Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на пазарните стандарти“

На 27 януари 2011 г. Европейският парламент и съответно на 18 януари 2011 г. Съветът решиха, в съответствие с член 43, параграф 2 от дял II и с член 118, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на пазарните стандарти“

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 април 2011 г.

На 471-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 май 2011 г. (заседание от 4 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 152 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.

1. Обобщение на бележките и препоръките на Комитета

1.1 Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) оценява положително предложението на Комисията, насочено към въвеждане на последователна политика за качество на селскостопанските продукти и оказване на съдействие на земеделските производители да представят по-добре качествата, характеристиките и специфичните особености на техните селскостопанските продукти и към осигуряване на подходяща информация на потребителите. Освен това Комитетът е убеден, че пакетът за качеството може да допринесе за увеличаване на възможностите за заетост и предприемачество в селските райони, като противодейства на тяхното обезлюдяване, допринася за запазването на културните особености, за подобряването на отношенията между човека и околната среда и за по-правилно управление на природните ресурси;

1.2 Комитетът приветства подобряването на системите за храни със специфичен характер (наименования за произход, защитени географски указания, храни с традиционно специфичен характер), така че да се опростят и рационализират изискванията към тях, като се укрепи моделът на тези системи. Комитетът изразява желание също така, за засилване на защитата срещу нелоялни търговски практики и счита, че всеобщото прилагане на пазарните стандарти може да допринесе за това подобряване.

1.3 Както беше показано и в предходни становища (1), ЕИСК смята, че проследяемостта, разбирана като възможност за проследяване на продукта по веригата от производството до продажбата му, е важен инструмент, който може да даде възможност за ефикасно прилагане на всички указания, които ще бъдат приети веднага след като се въведат специфичните пазарни стандарти. Не са достатъчни само означенията, фигуриращи върху етикета, а трябва да бъде гарантирана и възможността те да бъдат обективно и ефикасно контролирани.

1.4 Наред с гарантирането на достоверността на данните посредством ефикасни инструменти за проследяемост, трябва да се повиши и тяхната ефикасност, като на етикета са дава ясна, пълна и разбираема информация, като се намира правилния баланс между правото на потребителите на пълна информираност и четивността, която зависи от размера на печатните знаци, като по този начин се избягва прекалено сложният и технически характер на текста, както и от неговата прекомерна дължина - фактори, които биха могли да объркат потребителя или да го откажат от четене.

1.5 За да се гарантира целесъобразността и ефективността на проверките, се препоръчва фактурите и по принцип цялата документация, придружаваща продуктите, да съдържат основни сведения, предвидени от пазарните стандарти за конкретния сектор или продукт. Особено внимание трябва да се обърне на внесените в ЕС продукти от трети страни, за да се противодейства на нелоялните търговски практики и да се възпре тяхното разпространение (2).

1.6 Мрежата от контролни пунктове, необходими за проверка на съответствието на продуктите с установените или бъдещите разпоредби и за прилагане на подходящи административни санкции, в случай на нарушаване на пазарните стандарти, следва да бъде съпроводена с усилия и инициативи за повишаване на отговорността на участниците от сектора и за засилване и все по-широко разпространение на културата на спазване на правилата.

1.7 Комитетът разбира, че предвиденото използване на делегираните актове като инструмент за регламентиране на материята, свързана с пазарните стандарти, съответства на въведения с Договора от Лисабон подход за нормативното опростяване, на предвиденото в член 290 от ДФЕС и на подхода, възприет досега от Комисията, който Комитетът прилагаше в аналогични ситуации (3). Въпреки това се препоръчва този инструмент да се използва внимателно, тъй като при липса на необходимата избирателност и специфика би могло да се наруши функционирането на сектори, които вече са регламентирани с точни пазарни стандарти, в частност стандарта за „пресните плодове и зеленчуци“ (4).

1.8 По отношение на данните, които задължително трябва да фигурират на етикета, без съмнение, положително явление е въвеждането на правна основа, която да налага във всички сектори задължението да се посочва „мястото на производство“ (5), като се отговаря на очакванията за прозрачност и информиране на потребителите и по този начин се избягват други потенциално заблуждаващи позовавания. В замяна на това предвиждането на „подходящо географско равнище“, което да се определя за всеки отделен случай, не изглежда много последователно. Би било за предпочитане по-скоро, в съответствие с пожеланията, които Комитетът вече е изразявал в миналото (6), на етикета да се посочва „мястото на производство“, разбирано като място на отглеждане или страната на произход на непреработения селскостопански продукт или продукта, използван за производство на дадена храна.

1.9 Парламентът и Съветът ясно изразиха воля за регламентиране и предоставяне на законодателна защита на основните за европейските граждани хранителни продукти: ЕС вече направи много за постигането на тази цел и разполага с най-широки технически/правни правомощия, за да може да направи още повече. По-специално, Комитетът е против автоматичното приспособяване на подходящи пазарни стандарти, възприети от други международни организации (7) без извършване на предварителен анализ и оценка, насочени към определяне на тяхната ефикасност и връзка с новата нормативна рамка.

