Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга относно хазарта по интернет на вътрешния пазар“

COM(2011) 128 окончателен

2012/C 24/20

Докладчик: г-н MALLIA

На 24 март 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Зелена книга относно хазарта по интернет на вътрешния пазар“

COM(2011) 128 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 октомври 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 26 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 126 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Чрез консултацията в рамките на Зелената книга Комисията се стреми да опознае по-подробно сектора на хазарта по интернет, който се разраства бързо, има трансгранична същност и е обект на различни национални режими, прилагани от държавите-членки.

1.2   ЕИСК отбелязва, че има редица цели, които са общи за всички държави-членки на ЕС. Те могат да се обобщят, както следва: борбата срещу незаконните хазартни дейности, защитата на потребителите, опазването на обществения ред и финансирането на дейностите от обществен интерес (добри каузи).

1.3   Защитата на потребителите е област, в която ЕС може да реализира добавена стойност за своите граждани. ЕС следва да създаде рамка на Съюза под формата на законодателство на ЕС за защита на потребителите, което да е задължително за всички оператори с лиценз в ЕС. По този начин ще бъде създаден минимален (но не и ограничен по брой) набор от стандарти за защита на потребителите. Независимо от това националните правителства трябва да разполагат с правото да определят по-високи стандарти за защита на потребителите, отнасящи се до техните национални пазари, ако желаят да предприемат такава стъпка и по-конкретно една от целите на законодателството на държавите-членки трябва да бъде превенцията и лечението на зависимостта от игрите.

1.4   Борбата срещу измамите, кражбата на самоличност, прането на пари и други видове престъпления изискват засилено сътрудничество между държавите-членки на равнището на ЕС. ЕИСК призовава за формализирана структура за сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки на равнището на ЕС. По-специално всяка държава-членка следва да предостави списък на оператори, лицензирани в съответната държава, а обхватът на Директивата за предотвратяване на прането на пари (1) трябва да бъде разширен така, че освен казината в него да се включат и други хазартни дейности по интернет, като по този начин на националните органи се предоставят по-големи правомощия за борба с престъпната дейност.

1.5   Възможностите за участие в хазартни игри могат да доведат до пристрастяване към хазарта. ЕИСК призовава Комисията да извърши проучване в рамките на целия ЕС, за да създаде изчерпателна картина на специфичния облик на пристрастеността към хазарта, след което да набележи подходящите мерки, включително с превантивен характер, които следва да се въведат. За тази цел препоръчва част от данъчните постъпления да се отделят за превенция и лечение на зависимостта от игрите.

1.6   ЕИСК призовава също така за въвеждане на стриктен регулаторен режим във връзка със забраната да се използва реклама на хазартни дейности, насочена към малолетни или направена с участието на малолетни лица или на лица, недостигнали определената от националното законодателство възрастова граница за участие в хазартни дейности, като целта е да се гарантира ефективна защита на малолетните и другите групи уязвими хора.

1.7   Понастоящем този сектор се характеризира с неправомерно предоставяне на хазартни услуги, както от нелицензирани оператори (определени в Зелената книга като „действащи на черно“ и незаконни), така и от оператори, лицензирани в една държава-членка и предоставящи услуги на потребителите в друга държава-членка без необходимото разрешение (определени в Зелената книга като „действащи в сивата зона“). За да може секторът да се развива по съгласуван начин и да бъде в състояние да съчетава целите от обществен интерес с принципите на вътрешния пазар, е необходима по-голяма правна сигурност.

1.8   В държавите-членки съществуват множество различни форми на финансиране на дейностите от обществен интерес. ЕИСК е съгласен с принципа, предвиждащ директното насочване на фиксиран процент от приходите от хазартните дейности или от данъка, наложен върху тях, към сектора на спорта като цяло или към други дейности от обществен интерес.

1.9   ЕИСК се присъединява към Заключенията относно правната рамка за хазартните игри и залаганията в държавите-членки на ЕС, приети от Съвета по конкурентоспособност на 10 декември 2010 г.

1.10   ЕИСК призовава Комисията да установи какво е въздействието на трансграничните предложения за финансиране на спорта и дали този вид финансиране достига до масовия спорт, както и да предложи конкретни мерки за осигуряване на такова финансиране за спорта.

