ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Доклад за прилагането на Директива 2004/22/ЕО относно измервателните уреди съобразно член 25 от нея

(текст от значение за ЕИП)

А. Въведение

1. Цел на настоящия документ

Целта на настоящия документ е да докладва за прилагането на директивата относно измервателните уреди (ДИУ), inter alia , на база докладите, предоставени от държавите-членки. Освен това той се основава на две проучвания за МСП и на публична консултация. Двама външни консултанти дадоха становище относно оценката на директивата и съответно на последиците от предложения за евентуални изменения.

2. Директива относно измервателните уреди (ДИУ)

Директивата относно измервателните уреди (Директива 2004/22/ЕО[1]) е в действие вече четири години и половина от 30 октомври 2006 г.[2]

Тя се прилага за следните измервателни уреди, определени в приложенията към директивата:

- водомери;

- газомери и устройства за обемно преобразуване;

- електромери за активна енергия;

- топломери;

- измервателни системи за постоянно и динамично замерване количествата течности, без вода;

- автоматични теглилки;

- таксиметрови апарати;

- индикатори за мярка;

- пространствени измервателни уреди;

- анализатори за отработените газове.

Основната цел на политиката на директивата е да улесни и разшири вътрешния пазар за уреди, необходими за изпълнение на измервателните задачи в интерес на обществеността, общественото здравеопазване, обществената безопасност, обществения ред, опазване околната среда, защита на потребителите, облагане с данъци и мита и за честна търговия, когато държавите-членки считат за оправдано такова формално законово измерване.

ДИУ осигурява високо ниво на доверие чрез съществени изисквания, приложими във всички държави-членки и изразени чрез маркировка „СЕ“ и „М“. Директивата определя критерии за ефективност, давайки същевременно на производителите възможност за технологична гъвкавост по отношение на начините за тяхното изпълнение. ДИУ предлага широк избор от процедури за оценяване на съответствието, които са съобразени с потребностите както на малките, така и на големите производители.

В законодателството не се определя за какви дейности трябва да се използват измервателните уреди. Това остава да се решава от националните правителства. Така например практиките са различни в отделните държави-членки по отношение на това дали броячите са необходими за измерване на разхода на вода или в обикновените отоплителни системи. По подобен начин заводите могат да използват различни видове броячи за вътрешни производствени цели, които не подлежат на регламентиране.

Когато обаче в дадена държава-членка се изисква формално законово измерване, както е при почти всички потребителски операции, може да се използват само измервателни уреди, които са в съответствие с директивата. Директивата предвижда различни категории, за да бъдат взети предвид огромните разлики между температурите в Европа, когато монтираните на открито измервателни уреди трябва да останат точни: между -40 ˚С през зимата в скандинавските страни и +70 ˚С през лятото в Средиземноморието.

Директивата разрешава позоваването на международни стандарти, които може да се използват наред с европейските стандарти от CEN/CENELEC/ETSI като доказателство за съответствие със законовите изисквания. Използването например на международните стандарти на Международната организация по законова метрология (OIML), в която членуват 60 държави, може също да помогне на европейската индустрия да бъде по конкурентоспособна и да разшири присъствието си на световните пазари[3].

Звеното, което отговаря за ДИУ, е ГД „Предприятия и промишленост“, отдел G/5.

3. Причини за преразглеждането

В член 25 от директивата относно измервателните уреди[4] Комисията се приканва да докладва за прилагането на Директивата, както следва:

„Европейският парламент и Съветът приканват Комисията в срок до 30 април 2011 г. да докладва за прилагането на настоящата директива, inter alia , на база докладите, предоставени от държавите-членки и където е необходимо, да представи предложения за изменения. Европейският парламент и Съветът приканват Комисията да оцени дали процедурите за оценяване на съответствието се прилагат правилно, и където е необходимо, да предложи изменения, за да се гарантира последователно сертифициране.“

