13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/156


Становище на Комитета на регионите относно „Творческа Европа“

2012/C 277/15

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства програмата „Творческа Европа“ – новата рамкова програма за секторите на културата и творчеството, предвидена в многогодишната финансова рамка 2014 2020 г. (1), която обединява програмите „Култура“, „МЕДИА“ и „МЕДИА Мундус“, като създава нов механизъм, улесняващ достъпа до финансиране;

изрично подчертава, че културата притежава собствена стойност, която съществува независимо от икономическите аспекти на продуктите и услугите в областта на културата, и че това двояко естество следва да се има предвид при разработване на програмата, като не се набляга само на икономическата възвръщаемост на културата;

приветства предложението на Европейската комисия да се увеличи значително подкрепата за секторите на културата и творчеството за периода на многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., така че да достигне общо 1 801 млрд. евро, което представлява съществено увеличение (37 %) на финансовите средства в сравнение с настоящите разходи;

посочва, че свободната и независима култура е от основно значение за развитието на обществото. Тя е гарант за свобода на словото и за многообразието, дава възможности за участие и създава форуми за критични и независими дебати, които са предпоставка за жизнена демокрация.

Докладчик

г-н Gábor BIHARY (HU/ПЕС), Член на Общия съвет на Будапеща – столична община

Отправен документ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“

COM(2011) 785 final

I.   КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства програмата „Творческа Европа“ – новата рамкова програма за секторите на културата и творчеството, предвидена в многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. (2), която обединява програмите „Култура“, „МЕДИА“ и „МЕДИА Мундус“, като създава нов механизъм, улесняващ достъпа до финансиране;

2.

изрично подчертава, че културата притежава собствена стойност, която съществува независимо от икономическите аспекти на продуктите и услугите в областта на културата, и че това двояко естество следва да се има предвид при разработване на програмата, като не се набляга само на икономическата възвръщаемост на културата;

3.

признава, че обединявайки културата и медиите, тази програма може да улесни разпространението на културни произведения, да създаде единен онлайн пазар за аудиовизуалните произведения и да помогне за деблокиране на потенциала за създаване на заетост в секторите на културата и творчеството;

4.

подкрепя усилията за опростяване на рамковата програма, с цел да се предостави лесен достъп на европейските специалисти от областта на културата и творчеството и да им се даде възможност да осъществяват своите дейности във и извън Европейския съюз;

5.

изразява съгласие с резултатите от оценките на въздействието на настоящите програми, в които са набелязани четири общи проблема, решение на които трябва да се търси на равнището на ЕС, за да се постигне желаното въздействие чрез единна рамкова програма:

а)

пазарната разпокъсаност в резултат на културното и езиковото многообразие в Европа, която ограничава транснационалното разпространение на произведенията и мобилността на творците и специалистите и води до географски дисбаланси. Разпокъсаността ограничава и избора на потребителите, както и достъпа им до европейски културни произведения;

б)

необходимостта от приспособяване на секторите към въздействието на глобализацията и преминаването към цифрови технологии – това въздействие води до концентрация на предлагането в ръцете на ограничен брой основни участници, което представлява заплаха за културното и езиковото многообразие; следователно секторът би могъл да извлече ползи от прилагането на трансгранични и трансрегионални подходи и решения;

в)

липсата на съпоставими данни в сектора на културата на европейско и национално равнище се отразява върху координацията на политиките на европейско равнище – това може да бъде стимул за развитие на националните политики и за системна промяна, при ниски разходи за бюджета на ЕС и при пълно зачитане на принципа на субсидиарност;

г)

трудностите, пред които са изправени МСП в секторите на културата и творчеството, по отношение на достъпа до финансиране;

6.

приветства факта, че като набляга специално на транснационалните дейности в секторите на културата и творчеството и в тясна връзка с подкрепата за културното и езиковото многообразие, програмата ще допълни ролята на други програми на ЕС, например подкрепата от структурните фондове за инвестиции в секторите на културата и творчеството, възстановяването на наследството, инфраструктурата и услугите в сферата на културата, средствата за цифровизация на културното наследство, както и инструментите в областта на външните отношения и разширяването;

7.

