[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 9.4.2010

COM(2010)132 окончателен

2010/0073 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно европейските икономически сметки за околната среда

(текст от значение за ЕИП)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението

1.1. Основания и цели на предложението

Концепциите в Европейската система от сметки (ESA) имат няколко цели: за широк кръг области на използване концепциите в ESA са приети, въпреки че в някои области на използване е необходимо те да бъдат допълнени. За определени специфични нужди от данни, като например за анализ на взаимодействието между околната среда и икономиката, най-доброто решение е да бъдат изготвени отделни сателитни сметки.

В заключенията си от юни 2006 г. Европейският съвет призова Европейския съюз и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. Поради това националните сметки трябва да бъдат допълнени с интегрирано икономическо екологично счетоводство, което предоставя напълно последователни данни.

Очаква се предложението да осигури средства за постигането на следните три цели:

- да се осъществят идеите, изложени в частта относно сметките за околната среда в новата глава относно сателитните сметки в бъдещата изменена ESA.

- да се даде приоритет на редовното изготвяне на основен набор от сметки въз основа на изменената Европейска стратегия за екологично счетоводство (ESEA 2008), приета през ноември 2008 г. от Статистическия програмен комитет.

- да се гарантира, че националните статистически институти (НСИ) продължават своята дейност по екологично счетоводство и евентуално разширяват нейния обхват, като основната цел е да предоставят хармонизирани и навременни данни със сравнително добро качество.

Това ще спомогне да се гарантира предоставянето на подходящи ресурси на НСИ за разработването на икономически сметки за околната среда.

1.2. Общ контекст

След Договора от Амстердам политиката за околната среда и устойчивото развитие излезе на преден план в политическия дневен ред, като вниманието бе насочено към приобщаване на процеса на изграждане на политиките за околната среда и икономиката и приобщаване на екологичните проблеми към други области на политиката. Основните политически инициативи на равнището на ЕС, които са от значение за сметките за околната среда, обхващат Шестата програма за действие за околната среда, Стратегията на ЕС за устойчиво развитие и различни инициативи в свързаните с Кардифския процес секторни политики. Сред основните въпроси са промените в климата, устойчив транспорт, природа и биологично многообразие, здраве и околна среда, използване на природните ресурси и управление на отпадъците и международно измерение на устойчивото развитие. Посредством добавянето на екологични показатели бе разширен обхватът на структурните показатели за мониторинг на напредъка по постигането на целите от Лисабон.

Доколкото основните статистически данни са непълни, екологичното счетоводство може да е от полза, като осигури рамка и процедури за оценка на липсващи данни, например въз основа на нестатистически източници.

Потребителите обръщат особено внимание на анализите и прилагането на сметките за околната среда при моделирането и прогнозите/предвижданията, както по отношение на изготвянето на предложения за политики, така и по отношение на отчитането на изпълнението на политиките и тяхното въздействие. Примери в тази насока са изграждането на данъчните политики, свързани например с измененията в климата и използването на енергията, или оценката на последиците от международната търговия върху емисиите и използването на ресурсите.

Потребителите в различните страни могат да имат различни нужди, в зависимост от наличието на природни богатства и ресурси на околната среда на национално равнище или специфичните приоритети на политиките в национален мащаб, но ключовите стандартни елементи на сметките за околната среда са сходни: избрани сметки за природните богатства, сметки за емисии във въздуха и енергия, сметки за материалните потоци, разходи за околната среда, дейности и данъци.

1.3. Съществуващи разпоредби в областта на предложението

През 1994 г. Европейската комисия набеляза основните линии за действие за разработването на рамка за Зелено национално счетоводство въз основа на сателитни сметки към националните сметки[1]. Оттогава, в сътрудничество със статистическите служби на държавите-членки и с финансовата подкрепа от ГД „Околна среда“, Евростат подпомага европейските страни при събирането на данни посредством някои пилотни проучвания.

Данните във връзка със сметките за околната среда се отчитат пред Евростат по няколко различни начина. Задължително се събират:

- някои данни относно разходите за околната среда по отрасли във връзка с регламента относно структурната бизнес статистика[2];

- данните, предадени на Евростат по регламента относно ESA 95[3] във връзка с националните сметки (например таблици за производството и потреблението, таблици за суровините и крайните продукти, класификация на бюджетните разходи по функции и данъчни статистики).

Въз основа на неформално споразумение събраните от НСИ данни относно сметките за околната среда редовно се предават на Евростат (ежегодно или на всеки две години) посредством:

- съвместния въпросник на Eвростат/ОИСР (разходи и приходи по опазване на околната среда);

- отделен въпросник за сметките за материални потоци във всички отрасли на икономиката;

- отделен въпросник за сметките за емисии във въздуха;

- отделен въпросник относно екологичните данъци по отрасли.

В Решение № 1578/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. относно статистическата програма на Общността за периода 2008–2012 г. ясно се посочва необходимостта от статистики и сметки в областта на околната среда, които са с високо качество. Освен това при основните инициативи за 2008–2012 г.[4] се изтъква, че „по целесъобразност ще се разработят правни основания за ключови области на събирането на данни за околната среда, които понастоящем не са уредени с нормативни актове“.

1.4. Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

Устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда, е заложено в член 3 от Договора.

В Шестата програма за действие на Общността за околната среда[5] бе потвърдено, че достоверната информация относно състоянието на околната среда и основните тенденции, неотложни проблеми и двигатели за промени в околната среда е от основно значение за разработването на ефективна политика, нейното изпълнение и за предоставянето на права на гражданите в по-общ план.

Настоящото предложение е в съответствие с приоритетите на Комисията.

2. Консултация със заинтересовани страни и оценка на въздействието

2.1. Консултация със заинтересовани страни

Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците в консултацията

Предложението е обсъдено с изготвящите данни в рамките на Европейската статистическа система и със служби на Комисията (ГД „Околна среда“, СИЦ (Съвместен изследователски център), Европейска агенция за околната среда) посредством писмени консултации, в съответните работни и оперативни групи и с директорите по въпросите на статистиките и сметките за околната среда.

Обобщение на отговорите и на начина, по който са взети предвид

Настоящото предложение е резултат от интензивни преговори между всички заинтересовани страни.

2.2. Събиране и използване на експертни становища

Засегнати научни/експертни области

Всички национални представители и представители на Комисията (ГД „Околна среда“, СИЦ (Съвместен изследователски център), Европейска агенция за околната среда) на заседанията на съществуващите в ГД „Евростат“ оперативна група „Сметки за материални потоци“, работни групи по „Сметки за околната среда“ и „Статистика на разходите за околната среда“ и на заседанието на директорите относно „Статистики и сметки за околната среда“ бяха експерти с познания по действащото законодателство, националните системи за събиране и съставяне на сметки за околната среда и статистики за околната среда и новите тенденции в развитието на екологичното счетоводство.