Освен това Директива 2011/17/ЕС отменя 8 директиви със стар подход в областта на законовата метрология: една директива през 2011 г. (корабни резервоари), а останалите седем съответно през 2015 г. (водомери, теглилки (2х), спиртомери (2х), манометри за проверяване на налягането в гумите, маса на зърнените култури). След отмяната директивата предвижда десетгодишен преходен период, разрешаващ пускането на пазара на измервателни уреди с поставени хармонизирани маркировки на базата на съществуващи сертификати, т.е. съответно до 2021 и 2026 г.[5]

В съвместна декларация на трите институции Комисията бе приканена „да докладва до 30 април 2011 г. [...] и в съответствие с принципите на по-добро законотворчество (включително, когато е уместно, оценка на въздействието и открита консултация) […] да определи дали, и ако да, в каква степен следва да се разшири приложното поле на Директива 2004/22/ЕО за измервателните уреди, така че да включи всички измервателни уреди, регулирани понастоящем“ от отменените директиви[6].

Б. Оценка

В настоящия доклад Комисията прави оценка на прилагането на директивата, като отчита надлежно факта, че тя е била в действие само четири години и половина, а именно от 30 октомври 2006 г.

Основните цели на предприетата оценка са:

- да предостави приблизителни оценки на пазара за всеки от секторите, попадащи в обхвата на ДИУ;

- да направи преглед на ефективността на директивата;

- да направи заключения за по-нататъшни действия.

Оценката е направена с помощта на три различни инструмента за оценка:

- малките и средните предприятия (МСП) бяха проучени чрез Европейската мрежа за предприемачество с цел да се постигне по-благоприятна за МСП регулаторна среда чрез последващи мерки по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации;

- оценката на директивата е направена от външни експерти;

- констатациите са обсъдени на публична консултация.

1. Икономическа тежест на секторите на измервателните уреди, попадащи в обхвата на директивата

В своя доклад за оценка[7] външните експерти считат, че ДИУ се прилага към приблизително 345 милиона броя измервателни уреди (МІ), продавани годишно на европейския пазар с обща стойност на продажбите около 3,25 млрд. EUR. Около 900 производители действат в десетте сектора, попадащи в обхвата на ДИУ, без да се смята големият брой МСП, действащи като дистрибутори, вносители или доставчици на ремонтни услуги. Общият брой на наетите лица в сектора се оценява на 190 000 души.

Около 20―25 % от измервателните уреди в ЕС-27 се внасят, а 25―30 % от измервателните уреди, произведени в ЕС-27, се изнасят за трети страни. Има обаче големи разлики между отделните категории измервателни уреди. Търговските обеми и в двете посоки са особено големи (над 50 % от общото количество) не само за използващите не толкова високи технологии категории на индикаторите за мярка (MI-008) и пространствените измервателни уреди (MI-009), но и за електромерите (65 %). Същевременно делът на изнесената продукция е особено висок в случая с уредите с по-напреднала технология, като автоматичните теглилки (до 42 % от подкатегорията на автоматичните уреди за гравиметрично дозиране) и в категорията на газомерите (44 %), в която предприятията от ЕС са световни лидери.

Таблица 1 ― Общ обем на пазара, попадащ в обхвата на ДИУ

Обем на пазара ― брой на артикулите, продадени за една година (хиляди) | Обем на пазара ― стойност на артикулите, продадени за една година (милиони EUR) | Дял от общия пазар на МІ | Наети лица в сектора (хиляди) |

MI-001: Водомери | 18 000 | 450 | 13,8 % | 25 |

MI-002: Газомери и устройства за обемно преобразуване | 6900 | 410 | 12,6 % | 30 |

MI-003: Електромери за активна енергия | 14 000 | 610 | 18,8 % | 32 |

MI-004: Топломери | 800 | 290 | 8,9 % | 18 |

MI-005: Измервателни системи за течности, без вода | 31,2 | 240 | 7,4 % | 14-16 |

