СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ДО СЪВЕТА, ДО ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И ДО КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ Акт за единния пазар Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието „Заедно за нов тип икономически растеж“ СЪДЪРЖАНИЕ 1. Въведение 2 2. 12-те лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието 6 2.1 Достъп на МСП до финансиране 6 2.2 Мобилност на гражданите 7 2.3 Права върху интелектуалната собственост 9 2.4 потребителите — дейни участници в единния пазар 10 2.5 Услуги 11 2.6 Мрежи 13 2.7 Единен пазар на цифровите технологии 14 2.8 Социално предприемачество 16 2.9 Данъчно облагане 18 2.10 Социално сближаване 19 2.11 Нормативна уредба в деловия сектор 20 2.12 Обществени поръчки 22 3. Условията за постигане на успех; засилено управление на единния пазар 23 4. Следващ етап и заключение 26 1. Въведение Вече над 50 години общият пазар, представляващ сърцевината на европейския проект от самото му начало и превърнал се във вътрешния пазар, изгражда връзки на солидарност между гражданите на Европа, като същевременно открива нови хоризонти за развитие пред повече от 21 милиона европейски предприятия. След 1993 г. към пространството на свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали, което той представляваше, се добавиха нови измерения като задълбочаването на икономическата интеграция, създаването на обща парична единица и разгръщането на политики на солидарност и сближаване. Днес повече от всякога вътрешният пазар е част от ежедневието на гражданите като подпомага дейностите и професионалната им реализация, а също така присъства и в личния им живот като граждани или потребители, с което представлява същинският двигател на развитието на европейската икономика и бизнеса. Въпреки всичко при вътрешният пазар все още са налице известен брой слабости , изтъкнати както от Марио Монти в доклада му „Нова стратегия за единния пазар“, така и от Европейския парламент в доклада на Louis Grech относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите[1]. План за действие за възобновяване на растежа и укрепване на доверието Преодоляването на тези слабости означава възможност за единния пазар да разгърне пълния си потенциал чрез връщане на гражданите на общото им жизнено пространство и увеличаване на шансовете за успех на инициативите на публичните и частните субекти. За тази цел е необходимо да се разработи проактивна и многостранна стратегия, с помощта на която , от една страна, да се сложи край на фрагментираността на пазара и да се премахнат различните пречки пред свободното движение на услуги, както и пред иновациите и изобретателността , а от друга — да се укрепи доверието на гражданите в техния вътрешен пазар, като им се предостави в качеството им на потребители цялата палитра от възможности, с които той разполага . Крайният резултат е изграждането на по-интегриран пазар, който напълно изпълнява функцията си на платформа , която поддържа колективната конкурентоспособност на европейските граждани, предприятия и райони, включително най-отдалечените и най-слабо развитите[2]. Налагат се спешни действия . Въпреки бързия отговор, който Европейският съюз даде на кризата, и набралите сила реформи, особено по отношение на финансовите пазари и икономическото управление, въздействието на кризата върху потенциалния растеж и безработицата, а оттам — върху условията на живот на европейците и перспективите пред тях, би могло да бъде трайно[3]. В отговор на тези предизвикателства Европейският съюз прие стратегията „Европа 2020“ , в която се залагат амбициозни цели за нов път на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж [4]. Постигането им обаче е обвързано с неотложното провеждане на структурни реформи , както на национално, така и на европейско равнище, като приоритет бъде даден на мерките за подпомагане на растежа и заетостта . В годишния си обзор на растежа[5] Комисията подчерта необходимостта от изчерпателен отговор на кризата, чийто основен елемент трябва да бъде мобилизиралият целия си потенциал в подкрепа на растежа единен пазар. На тази негова роля бе наблегнато и в заключенията от 24—25 март 2011 г. на Европейския съвет: „Единният пазар трябва да играе ключова роля за постигане на растеж и заетост и за насърчаване на конкурентоспособността. […] Особено внимание следва да се обърне на мерките, които създават растеж и работни места и водят до осезаеми резултати за гражданите и предприятията.“[6] Единният пазар предоставя средата и инструментариума за прилагането на тези реформи. Задълбочен и стимулиращ публичен дебат В отговор на посочените предизвикателства, в съобщението си „ За акт за единния пазар “ [7] Комисията представи за обсъждане петдесет предложения . Публичният дебат се проведе на местно, национално и европейско равнище. В рамките на общественото допитване във връзка с Акта за единния пазар бяха получени над 800 отговора, отразяващи становището на редица държави-членки, неправителствени организации, социални партньори на национално и европейско равнище, местни и областни управи, секторни и професионални сдружения, профсъюзи, предприятия, сдружения на потребителите, мозъчни тръстове, академичните среди и множество граждани[8]. Допитването открои високите очаквания от страна на гражданското общество както по отношение на разгръщането на потенциала на единния пазар в подкрепа на растежа и заетостта , така и на социалното измерение на единния пазар и защитата на публичните услуги. Изтъкнатите от стопанските субекти приоритети свидетелстват за силна съпричастност към общата цел за изграждане на социална високо конкурентна пазарна икономика . В заключенията си от 10 декември 2010 г.[9] Съветът подкрепи общата насоченост на Акта за единния пазар към поставянето на единния пазар върху здрава социално-икономическа основа с оглед изграждането на високо конкурентоспособна икономика. Той се ангажира с продължаване на неговия преглед с цел определянето в най-кратки срокове в сътрудничество с Европейския парламент и Комисията на приоритетните мерки, които е необходимо да бъдат конкретизирани преди изтичането на 2012 г. От своя страна Европейският парламент в резолюциите си от 6 април 2011 г., основаващи се на докладите на своите членове Sandra Kalniete, Cristian Silviu Busoi и Antonio Fernando Correia de Campos[10], изложи възгледа си относно приоритетите за изграждането на единен пазар в услуга на европейските граждани, бизнеса и растежа в условията на партньорство и управленска рамка. Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието на гражданите Въз основа на получените в рамките на общественото допитване отговори, на становищата и заключенията на Европейския парламент и на Съвета, както и на становищата на Комитета на регионите[11] и на Европейския икономически и социален комитет[12], Комисията определи дванадесет лоста, за всеки един от които тя предлага до края на 2012 г. Европейският съюз да приеме ключово действие, насочено към насърчаване на растежа и укрепване на доверието на гражданите . През 2011 г. Комисията ще представи необходимите за изпълнението на ключовите действия законодателни предложения, така че Парламентът и Съветът да могат да се отзоват на поканата на Европейския съвет за приемане най-късно до края на 2012 г. на набор от приоритетни мерки, с които да се даде нов стимул на единния пазар [13]. Определянето на приоритети не означава, че Комисията изоставя работата по останалите действия, посочени в съобщението „За акт за единния пазар“, които ще позволят на единния пазар да бъде двигател на растежа и заетостта. Представеният план за действие — знак за осъзнаването на необходимостта от неотложни стъпки за постигането на растеж и създаването на работни места — е едва първият етап . Необходимо е работата да продължи, като е целесъобразно още отсега да се подготви следващият етап. Комисията ще представи други мерки в отговор на същите потребности със съществен принос за придаването на нов стимул на единния пазар. В края на 2012 г. тя ще направи обзор на напредъка по настоящия план за действие и ще представи програмата си за следващия етап, с което ще предложи адекватен политически отговор на слабостите на вътрешния пазар и по-специално — модел за устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж в рамките на стратегията „Европа 2020”. Устойчив растеж Всички тези реформи трябва да допринесат за постигането на устойчиво развитие, основано на високо конкурентна социална пазарна икономика [14], за социалния прогрес и заетостта , както и за подобряването на околната среда и борбата с изменението на климата . Те трябва също така да укрепят външното измерение на вътрешния пазар , както и да принесат осезаема полза за гражданите , към които са насочени. Залогът е подкрепата на гражданите за проекта за европейска интеграция и тяхното доверие. Интелигентен растеж Чрез тези реформи единният пазар ще бъде допълнен и преобразуван, приспособен към предизвикателствата на 21 век и в частност към компютъризираната икономика , като европейската промишленост ще получи средствата за повишаване на глобалната си конкурентоспособност, а самата Европа — необходимите ѝ инфраструктури за осигуряването на свободно движение на хора и стоки. Цел на реформите ще бъде и насърчаването на иновациите и изобретателността, които са необходими за възраждането на стабилната европейска промишленост и развитието на конкурентоспособно общество на услугите . Приобщаващ растеж С реформите ще се улесни създаването и развитието на малките предприятия и микропредприятията , които са гръбнакът както на националните стопанства, така и на европейската икономика . Неотменна част от тях са продължаващите усилия за постигане на по-интелигентно регулиране и намаляване на административната тежест . Акцент на реформите ще бъде разрешаването на конкретните трудности, с които европейците се сблъскват , и изграждането на по-солидарно общество, като ще се направи необходимото за това интеграцията да не протича за сметка на социалните права. За тази цел Комисията ще продължи да задълбочава социалния аспект при проучванията на въздействието, които придружават всяко предложение за нормотворчество в областта на вътрешния пазар , като, когато е уместно в светлината на проведените проучвания, ще се грижи да включва в предложенията си позоваване на социалните политики и права. Тя надлежно ще взима предвид членове 8 и 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и Хартата на основните права на Европейския съюз, в която в частност се посочва, че в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики, при конфликт на интереси работниците и работодателите или съответните им организации имат правото да предприемат колективни действия за защитата им, включително стачка.