Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“

На 9 ноември 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка – Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 31 май 2011 г.

На 472-рата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 юни 2011 г. (заседание от 16 юни), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 133 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 14 гласа „въздържал се“.

1.1 Накратко, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита за правилни основните елементи на политиката на сближаване, определени от Европейската комисия:

1.2 Според ЕИСК тези цели са изпълними, ако едновременно с тях:

1.3 Не бива да се забравя, че политиката на сближаване, наред с развитието и намаляването на различията между регионите, трябва активно да допринася за подобряването на услугите и на икономическите и социалните условия за гражданите.

1.4 За този процес допринася цялостното подобряване на икономическия контекст и на условията, в които се развиват предприятията, тяхната производителност и конкурентоспособност, особено що се отнася до МСП, микропредприятията и занаятчийските предприятия. По тази причина следва да бъдат пряко привлечени за участие представителните организации на предприятията с териториална насоченост или, по-специално, онези, които принадлежат към сектори, считани за приоритетни от ЕС, заедно с профсъюзите и гражданското общество.

1.5 В контекста на териториалното, подтериториалното, подрегионалното и подсекторното сближаване интересно решение, на което би могло да се даде предимство, може да бъде развитието (с цел 3) на трансграничното междурегионално сътрудничество, като се подкрепи с повече ресурси териториалното сближаване в регионите и макрорегионалната стратегия за еврорегионите (Балтийско море, Средиземно море, Адриатическо море, Алпийско-адриатически-Дунав, Атлантическа ос).

1.6 ЕИСК счита, че е необходимо да се положи максимално усилие от страна на Комисията и държавите-членки, за да се насърчи обменът на информация относно добрите практики, помощта за местните администрации с цел управление на програмите, включително чрез процеси на вътрешно реформиране и реформа на участващите сектори.

1.7 В действителност установяването на приоритетите в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и гарантирането на постигането на целта за тематична концентрация на ресурсите ще бъде възможно единствено чрез по-голямо ниво на познание относно резултатите от инвестициите, което е все още недостатъчно, както и чрез изготвянето на специфични проучвания за въздействието.

1.8 ЕИСК споделя и избора да се отчита разпределението на секторите с висок растеж във всички европейски региони, разделени на региони по цел „Сближаване“, региони в преход и региони по цел „Конкурентоспособност и заетост“. Все пак остава да бъде решен проблемът за подялбата на ресурсите между бедните региони (80 % от фондовете) и другите региони (оставащите 20 %), макар че този избор помага да се разреши проблемът за съфинансирането.

1.9 Във всеки случай ЕИСК счита за основно координирането на съвкупността от предложения и политики, посочени от Комисията, т.е. между стратегията „Европа 2020“, политиката на сближаване, ОСП, енергийната политика, транспорта, околната среда, научноизследователската дейност и т.н., и по-конкретно между дейностите, финансирани от ЕСФ, и тези, финансирани от ЕФРР, като се има предвид, че ЕСФ би трябвало да привилегирова европейската стратегия за заетостта, осъществяването на Социалната програма, качественото обучение, инициативите за младежите и обучението по европейски въпроси на действащите лица в политиките на сближаване.

2.1.1 Стратегия „Европа 2020“: ЕИСК счита, че политиката на сближаване не трябва да бъде в изключителна услуга на стратегията „Европа 2020“; напротив, за да бъде последната правдоподобна, тя трябва да намери форми на самостоятелно финансиране чрез издаване на еврооблигации.

2.1.2 Политиката на сближаване трябва да поддържа основните си цели, катосолидарността между народи и между територии и развитието.

2.1.3 Среща на върха на Европейския съюз: политиката на сближаване и всички фондове, предоставени за нея, трябва да бъдат предмет на ежегодно разискване и преглед в рамките на специална среща на върха на ЕС. Това е необходимо както поради стратегическото значение на политиката на икономическо и социално сближаване, така и поради нейните връзки с макроикономическата политика в рамките на едно европейско икономическо и социално управление.