Използвана методология

В хода на подготвителния процес експертите дадоха своя принос при срещите на оперативната група и на работните групи и на заседанието на директорите относно „Статистики и сметки за околната среда“, както и в рамките на писмените консултации.

Основни консултирани организации/експерти

Основните експерти бяха представители на националните статистически институти, на министерствата и агенциите по въпросите на околната среда, както и на ГД „Околна среда“, СИЦ и на Европейската агенция за околната среда.

Обобщение на получените и използвани съвети

Бе отбелязана много положителна реакция на подкрепа. Не беше споменато съществуването на потенциално сериозни рискове с необратими последици.

Използвани средства за предоставяне на публичен достъп до експертните становища

Работните документи и протоколите от срещите на оперативната и на работните групи и от заседанието на директорите относно „Статистики и сметки за околната среда“ са достъпни на уебсайта CIRCA.

2.3. Анализ на въздействието и последиците

Бяха набелязани два варианта:

- Вариант 1: да бъде продължено действието на неформалното споразумение, както досега.

- Вариант 2: да се създаде правна уредба, за да се спомогне събирането на данни за икономически сметки за околната среда.

2.3.1. Вариант 1: Продължаване на действието на неформалното споразумение, както досега.

Въздействие и последици за гражданите и домакинствата

Не се очакват пряко въздействие или преки последици. Те ще бъдат непряко засегнати от продължаващото използване на разпокъсана и непълна информация, използвана от създателите на политиките, което прави тяхната работа с информацията по отношение на икономиката и обществото по-откъслечна и по-некоординирана.

Въздействие и последици за предприятията

Не се очакват пряко въздействие или преки последици. Те ще бъдат непряко засегнати от продължаващото използване на разкъсана и непълна информация, използвана от създателите на политиките и от основаващите се на нея решения.

Въздействие и последици за държавите-членки

При настоящото положение, в основата на което е неформално споразумение без правно основание, в най-добрия случай качеството и достъпността на данните ще продължават да са на настоящото незадоволително равнище, или, дори по-вероятно, данните ще станат по-недостъпни. Във връзка с проведеното през 2007 г. за Комисията проучване „Сметки за околната среда – състояние на актуалната дейност“ редица страни ясно посочиха, че в съответната страна с приоритет се ползва почти изключителното съсредоточаване върху изискваното по закон отчитане и че събирането на съставяни и отчитани по неформалното споразумение данни ще бъде преустановено поради липсата на законово изискване. Същото би било и положението с вече утвърдените статистически данни в сметките за околната среда поради бюджетни ограничения.

Въздействие и последици за политиките на равнището на Европейския съюз

Налице е нарастваща необходимост да се създаде връзка между информацията за околната среда и информацията за икономиката. В няколко от плановете за действие и стратегиите на ЕС се посочва нуждата от интегрирани оценки. Оценката на стратегиите за околната среда може да бъде направена само ако са налице надеждни данни. При настоящото положение, в основата на което е неформално споразумение, не може да се гарантират данни със съответното качество, навременност и обхват, за да може да тази оценка да се извърши по подходящ начин.

Ако неформалното споразумение продължи да действа, съществува опасност липсващите данни да бъдат посочени приблизително и да бъдат събрани ad hoc на друго място, когато за нуждите на политиката се изисква информация относно връзката между икономиката и околната среда. По този начин при настоящите условия ще бъдат ограничени възможностите за изграждане на база от знания и подходящи данни, за да се откликне на нуждите на политиката.

2.3.2. Вариант 2: Създаване на правна уредба, за да се спомогне за събирането на данни за икономически сметки за околната среда

Въздействие и последици за гражданите и домакинствата

Не се очакват пряко въздействие или последици. Те ще бъдат непряко засегнати от подобрената информационна база, предоставена на създателите на политиките, както и от решенията на последните, които се основават на нея.

Въздействие и последици за предприятията

В определени случаи е възможно да са налице поверителни данни, които е необходимо да се обработят.

Екологичното счетоводство се отнася главно до реорганизирането на данните, а не до събирането на нови статистически данни от предприятията.

Необходимите данни за предвидените в настоящия регламент три модула, а именно сметки за емисии във въздуха, сметки за свързани с околната среда данъци по икономически дейности и сметки за материални потоци във всички отрасли на икономиката, се съставят въз основа на вече установените задължения за отчитане. Така например сметките за емисии във въздуха се основават на данни, изготвени за регистри за емисиите във въздуха (по посочените в приложение І РКОНИК и КТЗВДР). Данните във втория модул за свързаните с околната среда данъци се извличат въз основа на данъчни статистики и правителствени финансови статистики, както и въз основа на данъчни данни от националните сметки. На последно място, необходимите данни за сметките за материални потоци във всички отрасли на икономиката се извличат от статистиките за селското стопанство, статистиките за промишленото производство и търговските статистики.

Поради това приемането на настоящия регламент няма да доведе до наличието на нови съществени изисквания за отчитане от страна на предприятията.

Въздействие и последици за държавите-членки

За сметките за околната среда по принцип не е необходимо събирането на нови данни, но с тях се създават допълнителни възможности за използване на данни от националните сметки (например таблици за производството и потреблението, таблици за суровините и крайните продукти), на статистически данни за околната среда и други области на статистиката. Основните необходими данни, наред с националните сметки, са регистри за околната среда, енергетиката, транспорта, горското стопанство, рибарството, емисии във въздуха и други статистически данни, както и други данни, които са на разположение в министерствата, специализираните институции и агенциите за околната среда.

Въз основа на отговорите в рамките на проведеното през 2007 г. за Комисията проучване „Сметки за околната среда – състояние на актуалната дейност“ редица европейски страни обявиха, че дейността по сметките за околната среда няма да бъде развивана или дори няма да бъде продължена, без да е налице правно основание на европейско равнище, което предоставя законоустановеното право да бъдат поискани необходимите ресурси за изпълнението на това изискване.

