[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ | Брюксел, 3.3.2010 COM(2010) 73 окончателен Предложение за Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси СЪДЪРЖАНИЕ Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси 4 ЧАСТ I — ФИНАНСОВА РАМКА и СПЕЦИАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ 6 А. Разпоредби във връзка с финансовата рамка 6 Б. Разпоредби във връзка със специалните инструменти, които не са включени във финансовата рамка 6 Б.1. Резерв за спешна помощ 6 Б.2. Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз 7 Б.3. Инструмент за гъвкавост 7 Б.4. Европейски фонд за приспособяване към глобализацията 8 ЧАСТ II — ПОДОБРЯВАНЕ НА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ХОДА НА БЮДЖЕТНАТА ПРОЦЕДУРА 9 А. Процедура за междуинституционално сътрудничество 9 Б. Включване на финансови разпоредби в законодателните актове 9 В. Разходи във връзка със споразуменията в областта на рибарството 10 Г. Финансиране на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) 10 ЧАСТ III — ДОБРО ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА НА ЕС 13 А. Финансово програмиране 13 Б. Агенции и европейски училища 14 В. Нови финансови инструменти 14 ПРИЛОЖЕНИЕ — Mеждуинституционално сътрудничество в бюджетната област 16 Част А. Календар на бюджетната процедура 16 Част Б. Приоритети на бюджетната процедура 16 Част В. Съставяне на проектобюджета и актуализиране на разчетите 16 Част Г. Бюджетна процедура преди помирителната процедура 17 Част Д. Помирителна процедура 17 Част Е. Коригиращи бюджети 19 Предложение за Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, наричани по-долу „институциите“, се споразумяха за следното: 1. Целта на настоящото споразумение, прието в съответствие с член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „ДФЕС“), е да подобри функционирането на годишната бюджетна процедура и сътрудничеството между институциите по бюджетните въпроси. 2. Споразумението е обвързващо за всички институции, докато е в сила. 3. Настоящото споразумение не променя съответните бюджетни правомощия на институциите, установени в Договорите, в Регламента за определяне на многогодишната финансова рамка[1] (наричан по-долу „Регламентът за МФР“) и във Финансовия регламент[2]. При позоваване на настоящата точка Съветът действа с квалифицирано мнозинство, а Европейският парламент — с мнозинство от своите членове и три пети от подадените гласове. 4. Измененията на настоящото споразумение се приемат със съгласието на всички институции. 5. Настоящото споразумение се състои от три части: 6. част I съдържа допълнителни разпоредби във връзка с многогодишната финансова рамка и разпоредби относно специалните инструменти, които не са включени във финансовата рамка; 7. част II се отнася до междуинституционалното сътрудничество в хода на бюджетната процедура; 8. част III съдържа разпоредби във връзка с доброто финансово управление на средствата на ЕС. 9. Настоящото споразумение влиза в сила в деня на влизането в сила на Регламента за МФР и заменя Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление[3]. ЧАСТ I — ФИНАНСОВА РАМКА и СПЕЦИАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ А. Разпоредби във връзка с финансовата рамка 10. Информацията във връзка с операциите, които не са включени в общия бюджет на Европейския съюз, и предвидимото развитие на различните категории собствени ресурси на Съюза се представя примерно в отделни таблици. Тази информация се актуализира ежегодно и се включва в документите, придружаващи проектобюджета. 11. С изключение на подфункция 1б „Кохезия за растеж и заетост“ от финансовата рамка, за целите на доброто финансово управление институциите осигуряват, доколкото е възможно, по време на бюджетната процедура и на приемането на бюджета наличието на достатъчни маржове под таваните за различните функции. Актуализация на прогнозите за бюджетните кредити за плащания след 2013 г. 12. През 2010 г. Комисията актуализира прогнозите за бюджетните кредити за плащания след 2013 г. Актуализацията отчита реалното изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения и на бюджетните кредити за плащания, както и прогнозите за изпълнението. Освен това тя отчита определените правила за осигуряване на съгласуваното развитие на бюджетните кредити за плащания спрямо бюджетните кредити за поети задължения и прогнозите за растежа на брутния национален доход (БНД) на Европейския съюз. Б. Разпоредби във връзка със специалните инструменти, които не са включени във финансовата рамка Б.1. Резерв за спешна помощ 13. Целта на Резерва за спешна помощ е да даде възможност за бързо реагиране на специфичните нужди от помощ на трети държави в резултат на събития, които не са могли да бъдат предвидени при съставянето на бюджета, главно за хуманитарни операции, но също така за гражданско управление на