[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 24.2.2010

COM(2010) 61 окончателен

2010/0039 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex)

{SEC(2010) 149}{SEC(2010) 150}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Настоящото предложение е свързано с изменения на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex), необходими за осигуряването на ясно установено и правилно функциониране на агенция Frontex през идващите години. Целта на предложението е, с оглед на извършените оценки и натрупания практически опит, регламентът да се адаптира така, че да се посочи ясно мандатът на агенцията и да се предприемат мерки за преодоляването на установените недостатъци.

Общ контекст

Агенция Frontex беше създадена през 2004 г. и започна да функционира през 2005 г. Съгласно изискванията на програмата от Хага на 13 февруари 2008 г. Комисията прие съобщение относно оценката и бъдещото развитие на агенция Frontex (COM(2008) 67 окончателен), което бе придружено от оценка на въздействието.

В съобщението бяха отправени препоръки относно работата на агенцията в краткосрочен и средносрочен план и бяха изложени идеи относно бъдещото ѝ развитие в по-дългосрочен план.

Съветът и Европейският парламент приветстваха съобщението от 2008 г., като и двете институции подкрепиха оценката на Комисията, че агенцията е работила много успешно още от самото си начало и призоваха за по-нататъшното ѝ укрепване. Тази амбиция беше допълнително подчертана в многобройните заключения на Съвета и на Европейския съвет, в Пакта за имиграцията и убежището, както и в Програмата от Стокхолм, приета от Европейския съвет на 10—11 декември 2009 г., където се призовава за засилване на ролята на агенцията, включително чрез преразглеждане на нейната правна рамка. Следователно ролята на агенцията в интегрираното управление на границите на Съюза, както и цялостната ѝ бъдеща насоченост, се ползват с широк междуинституционален консенсус.

В допълнение към посочения по-горе доклад на Комисията относно оценката и бъдещото развитие на агенция Frontex и в съответствие с изискванията на член 33 от Регламента за Frontex през 2008 г. беше направена и независима оценка. Въз основа на тази оценка управителният съвет на Frontex отправи към Комисията редица препоръки относно промени в правното основание на агенцията.

Настоящото предложение отразява всички препоръки от съобщението от 2008 г., както и препоръките на управителния съвет дотолкова, доколкото те изискват преразглеждане на правната рамка на агенцията, с изключенията, изложени в оценката на въздействието.

Съществуващи разпоредби

Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз.

Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за установяване на механизъм за създаване на екипи за бърза гранична намеса и за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета по отношение на този механизъм, и за регулиране на задълженията и правомощията на гост-служителите.

Решение 2005/358/ЕО на Съвета от 26 април 2005 г. за определяне на седалището на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз.

2. КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Вследствие на представянето на съобщението, в Съвета и Европейския парламент бяха проведени задълбочени обсъждания. Гражданското общество и академичната общност също организираха дискусии относно ролята на Frontex в контекста на имиграционната политика на Съюза.

По време на заседанията на управителния съвет на агенцията бяха проведени редовни обсъждания и беше осъществен обмен на информация с държавите-членки. Агенцията постоянно е докладвала за дейностите си пред управителния съвет и институциите посредством различните видове доклади, предвидени в правното основание. Освен това бяха проведени консултации между служителите на Комисията, занимаващи се с агенция Frontex, и техни колеги в агенцията.

Заедно с австрийските органи на 10 септември 2009 г. FRONTEX организира семинар в Баден, Австрия, за членовете на управителния съвет или техните представители, председателстван от Комисията, чиято тема беше прегледа на правната рамка на агенцията. Комисията също така се консултира с държавите членки по време на заседанието на Комитета по имиграция и убежище, провело се на 5 октомври 2008 г.

Оценка на въздействието

Беше изготвена оценка на въздействието — работен документ на службите на Комисията SEC(2010) 149. Бяха оценени различни подварианти, свързани със следните „основни градивни елементи“, отразяващи същинските цели и дейности на агенцията:

- преразглеждане на съществуващите разпоредби относно употребата на техническото оборудване по време на съвместни операции, включително механизмите за принос с такова оборудване от държавите-членки;

- механизми за увеличаване на наличния брой гранични служители при съвместни операции;

- преразглеждане на ролята на агенцията в подготовката, координирането и изпълнението на операции, в това число и по отношение на разпределянето на задачите между агенцията и държавите-членки;

- разширяване на мандата на агенцията при сътрудничеството с трети държави за управление на границите;

- възлагане на мандат на агенцията да събира и обработва лични данни;

- преразглеждане на мандата на агенцията по отношение на операциите по екстрадиция;

- възлагане на мандат на агенцията да допринася за оценката на постиженията на държавите-членки в областта на управлението на границите.

Вариантите на политика бяха оценени по следните критерии:

- дали вариантът допринася за отстраняването на установения недостатък, т.е. за постигането на съответната(ите) цел(и);

- дали вариантът оказва влияние върху трети държави;

- дали вариантът има отражение върху бюджета на агенцията или този на държавите-членки;

- какви са възможните последици за основните права.

Предпочетеният вариант в оценката на въздействието представлява комбинация от следните подварианти:

- преразгледан механизъм, при който е задължително участието на държавите-членки с оборудване в съчетание с постепенното придобиване/наемане от страна на Frontex на собствено оборудване, въз основа на допълнителни анализи на нуждите и разходите;

- преразгледан механизъм, при който е задължително участието на държавите-членки с персонал в съчетание с набор от полупостоянно командировани гранични служители на държавите-членки във Frontex със статут на национални експерти;

- възлагане на агенцията на съвместна водеща роля при провеждането на съвместни операции, с подробни правила за оперативния план, оценката и докладването на инциденти, чието прилагане да бъде следено от Frontex;

- разрешение Frontex да финансира и изпълнява проекти за техническа помощ в трети държави и да разполага свои служители за връзка в трети държави;

- възлагане на Frontex на ограничен мандат за обработка на лични данни, свързани с борбата срещу престъпни мрежи, организиращи незаконна имиграция, при условие че тази обработка на лични данни от страна на Frontex е законна, необходима и пропорционална на задачите на агенцията;

- възлагане на Frontex на ролята на координатор при провеждането на съвместни операции по екстрадиция;

- възлагане на Frontex на мандат за анализ на оперативните рискове и изисквания в държавите-членки.

След становищата, изказани на 8 декември 2009 г. и 11 януари 2010 г. от комитета за оценка на въздействието, оценката на въздействието беше съществено преработена, особено що се отнася до определянето на проблемите и основната линия, конкретизирането на общите и оперативните цели, и разделите, свързани с принципите на субсидиарност и пропорционалност, и с разходите.

Предпочитаният вариант е изцяло взет предвид в настоящото законодателно предложение, с изключение на възлагането на ограничен мандат на Frontex за обработката на лични данни, свързани с борбата срещу престъпните мрежи, организиращи незаконна имиграция. Комисията смята, че трябва да бъдат разгледани всички възможности в подкрепа на борбата срещу контрабандата на мигранти и срещу трафика на хора. Въпреки това обаче Комисията предпочита да се върне на въпроса за личните данни в контекста на общата стратегия за обмен на информация, която ще бъде представена по-късно тази година, и да вземе предвид изводите, до които ще се стигне относно бъдещото развитие на сътрудничеството между агенциите в сферата на правосъдието и вътрешните работи, както се изисква от Програмата от Стокхолм.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Резюме

Най-важните предложени изменения на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета отразяват промените, които са необходими, за да се изпълни предпочитаният вариант от оценката на въздействието. Освен това са направени редица незначителни изменения предимно от административен характер, така че да се отчетат препоръките на управителния съвет, и са въведени нови „стандартни“ разпоредби, използвани в други предложения на Комисията за създаването на нови агенции.

