12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/125

A.

като има предвид, че първият железопътен пакет, който беше приет през 2001 г. и съдържа три директиви относно развитието на железниците в Общността, лицензирането на железопътните предприятия и разпределянето капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност, имаше за цел да даде нов тласък на железопътната промишленост, поставяйки основата за създаването на интегрирано европейско железопътно пространство, и да предостави стабилна финансова структура за постигане на това,

Б.

като има предвид, че директивите от първия железопътен пакет трябваше да бъдат транспонирани в националното законодателство на 15 март 2003 г., но Комисията изчака до юни 2008 г. преди да започне процедури за нарушение по отношение на държавите-членки за неправилно или непълно прилагане на първия железопътен пакет,

В.

като има предвид, въз основа на втория доклад на Комисията относно наблюдението на развитието на железопътния пазар, че делът на железопътния транспорт не е нараснал, а се е стабилизирал на ниското равнище от приблизително 10 % за железопътните товарни превози и по-малко от 7 % за пътническия транспорт през 2002 г.,

1.

Изразява съжаление, че цели 22 държави-членки не са успели да приложат подобаващо трите директиви от първия железопътен пакет; счита, че този неуспех е попречил на развитието на дяла на железопътния превоз в транспорта като цяло;

2.

Припомня, че Парламентът вече е подчертал в своята резолюция от 12 юли 2007 г., че пълното прилагане на първия железопътен пакет е абсолютен приоритет; поради тази причина е изключително неудовлетворен от факта, че този приоритет не е спазен от мнозинството от държавите-членки, включително Австрия, Белгия, България, Чешката република, Германия, Дания, Естония, Гърция, Испания, Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, Словения и Словакия;

3.

Изразява съжаление, че Комисията загуби пет години преди да предприеме действия по отношение на неприлагането на въпросните директиви и изчака до юни 2008 г., за да изпрати официално съобщение и до октомври 2009 г., за да изпрати мотивирани становища относно неправилно или непълно прилагане на първия железопътен пакет; изразява съжаление, че Европейската комисия не беше насочила в достатъчна степен наблюдението си към финансовите основи на железопътната система; поради тази причина настоятелно призовава Комисията да възбуди незабавно съдебно производство срещу 22-те държави-членки, които не са приложили първия железопътен пакет;

4.

Призовава тези 22 държави-членки да спазят европейското законодателство без допълнително отлагане; изразява своето убеждение, че тези държави-членки все още възпрепятстват справедливата конкуренция на железопътния пазар като не прилагат директивите от първия железопътен пакет;

5.

Изисква от Комисията да направи обществено достояние конкретни данни за всяка държава-членка относно елементите, които не са изцяло приложени, по-специално във връзка с незадоволителното изграждане на независим регулаторен орган и неприлагането на разпоредбите относно таксуването на релсовия достъп; освен това изисква Комисията да информира Парламента относно различните правни тълкувания между Комисията и държавите-членки във връзка с независимостта на управителите на инфраструктура (член 4, параграф 2 и член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО);

6.

Подчертава, че следва да се гарантира достатъчна независимост на управителите на инфраструктура, тъй като съгласно Директива 2001/14/ЕО последните имат основна роля при предоставянето на справедлив достъп до инфраструктурния капацитет за всички участници посредством разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност;

7.

Счита, че независимостта на управителите на инфраструктури е предпоставка за справедливото, прозрачно и недискриминационно отношение към всички оператори; подчертава като изключително тревожен факт, че са предоставени недостатъчни практически и правни гаранции за обезпечаване независимостта на управителите на инфраструктура, по-специално в случаите, когато последните са част от железопътно предприятие, развиващо също дейности в областта на железопътния транспорт;

8.

Изисква от държавите-членки, които не спазват тази разпоредба, ясно да разграничат основната задача за разпределяне на капацитета на националната железопътна мрежа от всеки исторически железопътен оператор чрез всички необходими правни и функционални мерки, тъй като тази липса на независимост би могла да предотврати същинското определяне на използването на инфраструктурата от управителя на инфраструктурата;

9.

