[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 8.11.2010

COM(2010) 635 окончателен

2010/0309 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите

(Кодифициран текст)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. В контекста на Европа на гражданите Комисията отдава голямо значение на опростяването и яснотата на правото на Съюза с оглед по-голямата му разбираемост и достъпност за гражданите, на които по този начин осигурява широки възможности да упражняват предоставените им специфични права.

Тази цел не може да бъде постигната, докато съществуват множество разпоредби, които след като са били изменяни неколкократно и често съществено, продължават да се намират отчасти в първоначалния акт, отчасти в последващите го изменящи актове. Необходимо е проучване и сравнение на голям брой актове, за да се установи кои са действащите разпоредби.

Поради това кодификацията на разпоредби, претърпели чести изменения, е от съществено значение за яснотата и прозрачността на правото.

2. На 1 април 1987 г., Комисията реши[1] да инструктира своите служби да извършват кодификация на всички актове най-късно след десетото им изменение, като подчерта, че това е минимално изискване и че в интерес на яснотата и разбираемостта на разпоредбите, службите следва да положат усилия да кодифицират текстовете, за които са отговорни, в още по-кратки срокове.

3. Заключенията на Председателството на Европейския съвет в Единбург от декември 1992 г. потвърдиха това[2], като в тях беше подчертано значението на кодификацията, която осигурява правна сигурност по отношение на правото, приложимо към даден момент по даден въпрос.

Кодификацията трябва да се извършва при стриктно спазване на обичайния процес за приемане на актове на Съюза.

Предвид невъзможността за въвеждане на изменения по същество в актовете, предмет на кодификация , Европейският парламент, Съветът и Комисията решиха с междуинституционално споразумение от 20 декември 1994 г., че може да се прилага ускорена процедура за бързо приемане на кодифицираните актове.

4. Целта на настоящото предложение е да се извърши кодификация на Регламент (EO) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО[3]. Новият регламент ще замести различните актове, които са инкорпорирани в него[4]; той запазва напълно съдържанието на кодифицираните актове и се ограничава до тяхното обединяване, като внася единствено формални изменения , необходими за самото кодифициране.

5. Настоящото предложение за кодификация беше изработено на основата на предварителна консолидация на текста, на всички официални езици, на Регламент (EO) № 21/2004 и изменящите го актове, с помощта на информационна система от Службата за публикации на Европейския съюз. При промяна на номерацията на членовете съответствието между старата и новата номерация е посочено в таблица на съответствието, която се съдържа в приложение III към кодифицирания регламент.

ê 21/2004 (адаптиран)

2010/0309 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите

(кодифициран текст)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член Ö 43, параграф 2 Õ от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[5],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

ê

1. Регламент (EO) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО[6] е бил неколкократно и съществено изменян[7]. С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

ê 21/2004 съобр. 1 (адаптиран)

2. Съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехнически проверки, приложими при търговията в Общността с определени живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар[8], животните за търговия Ö в рамките на Съюза Õ трябва да бъдат идентифицирани в съответствие с изискванията на правилата на Ö Съюза Õ и да бъдат регистрирани по такъв начин, че първоначалното или транзитното стопанство, център или организация да могат да бъдат проследени. Тези системи за регистрация и идентификация трябваше да обхванат движението на животни на територията на всяка от държавите-членки до 1 януари 1993 година.

ê 21/2004 съобр. 2

3. [Член 14] от Директива [91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО[9]] предвижда, че идентификацията и регистрацията, предвидени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ЕИО, трябва да бъдат направени след като са били извършени ветеринарни проверки, с изключение на животни за клане и регистрираните еднокопитни.

ê 21/2004 съобр. 4 (адаптиран)

4. От структурата на законодателството на Ö Съюза Õ, и по-специално от Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета[10], следва, че общите понятия за животновъд и стопанство не важат за ветеринарните кабинети или клиники. Обхватът на тези понятия трябва да се дефинира по-ясно, за да стане законодателството по-разбираемо.

ê 21/2004 съобр. 8 (адаптиран)

5. Технологията за електронна идентификация на животни от рода на овцете и козите е достатъчно разработена, за да може да бъде приложена. Мерките за прилагане, предвидени за правилното Ö функциониране Õ на системата за електронна идентификация в целия Ö Съюз, Õ би трябвало да позволи индивидуалната идентификация на животните и стопанството, в което са родени.

ê 933/2008 съобр. 7 (адаптиран)

6. Настоящиият регламент предвижда, че от 31 декември 2009 г. електронната идентификация Ö е Õ задължителна за всички животни, родени след посочената дата. В течение на първата година след 31 декември 2009 г. обаче повечето животни Ö следва да Õ бъдат идентифицирани само с конвенционални неелектронни идентификатори, тъй като въпросните животни са били родени преди посочената дата. В течение на тази първа година животните с електронни и неелектронни идентификатори Ö следва да Õ бъдат придвижвани и третирани заедно.

