2.4.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 104/7

—

подчертава, че икономическото, социалното и териториалното сближаване допринася за това Европейският съюз и всички държави-членки и териториални единици да са по-добре подготвени, за да се справят с предизвикателствата на глобализацията, пред които е изправена Европа и да предотвратят евентуална загуба на влияние;

—

заключава, че ЕГТС може да бъде правният отговор на Общността на институционализирането на териториалното сътрудничество в рамките на Съюза, без да се накърнява възможността за местните и регионалните власти да избират свободно други алтернативни форми и формули, със или без статут на юридическо лице, но които реално няма да бъдат общностни, а международни;

—

счита, че ЕГТС предлагат също интересни перспективи като „лаборатории“ за многостепенно управление и се застъпва за въвеждането на „специална програма, финансирана със средства на Общността, априори по линия на ЕФРР, която ще спомогне за създаване на нови ЕГТС или преобразуване на проекти за сътрудничество в перспектива, които се управляват по старите конвенционални формули“;

—

счита за необходимо да се припомни на органите, натоварени с управлението на програмите, и ясно да се уточни в бъдещия преразгледан Регламент за ЕГТС (ЕО) № 1082/2006, че ЕГТС не трябва никога да бъдат дискриминирани при участието им на конкурсна основа в инициативи, обществени поръчки и програми на Общността, най-вече защото самото съществуване на ЕГТС е доказателство за признато дълготрайно европейско партньорство, отговаря на обичайните изисквания за транснационалност;

—

приветства решението, взето от Бюрото на КР на 26 януари 2011 г., за създаване на платформа на Комитета на регионите за ЕГТС, в рамките на която би могла да се извършва постоянна оценка на изпълнението на Регламент (ЕО) № 1082/2006 и на практическия напредък на ЕГТС.

Докладчик

:

Alberto Núñez Feijóo (ES/ЕНП), председател на автономна област Галисия

1.

констатира, че Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) е нов вид юридическо лице, създадено по силата на общностното право с Регламент (ЕО) № 1082/2006 (1). Съгласно член 18, Регламентът влиза в сила на 1 август 2006 г., a трябва да се прилага най-късно от 1 август 2007 г., с изключение на член 16, който се прилага от 1 август 2006 г., относно приемането от държавите-членки на всички подходящи разпоредби за гарантиране на ефективното прилагане на въпросния регламент;

2.

припомня, че съгласно член 17 от Договора за Европейския съюз Комисията е компетентна и следи за прилагането на договорите и мерките, приети от институциите във връзка с тези договори, както и съблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз;

3.

отбелязва, че съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1082/2006 „до 1 август 2011 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент и предложения за изменения, когато е необходимо“;

4.

счита, че предвид извършените анализи във връзка с европейската правна доктрина и тяхното съпоставяне с прилагането на практика на регламента, настоящото становище по собствена инициатива на Комитета е много целесъобразно, тъй като позволява да се направи изчерпателен разбор на институцията, каквато е ЕГТС и на начина ѝ на функциониране на практика, което ще улесни изменението на Регламент (ЕО) № 1082/2006 с цел адаптирането му към потребностите, които бяха откроени по време на предварителните консултации, проведени от Комитета на регионите на Европейския съюз и докладчика по становището;

5.

припомня, че в Договора за функционирането на Европейския съюз териториалното сближаване вече е поставено на равна основа с икономическото и социалното сближаване, както и че регламентът за ЕГТС може да бъде важно политическо и правно средство за прилагането на този принцип;

6.

отбелязва, че с новата разпоредба относно „икономическо, социално и териториално сближаване“ член 174, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз добавя, че „измежду тези региони, специално внимание се обръща на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони“;

7.

припомня, че в член 349 от Договора за функционирането на ЕС се упоменава специфичният случай на най-отдалечените региони и необходимостта от предприемането на мерки, съобразени с техните особености;

8.

обръща внимание върху факта, че досега ЕГТС са били установени най-вече в гранични и в по-малка степен в островни региони;

9.

