Въведение

Цел

Транспортът допринася значително за просперитета в Европа. Той прави възможно ефективното разпределение на стоките и свободното пътуване на гражданите. ЕС е важен политически и икономически партньор на държавите в съседните региони. Установяването на засилено сътрудничество в сектора на транспорта може да допринесе за икономическото утвърждаване и политическото стабилизиране на нашите съседи. Гражданите и предприятията в ЕС и съседните региони са пряко облагодетелствани от подобреното сътрудничество в областта на транспорта, което цели да намали времето и ресурсите, използвани за превоз на товари и пътници. По-тясното интегриране на пазара може да помогне също за откриването на нови пазарни възможности за предприятията както в ЕС, така и в съседните региони.

С настоящото съобщение се подновява сътрудничеството в областта на транспортната политика със съседните на ЕС региони, което се основава на съобщението на Комисията от 2007 г.[1], съсредоточено върху инфраструктурните аспекти. То обхваща както Европейската политика за съседство (ЕПС)[2], така и кандидатстващите за присъединяване страни[3], като акцентът е поставен основно върху държавите, участващи в ЕПС. За подобряването на транспортните връзки с други съседни региони[4] може да бъде използван примерът на постигнатата с кандидатстващите за присъединяване страни висока степен на сътрудничество в областта на транспорта.

Наскоро Комисията направи преглед на ЕПС — единната политическа рамка за отношенията на ЕС със съседните страни партньори[5], и предложи нов отговор на промените в съседните държави . В съответствие с този отговор сътрудничеството в сектора на транспорта ще бъде съобразено с нуждите на всяко регионално подразделение. Европейският съюз ще диференцира сектора на транспорта по-прецизно в зависимост от амбициите на отделните държави и готовността им да се интегрират по-тясно с ЕС. Подкрепата на ЕС под формата на инвестиции в инфраструктурните връзки или на по-добър достъп до пазара ще зависи от напредъка, който отбелязват съседните държави.

Политически контекст

С влизането в сила на Лисабонския договор ЕС се ангажира да развие привилегировани отношения със съседните държави (член 8 от ДЕС). В Договора е предвидена също възможността Съюзът да реши да си сътрудничи с трети страни с цел да поощри изпълнението на проектите от общ интерес и да осигури възможност за взаимното функциониране на мрежите (член 171, параграф 3 от ДФЕС).

В стратегията „Европа 2020“ се обръща внимание на факта, че разгръщането на външните аспекти на вътрешните ни политики е важно за засилването на икономическия растеж в ЕС. Това важи с особена сила за транспортната политика, тъй като успешното преминаване на границата, по-кратките и по-бързи връзки и либерализирането на пазарите улесняват движението на стоки и хора през границите на ЕС.

През март 2011 г. Комисията прие Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите [6], целяща увеличаване на мобилността и насърчаване на растежа и трудовата заетост. В посочената пътна карта Комисията предлага политиките на ЕС в областта на транспорта и инфраструктурата да се разширят до непосредствените ни съседи и пазарите за транспортни услуги да се отворят за трети страни.

В момента Комисията прави преглед на политиката за Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) . Цел на посочената политика е и по-добрата връзка на TEN-T с инфраструктурните мрежи на съседните държави.

ЕС въведе и макрорегионални стратегии , като Стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав[7], която е насочена към подобряване на междурегионалната мобилност и включва някои от държавите от съседните региони.

По-тясно пазарно интегриране за установяване на по-бързи и по-евтини връзки

По-тясното интегриране на транспортните пазари на ЕС с тези на кандидатстващите за присъединяване страни и на държавите, участващи в ЕПС, могат да доведат до установяване на по-бързи, по-евтини и по-успешни транспортни връзки , което ще облагодетелства гражданите и предприятията. Перспективите за по-тясно пазарно интегриране ще зависят от способността и готовността на съседните държави да преминат към прилагането на стандарти, равностойни на тези на ЕС в сфери като безопасността, сигурността, опазването на околната среда, здравето и безопасността на работниците. В настоящото съобщение са изложени краткосрочните и дългосрочните мерки във всички видове транспорт — сухопътен, железопътен, въздушен, морски и речен, с цел свързване на транспортните системи на ЕС с тези на неговите съседи.

Действията с цел по-тясно интегриране на транспортния пазар започнаха като част от текущите преговори за сключване на споразумения за асоцииране с източните партньорски държави[8]. Целта на посочените споразумения е да бъде създадена зона за свободна търговия с ЕС. По-дългосрочната цел по отношение на южните съседи на ЕС е да се установи окончателно Евросредиземноморската зона за свободна търговия. Като част от стратегията за разширяването на Съюза и в рамките на преговорите за присъединяване ЕС съдейства на кандидатстващите за присъединяване страни да приведат законодателството си в съответствие с достиженията на европейското право, което способства създаването на подходящи условия за интегриране на транспортния пазар. Така например в проектодоговора за създаване на транспортна общност със Западните Балкани е предвидена базирана на законодателството на ЕС поетапна пазарна интеграция в сферата на безопасността, сигурността, околната среда и социалните въпроси.

Въздухоплаване

В сектора на въздухоплаването по-тясното интегриране със съседите на ЕС се ръководи от целта за създаване на по-голямо Общоевропейско авиационно пространство (ОАП), което обхваща 1 милиард души в ЕС и всички съседни държави, граничещи със Съюза на юг и на север[9]. Тъй като повечето държави, участващи в ЕПС, имат морска граница с ЕС или са значително отдалечени от неговите столици, въздухоплаването е от ключово значение за пътническия транспорт. По време на периода 2004—2009 г. годишното увеличение на броя на пътниците във въздушния транспорт е средно 6,7 % между ЕС и южните съседни държави и 11,6 % между ЕС и източните съседни държави. На юг Мароко вече участва в Общоевропейското авиационно пространство и бележи средногодишен растеж от 14,6 % във въздушния пътнически транспорт до и от ЕС. На изток най-голям брой пътници са били превозени между Украйна и ЕС (2,7 милиона от общо 3,5 милиона пътници през 2009 г.)[10]

Политиката за ОАП беше разработена така, че да позволи постепенното отваряне на пазарите между ЕС и неговите съседи във връзка с регулаторното сближаване посредством постепенно прилагане на правилата на ЕС, което да предложи нови възможности за операторите и по-голям избор на потребителите. Процесът на отваряне на пазара и регулаторното сближаване протичат едновременно, за да може да се стимулира лоялната конкуренция и да се насърчат стандартите на ЕС в сферата на безопасността, сигурността, околната среда и други. ОАП се осъществява посредством обхватни споразумения за въздухоплавателни услуги , които стимулират икономическите, търговските и туристическите взаимоотношения като цяло.

