15.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/59

1.1

Продуктите на хранително-вкусовата промишленост на Европейския съюз са уникални по отношение на своето качество и разнообразие. Независимо от това в един отворен световен пазар производството на отлични храни и напитки не е достатъчно, само по себе си, за да осигури добра пазарна позиция. Като запознават потребителите с високите стандарти за качество на селскостопанските продукти на ЕС и стимулират износа, програмите за информиране и насърчаване могат да помагат на европейските производители да посрещат предизвикателствата на нарастващата световна конкуренция.

1.2

Актуалната политика за информиране и насърчаване по отношение на селскостопанските продукти е постигнала добри резултати, но ЕИСК е убеден, че тя трябва да бъде допълнително опростена и подобрена, за да отговори по-пълноценно на изискванията на европейските и световните пазари и да удовлетвори потребностите на европейските производители.

1.3

ЕИСК приветства „Зелената книга относно насърчаването и информирането в подкрепа на селскостопанските продукти – стратегия с висока европейска добавена стойност за насърчаване на вкусовете на Европа“ и препоръчва политиката за насърчаване по отношение на продуктите на хранително-вкусовата промишленост да се превърне в един от политическите приоритети на Комисията в идните години, както на вътрешния, така и на външните пазари.

1.4

ЕИСК подкрепя две основни цели на новата политика за насърчаване, насочена към целевия пазар: от една страна, информиране и повишаване на осъзнатостта на потребителите относно пазара на ЕС, като се изтъкват по-високите гаранции в областта на етикетирането, проследяемостта и здравната безопасност и по-строгите изисквания, свързани с околната среда, хуманното отношение към животните и зачитането на правата на работниците, а от друга – като се насърчава експортът на външния пазар.

1.5

Въпреки че отчита ограниченията, породени от настоящата финансова криза, ЕИСК счита, че е абсолютно наложително да се увеличи бюджетът за предоставяне на информация и за насърчителни мерки по отношение на селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни. Така например, до фискалната 2012 г. САЩ отпускат за Програмата за достъп до пазара (Market Access Program) 200 млн. щ.д. годишно.

1.6

ЕИСК препоръчва административните процедури за изготвяне и наблюдение на програмите за насърчаване да се опростят, най-вече чрез намаляване на броя на докладите, които изисква Комисията. Особено важно е да бъдат намалени административните тежести.

1.7

ЕИСК смята, че е от съществено значение да има по-голяма прозрачност в подбора на програмите на национално равнище и че Комисията трябва да очертае ясни насоки за държавите-членки. Трябва да се подобри оценката на програмите, като се прилага стриктна система за оценяване с конкретни показатели, като например разрастването на пазара. Необходимо е да се скъси продължителността на процеса на подбор. Освен това е особено важно програмите да имат визия, която отразява европейската специфика и се основава на добавена стойност, включваща създаването на работни места, и да се даде приоритет, чрез по-благоприятна система за финансиране (осигуряваща до 60 % вместо 50 % от средствата), на многонационалните програми, обхващащи редица продукти.

1.8

Също така е необходимо да се въведе по-голяма гъвкавост, която ще позволи програмите да се адаптират към променящите се пазарни условия в етапа на изпълнение. За тази цел степента на подробност, която се изисква при представянето на програмите, също следва да бъде намалена.

1.9

ЕИСК препоръчва на Комисията да вземе предвид различията в капацитета на професионалните организации в старите и новите държави-членки. Недостатъчният опит и ниският капацитет ограничават способността на професионалните сдружения от новите държави-членки да участват пълноценно в схемата за насърчаване. ЕИСК препоръчва Комисията да обмисли увеличаването на авансовите плащания на такива организации (например 30 % от годишните разходи).

1.10

ЕИСК изразява убеждението си, че посредством законодателство, имащо за цел насърчаване, следва да се изясни ролята на марките и балансът между насърчаването на генерични продукти и насърчаването на конкретна марка, по-специално в страните извън ЕС. С оглед осигуряване на пълна и прозрачна информация следва да бъде позволено да се споменава произходът на продуктите, включително за продуктите без наименование за произход или защитено географско указание.

