15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/45

—

като взе предвид декларацията, направена от държавните или правителствени ръководители в Триполи на 30 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид декларацията, направена преди срещата на високо равнище между Панафриканския парламент и Европейския парламент на 27 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид членове 177–181 от Договора за създаване на Европейска общност,

—

като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че партньорството между Африка и Европейския съюз се основава на взаимен интерес за разработване на техния общ потенциал,

Б.

като има предвид, че Декларацията от Триполи олицетворява желанието на различни лидери за укрепване на стратегическото партньорство, установено преди три години между двата континента, с цел съвместно справяне с общите предизвикателства и насърчаване на устойчивия икономически растеж в полза на всички хора в Африка,

В.

като има предвид, че ЕС предоставя повече от половината от помощта за развитие и продължава да бъде основният търговски партньор на Африка,

Г.

като има предвид, че Африка разнообразява своите партньорства, по-специално с големи страни от Азия и Латинска Америка,

1.

Приветства приемането на стратегическия план за действие за периода 2010–2013 г. и предвидените в него партньорства и изразява надежда, че този план ще осигури добавена стойност за споразумението от Котону и Съюза за Средиземноморието и че представлява реализацията на едно амбициозен подход към междуконтиненталните отношения;

2.

Подчертава, че основополагащите принципи на съвместната стратегия Африка–ЕС следва да целят подкрепа на трайните нужди на развиващите се страни с оглед провеждане на борба с бедността, гарантиране на достойни доходи и препитание, както и упражняване на основните права на човека, включително социалните, икономическите и свързаните с околната среда права;

3.

Изразява надежда, че ще бъдат извлечени поуки от трудностите, възникнали при прилагането на първия план за действие за периода 2008–2010 г., както и че принципните намерения, посочени в заключителната декларация на държавните и правителствените ръководители, ще бъдат последвани от действия;

4.

С интерес отбелязва, че както на частния сектор, така и на гражданското общество, по-специално в Африка, би могло да се даде възможност за много по-ефективен принос към стратегията, отколкото досега;

5.

Признава също така важното измерение на регионалната интеграция за растежа и развитието и подчертава по-специално ангажимента, поет в Декларацията от Триполи, за осигуряване на напълно функциониращ механизъм за мир и сигурност в Африка, в тясно сътрудничество с регионалните организации;

6.

Приветства постигнатия напредък при прилагането на „африканската структура за мир и сигурност“ с цел отговаряне на предизвикателствата в областта на мира и сигурността на африканския континент; подчертава в тази връзка значението на предоставянето на устойчиво и предвидимо финансиране на миротворческите операции в Африка, на необходимостта от създаване на капацитет на местно равнище за справяне с неуспехите и на волята мирното население да бъде защитено при военни конфликти;

7.

Счита, че политиката за предотвратяване на конфликти е важна предпоставка за постигането на траен мир и че следва да се предприемат мерки за отстраняване на структурните причини за конфликтите чрез създаване на политика за устойчиво развитие, за да се отговори на основните нужди на африканското население и за борба с безработицата, социалната и икономическата несправедливост;

8.

Счита, че приемането в САЩ на новия закон за „полезните изкопаеми от зони на конфликт“ е огромна крачка напред в борбата с незаконната експлоатация на полезните изкопаеми в Африка, която води до граждански войни и конфликти; счита, че Комисията и Съветът следва да представят подобни предложения, за да се гарантира проследимост на внасяните полезни изкопаеми на пазара на ЕС, като в същото време вземe под внимание Инициативата за прозрачност на добивната промишленост;

9.

Приканва Европейския съюз и Африканския съюз да действат заедно по отношение на основните проблеми от общ интерес, като например реакцията при политически кризи, както и да подкрепят икономическото управление с оглед на изготвянето на общи приоритети по въпроса посредством новата платформа за диалог относно управлението и правата на човека;

10.

Приветства съвместния ангажимент на Африка и ЕС по отношение на основополагащите принципи, които включват зачитане на правата на човека, на демократичните принципи, на принципите на правовата държава и осъждане на всички форми на тероризъм;

11.

Отбелязва, че в декларацията си държавните и правителствените ръководители обявяват, че са „обединени […] за защита на правата на човека и на двата континента“; подчертава принципа за универсалност на тези права, на който трябва да отговарят по-специално действията, предвидени в рамките на „партньорството за демократично управление и права на човека“;

12.

