Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и националните парламенти — Преглед на бюджета на ЕС“

На 19 октомври 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и националните парламенти: Преглед на бюджета на ЕС“

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 31 май 2011 г.

На 472-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 юни 2011 г. (заседание от 16 юни 2011 г), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 175 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.1 Прегледът на бюджета на ЕС не е изброяване на числа, а инструмент в полза на един политически проект. Днес Европейският съюз не разполага с бюджетни средства нито за осъществяване на своята политическа стратегия, нито за спазване на своите ангажименти, произтичащи от Договора от Лисабон.

1.2 Икономическата и финансова криза, започнала от Съединените щати, сериозно засегна Европа и причини нарастващи дефицити в повечето държави-членки. Това положение неминуемо се отрази върху изготвянето на финансовите перспективи за 2014–2020 г., но ЕС не бива да е негова жертва.

1.3 Следователно трябва да проявим въображение в определянето на „интелигентен европейски бюджет“, който ще даде на ЕС средствата за постигане на целите му, без да увеличава общата данъчна тежест върху гражданите и предприятията.

1.4 Понятието „подобаваща възвращаемост“ следва да бъде отхвърлено, тъй като противоречи на ценностите на солидарността и взаимната изгода на европейската интеграция. Напротив, важно е да се прилага субсидиарността чрез прехвърляне на европейско равнище на всичко, което е изгубило смисъла и ефективността си на национално равнище. ЕИСК приветства Европейската комисия за това, че предлага връщане към принципа на собствените ресурси, които могат да бъдат установени ex nihilo или да заменят националните данъци.

1.5 Европейският бюджет трябва да бъде укрепен и да има и лостов ефект. ЕИСК препоръчва допълняемост между националните и европейските бюджети, което би позволило постигането на икономии от мащаба при осъществяването на големите политически цели на ЕС. Ефективността на действията на ЕС ще нарасне и благодарение на по-системното използване на заеми от ЕИБ, публично-частни партньорства и създаване на еврооблигации за инвестициите.

1.6 От друга страна, за да покаже, че всяко евро ще се използва по-добре на европейско равнище, ЕС трябва да започне същинска революция в процедурите, които днес са твърде тежки, и да съсредоточи усилията си върху видими за гражданите проекти.

1.7 Единственият начин да се справим с предизвикателството на амбициозния бюджет е да спечелим битката за общественото мнение. Ето защо ЕИСК се надява да бъдат проведени и публикувани проучвания относно цената на не-Европа, в които да се подчертаят дублиранията в националните бюджети. Така ЕИСК се присъединява към инициативата на Европейския парламент и ще даде своя принос към нея.

1.8 За да се ползва с доверието на европейските граждани, бюджетът на ЕС трябва да бъде изряден от гледна точка на управлението, ефективността, прозрачността и контрола на административните разходи.

2.1 В съобщението си Комисията не крие желанието си да определи амбициозен подход, който да залегне в основата на финансовите перспективи на ЕС след 2013 г. ЕИСК приветства този факт, тъй като Договорът от Лисабон проправи пътя към изграждането на Европейски съюз, който вече притежава по-ясна политическа идентичност.

2.2 ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че понятието „подобаваща възвращаемост“ е още по-неподходящо днес, отколкото в началото на изграждането на Европа. Тази концепция, която твърде често е подривала изграждането на обединена Европа, смущавайки дискусиите, до голяма степен е отговорна за неговите недостатъци, закъснения и провали. Тя противоречи на духа на този съюз между държави и народи и на всяка рационална икономическа логика. Наистина, в един икономически, валутен и политически съюз печалбите и добавената стойност по своята същност трябва да бъдат от полза за всички. Европейският съюз беше постигнал напредък изцяло въз основа на мултипликационния ефект от съвместното ползване, което е противоположно на схващането за „подобаваща възвращаемост“.

2.3 Въз основа на тези съображения Комитетът вече изрази през 2008 г. мнението, че „при определянето на бюджетните политики не може да се пренебрегне вземането на едно основно решение: федерализъм или междуправителствена система. Ясно е, че степента на напредък на европейската интеграция се измерва също и въз основа на методите за финансиране на бюджета“ (1).

