Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на някои системи от графитни електроди с произход от Индия след преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета /* COM/2010/0669 окончателен - NLE 2010/0328 */

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 16.11.2010

COM(2010) 669 окончателен

2010/0328 (NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на някои системи от графитни електроди с произход от Индия след преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета

Обяснителен меморандум

1) Контекст на предложението |

Основания и цели на предложението Настоящото предложение се отнася за прилагането на Регламент (EO) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (наричан по-нататък „основният регламент“), в рамките на процедурата за преглед с оглед изтичане на срока на действие на изравнителното мито, което е в сила за вноса на някои системи от графитни електроди с произход от Индия. |

Общ контекст Настоящото предложение се прави във връзка с изпълнението на основния регламент и е резултат от разследването, проведено в съответствие със съществуните и процедурните изисквания, определени в основния регламент. |

Съществуващи разпоредби в областта на предложението С Регламент (ЕО) № 1628/2004 на Съвета (ОВ L 295, 18.9.2004 г., стр. 4), изменен с Регламент (ЕО) № 1354/2008 на Съвета (ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 24) бе наложено окончателно изравнително мито върху вноса на някои графитни електроди, класирани в код по КН ex 8545 11 00, и нипели, които се използват за тези електроди, класирани в код по КН ex 8545 90 90 с произход от Индия. |

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза Не се прилага. |

2) Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието |

Консултация със заинтересованите страни |

Заинтересованите страни, засегнати от процедурата, имаха възможността да защитят интересите си по време на разследването в съответствие с разпоредбите на основния регламент. |

Събиране и използване на експертни становища |

Не бяха необходими външни експертни становища. |

Оценка на въздействието Настоящото предложение е резултат от прилагането на основния регламент. Основният регламент не предвижда извършването на обща оценка на въздействието, но съдържа изчерпателен списък на условията, които трябва да бъдат оценени. |

3) Правни елементи на предложението |

Обобщение на предлаганите мерки На 17 септември 2009 г. въз основа на съдържащо достатъчно доказателства искане на трима производители от Съюза Комисията започна преглед с оглед изтичане на срока на изравнителното мито в сила по отношение на вноса на някои графитни електроди с произход от Индия. Разследването в рамките на прегледа установи, че е налице продължаване на субсидирането на съответния продукт, което — при отмяна на изравнителните мерки, ще доведе до повтарянето на причинената от него вреда на индустрията на Съюза. Бе установено също така, че ако мерките загубят своята сила, това няма да е в интерес на Съюза. Следователно, с цел да се удължи срокът на съществуващите мерки, се предлага Съветът да приеме приложеното предложение за регламент, което следва да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз не по-късно от 16 декември 2010 г. |

Правно основание Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност. |

Принцип на субсидиарност Предложението попада в обхвата на изключителната компетентност на Европейския съюз. Следователно принципът на субсидиарност не се прилага. |

Принцип на пропорционалност Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини: |

Формата на действието е описана в горепосочения основен регламент и не оставя възможност за решение на национално равнище. |

Не е приложимо изискването да се покаже, че финансовата и административната тежест върху Съюза, националните правителства, регионалните и местните органи, стопанските субекти и гражданите е сведена до минимум и е съразмерна с целта на предложението. |

Избор на инструменти |

Предлагани инструменти: регламент. |

Други средства не биха били подходящи поради следната причина: основният регламент не предвижда други средства. |

4) Отражение върху бюджета |

Предложението няма отражение върху бюджета на Съюза. |

2010/0328 (NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност[1] (наричан по-нататък „основният регламент“), и по-специално член 18 от него,

Като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност[2], и по-специално член 14, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия (наричана по-долу „Комисията“), представено след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

А. ПРОЦЕДУРА

1. Действащи мерки

1. След провеждането на разследване за субсидиране на вноса (наричано по-нататък „първоначалното разследване“), с Регламент (ЕО) № 1628/2004[3] Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на някои графитни електроди, понастоящем класирани в код по КН ex 8545 11 00, и нипели, които се използват за тези електроди, класирани в код по КН ex 8545 90 90 с произход от Индия (наричано по-нататък „окончателните изравнителни мерки“). Мерките бяха под формата на адвалорно мито от 15,7 % с изключение за едно дружество, за което митническата ставка беше 7 %.

2. С Регламент (ЕО) № 1629/2004[4] Съветът наложи окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои графитни електроди, понастоящем класирани в код по КН ex 8545 11 00, и нипели, които се използват за тези електроди, класирани в код по КН ex 8545 90 90 с произход от Индия (наричани по-нататък „окончателните антидъмпингови мерки“). Мерките бяха под формата на адвалорно мито от 0 %.

3. След ex officio частичен междинен преглед на изравнителните мерки, с Регламент (ЕО) № 1354/2008[5] Съветът измени Регламент (ЕО) № 1628/2004 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1629/2004 на Съвета. Окончателните изравнителни мита бяха променени на 6,3 % и 7,0 % за внос от поименно посочени износители с остатъчна митническа ставка от 7,2 %. Окончателните антидъмпингови мита бяха променени на 9,4 % и 0 % за внос от поименно посочени износители с остатъчна митническа ставка от 8,5 %.

2. Искане за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките

4. След публикуване на известие за предстоящо изтичане на срока[6] на действащите окончателни изравнителни мерки, на 18 юни 2009 г. Комисията получи искане за започване на преглед с оглед изтичането на срока на посочените мерки съгласно член 18 от основния регламент. Искането беше подадено от трима производители от Съюза, а именно Graftech International, SGL Carbon GmbH и Tokai ERFTCARBON GmbH (наричани по-нататък „заявителите“), които представляват основен дял — в настоящия случай над 90 % от общото производство в Съюза на някои системи от графитни електроди.

5. Искането се основава на твърдението, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повтаряне на субсидирането и на причинената от него вреда на индустрията на Съюза.

6. Преди да се започне преглед с оглед изтичането на срока на действие и в съответствие с член 22, параграф 1 и член 10, параграф 7 от основния регламент, Комисията уведоми правителството на Индия (ПИ), че е получила надлежно документирано искане за преглед и отправи покана към ПИ за консултации с цел изясняване на ситуацията по отношение на съдържанието на искането за преглед и за вземане на взаимно приемливо решение. ПИ прие поканата за консултации, които се проведоха на 16 септември 2009 г. По време на консултациите не се стигна до взаимно приемливо решение. Коментарите на органите в правителството на Индия обаче бяха надлежно отбелязани.

3. Започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие

7. След като се консултира с Консултативния комитет и установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие, Комисията обяви на 17 септември 2009 г. с известие за образуване на производство, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз [7], (наричано по-нататък „известието за образуване на производство“) започването на преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 18 от основния регламент.

4. Успоредни разследвания

8. С известие за започване на преразглеждане, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 17 септември 2009 г.[8], Комисията също така съобщи за започването на преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на окончателните антидъмпингови мерки въз основа на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност[9].

5. Разследване

5.1. Разследван период

9. Разследването на продължаването или повтарянето на субсидирането обхвана периода от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г. (наричан по-нататък „разследван период в рамките на прегледа“ или „РПП“). Прегледът на тенденциите, които имат отношение към оценката на вероятността от продължаване или повтаряне на вредата, обхвана периода от 1 януари 2006 г. до края на разследвания период в рамките на преразглеждането (наричан по-нататък „разглежданият период“).

5.2. Страни, засегнати от разследването

10. Комисията уведоми официално за започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие заявителите, другите известни производители от Съюза, производителите износители, вносителите, ползвателите, за които се знаеше, че са засегнати и правителството на Индия. На заинтересованите страни беше предоставена възможността да изложат в писмена форма становищата си и да поискат изслушване в срока, посочен в известието за започване на преразглеждане.

11. На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и показаха, че има конкретни основания, поради които следва да бъдат изслушани, бе дадена такава възможност.