Правно основание

Член 74 и член 77, параграф 1, букви б) и в) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

С настоящото предложение се изменя Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета за създаване на агенция Frontex, който беше изменен през 2007 г. с Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на механизъм за създаване на екипи за бърза гранична намеса, като и двата регламента се основават на еквивалентните разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност, а именно член 62, параграф 2, буква а) и член 66.

Принцип на субсидиарност

В член 74 се предвижда Съветът да приема мерки за осигуряване на административно сътрудничество между компетентните служби на държавите-членки в областите, посочени в настоящия дял, както и между тези служби и Комисията.

С член 77, параграф 1, букви б) и в) Съюзът се оправомощава да разработва политика, която има за цел да се осигурят контролът на лицата и ефективното наблюдение при преминаването на външните граници, както и постепенно да се въведе интегрирана система за управление на външните граници.

Настоящото предложение попада в границите на посочените разпоредби, и по-специално съблюдава споделените правомощия съгласно Договора, тъй като държавите-членки продължават да носят отговорността за контрола на своите външни граници. Особено важно е, че предложението утвърждава принципа, съгласно който при операции, координирани от агенцията, гост-служителите могат единствено да изпълняват задължения и да упражняват правомощия съгласно инструкциите, и, като общо правило, в присъствието на гранични служители на приемащата държава-членка. Решенията за отказ на влизане в съответствие с Кодекса на шенгенските граници се вземат само от гранични служители на приемащата държава-членка. В това отношение на агенцията не се прехвърлят никакви правомощия за вземане на решения.

Настоящото предложение има за цел да се доразвие интегрираното управление на оперативното сътрудничество, като се съблюдават същите основни ограничения като тези в съществуващите разпоредби — цел, която не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки.

Принцип на пропорционалност

Член 5 от Договора за Европейския съюз гласи, че действията на ЕС не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на целите на договора. Избраната форма за тези действия на Съюза трябва да даде възможност на предложението да постигне целта си и да бъде приложено по възможно най-ефективния начин.

Предложената инициатива — изменение на регламента — доразвива достиженията на правото от Шенген за борба с организирането на незаконна имиграция и осигурява административно сътрудничество между компетентните служби на държавите-членки , както и между тези служби и Комисията. Следователно предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност.

Избор на инструмент

Предложен инструмент: регламент.

Други средства не биха били подходящи, тъй като с настоящото предложение се изменя регламент.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението изменя съществуващ регламент по отношение на мандата и функционирането на една от европейските агенции. Субсидията за агенция Frontex вече е включена в бюджета на Съюза.

5. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Последици от различните протоколи, приложени към Договорите, и от споразуменията за асоцииране, сключени с трети държави

Правното основание за настоящото предложение се намира в дял V, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз и следователно се прилага системата на „променлива геометрия“, предвидена в протоколите относно позициите на Обединеното кралство, Ирландия и Дания и Шенгенския протокол. Предложението доразвива достиженията на правото от Шенген. Поради това трябва да се вземат предвид посочените по-долу последици във връзка с различните протоколи:

Обединено кралство и Ирландия

Обединеното кралство и Ирландия не вземат участие в настоящия регламент в съответствие с член 4 от Протокола относно достиженията на правото от Шенген, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, и член 8, параграф 2 от Решение 2000/365/EО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген.

Дания

Съгласно Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, Дания не участва в приемането от Съвета на мерки съгласно дял V, трета част от Договора за функционирането на ЕС.

Настоящото предложение доразвива достиженията на правото от Шенген, поради което — в съответствие с член 4 от Протокола — Дания, в срок от 6 месеца след като Съветът е приел мярка, отнасяща се до предложение или инициатива за развитие на достиженията на правото от Шенген, в съответствие с настоящата част, решава дали ще приложи тази мярка в своето национално право.

Исландия и Норвегия

Що се отнася до Исландия и Норвегия, настоящото предложение доразвива разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на тези две държави в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген[1].

Швейцария

Що се отнася до Швейцария, настоящото предложение доразвива разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[2].

Лихтенщайн

Що се отнася до Лихтенщайн, настоящото предложение доразвива разпоредбите на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн за присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[3].

Кратко изложение на предложените изменения

Член 1 Създаване на агенцията

- изяснява се правната рамка, в която функционира агенцията.

Член 1а Определения

- изяснява се определението за „приемаща държава-членка“;

- въвежда се понятието „съвместни екипи на Frontex за съдействие“;

- преразглежда се определението за техническо оборудване;

Член 2 Основни задачи

- параграф 1, буква в): разширява се обхватът на работата, свързана с анализа на риска;

- параграф 1, буква г): активизира се работата, свързана с изследователската дейност;

- параграф 1, буква е): въвежда се възможността за координация на съвместните операции по екстрадиция;

- параграф 1, буква з): включва се нова задача, свързана с разработването и експлоатацията на информационни системи;

- параграф 1, буква и): включва се нова задача, свързана с предоставянето на подкрепа за Eurosur;

- параграф 1а: въвежда се задължението целият персонал, който участва, например, в съвместни операции или в съвместни операции по екстрадиция, да премине необходимото обучение по въпросите на основните права;

- параграф 2, трета алинея: въвежда се механизъм за докладване пред управителния съвет за оперативните дейности на държавите-членки с трети държави.

Член 3 Съвместни операции и пилотни проекти по външните граници

- параграф 1: въвежда се задължението за изготвяне на оперативен план и за извършване на предварителен анализ на риска, като се дава възможност на агенцията да прекрати операциите, ако условията престанат да се изпълняват;

- параграф 2: нов — въвежда се задължението агенцията да състави набор от гранични служители (съвместни екипи на Frontex за съдействие (FJST));

- параграф 4: въвежда се задължението в срок от 60 дни след края на дадена операция да се предават на управителния съвет доклади за оценка на операциите;

- параграф 5: възможност за по-голяма финансова подкрепа.

Член 3а Организационни аспекти на съвместните операции и пилотните проекти (нов)

Създава се нов член, където в параграф 1 се определят общите условия, свързани със задължението за изготвяне на оперативен план за всички операции. В този член се предвиждат разпоредби относно съдържанието и съставните елементи на оперативния план, съответните задачи и отговорности, състава на екипите, командването и контрола, механизмите за докладване, т.е. докладите за оценка и докладите за инциденти, техническото оборудване, както и съответната юрисдикция.

В параграфи 2 и 3 се предвижда задължението агенцията и молещата държава-членка да съгласуват оперативния план помежду си, както и необходимостта агенцията да подсигури оперативното изпълнение на всички организационни аспекти.

Член 3б Състав и разгръщане на съвместните екипи на Frontex за съдействие (FJST) (нов)

Създава се нов член, в който се определят:

в параграф 1 общите условия относно профилите и броя на граничните служители, които да бъдат предоставени на разположение за целите на FJST;

в параграф 2 задължението агенцията да участва във FJST;

в параграф 3 задължението държавите-членки да осигурят гранични служители за разгръщане на екипите;

в параграф 4 задължението членовете на екипите да изпълняват задълженията си, като зачитат безпрекословно основните права и човешкото достойнство;

в параграф 5 съобщаването на информация относно FJST да се осъществява посредством националните пунктове за връзка;

в параграф 6 задължението агенцията да назначава координиращ служител на мястото, където са разположени членове на съвместните екипи на Frontex за съдействие;

в параграф 7 задължение агенцията да покрива разходите на граничните служители на държавите-членки, участващи във FJST.

Член 4 Анализ на риска

Въвежда се задължението държавите-членки да предоставят необходимата информация относно заплахите по външните граници.

Добавя се нова алинея, с която се налага задължението агенцията да оценява редовно капацитета на държавите-членки да се справят с изникващите по външните граници предизвикателства.