ê 1560/2007 съобр. 5 (адаптиран)

7. Определен брой държави-членки Ö разработиха Õ необходимата технология за въвеждането на електронната идентификация и придобиха значителен опит с въвеждането й Ö преди 31 декември 2009 г Õ . Ö Този Õ опит предостави на Комисията и на другите държави-членки ценна информация относно техническите последици от електронната идентификация и въздействието й.

ê 21/2004 съобр. 10

8. Комисията, по-специално с оглед на разработките, проведени от нейния Съвместен изследователски център, също така представя подробни технически указания, дефиниции и процедури за техническите параметри на идентификаторите и отчитащите уреди, тестови процедури, критерии за приемане и образец за сертификат на одобрени тестови лаборатории, осигуряването на подходящи идентификатори и отчитащите уреди, приложението на идентификаторите, тяхното отчитане и възстановяване, кодификация на идентификаторите, обща терминология, речник на данните и комуникационни стандарти.

ê 21/2004 съобр. 11

9. В държавите-членки със сравнително малък брой животни от рода на овцете и козите въвеждането на система за електронна идентификация може и да не е оправдано. Следователно, препоръчително е да се разреши тези държави-членки да въвеждат системата по избор. Трябва да бъде приета и разпоредба за бърза процедура, която да коригира демографските прагове, под които електронната идентификация може да бъде по избор.

ê 21/2004 съобр. 12

10. За да е възможно да се проследи движението на животни от рода на овцете и козите, животните трябва да бъдат правилно идентифицирани и движението им да може да бъде следено.

ê 21/2004 съобр. 13 (адаптиран)

11. Необходимо е животновъдите да поддържат актуална информация за животните в техните стопанства. Минималната изисквана информация следва да бъде единна за целия Ö Съюз Õ .

ê 21/2004 съобр. 14 (адаптиран)

12. Всяка държава-членка създава централен регистър, включващ актуален списък на всички животновъди, които са предмет на изискванията на настоящия регламент и които осъществяват такава дейност на територията й, като ще съдържа минималната информация, единна за целия Ö Съюз Õ .

ê 21/2004 съобр. 15

13. С цел бързо и точно проследяване на животните, всяка държава-членка създава компютърна база данни, в която са включени всички стопанства на територията й, както и движението на животните.

ê 21/2004 съобр. 16 (адаптиран)

14. Естеството на средствата за идентификация се определя Ö за целия Съюз Õ .

ê 21/2004 съобр. 17

15. Лицата, занимаващи се с търговия на животни, водят отчети за сделките с тях и компетентният орган има достъп до тези документи при поискване.

ê 21/2004 съобр. 18 (адаптиран)

16. За да се гарантира, че настоящият регламент се прилага правилно, е необходимо да се подсигури бърза и ефективна обмяна на информация между държавите-членки относно средствата за идентификация и свързаните документи. Разпоредбите на Ö Съюза Õ , отнасящи се до това, са приети с Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси[11], и с Директива 89/608/ЕИО на Съвета от 21 ноември 1989 г. относно взаимната помощ между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между тях и Комисията, за да се осигури правилното прилагане на законодателството, свързано с ветеринарните и зоотехническите въпроси[12].

ê 21/2004 съобр. 19

17. С оглед да се гарантира надеждността на споразуменията, предвидени в настоящия регламент, е необходимо държавите-членки да приложат подходящи и адекватни мерки за контрол, без да се засяга Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности[13].

ê 21/2004 съобр. 21

18. Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[14],

ê 21/2004

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Всяка държава-членка създава система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

ê 21/2004 (адаптиран)

2. Настоящият регламент се прилага без да се засягат правилата на Ö Съюза Õ , които могат да бъдат създадени с цел унищожаване на болести или за целите на контрола, и без да се засяга Директива [91/496/ЕИО] и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета Ö [15] Õ.

Член 2

За целите на настоящия регламент Ö се прилагат следните дефиниции Õ:

а) „животно“ означава всяко животно от рода на овцете или козите;

б) „стопанство“ означава всяко предприятие, всяка структура, или в случай на пасищно животновъдство, всяка среда, в която се държат, отглеждат или третират животни постоянно или временно, с изключение на ветеринарни кабинети или клиники;

в) „животновъд“ означава всяко физическо или юридическо лице, което носи отговорност за животните, дори и временно, с изключение на ветеринарни кабинети или клиники;

г) „компетентен орган“ означава централният орган или органи в дадена държава-членка, които са отговорни или на които е поверено провеждането на ветеринарни проверки и прилагането на настоящия регламент, или, в случай на контрол на премиите, органът, на който е поверено прилагането на Регламент (ЕО) № 73/2009.

ê 21/2004

Член 3

1. Системата за идентификация и регистрация на животни включва следните елементи:

а) средства за идентификация с цел идентифициране на всяко животно;

б) актуални регистри, които да се поддържат във всяко стопанство;

в) документи за движение на животните;

г) централен регистър или компютърна база данни.