12. Предвид очевидно големия брой несвързани вносители беше счетено за целесъобразно — в съответствие с член 27 от основния регламент, да се прецени дали следва да се използва представителна извадка. За да може Комисията да реши дали е необходимо да се използва представителна извадка и ако да — да се подбере извадка, съгласно член 27 от основния регламент от горепосочените страни беше поискано да заявят своя интерес в рамките на 15 дни от започването на прегледа и да предоставят на Комисията информацията, изискана в известието за образуване на производство. Нямаше обаче несвързани вносители, които да предложат своето съдействие. Следователно изготвянето на представителна извадка не бе необходимо.

13. Комисията изпрати въпросници до всички страни, за които се знае, че са засегнати и които се представиха в рамките на срока, посочен в известието за образуване на производство. Бяха получени отговори от три групи от производители от Съюза (т.е. заявителите), един производител износител, 17 ползватели и правителството на Индия. Нито един от вносителите не се отзова по време на изготвянето на представителната извадка и в хода на разследването нямаше други вносители, които да представят информация на Комисията или да се представят.

14. Само единият от двамата известни производители износители в Индия, а именно HEG Limited (наричан по-нататък „HEG“), съдейства напълно по време на прегледа, като представи отговор на въпросника. В тази връзка следва да се отбележи, че по време на първоначалното разследване пълното официално наименование на това дружество беше Hindustan Electro Graphite Limited. Впоследствие дружеството промени наименованието си на HEG Limited. Вторият производител износител, който оказваше съдействие по време на първоначалното разследване, а именно Graphite India Limited (наричан по-нататък „GIL“), реши да не представя отговор на въпросника в рамките на настоящия преглед.

15. Комисията издири и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на вероятността от продължаване или повтаряне на субсидирането и на произтичащата от него вреда, както и на интереса на Съюза. Бяха извършени проверки на място в следните заинтересовани страни:

a) производители от Съюза

- SGL Carbon GmbH, Wiesbaden и Meitingen, Германия;

- Graftech Switzerland SA, Bussigny, Швейцария;

- Graftech Iberica S.L., Ororbia, Испания;

- Tokai ERFTCARBON, Grevenbroich, Германия.

б) Производител износител в Индия

- HEG Limited, Bhopal.

в) Правителство на Индия (ПИ).

Б. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И ПОДОБЕН ПРОДУКТ

16. Разглежданият при настоящия преглед продукт e същият като този от първоначалното разследване, а именно графитни електроди от вид, използван за електрически пещи, с видима плътност от 1,65 g/cm3 или по-голяма и електрическо съпротивление от 6,0 μΩ.m или по-малко, понастоящем класирани в код по КН ех 8545 11 00, и нипели, използвани за такива електроди, класирани в код по КН ex 8545 90 90, внесени заедно или поотделно, с произход от Индия (наричан за по-нататък „разглежданият продукт“).

17. Разследването потвърди, че както и при първоначалното разследване, разглежданият продукт и продуктът, произвеждан и продаван от производителя износител на вътрешния пазар на Индия, а също продуктите, произвеждани и продавани в ЕС от производителите от Съюза, имат едни и същи основни физически и технически характеристики, както и същите начини на използване и следователно се считат за подобни продукти по смисъла член 2, буква в) от основния регламент.

В. ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТАРЯНЕ НА СУБСИДИРАНЕТО

1. Въведение

18. Въз основа на информацията, която се съдържа в искането за преглед и отговорите на въпросника на Комисията, са разследвани следните режими, за които се предполага, че обхващат предоставянето на субсидии:

Национални режими

a) схема за предварителни разрешителни (Advance Authorization Scheme „AAS“);

б) схемата за кредитиране на заплащането на митнически задължения (Duty Entitlement Passbook Scheme, DEPBS);

в) схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване (Export Promotion Capital Goods Scheme — „EPCGS“);

Регионален режим

г) Схема за освобождаване от такса върху електроенергията („EDES“).

19. Режимите от а) до в), посочени по-горе, се базират на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влезе в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Със Закона за външната търговия ПИ има право да издава уведомления относно политиката по износ и внос. Те са обобщени в документите „Политиката за външната търговия“ (ПВТ), издавани на всеки пет години и редовно актуализирани от Министерството на търговията. Два са документите относно политиката за външната търговия, които са от значение за РПП в настоящия случай, а именно FT-policy 04-09 (ПВТ 04-09) и FT-policy 09-14 (ПВТ 04-14). Вторият влезе в сила през м. април 2009 г. Освен това правителството на Индия определя процедури, уреждащи Политиката за ВТ 04-09 и ПВТ 04-14, в „Наръчник на процедурите (НП), том І“ (съответно НП I 04-09 и НП I 09-14). Наръчникът с процедури също се актуализира редовно.

20. Режимът, посочен в буква г) по-горе, се управлява от органите на щата Madhya Pradesh.

2. Схема за предварителни разрешителни („AAS“)

21. В хода на разследването бе установено, че през РПП оказалият съдействие индийски производител не се е ползвал от възможностите на режима AAS. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не бе необходим.

3. Схема за кредитиране на заплащането на митнически задължения (Duty Entitlement Passbook Scheme, DEPBS)

a) Правно основание

22. Подробното описание на DEPBS се съдържа в параграф 4.3 от Политиката за ВТ 04-09 и Политиката за ВТ 09-14, както и в глава 4 от НП I 04-09 и НП I 09-14.

б) Условия за участие

23. Всеки производител износител или търговец износител има право да се ползва от тази схема.

в) Практическо осъществяване на DEPBS

24. Износител, който има право да се ползва от тази схема, може да подаде молба за отпускане на кредит по DEPBS, който се изчислява като процент от стойността на продуктите, изнасяни по тази схема. Размерът на кредитите по DEPBS е установен от индийските органи за повечето продукти, включително и за разглеждания продукт. Те се определят на основата на стандартната норма за вложените материали в крайния продукт, при която се отчита съдържанието на вложени материали от предполагаем внос в изнасяния продукт и обхвата на митото при такъв предполагаем внос, независимо от това дали митото е фактически платено.

25. За да се ползва от схемата, дружеството трябва да има износна дейност. Към момента на експортната сделка износителят трябва да подаде декларация до индийските органи, в която да посочи, че осъществява износ по DEPBS. За да бъдат изнесени стоките, в хода на процедурата по експедиране индийските митнически власти издават товарителница за износ. Документът посочва , inter alia, отпускания по DEPBS кредит за конкретната износна сделка. Към този момент износителят знае какво точно ще получи. След издаването на товарителница за износ от митническите органи ПИ няма правомощия при отпускането на кредит по DEPBS. Съответният кредит по DEPBS за изчисление на дължимото по схемата е кредитът, прилаган към момента на подаване на декларацията за износната дейност. Следователно няма възможност за изменения на размера на дължимото със задна дата.

26. Беше установено, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти кредитите по DEPBS могат да бъдат заведени с натрупване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ. Тези кредити могат да бъдат използвани за плащането на митнически задължения при последващ внос на каквито и да било неограничено внасяни стоки, с изключение на средства за производство. Стоките, внасяни срещу такива кредити, могат да бъдат продавани на вътрешния пазар (като се плаща данък върху продажбата) или да бъдат използвани по друг начин. Кредитите по DEPBS са свободно прехвърляеми и са валидни в рамките на 12 месеца от датата на отпускане.

27. Заявки за кредити по DEPBS се попълват по електронен път и могат да обхващат неограничен брой сделки за износ. Точен краен срок за подаване на заявления за кредити по DEPBS de facto не съществува. Използваната за управление на DEPBS електронна система не изключва автоматично износни сделки след изтичане на крайния срок за подаване на заявления, посочен в глава 4.47 от НП I 04-09 и 09-14. Освен това, както ясно е предвидено в глава 9.3 от НП I 04-09 и 09-14, заявленията, получени след крайния срок за подаване на заявления, винаги могат да бъдат разгледани, като им се наложи минимална наказателна такса (напр. 10 % от отпуснатия размер).

