Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011–2015 г. — Оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление“

и „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — За оперативна съвместимост на европейските обществени услуги“

На 15 и 16 декември 2010 г. Комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 7 септември 2011 г.

На 474-тата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 161 гласа „за“, 1 глас „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.1 Разглежданият в настоящото становище план за действие е изготвен по искане на министерската конференция по въпросите на електронното управление, проведена през 2009 г. в Малмьо, по време на която министрите от ЕС се ангажираха да насърчават по-достъпни, интерактивни и съобразени с отделната личност трансгранични електронни обществени услуги. Към това се добавят и ангажиментите, поети в рамките на Програмата в областта на цифровите технологии и стратегията „Европа 2020“.

1.2 Тъй като правомощията на Комисията в тази област са ограничени до предлагане на подходящи условия и дейности за хармонично развитие на трансграничните трансакции на електронното управление в Европа, ЕИСК би желал да подчертае, че в крайна сметка държавите-членки са тези, които следва да осигурят спазването на ангажиментите, поети в Малмьо.

1.3 За да бъде избегнато объркване с друг вид услуги, ЕИСК предлага в случая да се използва терминът европейски „трансгранични обществени услуги на електронното управление“, а не „европейски обществени услуги“.

1.4 ЕИСК подкрепя представения от Комисията план за действие за устойчиво и новаторско електронно управление, който отваря път към по-индивидуализирани и интерактивни услуги и отчита в по-голяма степен потребностите и очакванията на потребителите, призвани да играят по-активна роля в определянето на обществените електронни услуги.

1.5 Насърчаването на електронното управление трябва да бъде съпътствано от реформа на администрацията и на взаимоотношенията ѝ с потребителя, по-конкретно като се помага на потребителите при изпълнението на процедурите за електронно управление.

1.6 Съюзът и държавите-членки трябва да вземат всички мерки за включване в цифровото общество на всички обществени слоеве, включително хората в неравностойно положение, в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и член 9 от Договора за функционирането на ЕС.

1.7 Що се отнася до оперативната съвместимост, електронния подпис и електронната идентификация, пречките често произтичат от липсата на трансгранична правна основа, от различията в националните законодателства и от взаимно несъвместими решения, приети от държавите-членки. Необходимо е ефективно добро многостранно управление на системите, основаващо се на човешкия фактор и на адекватни средства.

1.8 ЕИСК подкрепя разработването в европейска рамка за оперативна съвместимост на концепция за общи интерфейс стандарти и се обявява в подкрепа на платформа за обмен на информация, опит и софтуер с отворени кодове, което да дава възможност за нанасяне на корекции и промени и най-вече за формати на данни, позволяващи оперативна съвместимост. Опитът, придобит от някои администрации (например митниците), следва да се използва за планиране на техническата, семантичната и организационната оперативна съвместимост на системите преди взаимното им свързване, тъй като те са гаранти за реализиране на споразуменията и за стабилно функциониране посредством разработването на общи правила и солидна правна база.

1.9 Оперативната съвместимост днес е важна, но единствено за услугите, където това би било полезно. Реализацията ѝ е много сложен процес, който изисква интегрирането на редица действия и технически мерки с цел да се гарантира на гражданите сигурността на обмена на информация. Освен това става въпрос за концепция, която е в постоянно развитие.

1.10 Преди да започне обменът на данни, би следвало да се препоръча на администрациите на държавите-членки да извършат подбор, така че единствено данните, необходими за обмена, да бъдат пуснати онлайн, като на първо място се гарантира спазването на съществуващите текстове.

1.11 Личните данни на гражданите, на предприятията и на сдруженията трябва да бъдат защитени, а „правото да бъдеш забравен онлайн“ (заличаване на данните) – зачетено. Защитата на данните по отношение на сървърите, софтуерите, съхранението, обмена и т.н. следва да се осигури и гарантира на европейско равнище, и то още при проектирането на обмена на информация Хипотезата за повторна употреба на данните от трети лица трябва да отговаря на същите правила и изисквания.

2.1 От 1993 г. Съюзът полага усилия за координиране действията на държавите-членки за улесняване на цифровата конвергенция и определяне на предизвикателствата на информационното общество (програмите IDA IDAI, IDAII, IDABC, ISA) (1) с цел създаване на единно европейско пространство, предлагащо високоскоростна широколентова комуникация, както и качествено и разнообразно съдържание, разнообразни и адаптирани към нуждите на потребителите.

2.2 Съюзът прие съответните политически насоки, съдържащи се в редица съобщения и планове за действие, някои от които са насочени към ускоряване въвеждането на електронното управление, основавайки се на пет приоритета:

2.3 Новият план за действие е неразделна част от програмата в областта на цифровите технологии. Съюзът и държавите-членки трябва да вземат всички мерки за включване в цифровото общество на всички обществени слоеве, включително хората в неравностойно положение, в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и член 9 от Договора за функционирането на ЕС.

