3.4.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 99/43

—

като взе предвид специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент, представен на 24 февруари 2010 г.,

—

като взе предвид член 228, параграф 1, втора алинея, от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 195 от ДЕО),

—

като взе предвид член 41, параграф 1, член 42 и член 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (1), последно изменено с Решение 2008/587/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 18 юни 2008 г. (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя при нарушения на правото на Общността (3),

—

като взе предвид член 205, параграф 2, първа фраза от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0293/2010),

А.

като има предвид, че член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз оправомощава Европейския омбудсман да получава жалби от всеки гражданин на Съюза относно случаи на лошо администриране в действията на институциите или органите на Съюза,

Б.

като има предвид, че жалбите, подадени от граждани на ЕС, представляват важен източник на информация относно евентуални нарушения на правото на ЕС,

В.

като има предвид, че в съответствие с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“,

Г.

като има предвид, че на 1 март 2007 г. неправителствена организация, действаща в областта на опазването на околната среда, изиска от Комисията достъп до информация и документи на Генерална дирекция „Промишленост и предприятия“ и бившия заместник-председател на Комисията, отговорен за промишлеността и предприятията, във връзка със срещи между Комисията и представители на сектора на автомобилостроенето, при които е разглеждан въпросът за подхода на Комисията по отношение на емисиите на въглероден диоксид от автомобили,

Д.

като има предвид, че Комисията предостави достъп до 15 от общо 18 писма, изпратени до тогавашния член на Комисията г-н Гюнтер Ферхойген, но отказа достъп до три писма, изпратени от германския автомобилостроител „Порше“, поради факта, че тяхното оповестяване би накърнило защитата на търговските интереси на дружеството,

Е.

като има предвид, че член 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (4) предвижда, че целта на регламента е да гарантира възможно най-широк достъп до документите на Съвета, Европейския парламент и Комисията, и като има предвид, че в съответствие с установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз, всякакви изключения от този принцип трябва да се тълкуват стриктно,

Ж.

като има предвид, че Комисията отказа да предостави на жалбоподателя достъп до съответните писма от „Порше“ АД въз основа на първо тире от член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, съобразно което „институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост …“,

З.

като има предвид, че въпросните писма са изпратени от „Порше“ АД в рамките на консултациите на Комисията с основните заинтересовани страни относно преразглеждането на стратегията на Общността за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от леките автомобили и че във връзка с това е имало вероятност трите писма да съдържат информация за бизнес отношенията на „Порше“ АД и че съответно Комисията е можела да ги разгледа като попадащи в обхвата на изключението, установено в член 4, параграф 2, първо тире, от Регламент (ЕО) № 1049/2001,

И.

като има предвид, че службите на омбудсмана направиха проверка на трите писма от „Порше“ АД, както и на разменени електронни съобщения между Комисията и „Порше“, в които Комисията информира „Порше“, че възнамерява да не оповестява трите писма, и като има предвид, че омбудсманът, въз основа на проверката, стигна до заключението, че Комисията е отказала неоснователно пълен достъп до писмата от „Порше“ АД съобразно член 41, параграф 2, първо тире, и частичен достъп съобразно член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (5), и че това е пример за лошо администриране,

Й.

като има предвид, че на 27 октомври 2008 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка към Комисията, в която излага подробностите от своя фактически и правен анализ и заявява, че Комисията следва да предостави достъп до трите писма, изпратени от „Порше“ АД до бившия заместник-председател г-н Гюнтер Ферхойген, в тяхната цялост, или да обмисли частичното им оповестяване,

К.

като има предвид, че омбудсманът, въз основа на член 195 от ДЕО (понастоящем член 228 от ДФЕС) изиска от Комисията да представи обстойно становище в рамките на три месеца, т.е. в срок до 31 януари 2009 г.,

Л.

като има предвид, че Комисията не представи своето становище в рамките на тримесечния срок, предвиден в член 228 от ДФЕС, а вместо това изиска шест удължавания на срока за представяне на обстойно становище по отношение на проектопрепоръката на омбудсмана, и че през юли и след това отново през септември 2009 г. омбудсманът информира секретариата на Комисията за намерението си да представи специален доклад до Парламента, ако не получи отговор на проектопрепоръката си,

М.

като има предвид, че новата Комисия, след като встъпи в длъжност, действително предостави достъп до писмата, но че това се случи повече от 15 месеца след издаването на проектопрепоръката, вместо трите месеца, установени в статута на омбудсмана и в член 228 от ДФЕС,

Н.

като има предвид, че Комисията, като забави отговора си на проектопрепоръката в продължение на 15 месеца, наруши задължението си да сътрудничи на омбудсмана лоялно и добросъвестно в хода на проверката на случай 676/2008/RT и че това е в ущърб не само на междуинституционалния диалог, но и на обществения имидж на ЕС,

О.

като има предвид, че омбудсманът е забелязал забавяния от страна на Комисията в друг случай, свързан с достъп до документи (355/2007(TN)FOR), в който Комисията е трябвало да представи подробно становище относно проектопрепоръката на омбудсмана в срок до 31 октомври 2009 г., но все още не е сторила това,

П.

като има предвид, че Комисията спази първоначалните срокове за отговор на жалби в само четири от 22 случая, включващи достъп до документи, разглеждани от омбудсмана през 2009 г.; като има предвид, че в 14 от тези 22 случая тя представи отговора си с повече от 30 дни закъснение, и в шест случая представи отговора си с най-малко 80 дни закъснение,

Р.

като има предвид, че отговорност на Парламента като единствения избран орган на ЕС е да пази и защитава независимостта на Европейския омбудсман при изпълнението на задълженията му към гражданите на ЕС и да следи за изпълнението на неговите препоръки,

1.

Подкрепя критичните забележки на Европейския омбудсман и неговата препоръка до Комисията във връзка с жалба 676/2008/RT;

2.

Признава, че прекомерното забавяне на отговора до омбудсмана в този случай представлява нарушение на задължението на Комисията за лоялно сътрудничество, предвиден в Договора;

3.

Изразява сериозна загриженост от общата практика на забавяне и възпрепятстване, прилагана от Комисията по отношение на разследванията на омбудсмана в случаи, свързани с достъпа до документи;

4.

Припомня, че в контекста на консултациите, предвидени в член 4, параграф 4 на Регламент (ЕО) № 1049/2001, Комисията трябва да определи срок за отговор на третата страна, автор на документа, и подчертава, че Комисията следва да прилага тези правомощия по начин, който й дава възможност да спазва собствените си срокове (6);

5.

Припомня свързаната със случая съдебна практика, засягаща принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 от ДЕС), според който институциите на Съюза имат задължението да си сътрудничат добросъвестно в отношенията помежду си, и отбелязва, че това задължение е ясно регламентирано в новия член 13, параграф 2 от ДЕС;

6.

Счита, че нежеланието за сътрудничество от страна на Комисията в този и други случаи рискува да подкопае доверието на гражданите в Комисията и да отслаби способността на Европейския омбудсман и на Европейския парламент да осъществяват адекватен и ефективен надзор върху Комисията, и че това нежелание като такова е в противоречие със самия принцип на правовата държава, на който е основан ЕС;

7.

Изисква Комисията да даде гаранции на Европейския парламент, че занапред ще изпълнява задължението си за лоялно сътрудничество с Европейския омбудсман;

8.

Счита, че ако Комисията не даде такива гаранции и/или продължава с тактиката си да не сътрудничи на омбудсмана, Парламентът може да санкционира Комисията и тези санкции може да включват, наред с другото, прехвърляне на част от бюджета за административни разходи на Комисията в резерва;

9.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейския омбудсман.