кризи и гражданска защита, когато това се налага от обстоятелствата. Годишният размер на Резерва се определя на 221 милиона EUR по цени от 2004 г. за срока на финансовата рамка. Резервът се записва в общия бюджет на Европейския съюз като провизия. Когато сметне, че Резервът трябва да бъде използван, Комисията представя пред двата клона на бюджетния орган предложение за прехвърляне на бюджетни кредити от Резерва към съответните бюджетни редове. Всяко предложение на Комисията за прехвърляне на бюджетни кредити от Резерва трябва обаче да се предшества от проучване на възможностите за преразпределение на бюджетните кредити. В случай на несъгласие се започва тристранна процедура. Прехвърлянията на бюджетни кредити се извършват съгласно член 26 от Финансовия регламент. Б.2. Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз 14. Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз цели да осигури бърза финансова помощ при големи бедствия на територията на дадена държава-членка или страна кандидатка съгласно определенията в съответния основен акт. Определя се таван за годишната сума, предоставена на Фонда, в размер на 1 милиард EUR (по текущи цени). На 1 октомври всяка година на разположение остава най-малко една четвърт от годишната сума, за да се покрият възникващите нужди до края на годината. Незаписаната в бюджета част от годишната сума не може да се пренася за следващите години. В изключителни случаи и ако оставащите налични финансови средства във Фонда през годината, в която възниква бедствието съгласно определенията в съответния основен акт, не са достатъчни да покрият помощта, която бюджетният орган смята за необходима, Комисията може да предложи разликата да се финансира чрез наличните годишни суми за следващата година. Годишният размер на Фонда, който се предвижда в бюджета всяка година, не може при никакви обстоятелства да надхвърля 1 милиард EUR. Когато са изпълнени условията за мобилизиране на Фонда съгласно съответния основен акт, Комисията прави предложение за неговото използване. Когато съществуват възможности за преразпределение на бюджетните кредити във функцията, за която са необходими допълнителни разходи, Комисията отчита това в своето предложение, съгласно Финансовия регламент, чрез подходящия бюджетен инструмент. Решението за използване на Фонда се взема съвместно от двата клона на бюджетния орган в съответствие с точка 3. В случай на несъгласие се започва тристранна процедура. Б.3. Инструмент за гъвкавост 15. Инструментът за гъвкавост с годишен таван от 200 милиона EUR (по текущи цени) цели да даде възможност за финансиране през определена финансова година и до посочения размер на ясно определени разходи, които не могат да се финансират в рамките на наличните тавани за една или повече функции. Неусвоената част от годишната сума може да се пренася до година n + 2. Ако се мобилизира Инструментът за гъвкавост, първо се използват пренесените суми по хронологичен ред. Неусвоената през година n + 2 част от годишната сума от година n се отменя. Комисията прави предложение за използване на Инструмента за гъвкавост, след като е разгледала всички възможности за преразпределение на бюджетните кредити във функцията, за която са необходими допълнителни разходи. В предложението се посочват нуждите, които трябва да се покрият, и сумата. То може да се представи за всяка финансова година по време на бюджетната процедура. Решението за използване на Инструмента за гъвкавост се взема съвместно от двата клона на бюджетния орган в съответствие с точка 3. Съгласието се постига в рамките на годишната бюджетна процедура. Б.4. Европейски фонд за приспособяване към глобализацията 16. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията цели да предостави допълнителна подкрепа на работниците, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия, за да ги подпомогне при повторното им приобщаване към пазара на труда. Фондът не може да надхвърля максимална годишна сума от 500 милиона EUR (по текущи цени), които могат да се вземат от всеки съществуващ марж под общия таван на разходите за предходната година и/или от отменените бюджетни кредити за поети задължения от предходните две години, с изключение на свързаните с функция 1б от финансовата рамка. Бюджетните кредити се записват в общия бюджет на Европейския съюз като провизия чрез обичайната бюджетна процедура веднага след като Комисията определи достатъчни маржове и/или отменени задължения в съответствие с втората алинея. Когато са изпълнени условията за мобилизиране на Фонда съгласно съответния основен акт, Комисията прави предложение за неговото използване. Решението за използване на Фонда се взема съвместно от двата клона на бюджетния орган в съответствие с точка 3. Едновременно с представянето на предложението за решение за използване на Фонда Комисията представя на двата клона на