2.1.4 Пакт за стабилност и санкции: според ЕИСК е необходимо да се обърне по-голямо внимание на стимулите отколкото на санкциите, за да не бъдат допълнително наказвани най-задлъжнелите и следователно най-рискови региони. Дори е желателно, в рамките на настоящия проект за реформа на пакта за стабилност и растеж, да се изключат от бюджета инвестициите за научноизследователска дейност, образование и обучение, които не следва да бъдат смятани за текущ разход. Целта на това е да не се поставят в неблагоприятно положение по-бедните региони, които в най-голяма степен се нуждаят от общностна помощ.

2.1.5 Приоритетите трябва да се определят в ограничен брой, като се съобразят с предвиденото в целите на различните фондове и стратегията „Европа 2020“. По-специално е необходимо да се посочат политиките, насочени към постигането на единен пазар, към който политиката на сближаване трябва да се стреми. Приоритетите трябва да бъдат определени на среща на върха на ЕС, която да е предшествана от споразумение между публичните органи и социално-икономическите партньори на всички равнища.

2.1.6 Социално-икономическото партньорство, с разпространението на добрите практики, успоредно и/или съвместно със споразуменията между публичните органи, трябва да се превърне в обичайна и задължителна процедура, която съпътства всички процеси на определяне, изпълнение и оценка на политиката на сближаване. Като такова то трябва да бъде пряко свързано със система от условия. ЕИСК изразява желание принципът на член 11 от общия регламент, с който се определят правилата на партньорството, да обхване всички структурни фондове.

2.2.1 Правилата на съфинансиране трябва да бъдат разграничени въз основа на условията за развитие и икономическите и социални възможности на зоните и областите, участващи в политиката на сближаване, по-специално въз основа на дохода, параметрите за изчисляването на който следва да бъдат целесъобразно преразгледани (1), и на бюджета на регионите.

2.2.2 Предварителнатасистема от условия трябва да бъде насочена към подобряване на качеството на разходите, да бъде свързана с осъществяването на целите, като прави по-ефективни участващите администрации и по този начин оптимизира използването на фондовете, без да се превръща в санкция, например за най-задлъжнелите региони.

2.2.2.1 С други думи е необходимо държавите-членки да създадат благоприятни условия за институционалните реформи, необходими за гарантирането на структурното приспособяване, насърчаването на иновациите и създаването на работни места, с цел намаляване на социалното изключване. ЕИСК смята също, че е изключително необходимо прилагането на тази политика да се извършва в съгласие със социално-икономическите партньори на всички равнища като условие за отпускане на финансиране.

2.2.3 Традиционнитепоказатели за избор на области на действие трябва да бъдат допълнени с други параметри, например делът на заетите, на бедните, на учащите се, нивото на образованието, на професионалното обучение, на услугите и на екологичната устойчивост.

2.2.4 Оценката на въздействието трябва да стане централен елемент в политиката на сближаване, не само като предварително условие, за да се провери ефикасността и нивото на постигнатите цели. Трябва да бъде извършена чрез общи параметри определени на равнище ЕС, които да бъдат задължителни в целия ЕС.

2.2.4.1 Въпреки че анализът, основаващ се на резултата, е много по-интересен от анализа, основаващ се на контрола на финансовото управление, за практическото му прилагане ще е необходима дълга подготовка и определяне на точни критерии. Резултатите от дадено действие, по-специално с „нематериален“ характер, като обучението или инвестициите за развитие, не могат да бъдат измерени по друг начин, освен с течение на времето. Преминаването към анализ, основан на резултата, ще изисква предварително обучение на вносителите на проекти и административните органи. ЕИСК предлага тази формула да се експериментира в периода 2011-2013 г. в няколко региона, избрани въз основа на качеството на съществуващото партньорско управление.

