СЪДЪРЖАНИЕ

1........... Въведение.................................................................................................................... 4

2........... Описание на мярката и условия за прилагане......................................................... 4

2.1........ Условия за достъп до мярката и допустими дейности............................................ 5

2.2........ Съвместимост и съгласуваност с други мерки за популяризиране........................ 6

3........... Програмиране и прилагане........................................................................................ 7

3.1........ Изготвяне на програма............................................................................................... 7

3.2........ Прилагане и процедура на подбор на заявленията................................................. 7

3.3........ Изпълнение на бюджета............................................................................................ 9

3.3.1..... Финансово участие на Съюза и допълнителна държавна помощ......................... 9

3.3.2..... Дейности в държавите-членки.................................................................................. 9

3.4........ Бенефициери............................................................................................................. 11

3.5........ Осъществени дейности............................................................................................ 12

3.6........ Основни целеви пазари........................................................................................... 13

4........... Оценки и предложения от страна на държавите-членки..................................... 14

4.1.1..... Силни страни............................................................................................................ 15

4.1.2..... Недостатъци.............................................................................................................. 15

4.1.3..... Предложения на държавите-членки....................................................................... 15

5........... Заключение................................................................................................................ 16

1. Въведение

Реформата на ООП на вино, приета през 2008 г.[1] и включена в Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г.[2] (наричан по-долу „Общ регламент за ООП“), си поставя за цел да възстанови равновесието на пазара и да повиши конкурентоспособността на сектора, запазвайки изцяло репутацията и качеството на вината на Съюза. Традиционните пазарни мерки, като дестилацията, помощта за използване на концентрирана мъст и режима на правата на засаждане, постепенно се отменят и биват заменени с по-структурни мерки (инвестиции, преструктуриране и конверсия на лозарските масиви) и с новата мярка за популяризиране в трети държави. Всички тези мерки се прилагат в рамките на национални програми за помощ. Мярката за популяризиране на пазарите в трети държави, която е една от ключовите мерки на тази реформа, си поставя за основна цел да увеличи конкурентоспособността на вината на Съюза в трети държави.

Съгласно член 184, параграф 7 от Общия регламент за ООП настоящият доклад се отнася до прилагането на мярката за популяризиране на вината на пазарите на трети държави, изложена в член 103п от посочения регламент, през първите две години от прилагането на реформата. Той се основава на резултата от одитите, извършени в някои държави-членки, както и на предоставените от тях данни, а именно докладите за изпълнение, които в съответствие с член 188а, параграф 6 предвиждат анализ на разходите и ползите от националните програми и предложения относно начините за повишаване на тяхната ефективност.

Всяка година през март до 2014 г. се очакват допълнителни оценки от държавите-членки във връзка именно с разходите и ползите от програмите за подпомагане, в това число от мярката за популяризиране. Тези данни ще дадат възможност за по-точен анализ на въпросната мярка.

2. Описание на мярката и условия за прилагане

Мярката за популяризиране на вината на пазарите на трети държави е регулирана от член 103п от Общия регламент за ООП и от неговите разпоредби за прилагане, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 555/2008[3], а именно в членове 2―5, отнасящи се по-точно до прилагането на националните програми за подпомагане, и по-специално до мярката за популяризиране, както и в членове 35―37а и приложения І, ІІ, ІV, V, VІ и VІІІ (доклади, оценки и общи разпоредби).

Държавите-членки представиха първите си национални програми за подпомагане до 30 юни 2008 г., като включиха в тях по избор една или повече от мерките, отговарящи на условията за финансиране и посочени в член 103м от Общия регламент за ООП. Програмите се прилагат за период от пет години (2009―2013 г.) и могат да бъдат изменяни два пъти годишно (през май и юни всяка година), за да бъдат отразени промените в сектора.

2.1. Условия за достъп до мярката и допустими дейности

Мярката обхваща популяризирането или информирането в трети държави за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, или за вина с означение на винения сорт лоза (наричани по-долу „сортови вина“).