28. Бе установено, че оказалият съдействие производител износител от Индия е използвал тази схема през РПП.

г) Заключения относно DEPBS

29. В рамките на DEPBS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Кредитът по DEPBS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Освен това с кредитите по DEPBS се облагодетелства износителят, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

30. Освен това DEPBS правно зависи от осъществяването на износа и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

31. Тази схема не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, както твърдеше оказалият съдействие производител износител от Индия. Тя не съответства на строгите правила, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените материали. Нещо повече, не съществува система или процедура, посредством която да се провери кои материали за влагане са употребени в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е извършено свръхплащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право да се ползва от DEPBS независимо от това дали изобщо внася материали за влагане. За да извлече полза, износителят е достатъчно само да изнесе стоки, без да доказва внос на материали за влагане. По този начин дори износители, които си доставят материали за влагане изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като материали за влагане, имат право да се ползват от DEPBS.

д) Изчисляване на размера на субсидията

32. Съгласно член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на субсидиите, които подлежат на изравняване, се изчислява от гледна точка на ползата за получателя, която беше установено за РПП. В това отношение беше прието, че ползата е предоставена на получателя към момента, в който се осъществява експортната сделка по схемата. В този момент ПИ се отказва от събиране на мита, което представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент.

33. Предвид горното се счита за целесъобразно оценката на помощта по DEPBS да се извършва чрез сумиране на кредитите от всички износни сделки по тази схема през РПП.

34. Оказалият съдействие индийски производител износител твърдеше, че в неговия случай кредитите, получени по DEPBS, са използвани за внос на материали, използвани единствено за производството на разглеждания продукт, макар че по принцип му е било разрешено да ги продава или използва за вноса на други материали. Дружеството твърдеше, че поради това DEPBS е обикновена система за възстановяване на мита и само прекомерното освобождаване следва да подлежи на изравнителни мерки. Това твърдение обаче трябва да бъде отхвърлено, тъй като, както е изложено в съображение 31, DEPBS не се счита за допустима система за възстановяване на мита или схеми за възстановяване за заместители, което беше признато и от ПИ. Следователно не е от значение какво всъщност прави износителят с разрешителните, получени по тази схема. На даден износител се предоставя безвъзвратно правото да се ползва от схемата към момента на износната сделка по тази схема, а не към момента на последващото използване на разрешителното.

35. При отправени основателни искания таксите, задължително плащани за получаването на субсидията, бяха приспаднати от кредитите, така че да се получи размерът на субсидията като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент.

36. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тези субсидии беше разпределен върху общия експортен оборот през разследвания период по прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа и не се предоставя във връзка с създадени, произведени, изнесени или транспортирани количества.

37. Въз основа на гореописаното ставката за субсидията, установена по отношение на тази схема за оказалия съдействие производител износител през РПП възлиза на 5,7 %.

4. Схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване („EPCGS“)

a) Правно основание

38. Подробното описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от Политиката за ВТ 04-09 и Политиката за ВТ 09-14, както и в глава 5 от НП I 04-09 и НП I 09-14.

б) Условия за участие

39. В схемата могат да участват производителите износители, търговците износители, „обвързани“ с поддържащи производители, и доставчиците на услуги.

в) Практическо изпълнение

40. При условие че поеме задължение да осъществява износ, на дружеството се разрешава да внася средства за производство (ново оборудване, а от април 2003 г. — и употребявано оборудване на възраст до 10 години) при намалено мито. За тази цел след подаване на заявление и заплащане на такса ПИ издава разрешително EPCGS. От април 2000 г. схемата предвижда намалена митническа ставка при внос в размер на 5 %, приложима за всякакви средства за производство, внесени по тази схема. До 31 март 2000 г. се е прилагала ефективна митническа ставка от 11 % (включително допълнителна такса от 10 %), а в случаите на внос с висока стойност приложимата митническа ставка е нула. За да бъдат изпълнени задълженията за износ, внесените средства за производство трябва да се използват за производство на определено количество стоки за износ в течение на известен период от време. Съгласно новия документ Политиката за ВТ 04-09 производственото оборудване може да бъде внесено с митническа ставка от 0 % по схемата EPCGS, но в този случай срокът за изпълнението на експортното задължение е по-кратък.

41. Притежателят на разрешително по EPCGS може да закупи средства за производство от местни източници. В такъв случай местният производител на средствата за производство може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването на подобни средства за производство. От друга страна, местният производител може да поиска ползването на планиран износ по отношение на доставката на средства за производство на притежателя на разрешителното по EPCGS.

42. Бе установено, че оказалият съдействие производител износител е използвал тази схема през РПП.

г) Извод по отношение на схемата EPCGS

43. В рамките на EPCGS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като тези отстъпки намаляват постъпленията от мита, които иначе са дължими. В допълнение на това намаляването на митата предоставя полза за износителите, тъй като спестените при вноса мита подобряват ликвидността на компаниите.

44. Освен това схемата EPCGS зависи по закон от извършването на износ, тъй като такива разрешителни са свързани със задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. Оказалият съдействие производител износител изказа твърдението, че субсидиите по EPCGS по отношение на закупуването на средства за производство, когато задължението за износ е било изпълнено преди РПП, не следва вече да се разглеждат като зависещи от извършването на износ. Следователно те не следва да се разглеждат като специфични субсидии и не следва да подлежат на изравняване. Твърдението обаче трябва да бъде отхвърлено. Трябва да се подчертае, че самата субсидия зависеше от извършването на износ, т.е. тя нямаше да е предоставена, ако дружеството не беше поело дадено задължение за износ.

45. EPCGS не може да се смята за допустима система за възстановяване на мита или допустима схеми за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Средствата за производство не попадат в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в приложение I, буква и) към основния регламент, защото не се влага в производството на изнасяните продукти.

д) Изчисляване на размера на субсидията

46. Размерът на субсидията беше изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесените средства за производство, разпределени в рамките на период, който отразява обичайния срок на амортизация на такива средства за производство в съответната промишленост. Към така изчисления размер бяха добавени лихви, за да се отрази в общата стойност на ползите през това време. За тази цел беше счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Индия през РПП.

47. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тези субсидии беше разпределен върху общия експортен оборот през РПП, като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа.

48. Ставката за субсидията, установена по отношение на тази схема по време на РПП за оказалия съдействие производител износител, възлиза на 0,9 %.

5 Схема за освобождаване от такса върху електроенергията (E D ES) – регионална схема в щат Madhya Pradesh

49. Съгласно политиката за насърчаване на промишлеността от 2004 г. щат Madhya Pradesh („MP“) предоставя възможност за освобождаване от такса върху електроенергията за промишлени предприятия, които инвестират в производството на електроенергия за собствено потребление.

a) Правно основание

50. Подробно описание на схемата EDES се съдържа в Уведомление на органите на местната власт на Madhya Pradesh № 29 от 21 юли 2006 г. и заповед № 4238-XIII-2006, приложение C от 12 юли 2006 г.

б) Условия за участие

51. Всеки производител, който инвестира определен капитал в създаването на електроцентрала в щат Madhya Pradesh, може да участва в схемата.

в) Практическо изпълнение

52. EDES предоставя възможност за освобождаването от плащане на такса върху електроенергията — местен данък върху продажбите, обикновено дължим в Madhya Pradesh — за дружествата, които са инвестирали определен капитал в изграждането на електроцентрала. Тази възможност за освобождаване се предоставя за определен период в зависимост от стойността на инвестицията. Целта на схемата е развитието на инфраструктурата, тъй като държавните електроцентрали не могат да доставят на дружествата в областта достатъчно електроенергия. Освобождаването от таксата се предоставя само за електроенергия за собствено потребление.

53. Бе установено, че оказалият съдействие производител износител е използвал тази схема през РПП.