припомня, че в съображенията на Регламент (ЕО) № 1082/2006 ясно са посочени основанията, които са водили общностния законодател при предприемането на толкова важна стъпка, каквато е създаването на нова правна институция от такъв характер, с цел включването ѝ в правната система на Съюза: на първо място, задълбочаване на сближаването в Европейския съюз чрез улесняване на териториалното сътрудничество; на второ място, намаляване на трудностите, свързани с това сътрудничество; на трето място, укрепване на въпросното сътрудничество във връзка с разширяването на общностните граници, като последица от разширяването на Съюза; на четвърто място, преодоляване на непригодността на съществуващите правни инструменти, като Европейската група по икономически интереси (ЕГИИ), за организиране на сътрудничество в рамките на целта Европейско териториално сътрудничество (която наследи инициативата INTERREG);

10.

констатира, че, освен правните основания, от Регламент (ЕО) № 1082/2006 би могла да се изведе и финансова, и икономическа целесъобразност от доброволно канализиране чрез ЕГТС, наред с други инструменти за териториално сътрудничество, на програмите или проектите за териториално сътрудничество, съфинансирани от Съюза, като основен критерий за получаване на съфинансиране във всички случаи следва да бъде качеството на всяко внесено предложение;

11.

държи да подчертае, че в тази връзка член 18 от Регламент (ЕО) № 1080/2006 (2) установява изрична разпоредба, за да може управлението на оперативните програми по целта за териториално сътрудничество да бъде поверено на ЕГТС, като държавите-членки им възложат отговорностите на управителен орган и на съвместен технически комитет. Отговорността следва да включва също така и финансова отговорност пред Европейската комисия;

12.

отбелязва, че на свой ред Регламент (ЕО) 1083/2006 (3) в член 3.2 в) уточнява, че „цел Европейско териториално сътрудничество“ има за цел „засилване на трансграничното сътрудничество чрез съвместни местни и регионални инициативи и чрез действия, благоприятстващи интегрираното териториално развитие, свързано с приоритетите на Общността и засилване на междурегионалното сътрудничество и обмен на опит на съответното териториално ниво“;

13.

отбелязва също така, че съгласно член 7, член 38 и свързаните с тях членове от Регламент (ЕО) 1083/2006, както и Глава III и допълнителните разпоредби на Регламент (ЕО) 1080/2006, може да се направи заключението, че целта е да се осигури по-широко и по-ефективно териториално сътрудничество в рамките на Съюза, което ще достигне максимална оптималност и ефикасност чрез институционализирането си;

14.

подчертава, че икономическото, социалното и териториалното сближаване допринася за това Европейският съюз и всички държави-членки и териториални единици да са по-добре подготвени, за да се справят с предизвикателствата на глобализацията, пред които е изправена Европа и да предотвратят евентуална загуба на влияние;

15.

заключава, че ЕГТС може да бъде правният отговор на Общността на институционализирането на териториалното сътрудничество в рамките на Съюза, без да се накърнява възможността за местните и регионалните власти да избират свободно други алтернативни форми и формули, със или без статут на юридическо лице, но които реално няма да бъдат общностни, а международни;

16.

счита, че ЕГТС предлагат също интересни перспективи като „лаборатории“ за многостепенно управление, за каквото се призовава в Бялата книга на Комитета на регионите. Предвид приноса, който ЕГТС може да даде за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, смята, че ЕГТС с подходящ размер, като тези, които се занимават с макрорегионални дейности, биха могли да спомогнат за сключването на „договорите за партньорство в областта на развитието и инвестициите“, упоменати от Комисията в съобщението относно преразглеждането на бюджета на ЕС от 19 октомври 2010 г., които са инструменти за прилагане на стратегията „Европа 2020“, но за съжаление са ограничени до отношението Комисия-държави-членки.

17.

отбелязва обаче, че въпреки че ЕГТС е институция по общностното право, създадена изрично за улесняване на териториалното сътрудничество в рамките на Съюза и, че a priori изглежда, че нормите, по които се разпределят общностните фондове, насърчават нейното използване в рамките на целта за европейско териториално сътрудничество, реалността, пред която сме изправени, се различава от логичните и желателни очаквания, водили общностния законодател при осъществяването на толкова важна в правен аспект стъпка;

18.

отбелязва че, след проведените широки предварителни консултации с представители на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и срещите, открити не само за членовете на Комитета, но и за различни европейски регионални организации и специалисти в тази област, само ограничен брой създадени ЕГТС управляват програми или проекти за териториално сътрудничество, съфинансирани със средства от общностните фондове;

19.

счита, че по-голяма част от създадените ЕГТС извършват други специфични дейности, свързани с териториалното сътрудничество, без финансовото участие на Общността, както е предвидено в член 7, параграф 3, алинея втора от Регламент (ЕО) № 1082/2006;

20.