Член 5 Обучение

Въвежда се задължението държавите-членки да интегрират общата учебна програма за гранични служители в обучението на националните гранични служители, като се прави изричното уточнение, че в обучението — какъвто вече е случаят с работната програма на Frontex — се включват свързаните с основните права аспекти.

Член 6 Изследователска дейност

Засилва се ролята на агенцията, т.е. тя следи развитието на значимите изследователски дейности и допринася за това развитие.

Член 7 Техническо оборудване

Разпоредбите относно техническото оборудване се изменят, както следва:

параграф 1 — изяснява се мандатът на агенцията по отношение на придобиването или наемането на техническо оборудване, както и правилата за регистрирането на тежко оборудване;

параграф 2 — агенцията се задължава да създаде и да води централизиран регистър на фонда от техническо оборудване (ФТО);

параграф 3 — държавите-членки се задължават да дадат своя принос за ФТО, така че да се осигури минималното количество оборудване за нуждите на агенцията;

параграф 4 — определят се правила относно управлението на ФТО от страна на агенцията;

параграф 5 — определят се правила за възстановяване на сумите за минималния брой оборудване от вид, условията за използването му и допустимите разходи;

параграф 6 — агенцията се задължава да докладва за състава и използването на оборудване, което е част от ФТО, и съответните последващи действия на управителния съвет.

Член 8 Подкрепа за държавите-членки при обстоятелства, които изискват засилена оперативна и техническа помощ по външните граници

Членът се заличава, тъй като материята е уредена в достатъчна степен от разпоредбите относно съвместните операции, техническото оборудване и съвместните екипи на Frontex за съдействие.

Член 8д Оперативен план

Параграф 1: необходимо е адаптиране вследствие на разпоредбите на новия член 3а.

Член 8з Разходи

В параграф 1 се създава нова разпоредба относно възстановяването на разходите на FJST.

Член 9 Сътрудничество в областта на екстрадицията

В параграф 1 се изясняват политиката на ЕС за екстрадиция и финансовите разпоредби и се въвежда възможността държавите-членки да изискват от агенцията да осигури координацията при дадена операция по екстрадиция.

В параграфи 2 и 3 се въвежда задължението агенцията да приеме Кодекс на поведение, който да бъде спазван при съвместни операции по екстрадиция, включително по отношение на наблюдението на принудителното връщане и зачитането на основните права.

С параграф 4 държавите-членки се задължават да информират агенцията за своите планирани операции по екстрадиция и за степента на подкрепа, която се иска от агенцията. Агенцията се задължава да изготвя текущ оперативен план, по който управителният съвет да се произнесе.

В параграф 5 се пояснява ролята на агенцията по отношение на определянето на съответните трети държави.

Член 11 Системи за обмен на информация

Изменя се ролята на агенцията, като тя се задължава да улеснява обмена на информация.

Въвежда се задължението агенцията да разработи и да пусне в действие информационна система, посредством която обменът на класифицирана информация да бъде възможен.

Член 11а Защита на данни (нов)

Агенцията се задължава да обработва данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001, а управителният съвет се задължава да изготви мерките за прилагането на посочения регламент.

Член 11б Правила за сигурност относно защитата на класифицирана информация и на некласифицирана чувствителна информация (нов)

Агенцията се задължава да прилага принципите за сигурност от Решение 2001/844 по отношение на класифицираната информация. Въвежда се задължението некласифицираната чувствителна информация да се обработва съгласно приетите и прилаганите от Комисията принципи.

Член 13 Сътрудничество с агенции и структури на Европейския съюз и с международни организации

Въвежда се възможността за сътрудничество с други агенции и структури на Европейския съюз.

Член 14 Улесняване на оперативното сътрудничество с трети държави и сътрудничеството с компетентните органи на трети държави

Създават се следните параграфи:

параграф 2 — възможност агенцията да разполага служители за връзка в трети държави

параграф 3 — описание на задачите на служителите за връзка;

параграф 4 — възможност агенцията да се възползва от финансиране на Съюза за изпълнението на проекти за техническа помощ в трети държави и за поканването на наблюдатели;

параграф 5 — държавите-членки се задължават да поясняват, когато е целесъобразно, ролята на агенцията в своите двустранни споразумения с трети държави;

параграф 7 — разполагането на служители за връзка и сключването на работни договорености с трети държави подлежат на предварителното одобрение на Комисията.

Член 15а Споразумение за седалището (нов)

Поясняват се нуждата и условията за споразумение за седалище между агенцията и приемащата държава-членка.

Член 17 Служители

В параграф 3 се изяснява ролята на служителите на Агенцията, като се предвижда квалифицираните служители да участват в оперативни дейности.

Член 20 Правомощия на управителния съвет

Параграф 2, буква з) — необходимо е предварителното съгласие на Комисията при приемане/промяна на организационната структура и политиката по отношение на служителите на агенцията (нов)

Параграф 2, буква и) — създава се разпоредба относно утвърждаването на многогодишния план на агенцията (нов).

Параграф 4 — отразява се засилената роля на агенцията по отношение на значимите изследователски дейности.

Член 21 Състав на управителния съвет

В параграф 1 се заличава ограничението за подновяване на мандата.

В параграф 3 се създава препратка към сключените споразумения за асоцииране.

Член 25 Функции и правомощия на изпълнителния директор

В параграф 3, буква ж) се включва задължението за изпълнява оперативните планове.

2010/0039 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент № 2007/2004 на Съвета за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 74 и член 77, параграф 1, букви б) и в) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

след като предадоха предложението на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Изготвянето на перспективна и всеобхватна европейска политика в областта на миграцията, която се основава на солидарност и отговорност, продължава да бъде основна стратегическа цел за Европейския съюз.

(2) Политиката на Съюза за външните му граници се стреми към въвеждането на интегрирано управление, гарантиращо единно и високо равнище на контрол и наблюдение, което представлява естествена последица от свободното движение на хора в Европейския съюз и е основен елемент от пространството на свобода, сигурност и правосъдие. За целта се предвижда да се установят общи правила относно стандартите и процедурите за контрол на външните граници.

(3) За да се прилагат ефективно общите правила, е важно да се засили координирането на оперативното сътрудничество между държавите-членки.

(4) Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, утвърдени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно човешкото достойнство, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, правото на убежище, принципа на неотблъскване, недискриминацията, правата на детето и правото на ефективни правни средства за защита. Настоящият регламент следва да се прилага от държавите-членки в съответствие с тези права и принципи.

(5) През 2004 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 2007/2004 за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз[4], наричана по-нататък „агенцията“, която започна да функционира през май 2005 г.

(6) Регламент (ЕО) № 2007/2004 бе изменен през 2007 г. с Регламент (ЕО) № 863/2007 за установяване на механизъм за създаване на екипи за бърза гранична намеса[5].

(7) Ефективното управление на външните граници чрез проверки и наблюдение спомага за борбата с незаконната имиграция и трафика на хора и за намаляване на заплахите за вътрешната сигурност, обществения ред, общественото здраве и международните отношения на държавите-членки.

(8) Граничният контрол по външните граници е в интерес не само на държавата-членка, на чиито външни граници този контрол се извършва, но и на всички държави-членки, които са премахнали вътрешния граничен контрол.

(9) В Многогодишната програма за пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите (Програмата от Стокхолм), приета от Европейския съвет на 10—11 декември 2009 г., се призовава за изясняване и засилване на ролята на Frontex в управлението на външните граници на Европейския съюз.

(10) Мандатът на агенцията следва да бъде преразгледан, за да се засилят по-специално оперативните способности на агенцията, като същевременно се гарантира, че всички предприети мерки са пропорционални на преследваните цели и зачитат безпрекословно основните права и правата на бежанците и търсещите убежище лица, включително забраната за връщане .

