31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/120

A.

като има предвид, че основната цел на политиката на сближаване е да се намалят различията в равнището на развитие на различните региони и степента на изоставане на най-необлагодетелстваните региони и острови (включително селските райони), от 2007 г. регламентите за структурните фондове включват задължително насочване на средства за изпълнението на целите от Лисабон за ЕС15, насочване на ресурсите на политиката на сближаване към привлекателността на държавите-членки и регионите, растеж и работни места;

Б.

като има предвид, че, особено по време на настоящата рецесия, политиката на сближаване е един от основните инструменти за подпомагане на растежа, конкурентоспособността и работните места в ЕС поради, наред с другото, стабилния размер на финансиране и прилаганата децентрализирана система на управление и включването на приоритетите за устойчиво развитие на Общността в нейните основни цели;

В.

като има предвид, че две трети от инвестициите на публичния сектор в целия ЕС се осъществяват на регионално и местно равнище, регионалните и местни органи често съсредоточават значителна компетентност по отношение на политиките и са основни участници в изпълнението както на Лисабонската стратегия, така и на бъдещата стратегия „ЕС 2020“;

Г.

като има предвид, че политиката на сближаване и стратегията „ЕС 2020“ следва да бъдат интегрирани, тъй като политиката на сближаване е включена в Договора от Лисабон с оглед укрепване на растежа, конкурентоспособността и заетостта, които представляват ключови цели на стратегията;

Д.

като има предвид, че предложената стратегия „ЕС 2020“, подобно на Лисабонската стратегия, не отразява в достатъчна степен различните равнища на развитие на регионите и държавите-членки и поради това не поставя достатъчен акцент на икономическото сближаване в разширения ЕС,

1.

Отбелязва, че приблизително 228 милиарда евро от отпуснатите средства за програмите за целия седемгодишен период 2007–2013 г. са насочени към приоритетите от Лисабон; подчертава, че като цяло отпуснатите средства, включително в ЕС12, надвишиха предложените проценти;

2.

Отбелязва, че размерът на отпуснатите средства е доста различен според държавите-членки и целите; подчертава, че няма универсална политика за всички области и че подобен опит би довел до липса на отговорност и отъждествяване с която и да било стратегия за растеж и до нейното лошо изпълнение;

3.

Припомня, че още през периода 2000–2006 г., въпреки липсата на механизъм за насочване на средства, връзката между програмите в областта на политиката на сближаване и Лисабонската стратегия беше подкрепена от 10,2 милиарда евро инвестиции в научни изследвания и иновации;

4.

Счита, че първоначалната Лисабонска стратегия, основаваща се единствено на отворения метод на координация, не беше в състояние да постигне целите си в структурно отношение и че единствено в съчетание с политиката на сближаване бяха постигнати реални резултати; подчертава, че тази грешка следва да бъде избегната в предложената стратегия „ЕС 2020“;

5.

Изразява съжаление, че поради закъснялото стартиране на програмите и последващата липса на данни относно разходите, на този етап не може да бъде проверено съответствието между отпуснатите средства за програмите и действителните разходи, нито е възможно да бъде извършена оценка на стабилността на Лисабонските инвестиции, по-специално по отношение на програмирането в не толкова напредналите страни; приветства публикуването на стратегическия доклад на Комисията и настоява за провеждането на междуинституционален дебат на високо равнище въз основа на него, за да се анализира приносът на политиката на сближаване за постигането на целите от Лисабон и да се направи оценка на бъдещите взаимоотношения;

6.

Отправя критика във връзка с липсата на цялостна оценка на въздействието на разходите, свързани с политиката на сближаване, върху регионалното развитие; призовава Комисията да направи оценка на териториалното въздействие на насочването на средства от структурните фондове за изпълнението на Лисабонската стратегия и дали тази система в действителност допринася за балансирано и последователно регионално развитие;

7.

Признава, че една ефективна оценка трябва да се основава на показатели, които дават възможност за сравняване и групиране на данните за различните региони; настоятелно призовава Комисията да направи преди 2012 г. предложение за показатели за оценка, за да предостави инструменти за измерване на въздействието и по отношение на качество и количество, и да извърши необходимите корекции за следващия програмен период;

8.

Изразява съжаление, че докато основните цели на Лисабонската програма първоначално включваха икономически растеж, заетост и социално сближаване, подновяването на стратегията през 2005 г. представи една по-малко амбициозна програма;

9.