Преговори за сключване на обхватно споразумение за въздухоплавателни услуги могат да започнат, след като съответната съседна държава покаже, че разбира условията и се ангажира еднозначно със задълженията, свързани с присъединяването към ОАП.

ЕС е сключил такива споразумения със Западните Балкани, Грузия, Йордания и Мароко. В процес на договаряне са такива споразумения с Израел, Ливан и Украйна, а скоро се очаква да започнат преговори с Тунис. Комисията е оправомощена също да води преговори за такова споразумение с Алжир. Тя е направила предложение за получаване на правомощия за преговори с Молдова и възнамерява да направи същото по отношение на Азербайджан. В зависимост от интереса и степента на готовност на останалите съседни държави Комисията ще продължи да предлага договарянето на такива споразумения.

Споразуменията, сключени с държавите, участващи в ЕПС, са двустранни, а това със Западните Балкани — многостранно. Посоченото многостранно споразумение е по-обстойно от двустранните; така например решенията на Европейския съд, свързани с въздухоплаването, се прилагат пряко в подписалите го държави.

С оглед на по-голямата регионална интеграция това, което следва да се направи, е да се подготви едно многостранно споразумение за ЕПС-Юг и второ — за ЕПС-Изток. И накрая, дългосрочната цел е всички региони и ЕС да се интегрират в единно ОАП.

Обхватът на Единното европейско небе , което е в процес на изграждане, също ще бъде разширен върху съседите на ЕС. Минималното предварително условие за това е признаването на правото на ЕС и на принципа на назначаване на ЕС . Единното европейско небе ще доведе до подобрена безопасност и до намаляване на закъсненията, разходите и емисиите. В рамките на поетапния подход към установяването на Единно европейско небе съседните на ЕС държави се стремят да формират или да се присъединяват към функционални блокове въздушно пространство (ФБВП) с държавите-членки на ЕС. До декември 2012 г. държавите-членки на ЕС трябва да са създали девет функционални блока въздушно пространство, като по този начин проектират и рационализират колективно въздушното си пространство и въздушните си маршрути с цел да задоволят по-качествено нуждите на въздушното движение.

Босна и Херцеговина и Хърватия са част от инициативата „ФБВП — Централна Европа“ в Западните Балкани. Що се отнася до останалите засегнати държави, Албания, Египет и Тунис имат статут на асоциирани партньори, а Йордания и Ливан са наблюдатели в рамките на инициативата „ФБВП — BLUE MED“. Очаква се към подобни функционални блокове въздушно пространство да се присъединят други съседни държави, с което ще се изгради окончателно Единното европейско небе.

Няколко съседни държави вече са договарящи се страни в Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол)[11]. Те участват в работата на Евроконтрол и съответно се ползват от услугите на организацията. Нечленуващите държави могат да се възползват от редица услуги на Евроконтрол на база на отправени искания и на споразумения с тази организация[12]. Сътрудничеството със съседите на ЕС е насочено към приемането на позиции в Евроконтрол, които съответстват на установените от ЕС.

Няколко държави, участващи в ЕПС, вече са бенефициери по програмата за изследване на управлението на въздушния трафик „Единно европейско небе“ (SESAR), която има за цел да модернизира инфраструктурата за контрол на въздушния трафик в Европа. ЕС може също така да съдейства на други държави, участващи в ЕПС, които имат желание да модернизират системите си за управление на въздушния трафик.

Оптимизираната сигурност на въздушния транспорт в съседните региони е от ключово значение за ЕС. Международните стандарти за авиационна сигурност, установени от Международната организация за гражданска авиация (ICAO), трябва да бъдат изцяло изпълнени[13]. ЕС вече работи със съседните държави за укрепване на способността им да изпълнят тези международни задължения. Европейският съюз може да съдейства за постигането на съответствие чрез споделяне на информацията относно разработването на програми за сигурност на националната гражданска авиация и споделяне на добри практики по отношение на прилагането и качествения контрол на мерките за авиационна сигурност. Освен чрез международните стандарти, регулаторното сближаване в региона може да се улесни, като се подобрят познаването и прилагането на разпоредбите за авиационна сигурност на Европейската конференция за гражданска авиация (ЕКГА) и на принципите, заложени в първичното законодателство на ЕС.

Гарантирането на висока степен на авиационна безопасност е основен приоритет за транспортната политика на ЕС. Съседните държави, подписали обхватни споразумения за въздухоплавателни услуги с ЕС, могат също да участват в работата на Европейска агенция за авиационна безопасност (ЕААБ). Освен това всяка европейска държава, която е страна по ИКАО, може да участва в работата на ЕААБ на базата на специално споразумение, с което приема и прилага правилата на ЕС за авиационна безопасност[14].

Наскоро Комисията и ЕААБ предложиха в рамките на ЕААБ да бъде създадено звено, което да си сътрудничи с някои южни съседни държави (Израел, Йордания, Ливан, Мароко и Тунис). Целта е да се хармонизират стандартите и процедурите за авиационна безопасност между ЕС и посочените държави. Ще бъдат постановени разпоредби за такова сътрудничество с цел да се засили авиационната безопасност в източните държави, участващи в ЕПС.

