.4 В своето становище „Глобална Европа“ (4) Комитетът настоятелно приканва като основа за бъдещи търговски споразумения на ЕС Комисията да използва 27-те конвенции, посочени в Системата за общи преференции GSP Plus (включително осемте основни конвенции на МОТ). Тук е необходимо да повторим тази цел като основа за развитието на по-широки търговски връзки с Централна Азия, които не са свързани само с енергетиката, при необходимост заедно с мерки за техническа помощ, свързана с търговията, като в същото време се насърчава членството в СТО. Само Киргизстан е член на СТО, но днес мнозина смятат приемането на страната в тази организация през 1998 г. за преждевременно.

5.5 Приложение А включва кратко обобщение на съществуващите понастоящем проблеми във връзка с правата на човека във всяка от петте държави.

6.1 Системата за общи преференции GSP Plus включва основни конвенции във връзка с опазването на околната среда. От особено значение за Централна Азия са свързаните въпроси за продоволствената сигурност, осигуряването на вода и енергийните доставки, където ролята на ЕС ще се изразява най-вече в насърчаване на петте държави да работят съвместно за решаване на тези проблеми в тяхната свързана цялост. Стратегията на ЕС не изяснява до каква степен те са взаимосвързани, тъй като водите се третират отделно както като част от енергийните източници, така и във връзка с устойчивото развитие на околната среда; а продоволствената сигурност сама по себе си представлява важен проблем.

6.2 През 2008 г. Организацията по прехрана и земеделие към ООН посочва Таджикистан като една от 17-те страни „в продоволствена криза“ - единствената в Азия. Осигуряването на вода също е въпрос от основно значение за региона като цяло, за което свидетелстват силното свиване на Аралско море, нарастващият проблем с изчезващите реки, и фактът, че памукът е култура, за чието отглеждане са необходими особено големи количества вода. Опитът на ЕС в подпомагане на други страни би трябвало тук също да допринесе за изграждането на по-голяма сигурност и доверие в рамките на Централна Азия.

6.2.1 Таджикистан, както и Киргизстан, разполага с вода през по-голямата част от годината (въпреки че лошото управление и увредените системи за водоснабдяване са довели до особено висок процент на загуби и вследствие на това – до недостиг), докато съседните на него страни страдат от недостиг на вода, особено Узбекистан (който до голяма степен разчита на вода от други райони за своите посеви от памук и ориз, изискващи големи количества вода, а също и за питейни нужди). Таджикистан на свой ред страда от силно ограничени запаси от други видове енергия, но най-слаба е неговата продоволствена сигурност. Той до голяма степен разчита на съседните държави за доставки както на енергия, така и на храни.

6.2.2 Счита се, че през 2008 г. над 2 милиона души (над една трета от населението) са имали несигурни източници на храна, а 0,75 милиона са били в „силна продоволствена несигурност. 64 % от населението живее под прага на бедността; само 7 % от земята в района е подходяща за земеделски цели.

6.2.3 За съжаление, Узбекистан и Таджикистан не са в добросъседски отношения, което доведе до порочен кръг на лишаване от ресурси и ответно лишаване, тъй като в резултат бяха наложени забрани върху енергията и водите; забраната върху водите беше наложена не на последно място с цел да се генерират вътрешни доставки на електроенергия, която обаче беше налична само в Душанбе за по два часа в денонощие в периоди на силно застудяване.

6.3 Тази криза показа колко е важна една цялостна стратегия, която обхваща разумното използване на природните ресурси, намаляването на бедността и най-вече продоволствената сигурност, за подпомагане на устойчивото икономическо развитие на Централна Азия като цяло. Въпреки всичко Комитетът приветства факта, че ЕС е вече силно ангажиран в подпомагането на Таджикистан и съседните на него страни да се справят с такива кризи.

Брюксел, 16 юни 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(2) Център за европейски политически изследвания.

(3) Организация за сигурност и сътрудничество в Европа – единствената международна политическа и институционална връзка между Европа и всички бивши съветски републики.