Законодателството предвижда пет категории мерки, а именно:

А)     връзки с обществеността, мерки за популяризиране или реклама, по-специално които изтъкват предимствата на продуктите от Съюза, най-вече от гледна точка на качеството, безопасността на храните или грижата за околната среда;

Б)      участие в мероприятия, панаири или изложби с международна значимост;

В)      информационни кампании, по-специално относно режимите на Съюза, отнасящи се до наименованията за произход, географските указания и биологичното производство;

Г)      проучвания на нови пазари, необходими за разширяване на възможностите за реализация на пазара;

Д)     проучвания с цел оценка на резултатите от действията по мерките за информиране и популяризиране.

Първоначално срокът на действие на мярката не можеше да надхвърля три години за даден бенефициер и даден пазар. От 2010 г. нататък[4] мярката за един и същи бенефициер може да бъде подновявана най-много с две години след оценка на дейностите, осъществени в течение на първите години.

Предоставената от Съюза помощ не трябва надхвърля 50 % от допустимите разходи и може да се допълва от национална помощ. В този случай мярката трябва да съответства на разпоредбите в областта на държавната помощ.

Критериите за допустимост са изложени много подробно в законодателните актове, но следва да се подчертаят основните от тях, а именно да се докаже, че:

—     продуктите, предмет на мярката, имат възможности за износ или за реализация на пазара в съответните трети държави и притежават голяма добавена стойност;

—     бенефициерите разполагат с достатъчно капацитет и ресурси, за да се справят със специфичните затруднения в търговията със съответните трети държави, и че мярката може да бъде приложена по възможно най-ефикасния начин;

—     бенефициерите могат да бъдат частни дружества, както и професионални организации, организации на производители, междубраншови организации или публичноправни органи (с решение на държавата-членка);

—     преференцията се предоставя на микропредприятия и малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията[5];

—     подбраните мерки имат най-добро съотношение качество/разходи.

Държавите-членки прилагат процедурата за подбор, като имат предвид регулаторните критерии, за да подберат най-добрите проекти от гледна точка на съотношението качество/разходи, като проверяват по време на подбора дали заявленията отговарят на изискванията и спазват законоустановените срокове.

Те определят също показателите за оценка на резултатите и за въздействието на мярката и представят редовно на Комисията данните и докладите относно изпълнението на мярката в съответствие с горепосочените разпоредби на регламента за прилагане.

2.2. Съвместимост и съгласуваност с други мерки за популяризиране

Лозаро-винарският сектор може да ползва също мерки за популяризиране в рамките на хоризонталните мерки, сред които са популяризиране на земеделски продукти (Регламент (ЕО) № 3/2008[6]) и развитие на селските райони (Регламент (ЕО) № 1698/2005[7]). Държавите-членки трябва да гарантират, че мерките за популяризиране, финансирани по Общия регламент за ООП, са съвместими с мерките, финансирани по други схеми, за да се избегне всякакво двойно финансиране.

Основните разлики между мярката за популяризиране съгласно Общия регламент за ООП и включените в обхвата на Регламент (ЕО) № 3/2008 са следните:

—     предприятията могат да получават помощ в рамките на Общия регламент за ООП;

—     в Общия регламент за ООП се имат предвид само трети държави, а не държавите-членки;

—     мерките във връзка с търговски марки са възможни в рамките на Общия регламент за ООП, но това не е разрешено в горепосочените хоризонтални мерки за популяризиране;

—     процедурата на подбор на заявленията е национална в рамките на Общия регламент за ООП, докато хоризонталните мерки за популяризиране подлежат на предварителен подбор на национално равнище и след това на окончателен подбор от страна на Комисията.

3. Програмиране и прилагане 3.1. Изготвяне на програма

Бюджетът за националните програми възлиза на 5,2 млрд. EUR за периода 2009―2012 г. (актуализиран 2011 г.), като мярката за популяризиране възлиза по волята на държавите-членки на 15,6 % от тази сума или на 768 млн. EUR[8].

Тази сума нараства редовно през периода, като от 35 млн. EUR, изразходвани през 2009 г., се е увеличила до 265 млн. EUR по програмата за 2013 г. Постепенното нарастване се обяснява наред с останалото и с това, че на 31 юли 2012 г. изтича действието на пазарните мерки, като дестилация на алкохол за консумация, кризисна дестилация и помощта за използване на концентрирана мъст, както и с необходимостта секторът да се адаптира постепенно към новата ООП на вино (виж фигурата по-долу).