Предлагани действия В краткосрочен план (до 2013 г.) Приключване на текущите преговори за сключване на обхватни споразумения за въздухоплавателни услуги и разширяване на преговорите за този вид споразумения върху други заинтересовани съседни държави, когато са готови за това Продължаващо съдействие на съседните държави за модернизирането на техните системи за управление на въздушния трафик (SESAR) и предоставяне на тези системи на разположение на други заинтересовани страни Предоставяне на информация, указания и техническо съдействие на съседните държави за присъединяване към някой от функционалните блокове въздушно пространство (ФБВП) Оказване на съдействие на съседните държави за постигане на съответствие с международните и европейските стандарти за авиационна сигурност Сътрудничество със съседите на ЕС с цел приемане на становища в Евроконтрол, които съответстват на установените от ЕС Оказване на съдействие на съседните държави за постигане на утвърдените от ЕС и в международен план равнища на авиационна безопасност В дългосрочен план Консолидиране на споразуменията в областта на авиацията съответно с източните и с южните държави, участващи в ЕПС, с цел да бъде окончателно установено ОАП Разширяване на сътрудничеството в сферата на авиационната безопасност в рамките на ЕААБ върху източните държави, участващи в ЕПС, и останалите южни държави, които участват в ЕПС Пълно интегриране на съседните държави в Единното европейско небе |

Морско и речно корабоплаване

- Изразени в тонаж, 90 % от товарните превози между ЕС и останалата част от света се осъществяват по море. Идеите за бъдещето на морския транспорт включват качествено и конкурентоспособно корабоплаване, което показва добри резултати по отношение на околната среда, безопасността и сигурността. Това е от общ интерес за ЕС и неговите съседни държави, които имат общи регионални морски басейни.

В Западните Балкани проектодоговорът за създаване на транспортна общност предвижда сътрудничество, благодарение на което да се гарантира сближаване с морските стандарти и политики на ЕС. Европейският съюз ще продължи да стимулира либерализирането на услугите, които предлага морският транспорт, с цел да се установят равнопоставени условия на конкуренция със съседните държави. Това важи в голяма степен за усилията, които се полагат понастоящем за създаване на свободна зона за търговия в средиземноморския регион, включително свободата за предоставяне на услуги в сферата на морския транспорт.

ЕС популяризира своите и международните изисквания в областта на безопасността , сигурността и опазването на околната среда в морските басейни . С цел да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция в граничните за ЕС морски територии е важно съседните на ЕС държави да ратифицират и да прилагат съответно международните конвенции във връзка с морската безопасност и морската сигурност, със социалните условия и условията в околната среда, както и да хармонизират стандартите си с тези на ЕС. С оглед на това Комисията оказва техническо съдействие. Европейският съюз се стреми също така към осъществяване на активно сътрудничество със съседните държави под егидата на Международната морска организация (IMO).

По-ниската безопасност и сигурност и по-свободните правила за околната среда и в социалната сфера, данъчният дъмпинг и дискриминационното таксуване за използването на връзките във вътрешността на съседните държави могат да доведат до нарушаване на лоялната конкуренция. Сътрудничеството със съседните държави има за цел тази потенциална възможност да се избегне, като се установят сходни правила. Дружествата в ЕС са пряко облагодетелствани от този подход.

С цел да се засилят морската безопасност и сигурност , както и с оглед на опазването на околната среда, ЕС ще продължи да оказва техническо съдействие на съседните държави по регионалните проекти SAFEMED в южния регион и SASEPOL на изток. Освен това понастоящем ЕС обсъжда предложение на Комисията за разширяване на мандата на Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) с цел осигуряване на техническо съдействие на държавите, участващи в ЕПС.

С оглед на допълнителното подобряване на морската безопасност и сигурност и на реакцията в случаи на инциденти по море Комисията ще насърчи участието на съседните държави в управляваната от ЕАМБ система за контрол на корабния трафик SafeSeaNet, както и изграждането в тези държави на инфраструктурата за морско наблюдение, необходима за тяхното участие. Освен това за да отговори по-успешно на нелегалното изхвърляне на отпадъци от кораби и да установи по-добре замърсителите на водите, Комисията ще стимулира участието на съседните държави в управляваната от ЕАМБ сателитна услуга CleanSeaNet. CleanSeaNet вече осигурява на всички крайбрежни държави-членки и страни кандидатки, както и на Исландия и Норвегия, услуга за анализ на сателитни изображения, която се осъществява почти в реално време и служи за идентифициране на нефтени разливи на морските територии.

Като цяло съседните на ЕС държави изпълняват слабо ролята си на държави на флага . По силата на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол, който е най-важният индикатор за дейността на държавата на флага, Азербайджан, Алжир, Тунис и Мароко попадат в сивия списък, а Украйна, Грузия, Молдова, Албания, Ливан, Либия, Сирия и Египет — в черния.

С цел да изпълнят по-добре задълженията си на държави на флага, включените в черния списък съседни държави се окуражават да преценят ползите от кандидатстването за одитната схема на държавите — членки на IMO. Понастоящем одит от страна на IMO се прави на доброволни начала, но ще стане задължителен от 2014 г. нататък. ЕС ще продължи да помага на съседните държави да подобряват дейността си на държави на флага.

В по-дългосрочен план Европейското пространство за морски транспорт без бариери ще се превърне в „син пояс“ на свободно движение по море във и около Европа. Целта е да се опростят формалностите за плавателните съдове, които пътуват между пристанищата на ЕС. Това включва въвеждането на електронни системи за обмен на данни между плавателните съдове и брега. В съответствие с идеята за „синия пояс“ сътрудничеството със съседните държави цели да се опростят административните процедури по отношение на морското корабоплаване на къси разстояния , да се създаде единно административно гише за пристанищните формалности и да се гарантира оперативната съвместимост на информационните системи.

Морските лица на съседните държави, които отговарят на действащите международни стандарти (Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците), могат да работят на плавателни съдове на ЕС. По искане на държавите-членки на ЕС и с подкрепата на ЕАМБ Комисията оценява процедурите за освидетелстване на морски лица и учрежденията за тяхната подготовка в съседните държави. ЕС е признал повечето от съседните държави[15]. Комисията ще продължи да оказва техническо съдействие на съседните държави с цел по-добра подготовка на морските лица.

С цел да допринесе за възприемането на по-стратегически подход към морското дело в сътрудничеството между всички сектори, включително сектора на транспорта в средиземноморския регион, Комисията стартира заедно с IMO и ЕЦБ проект за идентифициране на пилотни действия за подобряване на сътрудничеството между участниците в движението по море в областта на морската безопасност и наблюдение, социалните аспекти и подготовката и инвестициите в морска инфраструктура.

Целта на политиката на ЕС в областта на речното корабоплаване е да се постигне успешен и устойчив воден транспорт. Важно е съседните на ЕС държави да прилагат съответните международни конвенции, за да гарантират еднаква степен на безопасност на речното корабоплаване в ЕС, както и равнопоставени условия в околната среда и в социалната сфера. Комисията ще помогне на съседните държави да постигнат посочените цели.