1.11   Държавите-членки прилагат превантивни и наказателни мерки срещу незаконните предложения за хазарт по интернет. Огромният брой незаконни предложения показва, че тези мерки не са достатъчно ефикасни. Затова ЕИСК счита, че е необходимо да се създаде и въведе режим на нарушения и санкции, който да гарантира ефективното прилагане на законодателството. Той може да включва блокиране на дейността, затваряне на каналите за предоставяне на услуги на информационното общество, чрез които се извършват незаконни хазартни дейности, и дори конфискация и унищожаване на всеки елемент, свързан с провеждането на такива дейности.

1.12   Администрацията и социалните партньори трябва да предвидят гаранции, че инициативите в областта на хазартните игри по интернет няма да имат последици върху заетостта в сектора на другите хазартни игри.

2.   Въведение

2.1   ЕИСК приветства Зелената книга относно хазарта по интернет като добра инициатива за прагматичен и задълбочен размисъл относно бъдещето на този сектор в Европа. Предвид поставените задачи, ЕИСК приканва ЕС да пристъпи в най-кратки срокове към изготвянето на задълбочено проучване, с което да се направи оценка на възможните последици върху заетостта в целия обществен и частен сектор на хазартните игри.

2.2   Целта на консултацията, направена чрез Зелената книга на Комисията, е провеждането на обширен диалог относно хазарта по интернет с цел да се добие по-добра представа за специфичните проблеми, породени от развитието както на законното, така и на неразрешеното (на „черния“ и на „сивия“ пазар) предоставяне на хазартни услуги по интернет, насочени към потребителите с местоживеене в държавите-членки на ЕС. Поради характера на тези услуги, нерядко тяхното предоставяне не е под контрола на националните правителства, на чиито граждани се предлагат тези игри.

2.3   Настоящата Зелена книга също така дава отговор на Резолюцията на Европейския парламент относно почтеността в хазарта по Интернет от 10 март 2009 г. (2), както и на призива, отправен от Съвета в неговите Заключения относно рамката за хазартните игри и залаганията в държавите-членки на ЕС от 10 декември 2010 г. (3)

2.4   Регулирането на хазарта в ЕС се извършва по различни начини и е в процес на преразглеждане в много държави-членки на ЕС с цел да се отчете разширяването на онлайн сегмента на този пазар отвъд националните граници.

2.5   Основната цел на Комисията при тази консултация е да се получи реална картина на съществуващото положение в сектора на ЕС за хазарт по интернет. Амбицията на консултацията е получаването на ясна представа за предизвикателствата, отнасящи се до социалния и обществения ред, които възникват от предоставянето на хазартни услуги по интернет в ЕС, както и за регулаторните и техническите предизвикателства.

2.6   ЕИСК призовава институциите на ЕС, и по-специално Комисията, спешно да потърсят решение на изключително важното предизвикателство, възникващо от нарушенията на конкуренцията от незаконни предприятия, които не са установени в страната на местоживеене на потребителите, на които предоставят хазартни услуги по интернет. Тези предприятия се възползват от ниски данъчни ставки и социални осигуровки в страната, в която са установили седалището си.

Успоредно с това ЕИСК призовава Комисията и държавите-членки да водят агресивна борба с незаконните оператори (черния пазар), на които се дължат повечето случаи на измами, пране на пари и други престъпни деяния.

3.   Цели от обществен интерес

3.1   ЕИСК счита, че е изключително важно да се гарантира защитата на целите от обществен интерес, посочени в Зелената книга, по-специално защитата на потребителите срещу измама, хазартна зависимост и пристрастяване, както и срещу техните пагубни последствия, които вредят на здравето и водят до свръхзадлъжняване. Развиването на хазартна дейност следва да се осъществява въз основа на национални разрешения, издавани от държавите-членки, с цел да се гарантира защитата на обществения ред, да се води борба с измамите, да се предотвратява пристрастяването, да се защитават правата на непълнолетните и да се опазват правата на играчите в хазартните игри.

3.2   В това отношение ЕИСК отбелязва, че има редица цели, които са общи за всички държави-членки на ЕС, а именно: борбата срещу незаконните хазартни дейности, защитата на потребителите (играчите, малолетните и непълнолетните, както и уязвимите, борбата срещу пристрастяването), опазването на обществения ред (предотвратяването на измами, пране на пари и други престъпления), финансирането на дейности от обществен интерес („добри каузи“) и защитата на работниците в сектора на хазартните игри по интернет в различните им форми.