Счита, че слабото многостепенно управление е едно от основните ограничения на Лисабонската стратегия, с недостатъчно участие на регионалните и местни органи и гражданското общество в разработването, изпълнението, оповестяването и оценката на стратегията; препоръчва в бъдеще по-голямото им включване на всички етапи;

10.

Подчертава, че в случаите, когато в Лисабонската стратегия е бил прилаган принципът на партньорство, се е повишило чувството за отговорност на местните и регионални органи, както и на икономическите и социални заинтересовани страни, по отношение на целите и е била осигурена по-голяма устойчивост на интервенциите; призовава Комисията по-ефективно да наблюдава прилагането на принципа за партньорство в другите държави-членки;

11.

Отбелязва, че регионите и градовете на Европа, като основни участници в прилагането на Лисабонската стратегия, играят ключова роля в областта на иновациите, научноизследователската и образователна политика; посочва, че те усвояват повече от една трета от всички публични инвестиции в ЕС и все повече концентрират изразходването на средства от структурните фондове за цели, свързани с растежа и работните места;

12.

Изтъква, че по-специално регионалното и местно равнище ще играе особено важна роля като средство за достигане до безбройните икономически и социални участници, живеещи и произвеждащи в Европа, особено малките и средни предприятия (МСП), и за подпомагане на образованието и професионалното обучение, научните изследвания, иновациите и развитието;

13.

Изразява съжаление относно слабото взаимодействие, което беше установено между националните стратегически референтни рамки и националните програми за реформи съгласно стратегията; препоръчва установяването на засилен и редовен диалог на всички равнища, включително на общностно равнище, както и между администрациите, отговорни за политиката на сближаване и Лисабонската стратегия и стратегия „ЕС 2020“, и съответните партньори от наблюдаващата комисия;

14.

Високо оценява досега постигнатите чрез инструментите за финансов инженеринг и сътрудничеството с ЕИБ резултати за подпомагане на иновациите и научните изследвания посредством подлежащи на подновяване форми на финансиране и подчертава необходимостта от заздравяване на връзките между финансовите инструменти на ЕС и тези на ЕИБ; признава техния потенциал за инвестиции и настоява за тяхното укрепване, особено що се отнася до JEREMIE и JESSICA, за да се гарантира по-добра подкрепа за бизнеса и МСП; препоръчва правилата, регулиращи тези инструменти, да се опростят, за да могат да бъдат използвани в по-голяма степен от бенефициентите;

15.

Приветства дебата относно стратегията „ЕС 2020“; подчертава дългосрочния характер на тази стратегия, която има за цел създаването на рамкови условия за стабилен растеж и създаване на работни места в Европа и одобрява определените приоритети; подчертава, че за толкова необходимото за Европа териториално сближаване е необходимо постепенното разработване на подход за многостепенно управление;

16.

Изразява съжаление, че посочената стратегия беше предложена още преди да е приключило преразглеждането на сегашната Лисабонска стратегия; силно препоръчва Комисията да подготви ясна оценка на недостатъците при прилагането на Лисабонската стратегия; подчертава, че съдържащите се в настоящия парламентарен доклад препоръки следва да бъдат включени в окончателния вариант на новата стратегия;

17.

Припомня необходимостта от гарантиране на ефикасна и широкообхватна инфраструктура чрез модернизиране на транспортните системи, въвеждане на разпоредби за транспорт, който не замърсява околната среда, подобряване на достъпа до питейна вода и системи за управление на канализационната мрежа и отпадъците, въвеждане на по-ефективни мерки за управление на околната среда и гарантиране на устойчиво използване на природните ресурси и възобновяемите енергийни източници с оглед на икономическото развитие и по-доброто сближаване;

18.

Препоръчва на ЕС да приеме конкретни разпоредби и да предприеме съответните действия с цел удовлетворяване на специалните потребности на регионите, характеризиращи се със сериозни и постоянни недостатъци, свързани с природни или демографски особености, като крайбрежните региони, островите, планинските масиви, трансграничните и най-отдалечените региони, като се има предвид правното основание за териториално сближаване, което се предвижда в новия Договор от Лисабон;

19.