[15] Приобщаващият растеж също така изисква да се обръща специално внимание на нуждите на хората с увреждания, за да могат и те да се възползват от единния пазар: например пътниците с ограничена подвижност трябва да могат да пътуват по-лесно, а хората с увредено зрение — да имат по-широк достъп до четива. Интегрирана стратегия Посредством седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020” Комисията вече участва в няколко широкомащабни действия. Приетите инициативи, които обхващат всички области на икономическото възстановяване, от плана 2011 г. за енергийна ефективност[16] до прегледа на „Small Business Act“ за Европа[17], постепенно наливат основите на нов тип растеж. В това отношение финансовите пазари ще играят първостепенна роля, като ще бъдат продължени предприетите реформи на регулирането на финансовите услуги за постигането на устойчиво развитие[18]. 2. 12-те лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието 2.1. Достъп на МСП до финансиране Ключово действие: Нормотворчество с оглед премахване на пречките пред инвестиционната дейност на фондовете с рисков капитал, установени в дадена държава-членка, във всяка друга държава-членка, без при това да се налагат допълнителни изисквания. Целта е да се предостави на МСП, които желаят да прибегнат до рисков капитал, достъп до фондовете с необходимите в съответния сектор експертни знания и капацитет за предлагане на капитали на привлекателна цена[19]. | 21-те милиона МСП на Европейския съюз са актив от първостепенно значение за постигането на устойчиво развитие и създаването на работни места. Трудният достъп до финансиране е сред основните пречки, които не им позволяват да разработват нови продукти, да укрепват инфраструктурите си и да наемат повече персонал[20]. Тази ситуация е характерна както за по-зрелите МСП, така и за иновиращите и бързо разрастващите се. По-голямата част от по-зрелите МСП в Европа се финансират от банките. В резултат на финансовата криза обаче кредитирането намаля. Ето защо Комисията при приетото през февруари преразглеждане на „ Small Business Act “ пое задължението да оцени въздействието върху МСП на всички предложения за регулиране на финансовите услуги (като например изискването към банките за поддържане на определено равнище на собствен капитал) и да ги уравновеси по подходящ начин. Улесняването на достъпа до финансиране на бързо разрастващите се МСП е от първостепенно значение, тъй като те — и особено иновиращите МСП — играят ключова роля за развитието на устойчива и иновативна икономика. Често тези предприятия се стремят да си набавят необходимото финансиране за превръщането на иновативните им идеи в пазарен продукт не само чрез банков кредит, а и на капиталовите пазари. Пазарите на рисков капитал могат да предоставят такова финансиране. Тяхното развитие в Европа обаче е все още ограничено. Поради множеството различни национални нормативни уредби и фискалните бариери фондовете с рисков капитал са изправени пред съществени трудности при набирането на капитал в чужбина и развиването на трансгранична дейност. Посоченото ключово действие ще бъде провеждано в тясно сътрудничество с Форума относно финансирането на МСП. Финансирането на МСП ще бъде обект на внимание на план за действие, който освен върху достъпа до различните източници на финансиране ще се съсредоточи непосредствено и върху средствата за финансиране на МСП, както и върху създаването на благоприятна за развитието и разрастването им среда. Директивата относно прозрачността, регламентът за изпълнение на директивата за проспектите и директивата относно пазарните злоупотреби също следва да бъдат изменени, така че да се придаде по-адекватен характер на задълженията за МСП, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, като същевременно се запази равнището на защита на инвеститорите. Освен това, при преразглеждането на директивата относно финансовите пазари следва да се въведат и специални и съответстващи условия за платформите за търговия, предназначени за МСП, с оглед създаването на обозначение за качество за тези пазари и улесняване на свързването им в мрежа. 2.2. Мобилност на гражданите Ключово действие: Актуализирано законодателство за признаването на професионалните квалификации[21]. Целта е опростяване на процедурите за взаимно признаване за трудещите се, които желаят да работят в друга държава-членка, актуализиране на правната рамка, преразглеждане на регулираните професии и укрепване на доверието и сътрудничеството между държавите-членки. По-специално създаването на европейска професионална карта ще спомогне за насърчаване на мобилността, като същевременно ще представлява знак за доверието между съответните органи в държавите-членки и в крайна сметка ще бъде от полза за потребителите и работодателите. | Мобилността и признаването на професионалните квалификации са отговор на необходимостта от възобновяване на икономическия растеж в Европа. По-голямата мобилност на квалифицирана работна ръка ще повиши конкурентоспособността на европейската икономика. Твърде големият брой регулаторни пречки все още не позволяват на европейците да работят в тази държава-членка на ЕС, в която желаят, като същевременно множество висококвалифицирани позиции не се заемат поради липса на кадри. Икономиката би могла да извлече съществена полза от временната мобилност на трудещите се, при условие че полезността ѝ бъде повишена и тя самата бъде улеснена от по-ясна правна рамка. При нерегулираните професии също е необходимо да продължи работата по европейската квалификационна рамка, така че да се постигне съответствие между националните системи за удостоверяване на професионалните умения с оглед подобряване сравнимостта на квалификациите при работа в чужбина. Засегнат от икономическата криза и застаряването на населението, пазарът на труда понастоящем се характеризира с недостиг на работна ръка и трудности за работодателите да намерят подходящо квалифициран персонал. При това положение е необходимо гражданите да могат бързо да сменят работата си в друга държава-членка, поради което се налага професионалните им умения и опит да бъдат признавани във всички държави-членки. За да се улесни мобилността на гражданите е необходимо също така да бъде предвидена възможност за установяване и запазване на правото на допълнителна пенсия (прехвърляне на придобитото право) дори при следваща смяна на работата в друга държава-членка. В това отношение очакванията на гражданите са значителни и за да може да се отговори на тези очаквания до края на 2012 г. е абсолютно необходимо Парламентът и Съветът да положат всички необходими усилия. В тази връзка и въз основа на Зелената книга от 2010 г.[22] Комисията ще публикува Бяла книга за пенсиите, в която сред разглежданите въпроси ще бъде и защитата на пенсионните права и която ще насърчи държавите-членки да създадат услуга за проследяване на пенсиите, така че гражданите да могат да наблюдават развитието на пенсионните си права. През 2012 г. ще бъдат предложени и законодателни мерки за засилване защитата на пенсионните права. Успоредно с това Комисията ще преразгледа и директивата относно институциите за професионално пенсионно осигуряване, за да могат работодателите и техните служители да се възползват по-пълноценно от единния пазар. Комисията предложи и редица мерки в подкрепа на мобилността във водещата си инициатива „Програма за нови умения и работни места“, сред които е създаването на „ европейски паспорт на уменията “, който ще позволи на всеки да опише подробно натрупаните умения по време на цялата професионална кариера[23]. Мобилността на младите и в частност на незавършилите средно образование също следва да бъде улеснена. С оглед на това Комисията ще представи предложение за препоръка на Съвета за насърчаване и получаване на удостоверение за полученото извън официалните структури образование [24]. 