2. Комисията и компетентният орган на съответната държава-членка имат достъп до цялата информация, която е предмет на настоящия регламент. Държавите-членки и Комисията взимат необходимите мерки, за да осигурят достъп до тази информация на всички заинтересовани страни, включително организации на потребителите, признати от държавата-членка, при условие че са спазени изискванията за защита и поверителност на информацията, предвидени в националното законодателство.

Член 4

ê 21/2004 (адаптиран)

è1 1791/2006 чл. 1, пар. 1 и приложение (5) (Б) (I) (7) (а)

1. Всички животни в дадено стопанство, родени след 9 юли 2005 г. è1 , а за България и Румъния Ö след Õ 1 януари 2007 г. ç, се идентифицират в съответствие с параграф 2 в рамките на период, определен от държавата-членка, считано от раждането на животното и при всички положения преди животното да е напуснало стопанството, в което е родено. Този период е не по-дълъг от шест месеца.

Чрез дерогация Ö от първа алинея, Õ държавите-членки могат да удължават периода, който, обаче, не може да надхвърля девет месеца за животни, отглеждани при екстензивно или пасищно животновъдство. Съответните държави-членки информират Комисията за предоставената дерогация. Ако е необходимо, могат да бъдат приети правила за прилагане в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2.

2. Животните се идентифицират:

а) първо чрез средствата за идентификация, които отговарят на изискванията от раздели А.1 , А.2 и А.3 от приложение I; и

б) второ, чрез средствата за идентификация, одобрени от компетентния орган и отговарящи на техническите характеристики, изброени в раздели Ö А.1, А.2 и Õ А.4 от приложение I.

Въпреки това, до датата, посочена в член 9, параграф 3, второто средство за идентификация Ö , посочено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф,Õ може да бъде заменено от системата, посочена в раздел А.5 на приложение I, освен в случаите на животни, включени в търговия Ö в рамките на Съюза Õ .

Държавите-членки, които въвеждат системата, посочена във втора алинея , искат нейното одобрение от Комисията съгласно процедурата, посочена в член 13, параграф 2. За целта Комисията проверява документацията, предоставена от държавите-членки, и извършва необходимите проверки за оценка на системата. Когато тези проверки приключат, Комисията, в рамките на 90 дни от получаването на молбата за одобрение, предава на комитета Ö , посочен в член 13, параграф 1, Õ доклад заедно с проект за подходящи мерки.

3. Ö Чрез дерогация от параграф 2, Õ за животни, предназначени за клане преди навършване на 12-месечна възраст и които не са предназначени нито за търговия Ö в рамките на Съюза Õ , нито за износ за трети държави, идентификационнният метод, описан в раздел А.7 от приложение I, може да бъде разрешен от компетентния орган като алтернатива на средствата за идентификация, посочени в параграф 2.

4. Всяко животно, внесено от трета държава, което след 9 юли 2005 г.è1 , а за България и Румъния Ö след Õ 1 януари 2007 г. ç, е подложено на проверките, установени в Директива [91/496/ЕИО], и което ще остане на територията на Ö Съюза Õ , се идентифицира в съответствие с параграф 2 в стопанството по местоназначение, което отглежда живи животни, в рамките на период, определен от държавата-членка, но не по-дълъг от 14 дни след като е преминало тези проверки, и при всички положения преди напускане на стопанството.

ê 21/2004

Първоначалната идентификация, осъществена от третата държава, се записва в регистъра на стопанството, предвиден в член 5, заедно с идентификационния код, който му е даден от държавата-членка на местоназначението.

Въпреки това, идентификацията, предвидена в параграф 1, не е необходима за животно, предназначено за клане, ако животното е транспортирано директно от граничния ветеринарно-медицински контролен пункт до кланица, разположена в държавата-членка, където се осъществяват проверките, посочени в първата алинея, и животното бива заклано до пет работни дни от преминаването през тези проверки.

5. Всяко животно, произхождащо от друга държава-членка, запазва първоначалната си идентификация.

6. Нито едно средство за идентификация не може да бъде премахнато или заменено без разрешението на компетентния орган. Там, където средство за идентифициране е станало неясно или е изгубено, се поставя заместител със същия код, колкото е възможно най-бързо, в съответствие с разпоредбите на настоящия член. В допълнение към кода и за разлика от него, заместителят може да носи знак с видоизменения номер на заместителя.

Въпреки това, компетентният орган може, под свой контрол, да разреши заместващите средства за идентифициране да носят различен код, при условие че не се прави компромис с целта за проследяемост, особено в случай на животни, идентифицирани в съответствие с разпоредбите на параграф 3.

7. Средствата за идентификация се предоставят на стопанствата, разпределят се и се поставят на животните по начин, определен от компетентния орган.

8. Държавите-членки съобщават една на друга и на Комисията модела на средствата и метода за идентификация, използвани на тяхната територия.