Високо оценява факта, че социалното измерение е взето предвид в предложението, но подчертава, че икономическият стълб има централна роля по отношение на създаването на работни места и поради това е жизненоважно завършването на свободния, отворен и функциониращ вътрешен пазар, който дава възможност на бизнеса да реагира гъвкаво на макроикономическите тенденции; подчертава, че последната криза показа, че никоя стратегия за растеж не може да пренебрегва целите за социална защита, достъп до услуги, борба с бедността и социалната изолация и създаването на качествени работни места; препоръчва на ЕС да приеме конкретни разпоредби и да предприеме съответните действия с цел задоволяване на специалните потребности на крайбрежните региони, островите, планинските масиви и най-отдалечените региони, като се има предвид правното основание за териториално сближаване, което се предвижда в новия Договор от Лисабон;

20.

Приветства призива за по-устойчиви, интелигентни работни места, но признава, че един нов икономически модел би могъл да доведе до неравномерно разпределение на разходите и ползите между отделните държави-членки и региони и за да се предотврати това, призовава Съюза да поеме отговорност и да определи ключовите области на действие, в които съгласно принципа за субсидиарност намесата на европейско равнище е най-подходяща за постигане на най-добри резултати за всички;

21.

Подчертава, че научните изследвания и иновациите са ключови инструменти за развитието на ЕС и могат да го направят по-конкурентоспособен пред глобалните предизвикателства; счита, че в тези области непрекъснато трябва да се инвестира и че редовно трябва да се прави оценка на постигнатия напредък въз основа на постигнатите резултати; в тази връзка призовава за по-добро сътрудничество между структурните фондове и рамковата програма с цел максимално оползотворяване на финансирането за научни изследвания и иновации в бъдеще, както и за развитието на регионални иновационни клъстери в рамките на и между държавите-членки;

22.

Подчертава, че образованието и обучението са основни предпоставки за развитието на ЕС и могат да го направят по-конкурентоспособен пред глобалните предизвикателства; счита, че следва да се осигурят трайни инвестиции в тази области и че постигнатото в тази област следва да подлежи на редовна оценка;

23.

Признава, че установената структура на целите в структурните политики се оказа успешна през първите години; призовава, с цел надеждност на планирането, за запазване на тази структура, както и за запазване на принципа за споделено управление; признава, че би могла да бъде необходима корекция в съдържанието на целите, за да се адаптират към целите за 2020 г.;

24.

Отбелязва, че в Европа инфраструктурните недостатъци все още се различават значително, което блокира потенциала й за развитие, както и гладкото функциониране на вътрешния пазар; подчертава значението на трансграничното сътрудничество в тази връзка и изразява убеждение, че е необходимо да бъдат създадени истински равни условия в транспортната, енергийна, телекомуникационна и информационната инфраструктура, същите следва да бъдат включени в стратегията и продължават да бъдат жизнено важна част от политиката на сближаване;

25.

Признава, че бюджетът на ЕС трябва да играе централна роля за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“; счита, че поради своята стратегическа насоченост, строги и задължителни изисквания, съобразени със специфичните условия, дейности, наблюдение и техническа помощ, политиката на сближаване е ефективен и ефикасен механизъм за изготвяне на стратегията „ЕС 2020“;

26.

Отбелязва, че по-конкретно по отношение на достъпа до широколентов Интернет, в селските райони са налице големи дефицити, които трябва да бъдат преодолени в съответствие с цифровата програма, за да се окаже подкрепа на устойчивото икономическо развитие на тези райони;

27.

Приветства признаването на ролята на структурните фондове за изпълнението на целите на „ЕС 2020“; подчертава обаче, че политиката на сближаване не е просто източник на стабилни финансови средства, но е и мощен инструмент за икономическото развитие на всички региони в Европа. Нейните основни цели – преодоляване на различията между регионите и въвеждане на истинско икономическо, социално и териториално сближаване в Европа – и принципи – интегриран подход, многостепенно управление и истинско партньорство – са допълнителни ключови елементи за успеха на стратегията и следва изцяло да бъдат координирани с нея;

28.

Подчертава, че ключов елемент на стратегията „ЕС 2020“ трябва да бъде силната и добре финансирана политика на сближаване, която да обхваща всички европейски региони; счита, че тази политика със своя хоризонтален подход е предварително условие за успешното изпълнение на целите на „ЕС 2020“, както и за постигане на социално, икономическо и териториално сближаване в ЕС; отхвърля всички опити за повторно национализиране на политиката на сближаване и настоява регионалното измерение да бъде подкрепено в пълна степен при прегледа на бюджета на ЕС;

29.

Подчертава, че от основно значение за успеха на стратегията „ЕС 2020“ е навременното определяне на механизмите за изпълнение;

30.