3.2. Прилагане и процедура на подбор на заявленията

Както при всички мерки на програмата за подпомагане, всяка държава-членка е приложила мярката за популяризиране в съответствие със собствената си административна структура. Държавите-членки с по-изразена регионална структура, като Испания, Италия и Германия, трябваше през 2009 г. да приемат регионални разпоредби за прилагане на мярката, което в някои случаи доведе до известно забавяне в прилагането на мярката през първата година, както впрочем тези държави-членки посочиха в докладите си за изпълнение.

При проучването на заявленията на равнище държави-членки се прилагат законодателните актове на Съюза[9] (напр.: очаквано въздействие, добавена стойност, съотношение разходи/ефективност на проекта, технически и финансов капацитет на проекта за износ, проекти, представени съвместно от няколко държави, целеви пазар). Освен това държавите-членки изискваха от кандидатите подробен стратегически и маркетингов анализ, срок на действие на програмата, целеви държави, вид популяризиране, специфични цели на проекта, подробно описание на прилаганите мерки, подробен бюджет по бюджетни позиции, очаквано въздействие (прогнозно влияние върху ръста на търсене на съответните продукти).

По отношение на процедурата на подбор, определянето на приоритетния достъп до мярката, условията на плащане и организацията на проверките може да се различават в отделните държави-членки в зависимост от тяхната административна структура и организацията на лозаро-винарския сектор.

Подбирането на проектите с най-добро съотношение разходи/ефективност се извършва от държавите-членки въз основа на набор от критерии, предвидени от законодателството в лозаро-винарския сектор. Критерият, отнасящ се до „микропредприятията и малките и средните предприятия“ не се очертава като водещ.

Например във Франция, където междубраншовите организации, организациите на производители и професионалните организации са със силно изразени структури, са налице различни критерии за подбор според това дали става въпрос за програми, представени от частни предприятия, или от посочените по-горе организации.

В Италия 30 % от бюджета, предоставен на мярката за популяризиране, се управлява на национално равнище за проекти, представени от междубраншови организации, национални организации на производители и професионални организации, предприятия или временни сдружения на предприятия с производство в много региони. Останалите 70 % се управляват на регионално равнище за проекти, представени по-специално от предприятия или сдружения на предприятия, представляващи регионално производство или дори само едно защитено наименование за произход или защитено географско указание.

Вижда се освен това, че целевите пазари представляват важен елемент при подбора на заявленията. Някои държави-членки ограничават целевите пазари или определят приоритети на пазарите в зависимост от техните характеристики (пазари, наречени „утвърдени“, „потенциални“ или „възникващи“ (виж точка 3.6)). Целевите пазари са различни в отделните държави-членки, някои от тях се разглеждат като „утвърдени“ за определени държави-членки, докато същите са „възникващи“ или дори подлежащи на проучване за други. В Германия например финансовото участие възлиза на не повече от 25 % от допустимите разходи за непрепоръчителните пазари.

3.3. Изпълнение на бюджета

През първите две години на прилагане на реформата 9 държави-членки (Франция, Испания, Италия, Португалия, Гърция, Австрия, Финландия, Германия и Румъния) са приложили ефективно мярката за популяризиране с финансиране от Съюза в размер на 35 млн. EUR през 2009 г. и 87 млн. EUR през 2010 г., което представлява 6,7 % от общия размер на националните бюджети за същия период.

3.3.1. Финансово участие на Съюза и допълнителна държавна помощ

Подпомагането от Съюза, предоставено в периода 2009―2010 г., съответства за всички тези държави-членки на 50 % от отговарящите на условията за финансиране разходи съгласно законодателството, което установява максимум от 50 %, с изключение на Италия, където то е равно на 47 % от тези разходи, поради това че предприятията, които са популяризирали своите марки и не са микропредприятия, малки или средни предприятия, са получили подпомагане от Съюза в размер не повече от 30 % от отговарящите на условията за финансиране разходи.