(11) Съществуващите понастоящем възможности за оказване на ефективна подкрепа на държавите-членки относно оперативните аспекти на управлението на външните граници следва да бъдат засилени по отношение на наличните технически ресурси. Агенцията трябва да бъде в състояние да планира с достатъчна точност координирането на съвместни операции или пилотни проекти.

(12) Въвеждането на минимално необходимо техническо оборудване, което да се предоставя задължително от държавите-членки и/или агенцията, ще допринесе до голяма степен за подобряване на планирането и осъществяването на предвидените операции, координирани от агенцията.

(13) Агенцията следва да води списъците на техническото оборудване, което е предоставено от държавите-членки и от агенцията, като по този начин допринася за обединяването на материалните ресурси. Тези списъци следва да съдържат минималния брой категории техническо оборудване, което е необходимо, за да може агенцията да извършва дейностите си.

(14) За да могат операциите да бъдат ефективни, държавите-членки следва да предоставят на разположение подходящ брой квалифицирани гранични служители, които да участват в съвместни операции и пилотни проекти. За тази цел следва да се създадат екипи от гранични служители, които агенцията да може да разгръща.

(15) Агенцията следва да бъде в състояние да предоставя на разположение на тези екипи гранични служители, които държавите-членки ще командироват полупостоянно в агенцията и които при изпълнението на своите задачи и правомощия ще се подчиняват на същата правна рамка като гост-служителите, които държавите-членки са предоставили на разположение пряко на екипите. Агенцията следва да адаптира вътрешния си правилник относно командированите национални експерти, за да може приемащата държава да дава директни указания на граничните служители по време на съвместните операции и пилотните проекти.

(16) Изготвянето на ясен оперативен план, който включва оценка и задължение за докладване на инцидентите и по който участващите държави-членки и агенцията са постигнали съгласие преди започването на операциите, ще допринесе до голяма степен за постигането на целите на настоящия регламент, като се използва по-хармонизиран начин на действие при координирането на операциите.

(17) Системата за докладване на инциденти се използва от агенцията за предаване на съответните публични органи и на управителния съвет на всякаква информация относно достоверни твърдения за нарушаване, по-специално на Регламент (ЕО) № 2007/2004 или на Кодекса на шенгенските граници, включително на основните права, по време на съвместни операции и пилотни проекти.

(18) Анализът на риска се оказа основен елемент за провеждането на операции по външните граници. Качеството на този анализ следва да бъде подобрено, като се добави метод за оценяване на националните структури, техническото оборудване и ресурсите, с които разполагат държавите-членки.

(19) Агенцията следва да предлага обучение на европейско равнище за националните инструктори на граничните служители, включително обучение по основните права, и допълнително обучение и семинари в областта на контрола и наблюдението на външните граници, както и относно експулсирането на граждани на трети държави, които пребивават нелегално в държавите-членки, за служителите от компетентните национални служби. Агенцията може да организира обучения в сътрудничество с държавите-членки на тяхна територия. В този контекст държавите-членки следва да интегрират резултатите от работата на агенцията в своите национални програми за обучение на гранични служители.

(20) Агенцията следва да осъществява мониторинг на напредъка на съответните научни изследвания в областта, в която упражнява своята дейност, и да допринася за този напредък, както и да разпространява съответната информация до Комисията и до държавите-членки.

(21) В повечето държави-членки оперативните аспекти на екстрадицията на граждани на трети държави, които пребивават нелегално в държавите-членки, са от правомощията на органите, които отговарят за контрола по външните граници. Като се има предвид, че изпълнението на тези задачи на равнище Съюз има ясна добавена стойност, агенцията следва да оказва необходимата помощ и координация за организирането на съвместни операции по екстрадиция от държавите-членки, да определя най-добрите практики в областта на получаването на пътни документи и да изготви Кодекс на поведение, който да бъде спазван при екстрадицията на граждани на трети държави, които пребивават нелегално в държавите-членки, като изцяло следва политиката на Съюза в областта на екстрадицията. За дейности и операции, които не се извършват в съответствие с Хартата на основните права, не следва да се предоставят финансови средства от Съюза.

(22) С цел изпълнението на своята мисия и доколкото това е необходимо за изпълнението на задачите ѝ, агенцията може да си сътрудничи с Европол, с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, с Агенцията за основните права и с други агенции и структури на Европейския съюз, с компетентните органи на трети държави и с международните организации, компетентни по въпросите, които се уреждат с Регламент (ЕО) № 2007/2004, в рамките на работните договорености, сключени съгласно съответните разпоредби от Договора. Агенцията следва да улеснява оперативното сътрудничество между държавите-членки и трети държави в рамките на политиката на Европейския съюз в областта на външните отношения.

(23) Сътрудничеството с трети държави по въпроси, които се уреждат от Регламент (ЕО) № 2007/2004, става все по-важно. За да създаде стабилен модел за сътрудничество със съответните трети държави, агенцията следва да има възможността да стартира и финансира проекти за техническа помощ и да разполага служители за връзка в трети държави. Агенцията следва да има възможността да кани представители на трети държави да участват в нейните дейности, след като им осигури необходимото обучение. Установяването на сътрудничество с трети държави е важно и във връзка с разпространяването на европейските стандарти за управление на границите, включително спазването на основните права и зачитането на човешкото достойнство.

(24) С оглед установяването на ясни и прозрачни условия на работа и на равнопоставеност на персонала, към персонала и изпълнителния директор на агенцията следва да се прилагат Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Европейските общности, включително правилата за професионална тайна и други еквивалентни задължения за поверителност.

(25) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни[6] се прилага за обработката на лични данни от агенцията. Европейският надзорен орган по защита на данните следва да осъществява мониторинг на обработката на личните данни от агенцията и да разполага с правомощия за получаване от агенцията на достъп до цялата необходима информация за своите разследвания.

(26) Дотолкова доколкото държавите-членки обработват лични данни, изцяло се прилага Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[7].

(27) При осъществяване на оперативното управление на информационните системи агенцията следва да се ръководи от европейски и международни стандарти, като взема предвид най-високите изисквания за професионализъм.

(28) Тъй като целите на настоящия регламент, а именно необходимостта от установяване на интегрирано управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, не могат да се реализират в достатъчна степен от държавите-членки, а могат да се реализират по-добре на равнище Съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, който е посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(29) По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент доразвива разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в приложното поле, посочено в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО[8] на Съвета относно определени условия по прилагането на това споразумение. В резултат на това делегациите на Република Исландия и Кралство Норвегия следва да участват като членове в управителния съвет на агенцията, като разполагат обаче само с ограничено право на глас.

(30) По отношение на Швейцария настоящият регламент доразвива разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[9], които попадат в областта, посочена в член 1, букви А, Б и Ж от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/EО на Съвета за сключване на това споразумение от името на Европейската общност.

(31) По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент доразвива разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн за присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, букви А, Б и Ж от Решение 1999/437/EО на Съвета от 17 май 1999 г., във връзка с член 3 от Решение 2008/261/EО на Съвета[10].

(32) Съгласно Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не взема участие в приемането от Съвета на мерки съгласно дял V, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз, с изключение на „мерките, определящи третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза при пресичането на външните граници на държавите-членки, или спрямо мерките, относно установяването на уеднаквен визов модел“. Настоящото предложение доразвива достиженията на правото от Шенген и съгласно член 4 от Протокола относно позицията на Дания в срок от шест месеца след като Съветът е приел мярка, отнасяща се до предложение или инициатива за развитие на достиженията на правото от Шенген, в съответствие с дял V, част трета от Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания решава дали да приложи това решение в своето национално право.

(33) Настоящият регламент доразвива разпоредбите от достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген[11]. Следователно Обединеното кралство не участва в приемането му, не е обвързано от него и не го прилага.

(34) Настоящият регламент доразвива разпоредбите от достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/EО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген[12]. Следователно Ирландия не участва в приемането му, не е обвързана от него и не го прилага.