2.3. Права върху интелектуалната собственост Ключово действие: Законодателство, с което да се създаде защита на всеки отделен патент за възможно най-голям брой държави-членки, както и унифицирана система за разрешаване на спорове, като целта е през 2013 г. да бъдат издадени първите патенти, ползващи се от този вид собствена защита[25]. | Интелектуалната собственост е право на собственост, признато от Хартата на основните права[26]. Тя е не по-маловажна от суровините или промишлената база: между 45 % и 75 % от ресурсите на големите предприятия са свързани с правата им върху интелектуалната собственост[27]. Секторите, които ги използват интензивно, са от стратегическо значение за устойчивото развитие на европейската икономика, тъй като те не само са носители на нововъведенията, а генерират и значителна печалба поради добавената стойност на продуктите си, като също така предлагат стабилна и висококвалифицирана работа с равнище на заплащане, което е по-високо средно с 60 % спрямо останалите сектори. Защитата на правата върху интелектуалната собственост насърчава инвестициите в разработването на напредничави продукти и услуги, осигурявайки справедлива възвръщаемост на вложените средства. В тази връзка сред основните приоритети на ЕС ще бъде създаването на правна рамка за ефикасна защита при съблюдаване на основните права, която същевременно ще трябва да гарантира разпространението на информацията, продуктите и услугите, както и спазването на конкурентното право. Настоящата практика на множество патенти и национални системи за разрешаване на спорове е скъпоструваща, неефикасна и не предоставя правна сигурност, поради което създаването на защита на всеки отделен патент, както и на система за разрешаване на спорове, е абсолютен приоритет в това отношение. Такъв вид защита би намалила разходите с 80 %. Освен това, разработването на инструмент за оценка на правата върху интелектуалната собственост би улеснило появата на истински европейски пазар на патентите и лицензите. Желателно е също така нематериалните активи, които дадено предприятие притежава под формата на права върху интелектуалната собственост, да могат да служат за пълноценно обезпечение на заем. Необходимо е настоящите системи за удостоверяване на авторското право за легално предлаганите в интернет продукти и услуги да бъдат опростени и прозрачни[28]. В епохата на цифровите технологии колективното управление трябва да може да се приближава към европейски модели, които улесняват лицензирането на множество услуги онлайн за няколко държави, като същевременно гарантират висока степен на защита на правопритежателите. Тази нова гъвкавост на една актуализирана нормативна уредба ще позволи появата на нови модели на търговия, които от своя страна ще доведат до по-широко и целево насочване на творческото съдържание към по-мобилни потребители. Освен това е необходимо да се улесни и цифровизирането на фондовете на европейските културни институции, включително на произведенията, за които е трудно или невъзможно да се установи правопритежателят (т.нар. „ осиротели произведения “). Насърчаването на легалното предлагане на продукти и услуги трябва да бъде придружено от европейско законодателство, което следва да бъде прието с оглед подпомагане на борбата срещу фалшифицирането и пиратството , като по-специално бъде засилена Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството и подобрено сътрудничеството между националните органи[29]. Необходимо е приемането на актуализирано законодателство, което да позволи на митническите власти да осигурят по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост. Допълнителните разходи за европейския бизнес в резултат на фалшифицирането и пиратството се оценяват годишно на 250 млрд. EUR[30]. Системата на търговските марки в Европа също трябва да бъде модернизирана с оглед подобряване защитата на марките и съгласуваността между самата нея и националните системи, което би следвало да опрости процедурите, да намали разходите и да ѝ позволи да се възползва пълноценно от новите улесняващи търсенето технологии. Тези въпроси ще бъдат разгледани в съобщението относно стратегията в областта на интелектуалната собственост, което Комисията ще приеме през 2011 г. 2.4. Потребителите — дейни участници в единния пазар Ключово действие: Нормотворчество във връзка с алтернативното разрешаване на споровете. Целта е да се създадат начини за подаване на искове по извънсъдебен ред, с които на потребителите да се осигури лесно, бързо и евтино решение, а на предприятията да се позволи да запазят връзките с клиентите си. В рамките на това действие ще бъдат обособени мерките по отношение на търговията онлайн. | Въпреки че когато потребителите пътуват, купуват или извършват плащания, единният пазар за тях е осезаем ежедневен факт, те все още често срещат твърде много пречки. Увереността им, че при възникването на проблем могат да бъдат обезщетени, също не е пълна. Придаването на нов тласък на единния пазар и в частност на единния пазар на цифровите технологии изисква да се укрепи доверието на потребителите в това, че правата им се спазват. Загубите на потребителите са съществени: те се оценяват на 0,16 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз. Едно по-добро прилагане на законодателството би могло да им позволи да ги избегнат. Ако потребителите имат по-голямо доверие в трансграничната търговия онлайн това допълнително би спестило около 0,02 % (2,5 млрд. EUR) от БВП на Европейския съюз[31]. Освен работата си във връзка с алтернативното разрешаване на споровете Комисията ще продължи и тази за изработване на европейски подход по отношение на колективните искове, като използва за основа резултатите от лансираното от нея допитване. За да се укрепи доверието на потребителите в единния пазар са необходими допълнителни конкретни действия. Потребителите трябва да са уверени, че купуваните от тях продукти са надеждни, независимо от мястото им на производство. За тази цел е важно да се преразгледа директивата относно общата безопасност на продуктите. От своя страна, бизнесът очаква от всички държави-членки прилагането на еднообразни правила за защита. С оглед на това Комисията, в сътрудничество с митническите органи и с органите за пазарен надзор, ще изготви многогодишен план за действие в областта на пазарния надзор, включително на външните граници, който ще бъде изпълняван от държавите-членки. Надеждното информиране на потребителите относно степента на екологосъобразност на продуктите ще бъде гарантирано от инициативата във връзка с въздействието на продуктите върху околната среда , която Комисията ще предложи в рамките на Плана за действие в областта на устойчивото производство и потребление. Необходимо е също така да се гарантира правилното прилагане на правата на пътниците , включително на тези със затруднено придвижване, при всички видове превоз. Действащите в Европейския съюз правила по отношение на правата на пътниците при всички видове превоз (въздушен, сухопътен (влак, градски и междуградски автобус) и морски/речен) ще бъдат обобщени в предстоящо съобщение. С оглед по-добрата защита на потребителите, в скоро време Комисията ще предложи преразглеждане на директивата относно пакетните пътувания, особено за случаите, когато те са закупени по интернет. Ще продължи и работата във връзка със защитата на потребителите на финансови продукти на дребно, главно по отношение на прозрачността на банковите такси и защитата на получателите на ипотечни кредити. 2.5. Услуги Ключово действие : Преразглеждане на законодателството в областта на европейската система за стандартизация с оглед обхващането на сектора на услугите и постигането на по-ефективни, ефикасни и приобщаващи процедури[32]. | Стандартизацията е основно средство за осигуряване на свободно движение на стоките при гарантиране на взаимната съвместимост, безопасността и качеството на продуктите. Тя все по-широко се прилага в сектора на услугите, главно обаче на национално равнище, което би могло да затрудни интеграцията на единния пазар на услугите. Недопускането на нови пречки и улесняването на трансграничния поток на услуги, особено на услугите за бизнеса като логистиката или управлението на предназначените за бизнеса услуги по поддръжка („facility management“) изисква стандартизирането на услугите да се извършва на европейско равнище при пълното отчитане на пазарните потребности. Това ще бъде важна цел при преразглеждането на европейската система за стандартизация. Друга също така важна цел ще бъде създаването на по-ефикасна, ефективна и приобщаваща система. Системата за стандартизация трябва да бъде способна да приема бързо стандартите, както и да ги приспособява към новите технологии, например към информационните и комуникационните технологии. Тя трябва също така да позволява по-активно участие на МСП и на останалите заинтересовани страни, както и да гарантира достъпа на всички заинтересовани потребители до стандартите. В по-общ план гладкото функциониране на единния пазар на услугите е първостепенно условие за осигуряването на растеж и заетост в Европа. През периода 1998—2008 г. средният годишен икономически растеж в Европа беше 2,1 %, докато услугите нарастваха средно с 2,8 % годишно. Заетостта в сектора се увеличаваше с 2 % годишно спрямо 1 % в останалите сектори на икономиката[33]. В тази връзка непосредствен приоритет е цялостното прилагане на директивата за услугите от всички държави-членки, включително на механизма за обслужване на едно гише. Като последваща стъпка и в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 24—25 март 2011 г. Комисията ще проведе в сътрудничество с държавите-членки „ проверки на ефикасността “, чиято цел ще бъде да се анализира отблизо практическото функциониране на общностната нормативна уредба в някои основополагащи сектори като услугите за бизнеса , строителството и туризма . Комисията ще извърши и по-задълбочени оценки на все още непремахнатите пречки, възпрепятстващи интеграцията на пазара на услугите, като запазените дейности, ограниченията по отношение на собствеността върху капитала и изискванията във връзка със застраховането[34]. Въз основа на резултатите от тези различни инициативи, през 2012 г. Комисията ще реши какви стъпки да предприеме по-нататък. Поради приноса си за икономическото развитие и създаването на работни места търговията и разпространението също ще трябва да бъдат обект на специално внимание. В подкрепа на борбата срещу нелоялните търговски практики в бизнеса ще бъде приета инициатива с цел, от една страна, да бъдат установени характерът и размерът на проблемите, свързани с нелоялните търговски практики по протежението на цялата снабдителна верига, а от друга — да бъдат установени съществуващите национални правила и анализирано приложението им, както и да бъдат откроени различните варианти за действие. Общата цел е да бъдат премахнати нелоялните практики, които подкопават жизнеспособността на предприятията, и насърчена конкуренцията между стопанските субекти по снабдителната верига в условията на по-ефикасен и лоялен единен пазар на търговия и разпространение, като същевременно се отговори на очакванията на потребителите и производителите за конкурентоспособни цени. Предвид значението на услугите за бизнеса , Комисията ще създаде Група на високо равнище за проучване на слабостите на пазара. Накрая и без да се накърнява признаването на дипломите е уместно да се проучат начините за гарантиране на качеството на предлаганото образование в условията на свободно движение на услугите и все по-широкото разпространение на предоставянето на франчайзинг в областта на образованието. 