С изключение на Испания и Словения, през същия период са били предоставяни допълнителни държавни помощи. Размерът на последните възлиза на 5,9 млн. EUR и отговаря на 2,4 % от участието на ЕС. В Италия националната допълнителна помощ не може да надхвърля 20 % от отговарящите на условията за финансиране разходи и представлява 2,2 % от предоставената от Съюза помощ в тази държава-членка. Във Франция само два проекта, ръководени от Междубраншовия комитет за вината със защитено наименование за произход, са получили допълнителна национална помощ в размер на 25 % от отговарящата на условията за финансиране сума. В Португалия държавните помощи възлизат на 5,2 % от отговарящите на условията за финансиране и извършени разходи.

3.3.2. Дейности в държавите-членки

Сумите, изразходвани от трите държави-членки, главни производители и износители на вино в ЕС (Франция, Испания, Италия), възлизат на около 87 % от усвоените суми през 2009 и 2010 година (виж фигурата по-долу).

Като цяло държавите-членки коригираха чувствително надолу прогнозите си относно мярката за популяризиране, с изключение на Австрия и Гърция. България прехвърли бюджета, предвиден първоначално за мярката за популяризиране, към мерки за преструктуриране и конверсия (виж таблицата по-долу).

Приложени мерки за популяризиране на пазарите на трети страни

като дял от общия размер на националните програми

 2009 г. + 2010 г. 2009 г. + 2010 г. ||  DE EL ES FR IT AT PT RO SI ||  EU

Първоначална прогноза || 8,7 % 18 % 10 % 23 % 8 % 13 % 12 % 1,0 % 23 % ||  11,6 % %%

Окончателно усвояване || 0,9 % 15,6 % 6,3 % 11,4 % 5,6 % 12,3 % 7 % 0,2 % 15,6 % ||  6,7 %

% усвояване мерки за популярност || 10,5 % 85 % 65 % 50 % 71 % 93 % 57 % 17,1 % 67 % ||  58 %

Фактът, че редица държави-членки са прехвърлили финансови средства към други мерки на програмата за подпомагане се обяснява, както следва:

—     с необходимостта от укрепване на други мерки.

Франция по-специално, посочи, икономическата криза от 2008 и 2009 година и спада в световната консумация на вино, засегнал на първо място френските вина с „високи цени“, и необходимостта от прехвърляне на средствата към мярката за инвестиции и други по-стойностни мерки на вътрешния пазар.

—     с административни трудности при прилагането на тази нова мярка (на равнището на държавата-членка и на съответните трети държави).

Германия изглежда е срещнала най-много административни трудности поради споделените компетенции между федералните и регионалните административни органи. В тази държава-членка два проекта са финансирани на федерално равнище и само един от провинция Рейнланд-Пфалц.

Държавите-членки посочиха и други фактори, които могат да обяснят слабото усвояване: икономическата криза, трудния достъп до системата за кредитиране с оглед съфинансиране от страна на голям брой предприятия, особено на микропредприятията, малките и средните предприятия. Австрия и Кипър изтъкнаха, че лоша реколта също е повлияла отрицателно на прогнозите.

3.4. Бенефициери

През периода 2009―2010 г. 672 бенефициери са участвали в мярката за популяризиране (виж таблицата по-долу). Трябва да се отбележи, че преобладаващата част от бенефициерите участват в няколко проекта, които могат да включват една или повече мерки и да се отнасят до един или повече пазари.

Помощи на Съюза за бенефициерите (2009 г. и 2010 г.)

в EUR FR IT ES PT EL AT, SI, DE, RO Общо

Размер усвоени помощи Брой на бенефициерите || 45 313 425 29 978 077 31 222 343 6 232 571 5 233 000 4 405 465 98 89 290 62 42 91 || 122 384 882 672

Ср. помощ на 1 бенефициер Максимален размер помощ ||  462 382 336 832 107 663 100 525 124 595 48 412 7 571 438 3 753 558 3 657 739 647 320 || 122 384 882 7 571 438

Нито един проект не е бил представен съвместно от бенефициери в различни държави-членки.

Представени са всички типове бенефициери, отговарящи на изискванията (виж фигура по-долу); видно е, че в някои държави-членки, където междубраншовите организации, организациите на производители и професионалните организации са най-широко представени, средните разходи на проект са по-големи, както и разликите между малки и големи проекти. Средните разходи на Съюза за един бенефициер възлизат на 182 120 EUR.