смята, че при така създалите се обстоятелства, би било целесъобразно да се извърши задълбочен анализ на причините за това разминаване между очакванията и реалността и да бъдат предложени необходимите конкретни мерки за отстраняване на слабостите, изхождайки от принципа, че философията и целите, вдъхновили общностния законодател да създаде ЕГТС, са още по-валидни сега, когато Договорът за функционирането на Европейския съюз поставя на равна основа териториалното сближаване и икономическото и социалното сближаване;

21.

счита, освен това, че приносът на Комитета може да се окаже изключително полезен за изготвяне на доклада относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1082/2006, който Комисията трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета заедно с предложенията за изменение;

22.

изразява мнение, че становището, изготвено от г-жа Bresso (CDR 308/2007 fin), прието от пленарната асамблея на Комитета на 18 юни 2008 г., е отлична основа за задълбочен анализ на обстоятелствата, които попречиха на превръщането на ЕГТС в ефективен общностен правен инструмент за институционализиране и консолидиране на териториалното сътрудничество в рамките на Съюза;

23.

следва да припомни, че в горецитираното становище вече беше подчертано, че „една мярка, която би трябвало да се приложи на нивото на Общността, е да се насърчи използването на ЕГТС като предпочитан инструмент за сътрудничество“ (параграф 25) и че „на свой ред, прилагането на регламента трябва да бъде правилно координирано, за да може различните правни документи, които ще изготвят държавите-членки за приложение на Регламент (ЕО) 1082/2006, да бъдат сглобени без каквато и да било несъвместимост или препятствие“ (параграф 32);

24.

отбелязва, че посоченото становище също така насърчава стимули като „специална програма, финансирана със средства на Общността, априори по линия на ЕФРР, която ще спомогне за създаване на нови ЕГТС или преобразуване на проекти за сътрудничество в перспектива, които се управляват по старите конвенционални формули“ (параграф 48 от становище 308/2007) и призовава „в поканите за участие в търг на Комисията да се включат критерии, даващи сравнително предимство в оценката на проекти, включващи създаване на ЕГТС, и прогноза за устойчивост след завършване на проекта. Това ще помогне за установяване на култура на сътрудничество в средносрочен и дългосрочен план, която да търси нови източници на финансиране в допълнение към бюджета на Общността.“ (параграф 49);

25.

предупреждава, че след 1 август 2007 г. на територията на ЕС са създадени много малко ЕГТС в сравнение с броя на европейските териториални единици, които вече си сътрудничат помежду си, и със създадените очаквания. Също така рядкост са и ЕГТС в процес на създаване, въпреки лансирането на редица проекти за европейско териториално сътрудничество, по-конкретно съфинансираните от общностните фондове;

26.

отбелязва, че ЕГТС срещат трудности с националните законодателства по отношение на наемането, предоставянето и управлението на персонала като цяло, въпреки че са структури за териториално сътрудничество, които би следвало да се ползват от гъвкав подход в тази област. Отбелязва, освен това, че когато се работи физически за дадена структура в една страна, а седалището е установено в друга страна, това води до значителни правни затруднения по отношение на пенсионирането, социалната защита и данъчния режим. В тази връзка предлага в регламента да бъде уточнено, че правото, уреждащо отношенията с персонала, е правото по място на упражняване на дейността от персонала вместо правото по местонахождение на седалището;

27.

подчертава във връзка с това доброволния характер на ЕГТС като инструмент за организация на териториалното сътрудничество, поради което определянето на най-подходящите методи за териториално сътрудничество трябва и занапред да бъде в правомощията на местните и регионалните власти;

28.

заключава от събраната информация, че трудностите при лансирането на ЕГТС като общностна правна институция могат да бъдат обусловени от три вида причини, а именно: правно-материални, правно-процедурни и икономическо-финансови;

29.

смята с оглед на публикуваните проучвания и доклади относно ЕГТС, както тези, изготвени по искане на Комитета на регионите, така и осъществените от научната общност, че е слабо вероятно проблемите да се дължат на регулацията по същество на тази институция, като например факта, че тя не е еднозначно категоризирана нито като субект на публичното нито на частното право;

30.

установява, че според по-голямата част от фактите правните препятствия са от процедурен характер, предвид това, че Регламент (ЕО) № 1082/2006 не е съгласуван нито самостоятелно от държавите-членки помежду им, нито с посредничеството на орган на Общността;

31.