Изразява дълбокото си съжаление, в контекста на нееднократно заявените си ангажименти към демократичното управление и правата на човека, породено от факта, че Робърт Мугабе беше поканен и взе активно участие на третата среща на върха ЕС–Африка; призовава всички действащи лица да заемат по-твърда политическа позиция занапред, така че да изпратят ясно послание относно твърдата ни вяра в принципите на правовата държава и демокрацията;

13.

Настойчиво призовава всички действия, предприети в рамките на различните партньорства, да не водят до каквато и да е дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, както и по отношение на хората, живеещи с вируса на ХИВ/СПИН;

14.

Подкрепя призива на Панафриканския парламент към всички държави-членки на Африканския съюз да ратифицират Хартата на Африканския съюз за демокрация, избори и управление;

15.

Подчертава призива на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой към африканските лидери да подкрепят Международния наказателен съд и „да се придържат напълно към принципа за борба срещу безнаказаността“;

16.

Настоятелно призовава Европейския съюз и Африканския съюз да се ангажират да си сътрудничат с оглед постигането на по-добро сътрудничество между Африка и Европа в съответните международни организации, включително в ООН;

17.

Приветства постигнатото между Европейския съюз и Африканския съюз споразумение за започване на политически диалог с цел намиране на решения на общите им проблеми по отношение на споразуменията за икономическо партньорство; признава, че регионалната интеграция, търговията и инвестициите са от изключително значение за икономическата стабилност и устойчивия растеж;

18.

Настоятелно призовава Европейския съюз и Африканския съюз да си сътрудничат в областта на суровините, като поставят ударение по-специално на изграждането на капацитет, управлението, развитието на инфраструктурите, инвестициите, познанията и уменията в областта на геологията, както и по отношение на прозрачността на договорите за експлоатация на мините; в тази връзка призовава за въвеждането на екологосъобразни и устойчиви в социален план политики по отношение на суровините, които да бъдат в полза и на местното население;

19.

Настоятелно призовава всички държави членки на Африканския съюз да улеснят установяването на благоприятна правна и фискална рамка – от една страна, за да се насърчи икономическият растеж и да се привлекат преки чуждестранни инвестиции, а от друга страна, за да се премахне корупцията и да се намалят административната бюрокрация и случаите на недобро администриране;

20.

Настоятелно призовава лидерите на ЕС и Африка да изпълнят поетия в Триполи ангажимент и да използват стратегията като средство за насърчаване на търговията в рамките на Африка, включително предоставяне на актуализирани пакети за подкрепа на регионалните икономически общности и за подобряване на инфраструктурата на африканския континент;

21.

Отбелязва подновения ангажимент на държавите от ЕС за заделяне на 0,7 % от техния БВП до 2015 г., което е жизненоважно условие за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) до 2015 г.;

22.

Ще следи по-специално постигането на Целите на хилядолетието за развитие да бъде заложено в основата на осъществяването на всички партньорства;

23.

Припомня, че изключително важни за постигането на ЦХР са конкретните дейности в областта на майчиното здраве и здравето на децата и новородените, както и в областта на равенството между половете, образованието, поземлената политика, устойчивото развитие, достъпа до вода и до пречиствателни съоръжения и подпомагането на хората с увреждания; насърчава продължаването на програмите в областта на образованието и здравеопазването;

24.

Подчертава, че е важно да се гарантира продоволствената сигурност в цяла Африка и подчертава необходимостта от устойчиво подобряване на селското стопанство и риболова в Африка, особено по отношение на дребните земеделски производители и рибарите;

25.

Припомня преобладаващата роля на земеделието в националните икономики на африканските държави; подчертава в тази връзка основната роля на хармонизирането на санитарните и фитосанитарните стандарти, както и на изграждането на капацитет в земеделския сектор в Африка;

26.

Изразява съжаление във връзка с това, че на срещата на високо равнище не беше разгледан въпросът за настоящото придобиване на земеделски земи в Африка от някои подкрепяни от правителствата чуждестранни инвеститори, което, ако не се извършва правилно, би могло да застраши продоволствената сигурност на местно равнище и да доведе до тежки и дълготрайни последици;

27.

Счита, че лидерите на Африка и ЕС следва да покажат реална ангажираност за създаването на механизъм за избягване на незаконното изтичане на капитали за укриване на данъци, да насърчават пълна прозрачност при отчетността за всяка страна поотделно и да засилят международния натиск върху всички юрисдикции, които биха могли да позволяват избягване или укриване на данъци в Африка;

28.