(35) Агенцията следва да улеснява организирането на оперативните действия, в хода на които държавите-членки могат да използват експертния опит и материалната база, които Ирландия и Обединеното кралство биха им предоставили, съгласно реда и начина, които ще се установяват от управителния съвет за всеки отделен случай. За целта представителите на Ирландия и Обединеното кралство следва да бъдат поканени да присъстват на всички заседания на управителния съвет с цел да могат да участват пълноценно в обсъжданията на подготовката на такива оперативни действия.

(36) Съществува разногласие между Кралство Испания и Обединеното кралство по отношение на определянето на границите на Гибралтар.

(37) Суспендирането на приложимостта на настоящия регламент спрямо границите на Гибралтар не предполага никаква промяна в съответните позиции на засегнатите държави,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1 Изменение

Регламент (ЕО) № 2007/2004 се изменя, както следва:

(1) Член 1, параграф 2 се заменя със следното:

„2. Като се има предвид, че отговорността за контрола и наблюдението на външните граници се носи от държавите-членки, агенцията улеснява и прави по-ефикасно прилагането на съществуващите и бъдещите разпоредби на Европейския съюз в областта на управлението на външните граници, по-специално Кодекса на шенгенските граници[13], като се вземат предвид съответното право на Съюза, съответното международно право, задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, и основните права. Агенцията прави това, като гарантира координиране на действията на държавите-членки при прилагането на тези разпоредби и допринася по този начин за ефективността, високото качество и единността на контрола върху лицата и наблюдението на външните граници на държавите-членки.“

(2) Член 1а се изменя, както следва:

а) точка 2 се заменя със следното:

„2. „приемаща държава-членка“ означава държава-членка, на чиято територия или в нейно съседство е разгърнат екип за бърза гранична намеса или се осъществява съвместна операция или пилотен проект;“

б) точка 4 се заменя със следното:

„4. „членове на екипите“ означава гранични служители на държавите-членки, служещи в екипите за бърза гранична намеса или в съвместния екип на Frontex за съдействие, различни от тези на приемащата държава-членка;“

в) добавя се следната точка 7:

„7. „техническо оборудване“ означава всеки вид техническо оборудване, използвано при съвместни операции, пилотни проекти, екипи за бърза гранична намеса, операции по екстрадиция или проекти за техническа помощ.“

(3) Член 2 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се изменя, както следва:

i) букви в) и г) се заменят със следното:

„в) извършва анализи на риска, включително оценяване на способността на държавите-членки да се справят със заплахите и натиска по външните граници;

г) участва в развитието на изследванията, свързани с области, които представляват интерес за контрола и наблюдението на външните граници;“

ii) буква е) се заменя със следното:

„е) предоставя необходимата подкрепа на държавите-членки, включително, при поискване, координиране при организирането на съвместни операции по екстрадиция;“

iii) добавят се следните букви з) и и):

„з) разработва и управлява информационни системи, които позволяват бързия и надежден обмен на информация относно новопоявили се рискове по външните граници, включително информационната и координационна мрежа, създадена с Решение 2005/267/ЕО на Съвета[14];

и) предоставя необходимата помощ за разработването и управлението на Европейската система за наблюдение на границите и, ако е целесъобразно, за създаването на обща среда за обмен на информация, включително съвместимост на системите.“

б) добавя се следният параграф 1a:

„Всички гранични служители и друг персонал на държавите-членки, както и персоналът на агенцията преминават обучение по съответното право на ЕС и международно право, както и обучение по основни права и достъп до международна закрила, преди да участват в оперативни дейности, организирани от агенцията.“

в) последната алинея на параграф 2 се заменя със следното:

„Държавите-членки информират агенцията за водените оперативни действия по външните граници извън рамките на агенцията. Изпълнителният директор осведомява управителния съвет по тези въпроси редовно и поне веднъж годишно.“

(4) Член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Съвместни операции и пилотни проекти по външните граници

1. Агенцията оценява, утвърждава и координира предложения за съвместни операции и пилотни проекти, които са изготвени от държавите-членки, включително искания от държавите-членки, свързани с обстоятелства, при които е необходима по-голяма техническа и оперативна помощ.

Самата агенция може да поема инициативата за съвместни операции и пилотни проекти, които да се осъществяват в сътрудничество с държавите-членки.

Тя може също така да реши да предостави своето техническо оборудване на държавите-членки, които участват в съвместни операции или в пилотни проекти.

Съвместните операции и пилотните проекти следва да бъдат предшествани от задълбочен анализ на риска.

Агенцията може също така да прекрати съвместните операции и пилотните проекти, ако условията за осъществяването на тези инициативи вече не се изпълняват.

2. Агенцията сформира набор от гранични служители, наречен съвместни екипи на Frontex за съдействие, в съответствие с разпоредбите на член 3б, като тези екипи могат да бъдат използвани при съвместните операции и пилотните проекти, посочени в параграф 1. Тя взема решение за разгръщането на човешки ресурси и техническо оборудване в съответствие с членове 3а и 7.

3. Агенцията може да действа чрез своите специализирани клонове, които са предвидени в член 16, за целите на практическата организация на съвместни операции и пилотни проекти.

4. Агенцията оценява резултатите от съвместните операции и пилотните проекти и предава на управителния съвет подробните доклади за оценка в срок от 60 дни след приключването на дейността. Агенцията извършва цялостен сравнителен анализ на тези резултати с цел подобряване на качеството, съгласуваността и ефективността на бъдещите операции и проекти, като този анализ се включва в общия доклад, посочен в член 20, параграф 2, буква б).

5. Агенцията може да взема решения за финансиране или участие в съвместно финансиране на съвместните операции и пилотните проекти по параграф 1 чрез безвъзмездни средства от своя бюджет съгласно финансовите правила, които са приложими към агенцията.“

(5) Създават се следните членове 3а, 3б и 3в:

„Член 3a

Организационни аспекти на съвместните операции и пилотните проекти

1. Изпълнителният директор изготвя оперативен план за дейностите, посочени в член 3, параграф 1. Изпълнителният директор и приемащата държава-членка постигат съгласие, своевременно преди предвиденото начало на дейността, по оперативния план, в който подробно се описват организационните аспекти.

Оперативният план включва следното:

а) описание на ситуацията заедно с начина на действие и целите на разгръщането, включващо оперативната цел;

б) предвижданата продължителност на съвместната операция или пилотния проект;

в) географската област, в която ще се проведе съвместната операция или пилотният проект;

г) описание на задачите и специални инструкции за гост-служителите, включително относно разрешените справки в бази данни и разрешеното носене на служебни оръжия, боеприпаси и оборудване в приемащата държава-членка;

д) съставът на екипите от гост-служители;

е) разпоредби, свързани с командването и упражняването на контрол, включително имената и чиновете на граничните служители от приемащата държава-членка, отговарящи за сътрудничеството с гост-служителите и агенцията, по-специално тези гранични служители, които командват екипите по време на разгръщането, и мястото на гост-служителите в йерархията на командването;

ж) техническото оборудване, което трябва да бъде разгърнато по време на съвместната операция или пилотния проект, включително специални изисквания като условия за използване, необходим екипаж, транспорт и друга логистика, както и финансови разпоредби;

з) схема за докладване и оценяване, която съдържа подробни разпоредби за докладването на инциденти, сравнителни показатели за доклада за оценка и краен срок за предаване на окончателния доклад за оценка в съответствие с член 3, параграф 4;

и) по отношение на морските операции — специални изисквания относно съответната юрисдикция и приложимото морско право по отношение на географската област, в която се провежда съвместната операция.

2. Всякакви изменения или адаптации на оперативния план изискват съгласието на изпълнителния директор и приемащата държава-членка. Агенцията изпраща незабавно копие от изменения или адаптирания оперативен план до участващите държави-членки.