г) Извод по отношение на схемата EDES

54. В рамките на EDES се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Освобождаването от таксата представлява финансово участие от страна на органите на местната власт на Madhya Pradesh, тъй като концесията намалява техните приходи от мита, които иначе са дължими. Освен това намалението на данъка предоставя полза за износителя, тъй като спестената такса при купуване на електроенергия подобрява неговата ликвидност.

55. По закон EDES не зависи от извършването на износ. Освен това по закон тя не е ограничена до определени географски области в рамките на щата Madhya Pradesh или само до някои дружества или клонове на индустрията. Поради това от оказалия съдействие производител износител бе изказано твърдението, че тази схема не следва да се разглежда като специфична и следователно не подлежи на изравнителни мерки, тъй като правото за участие в нея се основава на обективни и неутрални икономически критерии.

56. Поради липсата на съдействие от страна на местната власт в Madhya Pradesh обаче Комисията не бе в състояние да направи конкретен извод за тази схема по отношение на специфичността и практическото приложение на този закон и степента, до която органът, който предоставя възможността за ползването от нея, има свобода на действие при вземането на решения по заявленията на кандидатите за схемата. Не може да се определи със сигурност дали са изпълнени разпоредбите на член 4, параграф 2, първа алинея, точка б), предвид факта, че не може да се установи, че местните органи на Madhya Pradesh са спазвали обективни критерии или условия за предоставянето на субсидията. Следователно, макар да бе показано, че схемата не е специфична по закон, все пак не е ясно, че не е специфична de facto . В резултат от това схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 2, първа алинея, буква в) и член 4, параграф 2, четвърта алинея от основния регламент.

д) Изчисляване на размера на субсидията

57. Размерът на субсидията бе изчислен в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент въз основата на неплатената такса за продажбата на електроенергия, закупена през РПП (числител), и общия оборот на продажбите на дружеството (знаменател), тъй като EDES не е зависима от извършването на износ, нито използването на електроенергията е ограничено до производството на разглеждания продукт.

58. Ставката за субсидията, установена по отношение на тази схема по време на РПП за оказалия съдействие производител износител, възлиза на 0,5 %.

6 . Размер на подлежащите на изравняване субсидии

59. Размерът на подлежащите на изравняване субсидии, определен в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен адвалорно, за разследваните производители износители възлиза на 7,1 %. Този размер на субсидиране надхвърля прага de minimis , посочен в член 14, параграф 5 от основния регламент.

60. Степента на субсидиране, установена в настоящата процедура, съответства на степента на субсидиране от 7,2 %, установена за същия производител износител по време на най-скорошния междинен преглед.

61. Следователно в съответствие с член 18 от основния регламент се приема, че субсидирането продължава през РПП.

HEG Ltd. | нула | 5,7 % | 0,9 % | 0,5 % | 7,1 % |

7. Заключение за вероятността от продължаване или повтаряне на субсидирането

62. В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент бе проучено дали има вероятност изтичането на срока на действие на съществуващите мерки да доведе до продължаване или повтаряне на субсидирането.

63. В този контекст се припомня, че само един от известните производители износители на разглеждания продукт оказа съдействие. Беше установено, че през РПП оказалият съдействие производител износител e продължил да се ползва от подлежащото на изравнителни мерки субсидиране от страна на индийските власти. Режимите за субсидиране, анализирани по-горе, предоставят нееднократни ползи и няма признаци, че тези програми ще приключат или ще бъдат изменени в близко бъдеще, или че оказалият съдействие производител износител ще спре да получава ползи по тези режими. Въпросните режими все още са в сила според документа Политика за ВТ 09-14.

64. Що се отнася до единствения известен производител износител в Индия според искането за преглед той е продължил да се ползва от привилегиите по режимите за субсидиране, анализирани по-горе. Няма налична информация, която да показва, че това не е било така. Следователно се прави заключението, че субсидирането е продължило в национален мащаб.

65. Предвид констатациите, изброени по-горе, се прави заключението, че субсидирането е продължило през РПП и най-вероятно ще продължи и за в бъдеще.

66. След като бе доказано, че субсидирането е продължило през РПП и че е вероятно да продължи и за в бъдеще, въпросът за възможното повтаряне на субсидирането вече не е на дневен ред.

Г. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ИНДУСТРИЯ НА СЪЮЗА

1. Индустрия на Съюза

67. В Съюза подобният продукт се произвежда от пет дружества или групи дружества, чието производството съставлява общото производство на Съюза на подобния продукт по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент.

2. Индустрия на Съюза

68. Две от петте групи дружества не изказаха подкрепата си за искането и не оказаха съдействие по време на разследването чрез представяне на отговори на въпросника. Следните три групи производители подадоха искането и се съгласиха да окажат съдействие: Graftech International, SGL Carbon GmbH и Tokai ERFTCARBON GmbH.

69. Тези три групи дружества на производители представляват основна част от цялостното производство на Съюза на подобния продукт, тъй като делът им е 90 % от общото производство на Съюза на някои системи от графитни електроди, както показано в съображение 4 по-горе. Следователно се счита, че те съставляват индустрията на Съюза по смисъла на член 9, параграф 1 и член 10, параграф 8 от основния регламент и оттук нататък ще бъдат наричани „индустрията на Съюза“.

Д. СИТУАЦИЯ НА ПАЗАРА НА СЪЮЗА

1. Предварителни бележки

70. Предвид това, че само един производител износител от Индия на разглеждания продукт оказа съдействие в настоящото разследване, данните, свързани с вноса в Европейския съюз на разглеждания продукт с произход от Индия, не са представени в точни стойности, за да се запази поверителността в съответствие с член 29 от основния регламент.

71. Състоянието на промишлеността на системите от графитни електроди е тясно свързано с това на стоманодобивния сектор, тъй като графитните електроди се използват в промишлеността за производство на електротехническа (магнитна) стомана. В този смисъл следва да се отбележи, че през 2007 г. до първите три тримесечия на 2008 г. се наблюдаваха много положителни пазарни условия в рамките на стоманодобивната промишленост и като следствие от това — и за промишлеността на графитните електроди.

72. Следва да се отбележи, че обемът на продажбите на графитните електроди се движеше повече или по-малко в съответствие с обема на стоманодобива. Договорите за доставка на графитни електроди обаче, в чиито обхват попадат цените и количествата, обикновено се договарят за периоди от 6—12 месеца. Следователно обикновено се наблюдава забавяне във времето между развитието на обемите продажби, причинени от промени в търсенето, и евентуално последващо въздействие върху цените.

2. Потребление на пазара на Съюза

73. Потреблението на Съюза беше определено въз основа на обема на продажбите на индустрията на Съюза на пазара на Съюза, оценка на обема на продажбите на другите производители в Съюза на пазара на Съюза, данни на Евростат за вноса и данните, събирани в съответствие с член 24, параграф 6 от основния регламент. Както беше направено по време на първоначалното разследване[10], част от вноса не беше взета предвид, тъй като въз основа на наличната информация този внос не беше на продукта, предмет на разследването.

74. Между 2006 г. и РПП потреблението в Съюза е спаднало с почти 25 %, като основният спад е бил в периода между 2008 г. и РПП. Следва да се отбележи, че поради много положителните пазарни условия в началото на разглеждания период потреблението на Съюза е било на много високи нива и е нараснало с 30 % между разследвания период в рамките на първоначалното разследване и 2006 г.

Таблица 1

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Общо потребление на ЕС (в тонове) | 170 035 | 171 371 | 169 744 | 128 437 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 101 | 100 | 76 |

3. Обем, пазарен дял и цени на вноса от Индия

75. Обемът на вноса с произход от Индия (наричана по-нататък „засегнатата държава“) е нараснал със 143 % процентни точки през разглеждания период и е достигнал ниво от 5 000 до 7 000 тона през РПП. Пазарният дял на вноса от засегнатата държава е нараснал с повече от три пъти между 2006 г. и РПП, когато е достигнал до ниво от около 5 %. През РПП пазарният дял е продължил да расте въпреки значителния спад в търсенето. Цените на вноса от въпросната страна са нараснали с 52 % през разглеждания период, като са следвали тенденция, подобна на наблюдаваната при цените на индустрията на Съюза, но са останали значително по-ниски от цените на индустрията на Съюза. Данните в таблица 2 не са представени с точните стойности от съображения за поверителност, тъй като в Индия има само двама известни производители износители.

