20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/5

А.

като има предвид силната ангажираност на Европейския съюз с работата за повсеместно премахване на смъртното наказание и неговия стремеж за всеобщо приемане на този принцип,

Б.

като има предвид, че ЕС е водещият институционален участник в борбата срещу смъртното наказание в световен мащаб и неговите действия в тази област представляват ключов приоритет във външната му политика в областта на правата на човека; като има предвид, че ЕС дава същевременно най-голям принос за усилията на организациите на гражданското общество в целия свят за премахване на смъртното наказание,

В.

като има предвид, че смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание, което нарушава правото на живот, заложено във Всеобщата декларация за правата на човека, и че условията на задържане, установени с решението за смъртно наказание, са равносилни на изтезания, което е неприемливо за държавите, които зачитат правата на човека,

Г.

като има предвид, че различни проучвания са показали, че смъртното наказание не оказва въздействие върху развитието на положението с тежките престъпления,

Д.

като има предвид, че наличните данни сочат, че смъртното наказание засяга преди всичко лицата в необлагодетелствано положение,

Е.

като има предвид, че разпоредбите на Протоколи № 6 и № 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека забраняват държави-членки на Съвета на Европа да прилагат смъртното наказание,

Ж.

като има предвид, че ЕС работи за налагане на мораториуми върху прилагането на смъртното наказание от трети страни и премахването му в определен момент, а също и за ратифицирането на съответните международни актове на ООН и други актове, по-специално Втори факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, който предвижда премахването на смъртното наказание,

З.

като има предвид, че премахването на смъртното наказание е един от тематичните приоритети за подпомагане съгласно Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДЧП), който от 1994 г. насам е финансирал над 30 проекта в световен мащаб, с общ бюджет в размер на над 15 милиона евро,

И.

като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон одобрението на ЕП е необходимо за сключването на търговски споразумения и, в общ план, на международни споразумения с трети страни,

Й.

като има предвид, че уставът на Международния наказателен съд и уставите на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Международния наказателен трибунал за Руанда, Специалния съд за Сиера Леоне, Специалните съдебни състави за тежки престъпления в Дили, Източен Тимор, и Извънредните съдебни състави на съдилищата в Камбоджа изключват смъртното наказание за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноциди – най–тежките престъпления, които са от компетентността на международната общност,

К.

като има предвид, че през 2007 г. и 2008 г. Общото събрание на ООН прие резолюции 62/149 и 63/168 с изключително значение, които призовават за световен мораториум върху екзекуциите и имат за крайна цел премахването на смъртното наказание, и във връзка с това подчертава факта, че броят на страните, подкрепящи тази резолюция, се увеличи, вследствие на което резолюция 63/168 беше приета с преобладаващо мнозинство от 106 гласа „за“, 46 гласа „против“ и 34 - „въздържали се“,

Л.

като има предвид, че Четвъртият световен конгрес срещу смъртното наказание, проведен в Женева през февруари 2010 г., призова държавите, в които смъртното наказание de facto не се прилага, да го премахнат и по закон, държавите, които са премахнали смъртното наказание – да включат въпроса за всеобщото премахване в международните си отношения, а международните и регионалните организации – да подкрепят всеобщото премахване посредством приемането на резолюции за мораториум върху екзекуциите,

М.

като има предвид, че 154 държави в света премахнаха смъртното наказание de jure или de facto, от които 96 държави го премахнаха за всякакъв вид престъпление, 8 го прилагат само при престъпления от изключителен характер като извършените във време на война, 6 са наложили мораториум върху екзекуциите, а 44 са на практика в подкрепа на премахването на смъртното наказание (т.е. страни, в които не са извършени екзекуции в период на поне 10 години, или страни, които имат обвързващи задължения да не използват смъртното наказание),

Н.

като има предвид, че повече от 100 страни, които са запазили смъртното наказание за определени престъпления, забраниха екзекуциите на непълнолетни правонарушители; но като подчертава, че в малък брой страни продължават да се извършват екзекуции на непълнолетни правонарушители в грубо нарушение на международното право, и по-специално член 6, параграф 5 от Международния пакт за граждански и политически права; като подчертава по-специално, че в Иран е отбелязан най-голям процент на задържане на непълнолетни,

О.

като има предвид, че понастоящем на десетки потвърдени европейски граждани предстои екзекуция или смъртно наказание по целия свят, и изтъква във връзка с това изключително голямата необходимост от консолидиране и засилване на европейския отговор на потенциално възможното екзекутиране на европейски граждани,

П.

като има предвид, че на 23 март 2010 г., на заседание в Москва с членове на Комитета за мониторинг на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, председателят на Държавната дума на Руската федерация Борис Гризлов заяви, че Русия се е въздържала от ратифицирането на Шестия протокол към Европейската конвенцията за защита на правата на човека относно премахването на смъртното наказание поради терористични заплахи в страната,

Р.