1.11

Необходимо е да се подобри комуникацията и координацията между държавите-членки и Комисията, както и между отделните държави-членки. Най-добрите практики и ноу-хау следва да се обменят на конференции и семинари.

1.12

ЕИСК приветства идеята за създаването на европейска платформа за обмен на добри практики между професионалистите, която може да бъде полезен инструмент в подкрепа на разработването на промоционни кампании. Услуга за осъществяване на обмен, предлагана на равнището на ЕС (семинари, уебсайтове и т.н.) и достъпна за всички, които се занимават с информиране и промоциране на продуктите на хранително-вкусовата промишленост, би била от особено голяма полза за изготвянето на добре структурирани и координирани „многонационални“ програми.

1.13

Трябва да се създадат синергии между различните действащи програми за насърчаване. Важно условие е да има приемственост, за да могат програмите да постигнат желаното въздействие. Всяка успешна програма за насърчаване трябва да може да бъде лесно възпроизвеждана. Необходимо е да се създаде истинска активна мрежа за насърчаване.

1.14

ЕИСК препоръчва на Комисията да изготви изчерпателен и опростен „наръчник“, който да помага на бенефициерите да спазват правилата и процедурите на схемата.

1.15

Политиката за насърчаване трябва да оказва подкрепа на експортните дейности на операторите в ЕС, по-специално на МСП, за да се извлече полза от ръста на потреблението на нововъзникващите пазари. Експортната дейност не се заключава само в завладяването на нови пазари — тя е и основен фактор за подобряването на икономическите резултати на дружествата. Ето защо ЕИСК препоръчва на Комисията да оказва подкрепа на пилотни проекти, ориентирани към разработването на експортни стратегии, които могат да предложат рамка или мрежа, адаптирана спрямо индивидуалните експортни стратегии и нужди на дружествата, като по този начин улесняват навлизането на продуктите на хранително-вкусовата промишленост на ЕС на тези пазари.

1.16

Трябва да се разшири списъкът от продукти, влизащи в обхвата на законодателството, за да може да се приложат насърчителни мерки спрямо всички продукти, които изграждат или подсилват имиджа на европейската качествена продукция. Трябва да се намери решение и за други продукти, като например микробиологичните култури.

1.17

ЕИСК би искал да се постави силен акцент върху хранителните ползи на продуктите и върху здравословните навици на хранене и хранителната стойност, като продукцията на хранително-вкусовата промишленост на ЕС се обвърже с тематиката на храненето и здравето. Трябва да се въведат инициативи за по-балансирани хранителни режими. В това отношение може да се постави акцент върху разпространението на послания, съдържащи важна за здравето информация, както и върху качеството на продуктите.

1.18

Комитетът смята, че правомощията за приемане на делегирани и изпълнителни актове, както е предвидено в Предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 (COM (2011) 663 окончателен), ще спомогнат за по-добрата съгласуваност на мерките за информиране и насърчаване, които се прилагат спрямо селскостопанските продукти, и ще допринесат за еднаквото им прилагане. ЕИСК препоръчва на Комисията да поддържа редовни контакти със заинтересованите страни и предлагащите организации, както и да реагира адекватно на техните предложения.

2.1

Схемата на ЕС за насърчаване по отношение на продуктите на хранително-вкусовата промишленост е хоризонтална политика, която обхваща всички хранително-вкусови сектори и утвърждава общите характеристики и добавената стойност на ОСП. Тя допълва частните и публичните инициативи за насърчаване, които се провеждат на равнището на държавите-членки.

2.2

Европейската комисия предоставя приблизително 50 млн. евро годишно в подкрепа на кампании за насърчаване на продуктите на хранително-вкусовата промишленост и производствените методи на ЕС. Тази помощ обикновено се дава на професионалните производствени организации или сдружения, поставящи си за цел насърчаването на висококачествени европейски практики на хранително-вкусовата промишленост.