Таблица 2

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Обем на вноса от въпросната трета държава (в тонове)* | 2 000 до 3 000 | 3 000 до 4 000 | 7 000 до 9 000 | 5 000 до 7 000 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 123 | 318 | 243 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 133 | 145 | 152 |

4. Икономическо състояние на индустрията на Съюза

76. Съгласно член 8, параграф 5 от основния регламент Комисията изследва всички съответни икономически фактори и показатели, имащи отражение върху състоянието на индустрията на Съюза.

4.1. Производство

77. Пред РПП производството е намаляло с 29 % в сравнение с 2006 г. Производството на индустрията на Съюза първоначално е нараснало с 2 % през 2007 г. в сравнение с 2006 г., след което е спаднало рязко, най-вече през РПП.

Таблица 3

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Производство (в тонове) | 272 468 | 278 701 | 261 690 | 192 714 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 102 | 96 | 71 |

4.2. Капацитет и равнище на използване на капацитета

78. Производственият капацитет е намалял незначително (като цяло с 2 %) между 2006 г. и РПП. Тъй като производството също е намаляло през 2008 г., най-вече през РПП, полученото равнище на използване на капацитета след това като цяло е показало намаление с 25 процентни пункта между 2006 г. и РПП.

Таблица 4

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Производствен капацитет (в тонове) | 298 500 | 292 250 | 291 500 | 293 500 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 98 | 98 | 98 |

Използване на капацитета | 91 % | 95 % | 90 % | 66 % |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 104 | 98 | 72 |

4.3. Складови наличности

79. Равнището на крайните складови наличности на индустрията на Съюза е останало непроменено през 2007 г. в сравнение с 2006 г., а след това е намаляло с 10 % през 2008 г. През РПП нивото на складовите наличности е нараснало незначително, но е било 5 % по-ниско, отколкото през 2006 г.

Таблица 5

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Стокови наличности в края на периода(в тонове) | 21 407 | 21 436 | 19 236 | 20 328 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 100 | 90 | 95 |

4.4. Обем на продажбите

80. Продажбите от индустрията на Съюза на пазара на Съюза на несвързани клиенти е нараснал с 39 % през разглеждания период. Те са били много високи в началото на разглеждания период, като са нараснали с приблизително 70 % в сравнение с разследвания период в рамките на първоначалното разследване. Обемът на продажбите е намалял слабо през 2007 г. и 2008 г., но е останал на сравнително високо равнище (през 2008 г. те все още са били 47 % над нивото на разследвания период в рамките на първоначалното разследване). Обемът на продажбите обаче е спаднал значително между 2008 г. и РПП (с почти една трета).

Таблица 6

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Обем на продажбите на ЕС към несвързани клиенти (в тонове) | 143 832 | 139 491 | 124 463 | 88 224 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 97 | 87 | 61 |

4.5. Пазарен дял

81. Пазарният дял на индустрията на Съюза е спадал стремглаво с почти 16 процентни пункта между 2006 и РПП (от 84,6 % до 68,7 %).

Таблица 7

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Пазарен дял на производството на Съюза | 84,6 % | 81,4 % | 73,3 % | 68,7 % |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 96 | 87 | 81 |

4.6. Растеж

82. Между 2006 г. и РПП потреблението в Съюза е спаднало с почти 25 %. Индустрията на Съюза е загубила почти 16 процентни пункта пазарен дял, докато разглежданият внос е спечелил 3,4 процентни пункта пазарен дял.

4.7. Заетост

83. Равнището на заетостта в индустрията на Съюза е спаднало с 7 % между 2006 г. и РПП.

Таблица 8

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Заетост за разглеждания продукт (в хора) | 1 942 | 1 848 | 1 799 | 1 804 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 95 | 93 | 93 |

4.8. Производителност:

84. Производителността на работната сила на индустрията на Съюза, разглеждана като продукция на заето лице за една година, е нараснала с 24 % между 2006 г. и РПП. Тя е нараснала слабо през 2007 г. и 2008 г., след което е намаляла с почти 25 % през РПП.

Таблица 9

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Производителност (в тонове на работник) | 140 | 151 | 146 | 107 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 107 | 104 | 76 |

4.9. Продажни цени и фактори, които засягат цените на вътрешния пазар

85. Единичните продажни цени на индустрията на Съюза са отбелязали положителна тенденция, като са нараснали с 40 % през разглеждания период. Това се дължи на следното: i) общото ниво на цените на пазара, ii) необходимостта от възстановяване на компенсиране в производствените разходи и iii) начина, по който се определят цените по договорите за доставка.

86. През 2007 г. и 2008 г. индустрията на Съюза е успяла да повиши цените в контекста на цялостното повишаване на цените на пазара, което се е дължало на запазилото се голямо търсене на графитни електроди. Това търсене е било в резултат от много положителните пазарни условия, наблюдавани в стоманодобивния сектор до първите три тримесечия на 2008 г., както е изложено в съображение 71.

87. Цените също така са се повишили през 2007 г. и 2008 г. отчасти, за да компенсират нарастващите производствени разходи и по-специално цената на суровините. За периода 2006—2008 г. разходите са се увеличили с 23 %. Индустрията на Съюза обаче е успяла да компенсира това посредством значителното увеличаване на цените (+33 %).

88. Цените са продължили да растат през РПП, макар вече в по-малка степен (+5 %). Фактът, че цените не са намалели по време на период, когато търсенето е спаднало, се обяснява с начина, по който на пазара се установяват договорите за доставка, и с факта, че повечето договори за доставка за 2009 г. са били сключени през 2008 г. Както е изложено в съображение 72, обемът на продажбите на графитни електроди се е движел повече или по-малко в съответствие с продукцията при стоманодобива. Договарянето на договорните условия за доставка на графитни електроди обаче за периоди от 6 до 12 месеца могат да доведат до забавяне на въздействието на каквато и да било промяна (повишение или намаление) на търсенето върху цените. Договорите се договарят въз основата на прогнозни данни за обемите продажби, които може да са различни от действително достигнатите нива на продажбите, като резултатът е, че тенденцията при движението на цената през даден период не е задължително да следва тенденцията в обемите на продажбите за същия период. Такъв е случаят през РПП, когато обемите на продажбите са намалели, но цените са останали високи, тъй като повечето договори за доставка за 2009 г. са били сключени през 2008 г., а някои от доставките, предвидени за 2008 г., са били отложени за 2009 г. Увеличението в цените от 5 % по време на РПП все пак не е било достатъчно, за да компенсира увеличението на разходите (+13 %), както е било възможно през предходните периоди. Цените са били предоговорени на по-ниски нива след РПП.

89. Както е изложено в съображение 75, цените на вноса от засегнатата държава са следвали тенденция, подобна на наблюдаваната при индустрията на Съюза, но са били значително по-ниски от цените на индустрията на Съюза.

Таблица 10

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Единична цена на пазара на ЕС (евро/тон) | 2 569 | 3 103 | 3 428 | 3 585 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 121 | 133 | 140 |

4.10. Заплати

90. Между 2006 г. и РПП средната заплата на служител се е увеличила с 15 %.

Таблица 11

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Годишни разходи за труд на работник (000 EUR) | 52 | 56 | 61 | 60 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 108 | 118 | 115 |

4.11. Инвестиции

91. Между 2006 г. и РПП годишният поток от инвестиции в разглеждания продукт, вложени от индустрията на Съюза, са се увеличили с 37 %. През РПП обаче инвестициите са намалели с 14 % в сравнение с 2008 г.