счита, че с оглед на тези обстоятелства е абсолютно необходимо някой общностен орган да определи предварително, дори и това да не носи задължителен характер, инструментите за прилагане на национално равнище на Регламент (ЕО) № 1082/2006;

32.

препоръчва Европейската комисия да посочи в предложението си за преразглеждане на регламента практически процедурни мерки, които да доведат до намаляване на съществуващите дълги периоди за придвижване на настоящите процедури, които не винаги могат да бъдат обяснени с липсата на отговор от страна на администрацията, особено при положение, че броят на държавите, чиито местни и регионални власти участват в ЕГТС, се увеличава, а трети оператори, като кредитни институции, контрагенти и работници, настояват за по-голяма правна сигурност;

33.

подчертава, че във връзка с тези процедурни мерки следва да се предвиди съвместна среща на всички териториални единици, инициатори на ЕГТС, с компетентните национални власти, за да се избегне безкрайна размяна на проектоспоразумения и проектоустави, изменяни непрестанно поради фактори, разсрочени във времето и без връзка помежду им;

34.

продължава да се застъпва за това, в тясно сътрудничество с Европейската комисия и с използване на създадената в КР платформа за проследяване на ЕГТС, да се разработят и установят някои примери за най-добри практики на ЕГТС, които да отчитат по конкретно целите на политиката на сближаване, на стратегията „Европа 2020“ и макрорегионалните стратегии;

35.

подчертава в тази връзка, че е целесъобразно всички необходими национални разрешителни да бъдат предлагани съвместно с един единствен документ и след проведен съгласуван, съвместен и едновременен много тесен пряк диалог с всички инициатори, без това по никакъв начин да ограничава дискреционните правомощия на националните власти, независимо от последващите формалности, изисквани за всяко национално разрешително;

36.

използва възможността да изтъкне, че тази съвместна среща между инициаторите и компетентните национални власти ще позволи не само да се намали чувствително размяната на документи и срокът на процедурата, но също така ще даде възможност за поява на оригинални предложения за решаване на повтарящите се проблеми, с които се сблъскват създадените ЕГТС, що се отнася до режима, приложим към персонала им, и до данъчното облагане, доколкото системата от правни източници, предвидена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1082/2006, позволява да се правят някои промени в конвенцията и устава на всяка ЕГТС;

37.

отбелязва значението, което може да има доброволното искане за изготвяне на предварително техническо и правно становище относно стриктното съответствие на проектоконвенцията и проектоустава на всяка инициирана ЕГТС с Регламент (ЕО) № 1082/2006. Това становище, което няма да бъде задължително, ще бъде изготвяно в съответствие с правото на Европейския съюз от група юристи специалисти, определена от Комитета на регионите. Вместо предварително техническо и правно становище инициаторите на ЕГТС могат – също на доброволна основа – да възложат на същите правни специалисти да бъдат в помощ при посочения по-горе тесен и пряк диалог и при процедурата за изработване на правната и техническа рамка за ЕГТС;

38.

препоръчва прилагането на опростена процедура за всяко изменение на устава и конвенцията, отнасящо се до партньорството, бюджета, влизането на съдружник, членството на бивш съдружник (срв. функциониране), разпределението на членовете или разпределението на местата. Тази опростена процедура би могла да бъде под формата на единодушно решение на ЕГТС, което може да се оспорва единствено от компетентните национални власти;

39.

предлага да се да се насърчи, или дори да се разреши, с необходимите ограничения, на частни (или получастни) организации да участват в ЕГТС или да си сътрудничат с тях. Поради естеството на задачите, които изпълняват, тези организации биха допринесли за развитието на дейността и изпълнението на предмета на ЕГТС, независимо дали се отнася за предприятия, извършващи услуги от общ икономически интерес по смисъла на делегиране на обществени услуги или в рамките на публично-частни партньорства. Частните (или получастните) организации следва във всички случаи да спазват принципите на прозрачност, равни възможности и недискриминация, особено що се отнася до обществените поръчки и заетостта;

40.

набляга върху необходимостта от подобряване на публичността на европейско равнище на конвенциите и устава на ЕГТС. Съдържанието им следва да се публикува изцяло в Официален вестник на Европейския съюз, раздел С, което ще увеличи правната сигурност за трети оператори от целия Европейския съюз и ще допринесе за по-широкото разпространение на новата институция;

41.