като приветства факта, че на 11 февруари 2010 г. парламентът на Киргизстан ратифицира Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, и че на 21 май 2010 г. временното правителство на Киргизстан публикува окончателния проект за конституция, който забранява, наред с другото, смъртното наказание и който вече е приет,

С.

като има предвид, че 43 държави в света са запазили смъртното наказание и най-голям брой екзекуции се извършват в Китай, Иран и Ирак; като има предвид, че само в Китай са извършени около 5 000 екзекуции, което представлява 88 % от общия брой на екзекуциите по света; Иран е екзекутирал поне 402 души, Ирак - поне 77, а Саудитска Арабия - най-малко 69,

Т.

като има предвид, че Иран все още прилага смъртно наказание чрез убиване с камъни, което е нарушение на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права,

У.

като има предвид, че държавните органи в Северна Корея системно извършват убийства в името на държавата и съдебната система е подвластна на държавата, и като има предвид, че смъртното наказание се прилага за широк спектър от престъпления срещу държавата, който периодично се разширява от Наказателния кодекс, като граждани, в това число и деца, са принуждавани да присъстват на публични екзекуции,

Ф.

като има предвид, че в Япония лишените от свобода и техните роднини и адвокати са държани в неведение относно деня на екзекуцията, до самия ден,

Х.

като има предвид, че неотдавна Президентският съвет на Ирак потвърди смъртните присъди на поне 900 затворници, в това число жени и деца,

Ц.

като подчертава, че Беларус остава единствената европейска страна, която на практика все още прилага смъртното наказание; като отбелязва, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейският съюз многократно са призовавали Беларус да премахне смъртното наказание; като има предвид, че подробностите относно смъртните присъди в Беларус са държани в тайна, че има сериозни тревоги относно честността на процесите и че, съгласно Наказателно-изпълнителния кодекс, смъртното наказание се изпълнява при закрити врати чрез разстрел, администрацията на мястото за лишаване от свобода уведомява съдията за екзекуцията и съдията уведомява близките на екзекутирания; като има предвид, че телата на екзекутираните не се дават за погребение на техните роднини и мястото, на което са погребани, не се съобщава,

Ч.

като има предвид, че 35 от общо 50те американски щати имат смъртно наказание, въпреки че в 4 от тях то не е прилагано от 1976 г.; като има предвид, че през 2009 г. екзекуциите достигнаха 52 след прекратяването на мораториума от септември 2007 г. до май 2008 г., въпреки че за седма година по ред броят на смъртните присъди в Съединените американски щати намаля на 106,

Ш.

като приветства факта, че някои щати, включително Монтана, Ню Мексико, Ню Джърси, Ню Йорк, Северна Каролина и Кентъки, са се обявили против смъртното наказание чрез мерки, включващи мораториум или отмяна на екзекуциите, като същевременно осъжда екзекуциите на Тереза Люис от щата Вирджиния и Холи Ууд от Алабама въпреки доказателствата, че и двете са били умствено увредени, и като подчертава случаите на Мумиа Абу-Джамал, очакващ смъртно наказание в Пенсилвания, и Трой Дейвис в Джорджия,

1.

Потвърждава своето трайно противопоставяне на смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства, и изразява отново убеждението си, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство и за по-нататъшното развитие на правата на човека;

2.

Осъжда всички екзекуции, където и да се извършват; настоятелно призовава ЕС и държавите-членки да предприемат действия за привеждане в изпълнение от страна на всички държави, които все още прилагат смъртно наказание, на резолюцията на ООН за всеобщ мораториум върху смъртното наказание с оглед пълното му премахване във всички държави, които все още постановяват смъртни присъди; призовава Съвета и Комисията да предприемат действия за поетапното ограничаване на неговото прилагане, като същевременно изисква то да бъде изпълнявано съгласно международните минимални стандарти; изразява дълбоката си загриженост от постановяваните смъртни присъди на непълнолетни лица или лица, които са психически или умствено увредени, и призовава за тяхното незабавно и окончателно прекратяване;

3.

Призовава настоятелно ЕС да използва всички налични инструменти на дипломацията и помощта за сътрудничество, за да работи за премахване на смъртното наказание;

4.

Призовава държавите, прилагащи смъртно наказание, да обявят незабавен мораториум на екзекуциите; насърчава още страни като Китай, Египет, Иран, Малайзия, Судан, Тайланд и Виетнам да издадат официални статистически данни за прилагането на смъртното наказание на своя територия; също призовава настоятелно Северна Корея да прекрати незабавно и завинаги публичните екзекуции;

5.

Призовава Япония да хвърли светлина върху своята система за смъртно наказание;

6.

Насърчава държавите, които все още не са премахнали смъртното наказание, да зачитат гаранциите за защита на правата на осъдените на смърт, както са заложени в резолюцията на Икономическия и социален съвет на ООН; приканва Съвета и Комисията да насърчат останалите страни, които не са подписали и ратифицирали Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, и страните, които не са подписали Протокол № 13 от Европейската конвенция по правата на човека относно смъртната присъда, да извършат тези действия;

7.