2.4 По този начин Комитетът желае също така да се извличат всякакви поуки от обективния анализ на функционирането на бюджета в настоящия му вид. Комисията правилно отбелязва късното стартиране на програми, присъщата сложност на системата и децентрализацията на изпълнението, което не доведе до положителни резултати. Тези пропуски трябва да бъдат анализирани в дълбочина с участието на всички заинтересовани участници, така че да се извлекат поуки за тяхното коригиране.

2.5 ЕИСК подкрепя четирите основни приоритета, определени от Комисията: изпълняване на ключовите приоритети на политиките, укрепване на добавената стойност, задължение за постигане на резултати, оптимизиране на взаимните ползи от солидарността. ЕИСК би желал да добави още едно изискване – видимото присъствие:

2.5.1 Текущата равносметка от бюджетните интервенции на ЕС не е удовлетворителна от тази гледна точка. Този недостатък е пречка за европейската интеграция, тъй като затруднява реалната подкрепа на гражданите и дава на държавите-членки аргументи за ограничаване на растежа на европейския бюджет. Това следва да се коригира от гледна точка както на изключително непрозрачната за гражданите бюджетна процедура, така и на оперативните постижения, които твърде често са поверителни, разпръснати в отделни малки проекти или скрити в рамките на процедурата за комплексни съвместни финансирания.

2.6 Според ЕИСК подобни промени в бюджетната политика на ЕС следва да бъдат част от обновяването на общностния метод, за което Комитетът изрично се е застъпил в становището си от октомври 2010 г., прието с огромно мнозинство (2).

3. В търсене на по-добро взаимно допълване между националното и европейското равнище

3.1 ЕИСК не може да приеме процесът на европейска интеграция, обусловен от отделените за него бюджетни средства, да бъде поставен в зависимост от въпроса за намаляването на публичния дефицит. Подобна концепция ще остави под въпрос политическите амбиции на Европейския съюз, произтичащи от Договора от Лисабон и от стратегията „Европа 2020“.

3.2 ЕИСК предлага да се организира взаимно допълване между националните бюджети и бюджета на ЕС около общи цели, по-специално чрез договори за партньорство в областта на развитието и инвестициите в стратегията „Европа 2020“. Това би означавало „интелигентно“ обединяване на националните и европейските ресурси за постигане на икономии от мащаба, за получаване на лостов ефект и за намаляване на дефицитите в националните бюджети чрез положителния ефект от обединяването на ресурсите.

3.3 Ето защо ЕИСК призовава Европейската комисия да отпусне необходимите средства за незабавното актуализиране на оценката за разходите за не-Европа, която не е преизчислявана след доклада Cecchini (3), представен от нея преди 23 години. Комитетът приветства желанието на Европейския парламент да излезе с инициатива в тази област. От своя страна, Комитетът възнамерява да участва пълноценно в дейностите в тази област и да допринесе активно за тази актуализация.

3.3.1 Гражданите и данъкоплатците в ЕС трябва действително да знаят каква сметка са принудени да плащат поради излишните двойни разходи за ограничения, които продължават да съществуват в административната и икономическата сфера. Те трябва да бъдат информирани за „икономии от мащаба“, които биха били от полза за европейските публични политики чрез по-голяма европейска интеграция. Например заради отсъствието на европейска транспортна система, макар и залегнала в Римския договор, гражданите всекидневно страдат от закъснения и нарушения на графика, а предприятията са с намалена производителност. Същото се отнася и до недостатъчната откритост на държавните поръчки, въпреки че според доклада Cecchini отварянето им към вътрешния пазар би донесло 2 милиона нови работни места.

3.4 ЕИСК набляга по-специално върху повличащия икономически ефект, който основателно може да се очаква при увеличаване на европейския бюджет въз основа на такива икономии от мащаба. Компенсирайки негативните последици от тежките изправителни мерки в публичните финанси на държавите чрез печалби от производителността, необходимостта от бюджетна дисциплина с цел справяне с дефицитите би могла да се съчетае със социално-икономическото възстановяване, за да се помогне на Европа да излезе от кризата и от „слабия“ растеж.