2.6. Мрежи Ключово действие: Нормотворчество в областта на енергийните и траспортни инфраструктури за открояване и разгръщане на стратегически проекти от европейски интерес, както и за осигуряване на оперативна съвместимост и интермодалност. | Енергийните, транспортните и електрокомуникационните мрежи са гръбнакът на единния пазар, тъй като добре функциониращите инфраструктури допринасят за бързото и на разумна цена свободно придвижване на хора, циркулация на стоки, пренос на енергия и данни (с предоставянето на подходящ радиочестотен спектър). Ефикасната икономическа интеграция изисква интегрирането на добре функциониращи инфраструктурни мрежи. Планирането и разгръщането на енергийните мрежи в ЕС трябва да се промени, поради което по отношение на енергийните инфраструктури [35] се налага нова европейска политика. Необходими са решения за важните липсващи звена, като компютърното управление на мрежите трябва да се усъвършенства, за да се подобри енергийният пренос. Изграждането на единна компютъризирана мрежа , която да повиши както сигурността на снабдяването и интегрираността на пазарите, така и енергийната ефективност и потреблението на енергия от възобновяеми източници, трябва да бъде улеснено от ново законодателство. Изключително съществено за постигането на целта за интегриране на националните енергийни мрежи в общоевропейска мрежа е процедурите за издаване на разрешение да бъдат бързи и прозрачни. Фактът, че някои срокове за издаване на разрешение за нови проекти надхвърлят 10 години е признак за необходимостта от незабавни действия. По отношение на транспорта трябва да бъдат изпълнени препоръчаните в Бялата книга за транспортната политика до 2050[36] действия, насочени към премахването на пречките пред изграждането на реално функциониращ единен пазар, обхващащ всички видове транспорт и всички национални транспортни системи, включително компютърно управляваните, както и към развитието на модерна мрежа за каботаж и мултимодален превоз. В действителност ЕС все още не разполага с достатъчно взаимосвързана, оперативно съвместима и ефективна мрежа от трансгранични инфраструктури. Изменението на общите насоки за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) през 2011 г. трябва да позволи преодоляването на основните проблеми, поставянето на липсващите звена и взаимосвързването на видовете транспорт благодарение на по-добро проектиране и проследяване изпълнението на решенията. Така новите насоки ще определят базисна мрежа от стратегически европейски инфраструктури, обединяваща източната и западната част на Европейския съюз, която от своя страна ще оформи европейска мрежа на мобилността и единно европейско транспортно пространство. Накрая, радиочестотният спектър има водещо значение за обществото на цифровите технологии, бързите безжични услуги, икономическото възстановяване и развитие, създаването на качествени работни места и дългосрочната конкурентоспособност на ЕС. Предвид важността, която предоставянето на честоти от радиочестотния спектър и ефективното им използване имат за изграждането на единен пазар на електронните комуникации, както и за останалите области на политика на ЕС, Парламентът и Съветът се приканват да приемат възможно най-бързо предложението за решение за определянето на програма за стратегическо планиране и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в Европа . 2.7. Единен пазар на цифровите технологии Ключово действие: Нормотворчество за осигуряване на взаимно признаване в целия ЕС на идентификацията и установяването на автентичността по електронен път; преразглеждане на директивата относно електронния подпис. Целта е да се позволи сигурно и гладко взаимодействие онлайн между бизнеса, гражданите и публичните администрации, така че обслужването и възлагането на обществени поръчки, както и трансграничното предоставяне на услуги и търговията онлайн, да бъдат по-ефективни. | Укрепването на доверието в извършваните онлайн операции е задължително условие за изграждането на вътрешен пазар на цифровите технологии в услуга на гражданите, бизнеса и администрациите. За постигането на тази цел е необходимо предоставянето онлайн на доверителни услуги, които съблюдават защитата на личния живот, гарантират правна сигурност, осигуряват сигурност на обмена, притежават трансгранично измерение, признати са от всички сфери на дейност и същевременно използването им е просто, икономично и под строгия контрол на страните по дадена операция. За да се постигне доверие в извършваните онлайн операции Комисията ще предложи нова правна рамка за преразглеждане на директивата относно електронния подпис . Целта е да се изяснят понятията, да се опрости използването на електронния подпис и да се премахнат пречките пред оперативната, както и да се осигури взаимно признаване на услугите по идентифициране и установяване на автентичността по електронен път . Рамката ще обхване и трансграничното функциониране на някои доверителни услуги. Предложените правни инструменти няма да са със специално предназначение и няма да бъдат свързани само с определена сфера на дейност, особено по отношение на идентифицирането по електронен път . Рамката ще бъде технически неутрална и отворена за всички комуникационни средства като интернет или мобилните комуникации. Развитието на цифровите технологии е сред основните лостове за стимулиране на растежа и заетостта в ЕС в различните им форми: сектор на информационните и комуникационните технологии (чиято добавена стойност в европейската икономика през 2007 г. възлезе на около 600 млрд. EUR[37]), нарастващ брой европейци, които редовно и дори ежедневно използват интернет (съответно 65 % и 53 % от общия брой през 2010 г.[38]), пазар на високоскоростния интернет, преобладаващ в света през 2010 г.[39], пазар на информационните потребности на публичния сектор, оценяван на 27 млрд. EUR[40], и много други. Във водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“[41] е представен пълен набор от действия с крайна цел изграждане на единен пазар на цифровите технологии. Преносът на глас и данни се превръща все повече в основна за европейците услуга. Предприетите от Европейския съюз след 2007 г. регулационни мерки по отношение на тарифите за роуминг недвусмислено спомогнаха за намаляването на телефонните разходи и за увеличаването на прозрачността за потребителите, въпреки че цената на дребно за пренос на данни при роуминг все още е твърде висока, поради което повечето частни лица и значителен брой предприятия използват тези услуги само в национален мащаб. Развитието на единния пазар на цифровите технологии се сблъсква с недоверието на потребителите, особено по отношение на сигурността на плащанията и спазването на правата на потребителите при трансграничните операции[42], в частност във връзка с безопасността и оригиналността на продуктите[43]. Това недоверие и трудностите при извършването на покупки онлайн в други държави-членки обясняват факта, че делът на търговията онлайн не достига дори 5 % от продажбите на дребно, както и че едва 9 % от европейците вече са купували по интернет в друга държава-членка[44]. Залогът е създаването на реално функциониращ единен пазар, достъпен за всички граждани, включително за най-уязвимите или живеещите в изолирани райони. За тази цел Комисията ще представи план за действие за развитието на търговията онлайн. В настоящото съобщение ще бъде оценено прилагането на директивата относно електронната търговия и ще бъдат анализирани предизвикателствата: микроплащания, сигурност на извършваните онлайн плащания, защита на личните данни, борба срещу фалшификацията, доставяне на поръчките, отговорност на доставчиците на услуги онлайн, съгласуваност на европейското право с въздействие върху търговията онлайн[45]. Комисията ще предложи мерки за насърчаване изграждането на интегрирано пространство на разплащателните карти и останалите иновативни форми на плащания. Трябва да бъде премахнато дискриминирането въз основа на местонахождението, в частност при търговията онлайн. Комисията ще представи насоки [46] за премахване на необоснованото дискриминиране въз основа на националността и местожителството, в частност при търговията онлайн. Накрая, с директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор[47] бе създадена основната рамка за повторно използване на богатството от данни, произведени от публичните администрации, достъпът до които, при условие че е прозрачен и недискриминационен, може да стимулира пазарите на съдържание и услуги[48]. Преразглеждането ѝ ще позволи на информацията в обществения сектор да се превърне във важен източник на възможности и развитие за редица иновативни сектори. 