1.10 Комитетът одобрява принципа на пропорционалност, включен в рамките на правните принципи на предложението, но изразява безпокойство, че неговото прилагане в контекста на незадължителни указания за качество може да доведе до по-малко ограничаващи проверки и до понижаване на равнището на спазване на стандартите. Целта, към която следва да се стремим, би трябвало да бъде опростяване и намаляване на бюрокрацията при същевременно запазване на подходяща система от проверки с цел защита на потребителите.

1.11 Мерките, които се съдържат в предложението, биха били по-ефикасни, ако се популяризираха широко сред потребителите - пряко или посредством техните професионални сдружения. В действителност медиите се използват широко за стимулиране на продажбите, но недостатъчно за по-добро информиране на гражданите на ЕС относно стандартите, които ги защитават, и за постигането на по-информиран избор в момента на покупката.

2.1 С пакета за качеството се цели подобряване на разпоредбите на Европейския съюз относно качеството на селскостопанските продукти и функционирането на националните и частните системи за сертифициране с цел те да станат по-прости, прозрачни и лесни за разбиране, по-добре да се приспособяват към иновациите и да са по-малко обременяващи за производителите и администрациите.

2.1.1 Пакетът за качеството е изготвен в съответствие с другите политики на ЕС. В неотдавнашното съобщение на Комисията относно ОСП след 2013 г. на практика беше посочена необходимостта от запазване на многообразието от селскостопански дейности в селските райони и от засилване на конкурентоспособността. Също и при очертаването на приоритетите в съобщението „Европа 2020 – стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ като стратегическа цел се определя подобряването на конкурентоспособността на икономиката, като се има предвид, че качеството е една от силните страни на конкурентоспособността на европейското земеделие.

2.2 През 2009 г. Комисията публикува съобщението си относно политиката за качество на селскостопанските продукти (COM (2009) 234 окончателен), което съдържа следните стратегически насоки:

2.4 Наименования за произход и географски указания:

Предложението запазва и укрепва схемата за качество на селскостопанските продукти и храни, с изключение на схемите за географски указания за вината, за ароматизираните вина и за спиртните напитки. Освен това настоящият процес на регистрация съкращава установените срокове, въвеждат се минимални общи правила относно официалния контрол и се запазва обхвата на регламента (продукти, предназначени за консумация от човека и други).

Запазва се схемата за запазване на наименования, но се премахва възможността за регистриране на наименования без запазването им. Опростява се схемата за регистрация, удължава се критерият за традиционност до 50 години и схемата се ограничава до готовите ястия и преработените продукти.

Предлага се незадължителните указания за качество да се включат в регламента, за да се подчертаят качествата, които добавят стойност на продукта, и да се подкрепят някои специфични пазарни стандарти (домашни птици със свободен начин на отглеждане, мед с цветен произход, зехтин първо студено пресоване), като се адаптират към законодателната рамка на Договора за функционирането на Европейския съюз.

В предложението се предвижда като общо правило Комисията да приема пазарните стандарти с делегирани актове. Във всички сектори се посочва правно основание, което ще задължи да се указва на етикета мястото на производство на подходящо географско равнище съгласно спецификата на всеки сектор. Ще се анализират всички сектори, като се започне от млечния сектор.

2.8 В предложението се предвижда надзорът на всички системи да бъде възложен на компетентните национални органи: надзорът на контролните дейности на държавите-членки освен това трябва да бъде упражняван на възможно най-високо равнище или на равнище ЕС, за да се гарантира доверие в законодателството по отношение на системите, приложими към храните в целия Европейски съюз, в съответствие с принципите, определени в горепосочения регламент.

3.1 Предложението на Комисията да представи на производителите необходимите средства за информиране на купувачите и потребителите относно характеристиките и спецификите на производство на продуктите, като ги защитава от нелоялни търговски практики, е важна стъпка в една поредица от решения относно качеството.

3.2 Проследяемостта е важен инструмент за проследяване на продукт в сектора, който наред с представените на етикета данни допринася за това на потребителя да бъде представена ясна, пълна и разбираема информация относно пуснатия на пазара продукт. Следователно инструментът проследяемост ще бъде съвкупността от сертификации, регистрации и търговската документация, удостоверяваща процесите и трансферите, които се съхраняват от всички участници в сектора и могат да бъдат представени при поискване от контролните органи.

3.3 В предложението се предвижда държавите-членки да извършват проверки въз основа на оценка на риска, за да се проверява дали продуктите са в съответствие с настоящите и бъдещите правила и за да се установят и прилагат подходящи административни санкции. Комитетът препоръчва да се насърчи запазването на мрежа от пунктове за ефикасен контрол, като се увеличат и прилагат правомощията на съответните национални органи за контрол, които вече следят за спазване на правилата по отношение на пускането на пазара в секторите, в които това е предвидено.

3.4 Успоредно с контролните дейности чрез система за проверки, включително посредством анализи, се препоръчват мерки и инициативи за повишаване на отговорността на участниците от сектора и укрепване и разпространяване на културата на спазване на правилата.

3.5 По отношение на „мястото на производство“, което задължително трябва да се посочва на етикета, предложението е твърде общо, тъй като предвижда „подходящо географско равнище“, което да се определя за всеки отделен случай. На практика запазването на този параметър би направило възможно граничния случай на етикета на един хранителен продукт да се посочи само най-общо „произведено в ЕС“: това би изключило произход от трета страна, но със сигурност не би съответствало на похвалното усилие за информация и прозрачност в полза на потребителите, чиито носители са създаваните пазарни стандарти.

3.6 Повсеместното използване на делегирани актове, поискано от Комисията в предложението за изменение и интегриране на съществуващите и бъдещите пазарни стандарти, засега не дава възможност за достатъчно задълбочена оценка на регламентирането като цяло. Разбира се, положително е, че с точност е определено общото съдържание на бъдещите пазарни стандарти, като досега е установена рамка от данни, информация и изчерпателни означения за всички процеси, манипулации и транспортни операции, свързани с даден продукт, предназначен за продажба. Все пак въпреки определено положителната оценка на тяхната приложимост, потвърдена от извършените оценки на въздействието, все още не е възможно тя да се сравни с оценката на реалното им приложение и най-вече на тяхната ефективност, както по категория, така и по продукт. Тази оценка ще може да бъде извършена само след като стандартите бъдат конкретно приложени.

3.7 Предложенията, включени в пакета за качеството, са част от един единствен цялостен проект за качеството. Това означава, че различните инструменти трябва да бъдат разглеждани като допълващи се взаимно и да функционират в пълна синергия. Ще бъде необходимо обаче да се следи нито една промяна, внесена в който и да било от тези инструменти, да не води до отрицателни или нежелани последици за другите.

4.1 По отношение на постигането на целта на политиката за качество, разпоредбите на член 112 б), параграф 3) изглеждат непоследователни: в него е предвидено, че ако даден продукт е предназначен за пускане на пазара в съответствие с действащите стандарти, приети от една от международните организации, изброени в Приложение XII б), той априори съответства на общия пазарен стандарт. Комитетът възразява срещу тази разпоредба, която не предвижда никакво ефективно разглеждане на това дали той е съобразен по същество с общите и специфичните пазарни стандарти, които се считат за основни с оглед на защитата на европейските граждани и конкуренцията.

4.2 Дерогациите, предвидени в член 112 к), като че ли не са придружени от достатъчни обяснения относно основанията, с които националните органи могат да приложат дерогация или да оставят в сила национални разпоредби, особено по отношение на мазнините за мазане и енологичните практики. Ако обаче изтъкнатото съображение е легитимиране на съществуващата практика с цел да се попречи на разпространяването на други последващи схеми, в дерогация от новите пазарни стандарти, Комитетът е съгласен с този избор, но изисква в текста на предложението да фигурира обяснение, за да има яснота и за да се потвърди това тълкуване.

4.3 В предложението на Парламента и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 е вмъкната разпоредба, която позволява на Комисията да приеме, използвайки нормативния инструмент на делегираните актове, специфични пазарни стандарти за всички споменати в Приложение I на предложението продукти, с изключение на етиловия алкохол от селскостопански произход. Препоръчва се обаче този инструмент да бъде използван много внимателно, тъй като поради липса на необходимата специфика, би могъл да доведе до нарушения във функционирането на секторите, които са обект на точните пазарни стандарти, начело със сектора на „пресните плодове и зеленчуци“.

4.4 И накрая следва да се отбележи, че предвид сложността на отмяната и заместванията, внесени в първоначалния Регламент (ЕО) № 1234/2007, те са особено добре уточнени, като по този начин се улеснява четенето и разбирането от страна на крайните ползватели, на първо място производителите и потребителите, и се подпомага правилното му и унифицирано прилагане.

Брюксел, 4 май 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 5-10 „„Селскостопанският модел на Общността: качество на производството и информиране на потребителите като елементи на конкурентоспособността“.

(3) ОВ C 107, 6.4.2011 г., стр.30-32„Подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР - Режим за пряко подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП)“.

(4) Регламент (ЕО) № 1580/07 така както е изменен от Регламент (ЕО) № 1221/08 на Комисията.

(5) COM(2010) 738 окончателен. — член 112 д, параграф 3 в).

(7) COM(2010) 738 окончателен. — член 112 б), параграф 3 и приложение XII б).