Таблица 12

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Нетни инвестиции (EUR) | 30 111 801 | 45 383 433 | 47 980 973 | 41 152 458 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 151 | 159 | 137 |

4.12. Рентабилност и възвръщаемост на инвестициите

92. С нарастване на разходите от 40 %, настъпило през разглеждания период, индустрията на Съюза все пак е успяла в периода между 2006 г. и 2007 г. да увеличи цените си повече, отколкото е увеличила разходите си. Това доведе до повишаване на печалбата от 19 % през 2006 г. до 26 % — през 2007 г. От 2007 до 2008 г. цените и разходите са нараснали правопропорционално, като така маржът на индустрията на Съюза е останал непроменен на нивото от 2007 г. След това печалбите отново са намалели до 19 % през РПП поради въздействието върху разходите на ниското използване на производствения капацитет и високи цени на суровините. Печалбата е продължила да намалява през 2009 г., тъй като индустрията на Съюза е трябвало да намали цените си, за да отрази общия спад на продажните цени на пазара на графитни електроди поради намаляващо търсене в сектора на стоманодобива.

93. Възвръщаемостта на инвестициите (наричана за краткост „ВИ“) е нараснала от 71 % през 2006 г. до 103 % през 2007 г. През 2008 г. тя е нараснала до 119 %, след което е намаляла до 77 % през РПП. Като цяло възвращаемостта на инвестициите се е увеличила с 6 процентни пункта между 2006 г. и РПП.

Таблица 13

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Нетна печалба от продажбите в ЕС за несвързани клиенти (% от нетните продажби) | 19 % | 26 % | 25 % | 19 % |

ВНИ (нетна печалба в % от нетната счетоводна стойност на инвестициите) | 71 % | 103 % | 119 % | 77 % |

4.13. Паричен поток и способност за привличане на капитал

94. Нетния паричен поток от оперативните дейности е нараснал между 2006 г. и 2007 г. Това увеличение е продължило през 2008 г., след което се е наблюдавало намаление през РПП. Като цяло паричният поток е бил с 28 % по-висок през РПП, отколкото в началото на разглеждания период.

95. Липсват признаци, че индустрията на Съюза е изпитвала затруднение при привличането на капитал, което предимно се дължи на факта, че някои от производителите са част от по-големи групи.

Таблица 14

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Паричен поток (EUR) | 109 819 535 | 159 244 026 | 196 792 707 | 140 840 498 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 145 | 179 | 128 |

4.14. Размер на субсидирането

96. Като се имат предвид обемът, пазарният дял и цените на вноса от Индия, влиянието на действителните маржове на субсидиите върху индустрията на Съюза не може да се смята за несъществено.

4.15. Възстановяване от въздействието на предишно субсидиране и предишен дъмпинг

97. Показателите, прегледани по-горе, показват, че е налице известно подобрение в икономическото и финансовото положение на индустрията на Съюза след налагането през 2004 г. на окончателни изравнителни и антидъмпингови мерки. По-конкретно между 2006 и 2008 г. индустрията на Съюза се е възползвала от повишените цени и печалби. Това се е дължало на много положителните условия на пазара, които са позволили да се запазят по-високите ценови нива и рентабилност, въпреки че, както е изложено в съображение 81, пазарният дял на индустрията на Съюза е намалял. През същия период обаче и въпреки мерките пазарният дял на вноса от Индия се е увеличил, а продуктите от Индия са били внасяни на цени, по-ниски от тези на индустрията на Съюза. През РПП печалбата на индустрията на Съюза вече е започнала да намалява и през 2009 г. е намаляла още повече поради повишилите се разходи и ограничения ръст на цените.

5. Въздействие на субсидирания внос и други фактори

5.1. Въздействие на субсидирания внос

98. Въпреки намаляването на потреблението в Европейския съюз през разглеждания период, обемът на вноса от засегнатата държава се е увеличил повече от два пъти, а пазарният дял на вноса се е увеличил повече от три пъти (вж. съображение 75). Ако не се отчитат предвид антидъмпинговите и изравнителните мита, през РПП вносът от засегнатата държава е подбивал цените на индустрията на Съюза, макар и с по-малко от 2 %.

5.2. Въздействие на икономическата криза

99. Поради много положителните икономически условия, наблюдавани в сектора на стоманодобива и на свързаните промишлени сектори, включително и при графитните електроди, през 2007 г. и през първите три тримесечия на 2008 г. индустрията на Съюза е в сравнително добро икономическо състояние, когато в началото на 2008 г. започна икономическата криза. Фактът, че преговорите по договорите за доставка на графитни електроди обикновено се договарят за период от 6 до 12 месеца, означава, че се наблюдава забавяне при въздействието на каквато и да било промяна (повишение или намаление) на търсенето върху цените. Тъй като договорите за РПП са били договорени в етап, когато въздействието на икономическата криза не е могло да бъде предвидено, въздействието на икономическата криза през РПП е било основно по отношение на обема, тъй като по отношение на цените каквото и да било въздействие щеше да се усети от индустрията на Съюза със закъснение. В този смисъл следва да се отбележи, че състоянието на индустрията на Съюза в някаква степен се е влошило дори в периода на благоприятните икономически условия, като се е наблюдавала известна загуба на пазарния дял спрямо вноса от засегнатата държава. Фактът, че това влошаване не е довело до по-значително неблагоприятно въздействие отчасти се е дължал на голямото търсене през 2007—2008 г., което е позволило на индустрията на Съюза да запази големия обем производство и продажби и отчасти се е дължал на това, че когато тези обеми са намалели през РПП, все пак е било възможно цените да се запазят поради забавянето във времето, споменато по-горе.

5.3. Внос от други държави

100. Поради включването на продукти, различни от продукта, предмет на разследването, в данните за вноса, предоставени от Евростат по код по КН , бе извършен следният анализ въз основа на данните за вноса на ниво код по Тарик, допълнени от информацията от събраните в съответствие с член 24, параграф 6 от основния регламент данни. Част от вноса не беше взета предвид, тъй като въз основа на наличната информация този внос не беше на продукта, предмет на разследването.

101. Според направените оценки обемът на вноса от други трети държави се е увеличил с 63 % от около 11 000 тона през 2006 г. до около 18 500 тона през РПП. Пазарният дял на вноса от други държави се е увеличил от 6,6 % през 2006 г. на 14,4 % през РПП. Средната цена на вноса от други трети държави се е увеличил с 42 % между 2006 г. и РПП. Основният внос изглежда е от Китайската народна република (КНР), Русия, Япония и Мексико, които са единствените държави с индивидуален пазарен дял, по-висок от 1 % през РПП. Вносът от тези държави се разглежда по-подробно в съображенията по-долу. Вносът от девет други държави има общ пазарен дял само от около 2 % и не се разглежда по-натам.

102. Пазарният дял на вноса от Китай се е увеличил с 2,4 процентни пункта през разглеждания период (от 0,2 % до 2,6 %). Наличната информация показва, че този внос е извършен на цени, по-ниски от цените на индустрията на Съюза и също така по-ниски от цените на вноса с произход от Индия.

103. Пазарният дял на вноса от Русия се е увеличил с 4,2 процентни пункта през разглеждания период (от 1,9 % до 6,1 %). Наличната информация показва, че този внос е извършен на цени, малко по-ниски от цените на индустрията на Съюза, но по-високи от цените на вноса с произход от Индия.

104. Пазарният дял на вноса от Япония е намалял с 0,4 процентни пункта през разглеждания период (от 2,0 % до 1,6 %). Наличната информация показва, че този внос е извършен на цени, които са били сходни или по-високи от цените на индустрията на Съюза и също така по-високи от цените на вноса с произход от Индия.

105. Пазарният дял на вноса от Мексико се е увеличил с 1,0 процентен пункт през разглеждания период (от 0,9 % до 1,9 %). Наличната информация показва, че този внос е извършен на цени, по-високи от цените на индустрията на Съюза и също така по-високи от цените на вноса с произход от Индия.