установява със задоволство, че в допълнение към изложените аспекти, програмата ще използва като основа опита и постиженията на вече съществуващите успешни инициативи като „МЕДИА“, знака за европейско наследство и Европейските столици на културата;

8.

приветства предложението на Европейската комисия да се увеличи значително подкрепата за секторите на културата и творчеството за периода на многогодишната финансова рамка 2014–2020 г., така че да достигне общо 1 801 млрд. евро, което представлява съществено увеличение (37 %) на финансовите средства в сравнение с настоящите разходи;

9.

подчертава, че увеличението на подкрепата е в съответствие с духа и приоритетите на стратегията „Европа 2020“ и нейните водещи инициативи, защото инвестициите в секторите на културата и творчеството допринасят пряко за постигане на определената в стратегията цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и улесняват достъпа до финансиране на МСП от секторите на културата и творчеството;

10.

все пак счита, че са нужни по-точни определения, особено ще се отнася до правната рамка и критериите за прилагане на финансовия механизъм;

11.

би желал да припомни, че повечето предприятия от сектора на културата и творчеството са микропредприятия, МСП и предприятия на самостоятелно заети работници, които изискват инициативи и организация на местно равнище. Този местен подход е положителен от гледна точка на регионите, защото от една страна стимулира местната икономика (творчеството укрепва конкурентоспособността на икономиката), а от друга спомага за задържане на талантите и за запазване на съответните работни места. Затова следва да се отчита особеното положение на работещите и предприемачите в областта на културата;

12.

приветства мерките, които имат за цел да увеличат капацитета на културния сектор, както и тези, насочени към насърчаване на международния културен обмен, във или извън границите на Европа, тъй като възприема културното многообразие като един от източниците на развитие;

13.

изразява съгласие, че в период на икономическа и финансова криза културата може да играе роля за постигане на целите на социалната политика по творчески начин, като подкрепя иновациите, които са един от факторите за постигане на резултати в социалната област (3);

14.

счита, че културата и изкуствата, както и медиите и аудиовизуалните произведения, са в състояние да изменят поведението, като създават нови социални връзки и насърчават хората да се възползват от творческите си възможности; същевременно културата и изкуствата могат да бъдат и гаранти за ценностите на едно демократично общество;

15.

посочва, че свободната и независима култура е от основно значение за развитието на обществото. Тя е гарант за свобода на словото и за многообразието, дава възможности за участие и създава форуми за критични и независими дебати, които са предпоставка за жизнена демокрация;

16.

подчертава, че в целия Европейски съюз местните и регионалните власти имат голяма отговорност за осъществяване на културните политики, доколкото тези власти поемат основната задача да насърчават културата и да засилват нейното влияние, особено що се отнася до опазване на културното наследство и насърчаване на иновацията в изкуството (4). Местните и регионалните власти имат освен това особена отговорност и за това, децата и младежите да имат достъп до и възможности за участие в активен културен живот;

17.

припомня, че вече е подчертавал ролята на местните и регионалните власти, които поради близостта си до гражданите са стратегически най-добре поставени, за да отговорят на нуждите и специфичните искания на различните културни групи в рамките на ЕС, както и да мобилизират ефективно местните и регионалните общности в подкрепа на един по-добър междукултурен диалог (5);

18.

отбелязва, че местните и регионалните власти успяха да включат секторите на културата и творчеството в своите стратегии за развитие, което спомогна за укрепване на местните икономики. По-конкретно има възможност на равнището на местните и регионалните власти да се създават мрежи и бази данни за млади творци, да се насърчава обучението на младите в областта на изкуствата и културата, да се подпомага професионалното развитие на младите творци, да се осъществяват мултимедийни и мултикултурни експерименти, да се предлагат обществени пространства за изява на млади творци, да се насърчава творческото и културното развитие на младата публика, да се подкрепят сдруженията на младите хора в творческо-културната област и да се насърчава новаторството, когато се отнася до местните традиции и таланти (6);

19.

отбелязва, че аудиовизуалният сектор не само има важно значение за растежа, конкурентоспособността и заетостта, но също така е ключова индустрия, тъй като защитава и насърчава идентичността и културното многообразие на градовете и регионите. По своята същност той е и ключов фактор за развитие на европейските социални ценности и за осигуряване на функционирането на демократичните общества, доколкото аудиовизуалните произведения могат да играят важна роля за изграждане на европейска идентичност (7);

20.