MI-006: Автоматични теглилки | 21 | 550 | 16,9 % | 25 |

MI-007: Таксиметрови апарати | 50 | 25—40 | 1 % | 1 |

MI-008: Индикатори за мярка[8] | 300 000 | 440—490 | 14,3 % | 34 |

МІ-009: Пространствени измервателни уреди | 300—400 | 70—80 | 2,3 % | 7 |

MI-010: Анализатори за отработените газове | 25—35 | 130 | 4,0 % | 17,5 |

Общо | 345 000 | 3250 | 100 % | 190 |

2. Мнения на малки предприятия и микропредприятия

В края на 2009 г. службите на Комисията проведоха анкета с помощта на инструмента на МСП за консултации в Европейската мрежа за предприемачество. Бяха получени общо 286 отговора, половината от производители и половината от потребители, главно малки предприятия и микропредприятия с оборот под 10 млн. EUR от повечето държави-членки[9]. МСП са имали дейности по всички видове попадащи в обхвата измервателни уреди; повечето са използвали маркировка „СЕ+М“, което показва, че уредът е в съответствие с ДИУ, като 40 % са търгували интензивно на вътрешния пазар, 25 % ― само на националния пазар, а 40 % са изнасяли извън ЕС.

Констатациите от анкетата показват, че повечето МСП не са срещали особени проблеми, различни от посочените от големите предприятия в хода на оценяването[10]. За пречки пред търговията, дължащи се на протекция на националните органи (реална или предполагаема), и разходи за оценяване на съответствието, които са по-високи от считаните за нормални, се съобщава, но само от малко на брой МСП. Не са посочени освен това конкретни категории измервателни уреди, поставящи особени въпроси/проблеми. От страна на потребителите анкетата показва, че защитата на потребителите е адекватна.

Един въпрос, поставен в анкетата на МСП, се отнася до нелоялната конкуренция от страна на продукти без маркировка „СЕ+М“. Въпреки че тази точка не следва да се разглежда като специфичен проблем на МСП, на нея тук е отделено по-голямо внимание в сравнение с данните от анкетите с търговски асоциации и с предимно по-големи предприятия. Това може да се дължи на преходното състояние, когато все още голям брой измервателни уреди с ниско качество и по-евтино национално одобрение постъпват на пазара, но проблемът ще се реши от само себе си, когато през 2016 г. изтече преходният период.

Що се отнася до въпроса за по-леките процедури за оценяване на съответствието при измервателни уреди с ниски цени, следва да се отбележи, че такива уреди обикновено се произвеждат масово, така че оценяването на съответствието придобива още по-голямо значение. Големият избор от процедури за оценяване на съответствието, съществуващи за всеки вид измервателни уреди, трябва да помогне да се намалят забавянията.

Накрая, директивата дава възможност за определяне на монтажни възли, но не и от страна на производителите. Ако това не беше така, всевъзможни неокомплектовани уреди с евентуална маркировка може да се появят на пазара, а това би усложнило контрола на последния.

3. Основни констатации от оценката

Основните констатации от оценката на директивата относно измервателните уреди са следните.

Няма пречки пред иновациите, а в някои случаи ДИУ се счита дори за положителен фактор за въвеждане на иновации.

Изборността е довела до почти пълно прилагане, като държавите-членки са изисквали измервателни уреди в съответствие с Директивата в 90 % от всички възможни случаи. Следователно защитата на потребителите е на практика еднаква на територията на ЕС и рискът от нелоялна конкуренция поради различията между държавите-членки е минимален.

ДИУ е помогнала за по-добро функциониране на вътрешния пазар с използването на единен сертификат за оценка на съответствието, който, при цена с около 10―15 % по-висока от тази на предишните национални сертификати, е бил изгоден за производителите, действащи на повече от един пазар. Установено бе, че е необходимо тези сертификати да имат общ формат.

Със заинтересованите страни са провеждани всеки път консултации в работната група „Измервателни уреди“. Те са взели пълно участие в подготвянето на предложения съгласно процедурата по комитология. Процедурата с регулаторен комитет е била използвана един път, а процедурата по консултиране десетина пъти за публикации, отнасящи се до международни стандарти на OIML[11], които дават основание да се предполага съответствие с основните изисквания на директивата.