Въздействие и последици за политиките на равнището на Европейския съюз

Оценката на европейската политика за околната среда и тематичните стратегии в нейните рамки може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни. Тематичната стратегия за устойчиво използване на природните ресурси определено изисква данни за изграждането на показатели относно преустановяването на зависимостта на икономическия растеж от оказваните от него въздействия на натиск върху природата и показателите за въздействие върху околната среда. Тези показатели се основават на данни, събирани понастоящем въз основа на неформално споразумение. Изискваното последователно и редовно изготвяне и отчитане на сметките за околната среда би подобрило качеството на статистиките. Досега при данните, използвани за един от структурните показатели и за три от показателите за устойчиво развитие, не се използваха отчетени от страните данни, а те бяха изготвяни въз основа на международни бази данни (например ФАО (Организацията за прехрана и земеделие към ООН), ООН). През 2009 г. при данните за отчетите по показатели за първи път се използваха отчетени от страните данни, предоставени по действащото понастоящем споразумение за доброволно събиране на данни.

От друга страна, мониторингът на други политики на ЕС (например рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисии във въздуха и промяна на климата, устойчиво потребление и производство) би протичал по-добре, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката. Такива данни могат да бъдат събирани посредством мрежа от сметки за околната среда, но е необходимо да участва всяка страна и хармонизирането да бъде гарантирано в пълна степен. Тези изисквания могат да бъдат гарантирани посредством подходящо правно основание за събирането на такива данни.

Очакват се и следните положителни резултати: събиране на данни в значителна област в рамките на целия ЕС, по-голяма популярност на сметките за околната среда като средство за мониторинг на политиките, като се изследва възможността да се свържат данните за околната среда с данните за икономиката, възможността да се използва настоящото изменение на SNA / ESA (системата от национални сметки /европейската система от сметки) и да се постигне синергия при събирането на данни.

2.3.3. Обобщение на рисковете и запазване на съществуващото положение

Бяха установени следните рискове, ако не се приложи вариант 2:

- риск данните да не бъдат събрани по подходящия начин, за да се извършат оценки на равнище ЕС и да не е налице окончателен пълен набор от данни за сметките за околната среда. По този начин ще се стигне до непълна информация относно връзките между околната среда и икономиката.

- риск анализът да се извършва въз основа на неофициални данни. Това включва риска, останалите действащи лица да направят приблизителна оценка на информацията относно връзките между околната среда и икономиката и да извършват това, което Евростат и Европейската статистическа система следва да извършват по-систематично и хармонизирано.

- риск ЕС да не бъде признат като водещо действащо лице от световен мащаб в областта на сметките за околната среда. Съществува риск положените досега усилия да бъдат напразни, без да е налице ясен положителен резултат.

2.3.4. Предпочитаният вариант

Изборът между това събирането на данни за сметките за околната среда да продължава като се използва неформално споразумение или въз основа на законодателството на ЕС ясно сочи, че вторият вариант води до най-добри резултати.

3. Правни елементи на предложението

3.1. Обобщение на предлаганите мерки

Целта на настоящия регламент е да създаде обща рамка за събиране, съставяне, предаване и оценка на Европейските икономически сметки за околната среда.

3.2. Правно основание

Член 338 от Договора за функционирането на Европейския съюз съставлява правното основание за изготвянето на статистически данни на европейско равнище. Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат мерки за изготвянето на статистически данни, когато това е необходимо, за изпълнението на дейността на Съюза. Посоченият член определя изискванията, отнасящи се до изготвянето на статистически данни на европейско равнище, като изтъква, че същите трябва да отговарят на безпристрастността, надеждността, обективността, научната независимост, рентабилността и поверителността на статистическата информация.

3.3. Принцип на субсидиарност

Принципът на субсидиарност се прилага, доколкото предложението не попада в обхвата на изключителната компетентност на ЕС.

Целта на предложеното действие, а именно събирането, съставянето, предаването и оценката на европейски икономически сметки за околната среда, не може да бъде достатъчно добре постигната от държавите-членки и поради това може да бъде реализирана по-добре на равнището на ЕС въз основа на нормативен акт на Общността, защото единствено Комисията може да координира необходимото хармонизиране на статистическата информация на равнището на Общността, докато събирането на данни и съставянето на съпоставими икономически сметки за околната среда могат да бъдат организирани от държавите-членки. Поради това, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора.

3.4 Принцип на пропорционалност

Настоящото предложение е в съответствие с принципа на пропорционалност по следната(ите) причина(и).

В съответствие с принципа на пропорционалност настоящият регламент се ограничава до необходимия минимум за постигане на целта и не излиза извън необходимите за това рамки. Настоящият регламент не конкретизира механизмите за събиране на данни за всяка отделна държава-членка, а само определя данните, които трябва да бъдат предоставени, за да се осигури хармонизирана структура и съгласуваност във времето.

В повечето от областите държавите-членки не са задължени да правят изменения при съставянето на икономическите сметки за околната среда, за които вече се събират данни на равнище ЕС по силата на неформални споразумения. В определени области е възможно да има промяна в отчитането на данните от проучванията, която може да засегне предприятията. Независимо от това, екологичното счетоводство се отнася главно до реорганизирането на данните, а не до събирането на нови статистически данни от предприятията. Всъщност сметките за околната среда по принцип не налагат събирането на нови данни, а създават допълнителни възможности за използване на данни от националните сметки (например таблици за производството и потреблението, таблици за суровините и крайните продукти), на статистически данни за околната среда и други области на статистиката.

3.5. Избор на инструменти

Предлагани инструменти: Регламент.

Други средства не биха били подходящи по следната(ите) причина(и).

Изборът на подходящия инструмент зависи от законодателната цел. Като се вземат предвид потребностите за информация на европейско равнище, тенденцията по отношение на европейските статистически данни е по-скоро използването на регламенти, отколкото на директиви като основни актове. Регламентът е за предпочитане, тъй като установява една и съща правна уредба в цялата Общност, гарантирайки точното ѝ и всеобхватно прилагане от държавите-членки. Той е пряко приложим, което означава, че няма нужда да бъде транспониран в националното законодателство. За разлика от регламента, директивите, които имат за цел да хармонизират законодателството на отделните страни, са обвързващи за държавите-членки с оглед на своите цели, но предоставят на националните органи избор по отношение на формата и методите за постигане на тези цели. Освен това те трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство. Използването на регламент е в съответствие с други статистически правни актове, приети от 1997 г. досега.

4. Отражение върху бюджета

Събирането на данни няма ново отражение върху бюджета на Общността.

5. Допълнителна информация

Предложеният акт е от значение за ЕИП, поради което обхватът му следва да включва и Европейското икономическо пространство.

2010/0073 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно европейските икономически сметки за околната среда

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 338, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на предложението на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

1. Член 3 от Договора за Европейския съюз предвижда, че Съюзът работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда.