В Италия, където средните разходи на бенефициер са били 336 832 EUR, създаването на временни асоциации на предприятия, чиято основна цел е да доведат с общи усилия мерките за популяризиране до успешен край, е дало до известна степен възможност да бъдат преодолени трудностите, свързани със сравнително малкия размер на предприятията.

Във Франция по-високите средни разходи на бенефициер (462 382 EUR) се обясняват със значителното участие на междубраншовите организации, организациите на производители и професионалните организации, които са получили 67 % от бюджета на Съюза (например: Comité national des interprofessions sur les marchés des USA et de la Suisse — Национален комитет на междубраншовите организации на пазарите на САЩ и Швейцария), с цел повишаване на квалификацията на операторите и създаване на полезно взаимодействие с други субекти. Следва да се отбележи, че през 2009 г. на предприятията са се падали 3 % от усвоения бюджет, а през 2010 г. ― 53 %, което прави средно 33 %.

В Испания, където средните разходи на бенефициер са били 107 663 EUR, повечето от проектите са били представени от предприятия и кооперативи на производители. Вижда се също, че в тази държава-членка голям брой бенефициери са представили множество проекти в зависимост от целевите пазари.

3.5. Осъществени дейности

През периода 2009―2010 г. са предприети 2 781 дейности.

По отношение на дейностите, посочени в точка 2.1, които могат да бъдат подробно описани под различни форми (виж таблицата по-долу), има средно 1,7 дейности на реализиран проект, като огромната част от проектите са съсредоточени в мярка А). Тази мярка е прилагана практически на всички целеви пазари (70―90 % от разходите) и може да бъде допълнена с мерките Б) и В), за които изразходваните суми са значително по-малко (5―20 % от разходите).

Мерки (виж 2.1) || Описание

А) || Връзки с обществеността, по-специално на вниманието на купувачите, журналистите, сомелиерите, така наречените „wine educators“, търговците на вино и пр., търговски мисии, връзки с печата, реклами и обяви в средствата за масова информация, дегустации, представяне на продуктите, изготвяне на брошури и други помощни материали, изготвяне на интернет страници, посветени на износа, разходи за създаване и развитие на марките, популяризиране на продукти на местата за продажба, организиране на прояви (среща с търговците, комуникация, семинари).

Б) || Прояви за популяризиране в трети държави, като панаири, улични мероприятия, вечери, семинари и дегустации, организирани за различни участници (журналисти, представители на търговските вериги, вносители и потребители).

В) || Информация относно системите на производство и спецификации на продуктите: срещи с формиращи общественото мнение лица, журналисти, семинари, дегустации.

Г) || Проучване на пазара, експертни мнения и съвети по маркетинг, предварително тестване на съответствието на новите продукти със спецификациите, предварително потвърждаване на съответствието при пускането на нова марка, фокусни групи, дискусионни групи.

Мерките Г), които се отнасят до проучването на нови пазари и оценка на резултатите от осъществените дейности, са прилагани много рядко.

Въпреки че основното послание на мерките за популяризиране се отнася до вината от Съюза със защитено наименование за произход, защитени географски указания или до вина с посочен сорт лоза, следва да се отбележи, че често се посочва и държавата-членка производител. Държавите-членки също потвърждават, че това посочване е много важно и допринася за повече ползи от провежданите дейности и твърдят, че за потребителите от трети държави често пъти е трудно да определят откъде идват вината на Съюза, особено когато става въпрос за вина от малки държави производители, или пък за защитени наименования за произход или защитени географски указания, които са слабо познати или дори непознати в трети държави.

3.6. Основни целеви пазари

През периода 2009―2010 г. дейностите бяха насочени към 42 трети държави. Тези държави могат да бъдат класирани в три категории:

· традиционни пазари ― утвърдени и подлежащи на доразработване: европейските производители са стъпили вече там; тези пазари са отворени към износа и на тях се наблюдава ръст на консумацията. Това са също целеви пазари за продажбата на вина с висока добавена стойност (САЩ, Канада, Швейцария);

· възникващи пазари — тези пазари са по-малко разработени от първите, въпреки че Съюзът присъства вече на тях. Става въпрос по-специално за азиатските пазари (Китай/Хонг Конг, Япония, Южна Корея, Сингапур), Русия, Мексико и Бразилия. Някои от тези страни са в процес на бързо развитие и възможностите са големи, например в Русия и Китай. Други, като например Япония, остават по-стабилни и пазарът там е труден за разработване;

· потенциални пазари, които следва да бъдат проучени ― те са слабо познати, но поради своите развиващи се икономики могат да предложат значителни възможности. Това са държави като Индия и някои бивши съветски републики.