Гладкото прилагане на директивата е било подпомогнато от „Декларация на Комисията до WELMEC[12] относно сътрудничеството“ от 2004 г., довела до 40 документа с насоки с концептуален характер, включени в уебсайта на Комисията след окончателно споразумение с всички заинтересовани страни в работната група „Измервателни уреди“.

С изключение на таксиметровите апарати има пълно покритие със стандарти ― европейски хармонизирани стандарти или нормативни документи, позоваващи се на международни стандарти, за които Комитетът по измервателните уреди е дал положително становище.

Новата законодателна рамка препоръчва процедури за оценяване на съответствието, които са много близки до тези на ДИУ. Предложение за преработване на ДИУ в съответствие с новата законодателна рамка ще бъде представено в близко бъдеще.

Качеството на контрола на пазара създава очевидно сериозни безпокойства на сектора и това е област, в която повечето органи признават, че до неотдавна усилията им са били ограничени.

Изглежда има несъответствия между нотифицираните структури по отношение на тълкуването на изискванията на ДИУ и други указания, както и различни нива на компетентност; налице е и доста ограничително тълкуване от страна на нотифицираните структури на основните насоки на WELMEC, поставящи ограничения върху използването на алтернативни подходи за привеждане в съответствие със съществените изисквания.

Няма данни, че прилагането на ДИУ е било по принцип в ущърб на МСП ― въпреки че в някои специфични сектори (теглилки и дозатори за гориво) липсата на правила, разграничаващи отделните компоненти (монтажни възли), може да поставят в неизгодно положение някои МСП.

4. Резултати от публичната консултация

При публичната консултация относно доклада за оценяването бяха получени 85 мнения от предприятия, индустриални федерации и държави-членки. Европейската организация на потребителите отказа да отговори, тъй като ДИУ не е неин приоритет.

Сравнително малкият брой отговори при публичната консултация относно оценяването показва, че не липсват важни точки, а и няма съществени моменти на несъгласие с разглежданата оценка. Въпросът за недостатъчния контрол на пазара не бе поставен от нито една държава-членка. За подробности вижте доклада за публичната консултация[13].

Относно идеите за нови предложения бяха получени някои полезни материали, но в никой от случаите нямаше достатъчно данни, на които да се основе оценката на въздействието. Тя е свързана с технически, сложни и подробни изменения, при които службите на Комисията трябва да разчитат до голяма степен на становищата на експерти и заинтересовани страни, за да бъдат изпълнени изискванията за по-интелигентно регулиране. За подробности вижте доклада на външен консултант[14].

Оценяването на директивата относно измервателните уреди може да се приеме за пълно по отношение на оценката и за подкрепено по принцип по отношение на направения в него анализ. Следователно няма причина да се обсъждат регулаторни изменения и в работен документ на службите на Комисията последните посочиха, че биха искали да избегнат рисковете от изменение на ДИУ на толкова ранен етап от нейното прилагане (четири години и половина). Възможностите за стандартизация и даване на основни насоки не са все още използвани напълно. Изменението на директивата извън границите на техническите актуализации, разрешени от директивата в нейния член 16, може да доведе до регулаторни несъответствия и до несигурност на пазара.

В Отмяна на директивите със стар подход

1. Въведение

Във връзка със задълженията на Комисията, следващи от Съвместната декларация на трите институции, съпътстваща Директива 2011/17/ЕС за отмяна на осемте директиви със стар подход, службите на Комисията процедираха, както следва:

- изпращане на писмо до държавите-членки с искане за тяхното мнение (юни 2010 г.), на което отговориха 6 държави-членки;

- провеждане на анкета на МСП чрез Европейската мрежа за предприемачество (май―юни 2010 г.), на която бяха получени 117 отговора;

- провеждане на публична консултация (септември―октомври 2010 г.), при която постъпиха 20 мнения от органи и 10 от индустриални организации.