2. В Шестата програма за действие на Общността за околната среда[6] бе потвърдено, че достоверната информация относно състоянието на околната среда и основните тенденции, неотложните проблеми и двигателите за промени в нея е от основно значение за разработването на ефективна политика, за нейното изпълнение и за предоставянето на права на гражданите в по-общ план.

3. В Решение № 1578/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. относно статистическата програма на Общността за периода 2008–2012 г.[7] ясно се посочва необходимостта от статистики и сметки за околната среда, които са с високо качество. Освен това сред основните инициативи за 2008–2012 г. се посочва, че по целесъобразност следва да се разработят правни основания за ключови области на събирането на данни за околната среда, които понастоящем не са уредени с нормативни актове.

4. В Съобщение COM(2009) 433 на Комисията „Отвъд БВП“ от август 2009 г. се признава необходимостта по вече налични показатели да се предоставят допълнителни данни, които обхващат екологични и социални аспекти, за да се предостави възможност за по-последователно и всеобхватно изграждане на политиките. За тази цел сметките за околната среда предоставят средства за мониторинг на упражняваните от икономиката въздействия на натиск върху околната среда и за изследване на начините, по които те да бъдат намалени. В съответствие с принципите на устойчивото развитие и стремежа към постигане на икономика с ниски емисии на въглероден двуокис, заложен в Договора от Лисабон и редица основни инициативи, става все по-наложително разработването на информационна рамка, която наред с икономическите въпроси последователно обхваща и въпроси относно околната среда.

5. Европейската система от сметки (ESA), създадена с Регламент (EО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността[8] (наричана по-нататък ESA 95), която съответства на приетата през февруари 1993 г. от Статистическата комисия на ООН система от национални сметки (SNA), е главното средство в основата на икономическата статистика в ЕС, както и на много икономически показатели (включително БВП). Рамката на ESA може да бъде използвана, за да бъдат подложени на анализ и оценка различни аспекти на икономиката (например нейната структура, отделни звена, развитие в течение на времето), но по отношение на специфични нужди от данни, като например за анализ на взаимодействието между околната среда и икономиката, най-доброто решение е да се съставят отделни сателитни сметки.

6. В заключенията си от юни 2006 г. Европейският съвет призова ЕС и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. Поради това националните сметки следва да бъдат допълнени с интегрирани икономически сметки за околната среда, които са напълно последователни.

7. Сателитните сметки предоставят възможност за гъвкавото разширяване на аналитичния капацитет на националното счетоводство по отношение на определени области със социално значение като произтичащите от човешката дейност въздействия на натиск върху околната среда, без претоварване или срив в централната система.

8. Системата от интегрирани икономически сметки за околната среда (SEEA), разработена съвместно от ООН, Европейската комисия, МВФ, ОИСР и Световната банка, е сателитна система на SNA. Тя обединява в обща рамка информация за икономиката и околната среда, с цел да се измери приносът на околната среда за икономиката и въздействието на икономиката върху околната среда. Тя предоставя на инициаторите на политики показатели и описателни статистически данни за мониторинг на тези взаимодействия, както и база данни за стратегическо планиране и анализ на политиките за набелязване на по-устойчиви пътища за развитие.

9. SEEA синтезира и обединява във възможно най-голяма степен различните категории сметки за околната среда. Като цяло, всички тези категории разширяват съществуващите в SNA понятия за разходи, набиране и наличност на капитала, като към тях физически се добавят допълнителни данни, с цел да бъдат обхванати разходите за околната среда и използването на природни ресурси в производството, или като ги изменят посредством включването на тези последици във валутен план. В рамките на тази обща насока съществуващите няколко категории се различават значително по отношение на методология и на екологичните проблеми, към които са насочени.

10. През 1994 г. Комисията представи своята първа стратегия за „зелено счетоводство“[9]. Оттогава Комисията (Евростат) и държавите-членки разработиха и изпитаха счетоводните методи до степен, която понастоящем позволява на няколко държави-членки да предоставят първите набори от сметки за околната среда. Най-общоприетите от тях са сметките за физическите потоци на емисии във въздуха (включително на парникови газове) и за потреблението на материали, както и сметките за паричното изражение на разходите и данъците във връзка с опазването на околната среда.

11. Една от целите за периода, обхванат от статистическата програма на Общността за 2008–2012 г., е да се предприемат инициативи за замяната на споразумения с европейско законодателство в определени области, в които редовно се изготвят достигнали известна степен на зрялост статистически данни на европейско равнище.

12. Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика[10] предоставя референтна рамка за европейските икономически сметки за околната среда. По-специално, той съдържа изисквания за съответствие с принципите за безпристрастност, надеждност, обективност, независимост, икономическа целесъобразност.

13. Тъй като различните набори от икономически сметки за околната среда са в процес на разработване и са достигнали различна степен на зрялост, следва да се възприеме модулна структура, която да осигури съответна степен на гъвкавост.

14. Следва да се създаде програма от пилотни проучвания, за да се подобри отчитането и качеството на данните, да се усъвършенстват методиките и да се подготви по-нататъшното развитие.

15. Комисията следва да има право да предоставя дерогации на държавите-членки, когато се изискват значителни корекции в техните национални статистически системи.

16. Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването на обща правна уредба за събиране, съставяне, предаване и оценка на европейски икономически сметки за околната среда, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а може да бъде постигната по-добре на равнището на ЕС, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

17. Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/EC на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[11].

18. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за целите на приспособяването на модулите към развитието на околната среда, икономиката и техниката, както и за предоставянето на методологични насоки.

19. Проведени са консултации с Комитета на Европейската статистическа система,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се създава обща рамка за събирането, съставянето, предаването и оценката на европейските икономически сметки за околната среда, с цел да се създадат икономически сметки за околната среда като сателитни сметки към ESA 95 посредством осигуряването на методология, общи стандарти, определения, класификации и правила за отчитане, предназначени за използване при съставянето на икономическите сметки за околната среда.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се използват следните определения:

(1) „емисия във въздуха“ е физическият поток от материали в газообразно състояние или прахови частици от икономическа система (процеси на производство или потребление) в атмосферата, която е част от системата на околната среда;

(2) „свързан с околната среда данък“ означава данък, при който данъчната основа е физична мерна единица (или неин заместител) за нещо, което има доказано специфично отрицателно въздействие върху околната среда, като при това се вземат предвид само операциите, посочени като данък в националните сметки;

(3) „ сметки за материални потоци във всички отрасли на икономиката “ означава пълни ведомости на съвкупността от входящите материални потоци в националните икономики, промените в материалните запаси в рамките на икономиката и изходящите материални потоци към други икономики или към околната среда.