ê 21/2004 (адаптиран)

9. До датата, посочена в член 9, параграф 3, държавите-членки, които по желание са въвели електронна идентификация в съответствие с разпоредбите на раздели А.4 и А.6 от приложение I, трябва да гарантират, че индивидуалният номер за електронна идентификация и характеристиките на използваните средства са посочени в съответния сертификат, съобразно Директива 91/68/ЕИО на Съвета[16], придружаващ животните, които са обект на търговия Ö в рамките на Съюза Õ .

ê 21/2004

Член 5

1. Всеки животновъд, с изключение на превозвача, трябва да поддържа актуален регистър, съдържащ най-малко информацията, посочена в раздел Б от приложение I.

2. Държавите-членки могат да изискват животновъдите да включат допълнителна информация в регистъра, посочен в параграф 1, в допълнение на информацията, изброена в раздел Б от приложение I.

3. Регистърът е във формат, одобрен от компетентния орган, поддържа се на ръка или в компютърна форма, и по всяко време при поискване е на разположение в стопанството и на компетентния орган, за минимален период, определен от компетентния орган, но за не по-малко от три години.

4. Чрез дерогация от параграф 1, регистърът с информацията, изисквана в раздел Б от приложение I, се поддържа по избор във всяка държава-членка, в която функционира централизирана компютърна база данни, която съдържа тази информация.

5. При поискване всеки животновъд предоставя на компетентния орган цялата информация относно произхода, идентификацията и, където е възможно, местоназначението на животните, които животновъдът е притежавал, отглеждал, транспортирал, продавал или заклал през последните три години.

6. Държавите-членки съобщават една на друга и на Комисията модела на стопанския регистър, използван на тяхната територия, а където е приложимо и направената дерогация от разпоредбите в параграф 1.

ê 21/2004 (адаптиран)

è1 1791/2006 чл. 1, пар. 1 и приложение (5) (Б) (I) (7) (а)

Член 6

1. Считано от 9 юли 2005 г. è1 , а за България и Румъния Ö от Õ 1 януари 2007 г., ç всеки път, когато дадено животно бива придвижвано на национална територия между две отделни стопанства, то е придружено от документ за движение, на базата на модел, съставен от компетентния орган, и съдържащ най-малко информацията, изброена в раздел В от приложение I, който е попълнен от животновъда, ако компетентният орган не го е попълнил.

ê 21/2004

2. Държавите-членки могат да включват допълнителна информация, освен тази, която се съдържа в раздел В от приложение I, относно документа за движение, предвиден в параграф 1, или да изискват такава информация да бъде включена.

3. Животновъдът в стопанството по местоназначение пази документа за движение в продължение на минимален период, определен от компетентния орган, но не по-малко от три години. При поискване той предоставя на компетентния орган копие от него.

4. Чрез дерогация от параграф 1, документът за движение не е задължителен в държава-членка, в която функционира централизирана компютърна база данни, съдържаща минималната информация, изисквана в раздел В от приложение I, с изключение на подписа на животновъда.

5. Държавите-членки съобщават една на друга и на Комисията модела на документа за движение, използван на тяхната територия, а, когато е приложима, и дерогацията, посочена в параграф 4.

Член 7

1. Държавите-членки гарантират, че компетентният орган има централен регистър на всички стопанства, свързани с животновъди на тяхната територия, с изключение на превозвачи.

2. Регистърът включва идентификационния код на стопанството или, ако е одобрено от компетентния орган, този на животновъда, без превозвача, дейността на животновъда, вида на продукцията (месо или мляко) и отглежданите видове. Ако животновъдът отглежда животни постоянно, той прави опис на отглежданите животни на равни интервали от време, определени от компетентния орган на държавата-членка, но най-малко един път годишно.

ê 21/2004 (адаптиран)

è1 1791/2006 чл. 1, пар. 1 и приложение (5) (Б) (I) (7) (а)

3. Дадено стопанство остава вписано в централния регистър за три последователни години, след като не е имало животни. Считано от 9 юли 2005 г. è1 , а за България и Румъния Ö от Õ 1 януари 2007 г., ç регистърът се включва в компютърната база данни, посочена в член 8, параграф 1.

Член 8

1. Считано от 9 юли 2005 г.è1 , а за България и Румъния Ö от Õ 1 януари 2007 г., çкомпетентният орган на всяка държава-членка създава компютърна база данни в съответствие с раздел Г.1 от приложение I.

ê 21/2004

2. Всеки животновъд, с изключение на превозвача, в рамките на 30 дни за информация, свързана със животновъда или със стопанството, и в рамките на седем дни за информация, свързана с движението на животни, предоставя на компетентния орган:

а) информацията за включване в централния регистър и резултата от описа, посочен в член 7, параграф 2 и изискваната информация за създаването на базата данни, посочена в параграф 1 от настоящия член;

б) в държавите-членки, прилагащи дерогацията, предвидена в член 6, параграф 4, при всяко превозване на животно подробностите за движението, както е посочено в документа за движение по член 6.