2. Аргументи, представени от органите

Някои органи изтъкват два аргумента в полза на продължаващ регулаторен режим:

― заместването на хармонизацията с национални правила ще доведе до пречки за търговията поради националните одобрения и различните национални разпоредби, с което ще се намали защитата на потребителите и конкуренцията на вътрешния пазар;

― хармонизация на техническите документи е необходима за периодични проверки по време на експлоатация (изискванията и начините за които са от национална компетентност).

При липсата на хармонизация за тези все по-остаряващи уреди, една очевидна възможност е отделни държави-членки да разработят национални изисквания. Въпреки че тези изисквания не трябва вече да отговарят на посочените директиви, те са длъжни все пак да зачитат основните принципи на Договора, и по-специално принципа на свободно движение на стоки (членове 34―36 от ДФЕС). Освен това Регламент (ЕО) № 764/2008 за взаимното признаване изисква процедура за уведомление, в случай че продукт, законно предлаган на пазара в една държава-членка, не получава достъп до пазара на друга държава-членка на основание на това, че е бил произведен в съответствие с национални правила, различни от изискванията на държавата-членка, за която е предназначен. Тези уведомления подлежат на разпоредбите на членове 34―36 от ДФЕС и настоящата съдебна практика на Съда на Европейския съюз. Така например, едва ли различните маркировки сами по себе се ще бъдат основателна причина за забраната на даден продукт. Освен това ангажиментите в рамките на СТО (технически пречки пред търговията) изискват от държавите-членки да упражняват законодателна дейност въз основа на международни стандарти, които вече съществуват под формата на документи на OIML и на практика съвпадат буквално с техническите спецификации във всяка от отменените директиви. Това се подсилва от задълженията за уведомление съгласно Директива 98/34/ЕО, чиято цел е осигуряване на пълно взаимно признаване на равностойните продукти и процедурите за оценка на съответствието.

Поради тази причина националните правила, заменящи директивите, няма да се различават на практика от отменените директиви и ще има малко основания за различни национални маркировки и оценки на съответствието, ако продуктът е в съответствие със законодателството в една държава-членка. Когато преходният период завърши съответно през 2021 и 2026 година, националните правила няма следователно да доведат до изменения за продуктите, попадащи към настоящия момент в обхвата на отменените директиви. Комисията в никакъв случай не е против национални правила, основаващи се на международни стандарти, които са в съответствие с принципите на взаимно признаване, ако дадена държава-членка счита такива правила за необходими.

Колкото до втория аргумент относно хармонизацията, гарантираща еднаквост на техническите документи, необходими за периодични проверки по време на експлоатация (изискванията и начините за които са от национална компетентност), международната стандартизация може да подготви почвата за еднаквостта на тези документи. Ако се наложи, има все още достатъчно време това да бъде постигнато преди края на преходния период.

Обсъждането на двата гореизложени аргумента относно измервателните уреди, попадащи в обхвата на отменените директиви, води до очакването националните правила да отразяват международните стандарти, които ще бъдат равностойни на съдържанието на директивите, така че няма да има пречки пред търговията.

С изключение на теглилките, които не подлежат на технологични изменения, технически по-съвършените продукти, които са извън обхвата на отменените директиви, имат по-големи годишни обороти от попадащите в обхвата на отменените директиви.

Основанията в полза на отмяната, посочени в предложението на Комисията[15], бяха, че механичните измервателни уреди, попадащи в обхвата на директивите, остаряват и че няма данни за значителни пречки пред търговията за технически по-съвършените уреди, които не са хармонизирани от директивите. Този анализ остава в сила и бе потвърден[16].