3.5 Този подкрепа за икономиката ще има положителен ефекти върху данъчните приходи, а оттам и върху възстановяването на публичните сметки. Интелигентната преоценка на европейския бюджет следва да даде възможност за откриване и поддържане на положителен икономически и финансов цикъл, основан върху съвместното използване на областите, в които има взаимно допълване. По този начин използването на взаимното допълване между националното и европейското равнище е предпоставка за устойчива консолидация на растежа и заетостта в Европа.

4.1 ЕИСК счита, че увеличаването на бюджета на ЕС е не само желателно, но и необходимо с оглед на мащаба на новите предизвикателства, изискващи общ отговор.

4.2 За целта той подкрепя предложението на Европейската комисия относно върховенството на система, основана на собствени ресурси, при която приходите ще постъпват пряко в бюджета на Европейския съюз, без да преминават през националното равнище. ЕИСК счита, че няма да има ефективна реформа на бюджета на ЕС, ако не се възстановят собствените целенасочени и устойчиви самостоятелни ресурси на мястото на националните вноски, въведени от 1980 г. със специален коректив в полза на Обединеното кралство и утвърдени впоследствие в споразумението от Фонтенбло през 1984 г., които само подсилват погрешната концепция за „подобаваща възвращаемост“.

4.3 Комитетът оценява разнообразието от направените в съобщението на Комисията предложения за нови ресурси, по-специално за финансовите транзакции и CO2.. Без да се произнася на този етап относно естеството на нови собствени ресурси, ЕИСК подчертава необходимостта всички предложения в тази област да бъдат съпровождани с оценка на въздействието, позволяваща по-доброто им изследване. Комитетът би желал да се разгледа и възможността за прехвърляне на данъците или частите от съществуващите данъци от национално към европейско равнище по примера на системата за ДДС. В това отношение би могло да се предвиди прехвърлянето на част от корпоративния данък, ако той разполага с обща данъчна основа във вида, предложен от Европейската комисия.

4.4 ЕИСК очаква от такава реформа потенциалното прекратяване на националните корективи, които вече няма да бъдат оправдани в един обновен европейски бюджет, осигуряващ по-голяма добавена стойност за всички държави-членки.

4.5 ЕИСК настоява също така за спазване на три принципа, които счита за необходими за успешната реформа на средствата от бюджета на ЕС:

4.6 ЕИСК смята, че докато се чака ЕС да постигне по-висока степен на интеграция, би могло да се прилагат иновативни формули, обединяващи чрез специализирани агенции или чрез всяка друга формула националните бюджети и бюджета на ЕС в области като научните изследвания и развойната дейност, иновациите, помощта за развитието, финансирането на големите инфраструктури. Тези формули биха позволили ефективното интегриране на приоритетите и ресурсите, като на всяко политическо равнище на компетентност – национално и европейско – се запази способността му да упражнява контрол.

5. За по-голяма насоченост към европейската добавена стойност на мерките за намеса

5.1 Комитетът подчертава необходимостта от правилно гарантиране на съобразността на бюджета на ЕС с целите и ангажиментите на стратегията „Европа 2020“. Освен съответните бюджетни средства това предполага явни връзки между предвидените от бюджета намеси и отделните стълбове на стратегията „Европа 2020“.

5.2 Комитетът подчертава по-специално необходимостта от ефективни бюджетни мерки в области, в които се ангажира отговорността на Европейския съюз, на първо място - заздравяването на икономическия и валутен съюз, укрепването на солидарността между държавите-членки на ЕС и прилагането на новите политики, произтичащи от договора от Лисабон: енергетика и климат, правосъдие и вътрешни работи, външна политика.

5.3 Неотдавнашните кризи в еврозоната подчертаха необходимостта от развиване най-вече на солидарността в рамките на икономическия и валутен съюз. Наличните ресурси от бюджета на ЕС оказаха спешна помощ, която беше от полза, в очакване на създаването на стабилизационен фонд. Решението за интегриране на този механизъм за стабилизиране в Договора представлява нов етап в европейската солидарност, но и в амбицията ѝ за политическа и икономическа интеграция, за да укрепи устойчиво икономическия и паричен съюз като важен етап от европейската интеграция и от икономическото и социално сближаване на единния пазар. Особено наложително е да се съживи икономическият съюз, който изостава зад паричния, като го отслабва. Няма как стратегията „Европа 2020“ да успее, ако това разминаване не бъде преодоляно. Тази перспектива би трябвало да бъде по-задълбочено проучена в документа на Комисията.