бюджетния орган предложение за прехвърляне на бюджетни кредити към съответните бюджетни редове. В случай на несъгласие се започва тристранна процедура. Прехвърлянията на бюджетни кредити, свързани с Фонда, се извършват съгласно член 24, параграф 4 от Финансовия регламент. ЧАСТ II — ПОДОБРЯВАНЕ НА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ХОДА НА БЮДЖЕТНАТА ПРОЦЕДУРА А. Процедура за междуинституционално сътрудничество 17. Условията, при които се осъществява междуинституционалното сътрудничество по бюджетните въпроси, са изложени подробно в приложението. Б. Включване на финансови разпоредби в законодателните актове 18. Всеки законодателен акт, който се отнася до многогодишна програма, приета съгласно обикновената законодателна процедура, съдържа разпоредба, в която законодателният орган определя финансовия пакет за програмата. Сумата представлява основната референтна сума за бюджетния орган в хода на годишната бюджетна процедура. Бюджетният орган и Комисията, когато съставя проектобюджета, се ангажират да не се отклоняват с повече от 5 % от тази сума за целия срок на съответната програма, освен ако възникнат нови обективни и дългосрочни обстоятелства, за които се дава изрична и точна обосновка, като се отчитат резултатите от изпълнението на програмата, по-специално въз основа на оценки. Всяко увеличение в резултат на такова отклонение трябва да остане в рамките на съществуващия таван за съответната функция, без да се засяга използването на посочените в Регламента за МФР и в настоящото споразумение инструменти. Настоящата точка не се прилага по отношение на бюджетните кредити за сближаване, приети съгласно обикновената законодателна процедура и предварително разпределени по държави-членки, които съдържат финансов пакет за целия срок на програмата. 19. Законодателните актове във връзка с многогодишните програми, които не са предмет на обикновената законодателна процедура, не съдържат „сума, която се смята за необходима“. Ако Съветът пожелае да включи референтна сума, тя се приема като показваща волята на законодателния орган и не засяга правомощията на бюджетния орган съгласно ДФЕС. Настоящата разпоредба се посочва във всички законодателни актове, които съдържат такава референтна сума. Когато съответната сума е предмет на споразумение съгласно помирителната процедура, предвидена в Съвместната декларация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията от 4 март 1975 г.[4], тя се смята за референтна сума по смисъла на точка 15 от настоящото споразумение. В. Разходи във връзка със споразуменията в областта на рибарството 20. По отношение на разходите по споразуменията в областта на рибарството се прилагат следните специални правила. Комисията се задължава редовно да информира Европейския парламент за подготовката и провеждането на преговорите, включително за бюджетните последици. В хода на законодателния процес във връзка със споразуменията в областта на рибарството институциите се задължават да полагат всички усилия, за да осигурят възможно най-бързо приключване на процедурите. Предвидените в бюджета суми за нови споразумения или за подновяване на споразумения, които влизат в сила след 1 януари на съответната бюджетна година, се заделят в резерв. Ако бюджетните кредити във връзка със споразуменията в областта на рибарството, включително резервът, се окажат недостатъчни, Комисията предоставя на бюджетния орган необходимата информация за обмен на мнения под формата на тристранна среща, по възможност опростена, относно причините за ситуацията и мерките, които могат да бъдат приети съгласно установените процедури. При необходимост Комисията предлага подходящи мерки. Всяко тримесечие Комисията представя на бюджетния орган подробна информация за изпълнението на действащите споразумения и финансова прогноза за останалата част от годината. Г. Финансиране на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) 21. По отношение на разходите за ОВППС, които се поемат от общия бюджет на Европейския съюз съгласно член 41 от Договора за Европейския съюз, институциите полагат усилия в рамките на помирителния комитет и въз основа на съставения от Комисията проектобюджет да постигнат всяка година споразумение за размера на оперативните разходи, които да се поемат от бюджета на Европейския съюз, и за разпределението на тази сума между статиите на бюджетната глава за ОВППС, предложени в четвъртата алинея от настоящата точка. При липсата на споразумение се подразбира, че Европейският парламент и Съветът записват в бюджета сумата от предходния бюджет или сумата, предложена в проектобюджета, в зависимост от това коя от двете суми е по-малка. Общият размер на оперативните разходи за ОВППС се разпределя между статиите на бюджетната глава за ОВППС съгласно предложеното в четвъртата алинея от настоящата точка. Всяка статия обхваща вече приетите инструменти, инструментите, които са предвидени, но все още не са приети, и всички бъдещи (т.