3. Анкета на МСП

При анкетата на МСП чрез Европейската мрежа за предприемачество (май―юни 2010 г.) бяха получени 117 отговора, най-много от които бяха на потребители (84), следвани от производители (16) и дистрибутори/вносители (17). Независимо от съществуващата хармонизация, за някои уреди се съобщава за ограничени пречки пред търговията, свързани с разходи до 10 % поради многократно изпитване. Това може да се дължи на включването на технически по-съвършените уреди в допълнителни национални разпоредби, чието успоредно действие е разрешено съгласно стария подход. Производителите изразиха предпочитание за собствена декларация (непредвидена към настоящия момент в ДИУ). За някои уреди (водомери за напояване, за отработени води, теглилки и манометри за проверяване на налягането в гумите) потребителите са за по-ефективен контрол на пазара и/или периодични проверки по време на експлоатация.

4. Публична консултация

При публичната консултация (септември―октомври 2010 г.) постъпиха около 20 мнения от органи и 10 от индустриални организации. Някои от отговорите на органите отразяват аргументите, които бяха вече разгледани по-горе, докато други свидетелстват за подкрепа за отмяна и/или изгледи за нови национални разпоредби, когато има такава необходимост. Не бяха посочени примери за пречки пред търговията, нито имаше съобщения за уведомления съгласно Регламент (ЕО) № 764/2008 за взаимното признаване, в които органите трябва да излагат основанията за спиране на продажбата на продукти в случаите, когато е в сила взаимното признаване.

Мненията на индустриалните организация бяха, както следва:

- Относно водомерите секторът посочи, че водомерите за напояване и за отработени води, съдържащи твърди частици, не могат да бъдат включени в обхвата на настоящите разпоредби на ДИУ, но че това не е и необходимо, тъй като няма пречки пред търговията.

- Относно спиртомерите секторът не споменава нищо за пречки пред търговията. Производителите на спиртни напитки изразиха същото становище, както и през 2008 г., настоявайки, че „производителите не са ограничени по отношение на работните си алтернативи“, без да посочват допълнителни подробности. Винопроизводителите не желаят хармонизация и се позовават на пълния обхват на разпоредбите на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и международните стандарти на OIV. Производителите на бира също не желаят хармонизация, позовавайки се на настоящата гъвкавост.

- Производителите на манометри за проверяване на налягането в гумите (за монтьори) могат да приемат хармонизация, която ще вземе предвид предстоящите резултати на мандат М/457[17] от 2009 г. за разработване на европейски стандарти, които ще послужат и за целите на Регламент (ЕО) № 661/2009 относно безопасността на МПС. Не се съобщава за пречки пред търговията.

- Не постъпиха мнения на сектора относно масата на зърнените култури и корабните резервоари.

Европейската организация на потребителите отказа да отговори, тъй като метрологията не е неин приоритет.

5. Заключения относно отменените директиви със стар подход

Към настоящия момент Комисията няма основания да бъдат добавени сектори, попадащи в обхвата на осемте отменени директиви, към Директива 2004/22/ЕО относно измервателните уреди.

1. Не се очакват нови пречки, дължащи се на нови национални правила, тъй като тези национални правила трябва да се основават на международни стандарти и поради това ще бъдат всъщност равностойни.

2. Няма налични пречки пред търговията, нито други наложителни причини, които да оправдаят хармонизацията.

3. МСП съобщават за малки пречки пред търговията, дължащи се на многократно изпитване, което не изглежда вече оправдано по силата на задълженията, произтичащи от Регламент (ЕО) № 764/2008 за взаимното признаване.

4. На практика липсва подкрепа за хармонизацията от индустриалните организации и не се говори за пречки пред търговията.

5. Организациите на потребителите не считат тези сектори на законовата метрология за приоритетни.

6. През 2010 г. няма съществени изменения на оценката на въздействието, обосноваваща предложението на Комисията за отмяна през 2008 г.

7. Дългият преходен период ще даде възможност настоящите сертификати да се признават до 2021 г. за корабни резервоари и до 2025 г. за другите измервателни уреди.

Г. Заключения за политиката и последващи действия

Общата положителна оценка на ДИУ показа все пак, че са налице съществени проблеми с последователното прилагане от нотифицираните структури и с контрола на пазара. Измененията на директивата трябва да се извършват внимателно и след пълно оценяване, като се вземат предвид всички алтернативи. На настоящия ранен етап на прилагане на директивата изглежда, че стабилната правна рамка ще бъде от полза за по-нататъшното успешно развитие на вътрешния пазар в областта на законовата метрология.