2.2.5 Опростяването трябва да стане основна цел на политиката на сближаване. То може да бъде постигнато чрез олекотяване на административно-счетоводните процедури, подобряване и засилване на критериите за мониторинг и оценка и намаляване на процедурите, които съпътстват представянето на планове и/или проекти. Прегледът на счетоводните процедури може да се извърши с участието на всички заинтересовани субекти в партньорство със Сметната палата.

2.2.5.1 По-конкретно следва да се приложи принципът на „обслужване на едно гише“, както на етапа на представянето на проектите, като се уеднаквят формулярите на различните фондове и между фондовете, така и на етапа на счетоводната проверка, като се хармонизират финансовите правила и правилата на различните програми и като се извършва един единствен контрол, който да важи пред всички заинтересовани инстанции.

2.2.5.2 Синергията между различните програми: от съображения за яснота, простота и ефикасност е необходимо да се търси възможно най-силната допълняемост между всички програми, засягащи едни и същи участници на една и съща територия, както между европейските, националните и териториалните програми, така и между различните видове финансиране от страна на ЕС. Липсата на синергия е една от причините, обясняващи непълното усвояване или слабото въздействие на структурните фондове и общностните програми като цяло.

2.3 Обучение: това е друг съществен инструмент, необходим, за да се постигнат целите на сближаването, в това число и целта за по-добро използване на фондовете.

3.1 Принципите на сближаване и солидарност представляват два от основните стълбове в Договора, член 174 от който гласи: „За да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване“.

3.2 Освен това е налице и още един елемент, особено важен в контекста на последните две разширявания: „Съюзът има за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони“.

3.3 Тези два принципа, които представляват основата на интеграцията на европейските народи и територии, не трябва никога да бъдат забравяни, особено от онези, които действат от името и за сметка на ЕС.

3.4 Следващата година Европейската комисия ще направи предложение за новия европейски бюджет след 2013 г. (на 19 октомври 2010 г. вече беше публикувано специално съобщение), но искането, отправено до Съвета (декември 2010 г.) от страна на някои правителства, да не се увеличава бюджета на ЕС, не дава добри надежди, макар че ще бъде придружено от законодателно предложение относно структурните фондове.

3.5 Петият доклад на Европейската комисия за политиката на сближаване, с неговите заключения, написан на нов език, се вписва в този контекст, в тясна връзка със стратегията „Европа 2020“.

4.1 В заключенията на Петия доклад Европейската комисията засяга различни теми, с подход до голяма степен различен от обичайния, във връзка с които се опитва да даде отговори и указания, в очакване да приключат консултациите, които започна чрез 13-те въпроса в своя доклад.

4.2.1 Увеличаване на европейската добавена стойност на политиката на сближаване

4.2.1.1 Комисията смята да постигне тази цел чрез:

4.2.2 Укрепване на управлението на политиката на сближаване

4.2.3 Рационализиране и опростяване на процедурите по управлението

4.2.5 Организация на политиката на сближаване

4.3.1 Комисията си запазва правото, въз основа на отговорите на въпросника, да прецизира предложенията, отнасящи се до Петия доклад.

5. Съобщение на Европейската комисия: общи бележки (2)

5.1 Петият доклад на Комисията предлага, с цел увеличаване на добавената стойност на политиката на сближаване, въвеждането на редица много амбициозни реформи, целящи да подобрят ефективността на разходите на държавите-членки и опростяване на тяхното управление. ЕИСК споделя главната насоченост на Комисията в предложенията за реформа.

5.2 Това е усилие, което трябва да се приеме и оцени, но има опасност да се окаже недостатъчно, ако някои плахо представени предложения не се преобразуват в конкретни решения и действия, по-специално що се отнася до тясната и почти уникална връзка на структурните фондове със стратегията „Европа 2020“.

5.3 В действителност, независимо от усилието, анализът на положението не е реалистичен, макар че е представен под формата на консултация (по-скоро обща), която оставя на заден план основните въпроси.