е. непредвидени) инструменти, които бъдат приети от Съвета през съответната финансова година. Тъй като по силата на Финансовия регламент Комисията има правомощия да прехвърля самостоятелно бюджетни кредити между статии в рамките на бюджетната глава за ОВППС, ще се осигури съответно гъвкавостта, която се смята за необходима за бързо изпълнение на действията по ОВППС. Ако през финансовата година сумата в бюджетната глава за ОВППС се окаже недостатъчна за покриване на необходимите разходи, Европейският парламент и Съветът търсят спешно решение по предложение на Комисията, като вземат предвид член 2 от Регламента за МФР и точка 10 от настоящото споразумение. Статиите в рамките на бюджетната глава за ОВППС, в които се записват действията по ОВППС, могат да се формулират в следните насоки: - операции за управление на кризи, предотвратяване на конфликти, разрешаване на конфликти и стабилизиране, наблюдение и осъществяване на мирни процеси и на процеси, свързани със сигурността; - неразпространение на оръжия и разоръжаване; - спешни мерки; - подготвителни и последващи мерки; - специални представители на Европейския съюз. Сумата за мерките, записани по посочената в третото тире статия, не може да надхвърля 20 % от общата сума в бюджетната глава за ОВППС. 22. Всяка година върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност се консултира с Европейския парламент относно документ, който се представя до 15 юни на съответната година и в който се излагат в перспектива главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС, включително финансовите последици за общия бюджет на Европейския съюз и оценка на мерките, започнати през година n – 1. Освен това върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност информира Европейския парламент, като провежда съвместни консултативни срещи най-малко пет пъти годишно в рамките на редовния политически диалог по ОВППС, които се определят най-късно в рамките на помирителния комитет. Участници в срещите са: 23. за Европейския парламент: бюрата на двете съответни комисии; 24. за Съвета: председателят на Комитета по политика и сигурност. Комисията се поканва да участва в тези срещи. Когато Съветът приеме решение в областта на ОВППС, от което произтичат разходи, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност незабавно и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след окончателното решение изпраща на Европейския парламент разчет за предвидените разходи („финансова обосновка“), по-специално за разходите във връзка със сроковете, персонала, помещенията и останалата инфраструктура, транспорта, нуждите от обучение и мерките за сигурност. Веднъж на три месеца Комисията информира бюджетния орган за изпълнението на действията в областта на ОВППС и за финансовите прогнози за оставащата част от годината. ЧАСТ III — ДОБРО ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА НА ЕС А. Финансово програмиране 25. Комисията представя два пъти годишно — първия път през май/юни (заедно с документите, придружаващи проектобюджета) и втория път през декември/януари (след приемането на бюджета) — пълно финансово програмиране за функции 1А, 2 (за околната среда и рибарството), 3А, 3Б и 4 от финансовата рамка. В този документ, структуриран по функции, области на политиката и бюджетни редове, следва да се посочват: а) действащото законодателство , като се прави разграничение между многогодишните програми и годишните дейности: - за многогодишните програми Комисията следва да посочи процедурата, по която са приети (обикновена и специална законодателна процедура), продължителността им, референтните суми, разпределения дял за административните разходи; - за годишните дейности (пилотни проекти, подготвителни дейности, агенции) и дейностите, финансирани съгласно прерогативите на Комисията, Комисията следва да представи многогодишни разчети и (за пилотните проекти и подготвителните дейности) оставащите маржове под разрешените тавани, определени в член 32 от Правилата за прилагане на Финансовия регламент[5]; б) законодателните предложения в процес на разглеждане : текущите предложения на Комисията с посочване на бюджетния ред (по-ниско ниво), главата и областта на политиката. Следва да се установи механизъм за актуализиране на таблиците всеки път, когато се приеме ново предложение, за да се направи оценка на финансовите последици. Комисията следва да разгледа възможностите за препратки между финансовото програмиране и законодателното програмиране с цел предоставяне на по-точни и надеждни прогнози. За всяко законодателно предложение Комисията следва да посочи дали то е включено или не е включено в програмата за май—декември. По-конкретно бюджетният орган следва да бъде информиран за: а) всички нови законодателни актове, които