С цел да насърчи безопасността, ефикасността и обмена на данни Комисията ще си сътрудничи със съответните съседни държави в рамките на информационните услуги за речния транспорт .

Що се отнася до корабоплаването по река Дунав, стратегията на ЕС за региона на река Дунав предлага действия за проучване на пълния пазарен потенциал на речното корабоплаване в този регион, в който участват пет съседни държави — Босна и Херцеговина, Хърватия, Молдова, Сърбия и Украйна. Комисията подкрепя модернизацията на Дунавската комисия като част от преразгледаната Белградска конвенция. Текстът на посочената конвенция, за която Комисията договори присъединяването на ЕС, е одобрен, но все още не е подписан. Комисията призовава двете държави — страни по конвенцията, да разрешат противоречията си.

Предлагани действия В краткосрочен план (до 2013 г.) Оказване на съдействие на съседните държави с цел да подобрят дейността си на държави на флага и да се съобразят със стандартите за безопасност, сигурност и социални условия Разширяване на мандата на ЕАМБ с цел осигуряване на техническо съдействие на съседните държави Насърчаване на участието на съседните държави в SafeSeaNet и CleanSeaNet Предприемане на съвместни действия със съседните държави с цел опростяване на процедурите за морско корабоплаване на къси разстояния в съответствие с Европейското пространство за морски транспорт и идеята за „синия пояс“ Оказване на съдействие на съседните държави за постигане на стандартите за речното корабоплаване на равнище ЕС и на международно равнище Активна ангажираност с оглед на възобновяването на процеса на модернизиране на Дунавската комисия В дългосрочен план Насърчаване на по-тясното интегриране на съседните държави към „синия пояс“ на свободно движение по море във и около Европа |

Сухопътен транспорт

- Сухопътният транспорт има ключова роля за търговския поток със съседните държави, с които ЕС има общи сухопътни граници. Въпреки това тромавите административни процедури при преминаване на границата продължават да възпрепятстват успешното движение на стоки между ЕС и източните му съседи. Средно 40 % от общото време за превоз[16] се губи по границите заради несъответствия между административните процедури. Поради това улесняването на процедурите за преминаване на границата е от основно значение за стимулирането на търговията чрез намаляване на времето и на разходите.

Комисията е предвидила стратегически рамки за митническо сътрудничество с Беларус, Молдова и Украйна, за да гарантира улесняване на търговията, комбинирано със защита на гражданите на източните граници на ЕС, посредством набор от приоритетни действия. Тези рамки включват безопасни и безпрепятствени търговски коридори, управление на риска и борба с измамите, както и подкрепа за модернизирането на митническите инфраструктури и процедури.

Ниското ниво на пътната безопасност в съседните държави е пряк повод за тревога в Европейския съюз. Нейното подобряване посредством обучения, обмен на добри практики, повишаване на осведомеността и насърчаване на по-безопасната пътна инфраструктура, включително безопасно паркиране, е приоритетно за сътрудничеството на ЕС със съседните региони. Комисията ще проучи възможността за разширяване и в съседните държави на услугите на общите системи за предоставяне на интелигентни транспортни услуги в ЕС (напр. eCall[17]) Смъртността от пътно-транспортни произшествия е значително по-висока в повечето източни партньорски държави (21,5 на 100 000 души в Украйна, 16,8 в Грузия, 15,1 в Молдова), отколкото средната в Европа (6,1 на 100 000 души)[18] Това важи също за южните държави, участващи в ЕПС.

С цел да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция на световния автомобилен пазар е важно съседните държави да ратифицират и прилагат стандартите на ЕС и международните стандарти за безопасност на превозните средства и екологични показатели [19]. ЕС се стреми към активно сътрудничество със съседните държави в тази връзка в рамките на Икономическата комисия за Европа на ООН.

Пътнотранспортните услуги продължават да бъдат от важно значение за ефективното действие на веригата за производствени доставки през граница, особено що се отнася до по-късите разстояния. За разлика от сектора на въздухоплаването, в който ЕС и съседните на него държави преминаха към отваряне на пазара, за либерализирането на взаимния достъп до пътнотранспортния пазар са предприети само минимални действия. Повечето държави-членки на ЕС имат двустранни споразумения за сухопътен транспорт със съседни трети държави. Посочените споразумения осигуряват взаимен достъп до пазара въз основа на квоти. На многостранно равнище квоти се отпускат също така от Международния форум по транспорта (бивша Европейска конференция на министрите на транспорта), но те възлизат едва на 5 % от общите операции.

Няколко съседни държави проявиха интерес към увеличаване на пазарния достъп до сухопътен транспорт с ЕС. Съюзът трябва да упражнява външните си правомощия в тази област с оглед на по-нататъшното пазарно интегриране с тези държави и да изисква равно зачитане на безопасността, сигурността, околната среда и социалните аспекти. Основната цел на подобна инициатива ще бъде постепенно да се премахнат количествените ограничения за сметка на прилагането на стандарти, които гарантират качеството на услугите за сухопътен транспорт между Съюза и съседните държави, а това не е включено в действащите двустранни схеми. Проектодоговорът за създаване на транспортна общност със Западните Балкани предвижда редица общностни разрешителни, позволяващи пазарен достъп до сухопътния транспорт за камиони.

С цел да се гарантира спазването на сходни стандарти за сухопътния транспорт в ЕС и в съседните държави, е важно прилагането на цифровия тахограф в съседните държави да бъде в съответствие с изискванията на Споразумението на ООН относно правилата за времето на шофиране и почивка в международния сухопътен транспорт (ЕСАТ[20]) Всички страни по ЕСАТ, които не са членки на ЕС (всички източни партньорски държави с изключение на Грузия), бяха правно обвързани с въвеждането на цифров тахограф за новорегистрираните превозни средства, считано от 2010 г. ЕС оказа съдействие на източните държави, участващи в ЕПС, за внедряването на цифровите тахографи. За привеждането на разпоредбите на ЕСАТ в пълно съответствие със социалните правила на ЕС в сектора на сухопътния транспорт Комисията възнамерява да поиска правомощие от ЕС, за да стане страна по ЕСАТ.