3. Като част от задачите си по координирането агенцията осигурява оперативното изпълнение на всички организационни аспекти на посочените в този член съвместни операции и пилотни проекти, включително присъствието на член на персонала на агенцията.

Член 3б

Състав и разгръщане на съвместните екипи на Frontex за съдействие

1. По предложение на изпълнителния директор на агенцията управителният съвет взема решение с абсолютно мнозинство на членовете си, които имат право на глас, относно профилите и общия брой на граничните служители, които да бъдат на разположение за участие в съвместните екипи на Frontex за съдействие. Същата процедура се прилага при последващи промени в профилите и общия брой. Държавите-членки допринасят за дейността на съвместните екипи на Frontex за съдействие посредством национален резерв, съставен въз основа на различните определени профили, като назначават граничните служители, съответстващи на изискваните профили.

2. Агенцията също допринася за дейността на съвместните екипи на Frontex за съдействие посредством компетентни гранични служители, командировани от държавите-членки като национални експерти съгласно член 17, параграф 5. Държавите-членки допринасят за това, като командироват гранични служители в агенцията в качеството им на национални експерти. Максималната продължителност на тези командировки не надхвърля шест месеца в рамките на 12-месечен период. За целите на настоящия регламент граничните служители, командировани полупостоянно като национални експерти, се смятат за гост-служители и имат задачите и правомощията, посочени в член 10. Държавата-членка, която е командировала съответните гранични служители, се смята за „изпращаща държава-членка“, както е определено това понятие в член 1а, параграф 3, за целите на прилагането на членове 3в, 10 и 10б. Друг персонал, който е временно нает от агенцията и не притежава квалификацията за изпълняване на функции, свързани с граничния контрол, се разгръща само по време на съвместни операции и пилотни проекти за осъществяване на задачи по координирането.

3. Държавите-членки имат готовност да разгърнат наличните си гранични служители по искане на агенцията освен ако не са изправени пред изключителна ситуация, която засяга в значителна степен изпълнението на националните задачи. Такова искане се прави най-малко тридесет дни преди предвиденото разгръщане. Автономията на изпращащата държава-членка във връзка с избора на персонал и срока на неговото разгръщане остава незасегната.

4. При изпълнение на своите задължения и упражняване на правомощията си членовете на съвместните екипи на Frontex за съдействие зачитат безпрекословно основните права и човешкото достойнство. Всички предприети мерки при изпълнение на задълженията им и при упражняване на правомощията им трябва да са пропорционални на целите, които тези мерки преследват. При изпълнение на своите задължения и упражняване на правомощията си членовете на екипите не трябва да дискриминират лицата въз основа на пол, расова или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

5. В съответствие с член 8ж агенцията назначава координиращ служител за всяка съвместна операция или пилотен проект, при които се разгръщат членове на съвместните екипи на Frontex за съдействие.

6. Агенцията поема разходите, направени от държавите-членки при осигуряването съгласно параграф 1 на гранични служители за съвместните екипи на Frontex за съдействие в съответствие с член 8з.

Член 3в

Инструкции за съвместните екипи на Frontex за съдействие

1. По време на разгръщането на съвместните екипи на Frontex за съдействие те получават инструкции от приемащата държава-членка в съответствие с оперативния план, посочен в член 3а, параграф 1.

2. Агенцията, посредством своя координиращ служител, посочен в член 3б, параграф 5, може да изпрати своето мнение относно тези инструкции на приемащата държава-членка. Ако го направи, приемащата държава-членка взема предвид това мнение.

3. В съответствие с член 8ж приемащата държава-членка осигурява на координиращия служител цялото необходимо съдействие, включително пълен достъп до съвместните екипи на Frontex за съдействие във всеки момент от разгръщането.

4. При изпълнение на своите задължения и упражняване на правомощията си членовете на съвместните екипи на Frontex за съдействие подлежат на дисциплинарните мерки, които се прилагат в изпращащата ги държава-членка.“

(6) Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Анализ на риска

Агенцията разработва и прилага общ интегриран модел за анализ на риска.

Тя изготвя както обобщени, така и специализирани анализи на риска и ги предоставя на Съвета и на Комисията. За тази цел държавите-членки предоставят на агенцията цялата необходима информация относно ситуацията и възможните заплахи по външните граници.

Агенцията извършва редовна оценка на способността на държавите-членки да се справят с появяващите се предизвикателства, включително с настоящи и бъдещи заплахи и натиск по външните граници на Европейския съюз. Следователно агенцията оценява националните структури, техническото оборудване и ресурсите на държавите-членки във връзка с контрола по границите. Резултатите от тези оценки се представят поне веднъж годишно на управителния съвет на агенцията.

Агенцията отчита резултатите от даден общ интегриран модел за анализ на риска при изготвянето на общата учебна програма за обучение на граничните служители по член 5.“

(7) Член 5, параграф 1 се заменя със следното:

„Агенцията съставя и разработва обща учебна програма за обучение на граничните служители и предлага обучение на европейско равнище за инструкторите на националните гранични служители на държавите-членки, както и обучение по основни права и достъп до международна закрила.

Държавите-членки интегрират общата учебна програма за гранични служители в обучението на националните гранични служители.“

(8) Членове 6 и 7 се заменят със следното:

„Член 6

Мониторинг на напредъка на научните изследвания и принос към тях

Агенцията осъществява мониторинг на напредъка на научните изследвания, които са от значение за контрола и наблюдението на външните граници, и допринася за тяхното развитие и разпространява тази информация до Комисията и държавите-членки.

Член 7

Техническо оборудване

1. Агенцията може да придобива или да наема техническо оборудване за контрол по външните граници по време на съвместни операции, пилотни проекти, екипи за бърза гранична намеса, операции по екстрадиция и проекти за техническа помощ в съответствие с финансовите правила, приложими към агенцията. Преди придобиването на техническо оборудване, свързано със значителни разходи за агенцията, трябва да бъде направен задълбочен анализ на потребностите и на разходите спрямо ползите. Ако агенцията придобива или наема голямо техническо оборудване като плавателни съдове за патрулиране в открито море или превозни средства за патрулиране по крайбрежието, които да бъдат използвани в съвместни операции, се прилагат следните разпоредби:

- когато става въпрос за придобиване, агенцията официално се договаря с една държава-членка, че тази държава-членка ще извърши регистрирането на техническото оборудване;

- когато става въпрос за наемане, техническото оборудване трябва да бъде регистрирано в държава-членка.

Държавата-членка, в която е регистрирано техническото оборудване, или доставчикът на техническото оборудване осигурява необходимите експерти и техническия персонал, който да работи с техническото оборудване по законосъобразен и безопасен начин.

2. Агенцията създава и поддържа централизиран регистър на техническото оборудване във фонд от техническо оборудване, в който се включва техническото оборудване, притежавано от държавите-членки или от агенцията за целите на контрола по външните граници. Фондът от техническо оборудване съдържа минималния брой от вид техническо оборудване, който е определен в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Техническото оборудване, включено във фонда от техническо оборудване, се използва по време на дейностите, посочени в членове 3, 8а и 9.

3. Държавите-членки допринасят за фонда от техническо оборудване, посочен в параграф 2. По искане на агенцията държавите-членки предоставят на разположение свои техническо оборудване, дотолкова доколкото то е част от минималния брой техническо оборудване за дадена година, в срок от 30 дни с цел да бъде разгърнато освен ако не са изправени пред изключителна ситуация, която засяга в значителна степен изпълнението на националните задачи. Всяка година се прави преглед на приноса им към фонда от техническо оборудване.