са приети, но не са включени в документа за май—декември (със съответните суми); б) всички внесени законодателни предложения в процес на разглеждане, които не са включени в документа за май—декември (със съответните суми); в) законодателството, предвидено в годишната законодателна работна програма на Комисията, с посочване на дейностите, които вероятно ще доведат до финансови последици (да/не). Когато е необходимо, Комисията следва да посочва препрограмирането, което произтича от нови законодателни предложения. Б. Агенции и европейски училища 26. Когато представя предложение за създаване на нова агенция, Комисията прави оценка на последиците за бюджета в съответната разходна функция. Въз основа на тази информация и без да се накърняват законодателните процедури, уреждащи създаването на агенцията, двата клона на бюджетния орган се ангажират в рамките на бюджетното сътрудничество да постигнат своевременно споразумение за финансирането на агенцията. Подобна процедура се прилага и когато се предвижда създаване на ново европейско училище. Прилагат се следните процедурни етапи: - на първо място, Комисията системно представя всяко предложение за създаване на нова агенция на първата тристранна среща след приемане на предложението ѝ, представя финансовата обосновка, придружаваща правния акт, с който се предлага създаването на агенцията, и пояснява неговите последствия за оставащия период от финансовото програмиране; - на второ място, като се отчита напредъкът в законодателния процес и при условие че всеки клон на бюджетния орган е в състояние да вземе позиция по финансовите последици от предложението преди приемането на правния акт, създаването на новата агенция се включва в дневния ред на следваща тристранна среща (в спешни случаи — в опростена форма), с цел да се постигне споразумение по финансирането; - на трето място, постигнатото по време на тристранната среща споразумение се потвърждава в съвместна декларация след одобрение от всеки клон на бюджетния орган в съответствие със собствените му процедурни правила. В. Нови финансови инструменти 27. Институциите се съгласяват, че въвеждането на механизми на съфинансиране е необходимо за засилване на лостовия ефект от бюджета на Европейския съюз чрез увеличаване на стимула за финансиране. Те се съгласяват да насърчават разработването на подходящи многогодишни финансови инструменти, които да активизират публичните и частните инвеститори. При представянето на проектобюджета Комисията докладва на бюджетния орган за дейностите, финансирани от Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд и Европейската банка за възстановяване и развитие в подкрепа на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност, трансевропейските мрежи и малките и средните предприятия. Съставено в Брюксел на […] година. За Европейския парламент За Съвета За Комисията Председател Председател Член на Комисията […] […] […] ПРИЛОЖЕНИЕ — МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО В БЮДЖЕТНАТА ОБЛАСТ Част А. Календар на бюджетната процедура 28. Институциите следват календара, определен в точки 2, 3, 8, 9, 11, 12 и 14 по-долу за различните етапи на бюджетната процедура. Своевременно преди началото на бюджетната процедура, ако е необходимо, те могат да се споразумеят за всяка промяна на този календар, която сметнат за уместна. Част Б. Приоритети на бюджетната процедура 29. Своевременно преди приемането на проектобюджета от Комисията и най-късно през април се свиква тристранна среща, за да се обсъдят възможните приоритети на бюджета за предстоящата финансова година. Част В. Съставяне на проектобюджета и актуализиране на разчетите 30. Комисията приема проектобюджета през последната седмица на април или най-късно през първата седмица на май. 31. Всяка година Комисията представя проектобюджет, който показва действителните нужди от финансиране на Европейския съюз. Тя взема предвид: а) прогнозите във връзка със структурните фондове, предоставени от държавите-членки; б) капацитета за усвояване на бюджетните кредити, като полага усилия за поддържане на строга взаимовръзка между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания; в) възможностите за започване на нови политики чрез пилотни проекти и/или нови подготвителни дейности или за продължаване на приключващи многогодишни дейности, след като направи оценка дали е възможно да се осигури основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент (определение на основен акт, необходимост от основен акт за изпълнението и изключения); г) необходимостта да се гарантира, че всяка промяна на разходите спрямо предходната година съответства на ограниченията на бюджетната дисциплина. 32. Институциите избягват, доколкото е възможно, да записват в бюджета позиции, които са свързани с незначителни разходи за операциите. 