Член 3

Модули

1. Сметките за околната среда, които следва да се съставят в пределите на посочената в член 1 рамка, се обединяват в следните модули:

а) модул за сметки за емисии във въздуха, както е посочено в приложение І;

б) модул за свързани с околната среда данъци по икономически дейности, както е посочено в приложение ІІ;

в) модул за сметки за материални потоци по всички отрасли на икономиката, както е посочено в приложение ІІІ.

2. Всеки модул съдържа следната информация:

а) целите, за които се съставят сметките;

б) обхват на сметките;

в) списък на характеристиките, за които се съставят и предават данни;

г) първа референтна година, честота и срокове на предаване във връзка със съставянето на сметките;

д) отчетни таблици;

е) максимална продължителност на посочените в член 8 преходни периоди, през които Комисията може да предоставя дерогации.

3. Комисията може да приема делегирани актове съгласно член 9 за целите на приспособяването на модулите към развитието на околната среда, икономиката и техниката, както и за предоставянето на методологични насоки.

Член 4

Пилотни проучвания

1. Комисията съставя програма за пилотни проучвания, които да се извършват на доброволни начала от държавите-членки, с цел да се подобри качеството на отчитането и на данните, да се установят дългосрочни периоди и да се разработи методология.

2. Резултатите от пилотните проучвания се оценяват и публикуват от Комисията, като се отчитат предимствата от наличието на данни спрямо разходите за тяхното събиране и съответната тежест. Въз основа на заключенията от пилотните проучвания Комисията приема необходимите делегирани актове съгласно член 9.

Член 5

Събиране на данни

1. Държавите-членки събират необходимите данни за мониторинг на характеристиките на модулите, посочени в член 3, параграф 2.

2. Държавите-членки събират необходимите данни, като съчетават различните посочени по-долу източници и като прилагат принципа за административно опростяване:

а) изследвания;

б) процедури за статистическа оценка, когато някои от характеристиките не са били наблюдавани във всички единици;

в) административни източници.

3. Държавите-членки уведомяват Комисията и предоставят подробни данни относно използваните методи и качеството на данните от източниците, изброени в параграф 2.

Член 6

Предаване на данни на Комисията (Евростат)

1. Държавите-членки предават на Комисията (Евростат) данните, определени в приложенията, в посочените в тях срокове.

2. Данните се предават в подходящ технически формат, който се определя съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 12, параграф 2.

Член 7

Оценка на качеството

1. За целите на настоящия регламент към подлежащите на предаване данни се прилагат критериите за качество, установени в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 223/2009.

2. Държавите-членки представят на Комисията (Евростат) отчет за качеството на предадените данни.

3. При прилагането на посочените в параграф 1 критерии за качество по отношение на данните, които попадат в обхвата на настоящия регламент, условията, структурата и периодичността на отчетите за качество се определят в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 12, параграф 2.

4. Комисията (Евростат) подлага на оценка качеството на предаваните данни.

Член 8

Дерогации

1. По време на посочените в приложенията преходни периоди Комисията може да предоставя на държавите-членки дерогации в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 12, параграф 2, доколкото са необходими значителни корекции съответствие на националните статистически системи.

2. За тази цел съответните държави-членки представят на Комисията надлежно обосновано искане не по-късно от три месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Член 9

Упражняване на делегирани правомощия

1. Посочените в член 3, параграф 3 и в член 4, параграф 2 правомощия за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията за неограничен период от време.

2. След като приеме делегиран акт Комисията незабавно уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета.

3. Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията при условията на членове 10 и 11.

Член 10

Отмяна на делегираните правомощия

1. Европейският парламент или Съветът могат да отменят посоченото в член 3, параграф 3 и в член 4, параграф 2 делегиране на правомощия.

2. Институцията, която е започнала вътрешна процедура по вземане на решение дали да отмени делегирането на правомощия, уведомява другата законодателна институция и Комисията най-късно един месец преди приемането на окончателното решение, като посочи делегираните правомощия, които могат да бъдат отменени, и основанията за отмяна.

3. С решението за отмяна посоченото в него делегиране на правомощия се прекратява. Решението влиза в сила незабавно или по-късно, на посочена в него дата. Решението не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила. Решението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз .

Член 11

Възражения срещу делегираните актове

1. В срок от два месеца от датата на уведомяването Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт. По инициатива на Европейския парламент или Съвета този срок може да бъде удължен с един месец.

2. Ако към датата на изтичане на срока нито Европейският парламент, нито Съветът са направили възражение срещу делегирания акт, или ако преди тази дата Европейският парламент и Съветът съвместно са уведомили Комисията, че са решили да не правят възражения, делегираният акт влиза в сила на датата, посочена в неговите разпоредби.

3. Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която прави възражение, посочва основанията за възражение срещу делегирания акт.

Член 12

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитета на Европейската статистическа система.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, установен в член 5, параграф 6 от посоченото решение, се определя на три месеца.

Член 13

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

МОДУЛ ЗА СМЕТКИ ЗА ЕМИСИИ ВЪВ ВЪЗДУХА

РАЗДЕЛ 1

Цели

В сметките за емисиите във въздуха се вписват и представят данни относно емисиите във въздуха по начин, съпоставим с националните сметки. В тях се вписват емисиите във въздуха от националните икономики в разбивка по икономически дейности, източници на емисиите, очертани в ESA 95. Икономическите дейности обхващат производствени дейности по отрасли, както и дейностите на частните домакинства.

В настоящото приложение се определят данните, които следва да бъдат събирани, съставяни, предавани и подлагани на оценка от държавите-членки за сметките за емисии във въздуха. Тези данни се разработват по така, че да е налице пряка връзка между емисиите по отрасли и домакинства и тези дейности по икономическо производство и потребление. Отчитаните преки данни за емисиите по настоящия регламент се съчетават с икономически таблици за суровините и крайните продукти, таблици за производство и потребление и данни за потреблението на домакинствата, които вече са били отчетени пред Комисията (Евростат) в рамките на отчитането по ESA 95.

РАЗДЕЛ 2

Обхват

Сметките за емисиите във въздуха имат същите системни граници като ESA 95 и също се основават на принципа на местопребиваване.

В съответствие с ESA 95, понятието за местопребиваване се основава на следния принцип: Дадена единица се определя като местна единица за дадена държава, когато тя има център на икономически интерес на икономическата територия на тази държава, т.е., когато участва за продължителен период от време (една година или повече) в икономическа дейност на тази територия.