Пътническите услуги в сухопътния транспорт допринасят за мобилността на европейските граждани и за потока от туристи. Сътрудничеството със съседните държави в сектора на сухопътния транспорт може да улесни градските и междуградските автобусни превози на пътници, като опрости разрешенията за съответните автобусни линии и хармонизира нивото на качество и безопасност на услугите.

В тази връзка обхватът на споразумението „Интербус“[21] трябва да бъде разширен така, че да включва не само случайните международни превози на пътници (градски и междуградски), но и редовните превози, както и да присъедини заинтересованите съседни държави, които са готови да се включат.

Предлагани действия В краткосрочен план (до 2013 г.) Оказване на съдействие на страните по ЕСАТ за внедряването на цифровите тахографи Подпомагане на съседните държави за разработването и прилагането на действия за засилена пътна безопасност Проучване на въздействието от постепенното пазарно отваряне на сухопътния транспорт с избрани съседни държави Засилване на митническото сътрудничество с Беларус, Молдова и Украйна с цел улесняване на премиването на границите Заявяване на правомощие от ЕС с цел присъединяване към ЕСАТ като страна по споразумението В дългосрочен план Разширяване на обхвата на споразумението „Интербус“ с цел включване на редовните градски и междуградски пътнически превози и приобщаване на държавите, участващи в ЕПС |

Железопътен транспорт

- Най-значителното движение на железопътни товари между ЕС и съседните държави се осъществява в посока изток-запад. През последното десетилетие обемът на железопътните превози на товари между ЕС и непосредствените му източни съседи (Беларус, Молдова, Украйна) се увеличи със 7 %. Очаква се до 2020 г. ръстът на търсенето на услуги за железопътни превози на товари с източните съседи на ЕС да достигне 40 %[22].

От 2007 г. пазарът в ЕС е напълно отворен за железопътни превози на товари, а от януари 2010 г. — за международни пътнически услуги. Отварянето на пазара за железопътни превози на товари позволи на нови дружества да навлязат на пазара, доведе до намаляване на цените и увеличи първоначално обемите, въпреки въздействието на икономическата криза. Железопътният сектор може да се стимулира допълнително, като се засили сътрудничеството в областта на железопътния транспорт със съседните на ЕС държави.

Железопътните превози на товари могат да бъдат по-конкурентни от другите видове транспорт по дългите евро-азиатски коридори, но са изправени пред сериозни физически и нефизически пречки. Въпреки че през последните години движението на товари между ЕС и Беларус, Украйна и Молдова се е увеличило, ще продължи да бъде важно бъдещото сътрудничество да бъде насочено към въпроси от ключово значение като подобряването на инфраструктурата и процедурите за преминаване през граница; в противен случай може да бъде застрашено бъдещото увеличение на товарообемите. Необходимо е по отношение на железопътната инфраструктура по коридорите между ЕС и източните му съседи и Азия да бъдат използвани справедливи, недискриминационни, прозрачни и ефикасни системи за товарене, за да бъде разгърнат пълният потенциал на движението на железопътни превози на товари. Комисията стимулира регионалното сътрудничество в тази област. Сред физическите пречки пред търговията и увеличаването на товарите се нареждат също липсата на оперативна съвместимост на железопътните системи, недостатъчните технологии и лошото състояние на подвижния състав. Ефикасността на железопътния превоз на пътници може да се увеличи чрез засилване на сътрудничеството по отношение на преминаването през граница, без да се изискват значителни инфраструктурни инвестиции.

Необходимо е да се предприемат действия с цел да се сведе до минимум въздействието на големи технически пречки върху търговията, а именно разликата в междурелсовото разстояние на Беларус, Молдова и Украйна (1 520 mm) и стандартната му ширина в по-голямата част от Съюза (1 435 mm). Тази разлика води до загуба на време и забавя превоза на товари и пътници. Първото нещо, което трябва да се направи, е в стандартите, които разработва Европейската железопътна агенция (ERA), да се определи междурелсие в размер на 1 520/1 524 mm. Благодарение на това ще се създаде подходяща основа, която ще позволи на целия сектор да предоставя системи и продукти, съответстващи на посочените стандарти. С цел това да се осъществи, с посредничеството на ERA ЕС ще продължи да се стреми към техническо сътрудничество със страните, които членуват в Организацията за сътрудничество на железниците (ОСЖД)[23]. С оглед засилване на сътрудничеството с южните съседни държави ERA привлича независими експерти от Алжир, Мароко и Тунис, които да работят по въпросите на оперативната съвместимост.

На второ място трябва да се проучат практиките за трансбордиране (от 1 520 mm на 1 435 mm и обратно) и да се предприемат мерки за подобряването им, включително чрез научни изследвания. За целта могат да бъдат използвани различни форми на сътрудничество, за да се помогне на съседните държави да отговорят на стандартите на ЕС. По-тясното сътрудничество ще спомогне за увеличаването на оперативната съвместимост, ще осигури равнопоставени условия на конкуренция в сферата на безопасността и ще подготви почвата за възможността в бъдеще пазарът да бъде отворен. Проектодоговорът за създаване на транспортна общност, договорен със Западните Балкани, предвижда отварянето на железопътния пазар за услугите за превоз на пътници и товари както за операторите на ЕС, така и за тези от Югоизточна Европа.

За да гарантира оперативната съвместимост и безопасността на железопътните мрежи в ЕС и в съседните на него държави, Европейският съюз насърчава също внедряването на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) в съседните на Съюза региони. Освен че осигурява система, която гарантира безпроблемното осъществяване на железопътното движение на ниска цена, допълнително предимство на ERTMS е и наличието на широк набор от доставчици на продукти, откриващ по-големи възможности за избор пред правителствата, железопътните оператори и инфраструктурните ръководители.

Реформите, насочени към приближаването на железопътния транспорт на съседните държави до стандартите на ЕС (безопасност, сигурност, околна среда, социални въпроси и оперативна съвместимост), трябва да продължат да се предприемат в съседните на ЕС държави. Това би било от полза не само за превоза на пътници и товари, но и за привличането на допълнителни инвестиции в сектора на железопътния транспорт. Увеличената нужда от модернизиране на подвижния състав в съседните държави създава допълнителни възможности за дружествата на ЕС. Реформите са и предварително условие за всяко бъдещо отваряне на пазара.