3. Компетентният орган на всяка държава-членка притежава компютърна база данни, съдържаща най-малко информацията, изброена в раздел Г.2 от приложение I.

ê 21/2004 (адаптиран)

4. Държавите-членки могат да включат в компютърната база данни, посочена в параграфи 1 и 3, още информация в допълнение на информацията, изброена в раздели Г.1 и Г.2 от приложение I.

ê 21/2004

Член 9

1. Насоките и процедурите за прилагането на електронната идентификация се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2.

2. Решенията, посочени в параграф 1, се приемат с цел да се подобри приложението на общата електронна идентификация.

ê 1560/2007 чл. 1, т. 1

3. Считано от 31 декември 2009 г. електронната идентификация съгласно насоките, посочени в параграф 1 и в съответствие със съответните разпоредби на раздел А от приложение I, е задължителна за всички животни, родени след тази дата.

ê 21/2004 (адаптиран)

Въпреки това, държавите-членки, в които общият брой на животни от рода на овцете и козите е 600 000 или по-малко, могат да направят тази електронна идентификация незадължителна за животни, които не са обект на търговия Ö в рамките на Съюза Õ .

Държавите-членки, в които общият брой на животни от рода на козите е 160 000 или по-малко, също могат да направят тази електронна идентификация незадължителна за животни от рода на козите, които не са обект на търговия Ö в рамките на Съюза Õ .

ê 1560/2007 чл. 1, т. 2

4. До 31 декември 2009 г. държавите-членки могат да въведат задължителната употреба на електронна идентификация за животни, родени на тяхна територия.

ê 21/2004

Член 10

1. Измененията на приложенията и мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2.

Тези мерки по-специално засягат:

а) минималното ниво на проверките, които следва да бъдат направени;

б) прилагането на административни наказания;

в) необходимите преходни разпоредби за началния период на системата.

2. В съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2, следните данни могат да бъдат актуализирани:

а) крайните срокове за осигуряване на информацията, посочени в член 8, параграф 2;

б) демографските прагове за добитък, посочени в член 9, параграф 3, втора и трета алинеи.

Член 11

1. Държавите-членки съобщават една на друга и на Комисията самоличността на компетентния орган, който е отговорен за осигуряване на съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

2. Държавите-членки гарантират, че всяко лице, което отговаря за идентификацията и регистрацията на животни, е получило инструкция и указание относно свързаните разпоредби в приложение I, и че съществуват подходящи курсове за обучение.

Член 12

1. Държавите-членки взимат всички необходими мерки, за да осигурят спазването на разпоредбите на настоящия регламент. Предвидените проверки не засягат каквито и да е проверки, които Комисията може да осъществява в съответствие с разпоредбите на член 9 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95.

2. Държавите-членки установяват правилата относно наказания, които се прилагат за нарушения на настоящия регламент, и вземат всички мерки, които са необходими, за да обезпечат тяхното прилагане. Предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи.

3. Експертите от Комисията, заедно с компетентните органи:

а) проверяват дали държавите-членки се съобразяват с изискванията на настоящия регламент;

б) ако е необходимо, правят проверки на място, за да гарантират, че проверките, предвидени в параграф 1, се осъществяват в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

4. Държава-членка, на чиято територия се провежда проверка на място, осигурява на експертите от Комисията каквато и да е помощ, от която имат нужда при изпълнение на техните задачи.

Резултатът от проведените проверки трябва да бъде обсъден с компетентния орган на дадената държава-членка, преди да бъде изготвен и разпространен окончателният доклад.

ê 21/2004 (адаптиран)

5. Когато Комисията сметне, че резултатът от проверките оправдава това, тя преразглежда ситуацията в рамките на комитетa , посочен в член 13, параграф 1. Тя може да приеме необходимите решения в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2.

ê 21/2004

6. Комисията наблюдава развитието на ситуацията. С оглед на развитието и в съответствие с процедурата по член 13, параграф 2, тя може да измени или отмени решенията, посочени в параграф 5.

7. Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат, при необходимост, в съответствие с процедурата по член 13, параграф 2.

Член 13

1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета[17].

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

ê

Член 14

Регламент (EO) № 21/2004 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

ê 21/2004 (адаптиран)

Член 15

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

ê 21/2004

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в […] на

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ê 933/2008 чл. 1и приложение

ПРИЛОЖЕНИЕ I

A. Средства за идентификация

1. Компетентният орган одобрява средствата за идентификация, предвидени в член 4, параграф 1, които трябва да бъдат направени така, че:

а) да осигуряват поне един ясно отчетлив и един електронно четим знак;

б) да могат да бъдат прикрепени към животното, без да му причиняват болка или вреда; и

в) да могат лесно да се отстраняват от хранителната верига.

2. Средствата за идентификация трябва да показват код, с който се предоставя следната информация в посочения ред:

а) двубуквения или трицифрения код[18] в съответствие с ISO 3166 на държавата-членка, в която се намира стопанството, където животното е идентифицирано първоначално („код на страната“);

б) индивидуален код на животното от не повече от 12 цифри.

В допълнение към кодовете, посочени в букви а) и б), и при условие че четливостта на посочените кодове не се нарушава, компетентният орган може да одобри баркод и прибавяне на допълнителна информация от животновъда.

3. Първите средства за идентификация, посочени в член 4, параграф 2, буква а), трябва да отговарят на критериите, установени в буква а) или б):

а) електронен идентификатор под формата на болус за преживяне или електронна ушна марка в съответствие с техническите характеристики, изброени в точка 6; или

б) ушна марка, изработена от неразграждащ се материал, която има защита срещу фалшификация и може да се чете лесно през целия живот на животното; тя трябва да бъде неизползваема повторно, а надписите, посочени в точка 2, трябва да бъдат незаличими.

4. Второто средство за идентификация, предвидено в член 4, параграф 2, буква б), трябва да отговаря на следните критерии:

а) за животните, идентифицирани в съответствие с точка 3, буква а):

i) ушна марка, която отговаря на критериите, установени в точка 3, буква б); или

ii) електронен знак на надкопитната става, който отговаря на критериите за ушните марки, установени в точка 3, буква б); или

ê 933/2008 чл. 1 и приложение (адаптиран)

iii) татуировка, с изключение на животните, които са обект на търговия Ö в рамките на Съюза Õ ;

б) за животните, идентифицирани в съответствие с точка 3, буква б):

i) електронен идентификатор, който отговаря на критериите, установени в точка 3, буква а); или

ii) за животни, които не са обект на търговия Ö в рамките на Съюза Õ , електронен идентификатор под формата на електронен знак на надкопитната става или на транспондер, който се инжектира, в съответствие с техническите характеристики, изброени в точка 6; или

ê 933/2008 чл. 1 и приложение

iii) когато електронната идентификация не е задължителна, съгласно член 9, параграф 3:

- ушна марка, която отговаря на критериите, установени в точка 3, буква б),

- електронен знак на надкопитната става, който отговаря на критериите за ушни марки, установени в точка 3, буква б), или

- татуировка.

ê 933/2008 чл. 1 и приложение (адаптиран)

5. Системата, посочена в член 4, параграф 2, Ö втора алинея Õ , изисква идентификация на животните както по стопанство, така и индивидуално. Тя предвижда и процедура за подмяна, когато средствата за идентификация са станали нечетливи или са изгубени, под контрола на компетентния орган и без да се застрашава проследяването между стопанствата, като целта е да се контролират епизоотичните болести. С оглед на същата цел системата позволява проследяването на придвижването на животните в рамките на националната територия.

ê 933/2008 чл. 1 и приложение

6. Електронните идентификатори трябва да отговарят на следните технически характеристики:

а) те трябва да бъдат пасивни транспондери само за четене (електронни устройства), използващи HDX- или FDX-B технология, в съответствие с ISO стандарти 11784 и 11785;

б) те трябва да могат да бъдат прочетени от четящите устройства, отговарящи на ISO стандарт 11785 и четящи HDX- или FDX-B транспондери (електронни устройства);

в) разстоянието за четене трябва да бъде:

i) минимум 12 cm за ушна марка и за знак на надкопитната става, когато се разчитат от портативни четящи устройства;

ii) минимум 20 cm за болусите за преживяне и за транспондерите, които се инжектират, когато се разчитат от портативни четящи устройства;

iii) минимум 50 cm за всички видове идентификатори, когато се разчитат от стационарни четящи устройства.

7. Идентификационният метод, посочен в член 4, параграф 3, е, както следва:

а) животните трябва да се идентифицират по ушна марка, одобрена от компетентния орган, поставена на едното ухо;

б) ушната марка трябва да бъде изработена от неразграждащ се материал, да има защита срещу фалшификация и да може да се чете лесно; тя трябва да бъде неизползваема повторно и трябва да съдържа само незаличими кодове;

в) ушната марка трябва да съдържа най-малко следната информация:

i) двубуквения код на страната[19]; и

ii) идентификационния код на стопанството, в което е родено животното, или индивидуален код на животното, от който може да се определи кое е стопанството, в което е родено животното.

Държавите-членки, които използват посочения алтернативен метод, трябва да уведомят за това Комисията и другите държави-членки в рамките на посочения в член 13, параграф 1 комитет.

ê 759/2009 чл. 1 и приложение, т. 1 (адаптиран)

Животните, идентифицирани в съответствие с настоящата точка, предназначени за отглеждане след навършване на 12-месечна възраст или за търговия Ö в рамките на Съюза Õ , или за износ за трети държави, трябва да бъдат идентифицирани в съответствие с точки 1—4, за да се осигури цялостна проследимост на всяко животно обратно до стопанството, в което е родено.

ê 506/2010 чл. 1 и приложение, т. 1

8. Чрез дерогация от изискването за идентифициране, предвидено в член 4, параграф 1, компетентният орган може да реши, че разпоредбите на раздел А не се прилагат за животни от рода на овцете и козите, отглеждани в зоопаркове или премествани между зоопаркове, които са одобрени в съответствие с член 13, параграф 2 от Директива 92/65/ЕИО на Съвета[20], при условие че тези животни са индивидуално идентифицирани и проследими.

ê 933/2008 чл. 1 и приложение

Б. Регистър на стопанството

1. От 9 юли 2005 г. регистърът на стопанството трябва да съдържа най-малко следната информация:

а) идентификационния код на стопанството;

б) адреса на стопанството и географските координати или еквивалентна идентификация на географското местоположение на стопанството;

в) вида на продукцията;

г) резултата от последния опис, посочен в член 7, и датата, на която е извършен описът;

д) името и адреса на животновъда;

е) в случай че животните напускат стопанството:

i) името на превозвача;

ii) регистрационния номер на онази част от транспортните средства, в която се превозват животните;

iii) идентификационния код или името и адреса на стопанството по местоназначение или в случай че животните се придвижват до кланица, идентификационния код или името на кланицата и датата на заминаване;

или дубликат или сертифицирано копие на документа за движение, посочен в член 6;

ж) в случай че животните пристигат в стопанството, идентификационния код на стопанството, от което е прехвърлено животното, и датата на пристигане;

з) информация за подменените средства за идентификация.

2. От 31 декември 2009 г. регистърът на стопанството трябва да съдържа поне следната актуализирана информация за всяко животно, родено след тази дата:

а) идентификационния код на животното;

б) в стопанството, в което е родено животното, годината на раждане и датата на идентификацията;

в) месеца и годината на смъртта на животното в стопанството;

г) ако са известни, породата и генотипа.

За животните, идентифицирани в съответствие с част А, точка 7, информацията, посочена в букви а)—г) от настоящата точка, трябва да бъде предоставена за всяка партида животни с една и съща идентификация и трябва да включва броя на животните.

3. В регистъра на стопанството трябва да се съдържат името и подписът на определения или одобрения от компетентния орган служител, който е проверил регистъра, и датата, на която е била извършена проверката.

В. Документ за движение

1. Документът за движение трябва да бъде попълнен от животновъда по образец, съставен от компетентния орган. Той трябва да съдържа най-малко следната информация:

а) идентификационния код на стопанството;

б) името и адреса на животновъда;

в) общият брой на придвижените животни;

г) идентификационния код или името и адреса на стопанството по местоназначение или на следващия животновъд, или когато животните са превозвани до кланица, идентификационния код или името и местоположението на кланицата, или в случай на преместване към друго пасище, мястото на местоназначението;

д) данните, свързани с транспортните средства или с превозвача, включително номера на разрешителното на превозвача;

е) датата на отпътуване;

ж) подписа на животновъда.

ê 759/2009 чл. 1 и приложение, т. 2

2. От 1 януари 2011 г. животновъдът в стопанството на отпътуване регистрира в документа за движение индивидуалния идентификационен код на всяко животно, идентифицирано в съответствие с точки 1—6 от раздел А, преди да се осъществи придвижването.

ê 759/2009 чл. 1 и приложение, т. 2 (адаптиран)

Чрез дерогация от първата алинея компетентният орган може да разреши в случаите на движения, които не предполагат търговия Ö в рамките на Съюза Õ , регистрирането на индивидуалния идентификационен код на всяко животно да се извършва на местоназначението от името на животновъда в стопанството на отпътуване при следните условия:

ê 759/2009 чл. 1 и приложение, т. 2

а) животните не се транспортират в едни и същи превозни средства заедно с животни от други стопанства, освен ако партидите с животни не са физически отделени една от друга;

б) стопанството на местоназначение е одобрено от компетентния орган за целите на регистрирането на индивидуалните кодове на животните от името на животновъда в стопанството на отпътуване;

в) налице са процедури, които гарантират, че в рамките на 48 часа след отпътуването:

i) индивидуалният идентификационен код на всяко животно е регистриран в съответствие с точка 2, буква а) от раздел Б в регистъра на стопанството на отпътуване,

ii) информацията относно движението е предоставена на компетентния орган с цел актуализиране на компютърната база данни в съответствие с точка 2 от раздел Г.

ê 933/2008 чл. 1 и приложение

3. Въпреки това, информацията, предвидена в точка 2, не е задължителна за животните, родени до 31 декември 2009 г.:

а) при придвижването им до кланица, директно или чрез канализираща процедура, с изключение на последващо превозване до друго стопанство;

б) до 31 декември 2011 г. за всички останали придвижвания.

Г. КОМПЮТЪРНА БАЗА ДАННИ

1. Компютърната база данни трябва да съдържа най-малко следната информация за всяко стопанство:

а) идентификационния код на стопанството;

б) адреса на стопанството и географските координати или еквивалентна идентификация на географското местоположение на стопанството;

в) името, адреса и дейността на животновъда;

г) видовете животни;

д) вида на продукцията;

ê 759/2009 чл. 1 и приложение, т. 3

е) резултата от описа на животните, предвиден в член 7, параграф 2, както и датата, на която е извършен описът, освен в държавите-членки, където в централизираната компютърна база данни се съхранява индивидуалният идентификационен код на всяко животно, отглеждано в стопанство;

ê 933/2008 чл. 1 и приложение (адаптиран)

ж) поле за данни, определено за компетентния орган, в което той може да вписва информация относно здравето на животните, например ограничения за движение, статус или друга свързана информация в контекста на програми на Ö Съюза Õ или национални програми.

ê 933/2008 чл. 1 и приложение

2. В съответствие с член 8 трябва да бъде направено вписване в базата данни за всяко отделно придвижване на животните.

Вписването трябва да обхваща поне следната информация:

а) броя на животните, които са придвижени;

б) идентификационния код на стопанството на отпътуване;

в) датата на отпътуване;

г) идентификационния код на стопанството по местоназначение;

д) датата на пристигане.

_____________

é

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Отмененият регламент и списък на неговите последователни изменения

Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета (ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8) |

Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1) | Единствено по отношение на позоваванията в член 1, параграф 1 и точка 5.Б.I.7 от приложението към Регламент (EО) № 21/2004 |

Регламент (ЕО) № 1560/2007 на Съвета (ОВ L 340, 22.12.2007 г., стр. 25) |

Регламент (ЕО) № 933/2008 на Комисията (ОВ L 256, 24.09.2008 г., стр. 5) |

Регламент (ЕО) № 759/2009 на Комисията (ОВ L 215, 20.8.2009 г., стр. 3) |

Регламент (ЕС) № 506/2010 на Комисията (ОВ L 149, 15.6.2010 г., стр. 3) |

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 21/2004 | Настоящият регламент |

Член 1 | Член 1 |

Член 2, уводни думи, букви a) дo г) | Член 2, уводни думи, букви a) дo г) |

Член 2, буква д) | - |

Член 3 | Член 3 |

Член 4, параграф 1 | Член 4, параграф 1 |

Член 4, параграф 2, буква a) | Член 4, параграф 2, първа алинея, уводни думи и буква a) |

Член4, параграф 2, буква б) | Член 4, параграф 2, първа алинея, буква б) |

Член 4, параграф 2, буква в) | Член 4, параграф 2, втора алинея |

Член 4, параграф 2, буква г) | Член 4, параграф 2, трета алинея |

Член 4, параграфи 3 до 9 | Член 4, параграфи 3 дo 9 |

Членове 5, 6 и 7 | Членове 5, 6 и 7 |

Член 8, параграфи 1 дo 4 | Член 8, параграфи 1 дo 4 |

Член 8, параграф 5 | - |

Членове 9 дo 12 | Членове 9 дo 12 |

Член 13, параграфи 1 и 2 | Член 13, параграфи 1 и 2 |

Член 13, параграф 3 | - |

Член 14 | - |

Член 15 | - |

Член 16 | - |

- | Член 14 |

Член 17, първа алинея | Член 15 |

Член 17, втора алинея | - |

Приложение | Приложение I |

- | Приложение II |

- | Приложение III |

_____________

[1] COM(87) 868 PV.

[2] Виж приложение 3 от част А на посочените заключения.

[3] Изработено в съответствие със съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета - Кодификация на acquis communautaire, COM(2001) 645 окончателен.

[4] Виж приложение II към настоящото предложение.

[5] ОВ С […], […], стр. […].

[6] OВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8.

[7] Виж приложение II.

[8] ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29.

[9] [ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56.]

[10] OB L 204, 11.8.2000 г., стр. 1.

[11] ОВ L 82, 22.3.1997 г., стр. 1.

[12] ОВ L 351, 2.12.1989 г., стр. 34.

[13] ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

[14] ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

[15] OВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16.

[16] ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19.

[17] ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

[18] Белгия BE 056България BG 100Чешка република CZ 203Дания DK 208

xxxxxxxГермания DE 276Естония EE 233

xxxxxxxИрландия IE 372

xxxxxxxГърция EL 300

xxxxxxxИспания ES 724Франция FR 250Италия IT 380

xxxxxxxКипър CY 196Латвия LV 428Литва LT 440Люксембург LU 442

xxxxxxxУнгария HU 348Малта MT 470Нидерландия NL 528

xxxxxxxАвстрия AT 040Полша PL 616Португалия PT 620Румъния RO 642

xxxxxxxСловения SI 705Словакия SK 703Финландия FI 246Швеция SE 752Обединено кралство UK 826

[19] Виж бележка под линия 18.

[20] OВ L 268, 14.9.1992 г., стp. 54.