подчертава, че преминаването към цифрова среда отваря нови перспективи за взаимно свързване на различните европейски региони, тъй като те обменят аудиовизуални произведения и проучват нови възможности за създаване на връзки и обмен на съдържание. Този преход може да предостави възможност за привличане на нова публика, за извличане на полза от алтернативното съдържание, за предлагане на нови услуги и за постигане на по-голяма популярност на съдържание от различни региони (8);

21.

отправя отново искане към Съвета и Европейския парламент да се изтъква повече ключовата роля на местните и регионалните власти в насърчаването и разпространението на културата на техните общности (9), както и да бъде поверена по-важна роля на местните и регионалните власти в програмата;

22.

подчертава по този повод, че е необходимо да се намери подходящият баланс между средствата, насочени към големите общи проекти, от една страна, и финансирането на мерки и дейности на местно и регионално равнище, от друга страна;

23.

отправя настоятелно искане към Съвета и Европейския парламент по-скоро да следят участниците в културната област да могат да изкажат своето мнение в процеса на вземане на решения, вместо да наблягат силно върху финансовия сектор в прилагането на регламента;

24.

признава, че настоящата формулировка на мерките, изложени в предложението, изглежда в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава все пак, че е необходимо да се провеждат систематични консултации с местните и регионалните власти в рамките на изготвянето, изпълнението и управлението на мерките за финансиране на европейските сектори на културата и творчеството;

25.

би желал да спомогне програмата „Творческа Европа“ да получи възможно най-силен отзвук в регионите на Съюза и предлага сътрудничеството си за целта; би желал освен това да участва в процеса на проследяване на програмата;

26.

счита, че разделянето на рамковата програма на три направления (хоризонтално направление, направление „Култура“ и направление „МЕДИА“) и разпределянето на ориентировъчния бюджет между тях са от основно значение, но насочва вниманието към необходимостта да се гарантира при изпълнението на програмата необходимата гъвкавост за евентуално преразпределяне на средствата между направленията според нуждите и опита;

27.

отбелязва, че трябва да се внимава да не се пренебрегват секторите на изкуствата и на културното наследство в тази нова структура;

Хоризонтално направление

28.

приветства стратегическия и приобщаващ подход, предложен от Комисията за подкрепа и развитие на секторите на културата и творчеството;

29.

подчертава, че за да постигнат успех, интегрираните стратегии за развитие трябва да бъдат определени на подходящото териториално равнище в партньорство с органите, отговорни за различните публични политики (като икономическо развитие, заетост, образование и култура), и представителите на гражданското общество, а именно бизнес организации, сдружения на работници и на граждани;

30.

отбелязва, че следва да се анализират областите и темите, които са силни страни за регионите и местните общности и като такива си струва да бъдат насърчени, тъй като всеки регион има възможности, които трябва да бъдат открити: големите градове и богатите региони имат повече възможности и средства да станат притегателни центрове за творчество на различни равнища, докато по-малките и по-необлагодетелствани региони и особено онези, които са разположени по периферията на Съюза или са слабо населени, трябва да получат възможност да популяризират своите културни ценности в останалата част от света;

31.

вече е наблягал в предходни становища на действителната нужда от по-надеждна информация за цялостното състояние на европейския сектор на културата (10); затова приветства мерките в подкрепа на събирането на данни, проучванията, уменията за прогнозиране и инструментите за заетост, оценките, политическите анализи и статистическите проучвания, свързани със съответните пазари. Въпреки това трябва да се обезпечи събирането на данни и анализи, които ще бъдат споделяни с национални и европейски статистически органи, за да се предотврати дублирането на източници, разходи и обработка на данни;

32.

подчертава, че интердисциплинарната среда гарантира най-добри условия за функционирането на секторите на културата и творчеството, и затова препоръчва да се насърчава сближаването между изкуството, философията, науките, научноизследователската дейност и иновациите и предприятията;

33.

смята, че е жизнено важно да се изградят истински „творчески партньорства“ между секторите на културата и творчеството и други области като образование, промишленост, научноизследователска дейност и публична администрация, и настоява да се изработят ефикасни механизми за трансфер на творческото познание (например дизайн) в други сектори;

Направление „Култура“

34.

приветства мерките, които имат за цел да увеличат капацитета на културния сектор, както и тези, насочени към насърчаване на международния културен обмен, във или извън границите на Европа;

35.

приема със задоволство това, че в направлението „Култура“ на програмата се отделя повече внимание на изграждането на капацитет и на международния културен обмен, включително международните турнета, на създаването на нови европейски платформи с широкообхватен структуриращ ефект и на приемането на по-стратегически мерки за издателствата в подкрепа на традиционната литература, както и мерки за подкрепа на популяризирането;

36.

подчертава, че в една икономическа ситуация след период на криза културата може да играе роля за постигане на целите на социалната политика по творчески начин, като подкрепя иновациите и експериментите като начин за постигане на резултати в социалната област;

37.

приветства предвидената помощ за международния културен обмен и подчертава, по-специално, колко е важно да се подкрепят свързаните сектори, които помагат на културата да достигне до публиката независимо от географското положение на регионите, което понякога е неблагоприятно, и от езиковото многообразие;

38.

подчертава, че инвестициите в културата трябва да насърчават по един и същи начин индивидуалното и колективното художествено творчество, както и областите от основно значение за секторите на културата и творчеството, като новите модели на предприятия, творчеството и новаторството, цифровизацията, системите за сертификация и развитието на човешкия капитал, както и творческите партньорства с други сектори;

39.

подчертава значението на развитието на съвместни инициативи за подкрепа на частни и публични художествени прояви, които могат да се окажат от взаимна полза за укрепване на културата и рентабилност на предприятията;

40.

отбелязва, че местните и регионалните власти могат да бъдат по-ефикасни в информацията, насочена към местните предприятия, относно начините и средствата за подкрепа на местните и регионалните културни дейности;

41.

отбелязва, че частният сектор често играе важна роля за насърчаване на културата в рамките на корпоративната социална отговорност на предприятията, посредством дарения или други форми на подкрепа, но местните и регионалните власти, от своя страна, могат да допринесат за създаване на благоприятна среда за възможно най-добро оползотворяване на тази помощ;

42.

признава значението на последователен подход в средносрочна и дългосрочна перспектива при програмиране на мерките в областта на културата и посочва в тази връзка убедителния пример с Европейската столица на културата (ЕСК), в който дългосрочна стратегия за развитие насърчава най-устойчивите подходи за културно развитие, укрепва въздействието и свързаните ефекти, създадени от ЕСК (11) и подчертава богатството на европейските култури, тяхното многообразие и допирните им точки;

Направление „МЕДИА“

43.

отбелязва, че общините и регионите могат да играят първостепенна роля за популяризиране на местните и регионалните аудиовизуални произведения чрез съществената подкрепа, която предоставят на аудиовизуалната продукция, както и чрез активния си принос за насърчаване на културното многообразие и междукултурния диалог (12);

44.

счита, че е важно изготвянето на програма за разширено международно сътрудничество в аудиовизуалния сектор, която да има за цел укрепване на културните и търговските отношения между европейската филмова индустрия и тази на трети страни;

45.

изразява съгласие, че ще трябва да се посрещнат предизвикателствата, свързани с изменението на световната аудиовизуална сцена вследствие на развитието на технологиите и структурните слабости, които засягат разпространението на европейските аудиовизуални произведения на пазарите на трети страни и които не позволяват на европейската индустрия в този сектор да се възползва от перспективите за световен пазар и застрашават нейната конкурентоспособност;

46.

обръща внимание на факта, че от гледна точка на цялостното социално оползотворяване на програмата е от изключително значение развитието на медийни умения, свързани с приспособяване на образователните методи към медиите в рамките на учебните системи и извън тях. За адаптирането ще бъде необходимо също да се насърчава преподаването на нови комуникационни технологии, които имат основно значение за социалната и професионалната интеграция (13);

47.

припомня ролята на киното за изграждане на европейската идентичност и интеграцията на регионите (14);

48.