3.3   Като се има предвид спецификата на хазарта по интернет, поради свързаните с него аспекти на социалния ред, обществения ред и здравеопазването, ЕИСК, в съответствие със съдебната практика на Съда, посочва факта, че в отсъствието на общностна хармонизация, държавите-членки имат „свободата на преценка“ (4) да регулират и контролират своите пазари на хазартни игри в съответствие със своите традиции и култури. Въпреки това ограничителните мерки, които те налагат, трябва да отговарят на условията, определени в съдебната практика на Съда по отношение на тяхната пропорционалност (5).

3.4   При все това има някои цели, които не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поотделно, и по отношение на които действия на равнището на ЕС биха могли да донесат ясна добавена стойност.

3.5   Тъй като тези цели са общи за всички държави-членки, ЕИСК препоръчва да се насърчава обменът на добри практики между тях. В този контекст ЕИСК също така взема под внимание редица инициативи за саморегулиране, предприети от публичните и търговските хазартни оператори. ЕИСК подчертава, обаче, че саморегулирането на сектора може само да допълва, но не и да замества законодателството. С оглед на това ЕИСК смята, че институциите на ЕС трябва паралелно с това да съсредоточат усилията си за привнасяне на европейско измерение в тези общи цели при пълно зачитане на принципа на субсидиарност.

3.6   Защитата на потребителите е област, в която именно ЕС може действително да реализира добавена стойност. ЕИСК изразява убеждението, че институциите на ЕС следва да създадат една начална рамка на ЕС под формата на законодателство на ЕС за защита на потребителите, което да бъде със задължителен характер за операторите, лицензирани в ЕС. По този начин ще бъде създаден минимален (но не и ограничен по брой) набор от стандарти за защита на потребителите. Това минимално равнище на защита трябва да включва следните аспекти: необходимостта да се избягва хазартната зависимост, установяването на възрастови граници за достъп до всякакви игри на късмета или хазартни дейности, забраната да се ползват кредити и забраната на всякаква реклама, насочена към малолетни или направена с участието на малолетни лица или на лица, недостигнали определената възрастова граница. Независимо от това националните правителства ще продължат да разполагат с правото да определят по-високи стандарти за защита на потребителите, отнасящи се до техните национални пазари, ако желаят да предприемат такава стъпка.

3.6.1   Потребителите в рамките на пазара на ЕС следва да могат да правят разлика между незаконните сайтове и сайтовете, функциониращи с разрешението на държава-членка на ЕС. Във връзка с това ЕИСК препоръчва всяка държава-членка на ЕС да задължи всеки оператор, работещ с издаден от нея лиценз, да постави на точно определено видно място в началото на сайта си интерактивно обозначение, което показва, че той е лицензиран оператор. Обозначението следва да се използва от всички държави-членки и обликът му да има определени общи черти, позволяващи лесното му разпознаване във всички държави-членки на ЕС. Същевременно то трябва ясно да посочва страната на произход, от която е издаден лицензът. Европейската комисия следва да носи отговорност за прилагането на тази мярка.

3.7   ЕИСК предвижда създаването на независим орган във всяка държава-членка, който да отговаря за надзора и да гарантира ефективното прилагане на законодателството за защита на потребителите, споменато в параграф 3.6 по-горе. Въвеждането на законодателство на ЕС за защита на потребителите би трябвало да се съпътства от информационна кампания, която да се провежда във всяка държава-членка. Националните органи във всяка държава-членка следва да задължават операторите да посочват на видно място номера на издаденото от държавата разрешение, за да се знае кой е операторът на хазартни игри, и да отговарят на жалбите на потребителите в съответствие с националното право в страната на потребителя и в съответствие с практиката на съдилищата по местоживеенето му.

3.8   Политиките за отговорен хазарт предполагат упражняването на дейности, свързани с хазартни игри, да се подхожда чрез цялостна политика за корпоративна социална отговорност, в която хазартът се разглежда като комплексно явление, което изисква съчетание от превенция, информиране, намеса и контрол, както и мерки за преодоляване на отрицателните въздействия. Това означава:

3.9   ЕИСК отбелязва, че докато някои държави-членки са събрали обстойни данни по отношение на пристрастяването към хазарта, други не са. Проведени са редица национални емпирични изследвания и направените изводи са разнородни, а понякога и противоречиви. Ясно е, обаче, че възможностите за хазарт са в състояние да породят пристрастяване към хазарта, което от своя страна създава обществени проблеми. Този аспект трябва да бъде отчитан при разработването на политика за защита на потребителите на този сектор.