2.8. Социално предприемачество Ключово действие : Нормотворчество за създаването на европейска рамка за улесняване развитието на солидарните инвестиционни фондове. Целта е да се умножи ефектът на националните инициативи, като се осигури достъп на тези фондове до възможностите, които предлага единният пазар (достъп до възможности за инвестиране, както и до инвеститори, установени във всички държави-членки). | Вътрешният пазар се основава на „високо конкурентоспособна социална пазарна икономика“ и отразява стремежа за постигане на приобщаващо, социално справедливо и устойчиво в екологичен план развитие. Появяват се нови икономически модели, при които обществените съображения надделяват над логиката за постигане единствено на финансова печалба. Тази тенденция трябва да успее да намери своето отражение в единния пазар. Става въпрос за осигуряването на равнопоставени условия на конкуренция, подкрепянето на проектите за внасяне на повече справедливост в икономиката и борба със социалната изолация. За да се благоприятства развитието на предприятията, които са избрали да преследват не само законната икономическа печалба, а и цели от общ интерес, както и такива, свързани със социалния, етичен или екологичен напредък, трябва да се използва значителният финансов лост, какъвто представлява европейският сектор на управление на активи (7 000 млрд. EUR през 2009 г.). Необходимо е да се гарантира, че правилата са еднакви за всички, поради което Комисията ще представи законодателно предложение във връзка с предоставяната от бизнеса от всички икономически сектори социална и екологична информация . За да се развива и постига целите си секторът на социалната икономика в рамките на единния пазар трябва да може да се ползва от начини на организиране със специален правен статус. Кооперативният сектор например е по-динамичен от всякога[49], но анализира фактът, че за получаването на статут на европейски кооператив заявленията са малко. Взаимноспомагателните дружества развиват дейност в жизненоважни за гражданите сектори (здравеопазване, банково и застрахователно дело и др.), но услугите им рядко надхвърлят националните граници. Разбира се, единният пазар не може да ги пренебрегва, тъй като те притежават дял от 25 % от пазара на застрахователни услуги и представляват 70 % от общия брой предприятия в сектора. Фондациите допринасят значително за финансирането на иновативните и от общ интерес инициативи. Въпреки това те се натъкват на трудности, когато желаят да се установят в други държави-членки или да обединят средствата си в наднационален мащаб. С оглед преодоляването на тези трудности Комисията ще представи предложение за регламент за създаването на статут на европейска фондация. Впрочем някои предприятия са си поставили за цел да се борят срещу социалната изолация, без при това да загърбват реализирането на печалба. Често те са микропредприятия с дейност с местен обсег, но някои от тях имат несъмнен потенциал за развитие и създаване на работни места[50]. Вместо да ги натикват в рамките на националните граници, правните средства[51] трябва да превърнат единния пазар в благодатна среда и дори в открито поле за процъфтяването им. В рамките на европейската платформа срещу бедността и социалната изолация[52] Комисията ще подкрепи развитието на социалната икономика като активен инструмент за приобщаване, като през 2011 г. ще предложи „ Инициатива за социалното предприемачество “ и ще улесни достъпа до финансовите програми на Съюза, приложими в тази област. През 2011 г. Комисията ще приеме и съобщение относно корпоративната социална отговорност (КСО) — понятие, което е по-широко от социалното предприемачество, — с което бизнесът ще се насърчи да предприема в ежедневната си дейност инициативи със социално или екологично измерение. 2.9. Данъчно облагане Ключово действие: Преразглеждане на директивата относно данъчното облагане на енергията. Целта е да се осигури съгласувано третиране на различните енергийни източници с оглед по-добро отчитане на енергийното съдържание на продуктите и потенциалните емисии CO2. | Данъчната уредба на Европейския съюз не съответства повече нито на реалностите на единния пазар през 21 век, нито на потребностите на устойчивото развитие. Тя не позволява да се гарантира равностойно третиране на крайните потребители на вътрешния пазар и не насърчава в достатъчна степен най-малко енергоемките или най-екологосъобразните практики. Днес данъчното облагане трябва да позволява насочването на потреблението към по-ефикасно използване на енергийните ресурси с акцент върху екологично чистите енергоизточници. Освен това, предприятията с повече от едно седалище в Съюза трябва да декларират печалбата си в няколко декларации и пред няколко данъчни администрации. Проектът за Обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО) ще доведе до предложение от Комисията за хармонизиране на изчисляването на облагаемата печалба с оглед прилагането на еднообразни правила независимо от това в коя държава-членка предприятието е данъчно задължено[53]. Създаването на единен пункт за данъчно обслужване ще улесни взаимоотношенията между бизнеса и данъчната администрация и ще организира административното сътрудничество между данъчните власти на държавите-членки. ОККДО ще позволи на европейския бизнес да спести годишно 700 млн. EUR от разходи за привеждане в съответствие и 1,3 млрд. EUR благодарение на консолидацията. От своя страна, предприятията, които желаят да се развиват в трансграничен мащаб, ще спестят от порядъка на 1 млрд. EUR. В годишната стратегия за икономическия растеж ОККДО бе откроена сред стимулиращите мерки, на които трябва да се даде приоритет за приемане до края на 2012 г. В тази връзка Парламентът и Съветът ще трябва да положат всички усилия, тъй като по този начин се удовлетворяват настоятелните очаквания на бизнеса за опростяване на нормативната уредба по отношение на тях. Системата на ДДС трябва също да бъде преразгледана, за да се определи окончателният режим за облагане на трансграничните операции с оглед намаляване на административното бреме върху тях и укрепване на търговската верига по цялото ѝ протежение, по-специално по отношение на МСП. До края на 2011 г. Комисията възнамерява да открои елементите на стратегия за ДДС, които трябва да доведат до нормотворчески инициативи, чието разглеждане ще бъде в рамките на следващия етап на задълбочаване на единния пазар след 2012 г. Трансграничните проблеми във връзка с данъчното облагане са съществена спънка за гражданите и трябва да бъдат решени. Най-неотложните от тях като двойното данъчно облагане, данъчната дискриминация и трудният достъп до данъчната информация и данъчните администрации на други държави-членки бяха посочени в съобщението на Комисията относно премахването на данъчните пречки при трансграничните дейности за гражданите на ЕС[54], в което се изброяваха възможни решения, сред които обвързващ механизъм за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, създаването на единни пунктове за достъп до данъчните администрации и данъчното третиране на трансграничните наследствени права. 2.10. Социално сближаване Ключово действие: Нормотворчество за подобряване и засилване на транспонирането, прилагането и практическото спазване на директивата относно командироването на работници[55] посредством мерки за предотвратяване и санкциониране на всяко нарушаване или отклоняване на приложимите правила, придружено от нормотворчество за изясняване упражняването на основните социални права в съчетание със свободата на установяване и предоставяне на услуги. | В социалната пазарна икономика споеният европейски пазар на услугите следва да гарантира, без да се снижава равнището, улеснено предоставяне на услуги от страна на бизнеса в рамките на целия Европейски съюз, осъществяващо се в частност чрез командироването на персонал при същевременното осигуряване на повече и по-качествени работни места, както и на висока степен на защита на командированите и на социалните им права. В тази връзка е желателно да се подобри прилагането на правната рамка на командироването на персонал, за да се засили обмена на информация между бизнеса и властите на държавите-членки, контрола, както и борбата срещу нарушенията, по-специално на правата на трудещите се. При законодателството в областта на единния пазар трябва надлежно да се отчитат членове 8 и 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Хартата за основните права на Европейския съюз, която вече има същата правна стойност като договора. Поради това, Комисията ще предложи многосекторно законодателство за изясняване упражняването на свободата на установяване и предоставяне на услуги в съчетание с основните социални права като правото на колективно действие в съответствие със закона и националните практики и при спазване на правото на Съюза[56]. В по-общ план европейският проект поставя в центъра на вниманието си социалното и териториалното сближаване на Съюза, като признава, че пазарните сили не са в състояние самостоятелно да задоволят по подходящ начин всички колективни потребности. Основен елемент на европейския социален модел на високо конкурентоспособна и същевременно социално приобщаваща икономика са услугите от общ икономически интерес (УОИИ). В член 14 от ДФЕС и в протокол 26 към договорите Европейският съюз признава важността на УОИИ за насърчаване на социалното и териториалното сближаване на Съюза и неговите държави-членки, както и основополагащата роля и широките правомощия на националните, регионалните и местните органи на властта за предоставянето, изпълнението и организирането на услугите от общ икономически интерес по начин, който във възможно най-голяма степен съответства на потребностите на потребителите съобразно принципа на субсидиарност. По отношение на обществените поръчки Комисията неотдавна започна работа за изясняване съдържанието на разпоредбите, регулиращи държавните помощи, и на тези в областта на обществените поръчки, както и изясняване на приложимия при интегрираното предоставяне на услуги режим. От друга страна, по силата на член 106 ДФЕС Комисията има изключителната компетентност да проверява съответствието на изпълнението и финансирането на УОИИ с принципите и разпоредбите на договора по отношение на конкуренцията. В тази връзка неотдавна започна работа по предстоящото преразглеждане на пакета от мерки във връзка с държавните помощи в полза на УОИИ (наричан също пакет от мерки „след делото Altmark“)[57]. Двойната цел на бъдещата реформа е изясняване и диференциран и пропорционален подход. Комисията също така възнамерява, от една страна, да уточни при необходимост някои ключови понятия, а от друга — да се увери, че степента на задълбоченост на анализа на държавните помощи съответства на характера и размера на предоставяните услуги. В рамките на съобщението, което ще бъде прието до края на 2011 г., Комисията ще представи набор от мерки, за да се гарантира по-добре, че рамката на УОИИ, включително на социалните услуги от общ интерес (СУОИ), им позволява да изпълняват задачата си. Във връзка с член 14 и протокол 26 Комисията ще проучи и необходимите действия за гарантиране на всички граждани на достъп до неотменните ежедневни услуги на достъпни цени, както и на участие в социално-икономическата дейност при съблюдаване на основополагащата роля на държавите-членки за предоставянето, изпълнението и организирането на услугите от общ икономически интерес. При този процес ще трябва да се отчита и динамичният характер на потребностите на европейските граждани. Комисията отбелязва, че не всички граждани имат възможност да вземат дейно участие в единния пазар: например достъпът до основни банкови услуги, превърнал се в задължително условие за участие в социално-икономическата дейност, не е напълно гарантиран. В тази връзка Комисията ще предложи инициатива за достъп до базова разплащателна сметка на разумна цена за всеки гражданин, независимо от държавата-членка на местопребиваване. 2.11. Нормативна уредба в деловия сектор Ключово действие: Опростяване на директивите относно счетоводните стандарти по отношение на задълженията за финансово оповестяване и намаляване на административното бреме, особено на тежащото върху МСП. | В заключенията си от 24—25 март 2011 г. Европейският съвет подчерта необходимостта от намаляване на административното бреме, особено на тежащото върху МСП както на европейско, така и на национално равнище. По този въпрос Комисията ще докладва на Европейския съвет[58]. Размерът на ползите, породени от единния пазар, зависи от леснината, с която хората, стоките, услугите и капиталите могат да преминават свободно от една държава-членка в друга. Целта на мерките в областта на единния пазар е да се улесни това движение не само като се премахнат пречките, а и като се създаде нормативна уредба, която максимално олекотява административното бреме. Основната цел на предложението за преразглеждане на счетоводните директиви е да се намали административното бреме, възникващо поради отчетните задължения, наложени върху микропредприятията и малките предприятия с правна форма акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност. Средствата, които потенциално биха могли да бъдат спестени в резултат на предложението поради намаляване на задълженията за финансово отчитане за микропредприятията и малките предприятия, се оценяват на 1,5 млрд. EUR годишно за 1,1 млн. малки предприятия и на 5,2 млрд. EUR годишно за 5,9 млн. микропредприятия[59]. Освен това опростяване, с преразглеждането на директивите се цели да се постигне и подобряване на яснотата и съпоставимостта в ЕС на финансовите отчети на предприятията — както на по-малките, така и на по-големите. В допълнение към това Съветът и Парламентът предстои да приемат и предложение на Комисията за изключване на микропредприятията от обхвата на разпоредбите на счетоводните директиви. Въвеждането на европейски единни правила заменя набор от 27 национални правила и следователно само по себе си представлява намаляване на административното бреме. Освен това се предприемат и усилия за допълнителното ограничаване на бремето, произтичащо от европейските правила[60]. В тази връзка Комисията представи пред Европейския съвет предложение — на което Съветът предстои да даде ход — за създаването на статут на частните европейски дружества . В стремежа си да улесни дейността на МСП Комисията прие „ Small Business Act “[61], в който се въвежда принципът „Мисли първо за малките“ („Think Small First“) във всички европейски политики и се посочва набор от конкретни мерки за засилване на конкурентоспособността на МСП в рамките на единния пазар. За улеснение на трансграничните транзакции в рамките на единния пазар трябва да бъде въведен незадължителен инструмент на европейското договорно право . Трябва да се обмисли и приемането на регламент за улесняване на трансграничното събиране на вземания . Всичко това би допълнително опростило действащите правила в полза на гражданите и предприятията, които се нуждаят от по-голяма правна сигурност в тази област. 2.12. Обществени поръчки Ключово действие: Преразгледана и модернизирана правна рамка на обществените поръчки. Целта е да се постигне балансирана политика в подкрепа на търсенето на екологосъобразни, социално отговорни и иновативни стоки, услуги и строителни работи. Това преразглеждане трябва да въведе по-прости и гъвкави процедури за възлагащите органи, както и да улесни достъпа за бизнеса, в частност за МСП[62]. | Публичните органи изразходват около 18 % от БВП на ЕС за поръчки за стоки, услуги и строителни работи. Европейските национални законодателства отвориха пазарите на възлагане на обществени поръчки за лоялната конкуренция с оглед на това гражданите да получават по-добро качество на по-ниска цена. По отношение на множеството стоки, услуги и строителни работи, обект на поръчки, възлагането от публичните органи позволява да се увеличи търсенето на тези от тях, които са екологосъобразни, социално отговорни и иновативни. С други думи, обществените поръчки могат да служат за средство за насърчаване развитието на по-екологосъобразен, социален и иновативен вътрешен пазар. Трябва да се обмисли и начин за опростяване и повишаване на гъвкавостта на процедурите, така че възлагането на обществени поръчки да бъде по-ефективно, като същевременно се избегне ограничаване на достъпа на европейско равнище до тези поръчки в резултат на такова опростяване. Напротив — достъпът трябва да бъде още по-лесен, особено за МСП и трансграничната търговия, включително за общите покупки на няколко възлагащи органа. Понастоящем делът на обществени поръчки, възложени на предприятия от друга държава-членка, е все още относително малък, особено в сравнение с равнището на проникване при частните поръчки. Концесиите на услуги имат съществена икономическа тежест[63] и са в основата на повечето публично-частни партньорства. Една правна рамка за регулиране на тези партньорства би увеличила правната сигурност в тяхната област. Отварянето на обществените поръчки за конкуренцията принася полза както на европейско, така и на световно равнище. То трябва да се извършва в духа на реципрочност и взаимна изгода и да предоставя на европейските и чуждестранните предприятия равни възможности като им гарантира лоялна конкуренция. За постигането на тази цел трябва да се въведе европейско законодателство за достъпа на предприятията от трети държави до европейските обществени поръчки с поемане на задължения на европейско равнище. 3. Условията за постигане на успех; засилено управление на единния пазар За да могат предложените действия да имат очакваното въздействие върху икономическия растеж и заетостта е необходимо да са изпълнени условията за разгръщането и прилагането им. Тези условия са четири: 1) по-добър диалог с гражданското общество като цяло; 2) по-тясно партньорство с различните участници; 3) по-добро информиране на гражданите и бизнеса; 4) по-енергичен контрол върху прилагането на правилата в областта на единния пазар. Приобщаване на гражданското общество и насърчаване на култура на оценяване на политиките Общественото допитване ясно показа, че гражданското общество желае да участва по-дейно в развитието на единния пазар , отколкото в миналото[64]. Комисията желае решително да се ангажира в тази насока, поради което редовно ще публикува списък на 20-те основни очаквания на гражданите и бизнеса по отношение на единния пазар въз основа на конкретния им практически опит. Този списък ще бъде истински барометър на състоянието на функционирането на единния пазар . Комисията ще го представи на Форума по въпросите на единния пазар , на който периодично ще се събират пазарните участници (бизнесът, социалните партньори, неправителствените организации и гражданските сдружения, властите на различни равнища на управление и парламентите), ще се анализира състоянието на единния пазар, в частност транспонирането и прилагането на директивите, и ще се обменят добри практики. Форумът ще допринесе за въвеждането на култура на оценка на политиките и в това си качество ще участва пълнокръвно в проследяването на действията в резултат на Акта за единния пазар, като спомогне за оценяването на практическото му въздействие. Принос към оценката ще има и работата на омбудсмана. В стремежа си да засили този последен аспект Комисията ще използва ограничена поредица от показатели (вж. допълнение 2). Ролята на социалните партньори също ще се засили, като им се предостави възможността да представят позициите си по въпросите на социално-икономическото сближаване. Създаване на партньорства и насърчаване на сътрудничеството Необходимостта от укрепване и задълбочаване на партньорството между всички участници в единния пазар и по-специално между държавите-членки и с Комисията бе изтъкнато от местните власти, които изразиха силното си желание да вземат дейно участие в разработването на предназначените за единния пазар политики. Това участие ще се изразява в по-голямото им участие в допитванията по конкретните предложения на Комисията, както