подчертава, че благодарение на програмата, жизнеспособната културна индустрия може да изгражда творчески партньорства между културния сектор и други сектори (ИКТ, научни изследвания, туризъм, социални партньори и др.) за увеличаване на социалното и икономическото въздействие на инвестициите в културата и творчеството (15), по-специално по отношение на насърчаването на растежа и заетостта и развитието и привлекателността на регионите и градовете;

49.

подчертава необходимостта да се предприемат допълнителни мерки за пълна мобилизация на потенциала на европейското творческо съдържание (16), като целта е да се увеличи производството, наличността и разпространението на новаторски и качествени европейски произведения, да се насърчи европейското културно многообразие и да нарасне европейската конкурентоспособност в областта на медиите;

50.

отново подчертава, че местните и регионалните власти трябва да играят водеща роля в управлението на своето културно и езиково наследство, като насърчават нови предприемачески модели в творческите индустрии и местните медии и като подкрепят художествените произведения, които са (съ)финансирани от институти и организации на медии (17);

51.

припомня, че макар „Творческа Европа“ да не е социална програма, политиките, свързани с новите услуги и цифровите медии, както и с творческото съдържание, не трябва да бъдат разработвани единствено въз основа на икономически критерии, а трябва също да отчитат културните и социалните критерии (18). С оглед на това творческото съдържание трябва да насърчава социалното сближаване и включване, особено на някои групи, изложени на риск от изключване и изправени пред други социални пречки;

Изпълнение и мониторинг

52.

подчертава, че в процеса на изпълнение на програмата е важно да се осигури взаимодействието ѝ с националните и регионалните стратегии за интелигентна специализация;

53.

признава, че при оценката на постигнатите резултати трябва да се вземе предвид фактът, че резултатите зависят от допълващия ефект на други, свързани със секторите на културата и творчеството дейности, осъществявани на национално и европейско равнище, и че следователно не всички промени в показателите са задължително свързани с въздействието на програмата „Творческа Европа“;

54.

подкрепя определянето на количествени показатели във връзка с общите и конкретните цели, отнасящи се за културни и художествени произведения, по-точно заетост, достъпност, партньорства, възможности за обучение, международен обмен, мобилност на участниците, брой на продадените билети за филмите и процент на европейски аудиовизуални произведения, като успоредно с това се постави въпросът за регионалното измерение на тези показатели. Изразява все пак съжаление, че показателите в програмата са насочени извънредно много към икономически растеж, печалба и конкуренция, което ги прави непригодни за оценка или проследяване на нетърговския сектор на културата;

55.

отбелязва със задоволство, че по отношение на целта за укрепване на финансовия капацитет на европейския сектор на културата и творчеството, освен обема на отпуснатите кредити се отчитат и броят, и географското разпределение на финансовите институции, които дават достъп до финансиране;

56.

отправя искане към Съвета и Европейския парламент да гарантират, в допълнение към редовното проследяване, че Комисията ще се консултира с Комитета на регионите относно доклада за оценка, който тя трябва да изготви до края на 2017 г., за да се прецени ефикасността на програмата от гледна точка на постигане на целите, рентабилност и европейска добавена стойност.

II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Член 3, параграф 1

Европейска добавена стойност

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Програмата предоставя подкрепа единствено за действия и дейности, които дават възможност за създаване на европейска добавена стойност и които допринасят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и водещите ѝ инициативи.

Програмата предоставя подкрепа единствено за действия и дейности, които дават възможност за създаване на европейска добавена стойност и които допринасят за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и водещите ѝ инициативи.

Изложение на мотивите

Европейската добавена стойност не е концентрирана само около стратегията „Европа 2020“, но се съдържа например и в програмата „Хоризонт 2020“ и в политиката на сближаване.

Изменение 2

Член 3, параграф 2, буква a)

Европейска добавена стойност

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

транснационалния характер на дейностите и тяхното въздействие, които ще допълнят националните и международните програми и другите програми на Съюза;

а)

транснационалния характер на дейностите и тяхното въздействие, които ще допълнят националните и международните програми и другите програми на Съюза;

Изложение на мотивите

Има транснационални проекти и програми, които се изготвят и изпълняват на местно и регионално равнище, и които биха могли да се ползват от европейска помощ благодарение на бъдещата програма „Творческа Европа“.