Само 37 % от финансираните проекти са били насочени към един-единствен пазар, докато повечето са насочени към от 2 до 5 различни пазара. Забелязва се подчертана географска концентрация на дейностите; 75 % от тях обхващат 7 държави (САЩ, Китай/Хонг Конг, Япония, Мексико, Канада, Русия и Швейцария), като шестте най-големи пазари от тях представляват приблизително 75 % от обема и стойността на износа на Съюза през 2010 г.

Най-много дейности са осъществени на пазара на САЩ ― 22 % от тях са насочени към него, като усилията на осем от деветте държави-членки, участвали в мярката, са били насочени главно към този пазар. Наблюдава се предпочитане на някои пазари от страна на определени държави-членки, например Мексико за Испания, Бразилия за Португалия, държавите от бивша Югославия за Словения, Канада за Италия, Китай и Япония за Франция, Русия за Гърция и Швейцария за Австрия.

Целеви пазари за мерките през 2009 и 2010 г.

 САЩ || Китай Хонг Конг ||  Япония ||  Мексико ||  Канада ||  Русия || Швейцария || Бразилия ||  други

22% || 10,9 % || 9,2% || 8,1 % || 7,9 % || 7,8 % || 7,3 % || 3,7 % || 23,3 %

4. Оценки и предложения от страна на държавите-членки

Всички държави-членки, които взеха участие в мярката за популяризиране, са на мнение, че тя е много положителна за лозаро-винарския сектор. Те посочват, че след кризата от 2008 г. и от 2009 г. насетне се отбелязва ръст на износа, по-специално на пазарите, към които е насочена мярката за популяризиране.

4.1.1. Силни страни

—     възможност за предприятията да получават достъп до схема за подпомагане, което е невъзможно по хоризонталната схема. Тази възможност е много мощен стимул за раздвижване на сектора;

—     пряко въздействие в третите държави, където се осъществяват дейностите, създават се нови умения (познаване и отваряне на търговски канали, познаване на пазарите, законодателството, клиентите, създаване на контакти);

—     гъвкавостта и субсидиарността при прилагането дават възможност за съобразяване със специфичните характеристики на сектора и административните изисквания на държавите-членки;

—     възможност за създаване на полезно взаимодействие и допълнителни дейности между междубраншовите организации, организациите на производители и професионалните организации, предприятията и асоциациите на предприятия и публичните органи, които се стимулират взаимно;

—     стъпване на нови пазари, възможности за придобиване на нови познания за пазарите и за нови възможности;

—     по-добро приспособяване на вината към изискванията на пазарите (производство, опаковка, етикетиране);

—     мултиплициращ ефект за други бенефициери. Колкото повече дейности, толкова по-голямо е въздействието на мярката.

4.1.2. Недостатъци

—     трудности на управлението в административно отношение, посочени по-специално от Португалия, Италия и Австрия (сложност при проверката на придружаващите документи за разходите); при пазарите в процес на развитие времето за реагиране може да е твърде дълго (изменение на програмите в крачка);

—     недостиг на логистика, технически знания и подкрепа на възникващите пазари;

—     някои държави-членки, между които Италия и Португалия, подчертават, че микропредприятията, малките и средните предприятия са срещали повече затруднения, за да изпълнят условията за достъп до мярката (наличност на продуктите; технически капацитет за износ и финансови възможности).