3.1 По време на петата министерска конференция по въпросите на електронното управление, проведена в Малмьо през 2009 г., министрите от ЕС се ангажираха да стимулират конкурентоспособността на Европа чрез икономия на време и пари, до каквато биха могли да доведат едни по-достъпни, интерактивни и съобразени с отделната личност обществени електронни услуги.

3.2 Във връзка с това Комисията предлага нов план за действие за електронното управление, който трябва да отговори на искането на конференцията от Малмьо и допринася за изпълнението на две ключови цели от цифровата стратегия за Европа, съгласно която държавите-членки трябва до 2013 г. да приведат националните си рамки за оперативна съвместимост в съответствие с действащите европейски рамки, а публичните администрации трябва да насърчават електронното управление, така че до 2015 г. 50 % от гражданите и 80 % от предприятията да използват електронни административни услуги.

3.3 Четиридесетте мерки на плана за действие за периода 2011-2015 г. обхващат четири области:

3.4 По-конкретно в плана за действие са предвидени следните мерки:

ЕИСК подкрепя абсолютната необходимост от насърчаване на устойчиво и новаторско електронно управление, както и безпроблемна трансгранична оперативна съвместимост.

4.1 В този контекст той припомня, че основната задача на Комисията в случая е да създаде най-подходящите условия за развитието на електронните трансакции за управление и по-специално предварителни условия като оперативната съвместимост, електронния подпис и електронната идентификация и да координира действията на държавите-членки, като се подразбира, че правителствата на държавите-членки, които са поели политически ангажимент чрез декларацията от Малмьо, играят централна роля в реализирането на начертаните мерки.

4.2 На първо място ЕИСК би желал да обърне внимание върху факта, че понятието „европейски обществени услуги“, използвано от Комисията в нейното съобщение относно оперативната съвместимост, е неподходящо и подвеждащо. В становището си, озаглавено „Услугите от общ икономически интерес – как да се разпределят правомощията между ЕС и държавите-членки“ (2), ЕИСК посочва обществени услуги, които не могат да бъдат сведени само до национално или местно равнище и които могат да се считат за общностни услуги от общ интерес. Трансграничните услуги на електронното управление, въпреки че имат известно европейско измерение, тъй като са трансгранични, имат и напълно различен характер от услугите, които могат да бъдат квалифицирани като европейски обществени услуги.

4.3 ЕИСК подкрепя новата стратегия, която се състои в преминаване от предишния подход, който беше по-скоро универсален, към един по-индивидуален подход, който отваря път за по-интерактивни обществени услуги и отговаря в по-голяма степен на очакванията и исканията на потребителите и се основава на ново поколение отворени, гъвкави и непрекъснати обществени електронни услуги на местно, регионално, национално и европейско равнище.

4.4 ЕИСК приветства Комисията, че дава възможност на потребителите (граждани, предприятия, НПО, както и официални структури за диалог, признати от Комисията) да играят по-активна роля в определянето на електронни обществени услуги, адаптирани към техните нужди.

4.5 Ето защо ЕИСК подкрепя новия план за действие на Комисията, който предоставя на всички заинтересовани страни възможността да ползват по-бързи и по-качествени обществени услуги и ще помага на публичните администрации да преразгледат подхода си относно предоставяната услуга и вътрешните си процедури, за да отговорят по-добре на новите изисквания за бързина, наличност и опростеност.

4.6 При все това не можем да се избавим от впечатлението, че твърде често потребителите не са в центъра на вниманието на администрацията, а че електронното управление по-скоро е организирано в зависимост от вътрешната структура на администрацията, отколкото съобразено с гражданите, ползващи административните услуги, което за потребителите означава проблеми с достъпа, липса на яснота и липса на хомогенност на уеб дизайна.

4.7 ЕИСК изразява съжаление, че въпросът за защитата на данните и техния подбор не е разгледан от Комисията. Съответният регламент от 2001 г. трябва да бъде изцяло приложен, а личните данни на гражданите не могат да бъдат обменяни без абсолютна гаранция за тяхната поверителност, за прилагане на „правото да бъдеш забравен“ и налагане на изисквания, които трябва да бъдат спазвани. ЕИСК изразява своите резерви относно повторното използване на тези данни от трети лица.

4.8 Значението на въпросите от технически и компютърен характер не трябва да бъде омаловажавано, тъй като те са сред предпоставките за успеха на оперативната съвместимост и защитата на данните: техническа, семантична и организационна оперативна съвместимост. Електронното управление трябва да доведе до реорганизация на администрацията и на нейните взаимоотношения с потребителя; то ще донесе задоволителни резултати за всички страни само ако е проектирано като инструмент за промяна, обединяващ обучение, индивидуално и колективно проследяване и комуникация, а не като самоцел. Целта не трябва да бъде да се замени човешкият фактор с компютърни инструменти, а да се освободи време на хората, което да бъде отделено за изпълняване на задачи с по-висока добавена стойност – по-конкретно, оказване на помощ на гражданите да се запознаят с електронното управление и да го използват (3), още повече че Комисията констатира, че използването на транснационални услуги за електронно управление е по-скоро рядко и дори когато онлайн услугите са налице, повечето европейци не са особено склонни да ги използват.

