18.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 15/1

1.

припомня ангажимента си, заявен в приетата на пленарната сесия на КР през юни 2009 г. резолюция относно срещата на високо равнище по въпросите на изменението на климата в Копенхаген;

2.

потвърждава отново пълната си подкрепа за международно споразумение по изменението на климата, насочено към ограничаване на глобалното затопляне до не повече от 2 градуса по Целзий до 2012 г.;

3.

изразява съжаление, че въпреки вниманието, което беше отделено на изменението на климата в световен мащаб, и тревогите по отношение на околната среда в периода преди срещата на върха в Копенхаген, постигнатото споразумение не успя да отговори на високите очаквания на широк кръг важни участници в политиката по отношение на изменението на климата в ЕС, включително и на местните и регионалните власти;

4.

приветства усилията на Европейската комисия за постигане на обвързващо международно споразумение относно намаляването на емисиите на парникови газове и призовава ЕС да изрази единна и решителна позиция по време на 16-ата конференция на страните по РКООНИК в Канкун, в съответствие с духа и контекста на Договора от Лисабон, поемайки отново водеща роля в международните преговори по изменението на климата;

5.

осъзнава, че целите на ЕС във връзка с изменението на климата могат да бъдат постигнати единствено ако, от една страна, бъдещото намаление на емисиите бъде разпределено справедливо между цялата международна общност, като бъдат подобаващо взети предвид различните възможности и стартови позиции на страните и регионите и ако, от друга страна, бъде постигнат международен консенсус за решителни действия, основаващи се на общи основни стандарти за редовен мониторинг, докладване и проверка (МДП);

6.

признава, че съществува необходимост от постигане на по-голям напредък в ЕС относно борбата с изменението на климата, от по-нататъшно поставяне на амбициозни цели и от подкрепа и насърчаване на успехите при тяхното постигане, особено на местно и регионално равнище, и призовава Съвета и Комисията да приспособят и подсилят тяхната стратегия за политика на ЕС по отношение на климата, в случай че не се стигне до сключване на международен договор по изменението на климата;

7.

изразява надежда по-специално, че ще бъде постигнато споразумение относно необходимата архитектура по въпроси като приспособяването, смекчаването на последиците, финансирането, намаляването на емисиите от обезлесяването (REDD), намаляването на международния въздушен и морски транспорт, създаването на нови механизми за пазар на въглеродни емисии, както и подкрепата за най-засегнатите развиващи се и най-слабо развити страни;

8.

потвърждава отново твърдия си ангажимент към постигане на целите 20-20-20 на ЕС и призовава всички поднационални равнища на управление в света да инвестират в борбата срещу изменението на климата, да повишават осведомеността на обществото, да мобилизират публична политическа подкрепа, инвестиции от страна на предприятията и източници на финансиране, както и да мотивират производителите и потребителите да променят своето поведение за постигане на по-ефективно използване на ресурсите и по-екологосъобразна икономика;

9.

подчертава, че предложеният от КР „Териториален пакт“ на местните и регионалните власти за стратегията „Европа 2020“ би могъл да бъде важен инструмент в борбата с изменението на климата, защото целите на „Европа за ефективно използване на ресурсите“ могат да бъдат постигнати ефективно единствено чрез тясно сътрудничество между европейското, националното, регионалното и местното равнище на управление, въз основа на принципа на субсидиарността;

10.

изразява готовност за повишаване на целта до 30 процента при определени условия;

11.

отбелязва, че Комисията е извършила анализ на възможностите за намаляване на емисиите на парникови газове с повече от 20 %. Изразява съжаление, че въз основа на този анализ Комисията счита, че сегашните условия не дават възможност на ЕС едностранно да увеличи целта за намаляване на емисиите до 30 %, както и за това, че за момента Комисията няма други политически инициативи;

12.

подчертава усилията на градовете и регионите в Европа, приели местни или регионални стратегии по отношение на климата и енергетиката с конкретни цели за смекчаване на въздействието от изменението на климата и участващи в Конвента на кметовете, с цел намаляване на емисиите на CO2 с поне 20 % до 2020 г.;

13.

призовава Съвета и Европейската комисия да включат КР в процеса, водещ към 16-ата конференция на страните по РКООНИК в Канкун, за да гарантират цялостното и подходящо признаване на ролята на местните и регионалните власти в осъществяване на мерките за смекчаване на последиците и приспособяване към изменението на климата;

14.

счита, че приспособяването към изменението на климата и смекчаването на последиците от него трябва да бъдат застъпени във всички съществуващи политически рамки на ЕС като изрично поставена цел, включително в политиките на ЕС в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, в това число за избягване на обезлесяването, в транспорта, биологичното разнообразие, управлението на водите и отпадъците и програмите за финансиране в области като сближаването в ЕС, индустриалната и селскостопанската политика и политиката на ЕС на сътрудничество за развитие;

15.

призовава Европейската комисия да представи всеобхватен пакет относно транспорта и изменението на климата и припомня, че включването на въздушния и морския транспорт в световната схема за търговия с емисии ще бъде важна стъпка към намаляване на въглеродните емисии; счита, че в този пакет трябва да се отчете особеното положение на островите и най-отдалечените региони, които зависят в много голяма степен от въздушния и морския транспорт, като се търси баланс между намаляването на емисиите на CO2 и огромните разходи, породени от приемането на мерки за борба срещу изменението на климата в тези региони;

16.

изразява убеждението, че въз основа на стратегията „ЕС 2020“ ЕС трябва да започне конкретни проекти за преход към икономика с ниски въглеродни емисии („Световният зелен нов курс“), за да се превърне в най-щадящ климата регион в света;

17.