106. В заключение може да се каже, че не може да се изключи възможността развитието на вноса от КНР и от Русия да е повлияло донякъде върху загубата на пазарен дял от индустрията на Съюза. Предвид общия характер на наличните статистически данни за вноса обаче, които не позволяват сравнение на цените по вид на продукта, както бе възможно за Индия въз основа на подробната информация, предоставена от производителя износител, въздействието на вноса от КНР и Русия не може да се установи със сигурност.

Таблица 15

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Обем на вноса от други държави (в тонове) | 11 289 | 11 243 | 19 158 | 18 443 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 100 | 170 | 163 |

Пазарен дял на вноса от други държави | 6,6 % | 6,6 % | 11,3 % | 14,4 % |

Цени на вноса от други държави (евро/тон) | 2 467 | 3 020 | 3 403 | 3 508 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 122 | 138 | 142 |

2006 | 2007 | 2008 | РПП |

Обем на вноса от КНР (в тонове) | 421 | 659 | 2.828 | 3.380 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 157 | 672 | 804 |

Пазарен дял на вноса от КНР | 0,2 % | 0,4 % | 1,7 % | 2,6 % |

Цена на вноса от КНР (евро/тон) | 1 983 | 2 272 | 2 818 | 2 969 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 115 | 142 | 150 |

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Обем на вноса от Русия (тонове) | 3 196 | 2 887 | 8 441 | 7 821 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 90 | 264 | 245 |

Пазарен дял на вноса от Русия | 1,9 % | 1,7 % | 5,0 % | 6,1 % |

Цени на вноса от Русия (евро/тон) | 2 379 | 2 969 | 3 323 | 3 447 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 125 | 140 | 145 |

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Обем на вноса от Япония (в тонове) | 3 391 | 2 223 | 3 731 | 2 090 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 66 | 110 | 62 |

Пазарен дял на вноса от Япония | 2,0 % | 1,3 % | 2,2 % | 1,6 % |

Цени на вноса от Япония (евро/тон) | 2 566 | 3 131 | 3 474 | 3 590 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 122 | 135 | 140 |

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | РПП |

Обем на вноса от Мексико (в тонове) | 1 478 | 2 187 | 2 115 | 2 465 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 148 | 143 | 167 |

Пазарен дял на вноса от Мексико | 0,9 % | 1,3 % | 1,2 % | 1,9 % |

Цени на вноса от Мексико (евро/тон) | 2 634 | 3 629 | 4 510 | 4 554 |

Индекс (2006 г.=100) | 100 | 138 | 171 | 173 |

6. Заключение

107. Както е изложено в съображение 75 обемът на вноса от засегнатата държава се е увеличил повече от два пъти между 2006 г. и РПП. Като се има предвид, че потреблението е спаднало с 25 % за същия период, това е довело до рязко покачване на пазарния дял на индийските износители от 1,5 % през 2006 г. до около 5 % през РПП. Макар цените на индийските износители за Съюза да са нараснали значително през разглеждания период като резултат от като цяло високите пазарни цени, те все още са подбивали цените на индустрията на Съюза.

108. Между 2006 г. и РПП, въпреки съществуването на антидъмпинговите и изравнителните мерки, няколко важни показателя са се развили неблагоприятно: обемът на продукцията и на продажбите е намалял със съответно 29 % и 39 %, използването на капацитета е намаляло с 28 % и е било последвано от намаление в нивата на заетост и на производителност. Макар част от тези неблагоприятни тенденции да могат да се обяснят с отчетливото намаление на потреблението, което е отбелязало спад с почти 25 % през разглеждания период, значителното намаление на пазарния дял на индустрията на Съюза (спад от 15,9 процентни пункта между 2006 г. и РПП) също трябва да се разглежда с оглед на непрекъснатото увеличение на пазарния дял на вноса от Индия.

109. Що се отнася до относително високите стойности на печалбата през РПП, то това се е дължало предимно на запазилото се високо ниво на цените поради причините, изложени в съображение 88. Прави се заключението, че през разглеждания период състоянието на индустрията на Съюза се е влошило като цяло и че състоянието на индустрията на Съюза е било неустойчиво към края на РПП, въпреки сравнително високите нива на печалбата в този момент, когато усилията му за поддържане на обема на продажбите и на достатъчно ценово равнище в обстановка на намалено търсене са били възпрепятствани от увеличаващото се присъствие на субсидирания внос от Индия.

Е. ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ И ПОВТАРЯНЕ НА ВРЕДА

1. Предварителни бележки

110. Както беше показано, въвеждането на изравнителни мерки е позволило на индустрията на Съюза да се възстанови само в известна степен от претърпените вреди. Когато високите нива на потребление в Съюза обаче, усетено през по-голямата част на разглеждания период, е изчезнало по време на РПП, индустрията на Съюза бе поставена в несигурна и уязвима ситуация и бе изложена на вредоносния ефект от субсидирания внос от Индия. По-конкретно способността на индустрията на Съюза да компенсира повишените разходи е била слаба към края на РПП.

2. Връзка между експортния обем и цени за трети държави и експортния обем и цени за Съюза

111. Беше установено, че средната експортна цена на индийските продажби за държави, които не са членки на ЕС, е по-ниска от средната експортна цена за Съюза, а също и по-ниска от тази на вътрешния пазар. Продажбите на индийските износители в държави, които не са членки на ЕС, се осъществяват в значителни количества, формиращи по-голямата част от общите експортни продажби. По тази причина бе отчетено, че ако мерките се оставят за загубят сила, индийските износители ще имат стимул да пренасочат значително количество от своя износ от други трети държави към по-привлекателния пазар на Съюза на ценови нива, които дори да са по-високи от тези в третите държави, вероятно ще останат под текущите нива на експортните цени към Съюза.

3. Неизползван капацитет и стокови запаси на индийския пазар

112. Оказалият съдействие индийски производител е разполагал със значителен свободен капацитет и е планирал да повиши капацитета си през 2010/2011 г. Следователно съществува капацитет за значително увеличаване на износа към ЕС, по-специално поради това, че липсват всякакви признаци пазарите на трети държави или вътрешният пазар да са способни да поемат каквато и да било допълнителна продукция.

113. В коментарите си по разгласяването оказалият съдействие индийски производител изказа твърдението, че свободният му капацитет се е дължал главно на икономическата криза и свързания с нея спад в търсенето. Значителна част от свободния капацитет на дружеството обаче може да се обясни с факта, че то значително е увеличило капацитета си между 2006 г. и РПП. Освен това следва да се отбележи, че дружеството е планирало допълнително увеличение на капацитета. Следва също така да се отбележи, че има и друг индийски производител, който не е оказал съдействие, но има подобен капацитет и използване на капацитета и който също наскоро е обявил още по-значително увеличение на капацитета.

4. Заключение

114. Производителите във засегнатата държава имат потенциала да увеличат и/или да пренасочат своя експортен обем към пазара на ЕС. Освен това цените на индийските износители за трети държави са по-ниски от цените в ЕС. Разследването показа, че на основата на сравними видове продукт оказалият съдействие производител износител е продавал разглеждания продукт на цени, по-ниски от тези на индустрията на Съюза. Тези ниски цени най-вероятно ще намалеят в съответствие с по-ниските цени, налагани в останалите части на света. Подобно ценово поведение, съчетано със способността на износителите от засегнатата държава да доставят значителни количества от разглеждания продукт на пазара на ЕС, най-вероятно ще има отрицателно въздействие върху икономическото положение на индустрията на Съюза.

115. Както бе показано по-горе, положението на индустрията на Съюза остава уязвимо и нестабилно. Ако индустрията на Съюза бъде изправена пред по-голям обем на вноса от засегнатата държава на субсидирани цени, това най-вероятно ще доведе до спад в нейните продажби, пазарен дял, продажни цени, както и до последващо влошаване на финансовото положение до нивата, установени при първоначалното разследване. На тази основа се прави заключението, че отмяната на мерките най-вероятно ще доведе до влошаване на и без това нестабилното положение и до повтаряне на съществената вреда за индустрията на Съюза.