Службите на Комисията ще следват следните приоритети:

1. Въвеждане на новата законодателна рамка в директивата относно измервателните уреди, за което през 2011 г. се очаква законодателно предложение.

2. Подобряване на информацията, сътрудничеството и указанията за нотифицираните структури и органи, с цел гарантиране на последователно прилагане на директивата.

3. Съгласуване на контрола на пазара, по-специално под формата на общи действия, насочени към по-ефективно прилагане на ресурсите, които са на разположение за контрол на пазара.

4. Подпомагане на заинтересованите страни да изготвят общи насоки за преминаване към бензинови помпи, които макар и формално извън обсега на Директивата, се смятат за важна точка от сектора.

5. Оценка на въздействието на всички идеи за нови предложения със заинтересованите страни в съответствие с интелигентното регулиране, като се вземат изцяло предвид всички алтернативи на регулирането и при възможност бъдат извършени всички необходими изменения съгласно условията на директивата, т.е. чрез процедури по комитология.

Справочни документи[18]

1. RPA, Доклад за публичната консултация, март 2011 г.;

2. RPA, Доклад относно предложения за изменение и добавяне на нови категории в ДИУ, март 2011 г.;

3. RPA, Доклад за отмяната на директивите със стар подход, март 2011 г.

[1] ОВ L 135, 30.4.2004 г., стр. 1:http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CONSLEG:2004L0022:20091201:bg:PDF

[2] Директивата съдържа също преходен период от 10 години (до 29 октомври 2016 г.), през който се разрешава пускането на пазара на измервателни уреди, които отговарят на старите правила (член 23 от Директива 2004/22/ЕО).

[3] За повече информация вижте:http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/legal-metrology-and-prepack/measuring-instruments/index_en.htm

[4] OВ L 135/1, 30.4.2004 г.

[5] OВ L 71/1, 18.3.2011 г.http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:071:0001:0003:BG:PDF

[6] Декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията в документ 6291/11 ADD1 на Съвета от 14 февруари 2011 г. http://www.cc.cec/home/dgserv/sg/sgvista/i/sgv2/repo/repo.cfm?institution=CONS&doc_to_browse=CSST/2011/06291&sw_inconnu=1

[7] Център за стратегически и оценъчни услуги (CSES), Interim evaluation of the Measuring Instruments Directive („Междинна оценка на директивата относно измервателните уреди“), юли 2010 г.

[8] Данните се отнасят до всички индикатори за дължина на пазара. Не само за сертифицирани съгласно ДИУ.

[9] Всички държави-членки, без Нидерландия и Обединеното кралство.

[10] Стр. 35―40 в CSES, Interim evaluation of the Measuring Instruments Directive („Междинна оценка на Директивата за измервателните уреди“), юли 2010 г.

[11] OIML е Международната организация по законова метрология (International Organisation for Legal Metrology).

[12] WELMEC е организацията на националните органи, отговорни за законовата метрология (Western European Legal Metrology Cooperation, Западноевропейско правно сътрудничество в областта на метрологията).

[13] RPA, Доклад за публичната консултация, март 2011 г. (справочен документ 6).

[14] RPA, Доклад относно предложения за изменение и добавяне на нови категории в ДИУ, март 2011 г. (справочен документ 7).

[15] COM(2008) 801.

[16] RPA, Доклад за отмяната на директивите със стар подход, март 2011 г. (справочен документ 8).

[17] Мандат M457 на CEN, CENELEC и ETSI за стандартизация в областта на манометри за проверяване на налягането в гумите на моторните превозни средства и на системи за управление на налягането в гумите (измервателни уреди).

[18] Всички справочни документи могат да бъдат намерени на адрес:

http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/legal-metrology-and-prepack/public-consultation/index_en.htm