Въпреки относително големия пазарен дял на железопътния транспорт в Украйна, Беларус и Молдова, пазарът за превоз на товари по железопътната мрежа все още не е либерализиран. Всички страни от Западните Балкани и Турция вече са задействали процеса на реформиране. Комисията окуражава южните държави, участващи в ЕПС, да продължат реформите си в сектора на железопътния транспорт.

Предлагани действия В краткосрочен план (до 2013 г.) Включване на междурелсието в размер на 1 520/1 524 mm в стандартите (технически спецификации за оперативна съвместимост) на ERA Насърчаване на разгръщането на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) в съседните държави Насърчаване на включването на кандидатстващите за присъединяване страни и на съседните държави в дейността на ERA В дългосрочен план Проучване на практиките за трансбордиране (от 1 520 mm на 1 435 mm и обратно) в точки на свързване и предприемане на мерки за подобряването им, включително чрез научноизследователска дейност Проучване на възможността за отваряне на железопътния пазар с държавите, участващи в ЕПС |

Инфраструктурни връзки

- За да подобри и поощри ифраструктурните връзки, Комисията ще се съсредоточи върху три ключови елемента: определяне на мрежите, приоритизиране на проекти и мобилизиране на средства.

Мрежи

По отношение на поощряването на инфраструктурните връзки е необходимо на първо време да се определят стратегическите транспортни мрежи на съседните региони. Тези регионални мрежи ще послужат за основа на подновеното сътрудничество на ЕС със съседните държави във връзка с транспортната инфраструктура. Те ще се използват за разширяването на ревизираната Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) отвъд границите на ЕС и за свързването на държавите в региона. Тези мерки трябва да стимулират регионалната интеграция между държавите и да отразяват потока на бъдещия трафик.

Работата в Западните Балкани, Турция и съседните на ЕС южни региони е в напреднал стадий. Комисията си сътрудничи с тези съседни държави във връзка с определянето на мрежите от транспортната инфраструктура, които са обхванати от транснационалните оси. Сътрудничеството в региона на Западните Балкани доведе до развитието на цялостна регионална транспортна мрежа в Югоизточна Европа. В проектодоговора за създаване на транспортна общност се предвижда по-нататъшното развитие на тази мрежа. Турция развива транспортна мрежа в сътрудничество с Комисията. Евросредиземноморското сътрудничество в южния съседен регион доведе до определянето на Транссредиземноморската транспортна мрежа.

Комисията ще работи със съседните държави на изток, за да определи регионалната транспортна мрежа въз основа на съобщението на Комисията от 2007 г.[24], коридорите TRACECA[25] и преговорите за подписване на споразумения за асоцииране, включващи глава за транспорта. Регионалните транспортни мрежи на изток, които свързват TEN-T и мрежите на съседите от Централна Азия, са от особено важно значение за улесняване на алтернативните връзки между Европа и Азия.

С оглед на ефикасното планиране и надзор на TEN-T Комисията разработи информационната система TENtec, която включва мониторинг на данните и прогнози за движението от страна на държавите-членки, както и Хърватия и Турция. Понастоящем Комисията разширява обхвата на TENtec, за да включи данните за транспортната инфраструктура в държавите, участващи в ЕПС, и други държави от Западните Балкани. Това ще даде възможност за използването на TENtec като средство за планиране на разширяването на TEN-T отвъд границите на ЕС.

Идеята за морските магистрали представлява морското измерение на Трансевропейската транспортна мрежа. ЕС използва тази идея за развитието на комбинирани транспортни връзки за морски превоз на товари със съседните държави. Морската магистрала стимулира и регионалната интеграция, като по този начин създава по-качествени връзки между самите съседни държави.

За тази цел в района на Средиземно, Черно и Каспийско море се прилагат няколко пилотни проекта за техническо съдействие. Пилотните връзки в средиземноморския регион вече допринесоха за въвеждането на ползите от ефикасното морско корабоплаване на къси разстояния между южните държави-членки на ЕС и средиземноморските страни партньори под формата на по-кратко време за превоз и намалени разходи. С улесняването на търговията като основна цел тези връзки ще се развият както в южните, така и в източните съседни региони, при непрекъснато оказване на техническо съдействие от страна на ЕС.

Проекти

На второ място, в регионалните транспортни мрежи трябва да бъдат определени приоритетни проекти , които са от регионално значение и от значение за ЕС. Приоритетните проекти в Западните Балкани и в съседните региони на юг бяха идентифицирани благодарение на редица критерии за подбор.

Подобен процес на приоритизиране на проекти започна в източните съседни държави както в рамките на програмата TRACECA, така и при консултациите, направени със съседните държави по време на подготовката на настоящото съобщение. Бяха използвани същите критерии за подбор като тези за проектите в Западните Балкани и в съседните региони на юг.

Подновеният подход изисква проектите да бъдат от регионално значение и от значение за ЕС, да се отнасят за регионална мрежа, да се подкрепят твърдо от съседните държави, да имат за цел предотвратяването на пречки пред международния трафик като тези при преминаването на границата и да подобряват връзките между ревизираната мрежа TEN-T и регионалната мрежа. Проектите трябва също така да помагат за по-голямата интеграция и оперативна съвместимост между транспортните системи на ЕС и неговите съседи, да водят до намаляване на разходите и времето за превоз, да улесняват международния товаропоток и да увеличават безопасността, сигурността и опазването на околната среда.

Заедно с международните финансови институции Комисията ще разгледа внимателно проектите, представени от съседните държави, прилагайки същите критерии. В резултат на това постепенно ще бъде изградена поредица от приоритетни проекти, чието изпълнение ще може да бъде разглеждано от Комисията и от международните финансови институции.

Финансиране

На трето и последно място, за да бъдат изградени действителни взаимни връзки, ще трябва да се осигури финансиране за добре обмислени приоритетни проекти .

Средствата, необходими за финансирането на транспортната инфраструктура в съседните на ЕС региони, са повече, отколкото ЕС, другите спонсори, съседните държави или международните финансови институции могат да инвестират самостоятелно. За да се предотврати този недостиг на субсидии е необходимо да се засили сътрудничеството между всички изброени партньори, включително чрез по-успешно използване на новаторските финансови инструменти, въведени от ЕС по отношение на съседните му региони. Трябва да се предвиди по-широко използване на програмите на ЕС, за да се подобрят връзките със съседните държави.