Изразява загриженост във връзка с факта, че са възложени недостатъчни правомощия и ресурси на регулаторните органи и че този недостатък води до липса на контрол върху проблемите в областта на конкуренцията за всеки национален пазар;

10.

Изисква от Комисията да информира Парламента относно правомощията на регулаторните органи, които трябва да бъдат засилени от държавите-членки, така че да им се гарантира същинско право на мониторинг върху съответните им железопътни пазари;

11.

Счита, че неизграждането на истински независими регулаторни органи в държавите-членки спъва подходящото прилагане на първия железопътен пакет;

12.

Отбелязва, че специфични разпоредби, свързани с финансирането на инфраструктурата и вземането на мерки за задлъжнялостта в железопътния сектор, бяха включени в първия железопътен пакет (член 9 от Директива 2001/12/ЕО);

13.

Изразява съжаление, че равнището на инвестициите в развитието и поддръжката на железопътната инфраструктура остава до голяма степен недостатъчно в много държави-членки, като в няколко случая качеството на съществуващата инфраструктура се влошава; настоятелно призовава държавите-членки да мобилизират необходимите ресурси, за да гарантират, че се разработват нови железопътни транспортни проекти и съществуващата инфраструктура се поддържа адекватно;

14.

Отбелязва, че независимостта на управителите на инфраструктура и гарантираните правомощия и ресурси за регулаторните органи са предварително условие за задоволителното таксуване на релсовия достъп; припомня, че тези такси за инфраструктурата следва да се изчисляват по справедлив, прозрачен и последователен начин и да предостави достатъчна видимост за железопътните предприятия;

15.

Изразява своята загриженост относно недостатъчното прилагане на разпоредбите относно таксуването на инфраструктурата, особено липсата на схема за отчитане на ефективността, така че да се подобри ефективността на железопътната мрежа, и на тарифна система, основаваща се на пряката цена на железопътните услуги, както и относно липсата на независимо определяне на инфраструктурните такси от управителя на инфраструктура;

16.

Изразява съжаление, че поради това неприлагане на разпоредбите инфраструктурните такси изглежда не са пряко свързани с цената на железопътните услуги и че железопътният пазар може и да не е в състояние да понесе тези високи такси; отбелязва, че високото равнище на инфраструктурните такси може да попречи на влизането на пазара на оператори, различни от историческия, и че Комисията е получила няколко оплаквания от оператори във връзка с достъпа до терминалите и до железопътните услуги;

17.

Счита, че принципите за таксуване на достъпа до мрежата, приложими за железопътния и за пътния транспорт, следва да се сближават, за да се създаде основа за истинска равнопоставеност между видовете транспорт; подчертава, че подобна равнопоставеност би позволила транспортната система на ЕС да стане по-устойчива и по-ефикасна и би увеличила в максимална степен конкурентоспособността на железопътния транспорт в екологично отношение;

18.

Подчертава, че доброто и цялостно прилагане на този първи железопътен пакет е основно условие за създаването на европейска железопътна мрежа и че за Европейската комисия следва да бъде абсолютен приоритет неговото прилагане да бъде постигнато посредством всички налични правни процедури;

19.

Настоятелно призовава Комисията да предложи преразглеждане на първия железопътен пакет до септември 2010 г.; изисква от Комисията в това преразглеждане да разгледа с предимство проблемите във връзка с независимостта на управителите на инфраструктура и липсата на ресурси и правомощия на регулаторните органи, както и да предложи подходящи принципи за таксуване на достъпа до инфраструктура, които стимулират публичните и частните инвестиции в железопътния сектор;

20.

Счита, че успешното отваряне на пазарите в сектора на железопътния транспорт зависи от пълното прилагане на разпоредбите от първия железопътен пакет; по-нататъшното либерализиране на железопътния пазар не следва да намалява качеството на железопътната транспортна услуга и следва да запазва задълженията за предоставяне на обществена услуга; следва да се прилага принципът на реципрочност до цялостното отваряне на пазарите;

21.

Отправя искане до Комисията да реагира или да даде информация относно исканията в параграфи 3, 5, 10 и 16 в рамките на преработката на първия железопътен пакет или най-късно до края на 2010 г.;

22.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.