2.3

Промоционните кампании популяризират качеството, питателната стойност и безопасността на земеделските продукти на ЕС, и насочват вниманието върху тяхната висока добавена стойност, която е резултат, наред с други аспекти, от производствените методи, етикетирането, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда.

2.4

Кампаниите могат да бъдат провеждани в рамките на ЕС или извън неговите граници с цел отваряне на нови пазари. Между 2000 г. и 2010 г. 458 програми за насърчаване са получили съфинансиране от ЕС и всички държави-членки са се възползвали от тази мярка. Насърчителните дейности могат да включват рекламни кампании в медиите, промоции в магазинната мрежа, участие в изложения и панаири, както и редица други дейности.

2.5

Финансирането от ЕС покрива до половината от общите разходи за провеждането на кампания. Предлагащата организация трябва да внесе най-малко 20 %, а останалата част може да бъде предоставена от националните власти и други източници.

2.6

Желателно е програмите да бъдат многогодишни и достатъчно мащабни, за да имат значително въздействие върху целевите пазари. Приоритет се дава на програмите, предложени от организации от няколко държави-членки, или обхващащи няколко държави-членки или трети страни.

2.7

Над две трети от всички информационни и насърчителни кампании във връзка с продуктите на хранително-вкусовата промишленост на ЕС, одобрени през последните пет години, са били насочени към вътрешния пазар. Само 8 % от одобрените програми са многонационални и над половината от всички заявления за периода 2006-2010 г. са били отхвърлени.

2.8

От самото си създаване схемата за насърчаване е подложена на редовно наблюдение посредством докладите на Комисията до Съвета и Европейския парламент. Препоръки за подобряването ѝ са отправени и от Европейската сметна палата в специален доклад, изготвен през 2009 г.

3.1

Въпреки големите си успехи, европейският сектор на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост е изправен пред значителни предизвикателства. Действията, предприети от производителите от ЕС в областта на санитарно-хигиенните условия, околната среда и хуманното отношение към животните, не винаги получават признание. Както на традиционните, така и на нововъзникващите пазари на ЕС се появиха нови конкуренти. И накрая, ЕС разполага с едно изключително разнообразно кулинарно наследство, което трябва да бъде използвано пълноценно.

3.2

Целта на текущата реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2013 г. е да се гарантира, че ОСП ще се впише пряко в стратегията „Европа 2020“, насърчавайки един селскостопански сектор, който осигурява продоволствена сигурност, устойчиво използване на природните ресурси и по-динамични селски райони. Успоредно с реформата на ОСП Комисията започна мащабен процес на консултации със заинтересованите страни, с цел да очертае по-целенасочена и амбициозна стратегия за насърчаване на сектора на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост в Европа.

3.3

Специфичните цели за местните, европейските и световните пазари ще бъдат определени на по-късен етап, за да дадат по-ефективна насоченост на мерките, които трябва да бъдат предприети във всеки отделен случай. Общите цели на реформираната политика за информиране и насърчаване ще включват:

3.4

Зелената книга е разделена на четири части, в които се обсъждат и поставят въпроси относно различни аспекти на политиката за информиране и насърчаване: нейната добавена стойност за Европа; целите и мерките за вътрешния пазар (в това число местните и регионалните) и за външните пазари; както и по-общите аспекти на подходите, свързани със съдържанието и управлението.

3.5

В Зелената книга се подчертава недостатъчно оползотвореният потенциал на регионалните и местните пазари. Трябва да бъдат на разположение мерки, предназначени за финансиране на основни услуги, например за създаването на търговски центрове, магазини или пазари. Инструментът LEADER, по-добре интегриран в ОСП след 2013 г., би могъл да играе значителна роля за насърчаването на къси вериги за дистрибуция.

3.6

Може да бъде подпомогнато сътрудничеството между държавите-членки, което да допълни кампаниите за информиране и насърчаване, провеждани от държавите-членки и/или частния сектор, и да се насърчават полезните взаимодействия.