5.4 Например да се повери само на политиката на сближаване „мисията“ на основен двигател на растежа изглежда много амбициозен и приемлив проект, при условие че е налице радикална промяна на политиката на сближаване и трайна съпътстваща политика за подпомагане на прилагането ѝ. Друг въпрос е необходимостта Европейският съюз да разполага с обща икономическа политика.

5.4.1 В противен случай предложението рискува да бъде илюзорно или поне ограничаващо. Затова, за да се насърчи тази цел и да не се загуби принципът на сближаването, би било необходимо самата стратегия „Европа 2020“ да разполага със собствени средства, включително чрез европейски заем, и да се ръководи от същия принцип. Освен това е нужно да участват на равни начала всички останали политики на ЕС, включително и ОСП. Само по този начин структурните фондове няма да изгубят своето начално „призвание“, като се превърнат в един от инструментите на териториалното развитие. ЕИСК изразява съжаление, че в Петия доклад не се споменава политиката за селските райони, така както и в ОСП не се говори за политиката на сближаване.

5.5 В съобщението Комисията отбелязва с основание, че добавената стойност на политиките на сближаване е предмет на периодични дискусии от страна на университетски преподаватели, в чиито емпирични анализи често се подчертава, че въздействието на тези политики е трудно измеримо. Това може да се дължи на факта, че показателите на териториалното сближаване невинаги са избрани по подходящ начин. Комитетът смята, че на тези въпроси трябва да се обърне по-голямо внимание отколкото досега.

6. Специфични бележки (по четирите цели, определени от Комисията)

6.1 Относно целта „Укрепване на стратегическото планиране“, която трябва да бъде постигната в контекста на стратегическа рамка, новото в предложението на Комисията се състои главно в това да се предложи последователност и да се създаде по-функционална връзка между целите на стратегията „Европа 2020“ и дейностите, определени на национално равнище чрез оперативните програми.

6.2 ЕИСК оценява тези новости, но счита, че основният проблем, който трябва да бъде решен, засяга връзката между годишните планове за стабилизиране на публичните финанси, изготвени от държавите-членки и съгласувани с ЕС (национални планове за реформи), и политиката на сближаване. Темата е много актуална поради различието в административните разпоредби, действащи в страните от ЕС, и тяхното различно равнище на държавен дълг.

6.3 Остава да бъде решено, освен това, дали политиката на сближаване трябва да остане основно независима политика от гледна точка на избора на своите приоритети и бъдещи действия или да запази един вид подчинение на решенията на икономическата политика на национално равнище за ограничаване на държавния дълг. ЕИСК счита, че на този проблем трябва се обърне голямо внимание от страна на главните институции на ЕС (Европейски парламент, Комисия, Съвет) и от страна на националните институции, за да се намерят решения за запазване на последователността между целите на стратегията „Европа 2020“ и новото управление на политиката на сближаване, която обаче не може да бъде подчинена на първата.

6.4 Втори важен аспект на стратегическото планиране засяга предложението на Комисията да въведе нова система от предварителни условия, целяща определянето на принципите, които държавите-членки трябва да следват и прилагат, за да се подобри ефективността на политиката на сближаване. Предвид критиките, повдигнати от много от държавите, очевидно е усилието на Комисията да въведе условия, които да гарантират по-голяма ефективност на инвестициите. Необходимо е обаче да се предотврати утежняването на процедурите, като регионите не трябва да се „наказват“ за обстоятелства, които не са възникнали по тяхна вина (дефицит на националните държави).

6.5 ЕИСК оценява положително минималните условия за достъп до финансиране и за гарантиране на управлението на ресурсите, наложени от Комисията, включително чрез предоставяне на стимули на държавите-членки за изпълнение на необходимите реформи. ЕИСК счита освен това, че главното усилие на Комисията и на държавите-членки трябва да бъде насочено преди всичко към въвеждането на вътрешни процеси на реформи на институциите и секторите, които са най-силно заинтересовани от политиката на сближаване (околна среда, пазар на труда, образование, професионално обучение, иновация).