Ж. ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

1. Въведение

116. В съответствие с член 31 от основния регламент бе направено изследване дали продължаването на съществуващите изравнителни мерки би било в интерес на Съюза като цяло. Интересът на Съюза беше определен на основата на оценка на различните намесени интереси, т.е. тези на индустрията на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

117. Следва да се припомни, че при първоначалното разследване се прие, че въвеждането на мерките не е в противоречие с интереса на Съюза. В допълнение на това фактът, че настоящото разследване е преглед, който анализира положение, при което изравнителните мерки вече съществуват, позволява оценката на всеки ненужен отрицателен ефект от настоящите изравнителни мерки върху засегнатите страни.

118. На тази основа бе проучено дали въпреки изводите за вероятното продължаване или повтаряне на вредоносното субсидиране съществуват необорими доводи, които да доведат до заключението, че в този конкретен случай не е в интерес на Съюза да запази мерките.

2. Интерес на индустрията на Съюза

119. Индустрията на Съюза е доказала своята жизнеспособност в структурно отношение. Това се доказва от положителното развитие на нейното икономическо положение след налагането на изравнителните мерки през 2004 г. По-специално фактът, че индустрията на Съюза е увеличила рентабилността си в годините преди РПП, контрастира рязко със състоянието преди въвеждането на мерките. Индустрията на Съюза обаче последователно е губила от пазарния си дял, докато вносът от засегнатата държава значително е увеличил пазарния си дял през разглеждания период. Без мерките индустрията на Съюза най-вероятно би била в още по-лошо състояние.

3. Интерес на вносители/ползватели

120. Нито един от деветте несвързани вносители, с които бе установена връзка, не предложи своето съдействие.

121. Седемнадесет ползватели се отзоваха и предадоха отговорите си на въпросниците. Макар повечето от ползватели да не са използвали графитни електроди от Индия няколко години и следователно са останали неутрални по отношение на евентуалното продължаване на мерките, шест ползватели до известна степен са използвали индийски електроди. Четирима ползватели заявиха, че продължаването на мерките ще има отрицателно въздействие върху конкуренцията. Едно сдружение (Eurofer) беше твърдо против продължаването на мерките и заяви, че мерките са довели до това индийските износители в голяма степен да се оттеглят от пазара на ЕС. Сдружението изказа твърдението, че продължаването на мерките ще възпрепятства стоманопроизводителите при разработването на алтернативни източници на доставки и ще позволи на промишлеността на Съюза да продължи да има доминиращо положение, почти като при положение на дуопол. От развитието на вноса от Индия след въвеждането на мерките обаче става ясно, че подобно голямо оттегляне не е имало; напротив, вносът от Индия е нараснал значително през разглеждания период. Освен това разследването показа, че графитните електроди все повече навлизат на пазара на ЕС от няколко други трети държави. Що се отнася до доминиращото положение на промишлеността на Съюза на пазара, припомня се, че пазарният му дял е намалял с почти 16 процентни пункта през разглеждания период (вж. съображение 81 по-горе). И накрая, това сдружение също така призна, че графитните електроди представляват само малка част от общите разходи на производителите от стоманодобивната промишленост.

122. Припомня се също така, че при първоначалното разследване беше установено, че въздействието от въвеждането на мерките няма да бъде значително за ползвателите[11]. Макар мерките да съществуват от пет години, вносителите/ползвателите в Съюза продължават да си ги доставят, inter alia , от Индия. Не бяха представени никакви данни и за това, че е имало трудности с намирането на алтернативни източници. Нещо повече, не трябва да се забравя, че по отношение на въвеждането на мерките върху ползвателите първоначалното разследване стигна до заключението, че като се има предвид пренебрежимо слабото влияние на цените на графитните електроди върху промишлените сектори на ползвателите, всяко тяхно покачване вероятно не би могло да има забележимо въздействие върху тези сектори. Не бяха установени доказателства в противоположен смисъл и след въвеждането на мерките. Следва да се заключи, че запазването на изравнителните мерки вероятно няма да окаже сериозно влияние върху вносителите/ползвателите в Съюза.

4. Заключение

123. Предвид изложеното по-горе се стигна до заключението, че няма убедителни основания настоящите изравнителни мерки да не бъдат запазени.

З. ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ

124. Всички страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча запазване на съществуващите мерки. На страните също така бе даден срок да представят коментари след разгласяването на информацията. Представените становища и коментари бяха надлежно взети предвид, когато това беше обосновано.

125. От гореизложеното следва, че съгласно предвиденото в член 18, параграф 2 от основния регламент изравнителните мерки, приложими към вноса на някои графитни електроди с произход от Индия, следва да бъдат запазени. Припомня се, че тези мерки се състоят от адвалорни мита.

126. Посочените в настоящия регламент индивидуални изравнителни митнически ставки за дружествата се прилагат изключително за внос на разглеждания продукт, произведен от тези дружества, и съответно от споменатите конкретни юридически лица. Вносът на разглеждания продукт, произведен от което и да било друго дружество, непосочено изрично в постановителната част на настоящия регламент с наименование и адрес, включително и лица, свързани с онези, които са изрично споменати, не може да се ползва от тези ставки и се подлага на митническата ставка, приложима за „всички останали дружества“.

127. Всякакви искания по прилагането на тези индивидуални изравнителни митнически ставки за дружеството (напр. след промяна на наименованието на дружеството или след създаване на нови производствени или търговски дружества) следва да се отправят към Комисията[12] с цялата съответна информация, по-специално всяка модификация в дейността на фирмата, свързана с производството, вътрешните и експортните продажби, свързани с, примерно, тази промяна на наименованието или тази промяна на производствените и търговските дружества. Ако е целесъобразно, регламентът ще бъде изменен съответно чрез актуализирането на списъка с дружества, които могат да се ползват от индивидуалните митнически ставки,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

128. Налага се окончателно изравнително мито върху вноса на графитни електроди от вида, използван за електрически пещи, с видима плътност от 1,65 g/cm³ или по-голяма и електрическо съпротивление от 6,0 μΩ.m или по-малко, класирани в код по КН ех 8545 11 00 (код по ТАРИК 8545 11 00 10), и нипели, използвани за такива електроди, понастоящем класирани в код по КН ex 8545 90 90 (код по ТАРИК 8545 90 90 10), внесени заедно или поотделно, с произход от Индия.

129. Митническата ставка, приложима към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване на продуктите, описани в параграф 1 и произведени от дружествата, изброени по-долу, е както следва:

Дружество | Окончателно мито ( %) | Допълнителен код по ТАРИК |

Graphite India Limited (GIL), 31 Chowringhee Road, Kolkatta – 700016, West Bengal | 6,3 | A530 |

HEG Limited, Bhilwara Towers, A-12, Sector-1, Noida – 201301, Uttar Pradesh | 7,0 | A531 |

Всички останали дружества | 7,2 | A999 |

130. Освен ако не е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на [...] година.

За Съвета

Председател

[1] ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93.

[2] ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

[3] ОВ L 295, 18.9.2004 г., стр. 4.

[4] ОВ L 295, 18.9.2004 г., стр. 10.

[5] ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 24.

[6] OВ C 34, 11.2.2009 г., стр. 11.

[7] OВ C 224, 17.9.2009 г., стр. 24.

[8] OВ C 224, 17.9.2009 г., стр. 20.

[9] ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

[10] Вж. съображение 132 от Регламент (ЕО) № 1008/2004 на Комисията (ОВ L 183, 20.5.2004 г., стр. 35).

[11] Вж. съображение 150 от Регламент (ЕО) № 1008/2004 на Комисията (ОВ L 183, 20.5.2004 г., стр. 35) и съображение 30 от Регламент (ЕО) № 1628/2004 на Съвета (ОВ L 295, 18.9.2004 г., стр. 4).

[12] European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, B-1049 Brussels, Belgium.

52010PC0669