5.4 Другият основен приоритет за бюджета на ЕС, както правилно отбелязва Комисията, е укрепването на политиките от магическия триъгълник „научни изследвания, иновации, образование“, които са в сърцевината на предизвикателство като глобализацията.

5.4.1 Но с бюджет, който е едва 4 % от средствата за публични изследвания в Европа, положението, възникнало в резултат на световните предизвикателства, не може да се промени из основи. Трябва да се намерят начини, по-специално финансови, за превръщането на европейските програми в истински инструменти за подобряване на конкурентоспособността на европейската индустрия.

5.4.2 Интегрирането по един или друг начин на националните програми към Европейската рамкова програма за научни изследвания е от съществено значение за постигане на икономии от мащаба и на масовост. Ще трябва да се гарантира също така, че тя се съсредоточава върху ключови сектори, да се отчита специфичното стартово положение на всяка държава-членка и да се способства за отстраняване на констатираните недостатъци, по-специално административната тежест и забавяния.

5.4.3 Европейската иновационна политика трябва да залегне в основата на научните изследвания в Европа, макар че до този момент Комисията я е разглеждала само като страничен продукт на изследователските дейности. Европейската комисия беше длъжна да предложи промяна, както и направи в неотдавнашното си съобщение „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ – Съюз за иновации“ (COM(2010) 546 окончателен).

5.4.4 ЕИСК припомня по-специално исканията, които е представил, за много по-амбициозна политика, съчетаваща подпомагане на предприемачеството, отваряне на националните мрежи за подкрепа и разпространение на иновациите, европейска политика на „клъстери“, за да могат да се проявят „европейски шампиони“ вместо „национални шампиони“. Комитетът приветства решението да се установи по-тясна координация за създаването на патент на Общността. Нейното изпълнение трябва да се реализира възможно най-скоро, за да се сложи край на едно положение, което в продължение на десетилетия сериозно вреди на конкурентоспособността на ЕС.

5.4.5 В областта на образованието ЕИСК е призовавал за по-амбициозни инициативи, по-специално за откриване на нови „европейски училища“, отворени за всички, като залог на засилена европейска идентичност, за появата на истински европейски университети (4) и за европейска политика на нови умения за нови работни места (5).

5.4.6 Комисията следва да отделя по-голямо внимание на обективните анализи на последствията от политиките на ЕС и на точното съответствие на данните от приложенията с основния документ.

5.5 Политиката на икономическо, социално и териториално сближаване също е пряко изражение на европейската солидарност. ЕИСК ще се противопостави на всяко разрушаване на тази политика, която е символ на Съюз „между народите“. Комитетът иска обаче тя да бъде обновена с цел подобряване на ефективността, по-специално чрез опростяване на начините на управление, съсредоточаване повече върху ключови проекти, свързани с европейски приоритети, и осигуряване на по-голямо участие на икономическите и социалните дейци. В този смисъл ЕС трябва активно да действа срещу изключването на най-уязвимите групи от населението и да подкрепя най-отдалечените и необлагодетелствани поради спецификите си райони, за да могат да участват пълноценно в икономическия и социалния напредък. От тази гледна точка, предвид положението със заетостта, Европейският социален фонд е инструмент, който следва да бъде предпочетен (по-специално с оглед на неговото финансиране) за изпълнението на Европейската стратегия по заетостта. Тя трябва да бъде в основата на целта за „приобщаващ растеж“ от стратегията „Европа 2020“.

5.6 Основен приоритет на бюджета на ЕС, в пряка връзка с целта ЕС да стане по-ефективен, по-единен и по-близък до гражданите, трябва да бъде увеличаването на инвестициите в европейски обществени блага. Този приоритет с право е споменат от Комисията. Трябва обаче да бъде уточнен и конкретизиран. От своя страна, ЕИСК възнамерява да задълбочи съвместните дискусии с икономическите и социалните участници, за да се изяснят нуждите и целите. ЕИСК вече акцентира върху редица изисквания в тази област.