6.6 Налагането на санкции или аналогични мерки от страна на Комисията спрямо държава-членка, което да води до прекратяване/връщане на средствата на ЕС, следва да се предвиди само в случаи на по-големи нередности и/или несъответствия с принципите и разпоредбите на политиката на сближаване.

6.7 Друг положителен аспект се отнася до предложението, споделено от Комисията и държавите-членки, ресурсите на политиката на сближаване да се насочат към ограничен брой приоритети (виж също становище ECO/230), тъй като ресурсите на политиката на сближаване не са достатъчни за финансиране на многобройните нужди на регионите със забавено развитие. Всъщност ЕИСК счита, че политиката на сближаване може да се окаже по-ефективна, ако е насочена към поддържането на материални и нематериални инициативи с голямо икономическо, социално и териториално въздействие.

6.8 Независимо от това, определянето на приоритетите и съдържанието на инициативите за финансиране са един от най-трудните проблеми за решаване, имайки предвид многобройните искания от страна на регионалните и националните органи за действия в напълно противоположна посока.

6.9 Партньорството, както ЕИСК неведнъж е заявявал (3), може да представлява истинска добавена стойност в тази посока; затова Комитетът оценява положително указанието на Комисията, при условие че не става въпрос само за публичното партньорство, а по-специално за икономическо, социално и гражданско партньорство, с конкретно участие, във всички етапи и на всички равнища, на заинтересованите социални и граждански партньори с право на глас. Освен това би било целесъобразно на партньорите да се предостави финансиране за техническата помощ.

6.10 ЕИСК споделя необходимостта от реформиране на принципа на допълняемост и съфинансиране, за които са предвидени реформи, които да свържат и двете с необходимостта да се предвидят диференцирани проценти за финансово участие, „за да отразят по-добре равнището на развитие, добавената стойност на ЕС, видовете дейности и бенефициери“.

6.11 Споделя се също и предложението за учредяване на трета категория региони за регионите, чието икономическо положение понастоящем ги поставя на равнище, по-високо от 75 % от средното в ЕС, но все още по-ниско от 100 % (90 %), защото това може да опрости проверката и прилагането на принципа на съфинансиране, като се отчете възможността за разширяване на използването на ресурсите, макар и в ограничено количество, във всички региони.

6.12 Относно принципа на допълняемост е необходимо да се определят по-добре видовете дейности, за които се изисква национален финансов ангажимент, като се уточни приносът от гледна точка на добавената стойност, последиците за заетостта, стимулите за растежа. Намаляването на приоритетите и на дейностите за финансиране в държавите-членки би трябвало да улесни и същевременно да направи по-гъвкаво приложението на принципа на допълняемост.

6.13 За втория принцип могат да се предвидят различни проценти на съфинансиране – по-ограничени за регионите, които са по-далеч от средното равнище за ЕС, с ясната цел да се улесни финансирането на специфични дейности за местно развитие, и по-високи за регионите, които не са толкова отдалечени от средното равнище.

6.14 Третата голяма цел засяга опростяването на процедурите на управление на общите програми. Това е тема, по която има единодушно съгласие на всички държави-членки и която ЕИСК винаги е подкрепял в своите становища, за да се улесни изпълнението на програмите на политиката на сближаване. Това е и цел, която отчита различните правила, (административни, счетоводни и др.) на държавите и регионите, като се има предвид фактът, че непрекъснатите промени, особено когато се натрупат, също създават пречки и причиняват забавяне.

6.15 ЕИСК счита за напълно неподходящо и трудно за изпълнение предложението да се изисква от органите, отговорни за управление на програмите, да представят годишен отчет за разходите, съфинансирани от ЕС (с включени независими одитни становища), като се вземат предвид начините и сроковете, които понастоящем са необходими за извършване на процедурите по възлагане на обществени поръчки на ЕС.