В сметките за емисиите във въздуха се вписват емисии, предизвикани от дейностите на всички местни единици, независимо от това на чия географска територия са се възникнали в действителност.

В сметките за емисиите във въздуха се вписват потоци от остатъчни материали в газообразно състояние и прахови частици от националната икономика, които се изхвърлят в атмосферата. За целите на настоящия регламент с понятието „атмосфера“ се означава елемент от системата на околната среда. Системната граница се отнася до граничната линия между националната икономика (като част от икономическата система) и атмосферата (като част от системата на околната среда). След като преминат тази системна граница, изхвърлените вещества са извън контрола на човека и стават част от циклите на материали в природата и могат да предизвикат редица въздействия върху околната среда.

РАЗДЕЛ 3

Списък на характеристиките

Държавите-членки представят статистически данни за следните замърсители на въздуха:

Код | Наименование на емисията | Символ на емисията | Референтна единица |

Въглероден диоксид без емисии от биомаса | CO2 | 1 000 тонове (Gg) |

Въглероден диоксид от биомаса | CO2 от биомаса | 1 000 тонове (Gg) |

Азотен оксид | N2O | тонове (Mg) |

Метан | CH4 | тонове (Mg) |

Перфлуорвъглероди | PFCs | тонове (Mg) еквиваленти на CO2 |

Хидрофлуоровъглероди | HFCs | тонове (Mg) еквиваленти на CO2 |

Серен хексафлуорид | SF6 | тонове (Mg) еквиваленти на CO2 |

Азотни окиси | NOX | тонове (Mg) еквиваленти на CO2 |

Неметанови летливи органични съединения | NMVOCs | тонове (Mg) |

Въглероден окис | CO | тонове (Mg) |

Фини прахови частици < 10 µ | ФПЧ10 | тонове (Mg) |

Фини прахови частици < 2,5 µ | ФПЧ2,5 | тонове (Mg) |

Серен диоксид | SO2 | тонове (Mg) |

Амоняк | NH3 | тонове (Mg) |

Всички данни се отчитат до първия десетичен знак.

РАЗДЕЛ 4

Първа референтна година, честота и срокове на предаване

1. Статистическите данни се съставят и предават ежегодно.

2. Статистическите данни се предават в срок от 21 месеца след края на референтната година.

3. Първата референтна година е годината, през която регламентът влиза в сила.

4. При първото предаване на данни, държавите-членки включват и годишните данни от 2008 г. до първата референтна година.

5. При всяко следващо предаване на данни на Комисията, държавите-членки предоставят годишните данни за години n-4, n-3, n-2, n-1 и n, където n е референтната година.

РАЗДЕЛ 5

Отчетни таблици

1. За всяка от посочените в раздел 3 характеристики се изготвят данни по йерархична класификация на икономически дейности съгласно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейските общности (NACE Rev.2) (обобщено равнище A*64 за национални и регионални сметки), напълно съвместима с ESA 95. В допълнение се изготвят данни за:

- Емисии във въздуха от домакинствата;

- Уравнителни позиции. Под уравнителни позиции се разбират позиции, с които ясно се уравняват разликите между отчитаните по настоящия регламент сметки за въздушни емисии и отчитаните в националните регистри за емисиите във въздуха.

2. Посочената в параграф 1 йерархична класификация е следната:

Емисии във въздуха по промишлени отрасли — NACE Rev.2 (A*64) |

Емисии във въздуха от домакинствата |

- Транспорт |

- Отопление/охлаждане; |

- Други |

Уравнителни позиции |

Общо NAMEA емисии във въздуха от (промишлени отрасли и домакинства) |

Минус: национални местни лица в чужбина |

- Национални риболовни кораби, извършващи дейност в чужбина |

- Сухопътен транспорт |

- Воден транспорт |

- Въздушен транспорт |

Плюс: Чуждестранни лица на територията |

+ Сухопътен транспорт |

+ Воден транспорт |

+ Въздушен транспорт |

(+ или -) Други корекции и статистически разлики |

= Общо емисии от замърсител X, отчитани по РКОНИК[12] и КТЗВДР[13] |

РАЗДЕЛ 6

Максимална продължителност на преходните периоди

Не може да се предоставя преходен период.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МОДУЛ ЗА СВЪРЗАНИ С ОКОЛНАТА СРЕДА ДАНЪЦИ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

РАЗДЕЛ 1

Цели

В модула за постъпленията от свързани с околната среда данъци се вписват и представят данни относно емисиите във въздуха по начин, съпоставим с националните сметки. В тях се вписват постъпленията в националните икономики от свързани с околната среда данъци в разбивка по икономически дейности, очертани в ESA 95. Икономическите дейности обхващат производствени дейности по отрасли, както и дейностите на частните домакинства.

В настоящото приложение се определят данните, които следва да бъдат събирани, съставяни, предавани и подлагани на оценка от държавите-членки за приходите от свързани с околната среда данъци.

В статистическите данни за свързаните с околната среда данъци могат да се използват пряко данъчните статистики и правителствените финансови статистики, но са налице някои предимства от използването на данъчните данни от националните сметки, ако е възможно.

Статистическите данни за свързаните с околната среда данъци се основават на суми, посочени в данъчните актове и декларации или актуализирани във времето касови постъпления, с цел да се гарантира съответствието с националните сметки и да се подобри съпоставимостта в международен план.

Националните сметки съдържат и информация относно отраслите и секторите, в които се плащат данъците. Данъчна информация от националните сметки може да бъде намерена в институционалните сметки за държавния сектор, в таблиците за производство и потребление и в сметката за образуване на дохода.

РАЗДЕЛ 2

Обхват

Свързаните с околната среда данъци имат същите системни граници като ESA 95 и се състоят от задължителни, безвъзмездни парични вземания или вземания в натура, събирани от държавните органи или от институциите на Европейския съюз.

Свързаните с околната среда данъци са в следните категории по ESA 95:

- данъци върху производството и вноса (D.2);

- текущи данъци върху дохода, имуществото и други (D5);

- данъци върху капитала (D.91).

РАЗДЕЛ 3

Списък на характеристиките

Държавите-членки изготвят статистически данни за свързаните с околната среда данъци по следните характеристики:

20. данъци върху потреблението на енергия;

21. данъци за транспорт;

22. данъци за замърсяване на околната среда;

23. данъци върху потреблението на ресурси.

Всички данни се отчитат в милиони в национална валута.

РАЗДЕЛ 4

Първа референтна година, честота и срокове на предаване

1. Статистическите данни се съставят и предават ежегодно.

2. Статистическите данни се предават в рамките на 21 месеца след края на референтната година.