3.10   Следва да се вземат предвид и някои аспекти, като например възможностите за хазарт, които се предлагат от интернет средата, в контекста на допълнителните пътища за извършване на хазартна дейност, които новите технологии осигуряват на хората, прекарващи повече време у дома, като пенсионерите, домакините и безработните. Трябва да се гарантира, че няма да се предоставя достъп до хазартни игри, осъществявани чрез телематични и интерактивни средства, на непълнолетните, недееспособните и на лицата, които по своя воля не желаят такъв достъп или на които такъв достъп е забранен със съдебно решение.

3.11   ЕИСК призовава за провеждането на изчерпателно проучване на територията на целия ЕС, с което да се определи цялостният специфичен профил на пристрастяването, както в сектора на хазарта по интернет, така и в традиционния хазартен сектор, за да може законодателят на ЕС да предприеме ефективни и целенасочени действия за борба и превенция на този проблем.

3.12   ЕИСК смята, че един от ефективните начин за намаляване на дейностите за пране на пари е да се осъществява сътрудничество между държавите-членки на равнището на ЕС, което ще им позволи да се борят с ширещата се незаконна хазартна дейност по интернет в ЕС. За целта ЕИСК настоява държавите-членки на ЕС да въведат ефективни механизми за постигане на тези цели, които несъмнено ще се отразят положително върху увеличението на данъчните постъпления.

3.13   В допълнение към това ЕИСК е твърдо убеден, че Директивата за предотвратяване на прането на пари следва да бъде разширена така, че в обсега ѝ да се включат не само казината, но и други хазартни дейности по интернет, което ще даде на националните власти по-големи правомощия за борба с тези престъпни дейности.

3.14   Освен това по повод уреждането на резултатите от спортни мачове ЕИСК смята, че почтеността на спорта трябва да бъде запазена на всяка цена. ЕИСК взема под внимание приноса на публичните и на някои от частните оператори на залагания за почтеността в спортните залагания, за образователните програми, насочени към спортистите и спортната администрация, за прилагането на системи за ранно разкриване и предупреждение във връзка със съмнително поведение при залагания, както и различията между тях по отношение на качеството и мащаба. ЕИСК смята, че е необходима рамка за координиране на усилията на всички заинтересовани страни с цел да бъде постигнато комплексно решение на този проблем и да се избегне дублирането на ресурси. По-специално трябва да бъде въведена система, която не се ограничава единствено до мерки за разкриване, но включва и мерки за превенция, образование и правоприлагане.

3.15   Освен всичко останало Зелената книга се отнася и за финансирането на добронамерени дейности и дейности от обществен интерес, както и на събития, от които зависят спортните залагания по интернет. ЕИСК подкрепя такава система, при която тези дейности и събития получават част от приходите, събрани от хазартни дейности. ЕИСК призовава Комисията да предложи конкретни мерки за запазване на такива национални механизми за финансиране, каквито са признати в Заключенията относно рамката за хазартните игри и залаганията в държавите-членки на ЕС, приети на заседанието на Съвета по конкурентоспособност на 10 декември 2010 г. В допълнение ЕИСК смята, че трябва да се положат грижи да се избягва използването на такива „дейности“ за противодействие на негативните социални конотации на хазарта и да се насърчава все по-активна хазартна дейност въз основа на това, че тя носи полза за добри каузи. Освен това ЕИСК призовава част от приходите, получени от данъци, да бъдат отделяни за финансиране на превенцията и лечението на зависимостта от игрите, както и за непрекъснато професионално обучение на работещите в сектора.

4.   Установяване и лицензиране

4.1   Понастоящем секторът на хазарта по интернет се характеризира с разпокъсаност поради различните национални режими, които се прилагат от държавите-членки на ЕС.

4.2   Един от основните въпроси, на които секторът трябва да намери отговор е фактът, че оператори, които са лицензирани в една или повече държави-членки, могат да предоставят своите услуги на потребителите в друга държава-членка, без да имат разрешение, когато такова се изисква, от тази конкретна държава-членка. Такива предложения се считат за „неразрешени“ (6).

4.3   От друга страна, от април 2006 г. до февруари 2008 г. Комисията издаде 12 официални уведомителни писма на 10 държави-членки и премина към етапа на мотивираните становища спрямо 7 от тях. На 5 май 2010 г. Комисията приключи процедурите срещу Италия, а на 24 ноември 2010 г. — процедура за нарушение срещу Франция. Комисията откри процедури за нарушение срещу трансграничните ограничения върху хазартните услуги, в резултат на многобройните жалби за предполагаеми нарушения на Договора, отправени към нея, с цел да провери пропорционалността на тези ограничения. ЕИСК призовава Комисията да вземе категорично решение относно начина, по който ще процедира по отношение на висящите казуси.