4. Агенцията води регистъра на фонда от техническо оборудване, като извършва следните дейности:

а) класифициране по вид техническо оборудване и вид операция;

б) класифициране по собственик (държава-членка, агенцията, други);

в) общ брой на необходимото техническо оборудване;

г) изисквания за персонал, ако е приложимо;

д) друга информация като подробности, свързани с регистрацията, изисквания за транспортиране и поддръжка, национални режими за износ, които се прилагат, технически инструкции или друга съществена информация за правилното използване на техническото оборудване.

5. Агенцията финансира разгръщането на техническото оборудване, което е част от минималния брой техническо оборудване, предоставено от дадена държава-членка за дадена година. Разгръщането на техническо оборудване, което не е част от минималния брой техническо оборудване, се съфинансира от агенцията, като съфинансирането е най-много 60 % от допустимите разходи.

По предложение на изпълнителния директор управителният съвет взема ежегодно решение относно правилата за необходимия минимален брой техническо оборудване по вид и условията за разгръщане и възстановяване на разходите в съответствие с член 24. По причини, свързани с бюджета, управителният съвет трябва да вземе това решение до 31 март.

Агенцията прави предложение за минималния брой техническо оборудване в съответствие със своите потребности, а именно с оглед на това да може да извършва съвместни операции, пилотни проекти и операции по екстрадиция, както и в съответствие с работната си програма за съответната година.

6. Агенцията докладва ежемесечно на управителния съвет за състава и разгръщането на техническото оборудване, което е част от фонда от техническо оборудване. Ако минималният брой техническо оборудване, посочен в параграф 5, не бъде достигнат, изпълнителният директор незабавно уведомява управителния съвет за това. Управителният съвет взема решение да бъде даден приоритет за спешното разгръщане на техническо оборудване и предприема необходимите действия за отстраняването на установени недостатъци. Той уведомява Комисията за установените недостатъци и предприетите действия. Комисията може впоследствие да уведоми Европейския парламент и Съвета, като представи и собствената си оценка.“

(9) Член 8 се заличава.

(10) Член 8д, параграф 1 се изменя, както следва:

а) букви е) и ж) се заменят със следното:

„е) разпоредби, свързани с командването и упражняването на контрол, включително имената и чиновете на граничните служители от приемащата държава-членка, отговарящи за сътрудничеството с екипите за бърза гранична намеса, по-специално тези гранични служители, които командват екипите по време на разгръщането, и мястото на екипите в йерархията на командването;

ж) техническото оборудване, което трябва да бъде разгърнато заедно с екипите, включително специални изисквания като условия за използване, необходим екипаж, транспорт и друга логистика, както и финансови разпоредби.“

б) добавят се следните букви з) и и):

„з) схема за докладване и оценяване, която съдържа подробни разпоредби за докладването на инциденти, сравнителни показатели за доклада за оценка и краен срок за предаване на окончателния доклад за оценка в съответствие с член 3, параграф 4;

и) по отношение на морските операции — специални изисквания относно съответната юрисдикция и приложимото морско право по отношение на географската област, в която се провежда съвместната операция.“

(11) Член 8з, параграф 1 се заменя със следното:

„1. Агенцията поема изцяло следните разходи, направени от държавите-членки при предоставяне на техните гранични служители за целите, посочени в член 3, параграф 2, член 8а и член 8в:“

(12) Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Сътрудничество в областта на екстрадицията

1. Като взема предвид политиката на Съюза в сферата на екстрадицията и по-специално Директива 2008/115/ЕО[15], агенцията оказва необходимото съдействие и, по искане на участващите държави-членки, осъществява координацията при организирането на съвместни операции по екстрадиция на държавите-членки. Агенцията може да взема решения за финансиране или участие в съвместно финансиране на операциите и проектите, както е посочено в този параграф, чрез безвъзмездни средства от своя бюджет съгласно финансовите правила, които са приложими за агенцията. Агенцията може да използва финансовите средства на Съюза, които са на разположение в областта на екстрадицията. В споразуменията с държавите-членки за предоставянето на безвъзмездни средства агенцията посочва, че всяка финансова подкрепа зависи от безпрекословното спазване на Хартата на основните права.

2. Агенцията изготвя Кодекс на поведение при екстрадицията на незаконно пребиваващи граждани на трети държави по въздух, който ще се прилага при всички съвместни операции по екстрадиция, координирани от агенцията, и в който ще се описват общи стандартни процедури, които следва да опростят организирането на съвместни полети за връщане и да гарантират, че екстрадицията се извършва по хуманен начин и при безпрекословното спазване на основните права, и по-специално на принципите на човешко достойнство, забраната на изтезания и на нечовешко или унизително отношение или наказание, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни и недискриминацията.

3. В Кодекса на поведение ще се обърне специално внимание на задължението, посочено в член 8, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО, за създаването на ефективна система за наблюдение на принудителното връщане. Наблюдението на съвместните операции по екстрадиция следва да се извършва независимо и да обхваща цялата съвместна операция по екстрадиция от фазата преди заминаването до предаването на екстрадираните лица на държавата на връщане. Освен това констатациите на лицето, което извършва наблюдението на операцията по екстрадиция, трябва да съдържат информация за спазването на Кодекса на поведение, и по-специално на основните права, и трябва да се предоставят на Комисията и да се включат във вътрешния окончателен доклад от операцията по екстрадиция. За постигането на прозрачност и последователно оценяване на операциите по принудително връщане докладите от наблюдението трябва да бъдат включени в годишен механизъм за докладване

4. Държавите-членки уведомяват агенцията веднъж месечно за ситуацията, в която се намират по отношение на екстрадицията, и посочват до каква степен е необходима помощ или координация от страна на агенцията. Агенцията изготвя текущ оперативен план за предоставяне на необходимата оперативна подкрепа на нуждаещите се държави-членки, като в тази подкрепа се включва и техническото оборудване, посочено в член 7, параграф 1. Управителният съвет взема решение в съответствие с член 24 по предложение на изпълнителния директор относно съдържанието на текущия оперативен план и начина на действие по него.

5. Агенцията си сътрудничи с компетентните органи на съответните трети държави, посочени в член 14, и идентифицира най-добри практики във връзка с придобиването на пътни документи и екстрадицията на незаконно пребиваващи граждани на трети държави.“

(13) Член 10, параграф 2 се заменя със следното:

„2. При изпълнението на своите задължения и упражняването на правомощията си гост-служителите трябва да спазват законодателството на Съюза в съответствие с основните права и националното законодателство на приемащата държава-членка.“

(14) Член 11 се заменя със следното:

„Член 11

Системи за обмен на информация

Агенцията може да предприема всички необходими мерки за улесняване на обмена с Комисията и държавите-членки на информация, която е необходима за изпълнението на нейните задачи. Тя разработва и пуска в действие информационна система, посредством която обменът на класифицирана информация с Комисията и държавите-членки да бъде възможен. Обменът на информация, обхванат от системата, не включва обмена на лични данни.“

(15) Създават се следните членове 11а и 11б:

„Член 11a

Защита на данни

Управителният съвет установява мерки за прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001 от агенцията, включително мерки, свързани с длъжностното лице за защита на данните, което работи в агенцията.

Член 11б

Правила за сигурност относно защитата на класифицирана информация и на некласифицирана чувствителна информация

1. Агенцията прилага правилата на Комисията относно сигурността, съдържащи се в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията[16]. Това обхваща, inter alia, разпоредби за обмена, обработката и съхранението на класифицирана информация.

2. Агенцията прилага принципите за сигурност относно обработката на некласифицирана чувствителна информация, така както тези принципи са приети и се прилагат от Европейската комисия.“

(16) Членове 13 и 14 се заменят със следното:

„Член 13

Сътрудничество с агенции и структури на Европейския съюз и международни организации

Агенцията може да си сътрудничи с Европол, с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, с Агенцията за основните права, с други агенции и структури на Европейския съюз и с международни организации, които са компетентни в областите, които се уреждат от настоящия регламент, в рамките на работни договорености, сключени с тези структури, в съответствие със съответните разпоредби от Договора и разпоредбите за правомощията на тези структури.