Призовава държавите от ОССЕ, по-конкретно Съединените щати и Беларус, да приемат незабавен мораториум на екзекуциите;

8.

Призовава Казахстан и Латвия да изменят разпоредбите на националното си законодателство, които още им позволяват да налагат смъртни присъди за някои престъпления при изключителни обстоятелства;

9.

Силно насърчава държавите-членки на ЕС и всички приподписали резолюциите на Общото събрание на ООН от 2007 и 2008 г. да внесат на 65-то общо събрание в рамките на засилен надрегионален алианс трета резолюция относно смъртното наказание, която приоритетно да разглежда:

10.

Призовава държавите, запазили смъртното наказание, да насърчат Бюрото за демократични институции и права на човека и мисиите на ОССЕ, в сътрудничество със Съвета на Европа, да проведат, по-специално с медиите, правоприлагащите органи, разработващите политиките и широката общественост, дейности за повишаване на осведомеността, насочени против прибягването към смъртно наказание;

11.

Призовава държавите от ОССЕ, запазили смъртното наказание, да обработват информацията относно смъртното наказание по прозрачен начин, като предоставят публична информация за самоличността на осъдените на смърт или екзекутираните, както и статистически данни за прилагането на смъртното наказание, в съответствие с ангажиментите на ОССЕ;

12.

Насърчава Съвета и Комисията, по-конкретно с оглед на създаването на Европейска служба за външна дейност, да предоставят по отношение на смъртното наказание на десетките потвърдено европейски граждани, изправени пред смъртни присъди в трети държави, насоки за всеобхватна и ефективна европейска политика, която да включва силни и бързи механизми за установяване на самоличността, предоставяне на правна помощ, правна намеса на ЕС и дипломатическите представителства;

13.

Насърчава още действията на неправителствените организации, работещи за премахване на смъртното наказание, включително Hands Off Cain, Амнести интернешънъл, Penal Reform International, Световната коалиция срещу смъртното наказание и Международната хелзинкска федерация по правата на човека, Sant’Egidio и Reprieve; приветства и подкрепя препоръките за инструменти на ЕС за борба срещу смъртното наказание, отправени на 12-тия форум между ЕС и НПО по въпросите на правата на човека;

14.

Заема се да наблюдава въпроса за смъртното наказание, да преговаря по конкретните случаи със съответните национални органи и да обмисля възможни инициативи и ad hoc мисии в страните, запазили смъртното наказание, за да бъдат призовани правителствените органи да приемат мораториум на екзекуциите с оглед на пълното им премахване;

15.

Изисква от Съвета и Комисията, когато става въпрос за сключване на споразумения със страните, които все още прилагат смъртното наказание, или със страните, които не са подписали мораториума с оглед на неговото премахване, да ги насърчават горещо да го подпишат;

16.

Иска върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/ заместник-председател на Комисията и държавите-членки да продължават да демонстрират единомислие и да имат предвид, че основното политическо съдържание на резолюциите трябва да бъде приемането на световен мораториум като решаваща стъпка към премахване на смъртното наказание;

17.

Призовава по-конкретно върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/ заместник-председател на Комисията да покаже политическия приоритет, който тя свързва с премахването на смъртното наказание, като системно повдига този въпрос при политическите си контакти със страни, запазили смъртното наказание, и като редовно се застъпва лично за изложените на опасност от екзекутиране;

18.

Припомня, че пълното премахване на смъртното наказание продължава да бъде една от основните цели на политиката на ЕС в областта на правата на човека; счита, че тази цел ще бъде постигната само в тясно сътрудничество между държавите, чрез образование, повишаване на осведомеността, ефикасност и ефективност;

19.

Насърчава регионалното сътрудничество в тази насока; изтъква, че Монголия, например, официално наложи мораториум на екзекуциите през януари 2010 г. и че като положително следствие няколко страни, запазили смъртното наказание, започнаха да обмислят конституционалността на тази форма на наказание;

20.

Призовава Съвета и Комисията да определят начините, по които да се подобри прилагането и ефективността на Насоките на ЕС по отношение на смъртното наказание по време на текущия преглед на политиката на ЕС за правата на човека, по-конкретно с оглед на планираното преразглеждане на тези насоки през 2011 г.;

21.

Призовава Съвета и Комисията да използват Световния ден и Европейския ден срещу смъртното наказание, за да изтъкнат, наред с другото, случаите на Сакине Мохамади Аштиани, Захра Бахрами, Мумиа Абу-Джамал, Трой Дейвис, Олег Гришковцов, Андрей Бурдико и Ебрахим Хамиди, Сулямон Олифеми и Сити Зайнаб Бинти Дури Рупа;

22.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите-членки на ООН.