3. Първата референтна година е годината, през която регламентът влиза в сила.

4. Когато предават данни за първи път, държавите-членки включват и годишните данни от 2008 г. до първата референтна година.

5. При всяко следващо предаване на данни на Комисията държавите-членки предоставят годишните данни за години n-4, n-3, n-2, n-1 и n, където n е референтната година.

РАЗДЕЛ 5

Отчетни таблици

За всяка от посочените в раздел 3 характеристики данните се предоставят за институционалните сектори, в които се плащат данъците.

За държавния сектор и сектора на капиталовите дружества изискваната разбивка е по йерархична класификация на икономическите дейности съгласно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейските общности (NACE Rev.2) (обобщено равнище A*64 за национални и регионални сметки), напълно съвместима с ESA 95. В допълнение, за всяка от посочените в раздел 3 характеристики 1 и 2 се изготвят данни за:

- домакинства;

- чуждестранни лица;

- неразпределени.

РАЗДЕЛ 6

Максимална продължителност на преходните периоди

Не може да се предоставя преходен период.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МОДУЛ ЗА СМЕТКИ ЗА МАТЕРИАЛНИ ПОТОЦИ ВЪВ ВСИЧКИ ОТРАСЛИ НА ИКОНОМИКАТА

РАЗДЕЛ 1

Цели

Сметките за материални потоци във всички отрасли на икономиката обхващат всички материали в твърдо, газообразно и течно състояние, с изключение на въздушни и водни потоци, измервани в мерни единици за маса за година. Подобно на системата от национални сметки, сметките за материални потоци по всички отрасли на икономиката имат две основни цели. Подробно описаните материални потоци предоставят богата база от емпирични данни за многобройни аналитични изследвания. Те се използват и за съставянето на различни показатели за материални потоци по всички отрасли на икономиката в националните икономики.

В настоящото приложение се определят данните, които следва да бъдат събирани, съставяни, предавани и подлагани на оценка от държавите-членки за сметките за материални потоци по всички отрасли на икономиката.

РАЗДЕЛ 2

Обхват

Разграничението между наличности и потоци е основен принцип в системата на материалните потоци. По правило потокът е променлива величина, с която се измерва количество за определен период от време, докато наличността е променлива величина, с която се измерва количество в определен момент във времето. Понятието за сметки за материални потоци във всички отрасли на икономиката се основава на потоци. С него се измерват потоците от входящи материални потоци, изходящи материални потоци, промени в материалните запаси в икономиката в мерни единици за маса за една година.

Сметките за материални потоци във всички отрасли на икономиката отговарят на принципите на системата за национални сметки (ESA 95), като например принципа на местопребиваване. Те обхващат материални потоци, свързани с дейностите на всички местни единици на дадена национална икономика, независимо от географското им разположение. В сметките за материални потоци във всички отрасли на икономиката са от значение два вида материални потоци, които преминават през системните граници:

1. Материални потоци между националната икономика и нейната естествена среда. Това обхваща добиването на материали (например суровини, непреработени или естествени материали) от естествената среда и изхвърлянето на материали (често наричани „остатъчни материали“) в естествената среда.

2. Материални потоци между националната икономика и икономиките в останалия свят. Това обхваща вноса и износа.

В сметките за материални потоци във всички отрасли на икономиката се включват само потоци, които преминават през тези системни граници. Материалните потоци в рамките на националната икономика не намират отражение в сметките за материални потоци във всички отрасли на икономиката. Това означава, че националната икономика се разглежда като „черна кутия“ в сметките за материални потоци във всички отрасли на икономиката и че например не се описват доставки на продукти между различни отрасли. Естествените потоци към, в рамките на и от естествената среда са изключени по аналогия.

Вътрешният добив (ВД) обхваща количеството материали в твърдо, течно и газообразно състояние (с изключение на въздуха и водата), добивани за една година от естествената среда, за да се използват като суровини в икономиката.

Физическият внос и физическият износ обхващат всички внесени или изнесени стоки в мерни единици за маса. Търгуваните стоки обхващат стоки на всички етапи на обработка от продукти-суровини до готови стоки.

РАЗДЕЛ 3

Списък на характеристиките

Държавите-членки предоставят статистически данни относно изброените в раздел 5 характеристики.

РАЗДЕЛ 4

Първа референтна година, честота и срокове на предаване

1. Статистиките се съставят и предават ежегодно.

2. Статистическите данни се предават в рамките на 24 месеца след края на референтната година.

3. Първата референтна година е годината, през която регламентът влиза в сила.

4. Когато предават данни за първи път, държавите-членки включват и годишните данни от 2008 г. до първата референтна година.

5. При всяко следващо предаване на данни на Комисията държавите-членки предоставят годишните данни за години n-4, n-3, n-2, n-1 и n, където n е референтната година.

РАЗДЕЛ 5

Отчетни таблици

За изброените в таблиците по-долу характеристики се предоставят данни в мерни единици за маса.

Таблица А — Вътрешен добив (ВД)

Биомаса |

1.1 Селскостопански култури (с изключение на фуражните култури) |

1.1.1 Зърнени култури |

1.1.2 Кореноплодни, клубеноплодни |

1.1.3 Захарни култури |

1.1.4 Бобови |

1.1.5 Ядки |

1.1.6 Маслодайни култури |

1.1.7 Зеленчукови |

1.1.8 Плодови |

1.1.9 Влакнодайни |

1.1.10 Други селскостопански култури, които не са класирани другаде |

1.2 Биомаса от (използвани) остатъчни материали от селскостопански култури, фуражни култури и пасищни култури |

1.2.1 остатъчни материали (използвани) |

1.2.1.1 Слама |

1.2.1.2 Остатъчни материали от други селскостопански култури (листа от захарно и фуражно цвекло, други) |

1.2.2 Биомаса от фуражни и пасищни култури |

1.2.2.1 Фуражни култури (включително добита от пасища биомаса) |

1.2.2.2 Биомаса от пасищни култури |

1.3 Дървесина (*) |

1.3.1 Дървен материал (промишлени трупи) |

1.3.2 Дървесни горива и други материали от дърводобива |

1.4 Улов на риба, водни растения/животни, лов и беритба |

1.4.1 Улов на риба |

1.4.2 Всички останали водни животни и растения |

1.4.3 Лов и беритба |

2 Метални руди (непреработени руди) |

2.1 Желязо |

2.2 Цветни метали |

2.2.1 Мед (**) |

2.2.2 Никел (**) |

2.2.3 Олово (**) |

2.2.4 Цинк (**) |

2.2.5 Калай (**) |

2.2.6 Злато, сребро, платина и други ценни метали |

2.2.7 Боксит и друг алуминий |

2.2.8 Уран и торий |

1.1.10 Други, които не са класирани другаде |

3 Нерудни минерали |

3.1 Мрамор, гранит, пясъчник, порфир, базалт, други декоративни камъни и камък за зидария (с изключение на шист) |