и в засилването на наличните средства за улесняване и насърчаване на сътрудничеството между националните администрации на равнището на взимане на съответните решения, което често е местно. С оглед на това ще бъде засилена правната сигурност на компютърната система за обмен на информация (Информационна система за вътрешния пазар, ИСВП), която вече се използва от 6 000 администрации . Тази система следва да бъде предпочитаното средство за партньорство при прилагането на правилата на единния пазар в бъдещите предложения на Комисията. С цел улесняване на обмена между администрациите е уместно да се разработят техническите възможности на автоматичния превод. По-добро информиране за по-добро прилагане на правилата в областта на вътрешния пазар Освен всичко, единният пазар би могъл да допринесе още повече за икономическото развитие, ако всички държави-членки приложат действащото право на ЕС в полза на бизнеса и гражданите , които всъщност са първите, способни да наложат спазване на правата си. За тази цел обаче те самите трябва да ги познават, да са в състояние да ги упражняват и да могат да намерят съдействие, в случай че те се нарушават. Поради тази причина Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, ще укрепи своя единен входен пункт „Вашата Европа“, така че да го превърне в единен пункт за информация и съдействие на национално и европейско равнище. Задължително е също така да се подобри средата за бързо и безплатно предоставяне на конкретни решения на предприятията и гражданите, чиито права не се спазват напълно. Залогът е доверието в единния пазар и следователно — желанието на всеки да има място в него. За тази цел Комисията и държавите-членки ще укрепят мрежата СОЛВИТ между националните администрации . Равнопоставеност и еднообразно прилагани правила Ако от една страна прибягването до алтернативните начини за разрешаване на спорове трябва да бъде систематично[65], когато затрудненията продължават и водят до проблеми по-скоро от структурен характер, коренящи се в националното законодателство, Комисията е тази, която е натоварена с пълноценното прилагане на предвидените в член 258 от ДФЕС процедури. При допитването заинтересованите страни наблегнаха върху значението на осигуряване на равнопоставеност за всички участници в единния пазар и описаха множество ситуации на блокиране. Следователно Комисията ще засили политиката си в тази област и ще призове държавите-членки да ускорят транспонирането на европейското законодателство и привеждането на националното право в съответствие с него, като си поставят количествени цели. Този подход вече позволи да се сведе дефицитът на транспониране до 1 %, но са необходими допълнителни усилия. Пълното и съответстващо прилагане на правилата в областта на единния пазар от всички държави-членки изисква до 2012 г., както го поиска Европейският парламент, следното: i) предоставяне от държавите-членки на таблици на съответствието, които да бъдат публично достояние; ii) определяне на количествени цели за ограничаване както на дефицита на транспониране, така и на дефицита на съответствие на националното право, с 0,5 %[66] [67]; iii) по-ефективно прилагане на процедурите при нарушение с помощта на количествени цели във връзка с процедурните етапи. Накрая, в случаите, когато директивата, която трябва да бъде транспонирана, се отнася за даден ключов сектор, в който националните законодателства изобилстват, Комисията може да предложи прилагането на инструмента за взаимна експертна оценка. Глобална конкурентна среда За да могат вътрешният пазар и европейският бизнес да бъдат конкурентоспособни на световно равнище е необходимо Европейският съюз да успее да осигури съгласуваност и допълняемост на вътрешните и външните си политики. С оглед на това Комисията ще продължи да насърчава нормативното сближаване и ще ратува за по-широкото възприемане на международни стандарти. При търговските преговори тя ще набляга не само върху пазарния достъп, а и върху нормативното сближаване. Специално внимание ще трябва да се обърне както на държавите в процес на присъединяване към Европейския съюз, които ще приемат действащото право на Съюза, така и на съседните държави и стратегическите партньори, с цел да се насърчава икономическата интеграция и да се подобрява взаимно предоставеният пазарен достъп, в частрност посредством задълбочени споразумения за свободна търговия. 4. Следващ етап и заключение Поставянето на приоритетни за следващите 18 месеца цели не означава, че не може да се мисли отсега за предстоящия етап след 2012 г. Ясно е, че за да служи и допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020” в областта на устойчивостта и по-ефективното използване на ресурсите, иновацията, социалното приобщаване, териториалното сближаване и заетостта, чиито хоризонт се простира до 2020 г., единният пазар се нуждае от нова насока и динамика. В края на 2012 г. ще се наложи лансирането на нов етап за развитието на единния пазар. Работата в тази насока ще бъде подхранена от мащабно икономическо изследване, чиито резултати следва да позволят открояването на нишите, където съществува неоползотворен потенциал за растеж, и при необходимост — да посочат нови лостове за развитие. Комисията ще се погрижи и за това гражданското общество и всички пазарни участници да бъдат консултирани чрез новите ѝ инструменти за управление. Пълноценната полза за гражданите и бизнеса от единния пазар ще бъде факт само ако Актът за единния пазар и приоритетните му мерки бъдат приведени в действие бързо и решително . Тази програма за действие е основен принос към работата за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика и в това си качество трябва да ѝ се придаде първостепенно значение. Това изисква мобилизирането на всички европейски институции, държавите-членки и заинтересованите страни. В тази връзка Комисията: - приканва Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите да окажат пълна подкрепа на Акта за единния пазар; - приканва Европейския съвет да подкрепи дванадесетте приоритета, определени от Акта за единния пазар, както и приоритетното им изпълнение; - приканва Европейския парламент и Съвета да предоставят първостепенно значение в нормотворческия процес на ключовите действия, съдържащи се в Акта за единния пазар, като съгласуват бързото им приемане най-късно до края на 2012 г.; - ще докладва на Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета за напредъка по прилагането на Акта за единния пазар и неговите ключови действия, в рамките на европейското полугодие и с оглед на евентуално разглеждане на Европейския съвет през пролетта; - ще работи с държавите-членки за улесняване бързото прилагане на Акта за единния пазар и неговите ключови действия; - приканва властите на национално, регионално и местно равнище да осигурят прилагането и съблюдаването на правилата в областта на единния пазар; - приканва всички заинтересовани страни, членовете на Европейския парламент и на националните парламенти, представителите на властите на национално, регионално и местно равнище, както и всички останали субекти, да вземат дейно участие в „ден на единния пазар“, на който на национално и европейско равнище, в частност посредством Форума за единния пазар, да се обсъдят постигнатия напредък и предстоящите предизвикателства. Приложение 1: Таблица на ключовите действия Ключово действие | Лост | Предложение от Комисията | 1 | Нормотворчество с оглед премахване на пречките пред инвестиционната дейност на фондовете с рисков капитал, установени в дадена държава-членка, във всяка друга държава-членка, без при това да се налагат допълнителни изисквания | Достъп на МСП до финансиране | 4-то тримесечие на 2011 г. | 2 | Актуализирано законодателство за признаването на професионалните квалификации | Мобилност на гражданите | 4-то тримесечие на 2011 г. | 3 | Законодателство, с което да се създаде защита на всеки отделен патент за възможно най-голям брой държави-членки, както и унифицирана система за разрешаване на спорове, като целта е през 2013 г. да бъдат издадени първите патенти, ползващи се от този вид собствена защита | Права върху интелектуалната собственост | 2-ро тримесечие на 2011 г. | 4 | Нормотворчество във връзка с алтернативното разрешаване на споровете. В рамките на това действие ще бъдат обособени мерките по отношение на търговията онлайн | Потребителите — дейни участници в единния пазар | 4-то тримесечие на 2011 г. | 5 | Преразглеждане на законодателството в областта на европейската система за стандартизация с оглед обхващането на сектора на услугите и постигането на по-ефективни, ефикасни и приобщаващи процедури | Услуги | 2-ро тримесечие на 2011 г. | 6 | Нормотворчество в областта на енергийните и траспортни инфраструктури за открояване и разгръщане на стратегически проекти от европейски интерес, както и за осигуряване на оперативна съвместимост и интермодалност | Мрежи | 4-то тримесечие на 2011 г. 3-то тримесечие на 2011 г. | 7 | Нормотворчество за осигуряване на взаимно признаване в целия ЕС на идентификацията и установяването на автентичността по електронен път; преразглеждане на директивата относно електронния подпис | Единен пазар на цифровите технологии | 1-во тримесечие на 2012 г. | 8 | Нормотворчество за създаването на европейска рамка за улесняване развитието на солидарните инвестиционни фондове | Социално предприемачество | 4-то тримесечие на 2011 г. | 9 | Преразглеждане на директивата относно данъчното облагане на енергията. Целта е да се осигури съгласувано третиране на различните енергийни източници с оглед по-добро отчитане на енергийното съдържание на продуктите и потенциалните емисии CO2 | Данъчно облагане | 2-ро тримесечие на 2011 г. | 10 | Нормотворчество за подобряване и засилване на транспонирането, прилагането и практическото спазване на директивата относно командироването