4.1.3. Предложения на държавите-членки

С цел да се подобри съотношението разходи-ефективност на мярката за популяризиране, някои държави-членки, без да представят конкретни идеи за изменение на законодателството на Съюза, предлагат:

—     мярката да обхване вътрешния пазар, като се има предвид, че той представлява най-големият световен пазар на вина и че голям брой пазарни дялове са спечелени от трети държави, като се избягва конкуренцията между вината на Съюза или дейностите бъдат евентуално сведени до предоставянето на информация;

—     действително да се осигури приоритетен достъп до мярката на „микропредприятията и малките и средните предприятия“;

—     да се насърчат мерките за проучване на нови пазари и за оценка на осъществените дейности. Тези дейности са от основно значение за получаване на технически данни и пазарна информация и предхождат останалите дейности;

—     да се създаде полезно взаимодействие с други мерки от по-структуриран тип с оглед по-специално поощряването и засилването на присъствието на оператори от ЕС на новите пазари (главно с цел създаване на първите канали заедно с вносителите);

—     да се повиши ефикасността на административните проверки, като се предвидят фиксирани плащания за дейности със стандартни цени, като пътни разходи.

5. Заключение

Едва две години след въвеждането на мярката за популяризиране от държавите-членки е твърде рано за окончателни заключения, по-специално по отношение на повишаването на конкурентоспособността и присъствието на пазарите на трети държави. Въпреки че износът на вино към някои държави се увеличи след 2009 г., и то по-специално на целевите пазари, факторите, които влияят на търговските потоци са сложни (нестабилност на валутните курсове, икономическа криза, местна политическа криза, промени в законодателството в целевите държави и пр.) и не позволяват да се определи до каква степен постигнатите резултати се дължат пряко на мярката за популяризиране.

Може все пак да се твърди, че с усвоените 122 млн. EUR през първите две години мярката е била много успешна и се оценява високо от операторите. Прогнозните разходи, възлизащи на 768 млн. EUR за периода 2009―2013 г., показват нарастващ интерес към мярката, която става в бюджетно изражение втората мярка от програмите за помощ след мярката за преструктуриране и конверсия на лозарските масиви.

Мярката за популяризиране, както изглежда, е позволила преди всичко да се стабилизира на първо време присъствието на предприятията от Съюза на традиционните пазари за износ и е дала възможност чрез проучванията на пазара за изследване и стъпване на нови пазари.

На първо място гъвкавостта и субсидиарността на прилагането дават възможност на лозаро-винарските сектори в различните държави-членки и в различните региони да адаптират добре мярката за популяризиране към специфичните характеристики на целевите държави.

Освен това възможността за създаване на нови контакти и придобиване на необходимите знания за приспособяване към пазарите (нови продукти, етикетиране и др.) е много мощен стимул за раздвижване на сектора.

В светлината на някои забележки на държавите-членки могат да бъдат проучени следните насоки на действие: 1) евентуално засилване на полезното взаимодействие между различните дейности и отделните бенефициери; 2) по-добра насоченост на проучванията на нови пазари, с оглед да се намали зависимостта на износа от ограничения брой пазари в бъдеще; 3) по-целенасочен подбор на бенефициерите за оптимизиране на мярката и евентуално 4) предоставяне на държавите-членки на указания във връзка с критериите за одобряване на проектите.

Възможно е обсъждане на критерия във връзка с „микропредприятията, малките и средните предприятия“, както и на условията за одобрение по мярката, в рамките на доклада, който Комисията трябва да представи на Съвета и на Европейския парламент през 2012 г.

[1]               ОВ L 148, 6.6.2008 г., стр. 1.

[2]               ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

[3]               ОВ L 170, 30.6.2008 г., стр. 1.

[4]               ОВ L 232, 2.9.2010 г., стр. 1.

[5]               Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия, OВ L 124, 20.5.2003 г. стр.36.

[6]               ОВ L 3, 5.1.2008 г., стр. 1.

[7]               ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1.

[8]               При предварителните обсъждания на реформата през 2007 г. Комисията предложи годишна сума от 120 млн. EUR само за мярката за популяризиране, т.е. 600 млн. EUR за периода 2009―2013 г. По-късно тази мярка бе включена в мерките по програмите и разпределението на сумите между мерките бе оставено на преценката на държавите-членки, които, както се вижда, надхвърлиха за тази мярка сумата, предвидена първоначално от Комисията.

[9]               Регламент (ЕО) № 1234/2007 и неговите разпоредби за прилагане, определени от Регламент (ЕО) № 555/2008.