4.4   По отношение на естеството и правния статут на хазарта по интернет съдебната практика до този момент позволява да се открои следната съвкупност от принципи. Първо, хазартните услуги попадат в приложното поле на член 56 от ДФЕС и като такива са обхванати от правилата за свободното предоставяне на услуги.

4.5   Тъй като понастоящем към хазартните услуги не се прилагат единни правила, важащи за целия Европейски съюз, държавите-членки запазват „свободата на преценка“ (7) да регулират тези услуги, което включва ограничаване на броя на операторите, видовете предлагани игри и техните обеми.

4.6   Според установената съдебна практика на Съда операторите, имащи разрешение в една държава-членка, могат да предоставят своите услуги на потребителите в други държави-членки, освен ако последните не наложат ограничения, основанията за които са първостепенни причини от обществен интерес като защитата на потребителите или общата необходимост от запазване на обществения ред.

4.7   Подобни ограничения трябва да бъдат пропорционални, недискриминативни и да представляват част от последователно и систематично прилагана политика.

4.8   ЕИСК отбелязва, че принципът на взаимното признаване не се прилага към сектора на хазартните игри, както и че дадена държава-членка може да реши, че самият факт, че даден оператор законно предоставя своите игри в друга държава-членка, не е достатъчна гаранция, че потребителите на територията на съответната държава-членка ще бъдат защитени срещу рисковете от измами и престъпления, в светлината на трудностите, на които могат да се натъкнат в този контекст органите на държавата-членка на установяване при оценката на професионалните и нравствените качества на операторите.

4.9   Във връзка с параграф 4.8 все пак е ясно, че секторът изисква по-голяма правна сигурност, за да се развива по съгласуван начин, при спазване на целите на обществения ред и принципите на вътрешния пазар. Консултацията, предприета чрез Зелената книга, трябва да даде силен тласък на усилията в тази посока.

4.10   Освен това ЕИСК смята, че трябва стриктно да се регулира рекламата на хазарта, за да се гарантира защитата на уязвимите групи, например малолетните. Особено важно е да се определят нейните граници, по-специално за предотвратяване на достъпа на непълнолетни и на недееспособни лица, както и за предотвратяване на използването на изображения, съобщения и предмети, които могат пряко или непряко да уронят личното достойнство и да нарушат основните права и свободи на хората, както и на всяка форма на расова или полова дискриминация, подбуждане към насилие или осъществяване на незаконна дейност.

5.   Спорт

5.1   Комисията желае да се съсредоточи върху два въпроса от областта на спорта: 1) дали спортните събития, по отношение на които се извършват хазартни дейности, трябва да получават подобаваща икономическа печалба от свързаната с тях хазартна дейност, и 2) дали съществува риск от „свободно лавиране“.

5.2   ЕИСК отбелязва, че в държавите-членки съществуват множество различни форми на финансиране на дейности от обществен интерес. В някои държави-членки националното законодателство налага, например на националните лотарии, да насочват определен процент от приходите си директно към спортните и/или други конкретни дейности от обществен интерес. В други държави-членки от държавния бюджет се заделя процент от данъчните приходи, събирани от хазартните дейности, за различни подбрани дейности от обществен интерес.

5.3   ЕИСК е съгласен с принципа, предвиждащ директното насочване на фиксиран процент от приходите от хазартните дейности или от данъка, наложен върху тези дейности, към сектора на спорта като цяло или към други конкретни дейности от обществен интерес.

5.4   ЕИСК отбелязва, че държавните/националните лотарии и другите законни хазартни дейности имат важен принос за финансирането на спорта, особено масовия спорт. ЕИСК отбелязва също, че предоставянето по интернет на трансгранични хазартни игри и услуги, свързани със залагания, от оператори, установени в определена юрисдикция, може да повлияе негативно върху финансирането на спорта и върху други цели от обществен интерес в друга юрисдикция, където те предоставят услуги.

5.5   ЕИСК съответно призовава Комисията да установи какво е въздействието на трансграничните предложения върху това финансиране и дали това финансиране достига до масовия спорт, както и да предложи конкретни мерки за осигуряване на такова финансиране за спорта.

5.6   ЕИСК има резерви относно възможното създаване на „спортни права“, или правото на подобаваща печалба. ЕИСК смята, че е необходимо допълнително изясняване, за да се разбере какво предвижда правото на „подобаваща печалба“ и дали това ще доведе до създаването на европейско равнище на нова категория права върху интелектуалната собственост по отношение на спортните събития.