5.6.1 На първо място ЕИСК подчертава необходимостта от развиване на истински услуги от общ интерес на европейско равнище, в допълнение към дейността на националните органи и в партньорство с европейските потребители, за да се гарантира правилното организиране и сигурността на Съюза в областите под неговата колективна отговорност.

5.6.1.1 Това се отнася особено до организацията на вътрешния пазар и митниците, но и до нови области, в които държавите-членки са решили да му прехвърлят някои правомощия: имиграционна политика и политика за предоставянето на убежище, правосъдие и вътрешни работи, създаване на европейска дипломатическа служба, външни дейности и охрана на външните граници.

5.6.2 ЕИСК подчертава също така необходимостта от увеличаване на трансевропейските инвестиции в инфраструктурата, включително за да се подпомогнат тези европейски услуги от общ интерес и за да им се позволи да функционират правилно. Твърде много закъснения са били натрупани след Бялата книга на Комисията, представена от Жак Делор през 1993 г., чиито предложения и методология не бяха последвани от конкретни действия. Голяма част от територията на ЕС, особено в наскоро присъединилите се страни, остава извън областта на основните обменни потоци именно поради липсата на такива действия. Сред приоритетите в областта на инфраструктурите, които трябва да се осъществят, ЕИСК набляга на структурните проекти, като например спецификациите за Единното европейско небе (6), линиите за високоскоростни влакове или мрежите от плавателни канали. Необходими са големи инвестиции от европейски мащаб в енергийната политика, за да се гарантира по-голяма независимост на снабдяването и да се инвестира в безопасността, ефективността и възобновяемите енергийни източници.

5.6.3 Следва да се споменат и нуждите от съвместни инвестиции в областта на иновациите, за да се отговори на новите предизвикателства, свързани с конкурентоспособността и сигурността в областта на телекомуникациите, околната среда и гражданската защита.

5.7 Що се отнася до Общата селскостопанска политика (ОСП), ЕИСК припомня позицията си в полза на нейното обновяване (7). Става въпрос за адаптирането ѝ към новите предизвикателства, без тя да се ренационализира или да се пренебрегват принципите, в които се състоят нейните заслуги: вътрешна и външна солидарност, качество на производството на храни, общностни преференции, териториално сближаване на селските райони, по-специално планинските и островните. Действително един от приоритетите на ОСП е именно засилването на ролята на селскостопанските производители. Освен това, тя трябва да допринесе за устойчивото управление на природните ресурси, като позволи да се отговори положително на големите предизвикателства, като борбата срещу изменението на климата, опазването на околната среда и биологичното разнообразие (8).

5.8 Що се отнася до външната политика и до политиката на помощ за развитието на трети страни, ЕИСК потвърждава позицията си в полза на рационализиране на представителството на ЕС и държавите-членки, както и на укрепване на ефективността на европейската помощ в допълнение към националните помощи и в по-тясно сътрудничество с пряко засегнатите икономически и социални партньори.

5.9 По отношение на помощта за развитието, при която трябва да се гарантира проследяемостта на нейното използване, ЕИСК смята за целесъобразно да се обединят националните и европейските програми, както от съображения за ефикасност и последователност, така и за да се осигури по-голямо видимо присъствие на европейската помощ. Във връзка с това ЕИСК припомня, че клаузата в споразуменията от Котону, според която 15 % от помощите на ЕФР се отпускат за дейности, провеждани от недържавни участници, е изготвена по негова инициатива. Комитетът предлага този принцип да се прилага и да обхване всички програми за развитие.

6.1 Предвид нелекото положение, в което се намират европейските публични финанси, европейският бюджет трябва да даде пример за добро управление. Без да се изпада в евтина демагогия относно административните разходи на европейските институции, много по-ниски в сравнение с тези на националните администрации (например в Европейската комисия работят не повече служители, отколкото в парижкото кметство!), ЕИСК препоръчва да се вземат мерки за отразяване на видимото участие на европейските институции в направените от държавите-членки административни икономии. Същевременно институциите, включително ЕИСК, трябва да внимават с процедурите на набиране на служители и на тяхното повишаване, със залегналите в Договора принципи на равни възможности и недискриминация. ЕИСК отбелязва обаче, че това добро управление предполага и осигуряване на средства за участие на европейското гражданско общество в европейския дебат.