В скорошното Съобщение на Комисията относно бюджета за стратегията „Европа 2020“[26] се предлага инфраструктурните проекти от значение за ЕС, които засягат съседни държави и страни в процес на присъединяване, да могат да бъдат свързвани и финансирани в бъдеще посредством новия Механизъм за свързване на Европа, който позволява финансиране от различни бюджетни редове от бюджета на ЕС съгласно един интегриран набор от правила.

В региона на Западните Балкани Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF) комбинира субсидии от множество източници със заеми за съфинансиране на проекти в областта на околната среда, енергетиката и транспортната инфраструктура. Комисията ще разгледа приоритетното финансиране на проекти, които помагат за развитието на цялостната регионална транспортна мрежа в Югоизточна Европа. WBIF вече одобри 22 транспортни проекта, за които отпуснатите субсидии в размер на 37 млн. EUR биха могли евентуално да мобилизират значителни инвестиции. Освен това Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП) предвижда финансиране на проекти в помощ на свързването на регионалната транспортна мрежа в Западните Балкани с мрежата TEN-T.

В южните и източните съседни региони механизмът за инвестиции по линия на съседството (NIF) съчетава субсидиите от бюджета на ЕС със заеми от международни финансови институции с цел осигуряване на средства за финансиране на инфраструктурни проекти от ключово значение в областта на транспорта, енергетиката, социалните въпроси и околната среда, както и за развитието на частния сектор. Към днешна дата около 25 % от наличните в действащата финансова перспектива 745 млн. EUR по NIF са били отпуснати по линия на проекти за транспортната инфраструктура. До 2013 г. NIF разполага още с 465 млн. EUR, които още не са разпределени. Комисията ще работи заедно с международните финансови институции и съседните държави, за да се подават повече транспортни проекти за финансиране от NIF.

Приоритетните инфраструктурни проекти, които Комисията и международните финансови институции считат за добре обмислени, ще бъдат подадени в рамките на NIF. Това ще даде възможност NIF да се съсредоточи по-отблизо върху ключови проекти за взаимовръзка. Комисията ще се опита също така да привлече повече международните финансови институции в работата на NIF.

През март 2011 г. Комисията, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие подписаха меморандум за разбирателство относно сътрудничеството извън ЕС, в който сред предвидените действия беше включено разширяването на мрежата TEN-T. Комисията ще се стреми да постигне и по-тясно сътрудничество със Световната банка и други заинтересовани международни финансови институции във връзка с транспорта извън ЕС. По-тясното сътрудничество с международните финансови институции ще се изразява в обмен на експертни становища и информация за източниците на финансиране в сектора на транспорта, внимателно разглеждане на проекти и подготовка на поредица от проекти. Комисията и банките ще подкрепят също съседните държави в развитието на транспортни стратегии, ще им помагат в определянето на приоритетните инфраструктурни проекти и в представянето на предложения за проекти. Политическата тежест на Комисията в региона заедно с финансовите възможности на банките могат да стимулират инвестициите в транспортни проекти в съседните държави.

Комисията ще насърчава също така взаимните връзки със съседните на ЕС държави посредством други съществуващи инструменти в рамките на двустранната и регионалната подкрепа на съседните държави от Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП). Сред тях се нареждат TAIEX, побратимяването и презграничното сътрудничество в рамките на ЕИСП.

Предлагани действия В краткосрочен план (до 2013 г.) Определяне на стратегическите транспортни мрежи в източния партньорски регион при наличие на връзка с ревизираната мрежа TEN-T Приспособяване на плановете за бъдеща Транссредиземноморска транспортна мрежа към контекста на ревизираната политика за мрежата TEN-T Подготвяне на потенциална поредица от транспортни проекти от европейски интерес като част от проектите за приоритизиране в източните съседни държави, които свързват съседните държави с ЕС Засилване на сътрудничеството на Комисията с международните финансови институции в източните и южните държави, участващи в ЕПС Увеличаване на проектите за транспортна взаимовръзка, реализирани по механизма за инвестиции по линия на съседството, и стартиране на финансирането на добре обмислени проекти Приоритетно финансиране на проекти в Западните Балкани, които помагат за развитието на цялостната регионална транспортна мрежа в Югоизточна Европа Разширяване на обхвата на информационната система TENtec върху всички държави в съседните региони Развиване на допълнителни връзки по море посредством идеята за създаване на морски магистрали В дългосрочен план Продължаващо разработване на поредица от приоритетни проекти, като се поставя акцент върху проекти за насърчаване на регионалната интеграция и за подобряване на връзките с ЕС |

Рамка за прилагане на политическото и инфраструктурното сътрудничество

- Необходимо е по отношение на всички засегнати региони да бъде определена рамка за проследяване на изпълнението на настоящото съобщение заедно със съседните държави както във връзка с планирането на транспортната инфраструктура, така и с политическото сътрудничество. Такава рамка вече е налице в Западните Балкани и в южните съседни региони.

В Западните Балкани регионалното сътрудничество в сектора на транспорта се осъществява в рамките на Обсерваторията за транспорта на Югоизточна Европа (SEETO). Обсерваторията определи регионална транспортна мрежа, идентифицира периодично приоритетни проекти от регионален интерес в многогодишен план (38 приоритетни проекта, определени за периода 2011—2015 г.) и следи изпълнението на мерките в областта на транспортната политика. Проектодоговорът за създаване на транспортна общност също идентифицира приоритетни проекти от регионален интерес. Дейността на SEETO може да допринесе за изпълнението на Стратегията на ЕС за региона на река Дунав.

В южния съседски регион транспортното сътрудничество се ръководи от Регионалния план за действие за средиземноморския регион (2007—2013 г.) в контекста на рамката на Евромед. Участващите в Евромед държави планират транспортното си сътрудничество заедно и развиват Транссредиземноморската транспортна мрежа с помощта на Комисията и на международните финансови институции. Това вече доведе до установяването на 18 приоритетни проекта. Рамката на Евромед също така проследява сътрудничеството във връзка с мерките в областта на транспортната политика. Освен това ще бъде задълбочено сътрудничеството при изпълнението на отправеното наскоро предложение на ЕС за Партньорство за демокрация и общ просперитет с южния средиземноморски регион[27].