3.2 Креда и доломит |

3.3 Шист |

3.4 Минерални суровини за химическото производство и естествени торове |

3.5 Сол |

3.6 Варовик и гипс |

3.7 Глина и каолин |

3.8 Пясък и чакъл |

1.1.10 Други, които не са класирани другаде |

3.10 Изкопни земни материали (включително пръст), само ако се използват (***) |

4. Изкопаеми горивни материали/енергоизточници |

4.1. Въглища и други твърди горивни материали/енергоизточници |

4.1.1 Лигнитни (кафяви въглища) |

4.1.2 Антрацитни въглища |

4.1.3 Нефтоносен шист и катранени пясъци |

4.1.4 Торф |

4.2. Течни и газообразни горива/енергоизточници |

4.2.1 Суров нефт, Суров нефт, кондензат и газокондензатни течности |

4.2.2 Природен газ |

(*) В допълнение, факултативно отчитане на нетното нарастване на наличния дървен материал.

(*) В допълнение, факултативно отчитане на съдържанието на метал.

(***) Факултативно отчитане

Таблици Б (Внос — Общо търгувано количество), В( Внос — Търговия с държави извън ЕС), Г (Износ — Общо търгувано количество), Д (Износ — Търговия с държави извън ЕС)

1 Биомаса и продукти от биомаса |

1.1 Селскостопански култури, непреработени и преработени |

1.1.1 Зърнени култури, непреработени и преработени |

1.1.2 Кореноплодни, клубеноплодни, непреработени и преработени |

1.1.3 Захарни култури, непреработени и преработени |

1.1.4 Бобови, непреработени и преработени |

1.1.5 Ядки, непреработени и преработени |

1.1.6 Маслодайни култури, непреработени и преработени |

1.1.7 Зеленчукови, непреработени и преработени |

1.1.8 Плодови, непреработени и преработени |

1.1.9 Влакнодайни, непреработени и преработени |

1.1.10 Други култури, които не са класирани другаде, непреработени и преработени |

1.2 Биомаса от (използвани) остатъчни материали от селскостопански култури, фуражни култури и пасищни култури |

1.2.1 остатъчни материали (използвани), непреработени и преработени |

1.2.1.1 Слама |

1.2.2.2 Други остатъчни материали от селскостопански култури |

1.2.2 Биомаса от фуражни и пасищни култури |

1.2.2.1 Фуражни култури |

1.3. Дървесина и изделия от дърво |

1.3.1 Дървен материал, непреработен и преработен |

1.3.2 Дървесни горива и други материали от дърводобива, непреработени и преработени |

1.4 Улов на риба, водни растения и животни, непреработени и преработени |

1.4.1 Улов на риба |

1.4.2 Всички останали водни животни и растения |

1.5 Живи животни, различни от посочените в 1.4 и продукти от животински произход |

1.5.1 Живи животни, различни от посочените в 1.4 |

1.5.2 Месо и месни заготовки |

1.5.3 Млечни продукти, птичи яйца и мед |

1.5.4 Други продукти от животински произход (животински влакна, сурова и преработена кожа, и т.н.) |

1.6 Продукти главно от биомаса |

2 Метални руди и концентрати, непреработени и преработени |

2.1 Железни руди и концентрати, желязо и стомана, непреработени и преработени |

2.2 Руди и концентрати на цветни метали, непреработени и преработени |

2.2.1 Мед |

2.2.2 Никел |

2.2.3 Олово |

2.2.4 Цинк |

2.2.5 Калай |

2.2.6 Злато, сребро, платина и други ценни метали |

2.2.7 Боксит и друг алуминий |

2.2.8 Уран и торий |

2.2.9 Други, които не са класирани другаде |

2.3 Продукти главно от метали |

3 Нерудни минерали, непреработени и преработени |

3.1 Мрамор, гранит, варовик, порфир, базалт, други декоративни или облицовъчни камъни (с изключение на шист) |

3.2 Креда и доломит |

3.3 Шист |

3.4 Минерални суровини за химическото производство и естествени торове |

3.5 Сол |

3.6 Варовик и гипс |

3.7 Глина и каолин |

3.8 Пясък и чакъл |

3.9 Други, които не са класирани другаде |

3.10 Изкопни земни материали (включително пръст), само ако се използват (***) |

3.11 Продукти главно от нерудни минерали |

4. Изкопаеми горива, непреработени и преработени |

4.1 Въглища и други твърди горива, непреработени и преработени |

4.1.1 Лигнитни (кафяви въглища) |

4.1.2 Антрацитни въглища |

4.1.3 Нефтоносен шист и катранени пясъци |

4.1.4 Торф |

4.2 Течни и газообразни горива/носители, непреработени и преработени |

4.2.1 Суров нефт, кондензат и газокондензатни течности |

4.2.2 Природен газ |

4.3 Продукти главно от изкопаеми горива |

5 Други продукти |

6 Внесени отпадъци (Таблици Б и В)/изнесени отпадъци (таблици Г и Д) за окончателно третиране и изхвърляне |

(*) Факултативно отчитане

В таблици Б и Г се включват следните корекции в съответствие с принципа на местопребиваване:

Бункеровано гориво от местни лица в чужбина (добавя се към вноса по таблица Б) и бункеровано гориво от чуждестранни лица на националната територии (добавя се към износа по таблица Г) |

1 Гориво за сухопътен транспорт |

2 Гориво за воден транспорт |

3 Гориво за въздушен транспорт |

РАЗДЕЛ 6

Максимална продължителност на преходните периоди

Максималната продължителност на преходния период за прилагане на разпоредбите от настоящото приложение е две години след първата референтна година.

[1] COM (94) 670 „Насоки за Европейския съюз относно екологичните показатели и зеленото национално счетоводство – интегриране на екологичните и икономическите информационни системи“

[2] Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно структурната бизнес статистика (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 13).

[3] Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (OВ L 310, 5.11.1996 г., стр. 1).

[4] ОВ L 344, 28.12.2007 г., стр. 15.

[5] Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда (ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1).

[6] Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда (ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1).

[7] OВ L 344, 28.12.2007 г., стр. 15.

[8] OВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1.

[9] COM(1994) 670.

[10] OВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.

[11] OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

[12] Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

[13] Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.