33. Освен това двата клона на бюджетния орган се ангажират да вземат предвид оценката на възможностите за изпълнение на бюджета, направена от Комисията в проектите и във връзка с изпълнението на текущия бюджет. 34. В интерес на доброто финансово управление и поради ефекта, който големите изменения в дяловете и главите в бюджетната номенклатура имат върху отговорностите на отделите на Комисията по отношение на управленската отчетност, двата клона на бюджетния орган се ангажират да обсъждат всички големи изменения с Комисията в рамките на помирителната процедура. 35. До момента, в който бъде свикан помирителният комитет, Комисията може, ако е необходимо, да изменя проектобюджета в съответствие с член 314, параграф 2 от ДФЕС, включително чрез писмо за внасяне на корекции, с което се актуализират разчетите за разходите за селското стопанство. Веднага след като информацията за актуализацията бъде предоставена, Комисията я предава за разглеждане на двата клона на бюджетния орган. Комисията представя на бюджетния орган всички надлежно обосновани мотиви, които той може да поиска. Част Г. Бюджетна процедура преди помирителната процедура 36. Достатъчно време преди четенето от Съвета се свиква тристранна среща, за да се даде възможност на институциите да обменят мнения относно проектобюджета. 37. За да може Комисията своевременно да оцени приложимостта на предвидените от бюджетния орган изменения, които създават нови подготвителни дейности или пилотни проекти или удължават съществуващите, и двата клона на бюджетния орган информират Комисията до средата на юни за намеренията си във връзка с това, така че на тристранната среща вече да може да бъде проведено първоначално обсъждане. 38. Съветът приключва своето четене най-късно до края на юли. 39. Комисията по бюджети в Европейския парламент гласува на своето четене най-късно до края на септември или началото на октомври, а Европейският парламент гласува на пленарно заседание на своето четене в средата на октомври. Част Д. Помирителна процедура 40. Ако Европейският парламент приеме изменения, председателят на Европейския парламент свиква помирителния комитет със съгласието на председателя на Съвета и при надлежно спазване на разпоредбите на ДФЕС. Свикването на помирителния комитет следва да се подпише и предаде успоредно с гласуването на бюджета на пленарно заседание. 41. Институциите поддържат тясно сътрудничество с цел приключване на работата на помирителния комитет в срок от 21 дни до средата на ноември. 42. За да се подготви споразумение по общ проект в рамките на помирителния комитет, институциите обменят помежду си необходимата документация възможно най-рано. 43. Преди гласуването в Европейския парламент може да се проведе техническа подготвителна среща, за да се определи организацията на работата. 44. Помирителният комитет се председателства съвместно от представители на Европейския парламент и на Съвета. Заседанията на комитета се председателстват от съпредседателя от институцията домакин на заседанието. Всяка институция определя в съответствие със своя процедурен правилник участниците си във всяка среща и мандата си за преговорите. 45. Съгласно член 314, параграф 5, втора алинея от ДФЕС Комисията участва в работата на помирителния комитет и предприема всички необходими инициативи, за да подпомогне сближаването на позициите на Европейския парламент и на Съвета. 46. Датите и дневният ред на заседанията на помирителния комитет се определят съвместно от съпредседателите с оглед на ефективното функциониране на помирителния комитет по време на цялата помирителна процедура. Относно предвидените дати се провеждат консултации с Комисията. 47. По време на цялата помирителна процедура на различни равнища на представителство се провеждат тристранни срещи с цел решаване на нерешените въпроси и подготвяне на основите за постигане на споразумение в помирителния комитет. 48. Заседанията на помирителния комитет и тристранните срещи се провеждат последователно в помещенията на Европейския парламент и на Съвета с цел равно разпределение на ресурсите, в това число и услугите по устен превод. 49. Секретариатът на Европейския парламент и Генералният секретариат на Съвета действат като секретариат на помирителния комитет, в сътрудничество с Генерална дирекция „Бюджет“ на Комисията, въз основа на ясно предварително определяне на задачите между трите институции. 50. Помирителният комитет разполага с проектобюджета на Комисията, с позицията на Съвета и с измененията на Европейския парламент. Освен това Комисията представя становището си по изпълнимостта на позицията на Съвета и на измененията на Европейския парламент и евентуално своя информационна бележка за изпълнението на бюджета. 51. Споразумението по общ проект се постига на заседание на помирителния комитет или впоследствие чрез размяна на писма между съпредседателите. Копия от тези писма се изпращат на Комисията. 