5.7   По тази причина ЕИСК призовава Комисията да изясни естеството, обхвата и въздействието на правото на подобаваща печалба, както и правното основание, приложимо към нея.

5.8   Въпросът за „свободното лавиране“ е от данъчно естество и затова ЕИСК смята, че трябва да бъде от национална компетентност. При все това ЕИСК смята, че справедливият подход за осигуряване на печалба за всички заинтересовани страни трябва да се намери по пътя на обсъждане и съгласуване между държавите-членки на ЕС. Тази тема трудно се поддава на дебат на равнището на ЕС, но на даден етап е абсолютно необходимо да се проведе по-задълбочено обсъждане, за да се избегне появата на съществени смущения в дейността на сектора.

5.9   ЕИСК приканва Комисията да изясни дали наистина съществува връзка между въпросите от областта на спорта, които се повдигат в Зелената книга, и почтеността в спорта, или дали те са отделни въпроси, които следва да бъдат решавани поотделно. Освен това Комисията би могла да изясни дали смята, че учредяването на правото на подобаваща печалба или на спортни права ще представлява ефективно средство да се гарантира почтеността на спорта.

6.   Правоприлагане

6.1   Друг основен въпрос, който трябва да бъде разгледан спешно, е предоставянето на незаконни хазартни услуги в рамките на ЕС (8) в ущърб на защитата на потребителите, обществения ред и финансирането на целите от обществен интерес.

6.2   Сътрудничество между държавите-членки е от решаващо значение за защитата на потребителите в ЕС срещу незаконни оператори. В тази връзка ЕИСК смята, че сътрудничеството в областта на регулаторната дейност на равнището на ЕС ще се улесни, ако е налице формализирана структура за такова сътрудничество (9). По-специално всяка държава-членка следва да предостави списък на оператори, лицензирани в съответната държава. Всеки от тези списъци трябва да се предостави на Комисията, държавите-членки, националните регулаторни органи и потребителите. Сътрудничеството между държавите-членки следва също така да включва обмен на най-добрите практики.

6.3   ЕИСК също така отбелязва липсата на данни за този сектор, което не позволява извършването на качествен анализ на сектора и на присъщата му динамика. С оглед на това ЕИСК предлага на равнището на ЕС да се установят общи изисквания за събиране на данни със задължителен характер за всички регулаторни органи, които на свой ред да задължат всички притежатели на лицензи да предоставят изискваните данни. Събраните данни могат след това да бъдат обобщавани на равнището на ЕС. Желателно е да има и данни по отношение на усилията, полагани за противодействие на незаконните уебсайтове, което би помогнало да се установи доколко са ефикасни усилията на национално равнище за борба с черния пазар.

6.4   Борбата срещу незаконните оператори изисква ефективни мерки за прилагане. ЕИСК смята, че това е слабо място, изискващо повече действия от държавите-членки, за да попречат на незаконните оператори на хазартни игри да предлагат услугите си онлайн, а тези действия биха могли да включват система за санкции при нарушения. Ето защо той призовава Комисията да разгледа възможността да предложи правно обвързващ инструмент, с който да задължи банки, издатели на кредитни карти и други участници в системите за разплащане в ЕС да блокират транзакции между оператори, предоставящи хазартни услуги, и техните клиенти, без да се възпрепятстват законните транзакции. Това би могло да включва блокиране на дейността, затваряне на каналите за предоставяне на услуги на информационното общество, чрез които се извършват незаконни хазартни дейности, и дори конфискация и унищожаване на всеки елемент, свързан с провеждането на такива дейности.

(1)  Директива 2005/60/ЕО, ОВ L 309 от 25.11.2005 г., стр. 15.

(2)  http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+REPORT+A6-2009-0064+0+DOC+XML+V0//BG.

(3)  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/intm/118398.pdf.

(4)  Преюдициално заключение по делото Zeturf (C-212/08), съдебно решение от 30 юни 2011 г., параграф 39.

(5)  Placanica и други, параграф 48; Liga Portuguesa и други, параграф 59.

(6)  Зелена книга SEC(2011) 321 окончателен, стр. 6.

(7)  Преюдициално заключение по делото Zeturf (C-212/08), съдебно решение от 30 юни 2011 г., параграф 39.

(8)  Вж. последния абзац на страница 3 от Зелената книга.

(9)  Някои държави-членки участват на доброволна основа в Европейския форум на регулаторните органи в областта на хазарта, известен като „GREF“, http://www.gref.net/.