3.7

Понастоящем правото да представят предложения имат професионалните или междупрофесионалните организации, които представляват съответните сектори в една или повече държави-членки, или на европейско равнище. Зелената книга предлага възможност за разширяване на достъпа до финансиране на структури, различни от професионалните организации, например дружества или търговски камари, с цел включване на секторите, които не са задължително структурирани чрез професионални организации, във всички държави-членки.

3.8

В момента програмите са насочени към специфични продукти или системи за качество (например: информация за млякото и неговите хранителни качества). В Зелената книга се предлага нов, по-гъвкав и евентуално по-въздействащ подход, при който първоначално се набляга на ключови послания на европейско равнище, след което те се детайлизират и илюстрират с продукти, така че да се изтъкне разнообразието, богатството и взаимното допълване на европейските продукти.

3.9

В Зелената книга се подчертава, че мерките следва да се осъществяват чрез прости процедури. Процесът на подбор е двоен (държавите-членки и Европейската комисия) и дълъг (срокът между крайната дата за подаване на предложения и решението на Комисията е 7 месеца), което ограничава възможността за разработване на прагматични и откликващи на нуждите кампании.

3.10

Освен това Комисията представи Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008, с цел привеждането му в съответствие с член 290 и член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В предложението се посочват правомощията на Комисията да приема делегирани и изпълнителни актове съгласно Регламент (ЕО) № 3/2008, и се установява съответната процедура за приемане на такива актове. Освен това инкорпорира в Регламент (ЕО) № 3/2008 някои от правомощията, които досега са били упражнявани от Комисията.

4.1

Основните предизвикателства пред европейската селскостопанска политика са свързани с изменението на климата, финансовата и икономическата криза, неравенството между старите и новите държави-членки на ЕС и напрежението, произтичащо от нелоялната конкуренция между тях; наличието на условия за дъмпингови цени, породени от прилагането на ОСП; несигурността на работните места и нестабилните пазари, при които се наблюдават големи колебания. С оглед на тези предизвикателства е все по-важно да се насърчават продуктите на хранително-вкусовата промишленост на ЕС, за да се подпомогне утвърждаването им като продукти с висока добавена стойност и да се запази водещата позиция на ЕС като доставчик на храни.

4.2

В политиката на ЕС за насърчаване се подчертават предимствата на европейската продукция, особено по отношение на качеството, хигиената и безопасността на храните, посредством добре развита система за етикетиране и проследяемост, наред със зачитането на правата на работниците, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда. Това изисква съгласувана финансова подкрепа.

4.3

Веригата на хранително-вкусовата промишленост спазва високи стандарти по отношение на безопасността на храните, здравето на растенията и животните, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда. Комуникационните и промоционните кампании са ефикасен и ефективен начин да се отдаде признание на усилията, положени от земеделските стопани, производителите и търговците. Политиката за насърчаване следва да преследва две основни цели в това отношение:

4.4

Политиката за насърчаване следва да използва и новите средства за комуникация (например уебсайтове), за да информира потребителите за инициативите на местните производители и за достъпа до продукти за директна продажба. Развиването на „къси вериги“ определено отговаря на едно от новите очаквания на обществото.

4.5

Сметната палата препоръча да се предоставя целева техническа подкрепа за производителите, чрез:

4.6

По отношение на предложението на Комисията да се разшири обхватът на бенефициерите на програмите за насърчаване, ЕИСК счита, че би било необходимо да се даде приоритет на професионалните организации, тъй като именно те обединяват предприятията и съфинансират операции.

4.7

ЕИСК смята, че някои традиционни продукти, марки или обозначения за произход биха могли да отворят пазарите – особено външните – и за други европейски продукти. В насърчителните програми, изготвяни от професионалните и/или междупрофесионалните организации, е възможно да се подчертава европейският характер на продуктите, без да се налага да се премахват обозначенията за произход или марките, като същевременно се гарантира, че върху европейското послание се поставя много по-отчетлив акцент, отколкото върху марката. С оглед осигуряване на пълна и прозрачна информация следва да бъде позволено да се споменава произходът на продуктите, включително за продукти без наименование за произход или защитено географско указание.