52. Всеки клон на бюджетния орган предприема всички необходими мерки, за да се осигури зачитане през цялата бюджетна процедура на резултатите, които може да бъдат постигнати по време на помирителната процедура, в съответствие с разпоредбите на ДФЕС. 53. Институциите полагат усилия за провеждане на съвместна пресконференция за съобщаване на успешния резултат от помирителната процедура. Също така те полагат усилия за публикуване на съвместни прессъобщения. 54. След като помирителният комитет постигне споразумение по общ проект, Европейският парламент и Съветът полагат усилия да одобрят резултата от работата на помирителния комитет във възможно най-кратък срок съгласно член 314, параграф 6 от ДФЕС и съответните си вътрешни процедурни правилници. Част Е. Коригиращи бюджети Общи принципи 55. Предвид на факта, че коригиращите бюджети често са съсредоточени върху конкретни и понякога спешни въпроси, институциите приемат изложените по-долу принципи, с цел да се осигури подходящо междуинституционално сътрудничество за гладко и бързо приемане на коригиращите бюджети, като същевременно се избягва, доколкото е възможно, свикване на помирителна среща за коригиращите бюджети. 56. Доколкото е възможно, институциите полагат усилия да ограничат броя на коригиращите бюджети. Календар 57. Комисията информира предварително двата клона на бюджетния орган за възможните дати на приемане на проектите на коригиращи бюджети, без това да засяга крайната дата на приемане. 58. В съответствие с вътрешния си процедурен правилник всеки клон на бюджетния орган полага усилия да разгледа предложения от Комисията проект на коригиращ бюджет скоро след приемането му от Комисията. 59. С цел да се ускори процедурата, двата клона на бюджетния орган правят необходимото съответните им работни календари да са координирани, доколкото е възможно, за да може процедурата да протече по съгласуван и сближаващ позициите начин. За тази цел те се стремят да изготвят възможно най-бързо примерен график за различните етапи, водещи до окончателното приемане на коригиращия бюджет. Двата клона на бюджетния орган отчитат относителната степен на спешност на коригиращия бюджет и необходимостта от своевременното му одобряване, за да може да даде резултат през съответната година. Сътрудничество по време на четенето във всеки клон на бюджетния орган 60. Институциите си сътрудничат добросъвестно по време на цялата процедура, като правят необходимото, доколкото е възможно, коригиращите бюджети да бъдат приети на ранен етап от процедурата. Когато е уместно и съществува риск от различие в становищата, всеки клон на бюджетния орган, преди да приеме окончателната си позиция по коригиращия бюджет, или Комисията могат да предложат да се свика специална тристранна среща, на която да бъдат обсъдени различията и да се положат усилия за постигане на компромис. 61. Всички предложени от Комисията проекти на коригиращи бюджети, които все още не са окончателно приети, системно се включват в дневния ред на планираните тристранни срещи по годишната бюджетна процедура. Комисията представя проектите на коригиращи бюджети, а двата клона на бюджетния орган обявяват съответните си становища, доколкото е възможно, преди провеждането на тристранната среща. 62. Ако в рамките на тристранна среща бъде постигнат компромис, всеки клон на бюджетния орган се ангажира да разгледа резултатите от тристранната среща по време на разискването по коригиращия бюджет в съответствие с Договора и с вътрешния си процедурен правилник. Сътрудничество след четенето във всеки клон на бюджетния орган 63. Ако Европейският парламент одобри без изменение позицията на Съвета, коригиращият бюджет се смята за приет. 64. Ако Европейският парламент приеме изменения с мнозинство от съставляващите го членове, се прилага член 314, параграф 4, буква в) от ДФЕС. Въпреки това преди заседанието на помирителния комитет се свиква тристранна среща. 65. Ако бъде постигнато споразумение на тристранната среща и двата клона на бюджетния орган дадат съгласието си по резултатите от тристранната среща, помирителната процедура се прекратява с размяна на писма, без да се провежда заседание на помирителния комитет. 66. Ако на тристранната среща не бъде постигнато споразумение, помирителният комитет провежда заседание и организира работата си съобразно обстоятелствата с оглед на възможно най-бързото приключване на процеса по вземане на решение преди изтичането на двадесет и един дневния срок, установен в член 314, параграф 6 от ДФЕС. Помирителният комитет може да прекрати работата си чрез размяна на писма. [1] ОВ L , стр. . [2] Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1). [3] ОВ C 139, 14.5.2006 г., стр. 1. [4] ОВ C 89, 22.4.1975 г., стр. 1. [5] Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (OВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1).