6.16 Ако става дума за „повишаване“ на отговорността на националните и регионалните органи, по-специално на онези, които срещат по-големи трудности и/или отчитат по-голямо забавяне при изпълнението, проверката на резултатите може да се повери на независими структури, акредитирани на европейско равнище, поне две години след започване на програмния период. В случай на административна отговорност или значителни отклонения спрямо очакваните резултати, Комисията може да реши, в зависимост от сериозността на установените нередности, да закрие програмата, да спре плащанията или да поиска връщане на изплатените суми.

6.17 Националните и регионалните администрации трябва да покажат своите способности за ефективно планиране и управление на разходите при съфинансирането. Този резултат може да се постигне не чрез увеличаване на проверките на темпа на разходите (изисквайки годишни баланси), а като се провери дали е гарантирано качеството на предвидените или осъществени инвестиции, дали са спазени сроковете за изпълнение на мерките и дали са били приложени ефикасни процедури за оценка и контрол.

6.18 Налице са и други важни иновации, които ЕИСК споделя и които засягат по-специално:

6.18.1 ЕИСК счита, че за всяка една от тези иновации трябва внимателно да се определят целите, да се преценят наличните ресурси и да се опишат точно условията и сроковете на изпълнение.

6.18.2 Последователността и устойчивостта на тези предложения трябва да бъдат внимателно проверени в контекста на четирите цели, поставени от реформата на политиката, и на тяхното действително приложение в регионите и териториите, които са все още много далече от средните стойности за ЕС, що се отнася до икономическото развитие, производствената ефективност, социалното включване и качеството на живот.

6.19 По отношение на следващите финансови перспективи Комисията отново предлага да се приложи критерият за 75 % от средния БВП на глава от населението, изразен като паритет на покупателната способност (ППС), за да се определи допустимостта на тези региони, прилагайки критерия за конвергенция. ЕИСК обаче предлага да се обсъди възможността за въвеждане на други параметри, които могат да представят по най-добрия начин обективните условия в отделните региони и територии на ЕС.

7. Бюджетът на ЕС, политиката на сближаване и стратегията „Европа 2020“

7.1 Перспективите за бюджета на ЕС след 2013 г. със сигурност не са окуражаващи. Срещата на върха в края на 2010 г. не оставя място за съмнения. Някои държави (само някои ли?) намират оправдание в мерките за фискална дисциплина, наложени вследствие на кризата, за да не увеличат наличните ресурси, освен символично, като забравят, че политиката на сближаване поглъща по-малко от 1 % от БВП, докато някои държави-членки са инвестирали около 24 % от БВП, за да спасят банките!

7.2 ЕИСК счита за важна стратегията „Европа 2020“, на която ЕС изглежда възнамерява да заложи изцяло. Съществува обаче риск тя да се окаже неуспешна без подходящо пряко финансиране, което би било желателно да се набави чрез издаване на европейски облигации. Освен това в най-слабите региони, заинтересовани от сближаването, би било целесъобразно да се остави гъвкавост на действията, в зависимост от техните специфики, за да се насърчи интеграцията между двете политики.

7.3 Тази интеграция може да бъде улеснена чрез по-добро познаване на териториалните нужди и приоритети, които могат да бъдат обхванати от стратегията „Европа 2020“, за да се гарантира целта за тематичната концентрация на ресурсите.

8. Бъдещето на сближаването след 2013 г.: стратегически въпроси

8.1 Предложенията относно бъдещето на политиката на сближаване, представени от Комисията за следващия програмен период и свързани с целите на стратегията „Европа 2020“, очертават добра перспектива, която ЕИСК, както беше споменато, споделя в по-голямата ѝ част, тъй като целят да направят по-ефективна една от най-важните политики на ЕС за икономическо преразпределение. За да бъдат постигнати тези цели, е необходимо все пак изпълнението на няколко основни стратегически условия, освен вече посочените.