4.8

В съответствие с член 290 и член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията ще има по-големи отговорности. Комитетът смята, че правомощията за приемане на делегирани и изпълнителни актове, както е предвидено в Предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 (COM (2011) 663 окончателен), ще спомогнат за по-добрата съгласуваност на мерките за информиране и насърчаване, които се прилагат спрямо селскостопанските продукти, и ще допринесат за еднаквото им прилагане. ЕИСК препоръчва на Комисията да поддържа редовни контакти със заинтересованите страни и предлагащите органи и да реагира адекватно на техните предложения с цел опростено и гладко процедиране по отношение на мерките за информиране и насърчаване, свързани с продуктите на хранително-вкусовата промишленост на вътрешния пазар и в трети страни.

5.1

ЕИСК предлага Комисията да признае секторните организации в ЕС като предлагащи организации.

5.2

Насърчаването на селскостопанските продукти на ЕС в трети страни ще помогне на земеделските производители и преработватели в ЕС да получат достъп до големи пазари като тези на Бразилия, Русия, Китай, Индия, Северна Америка, Австралия, Близкия изток и др. Една добре ориентирана политика на ЕС за провеждането на насърчителни мерки в трети страни може да доведе до драстично нарастване на продажбите на продуктите на хранително-вкусовата промишленост на ЕС извън неговите граници.

5.3

Просперитетът на пазарите отвъд океана през 2010 г. е ключов фактор при определянето на възможностите за бизнеса в ЕС.

5.4

За да се засили конкурентната позиция на ЕС, ЕИСК предлага Комисията:

5.5

За да се оптимизира намесата на Европейския съюз на външния пазар, ЕИСК препоръчва:

5.6

ЕИСК призовава Комисията да оказва подкрепа на сектори в затруднено положение по време на здравни кризи и след тях, за да се възстанови доверието и да се даде тласък на потреблението. Провеждането на динамични и незабавни информационни и комуникационни кампании по конкретен повод може да бъде много полезно за възстановяване на доверието на потребителите.

5.7

ЕИСК счита, че на браншовите организации, осъществили успешно програми за насърчаване, трябва да се даде възможност да кандидатстват в качеството на организации бенефициери и изпълнителни организации по облекчена процедура.

5.8

ЕИСК призовава Комисията да даде ход на прояви/кампании за по-нататъшно насърчаване на браншовите организации от държавите-членки на ЕС да кандидатстват по-активно за програми за насърчаване извън пределите на ЕС, с цел да се представи най-доброто от вкуса, традициите и качеството на продуктите на хранително-вкусовата промишленост на ЕС. Във връзка с това следва да се даде приоритет на многонационалните програми, обхващащи редица продукти, чрез по-благоприятна система за финансиране (осигуряваща до 60 % вместо 50 % от средствата), тъй като именно те са тези, които ще придадат истинско европейско измерение на програмата, а от друга страна, ще се нуждаят от подкрепата на ЕС. Освен това на страните трябва да се дава приоритет в съответствие с техния пазарен потенциал. ЕИСК предлага Комисията да увеличи своя принос за програмите, насочени към развиващите се икономики.

5.9

ЕИСК препоръчва Комисията да играе ключова роля като посредник и поддръжник на дребните производители и преработватели в ЕС по отношение на достъпа им до пазарите на трети страни.

5.10

Програмите, предназначени за вътрешния пазар, трябва да имат визия, отразяваща европейската специфика и основаваща се на добавена стойност, която се простира отвъд чисто националното измерение: колкото повече продукти и пазари обхваща една програма, толкова по-добра ще е тя. Освен това програмите трябва да се допълват взаимно или да създават синергии с други национални или регионални програми, за да се избегне дублирането на действия или отправянето на противоречиви послания. За да се повиши ефективността на мерките за информиране, може и трябва да бъде използван потенциалът на образователната и здравната сфера. И накрая, при изготвянето и изпълнението на бъдещата политика за насърчаване и информиране във връзка с продуктите на хранително-вкусовата промишленост трябва да се отчита въздействието върху равнищата на заетостта.