4.9 Насърчаването на използването на електронното управление не може да бъде отделено от проблемите, свързани с включването към мрежата, цифровите умения и цифровото включване (3).

4.10 Независимо, че вече съществуват голям брой услуги за електронно управление, като качеството им се подобрява с течение на годините, ЕИСК изразява все пак резервите си по отношение на сравнителната оценка на електронното управление, представена от Комисията, която се основава на прегледа на твърде ограничен брой услуги и не би могла да бъде представителна. Така например посоченият коефициент от 100 % наличност на онлайн услуги в Португалия е далеч от реалността. Следва обаче да се отбележи, че не за всички административни услуги е необходима трансгранична оперативна съвместимост.

4.11 При все това следва да се избегне превръщането на цифровото разделение в административно разделение. Една от причините за резервите на гражданите по отношение на използването на електронното управление е без съмнение недоверието към гарантирането на сигурността и защитата на данните. Ето защо ЕИСК счита, че е наложително да се въведе реален демократичен контрол върху методите и използването на данните и да се включи европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД). В противен случай Комитетът би възразил срещу повторната употреба на данни от трети лица, препоръчана от Комисията с надеждата от нея да възникнат нови административни услуги. ЕИСК счита за необходимо създаването на консултативен комитет по въпросите на електронното управление, който да включва представители на Съюза, на националните администрации, на социалните партньори и на потребителите.

4.12 Във връзка с това ЕИСК припомня основната необходимост от „кодекс“ (в смисъла на пакет от задължителни правила) за правата на потребителя на цифрови технологии, който да бъде договорен с представителите на гражданското общество.

4.13 Що се отнася до обществените поръчки (те представляват около 18 % от БВП на ЕС в доставки, услуги и строителни работи и са един от 12-те ключови елемента на Акта за единния пазар), възможността на възлагането им по електронен път достигна приблизително 60 % в Съюза, което е далеч от целта за 100 %, поставена за 2010 г. в първия План за действие за електронно управление i2010.

4.14 В становището си (4) относно Зелената книга за по-масово използване на електронните обществени поръчки ЕИСК препоръча въвеждането на механизъм за мониторинг на прилагането, с цел да се наблюдава осъщественият напредък, да се анализират пречките и да се предприемат коригиращи действия по отношение на въвеждането на електронните обществени поръчки в държавите-членки.

4.15 В същото това становище ЕИСК допълва, че в рамките на прилагането на електронните обществени поръчки държавите-членки следва да бъдат насърчавани да търсят новаторски решения за преодоляване на проблемите, свързани с търговските процедури и езиците, а Европейската комисия, поемайки ръководната роля, следва да служи за пример чрез въвеждане на електронните обществени поръчки в своите институции.

4.16 Въпреки че оперативната съвместимост, електронният подпис и електронната идентификация са ефикасно средство за насърчаване на развитието на транснационални услуги за електронно управление, те често се сблъскват с липсата на трансгранична и междусекторна правна основа, приложима към оперативната съвместимост, с различия в националните законодателства и избора от страна на държавите-членки на взаимно несъвместими решения.

4.17 За да се противостои на липсата на общи инфраструктура, архитектура и насоки, която може да доведе до увеличаване броя на оперативно несъвместимите решения, трябва да се разработят обща концепция и общи стандарти.

4.18 ЕИСК подкрепя Комисията в дейностите ѝ за оперативна съвместимост в областите на надежден информационен обмен, архитектура за оперативна съвместимост и оценка на последиците по отношение на ИКТ от новото законодателство на ЕС – всичко това в рамките на стратегията ѝ за оперативна съвместимост (EIS, european interopеrability strategy).

4.19 ЕИСК одобрява също така идеята Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС) да бъде използвана за това, заедно с организациите, които желаят да си сътрудничат за съвместното предоставяне на обществени услуги, да се определят редица общи елементи, като например речник, понятия, принципи, насоки, стандарти, спецификации и практики, като се подразбира, че многоезичието трябва да бъде насърчавано и че е задължително ежедневното осъвременяване на тези елементи.

4.20 При изграждането на трансграничните електронни услуги публичните администрации трябва да поставят споразуменията за оперативна съвместимост на основата на съществуващи официализирани спецификации или, при липса на такива, да си сътрудничат с общностите, работещи в същите области. При оценката и подбора на официализирани спецификации публичните власти трябва да използват структуриран, прозрачен и обективен подход.

4.21 ЕИСК приветства намерението на Комисията да публикува в кратък срок съобщение, предназначено за публичните власти и съдържащо насоки за обвързването на стандартизацията на ИКТ с обществените поръчки, което изглежда добър начин за разширяване на достъпа до обществените поръчки и за облекчаване на различните административни формалности.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON