52010PC0545

/* COM/2010/0545 окончателен - NLE 2010/0284 */ Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА за определяне на възможностите за риболов за 2011 г. и 2012 г. на някои запаси от дълбоководна риба за корабите на EС


[pic] | EВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 6.10.2010

COM(2010) 545 окончателен

2010/0284 (NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за определяне на възможностите за риболов за 2011 г. и 2012 г. на някои запаси от дълбоководна риба за корабите на EС

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението |

Основания и цели на предложението Дълбоководните запаси са рибни запаси, уловени във води извън основните риболовни зони на континенталния шелф. Те са разпределени на континенталния шелф или обитават подводни възвишения. Tези видове растат бавно и живеят дълго, което ги прави особено уязвими от риболовна дейност. Научните познания относно продължителността на живот и растежа на тези видове бавно се подобряват и сочат, че някои видове, като синя молва и афанопус, растат по-бързо и живеят по-кратко от други, като атлантически големоглав, дълбоководни акули и гренадир, и затова са по-малко уязвими от риболовна дейност. Уязвимостта при риболовна дейност зависи и от това дали може да се извършва целеви улов на вида в местни струпвания, какъвто е случаят с атлантическия големоглав, синята молва и берикса. Както при всички свободно обитаващи рибни запаси, липсата на ограничения за дълбоководния риболов води до надпревара между риболовните предприятия за придобиване на безплатен ресурс, без да се отчита в достатъчна степен устойчивото равнище на експлоатация. Tочно такъв беше случаят с някои дълбоководни видове преди да започне регулирането от страна на Европейския съюз през 2003 г. Например запасите от ценния вид атлантически големоглав в северозападните води, както и от ценния северен пагел в Бискайския залив се смятат за крайно намалели. Следователно ограничаването на риболовната дейност е необходима публична намеса, за да се предотврати намаляването на доходите на риболовните предприятия, да се развие експлоатацията в посока към по-високи дългосрочни добиви и да се намали въздействието върху екосистемата и хранителната верига вследствие на внезапното намаляване на размера на някои рибни популации. И накрая, това ще помогне също за осигуряването на по-стабилно снабдяване на потребителите с ценни протеини, макар че този aспект е по-маловажен при дълбоководните видове, тъй като те представляват много малка част от улова, разтоварван в ЕС. При дълбоководните видове публичната намеса е от особено значение поради факта, че възстановяването на крайно намалели запаси от бавнорастящи видове може да отнеме много дълго време или дори да е неуспешно. Необходимостта от определяне на възможности за риболов е отразена в член 43, параграф 3 oт Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФEС), който задължава Съвета да ги определи. Международният съвет за изследване на морето (ICES) предоставя на всеки две години обстоен преглед на биологичното състояние на дълбоководните запаси. Последното становище беше предоставено през юни 2010 г. Настоящото предложение за определяне на възможностите за риболов се основава на допълнителния преглед, предприет от Научно-техническия и икономически комитет по рибарство (НТИКР) през юли 2010 г. след работата на ICES. По този начин се спазва необходимостта вземането на решения да се основава на сериозни научни становища, както се изисква в член 2, параграф 2, буква б) oт Регламент (ЕО) № 2371/2002. Научните организации редовно дават становища, че най-добрият инструмент за управление при дълбоководния риболов биха били ограниченията на риболовното усилие. Tова се дължи на факта, че дълбоководните видове се ловят в условия на смесен риболов, риболовната дейност не е селективна и значителни количества риба се изхвърлят зад борда, тъй като нямат търговска стойност или търговската им стойност е недостатъчна. Въпреки това ограниченията на улова се считат за полезна допълнителна мярка и е възможно те да бъдат обвързани с условия за използването на тези възможности за риболов, ако при липсата на тези условия нивата на улов не могат да бъдат обосновани. Поради това Комисията е установила практиката на изготвяне на предложения за регламенти по отношение на възможностите за риболов всеки път, когато бъде предоставено научно становище. Освен това през 2010 г. Комисията прави преглед на общия режим за достъп до дълбоководните запаси (Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета) с цел разработването на ограничения на риболовното усилие и на технически мерки, съответстващи на отделни групи сходни риболовни дейности. Понастоящем риболовното усилие е ограничено общо за североизточната част на Атлантическия океан, без дискриминация между различните риболовни дейности (вж. член 9, параграф 3 oт Регламент (ЕО) № 53/2010 на Съвета). |

Общ контекст От 2003 г. насам риболовът на дълбоководни видове се регулира от Eвропейския съюз по отношение на общия допустим улов (ОДУ) по видове и зони и по отношение на максималното риболовно усилие, приложимо в североизточната част на Атлантическия океан. За 2009 г. и 2010 г. общият допустим улов за някои дълбоководни видове беше определен в Регламент (ЕО) № 1359/2008 на Съвета от 28 ноември 2008 г. за определяне на възможностите за риболов за 2009 г. и 2010 г. на някои запаси от дълбоководна риба за риболовните кораби на Общността[1]. Наличната информация относно дълбоководните запаси не дава възможност на учените да направят цялостна оценка на състоянието на запасите нито по отношение на размера на популациите, нито по отношение на смъртността от риболов. За това има няколко причини, които постоянно спъват напредъка: често пъти тези видове имат много голяма продължителност на живота и бавен растеж, поради което е невъзможно да се определи структурата на запасите по възрастови групи и да се оцени въздействието на риболова върху запасите посредством промените в дължината или възрастовата структура на улова. Не е известна честотата на възстановяване на запасите с млади екземпляри. Запасите са широко разпространени на дълбочини, които са трудни за изследване от практическа гледна точка. Поради по-малкото търговско значение на тези запаси често пъти липсват данни от научни изследвания или данните не покриват целия район на разпространение. Риболовните дейности са насочени само частично към тези видове, а някои дейности са сравнително нови. В резултат на това напредъкът в научните познания е бавен. При него се разчита на подхода на предпазливост по отношение управлението на рибарството, основаващ се на тенденциите, които могат да се наблюдават в показателите за изобилие. Определянето и поделянето на възможностите за риболов е изключително от компетенциите на Съюза. Задълженията по отношение на устойчивата експлоатация на живите водни ресурси са изложени в член 2 oт Регламент (ЕО) № 2371/2002. Тези възможности за риболов следва да бъдат в съответствие с международните споразумения, включително със Споразумението на Обединените нации от 1995 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси [наричано по-нататък Споразумение на ООН от 1995 г. относно рибните запаси]. По-специално регулаторът трябва да е по-предпазлив, когато данните са несигурни, ненадеждни или недостатъчни. Съгласно член 6, параграф 2 oт Споразумението на ООН от 1995 г. относно рибните запаси липсата на адекватни научни данни не може да се използва като основание за невземане на мерки за съхранение и управление или за отлагане на приемането им. Предвидените в настоящото предложение корекции на ОДУ съответстват на научните становища и отразяват принципите на управление, изложени в Споразумението на ООН от 1995 г. относно рибните запаси и в Международните насоки за управление на дълбоководния риболов в открито море на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2008 г., потвърдени неотдавна от Общото събрание на ООН (Резолюция 64/72 oт декември 2009 г.). Макар че редица дълбоководни запаси се експлоатират и от други риболовни нации, по-специално Норвегия, Исландия, Фарьорските острови и Русия, и е необходимо да се търси споразумение за хармонизирани мерки за управление заедно с тези риболовни нации или, доколкото запасите обитават международни води — споразумение в рамките на Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC), необходими са едностранни мерки, приложими за корабите на Европейския съюз до постигане на споменатите споразумения, за да се избегнат описаните по-горе отрицателни последици от нерегулирания риболов. |

Съществуващи разпоредби в областта на предложението Съществуващите разпоредби в областта на предложението са установени в Регламент (ЕО) № 1359/2008 на Съвета и са приложими до 31 декември 2010 г. Te сa свързани с Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета oт 16 декември 2002 г. за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания[2], в който са изброени най-важните от търговска гледна точка дълбоководни видове, по отношение на които Комисията се стреми към ограничения на улова (приложение I към същия регламент). Възможностите за риболов на дълбоководни видове се определят на двугодишна база в съответствие с ритъма на научните оценки на запасите, основаващи се на обстойни прегледи. Все пак се допуска изключение за запасите от атлантическа аргентина (голяма сребърна корюшка) и основния риболов на синя молва, по отношение на които възможностите за риболов зависят от изхода от годишните преговори с Норвегия. Възможностите за риболов на тези запаси остава да бъдат установени в рамките на регламента за определяне на годишните възможности за риболов, който Съветът приема през декември. Регламентът, който е в сила за тези запаси през 2010 г., е Регламент (ЕО) № 53/2010 на Съвета. |

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза Предложените мерки са разработени в съответствие с целите и правилата на общата политика в областта на рибарството и са съвместими с политиката на Съюза за устойчиво развитие. |

2. Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието |

Консултация със заинтересованите страни |

Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците в консултацията В предложението са взети предвид консултациите, проведени с Консултативния комитет по рибарство и аквакултури (ККРА се състои от представители на професионалните организации на предприятията за производство, преработка и търговия с рибни продукти и продукти от аквакултури и на непрофесионалните организации, представляващи интересите на потребителите, на екологията и на развитието) и с регионалните консултативни съвети (РКС), заинтересовани от риболова, до който се отнася предложението. Тези консултации се проведоха въз основа на Съобщението на Комисията „Подобряване на консултациите при управление на политиката по рибарство на Общността“ (COM(2006)246 окончателен), което излага принципите на така наречения „подход на предварителните действия“, и на Съобщението на Комисията „Консултация относно възможностите за риболов през 2011 година“ (COM(2010)241 окончателен), в което Комисията изяснява становището и намеренията си във връзка с предложенията си за възможности за риболов през 2011 година. |

Обобщение на отговорите и на начина, по който те са взети предвид РКС подчертават необходимостта да се гарантира, че всяка една промяна в годишните възможности за риболов е постепенна, за да се ограничат във възможно най-голяма степен нарушенията в краткосрочен план на стопанските дейности. РКС са загрижени относно несигурността на научните становища и биха желали информационната база да се подобри и методите на събиране на данни да бъдат хармонизирани. Макар че приемат необходимостта да бъдат защитени особено уязвимите видове от изчерпване, РКС не подкрепят намаляването на ограниченията на улова, когато това би довело до по-големи количества изхвърлян улов при смесения риболов. По-скоро те очакват управление, което да регулира смесения риболов в рамките на всеобхватен подход, включващ разрешени количества прилов за най-уязвимите видове, и приемат, че определянето на ограничения на усилието за отделни риболовни дейности би могло да е разумен подход, заедно с технически мерки, като например подобряване на селективността. РКС подчертават, че оказваният от риболова натиск е намалял значително след въвеждането на мерки за управление през 2003 г. и изтъкват, че е необходимо съседните държави да възприемат подобни подходи на управление, за да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция. РКС подчертават, че трябва да се положат повече усилия за защита на уязвимите дълбоководни местообитания, както и за избягване на районите с най-голямо изобилие на млади екземпляри риба. Te изтъкват, че някои традиционни видове риболов са доказали своята устойчивост, тъй като съществуват от векове. Части от РКС искат също така управлението да реагира на положителните сигнали, идващи от някои запаси, по-специално в случаите, когато търговските риболовни кораби са допринесли за подобряване на научната информация. Други части от РКС биха искали определянето на възможности за риболов постепенно да отпадне в случаите, когато не се очертава оценка на запасите в близко бъдеще. Подходът на постепенно коригиране и ограничаване на годишните промени на възможностите за риболов е включен в предложението. Не се предлагат промени, които биха довели до годишно увеличение или намаление на възможностите за риболов с повече от 15 % спрямо съществуващото през 2010 г. положение. Единственото изключение от това правило са дълбоководните акули. Макар че ОДУ не се отклонява формално от нулевия ОДУ, определен за 2010 г., забраната за прилов практически ще доведе до 100 % намаление на разрешените разтоварвания на суша. Комисията провежда политика за защита на акулите, както е обявено в нейното съобщение относно плана за действие на Европейската общност за опазване и управление на популациите от акули (COM(2009)40 окончателен). Забраната за прилов следва да насърчи рибарите да си сътрудничат при определянето на зоните с по-голямо изобилие на акули и при подобряването на селективността на риболовните съоръжения,. След като бъдат въведени тези мерки, могат да бъдат предоставяни разрешения за разтоварване на неизбежния прилов. Комисията работи върху нов рамков регламент относно достъпа до дълбоководен риболов през 2010 г., който следва да въведе в краткосрочен план управление на усилието по вид риболовна дейност/група сходни риболовни дейности. Комисията е запозната с проблема с прилова при смесения риболов и насърчава държавите-членки и риболовните предприятия да разработят риболовни практики, при които се намалява приловът. Комисията проучва възможността да отдели целево предназначени финансови средства за проекти, чиято цел е намаляване на прилова при дълбоководния риболов през 2011 г. След като бъдат определени равнищата на неизбежния прилов от особено уязвимите видове при различните групи сходни риболовни дейности, тези равнища могат да бъдат превърнати във възможности за риболов на прилов. Редица ОДУ вече представляват количества прилов. Комисията продължава да полага усилия за определяне на риболовни зони с ограничен достъп с цел защита на местообитанията с голямо разнообразие, както в съответствие с научните становища на основните си консултативни органи, така и в процеса на подпомагане на държавите-членки за създаване на специални защитени зони. Комисията споделя виждането, че е необходимо възприетият в настоящото предложение едностранен подход да се използва за убеждаване на съседните държави да провеждат отговорно управление на дълбоководния риболов и работи за изпълнението на тази задача в годишните кръгове от преговори на двустранно равнище и в рамките на NEAFC. Следва да се отбележи, че експлоатацията на дълбоководните видове е само един от поредица въпроси, които трябва да бъдат решени със северните риболовни нации. Комисията разработи и в момента изпитва рамка за управление, която отговаря на тенденциите в показателите за запасите дори и при липсата на категорични научни становища. С напредването на големия научноизследователски проект DEEPFISHMAN, финансиран по 7та рамкова програма, Комисията очаква, че ще е в състояние да разработи допълнително тази рамка за дълбоководен риболов. Комисията насърчи, включително чрез финансиране на проучвания, сътрудничеството между рибарите и научните институти с цел подобряване на взаимното разбиране и използване на информацията от търговския риболов за научни становища. Подобряването на събирането на административни данни се търси в контекста на новия рамков регламент относно достъпа до дълбоководен риболов. Събиране и използване на експертни становища Засегнатите научни/експертни области са биология на рибните видове и икономика на риболовните дейности. Комисията се консултира с ICES, независима международна научна организация, и организира пленарното заседание на НТИКР. Становището на ICES се основава на рамка за становища, разработена в ICES и използвана според запитванията на клиентите на ICES, сред които е и Комисията. НТИКР дава становището си съгласно мандата, който получава от Комисията. След официално одобрение от Комисията всички доклади на НТИКР са достъпни на уебсайта на Комисията. Всички доклади на ICES са достъпни на уебсайта на ICES. За всички запаси, обхванати от настоящото предложение, няма достатъчно данни, доказващи устойчивостта на риболова. Научните становища от 2010 г. до голяма степен повтарят предишните становища, изготвени през 2008 г. или по-рано. Като се има предвид, че рамката за становища е насочена към максимален устойчив добив и с оглед на това, че не е известно осигуряващото този добив равнище на експлоатация на дълбоководните видове, учените общо взето препоръчват намаляване на улова спрямо неотдавнашните му равнища до появата на признаци за нарастване на популацията на запасите. В случаите, когато равнищата на експлоатация в продължение на няколко поредни години изглежда не са оказали отрицателно въздействие върху запасите, ICES счита, че риболовът може да се запази на стабилно равнище. В други случаи ICES счита, че риболовът не следва да се разширява или че уловът следва да се върне на равнищата отпреди разширяването на риболовната дейност. ICES подчертава необходимостта от опазване на мръстещите струпвания от последващо изчерпване. След значителния спад на възможностите за риболов от 2003 г. насам, съдържащите се в предложението ограничения на улова за втората година (2012 г.) в общи линии съвпадат с препоръчаните от учените предпазни равнища на улов. Когато няма промяна в становищата в сравнение с 2008 г., настоящото предложение се основава на предишния регламент относно възможностите за риболов за 2009 г. и 2010 г., в който се предвижда поетапно въвеждане на необходимите намаления на възможностите за риболов в период от четири години. Когато значителен дял от препоръчвания улов се извършва от държави, които не са членки на ЕС, това е взето предвид и становищата са приложени за риболовните дейности на ЕС в зависимост от тяхното развитие. Някои серии от данни сочат, че риболовните дейности вече са се стабилизирали или предстои да се стабилизират на много ниски равнища и наистина има признаци на започнало увеличение на изобилието. Като се вземе предвид също така най-новата информация относно променливите характеристики на растеж на различните дълбоководни видове, изглежда, че е възможна бъдеща експлоатация на запасите, останали като целеви видове след последователните намаления на възможностите за риболов, по устойчив от биологична и икономическа гледна точка начин. Необходимо е обаче да бъдат решени проблемите, свързани с тази риболовна дейност, по-специално изхвърлянията/прилова и намесата в уязвимите морски местообитания, за да стане дейността устойчива и от екологична гледна точка. Така управлението би могло да се съсредоточи в бъдеще върху запазването на риболовните дейности на стабилни равнища, когато е възможно, и да разработва технически мерки и насърчава риболовни стратегии, които смекчават отрицателните последици върху уязвимите морски eкoсистеми и намаляват изхвърлянията. Смесеното естество на много от видовете дълбоководен риболов също е взето предвид. Съществуващите квоти, които са малки и са предназначени да обхванат неизбежния прилов, се запазват с цел да се избегне въвеждането на задължение за изхвърляне. По отношение на дълбоководните акули и атлантическия големоглав Комисията следва политика на нулев ОДУ. За дълбоководните акули, които още не са разграничени по вид в ОДУ, забраната на риболова произтича от становището, че основните търговски видове от това семейство се смятат за крайно намалели. За атлантическия големоглав становището на научните организации е, че той следва да не се улавя в нито една от зоните на ОДУ. Зоната за опазване на атлантическия големоглав в участъци VI и VII на ICES, която бе въведена с Регламент (EО) № 2270/2004 на Съвета oт 22 декември 2004 г. за определяне на риболовните възможности за 2005 г. и 2006 г. и продължи да се прилага съгласно Регламент (EО) № 1359/2008, вече не е подходяща като начин за ограничаване на улова на атлантически големоглав с оглед на това, че той не следва да се лови в нито една зона. Оценка на въздействието Трябва да бъдат определени възможности за риболов, както се изисква в член 43, параграф 3 от ДФЕС. При прилагане на предложените мерки те ще доведат до общо намаляване на възможностите за риболов за корабите на ЕС, което частично ще доведе до намален улов. Това се очаква в случаите, когато новите ограничения на улова отговарят на реалния улов напоследък или са по-ниски от него. Предложението не касае само краткосрочни решения, а се вписва и в по-дългосрочен подход, при който равнището на риболова се намалява постепенно до достигане на дългосрочни устойчиви нива. Възприетият в предложението подход ще доведе в краткосрочен план до намаляване на равнищата на ОДУ, но с възстановяването на прекомерно експлоатираните запаси възможностите за риболов би трябвало да се стабилизират или да се увеличат, в зависимост от предпазното становище. Очаква се в средносрочен и дългосрочен план подходът да доведе до ограничаване на въздействието върху околната среда в резултат на намаляване на риболовното усилие, намаляване на броя на корабите и/или на средната стойност на риболовното усилие на кораб, както и до запазване или увеличаване на разтоварванията на суша за видовете, за които се докаже, че издържат на непрекъсната риболовна дейност. Постигнатото след 2003 г. намаление на риболовното усилие и на размера на флота по отношение на дълбоководния риболов доказва, че тази политика се осъществява на практика. Първите положителни сигнали от показателите за запасите потвърждават, че очакванията за средносрочните и дългосрочните последици са все още валидни. |

3. Правни елементи на предложението |

С предложението се установяват посредством регламент ограниченията на улова за риболовните флоти на Европейския съюз по отношение на най-важните от търговска гледна точка дълбоководни видове във водите на ЕС и в международни води в североизточната част на Атлантическия океан, с оглед постигане на целта на ОПР за осигуряване на устойчивост на риболовните дейности от биологична, икономическа и социална гледна точка. То се основава на член 43, параграф 3 от ДФЕС. Предложението попада в обхвата на изключителната компетентност на Съюза в съответствие с член 3, параграф 1, буква г) от ДФЕС. Следователно принципът на субсидиарност не се прилага. Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следната причина: Общата политика в областта на рибарството е обща политика. Съгласно член 43, параграф 3 от ДФЕС Съветът приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов. Със съответен регламент на Съвета се предоставят възможности за риболов на държавите-членки. В съответствие с член 20, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 държавите-членки са свободни да разпределят тези възможности между региони или оператори по своя преценка. Следователно държавите-членки имат голяма свобода на действие във връзка с решенията относно социално-икономическия модел, който ще изберат, за да усвоят предоставените им възможности за риболов. Предложението не поражда нови финансови последици за държавите-членки. Тъй като регламент с подобно приложно поле и подобен предмет се приема на всеки две години, държавните и частните механизми за неговото прилагане са вече създадени. |

4. Отражение върху бюджета |

Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС. |

5. Допълнителна информация |

Опростяване |

По принцип предложението нито опростява, нито усложнява управлението на риболовните квоти. Обаче корекцията на зоните на ОДУ за гренадир би трябвало да опрости управлението на съответния вид риболов, тъй като предложеният нов основен ОДУ обхваща цялата зона нa основния риболов. |

Клауза за преглед/преразглеждане/изтичане на срока на действие |

Предложението се отнася до регламент на двугодишна база за 2011 г. и 2012 г. Най-късно през 2012 г. ще бъде направен преглед на инструментите за управление и равнищата на възможностите за риболов, за да бъде подготвен следващ регламент. В настоящия регламент не е необходима клауза за преразглеждане. |

Подробно обяснение на предложението В ДФЕС се предвижда, че решенията по въпроси, попадащи в обхвата на ОПP, се вземат съвместно от Европейския парламент и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура. Изключение е предвидено в член 43, параграф 3 от ДФЕС по отношение на мерките „за определянето и разпределянето на възможностите за риболов“. Тези мерки трябва да се приемат от Съвета по предложение на Комисията и без участието на Европейския парламент. Затова настоящото предложение се ограничава до определянето и разпределянето на възможностите за риболов и условията, които са функционално свързани с използването на посочените възможности. По отношение на ограниченията на улова предложението е в съответствие с принципите на така наречения „подход на предварителните действия“, който е изложен в съобщението на Комисията „Подобряване на консултациите при управление на политиката по рибарство на Общността“ (COM(2006)246 окончателен) и в съобщението на Комисията „Консултация относно възможностите за риболов през 2011 година“ (COM(2010)241 окончателен), в което са изразени становището и намеренията на Комисията във връзка с предложенията ѝ за възможности за риболов преди представянето на научните становища за състоянието на запасите за 2011 г. Съгласно последното съобщение дълбоководните запаси попадат в категориите научни препоръки, определени за случаите на недостиг на данни. Предложението следва заложените в съобщението правила. По-специално когато препоръката не е категорична, ОДУ следва да се намалят до реалните нива на улов напоследък. Произтичащите от това нови нива на ОДУ се изчисляват, като се използват данните за улова, докладвани на Комисията от държавите-членки в периода 2007—2009 г. В съответствие с подхода на предварителните действия през лятото на 2010 г. се проведоха консултации със заинтересованите страни (РКС и ККРА) и с държавите-членки. Освен това предложението е в съответствие със съобщението на Комисията „Прилагане на принципа на устойчивост в рибарството в ЕС чрез максимален устойчив добив“ (COM(2006)360 окончателен). Концепцията за максимален устойчив добив не може да се приложи пряко за дълбоководните запаси, тъй като липсват достатъчно знания относно размерите и възрастовите структури на запасите. Обаче следването на подхода на предпазливост по отношение управлението на рибарството при тези обстоятелства позволява да се запазят възможностите за разработване на управленски мерки, насочени към максимален устойчив добив веднага след като бъде налична допълнителна информация. Предлагат се промени в зоните на ОДУ за гренадир и синя молва в съответствие с научната препоръка да се уеднаквят зоните на ОДУ с оценяваните единици, така че решенията за управление да отразяват по-лесно научните препоръки. В предложението се предвижда да се премахне забраната за целеви риболов на атлантически големоглав в някои зони, където се установят струпвания на този вид. С оглед на това, че се предлага нулев ОДУ за атлантическия големоглав, последният не може вече да се лови в нито една от зоните, които попадат в обхвата на настоящия регламент. |

2010/0284 (NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за определяне на възможностите за риболов за 2011 г. и 2012 г. на някои запаси от дълбоководна риба за корабите на ЕС

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия[3],

като има предвид, че:

(1) В съответствие с член 43, параграф 3 от Договора Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2) Регламент (ЕО) № 2371/2002 от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството[4] изисква Съветът да установи мерки, уреждащи достъпа до водите и ресурсите и устойчивото осъществяване на риболовните дейности, като вземе предвид наличните научни, технически и икономически становища, и по-специално докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР).

(3) Задължение на Съвета е да определи общия допустим улов (ОДУ) по вид риболовна дейност или група риболовни дейности. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите-членки по такъв начин, че да осигуряват на всяка държава-членка относителна стабилност на риболовните дейности за всеки запас или риболовна дейност, като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството, определени с Регламент (ЕО) № 2371/2002. Освен това, за да бъдат използвани ефективно възможностите за риболов, следва да бъдат определени някои функционално свързани с тях условия.

(4) ОДУ следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите аспекти и същевременно се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството. В този смисъл е необходимо да се отчетат становищата, изразени по време на консултацията със заинтересованите страни, по-специално становищата на Консултативния комитет по рибарство и аквакултури и на съответните регионални консултативни съвети.

(5) Възможностите за риболов следва да бъдат в съответствие с международните споразумения и принципи, като Споразумението на Обединените нации от 1995 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, и с подробните принципи на управление, изложени в Международните насоки за управление на дълбоководния риболов в открито море на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2008 г., съгласно които, по-специално, регулаторът трябва да е по-предпазлив, когато данните са несигурни, ненадеждни или недостатъчни. Липсата на адекватни научни данни не може да се използва като основание за невземане на мерки за съхранение и управление или за отлагане на приемането им.

(6) Най-новите научни становища на Международния съвет за изследване на морето (Доклад на консултативния комитет на ICES за широко разпространените и мигриращите запаси, книжка 9, юни 2010 г.) и на НТИКР (Научно-технически доклади на СИЦ, Преглед на научните становища за 2011 г., част 2, юли 2010 г.) показват, че уловът на по-голямата част от дълбоководните запаси не се извършва по устойчив начин и че за да се осигури тяхната устойчивост възможностите за риболов на споменатите запаси следва да бъдат намалени до появата на положителна тенденция в развитието на размера на запасите. Освен това ICES препоръча да не се разрешава целеви риболов на атлантически големоглав.

(7) По отношение на дълбоководните акули основните търговски видове се смятат за крайно намалели и поради това следва да не се извършва целеви риболов. До установяване на количеството на неизбежния прилов посредством проекти за селективност и други технически мерки, следва да не се разрешава разтоварване на прилов на сушата.

(8) Възможностите за риболов на дълбоководни видове, определени в член 2, буква a) oт Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета от 16 декември 2002 г. за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания[5] и изброени в приложение I към същия регламент, се определят на двугодишна база. Все пак се допуска изключение за запасите от атлантическа аргентина (голяма сребърна корюшка) и основния риболов на синя молва, по отношение на които възможностите за риболов зависят от изхода на годишните преговори с Норвегия. Възможностите за риболов на посочените запаси следва да се определят в годишния регламент за определяне на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на ЕС и за корабите на ЕС в определени води извън ЕС.

(9) В съответствие с член 2 от Регламент (EО) № 847/96 на Съвета от 6 май 1996 г. относно определяне на допълнителните условия за годишното управление на допустимите количества улов и на квотите[6] е необходимо да се посочат всички запаси, които са предмет на различните мерки, определени в него,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя годишните възможности за риболов за 2011 г. и 2012 г. на запасите от дълбоководни видове за риболовните кораби на ЕС във водите на ЕС и в определени води извън ЕС, които подлежат на ограничения на улова, и условията, които са функционално свързани с използването на посочените възможности за риболов.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

a) „кораб на ЕС“ означава риболовен кораб, плаващ под знамето на държава-членка и регистриран в Съюза;

б) „води на ЕС“ са водите под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, с изключение на водите, граничещи с териториите, посочени в приложение II към Договора;

в) „общ допустим улов“ (ОДУ) означава количеството, което може да се улови и разтовари на суша от всеки запас в рамките на една година;

г) „квота“ означава дял от ОДУ, разпределен на Съюза, на държавите-членки или на трети държави;

д) „международни води“ означава водите извън суверенитета или юрисдикцията на която и да е държава;

е) „зони на ICES“ (Международен съвет за изследване на морето) — зоните, определени в Регламент (ЕО) № 218/2009;

ж) „зони CECAF“ (Централна източна част на Атлантическия океан или главна риболовна зона 34 на ФАО) — зоните, определени в Регламент (ЕО) № 216/2009.

Член 3

Ограничения на улова и разпределения

Ограниченията на улова за дълбоководните видове, уловени от корабите на ЕС във водите на ЕС и в определени води извън ЕС, и разпределението на тези ограничения на улова между държавите-членки са посочени в приложението.

Член 4

Специални разпоредби относно разпределенията

Разпределението на възможностите за риболов между държавите-членки, предвидени в приложението, е направено, без да се засягат:

a) размените, извършени съгласно член 20, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002;

б) приспаданията и преразпределенията, извършени съгласно член 37 от Регламент (EО) № 1224/2009 или съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (EО) № 1006/2008;

в) допълнителните разтоварвания, разрешени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96;

г) количествата, удържани съгласно член 4 от Регламент (EО) № 847/96;

д) приспаданията, извършени съгласно членове 105 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

Член 5

Връзка с Регламент (ЕО) № 847/96

За целите на Регламент (ЕО) № 847/96 всички квоти в приложението се смятат за аналитични квоти.

Член 6

Условия за разтоварване на улов и прилов

Риба от запаси, за които са определени възможности за риболов в настоящия регламент, може да се задържа на борда или разтоварва само ако е уловена от кораби на държава-членка, която има неизчерпана квота.

Член 7

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Той се прилага от 1 януари 2011 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател […]

ПРИЛОЖЕНИЕ

Ако не е посочено друго, под риболовни зони се разбират зоните на ICES.

ЧАСТ 1

Определение на видове и групи видове

1. В списъка, представен в част 2 от настоящото приложение, рибните запаси са посочени по азбучен ред в зависимост от наименованията на видовете на латински език. Дълбоководните акули обаче са поставени в началото на списъка. За целите на настоящия регламент по-долу е дадена таблица на съответствията между общоприетото наименование и латинското наименование:

Общоприето наименование | Научно наименование |

Афанопус | Aphanopus carbo |

Берикс | Beryx spp. |

Гренадир | Coryphaenoides rupestris |

Атлантически големоглав | Hoplostethus atlanticus |

Синя молва | Molva dypterygia |

Северен пагел | Pagellus bogaraveo |

Налим | Phycis blennoides |

2. За целите на настоящия регламент за „дълбоководни акули“ се считат следните видове:

Общоприето наименование | Научно наименование |

Исландска котешка акула Мантиева акула | Apristuris spp. Chlamydoselachus anguineus |

Гълтаща акула | Centrophorus granulosus |

Сива късошипа акула | Centrophorus squamosus |

Португалска котешка акула | Centroscymnus coelolepis |

Дългоноса кадифена котешка акула | Centroscymnus crepidater |

Черна котешка акула | Centroscyllium fabricii |

Птицеклюна акула | Deania calceus |

Черна акула | Dalatias licha |

Голяма светеща акула | Etmopterus princeps |

Нощна акула | Etmopterus spinax |

Петниста котешка акула Котешка акула Шестхрилна акула Акула от вида Oxynotus paradoxus Острозъба котешка акула | Galeus melastomus Galeus murinus Hexanchus griseus Oxynotus paradoxus Scymnodon ringens |

Гренландска акула | Somniosus microcephalus |

ЧАСТ 2

Годишни възможности за риболов, приложими към кораби на ЕС в зоните, където съществуват ограничения на улова по видове и по зона (в тонове живо тегло)

Вид: | Дълбоководни акули | Зона: | Води на ЕС и международни води от V, VI, VII, VIII и IX (DWS/56789-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Германия | 0 | 0 |

Естония | 0 | 0 |

Ирландия | 0 | 0 |

Испания | 0 | 0 |

Франция | 0 | 0 |

Литва | 0 | 0 |

Полша | 0 | 0 |

Португалия | 0 | 0 |

Обединено кралство | 0 | 0 |

ЕС | 0 | 0 |

ОДУ | 0 | 0 |

Вид: | Дълбоководни акули | Зона: | Води на ЕС и международни води от X (DWS/10-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Португалия | 0 | 0 |

ЕС | 0 | 0 |

ОДУ | 0 | 0 |

Вид: | Дълбоководни акули и Deania histricosa и Deania profondorum | Зона: | Води на ЕС и международни води от XII (DWS/12-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Ирландия | 0 | 0 |

Испания | 0 | 0 |

Франция | 0 | 0 |

Обединено кралство | 0 | 0 |

ЕС | 0 | 0 |

ОДУ | 0 | 0 |

Вид: | Афанопус Aphanopus carbo | Зона: | Води на ЕС и международни води от I, II, III и IV (BSF/1234-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Германия | 4 | 3 |

Франция | 4 | 3 |

Обединено кралство | 4 | 3 |

ЕС | 12 | 9 |

ОДУ | 12 | 9 |

Вид: | Афанопус Aphanopus carbo | Зона: | Води на ЕС и международни води от V, VI, VII и XII (BSF/56712-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Германия | 25 | 23 |

Естония | 12 | 11 |

Ирландия | 62 | 57 |

Испания | 123 | 114 |

Франция | 1 732 | 1 599 |

Латвия | 80 | 74 |

Литва | 1 | 1 |

Полша | 1 | 1 |

Обединено кралство | 123 | 114 |

Други(1) | 6 | 6 |

ЕС | 2 165 | 2 000 |

ОДУ | 2 165 | 2 000 |

(1) Единствено прилов. Не е разрешен целеви риболов по тази квота. |

Вид: | Афанопус Aphanopus carbo | Зона: | Води на ЕС и международни води от VIII, IX и X (BSF/8910-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Испания | 11 | 11 |

Франция | 26 | 26 |

Португалия | 3 311 | 3 311 |

ЕС | 3 348 | 3 348 |

ОДУ | 3 348 | 3 348 |

Вид: | Афанопус Aphanopus carbo | Зона: | Води на ЕС и международни води от CECAF 34.1.2. (BSF/C3412-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Португалия | 3 643 | 3 643 |

ЕС | 3 643 | 3 643 |

ОДУ | 3 643 | 3 643 |

Вид: | Берикс | Зона: | Води на ЕС и международни води от III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X, XII и XIV (ALF/3X14-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Ирландия | 9 | 9 |

Испания | 70 | 70 |

Франция | 19 | 19 |

Португалия | 202 | 202 |

Обединено кралство | 9 | 9 |

ЕС | 309 | 309 |

ОДУ | 309 | 309 |

Вид: | Гренадир Coryphaenoides rupestris | Зона: | Води на ЕС и международни води от I, II и IV (RNG/124-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Дания | 2 | 1 |

Германия | 2 | 1 |

Франция | 9 | 10 |

Обединено кралство | 2 | 1 |

ЕС | 15 | 13 |

ОДУ | 15 | 13 |

Вид: | Гренадир Coryphaenoides rupestris | Зона: | Води на ЕС и международни води от III (RNG/03-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Дания | 804 | 804 |

Германия | 5 | 5 |

Швеция | 41 | 41 |

ЕС | 850 | 850 |

ОДУ | 850 | 850 |

Вид: | Гренадир Coryphaenoides rupestris | Зона: | Води на ЕС и международни води от Vb, VI, VII, XIIb (RNG/5BX12B-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Германия | 19 | 16 |

Естония | 41 | 36 |

Ирландия | 189 | 163 |

Испания | 3 038 | 2 621 |

Франция | 2 380 | 2 055 |

Латвия | 51 | 44 |

Литва | 59 | 51 |

Полша | 1 020 | 880 |

Обединено кралство | 149 | 129 |

Други(1) | 5 | 5 |

ЕС | 6 951 | 6 000 |

ОДУ | 6 951 | 6 000 |

(1) Единствено прилов. Не е разрешен целеви риболов по тази квота. |

Вид: | Гренадир Coryphaenoides rupestris | Зона: | Води на ЕС и международни води от VIII, IX, X, XIIa, XIIc и XIV (RNG/8-14-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Германия | 15 | 13 |

Испания | 184 | 159 |

Франция | 94 | 81 |

ЕС | 293 | 253 |

ОДУ | 293 | 253 |

Вид: | Атлантически големоглав Hoplostethus atlanticus | Зона: | Води на ЕС и международни води от VI (ORY/06-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Ирландия | 0 | 0 |

Испания | 0 | 0 |

Франция | 0 | 0 |

Обединено кралство | 0 | 0 |

ЕС | 0 | 0 |

ОДУ | 0 | 0 |

Вид: | Атлантически големоглав Hoplostethus atlanticus | Зона: | Води на ЕС и международни води от VII (ORY/07-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Ирландия | 0 | 0 |

Испания | 0 | 0 |

Франция | 0 | 0 |

Обединено кралство | 0 | 0 |

Други | 0 | 0 |

ЕС | 0 | 0 |

ОДУ | 0 | 0 |

Вид: | Атлантически големоглав Hoplostethus atlanticus | Зона: | Води на ЕС и международни води от I, II, III, IV, V, VIII, IX, X, XII и XIV (ORY/1CX14C) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Ирландия | 0 | 0 |

Испания | 0 | 0 |

Франция | 0 | 0 |

Португалия | 0 | 0 |

Обединено кралство | 0 | 0 |

ЕС | 0 | 0 |

ОДУ | 0 | 0 |

Вид: | Синя молва Molva dypterygia | Зона: | Води на ЕС и международни води от II и IV (BLI/24-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Дания | 4 | 4 |

Германия | 4 | 4 |

Ирландия | 4 | 4 |

Франция | 25 | 25 |

Обединено кралство | 15 | 15 |

Други(1) | 4 | 4 |

ЕС | 56 | 56 |

ОДУ | 56 | 56 |

(1) Единствено прилов. Не е разрешен целеви риболов по тази квота. |

Вид: | Синя молва Molva dypterygia | Зона: | Води на ЕС и международни води от III (BLI/03-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Дания | 4 | 3 |

Германия | 2 | 2 |

Швеция | 4 | 3 |

ЕС | 10 | 8 |

ОДУ | 10 | 8 |

Вид: | Северен пагел Pagellus bogaraveo | Зона: | Води на ЕС и международни води от VI, VII и VIII (SBR/678-) |

Година | 2011 г.(1) | 2012 г.(1) |

Ирландия | 6 | 6 |

Испания | 172 | 172 |

Франция | 9 | 9 |

Обединено кралство | 22 | 22 |

Други(2) | 6 | 6 |

ЕС | 215 | 215 |

ОДУ | 215 | 215 |

(1) Трябва да се съблюдава минимален размер при разтоварване от 35 cm (обща дължина). Обаче 15 % от разтоварената риба може да има минимален размер при разтоварване най-малко 30 cm (обща дължина). (2) Единствено прилов. Не е разрешен целеви риболов по тази квота. |

Вид: | Северен пагел Pagellus bogaraveo | Зона: | Води на ЕС и международни води от IX (SBR/09-) |

Година | 2011 г.(1) | 2012 г.(1) |

Испания | 614 | 614 |

Португалия | 166 | 166 |

ЕС | 780 | 780 |

ОДУ | 780 | 780 |

(1) Трябва да се съблюдава минимален размер при разтоварване от 35 cm (обща дължина). Обаче 15 % от разтоварената риба може да има минимален размер при разтоварване най-малко 30 cm (обща дължина). |

Вид: | Северен пагел Pagellus bogaraveo | Зона: | Води на ЕС и международни води от X (SBR/10-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Испания | 10 | 10 |

Португалия | 1 116 | 1 116 |

Обединено кралство | 10 | 10 |

ЕС | 1 136 | 1 136 |

ОДУ | 1 136 | 1 136 |

Вид: | Налим Phycis blennoides | Зона: | Води на ЕС и международни води от I, II, III и IV (GFB/1234-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Германия | 8 | 6 |

Франция | 8 | 6 |

Обединено кралство | 11 | 11 |

ЕС | 27 | 23 |

ОДУ | 27 | 23 |

Вид: | Налим Phycis blennoides | Зона: | Води на ЕС и международни води от V, VI и VII (GFB/567-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Германия | 10 | 10 |

Ирландия | 260 | 260 |

Испания | 588 | 588 |

Франция | 356 | 356 |

Обединено кралство | 814 | 814 |

ЕС | 2 028 | 2 028 |

ОДУ | 2 028 | 2 028 |

Вид: | Налим Phycis blennoides | Зона: | Води на ЕС и международни води от VIII и IX (GFB/89-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Испания | 242 | 242 |

Франция | 15 | 15 |

Португалия | 10 | 10 |

ЕС | 267 | 267 |

ОДУ | 267 | 267 |

Вид: | Налим Phycis blennoides | Зона: | Води на ЕС и международни води от X и XII (GFB/1012-) |

Година | 2011 г. | 2012 г. |

Франция | 7 | 6 |

Португалия | 32 | 28 |

Обединено кралство | 7 | 6 |

ЕС | 46 | 40 |

ОДУ | 46 | 40 |

[1] ОВ L 352, 31.12.2008 г., стр. 1.

[2] ОВ L 351, 28.12.2002 г., стр. 6.

[3] ОВ C […], […] г., стр. […].

[4] ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

[5] ОВ L 351, 28.12.2002 г., стр. 6.

[6] ОВ L 115, 9.5.1996 г., стр. 3.