на работници [68], придружено от нормотворчество за изясняване упражняването на основните социални права в съчетание със свободата на установяване и предоставяне на услуги | Социално сближаване | 4-то тримесечие на 2011 г. | 11 | Опростяване на директивите относно счетоводните стандарти | Нормативна уредба в деловия сектор | 2-ро тримесечие на 2011 г. | 12 | Преразгледана и модернизирана правна рамка на обществените поръчки | Обществени поръчки | 4-то тримесечие на 2011 г. | Приложение 2: Показатели за единния пазар - Вътрешната за ЕС търговия на стоки и услуги: през 2009 г. вътрешната търговия със стоки е представлявала 37 % от БВП (4 320 млрд. EUR), а с услуги —10,5 % от БВП (1 233 млрд. EUR)[69]. - Вътрешната за ЕС търговия онлайн: през 2010 г. 9 % от европейските граждани са извършили покупки от доставчици, установени в друга държава-членка[70]. - Брой подадени и одобрени заявления за получаването на европейски патент: през 2010 г. (предварителни данни) в Европейското патентно ведомство са били подадени 235 029 заявления за европейски патент; издадените европейски патенти са били 58 108[71]. - Трансгранично сътрудничество на публичните администрации на ЕС (ИСВП): в края на 2010 г. в ИСВП са били регистрирани 5 737 компетентни органа[72]. - Дефицит на транспонирането на европейското законодателство в областта на вътрешния пазар: в краз на 2010 г. дефицитът на транспониране за целия ЕС е бил 0,9 %[73]. - Брой граждани на ЕС, които работят в друга държава-членка: 5,8 млн. през 2009 г. или 2,5 % от трудоспособното население на ЕС[74]. [1] A7-0132/2010. [2] Комисията повери на Педро Солбес изготвянето на доклад за ситуацията в тези райони. [3] Средносрочният потенциален растеж се оценява на 1,5 % до 2020 г. 9,6 % от активното население е без работа. Съобщение на Комисията „Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“, стр. 2 и 3. [4] COM(2010) 2020. [5] Съобщение „Годишен обзор на растежа“, COM(2011) 11. [6] Заключения на Европейския съвет, 24—25 март 2011 г., EUCO 10/11, § 7. [7] COM(2010) 608. [8] Вж. приложения доклад за общественото допитване във връзка с Акта за единния пазар. [9] Заключения на Съвета относно Акта за единния пазар (17799/10). [10] Съответно „Управление и партньорство в рамките на единния пазар“ (P7TA-PROV(2011) 0144), „Единен пазар за европейците“ (P7TA-PROV(2011) 0145) и „Единен пазар за предприятията и растежа“ (P7TA-PROV(2011) 0146). [11] CdR 330/2010 - ECOS-V-009. [12] CESE 525/2011 – INT/548. [13] Заключения на Европейския съвет, 24—25 март, EUCO 10/11 от 25 март, § 7. [14] Член 3.3 от Договора за Европейския съюз. [15] Член 28 от Хартата. [16] COM(2011) 109. [17] COM(2011) 78. [18] Вж. съобщението от 2 октомври 2010 г. „Регулиране на финансовите услуги за постигане на устойчиво развитие“ (COM(2010) 301) и публикувания през февруари 2011 г. доклад за напредъка (на френски език) на следния адрес: (http://ec.europa.eu/internal_market/finances/docs/110209_progress_report_financial_issues_fr.pdf). [19] Вж. също така водещата инициатива „Съюз за иновации“, COM(2010) 546. [20] Според проведено през 2009 г. проучване на Евробарометър, трудният достъп до финансиране е втората най-съществена пречка пред развитието на предприятията.http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_271_en.pdf. [21] Вж. водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“, COM(2010) 682. [22] „За адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи“, COM(2010) 365. [23] Вж. COM(2010) 682. [24] Вж. водещата инициатива „Младежта в движение“, COM(2010) 477. [25] Вж. водещите инициативи „Съюз за иновации“ (COM(2010) 546) и „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“ (COM(2010) 614). [26] Чл. 17 от Хартата на основните права. [27] Източник: http://www.wipo.int/sme/en/documents/valuing patents.htm [28] Вж. водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, COM(2010) 245. [29] Вж. водещата инициатива „Интегрирана индустриална политика“, COM(2010) 614. [30] Вж. публикацията на ОИСР за размера на подправянето и пиратството на материални продукти „Magnitude of counterfeiting and piracy of tangible products - November 2009 update“, OECD. http://www.oecd.org [31] Работен документ „Увеличаване на ролята на потребителите“ (SEC(2011) 469), приет на 7 април 2011 г., основаващ се на Евробарометър № 342; оценка на службите на Комисията въз основа на публикуваните данни в проучването на YouGovPsychonomics за оценка на трансграничната търговия онлайн в ЕС по метода на т.нар. „тайно пазаруване“ „Mystery Shopping Evaluation of Cross-Border E-Commerce in the EU“, YouGovPsychonomics, 2009. [32] Вж. водещите инициативи „Съюз за иновации“ (COM(2010) 546), „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“ (COM(2010) 614) и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010) 245). [33] Източник: Евростат. [34] Съобщение на Комисията „За по-добре функциониращ единен пазар на услугите“, COM(2011) 20. [35] Вж. съобщението „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа“ (COM(2010) 677), заключенията на европейската среща на върха от 4.2.2011 г., водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011) 21) и Плана за енергийна ефективност 2011 г. (COM(2011) 109). [36] Вж. водещата инициатива „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“, COM(2010) 614. [37] Вж. доклада за конкурентоспособността на Европа в областта на цифровите технологии „Europe's Digital Competitiveness Report“, SEC(2010) 627. [38] Източник: Евростат. [39] Работен документ на комитета по комуникации „Broadband Access in the EU: situation at 1 July 2010“. [40] Проучване за измерване на информационните ресурси на европейския публичен сектор, поръчано от Европейската комисия и проведено от HELM Group of Companies и Zenc: „MEPSIR — Measuring European Public Sector Information Resources“, 2006. [41] COM(2010) 245. [42] Флаш Евробарометър № 299 — „Трансгранична търговия и защита на потребителите“, септември 2010 г., аналитичен доклад, стр. 30. [43] Вж. заключенията на Комисията относно трансграничната търговия онлайн между търговци и потребители в ЕС, COM(2009) 557:http://ec.europa.eu/consumers/strategy/docs/COM_2009_0557_4_bg.pdf [44] Вж. Петия обзор на потребителския климат „5th Consumer Scoreboard“: http://ec.europa.eu/consumers/strategy/docs/5th_edition_scoreboard_en.pdf [45] Инициативата по отношение на европейското договорно право ще бъде сред разглежданите действия. Целта ѝ ще бъде да се постигне намаляване на нормативните пречки пред търговията онлайн. [46] За прилагането на член 20 от директивата за услугите. [47] Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година. [48] Например картите и маршрутите, които са достъпни онлайн или в устройствата GPS не биха били толкова подробни, ако с директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор не беше създадена основната рамка за предоставяне на информацията от сектора. [49] Само кооперативите осигуряват над 4,8 млн. работни места. [50] Броят на работещите в социалните предприятия и третия икономически сектор се оценява на 7 млн. души, което представлява 4 % от работещите в Европа. [51] Регулиране на обществените поръчки; делови отношения, особено в търговията и разпространителската верига (чиито звена са предприятия); достъп до финансиране (банков заем, специални инвестиционни фондове, канализиране на спестяванията на домакинствата чрез инициативи от типа на британската Big Society Bank). [52] COM(2010) 758. [53] Смята се, че в резултат на въвеждането на обща корпоративна данъчна основа административните разходи за МСП във връзка с данъчното облагане ще намалеят с 67 %. [54] Вж. COM(2010) 769. [55] Вж. водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“, COM(2010) 682. [56] Инициативата би могла принципно да се основава на посочените решения в Регламент (ЕО) № 2679/98 от 7 декември 1998 година относно функционирането на вътрешния пазар по отношение на свободното движение на стоки между държавите-членки. [57] Вж. Съобщение на Комисията от 23 март 2011 г. „Реформа на правилата на ЕС за държавните помощи относно услугите от общ икономически интерес“, COM(2011) 146. [58] Заключения на Европейския съвет от 24—25 март, EUCO 10/11 от 25 март, § 7. [59] Изчисленията са въз основа на проучване, проведено от Center of Strategy & Evaluation Services (CSES) през октомври 2010 г., и доклад за проекта на Европейския съюз за индексите и намаляването на административните разходи, изготвен от Capgemini, Deloitte и Ramboll през февруари 2009 г. [60] Вж. Европейска стратегия за опростяване на нормативната уредба, COM(2005) 535. [61] Вж. „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“, COM(2010) 614. [62] Вж. водещите инициативи „Съюз за иновации“ (COM(2010) 546) и „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“ (COM(2010) 614). [63] Според консервативна оценка — най-малко 138 млрд. EUR за периода 2000—2006 г. [64] Най-голям брой от предоставените онлайн отговори (312 от общо 740) определиха допитването и диалогът с гражданското общество като най-важното от 50-те действия в Акта за единния пазар. [65] Мрежата „EU pilot“ между Комисията и някои държави-членки е ефективен начин за опит за разрешаване на споровете преди да се стигне до процедурите при нарушение. Той систематично се използва от Комисията, която желае да приобщи към него всички държави-членки. [66] През 2010 г. средният дефицит на транспониране е бил 0,9 %, като при една четвърт от държавите-членки е бил сведен до 0,5 %. [67] През 2010 г. средният дефицит на съответствие е бил 0,7 %. [68] Вж. водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“, COM(2010) 682. [69] Източник: Евростат. [70] Източник: Евростат. [71] Източник: Европейско патентно ведомство. [72] Източник: Европейска комисия. [73] Източник: Европейска комисия. [74] Източник: Евростат.