8.2 Първо, ЕИСК счита, че ангажиментите, които се изисква да поемат Комисията и държавите-членки, могат да дадат конкретни резултати, ако този проект бъде поставен в рамките на по-общо преразглеждане на системата на европейското икономическо управление и на целите, които ЕС възнамерява да преследва както на европейско, така и на международно равнище. Преразглеждането е още по-необходимо в условията на криза и атаки към държавния дълг, които задължават ЕС да актуализира и своята парична политика, досега насочена към по-богатите области на ЕС (стабилност), в ущърб на по-слабо развитите, нуждаещи се от растеж области (растеж).

8.3 Второто условие засяга един от централните въпроси на проекта за преразглеждане на политиката на сближаване, т.е. необходимостта от създаване на функционално и стратегическо координиране между различните структурни фондове, на практика несъществуващо днес. Затова изборът и съответното финансиране на дейностите на регионално равнище трябва да се осъществяват в рамките на диалог и методология на работа, изградени не само с държавите-членки (договори за партньорство) и социално-икономическите партньори, но и с техническата помощ и ресурсите на петте структурни фонда, докато се постигне създаването на единствен орган за координиране и управление на различните фондове.

8.4 Третото се отнася до създаването на координация и синергия между мерките на политиката на сближаване и другите политики, свързани с нея (отраслови политики в областта на околната среда и енергията, политики в областта на научноизследователската дейност и иновациите, заетостта и т.н.), и следователно с другите инструменти за финансиране на ЕС (ЕИБ, финансиране за иновации, за инфраструктурни мрежи, за развитие на телекомуникациите и т.н.). Политиката на сближаване трябва да се превърне в инструмент за един по-широк проект за насърчаване на общото развитие на регионите и териториите, както и за активиране на диверсифицирани отраслови дейности и финансиране, включително от страна на частни партньори, насочени към специфичните нужди на териториите.

8.5 Четвъртото се отнася до възможността, в рамките на този нов подход към европейското икономическо управление, да се развият форми на засилено сътрудничество за постигане на споделените цели, които засягат определен сектор, макрорегион или развитието на дейности, считани за стратегически от страна на държавите-членки. Този инструмент, все още малко използван и ценен, въпреки че е предвиден в Договора, би улеснил процеса на вземане на решения и би позволил да се постигнат по-добри резултати за много по-кратки срокове чрез синергиите и икономиите от мащаба, които биха се реализирали между участващите държави.

8.6 Петото условие, отново свързано с координацията, се отнася до необходимостта от стартиране в кратки срокове, т.е. преди началото на новия цикъл на планиране на политиката на сближаване, на междуинституционална координация (между Комисията, Европейския парламент, Съвета и консултативните органи – ЕИСК и КР и социално-икономическите партньори). Целта е да се улесни дискусията и съпоставката между институциите на ЕС относно бъдещето на политиката на сближаване, преди да се пристъпи към окончателното изготвяне на предложенията, които да бъдат подложени за одобрение от страна на компетентните органи. Тази координация трябва да продължи и да съпровожда изпълнението на програмите и оценката на резултатите.

8.7 ЕИСК призовава за въвеждането или подновяването на програми по инициатива на Общността след междинното преразглеждане на структурните политики. Премахването на URBAN, EQUAL, Interprise и други подобни програми, които са доказали ефикасността си, беше загуба за тематичното териториално сътрудничество, както и за социалната иновация, доколкото тази роля не беше включена нито в основната дейност на фондовете, нито другаде.

8.8 Все пак ЕИСК изразява желание, въз основа на започнатото със заключенията от Петия доклад и с оглед на следващата реформа, Комисията да представи още по-смели предложения, представляващи истинска промяна в сравнение с миналото.

Брюксел, 16 юни 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Вж. становище на ЕИСК относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общи правила за предоставяне на основна информация относно паритетите на покупателната способност, както и за тяхното изчисление и разпространение“, ОВ С 318/08, 23.12.2006 г., стр. 45.

(3) Вж. следните становища на ЕИСК: „Резултати от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007–2013 г.“, ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 141, „Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007–2013 г.“, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 1 и „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020““.