8.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 70/88


Четвъртък, 21 октомври 2010 г.
Принудително изселване в Зимбабве

P7_TA(2010)0388

Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2010 г. относно принудително изселване в Зимбабве

2012/C 70 E/09

Европейският парламент,

като взе предвид многобройните си предишни резолюции относно Зимбабве, последната от които от 8 юли 2010 г. (1),

като взе предвид член 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, член 17 от Международния пакт за граждански и политически права, член 27, параграф 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, член 14, параграф 2 от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените и член 7, параграф 1, буква г) и член 7, параграф 2, буква г) от Римския статут на Международния наказателен съд,

като взе предвид Решение 2010/92/ОВППС (2) на Съвета от 15 февруари 2010 г. за подновяване до 20 февруари 2011 г. на ограничителните мерки срещу Зимбабве, наложени в съответствие с Общата позиция 2004/161/ОВППС (3), и като взе предвид Регламент (ЕО) № 1226/2008 на Комисията (4) от 8 декември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 314/2004 на Съвета относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве,

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 22 февруари 2010 г. относно Зимбабве, както и заключенията относно Зимбабве на 10-ия политически диалог на министерско равнище ЕС–Южна Африка от 11 май 2010 г.,

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, която е ратифицирана от Зимбабве,

като взе предвид доклада от юли 2005 г. на специалния пратеник на генералния секретар на ООН по въпросите на заселването, Anna Tibajuka,

като взе предвид Споразумението за партньорство ЕС-АКТБ (Споразумението от Котону), подписано на 23 юни 2000 г.,

като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.

като има предвид, че до 20 000 души, живеещи в неформално селище, известно като разширението „Hatcliffe“ в покрайнините на Хараре, са застрашени от принудително изселване за неплащане на наложените от органите непосилно високи такси за подновяване на наема,

Б.

като има предвид, че правителството на Зимбабве изисква такси за подновяване на наема до 140 USD, без да се консултира с жителите относно таксите или процеса на подновяване на договорите, който установява изключително кратък срок за подновяване на договора за наем или, в случай на липса на подновяване – за принудително изселване; като има предвид, че недостигът на жилища за хората с ниски доходи е довел до изграждането на собствен терен на бараки или пристройки, които понастоящем са в явно нарушение на строителните разпоредби,

В.

като има предвид, че жителите на разширението „Hatcliffe“ са едни от най-бедните хора в Зимбабве, страна с доход на глава от населението по-малко от 100 щатски долара и хронична безработица от около 90 %; като има предвид, че това принудително изселване също така унищожава неформалния сектор на заетост, като по този начин лишава семействата от стабилен доход,

Г.

като има предвид, че повечето жители са получили разпределените им парцели след като са били принудително изгонени от органите при програмата на страната за принудително масово изселване през 2005 г. – операция „Мурамбатсвина“, при която около 700 000 души са загубили домовете и препитанието си,

Д.

като има предвид, че операция „Гарикай“, която беше замислена с цел грижи за жертвите на изселването, е напълно недостатъчна като решение за това сериозно нарушение на правото на адекватно жилище, извършено в рамките на операция „Мурамбатсвина“,

Е.

като има предвид, че пет години след масовото принудително изселване, жителите на населените места по операция „Гарикай“ оцеляват в окаяни условия без достъп до основни съществени услуги,

Ж.

като има предвид, че налагането на извънредно високи такси за наем не е ограничено до „Hatcliffe“, и че жителите на други неформални селища из страната също са застрашени от одобрено от държавата принудително изселване,

З.

като има предвид, че ужасяващото хуманитарно, политическо и икономическо положение в Зимбабве продължава да се влошава, като милиони жители на Зимбабве постоянно са изложени на риск от глад и оцеляване благодарение на хранителни помощи, в четвъртата в света държава с най-висока степен на разпространение на ХИВ, с недостиг на горива и най-рязкото покачване на детската смъртност,

1.

Изисква незабавно прекратяване на заплахата от масови принудителни изселвания в Зимбабве и настоява на агенциите за оказване на помощ и на хуманитарните агенции да бъде предоставен неограничен достъп, за да помагат на застрашените лица и на други вътрешно разселени лица;

2.

Призовава правителството на Зимбабве незабавно да се откаже от произволно наложените такси за подновяване на договорите за наем, за плащането на които местните жители просто не разполагат с необходимите средства; в тази връзка настоява органите на Зимбабве да прекратят употребата на закони за зониране на територията, съчетани с принудителни изселвания с партийна политическа изгода, какъвто беше случаят с проведената през 2005 г. кампания по операция „Мурамбатсвина“; поради това призовава правителството на Зимбабве да разработи политика за жилищно настаняване, която отговаря на потребностите на местните жители, в консултации с всички жертви на принудително прогонване;

3.

Напомня на правителството на Зимбабве за неговото задължение съгласно международните конвенции да осигури подходящи жилища за всички онези хора с ниски доходи, които са принудително прогонвани от техните домове, и да гарантира правото на живот, сигурност и прехрана, както и да осигури защита на гражданите си от кръговрата на несигурност и от по-нататъшни нарушения, като предложи сигурност на владението и достъпни планове за разплащане по договорите за наем, наред с другото, чрез използване на приходите от минния сектор, за да задоволи потребностите на своя народ;

4.

Предлага правителството на Зимбабве да извърши оценка на материалните и социалните загуби от провеждането на операция „Мурамбатсвина“ и други случаи на принудително прогонване с цел да обезщети всички онези хора, които са загубили домовете си, средствата си за препитание и социалните си мрежи, включително онези, които живеят в диамантените полета Маранге или близо до тях, и го призовава да се консултира с местните общности преди вземането на решения;

5.

Настоява правителството на Зимбабве да преразгледа и да нанесе промени в операция „Гарикай“ при провеждане на действителни консултации с оцелели лица, за да предприеме мерки във връзка с жилищните нужди на всички оцелели след операция „Мурамбатсвина“;

6.

Изразява дълбоко съжаление, че опитите на Зимбабве за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, които вече драстично изостават от плановете, само ще бъдат допълнително застрашени от подобни случаи на масово прогонване;

7.

Припомня, че борбата срещу ХИВ/СПИН и майчината смъртност се накърнява от практиките на злоупотреби от страна на правителството, като например неговата програма за прогонване, която разстрои достъпа до основни форми на здравеопазване и образование;

8.

Призовава Южна Африка и Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР), като действат в свой собствен интерес, както и в интерес на Зимбабве и южноафриканския регион в по-широк смисъл, да предприемат по-нататъшни стъпки за насърчаване на завръщането към пълна демокрация в Зимбабве и зачитане на принципите на правовата държава и правата на човека на народа на Зимбабве; признава, че Робърт Мугабе и неговите близки поддръжници продължават да бъдат пречка за процеса на политическо и икономическо възстановяване и помирение в Зимбабве, като ограбват икономическите ресурси на страната за лични облаги;

9.

Изтъква важността на диалога между Европейския съюз и Зимбабве и приветства напредъка, постигнат в тази посока;

10.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки и страните кандидатки, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на Зимбабве и Южна Африка, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея на страните от ЕС и АКТБ, институциите на Африканския съюз, включително Панафриканския парламент, генералния секретар на ООН, генералния секретар на ЮАОР и генералния секретар на Общността на нациите.


(1)  Приети текстове, P7_TA(2010)0288.

(2)  ОВ L 41, 16.2.2010, стр. 6.

(3)  ОВ L 50, 20.2.2004 г., стр. 66.

(4)  ОВ L 331, 10.12.2008 г., стр. 11.