Що се отнася до източните партньорски държави, поставено е началото на редица инициативи. Програмата TRACECA обхваща, наред с другите, Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна, а Беларус попада в партньорството на Северното измерение за транспорт и логистика (NDPTL). Добрите практики за планиране на рамки в Западните Балкани и в южните съседни региони сочат, че е необходима специална подобна рамка за планиране на сътрудничество по отношение на транспортната инфраструктура в шестте източни партньорски държави.

Партньорството на изток беше създадено през 2009 г. с четири тематични платформи за задълбочаване на отношенията на ЕС с източните му съседи. Досега транспортното сътрудничество беше част от платформата, предназначена за икономическо сътрудничество. С оглед на установената нужда от въвеждането на специална рамка за планиране на транспортното сътрудничество за източните партньорски държави Комисията ще създаде Източна група за партньорство в сектора на транспорта . Тази група в сферата на транспорта ще обедини Европейската комисия, съседните държави, държавите-членки и международните финансови институции в дискутирането на реформите, необходими за по-тясната пазарна интеграция, за планирането на транспортни мрежи и за подготовката на поредица от инфраструктурни проекти. Също така тя ще координира и организира техническите работни групи на съответните действащи рамки.

Източната група за партньорство в сектора на транспорта ще направлява транспортното сътрудничество с източните партньорски държави и ще си сътрудничи с други действащи транспортни инициативи в региона, като програмата TRACECA и стратегията на ЕС за региона на река Дунав. Тъй като регионалното сътрудничество се провежда в рамките на различни инициативи, които до момента се осъществяваха паралелно, Източната група за партньорство в сектора на транспорта ще определи нов подход за координирано сътрудничество по всички въпроси от сферата на транспорта, свързани с източните партньорски държави.

Предлагани действия В краткосрочен план (до 2013 г.) Създаване на Източна група за партньорство в сектора на транспорта, която да направлява сътрудничеството в тази политика и планирането на транспортната инфраструктура Подписване на Договора за създаване на транспортна общност със Западните Балкани |

Заключение

- Настоящото съобщение описва подновения подход на Комисията за сътрудничество в сектора на транспорта с държавите, участващи в ЕПС, което да се осъществява в по-широкия контекст на Европейската политика за съседство и на база на примерни елементи от процеса на разширяване на Съюза. В него се определят също действията за подобряване на сътрудничеството с кандидатстващите за присъединяване страни.

Комисията ще следи внимателно изпълнението на определените в настоящото съобщение действия с кандидатстващите за присъединяване страни и държавите, участващи в ЕПС, в рамките на политиката за разширяване, източното партньорство и Евромед. Тя ще осъществява това в тясно сътрудничество с държавите, участващи в ЕПС, и кандидатстващите за присъединяване страни, както и с държавите-членки и международните финансови институции. В съответствие с Пътната карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство сътрудничеството със съседните региони ще бъде съсредоточено върху предотвратяването на пречките пред транспортната система, съпроводено от високи стандарти за безопасност, сигурност, социални и екологични условия, както във връзка с инфраструктурата, така и по отношение на пазарната интеграция.

[1] Удължаване на основните трансевропейски оси до съседните страни, COM(2007) 32, 31.1.2007 г.

[2] ЕПС-Изток: Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна; ЕПС-Юг: Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, окупираната палестинска територия, Сирия, Тунис.

[3] Страни кандидатки: Хърватия, бивша югославска република Македония, Черна гора, Турция. Потенциални страни кандидатки: Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово (по силата на Резолюция № 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН).

[4] Исландия, Норвегия, Русия и Швейцария не са обхванати от настоящото съобщение.

[5] СOM(2011) 303, 25.5.2011 г.

[6] Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство, COM(2011) 144, 28.3.2011 г.

[7] Целите на стратегията включват засилване на взаимните връзки между осем държави-членки и шест съседни държави (Босна и Херцеговина, Хърватия, Молдова, Черна гора, Сърбия, Украйна), COM(2010) 715, 8.12.2010 г.

[8] С Беларус не се провеждат преговори. Партньорството с източните държави започна през 2009 г. с цел да се задълбочат отношенията на ЕС с Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.

[9] Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство

[10] Източник: Евростат.

[11] Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Хърватия, бившата югославска република Македония, Молдова, Черна Гора, Турция, Сърбия, Украйна.

[12] Т.е. инициативите на централния офис за пътните такси (CRCO ), централния орган за управление на потока въздушно движение (CFMU) и базата данни за управление на европейското въздушно движение (EAD).

[13] Приложение № 17 относно сигурността към Чикагската конвенция.

[14] Регламент № 216/2008, член 66.

[15] ЕС вече е признал Алжир, Хърватия, Иран, Израел, Тунис, Турция и Украйна. Редица други държави са в процес на оценяване — Азербайджан, Египет, Йордания и Мароко. Признаването на Грузия беше оттеглено през 2010 г.

[16] По оценка на Международния съюз за автомобилен транспорт

[17] „Възобновяване на eCall — план за действие (Трето съобщение за електронната безопасност)“, COM(2006)0723

[18] Данни за държавите, участващи в ЕПС, от съпоставителния доклад на Световната банка „Смърт на колела“— Обезопасяване на пътищата в Европа и в Централна Азия (№ 51667-ECA, ноември 2009 г.), данни за държавите-членки от базата данни за пътнотранспортните произшествия CARE.

[19] Както са определени от Световния форум за хармонизиране на правилата за превозните средства на Икономическата комисия за Европа на ООН

[20] Споразумение за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози

[21] Спогодба за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси

[22] Доклад „Железопътният пазар — положение и перспективи“, изготвен за Комисията през 2010 г.

[23] От държавите, участващи в ЕПС, членки на ОСЖД са Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. От държавите-членки на ЕС в ОСЖД членуват България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Румъния.

[24] СOM(2007) 32, 31.1.2007 г.

[25] Първоначално програма на Общността, която обаче от 1998 г. се регулира посредством многостранни споразумения с международни структури. Нейната роля беше ключова за разгръщането на транспортни коридори между Европа и Азия, а нейни членове са Армения, Азербайджан, България, Грузия, Иран, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Румъния, Таджикистан, Турция, Украйна и Узбекистан. Иран не се ползва с финансиране от ЕС.

[26] COM(2011) 500, 29.6.2011 г.

[27] COM(2011) 200, 8.3.2011 г.