Изменение 3

Член 5, буква в)

Специфични цели на Програмата

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

засилване на финансовия капацитет на секторите на културата и творчеството, и по-специално на малките и средните предприятия и организациите;

засилване на финансовия капацитет на секторите на културата и творчеството, и по-специално на малките и средните предприятия и организациите ;

Изложение на мотивите

Специфичните цели на Програмата би следвало да имат по-широк обхват и в него да влизат и организации, по-малки от МСП, за да се даде точна представа за действителната ситуация на хората, работещи в секторите на културата и творчеството.

Изменение 4

Член 7, параграф 1, буква а)

Финансов механизъм за секторите на културата и творчеството

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия и организациите в европейските сектори на културата и творчеството;

улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия и организациите в европейските сектори на културата и творчеството;

Изложение на мотивите

Обхватът на финансовия механизъм за секторите на културата и творчеството следва да е по-широк и в него да влизат и организации, по-малки от МСП, за да се даде точна представа за действителната ситуация на хората, работещи в секторите на културата и творчеството.

Изменение 5

Член 13, параграф 1, буква a)

Съгласуваност и взаимно допълване

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

съответните политики на ЕС, по-специално политиките в областта на образованието, заетостта, здравеопазването, изследователската дейност и иновациите, предприятията, туризма, правосъдието и развитието.

а)

съответните политики на ЕС, по-специално политиките в областта на образованието, заетостта, здравеопазването, изследователската дейност и иновациите, предприятията, туризма, правосъдието и развитието.

Изложение на мотивите

Секторът на културата има много динамична роля в икономиката и в процеса на създаване на заетост в ЕС и спомага значително за местното и регионалното развитие. Помощта за секторите на културата и творчеството намалява разликата в развитието между регионите и по този начин може да доведе до укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза.

Изменение 6

Член 14, параграф 1

Мониторинг и оценяване

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Комисията осигурява редовен мониторинг и външна оценка на програма „Творческа Европа“ въз основа на следните показатели за изпълнение. Следва да се вземе предвид фактът, че постигането на резултати при изпълнението зависи от допълващия ефект на други свързани със секторите на културата и творчеството дейности на европейско и национално равнище:

1.   Комисията осигурява редовен мониторинг и външна оценка на програма „Творческа Европа“ въз основа на следните показатели за изпълнение. Следва да се вземе предвид фактът, че постигането на резултати при изпълнението зависи от допълващия ефект на други свързани със секторите на културата и творчеството на европейско национално равнище:

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 7

Приложение 1

Изпълнение на финансовия механизъм за секторите на културата и творчеството

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Комисията създава механизъм, насочен към секторите на културата и творчеството, който функционира като дългов инструмент на Европейския съюз за малките и средните предприятия. Предоставената чрез него финансова подкрепа е предназначена за малките и средните предприятия и организациите, които извършват дейност в секторите на културата и творчеството.

Комисията създава механизъм, насочен към секторите на културата и творчеството, който функционира като дългов инструмент на Европейския съюз за малките и средните предприятия. Предоставената чрез него финансова подкрепа е предназначена за малките и средните предприятия и организациите , които извършват дейност в секторите на културата и творчеството.

Изложение на мотивите

Разпоредбите за изпълнение на финансовия механизъм за секторите на културата и творчеството следва да са по-широки и да обхващат и организации, по-малки от МСП, за да се даде точна представа за действителната ситуация на хората, работещи в секторите на културата и творчеството.

Брюксел, 19 юли 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO


(1)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020“, COM(2011) 500 final от 29.6.2011 г.

(2)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020“, COM(2011) 500 final от 29.6.2011 г.

(3)  CdR 181/2010 fin.

(4)  CdR 172/2007 fin.

(5)  CdR 44/2006 fin.

(6)  CdR 181/2010 fin.

(7)  CdR 27/2009 fin.

(8)  CdR 293/2010 fin.

(9)  CdR 259/2004 fin.

(10)  CdR 259/2004 fin.

(11)  CdR 251/2005 fin.

(12)  CdR 27/2009 fin.

(13)  CdR 133/2009 fin.

(14)  CdR 293/2010 fin.

(15)  CdR 293/2010 fin.

(16)  CdR 94/2008 fin.

(17)  CdR 94/2008 fin.

(18)  CdR 94/2008 fin.