препоръчва в същото време Европейската комисия да започне разработването на инструментите за прилагане на самия регламент (ЕО), за да бъдат изяснени неясните правни понятия, да бъдат запълнени празнотите и по-общо да се установи по-ясна връзка между сближаването на регионално и/или местно равнище и евентуалното изграждане на ЕГТС, като същевременно се подчертае доброволният характер на ЕГТС;

42.

счита за необходимо да се припомни на органите, натоварени с управлението на програмите, и ясно да се уточни в бъдещия преразгледан Регламент за ЕГТС (ЕО) № 1082/2006, че ЕГТС не трябва никога да бъдат дискриминирани при участието им на конкурсна основа в инициативи, обществени поръчки и програми на Общността, най-вече защото самото съществуване на ЕГТС е доказателство за признато дълготрайно европейско партньорство и отговаря на обичайните изисквания за транснационалност;

43.

изразява съжаление за преобладаващото налагане на остарели подходи, като подписването на атипични конвенции и схемата „ръководител-участници“, под формата на фактическа група, която често трябва да разполага със сложен правен инженеринг, за да организира изплащането на авансовите суми, ликвидирането на задълженията и изготвянето на необходимите оправдателни документи, всичко това въпреки факта, че административните и управленските разходи са вписани в разходите по проектите;

44.

изтъква необходимостта да се вземат предвид препоръките, формулирани в горепосоченото становище на г-жа Bresso, сред които тези, съдържащи се в параграф 48 и параграф 49, изисквайки, когато е необходимо, инициаторите на ЕГТС да представят гаранции за създаването на самостоятелна структура след приключване на съфинансирането от страна на Съюза, така че да се гарантира максимална административна и икономическа ефективност, както и максимално сближаване и интеграция на европейско териториално равнище, без да се насърчава общо увеличение на публичните разходи на ЕС;

45.

отправя искане за отпадане на критерия за отдалеченост (150 км), използван за определяне на островите и на най-отдалечените региони като гранични територии, които отговарят на изискванията за финансиране на програмите за трансгранично сътрудничество в рамките на целта за териториално сътрудничество на политиката за сближаване или в рамките на европейската политика за съседство и на Плана за действие за разширено съседство;

46.

настоява за преразглеждане на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно участието на териториални единици от трети страни. Предлага по-конкретно да се предвиди възможността за учредяване на двустранни ЕГТС между структура от държава-членка и структура от държава, която не е членка на Европейския съюз, но се намира в предприсъединителен период, част е от европейското икономическо пространство или е участник в политиката на Европейския съюз за съседство или разширено съседство. Освен това настоява за нови европейски разпоредби на базата на международното право, за да може териториалните единици на трети страни да участват като пълноправни членове в ЕГТС, включително тези, които поддържат специални отношения със Съюза;

47.

припомня, че за да се улесни участието на местните и регионалните власти от трети страни в ЕГТС, подходяща процедура би било сключването на международни споразумения между Съюза и тези държави, в съответствие с разпоредбите, включени в Раздел V на Част пета от Договора за функционирането на Европейския съюз;

48.

счита, че благодарение на тези мерки Съюзът ще задълбочи и процесите на вътрешно сближаване и сплотеност, за да може да се справи с външните предизвикателства, които се появяват с нарастващата конкуренция на международните пазари на стоки и услуги в контекст, в който нововъзникващите икономики все още имат по-ниски структурни разходи и повече конкурентни предимства, защото още не са изправени пред толкова сериозен и ускорен процес на застаряване на населението и намаляване на населението в работоспособна възраст;

49.

счита, че Комитетът на регионите има важна роля по отношение на улесняването, консултациите и популяризирането на ЕГТС, ето защо трябва да се направи така, че той да продължава да работи за създаването на ЕГТС, допринасяйки за установяване на европейска мрежа, съставена от технически специалисти и политически представители, както и на междуинституционален форум, наред с другите мерки;

50.

приветства решението, взето от Бюрото на КР на 26 януари 2011 г., за създаване на платформа на Комитета на регионите за ЕГТС, в рамките на която би могла да се извършва постоянна оценка на изпълнението на Регламент (ЕО) № 1082/2006 и практическия напредък на ЕГТС, с оглед подготовката на работата в перспективата на новия сценарий, който ще влезе в сила след януари 2014 г.