Счита, че възобновяемите енергийни източници са от съществено значение за икономическото и социалното развитие на Африка и подчертава призива на председателя на Комисията г-н Барозу за зелена революция в областта на енергетиката в Африка;

29.

Приветства програмата за сътрудничество Африка–ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници, както и политическите цели, договорени на срещата на високо равнище по въпросите на енергетиката през септември 2010 г. във Виена, за постигане до 2020 г., по-специално по отношение достъпа на нови 100 млн. жители на Африка до модерни и устойчиви услуги в областта на енергетиката, удвояването на капацитета на трансграничните електроснабдителни връзки в Африка и удвояването на използването на природен газ в Африка, по-интензивното използване на възобновяеми енергийни източници в Африка и подобряването на енергийната ефикасност във всички сектори на този континент;

30.

Приканва Европейския съюз и Африканския съюз да обединят своите усилия за намаляването на емисиите, произтичащи от обезлесяването и деградацията на горите;

31.

Припомня ангажимента на Европейския съюз да предостави 7,2 млрд. евро в периода 2010–2012 г. за незабавни инициативи и проекти в областта на изменението на климата, като съществена част от тази сума е заделена за Африка;

32.

Подчертава, че на първо място и най-тежко засегнато от изменението на климата е най-бедното население по света и призовава всички действащи лица да подпомогнат развиващите се страни да се адаптират към последиците от изменението на климата, както и да се стремят към развитие с ниски въглеродни емисии, за да се изкорени бедността,

33.

Отбелязва, че постигането на напредък за глобално споразумение за климата е от изключително значение за справянето с бедността и в тази връзка подчертава огромния потенциал на природните източници – слънце, вятър, реки, приливи и отливи, с които африканските страни често разполагат в изобилие;

34.

Отбелязва положителните ефекти на миграцията и настоява върху необходимостта от обща стратегия, придружена от график и целеви проекти, така че да се намалят отрицателните последици от незаконната миграция;

35.

Припомня ангажимента на всички партньори, насочен към създаването на повече и по-качествени работни места чрез насърчаването на устойчив и приобщаващ растеж;

36.

Приветства укрепването на съществуващите програми за мобилност на студентите и академичния състав, заедно с инициативи от вида на Панафриканския университет и хармонизирането на образователните структури и програми;

37.

Счита, че „изтичането на мозъци“ е основен проблем за Африка и че на специалистите, които са напуснали страните си, трябва да се предоставят силни стимули за завръщане, така че да приложат своите познания в полза на страните си на произход;

38.

Приветства стартирането на диалог на високо равнище относно политиките в областта на науките и технологиите на равнище високопоставени длъжностни лица и представители на министерствата, с цел да се укрепи рамката за сътрудничество в областта на науките и технологиите с оглед на създаването на благоприятни условия за по-бърз приобщаващ икономически растеж и социално развитие в Африка;

39.

Отбелязва липсата на представителство на Судан, чиито органи не се считат за обвързани от Декларацията на държавните и правителствените ръководители от Триполи, и в съответствие с тази декларация желае да бъдат осъществени всички елементи от мирното споразумение от 2005 г., включително и референдумът, планиран за януари 2011 г., който следва да позволи на суданците от южната част на страната да изберат по мирен път съдбата си;

40.

Изразява съжаление, че някои държавни и правителствени ръководители от най-големите държави-членки на Европейския съюз не можаха да присъстват на срещата на високо равнище между ЕС и Африка;

41.

Изразява съжаление във връзка с това, че съвместната стратегия Африка–ЕС не е придружена от финансов план, и отново призовава за включването на Европейския фонд за развитие в бюджета на ЕС, за да се гарантира упражняването на парламентарен контрол върху прилагането на различните европейски финансови инструменти, използвани за създаването на отделните партньорства;

42.

Изразява надежда за по-голямо участие на министерствата в осъществяването на стратегията;

43.

Призовава за това, Панафриканският парламент и Европейският парламент да могат да изпълняват своите надзорни функции по прилагането на стратегическия план за действие;

44.

Призовава националните парламенти на всички страни от Африка и ЕС да разгледат и обсъдят стратегическия план;

45.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съветите и Комисиите на Европейския съюз и на Африканския съюз, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС и на Панафриканския парламент.