счита, че енергийната политика на ЕС трябва да осигури решителен тласък на иновациите в областта на ниските въглеродни емисии и енергийната ефективност, като гарантира, че иновациите, енергийната ефективност и ранното въвеждане в експлоатация на нови технологии консолидира водещата роля на европейските предприятия в ключови сектори на зелената икономика;

18.

припомня, че за реализиране на икономии на енергия в съответствие с целите на ЕС 20-20-20 ще са необходими значителни инвестиции в сектори като промишлеността, транспорта и жилищата, както и в обществените и търговските сгради;

19.

счита, че въглероден данък или някаква форма на пряко облагане на емисиите може да се окаже полезен инструмент както за насърчаване на по-икономичното енергопотребление и за използване на по-чиста енергия, така и за генериране на финансовите средства, необходими за осъществяване на нужните промени за борба срещу изменението на климата;

20.

затова предлага да бъдат създадени нови инструменти като приоритетни линии по структурните фондове или под формата на отделен Фонд за енергийни инвестиции;

21.

е убеден, че преходът към икономика с ниски въглеродни емисии трябва да се осъществи по социално отговорен и икономически изгоден начин, като се запазят и при необходимост се приспособят съществуващите работни места, заедно с новите „зелени“ работни места, които се очаква да бъдат създадени;

22.

препоръчва да се сключват стратегически публично-частни партньорства като съюзи между малки и средни предприятия и местни и регионални власти с цел по-нататъшно развитие и внедряване на технологии с ниски въглеродни емисии и приканва регионите и градовете да сключат на местна основа пактове за действие в областта на климата между публични и частни партньори, в които да се определят конкретни мерки за действия в областта на климата за постигане на целите 20-20-20;

23.

подчертава, че ефективните действия на ЕС за борба с изменението на климата изискват съгласуване на усилията между местното, регионалното, националното, европейското и световното равнище на управление;

24.

подчертава колко е важно да се взема предвид ролята на регионалните и местните ешелони на управление в борбата срещу изменението на климата. Във връзка с това и прилагайки принципа на субсидиарност, подчертаваме необходимостта от отчитане на тези равнища на управление, тъй като сред техните правомощия са разработването на планове за смекчаване на последиците, приспособяване и други дейности на регионално и местно равнище от изключително значение в борбата срещу изменението на климата;

25.

отбелязва, че тъй като 75 % от въглеродните емисии се генерират в градските райони, градовете са в предните редици на нашата борба с изменението на климата и подчертава факта, че провалът в Копенхаген по отношение на определянето на обвързващи цели за намаляване на емисиите на парникови газове изправя местните и регионалните власти пред особено тежката отговорност да предприемат решителни и неотложни действия на фронта на приспособяването към изменението на климата и смекчаването на последиците от него. Конвентът на кметовете е важна стъпка в правилната посока;

26.

подчертава, че визията на ЕС за синергии от зелената икономика и политиките по отношение на изменението на климата би могла да вдъхнови останалата част от света, ако потенциалът на местните и регионалните власти бъде признат напълно, а участието им бъде улеснено;

27.

подчертава, че една такава визия следва да включва интегриран, новаторски набор от мерки в транспорта, строителството и производството на енергия, представляващ нова революция, при която отделните домакинства участват в производството на енергия;

28.

призовава Европейската комисия и Съвета да поемат трайно и надеждно водещата роля на ЕС в процеса на изготвяне на световната политика по отношение на изменението на климата, като разработват и укрепват местни, поднационални, национални или регионални умения, капацитет и институции, и призовава Европейската комисия да насърчава този подход в отношенията си със световните партньори;

29.

изразява твърдата си вяра в потенциала на европейските местни и регионални власти да допринасят за водещата роля на ЕС в световен мащаб, давайки на останалите пример за подражание, и планира да започне прилагането на новия Меморандум за разбирателство с Конференцията на кметовете на САЩ, за да се гарантира, че европейските и американските общини ще постигнат конкретни резултати в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него;

30.

препоръчва настоятелно да се организират обучения за МРВ за начините за справяне с изменението на климата на най-близкото до гражданите равнище и кампании за повишаване на осведомеността на гражданите;

31.

препоръчва настоятелно да се поставя особен акцент върху включването на изменението на климата в бюджета на всички равнища на управление. За тази цел:

32.

призовава за насърчаване и развиване на партньорски дейности на държавите-членки на ЕС с местни и регионални власти в развиващите се страни и в страните с нововъзникващи икономики, и призовава в този смисъл европейските местни и регионални власти да се възползват от достиженията на правото на ЕС по отношение на децентрализираното сътрудничество и да ги разширяват, за да работят с поднационалните власти в развиващите се страни за повишаване на осведомеността, обмен на най-добри практики, трансфер на технологии и за гарантиране на ефективното изпълнение на финансовите ангажименти, поети в Копенхаген;

33.

счита, че на международно и национално равнище е необходимо по-голямо единодействие в усилията за преодоляване на изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, така че мерките взаимно да се подсилват, като се оптимизират възможностите в протичащите глобални процеси в рамките на международните конвенции;

34.

призовава ЕС да подкрепи засиленото внедряване на подходи, основаващи се на екосистеми в рамките на финансирането по РКООНИК, включително Програмата на ООН за намаляване на емисиите от обезлесяването и деградацията на почвите (REDD/REDD+), като се стреми към разширяване на програмата, така че тя да обхване не само горите, но и други екосистеми, като влажните зони;

35.

заявява отново ангажимента си към постигането на международно обвързващо споразумение и счита, че националните правителства ще успеят да постигнат целите си единствено с активното участие на местните и регионалните власти;

36.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на белгийското председателство на ЕС, на Европейската комисия, на Европейския парламент, на Европейския икономически и социален комитет и на РКООНИК.