Член 14

Улесняване на оперативното сътрудничество с трети държави и сътрудничеството с компетентните органи на трети държави

1. По въпроси, които са свързани с нейните дейности и в рамките на необходимото за изпълнението на нейните задачи, агенцията улеснява оперативното сътрудничество между държавите-членки и трети държави в рамките на политиката на Европейския съюз в областта на външните работи, включително по отношение на човешките права.

2. Агенцията може да разполага в трети държави служители за връзка, които следва да се ползват с възможно най-високата степен на защита при изпълнението на задълженията си. Служителите за връзка следва да бъдат част от местните или регионалните мрежи за сътрудничество между служителите за връзка на държавите-членки, създадени съгласно Регламент № 377/2004 на Съвета[17]. Служителите за връзка се разполагат само в трети държави, в които при практиките за управление на границите се спазват минимални стандарти в сферата на човешките права. При разполагането следва да се даде приоритет на онези трети държави, за които при анализ на риска е установено, че са държава на произход или държава на транзитно преминаване на нелегални мигранти. На взаимна основа агенцията може да приеме служители за връзка, назначени от тези трети държави за ограничен период от време. По предложение на изпълнителния директор управителният съвет приема списък с приоритетите за годината в съответствие с разпоредбите на член 24.

3. При спазване на законодателството на Европейския съюз и в съответствие с основните права задълженията на служителите за връзка включват установяване и поддържане на контакти с компетентните органи на третата държава, в която са разположени, като целта е да допринесат за предотвратяването на нелегалната имиграция и борбата с нея и екстрадицията на нелегални мигранти.

4. Агенцията може да получава финансиране от Съюза в съответствие с разпоредбите на съответните инструменти, които подкрепят политиката на Съюза в сферата на външните отношения. Тя може да стартира и финансира проекти за техническа помощ в трети държави в областите, обхванати от настоящия регламент. Агенцията може също така да кани представители на трети държави, на други агенции и структури на Европейския съюз и на международни организации да участват в дейностите ѝ, посочени в членове 3, 4 и 5. Тези представители преминават подходящо обучение, организирано от агенцията, преди да участват.

5. При сключването на двустранни споразумения с трети държави, както е посочено в член 2, параграф 2, държавите-членки включват, когато е целесъобразно, разпоредби относно ролята и правомощията на агенцията, по-специално относно упражняването на изпълнителни правомощия от членовете на екипите, разгърнати от агенцията, по време на дейностите, посочени в член 3.

6. Агенцията може да си сътрудничи с компетентните органи на трети държави по въпросите, които са уредени с настоящия регламент, в рамките на работни договорености, сключвани с тези органи, съгласно съответните разпоредби на Договора.

7. Дейностите, посочени в параграфи 2 и 6, следва да бъдат предварително одобрени от Комисията.“

(17) Създава се следният член 15а:

„Член 15a

Споразумение за седалището

Необходимите договорености относно установяването на агенцията в държавата-членка, в която се намира седалището ѝ, и относно съоръженията, които трябва да ѝ бъдат предоставени от тази държава-членка, както и специалните правила, приложими в тази държава-членка към изпълнителния директор, заместник-изпълнителния директор, членовете на управителния съвет, персонала на агенцията и членовете на техните семейства, се установяват в споразумение за седалището между агенцията и държавата-членка, в която се намира седалището ѝ. Споразумението за седалището се сключва, след като бъде одобрено от управителния съвет. Държавата-членка, в която се намира агенцията, осигурява възможно най-добрите условия за доброто функциониране на агенцията, в това число многоезично училищно обучение с европейска насоченост и подходящи транспортни връзки.“

(18) Член 17, параграф 3 се заменя със следното:

„3. За целите на прилагането на член 3б, параграф 5 единствено служител на агенцията, спрямо който се прилагат Правилникът за длъжностните лица и дял II от Условията за работа на другите служители на Европейските общности и който е нает от агенцията, може да бъде определен за координиращ служител в съответствие с член 8ж. За целите на прилагането на член 3б, параграф 2 единствено националните експерти, командировани от държава-членка в агенцията, могат да бъдат аташирани към съвместните екипи на Frontex за съдействие. Агенцията определя тези национални експерти, които ще бъдат аташирани към съвместните екипи на Frontex за съдействие, в съответствие с посочения член.“

(19) В член 17 се добавят следните параграфи 4 и 5:

„4. Управителният съвет приема необходимите мерки за изпълнение в съгласие с Комисията съгласно договореностите, предвидени в член 110 от Правилника за длъжностните лица на Съюза.

5. Управителният съвет може да приеме разпоредби, които да дадат възможност за командироването на национални експерти от държавите-членки в агенцията. При тези разпоредби се вземат предвид изискванията в член 3б, параграф 2, и по-специално фактът, че те се разглеждат като гост-служители и имат задълженията и правомощията, посочени в член 10.“

(20) Член 20 се изменя, както следва:

а) Параграф 2 се изменя, както следва:

i) буква з) се заменя със следното:

„з) създава организационната структура на агенцията и приема политиката на агенцията по отношение на служителите, по-специално многогодишния план относно политиката за персонала, който предава на Комисията и бюджетния орган в съответствие с разпоредбите на рамковия Финансов регламент за структурите, посочен в член 185 от общия Финансов регламент[18], след получаването на положително становище от Комисията;“

ii) Добавя се следната буква и):

„и) одобрява многогодишния план на агенцията, чиято цел е да се очертае бъдещата дългосрочна стратегия за дейностите на агенцията.“

б) Параграф 4 се заменя със следното:

„4. Управителният съвет може да консултира изпълнителния директор по всички въпроси, които са строго свързани с развитието на оперативното управление на външните граници, включително дейностите, свързани с научните изследвания, както е посочено в член 6.“

(21) Член 21 се изменя, както следва:

а) Параграф 1, последно изречение се заменя със следното:

„Мандатът може да се подновява.“

б) Параграф 3 се заменя със следното:

„3. Държавите, които са асоциирани към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, участват в дейностите на агенцията. Всяка от тях разполага с по един представител и един заместник в управителния съвет. Съгласно съответните разпоредби от споразуменията им за асоцииране се изготвят договорености, в които се уточняват естеството и обхватът на участието на тези държави в работата на агенцията, както и подробните правила за това участие, включително разпоредби за финансовите вноски и служителите.“

(22) В член 25, параграф 3 се добавя следната буква ж):

„ж) да изпълни оперативния план, посочен в членове 3а и 8 ж.“

(23) В член 33 се създава следните параграфи 2a и 2б:

„2a. При оценката се анализират нуждите на агенцията да наеме независими гранични служители, които да действат по указание на агенцията, и се изготвя подробно описание на правната рамка, която е необходимо да бъде създадена за тази цел.

2б. Оценката съдържа специален анализ на начина, по който се спазва Хартата на основните права съгласно прилагането на регламента.“

Член 2Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с договорите.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

[1] OВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

[2] OВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

[3] OВ L […], […] г., стр. […].

[4] OВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1.

[5] OВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 30.

[6] OВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

[7] OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

[8] OВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

[9] OВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

[10] OВ L 83, 26.3.2008 г., стр. 3.

[11] OВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

[12] OВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

[13] OВ L 105, 13.4.2006 г., стp. 1.

[14] OВ L 83, 1.4.2005 г., стр. 48.

[15] OВ L 348, 24.12. 2008 г., стр.

[16] OВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1.

[17] OВ L 64, 2.3.2004 г., стр. 1.

[18] Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията (ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 652/2008 на Комисията (OВ L 181, 10.1.2008 г., стр. 23).