6.2 Помощите, отпускани от бюджета на ЕС за държавите-членки, също трябва да се подчиняват на по-строги условия, по-специално бенефициерите да спазват законодателството на ЕС и решенията на Съда на Европейските общности, и да се проверява съвместимостта на помощите на ЕС с правилата на конкуренцията.

6.3 Изправени пред предизвикателствата на сближаването на икономическите политики в рамките на ИПС, помощите следва да се съсредоточават и върху условията за спазване на дисциплината на пакта „Евро плюс“.

6.4 Помощите за трети страни следва да бъдат обвързани с възможността за проследяване на финансовото им използване, със спазването на техните ангажименти, особено по отношение на икономическите и социалните реформи, за да се приспособят към отварянето, партньорствата, участието на социално-професионалните дейци от гражданското общество.

6.5 Развитието на еврото и необходимостта от засилване на съгласуваността в еврозоната спрямо пазарите също предлагат възможности (за съжаление недостатъчно използвани) за новаторски политики за получаване и отпускане на заеми в цяла Европа, увеличавайки въздействието на помощите от бюджета на ЕС. ЕИСК препоръчва най-напред засилена координация между ЕЦБ, Еврогрупата и ЕИБ, приветства окуражаващите резултати от първите еврооблигации и би желал да се разширят области като образованието, научните изследвания, промишлеността и инфраструктурата в ЕС. Успоредно с това създаването на този „Европейски трезор“ би могло да се използва при определени строги условия и дисциплина, за да обедини значителна част от дълговете на държавите-членки. Целта е чрез тези инструменти да се утвърди вътрешната солидарност на Европейския съюз и доказателството за неговата политическа ангажираност в подкрепа на необратимостта на еврото.

6.6 ЕИСК призовава за по-добро определяне на проектите, финансирани от Европейския съюз, за да се съсредоточи върху това, което има най-висока европейска добавена стойност. Поради това ЕИСК настоява за смекчаване на правилата на „допълняемостта“, която вече не трябва да се разглежда проект по проект, а по-цялостно - чрез стратегически партньорства с държавите-членки.

6.7 Ускоряването на процедурите за определяне на приоритетите и за отпускане на кредитите също може да помогне да се отговори на определени нужди. Комитетът вече препоръча да се проучи по-широкото използване или на специализирани агенции, или на „цялостни субсидии“, отпускани на юридически лица, които работят „по места“, например региони или организации на гражданското общество. Този похват, на който ЕИСК отдава предпочитание, доказа своята ефективност в областта на регионалната политика и може да бъде разширен и към всички финансови дейности на ЕС.

6.8 Колкото до големите инвестиционни проекти, използването на заеми от ЕИБ и от частни източници трябва да се насърчава в правна рамка, както е формулирана в едно неотдавнашно становище на ЕИСК (9). Нейното по-мащабно развитие би позволило да се навакса изоставането на ЕС в инфраструктурите и да се финансират големите технологични проекти, които обуславят конкурентоспособността ни в условията на глобализация.

6.8.1 Освен това ЕИСК счита, че извънредните ситуации могат да изискват по-голяма гъвкавост и по-адаптирани механизми, по примера на Фонда за приспособяване към глобализацията (10).

Брюксел, 16 юни 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Становище на ЕИСК относно „Реформата на бюджета на Европейския съюз и бъдещото му финансиране“, ОВ C 204, от 9.8.2008 г., стр. 113.

(2) Становище на ЕИСК относно „Обновяване на общностния метод (насоки)“, ОВ C 51 от 17.2.2011 г., стр. 29.

(3) Доклад Cecchini на тема „Цената на не-Европата“, Paolo Cecchini, 1988 г.

(7) Становище на ЕИСК относно „Укрепване на европейския модел на хранително-вкусовата промишленост“, ОВ C 18 от 19.1.2011 г., стр. 1.

(10) Становище на ЕИСК относно „Реформата на бюджета на Европейския съюз и бъдещото му финансиране“, ОВ C 204 от 9.8.2008 г., стр. 113.