Подчертава, че политиката на сближаване не е подчинена на стратегията „ЕС 2020“; изтъква, че докато приоритетите на политиката на сближаване следва да бъдат в унисон с целите на „ЕС 2020“, трябва да има достатъчна гъвкавост за обхващане на регионалните особености и подпомагане на по-слабите региони за преодоляване на техните социално-икономически трудности, неблагоприятни природни условия и намаляване на различията;

31.

Изисква по-добра система за управление в стратегията „ЕС 2020“ в сравнение със Лисабонската стратегия; препоръчва тя да бъде разработена и изпълнена в съответствие с принципа на многостепенното управление, като се използват средства от Кохезионния и структурните фондове, за да се гарантира по-голямо участие на местните и регионални органи и гражданското общество; подчертава, че това участие следва да включва приемането на споразумения за многостепенно управление;

32.

Счита, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да бъде неразделна част от постигането на целта за териториалното сближаване, включено като нова цел в Договора от Лисабон; изразява убеждение, че местните инициативи за трансгранично сътрудничество предлагат потенциал за териториално сближаване, който все още не е използван в достатъчна степен; приканва Комисията да изложи по-подробно ролята на макрорегионите и тематичните стратегии в своите предложения за бъдещите мерки в областта на териториалното сътрудничество;

33.

Изтъква, че едно по-силно териториално измерение на стратегията, което отчита особеностите и различното равнище на развитие на европейските региони, с прякото участие на регионалните и местни органи и партньори, посочени в регламента относно структурните фондове, в планирането и прилагането на съответните програми, ще доведе до по-голямо чувство за отговорност по отношение на нейните цели на всички нива и ще осигури по-добра информираност за целите и резултатите по места; изразява убеждение, че регионите трябва непрекъснато да се подпомагат чрез разработването на иновационни финансови инструменти, така че да бъде запазена тяхната роля за постигане на целите на Лисабонската стратегия;

34.

Подчертава значението на основните познания както на местно, така и на регионално равнище, за целите на стратегията „ЕС 2020“; за тази цел, счита, че е от основно значение да се гарантира обща статистика, както и способност за четене по отношение на показателите както на местно, така и на регионално равнище;

35.

Изтъква ключовата роля на градовете за постигане на целите на „ЕС 2020“; настоятелно призовава при изпълнението на приоритетите на „ЕС 2020“ да бъдат взети предвид техният опит и принос, особено по отношение на изменението на климата, социалната интеграция, демографските промени и инвестициите в устойчиво икономическо развитие, транспорт, управление на водите, здравеопазване, обществена безопасност и т. н.; изразява съгласие с проектозаключенията на Съвета, че регионите следва да вземат участие в бъдещата стратегия за растеж и работни места; като има предвид, че всяка стратегия в тази област следва да се изпълнява в сътрудничество с регионите и градовете, предлага Комисията и Съвета да вземат предвид препоръките на Комитета на регионите относно стратегията „ЕС 2020“;

36.

Очаква Комисията да представи конкретни предложения за създаване на взаимодействие между политиката на сближаване и съществуващите секторни политики съгласно интегриран подход; препоръчва рационализация на целите, инструментите и административните процедури на програмите и хармонизиране на времетраенето на програмите на тези политики;

37.

Счита обаче, че Съюзът следва да продължи да използва като свои основни механизми за финансиране Кохезионния фонд и структурните фондове, които имат добре установени и оперативни методи на прилагане; счита, че не е необходимо създаването на нови отделни тематични фондове за изпълнение на целите на „ЕС 2020“ и счита, че вместо това следва те да бъдат включени в политиките за сближаване и развитие на селските райони;

38.

Препоръчва в бъдещата регулаторна рамка да се приеме опростен подход към използването на структурните фондове; подчертава, че хармонизирането на правилата и процедурите, както и отчитането на примерите за най-добри практики, може да доведе до опростени системи за изпълнение и да насърчи участието на потенциални бенефициенти в съфинансираните от ЕС програми;

39.

Препоръчва на Комисията да направи годишен преглед на приоритетите в стратегията „ЕС 2020“ въз основа на резултатите, получени при нейното изпълнение, и да вземе предвид промените в първоначално предвидените условия и определянето на нови приоритети, тясно обвързани с промените от постоянен характер на местно, регионално и световно равнище;

40.

Призовава Комисията възможно най-скоро да представи пред Парламента структурирана работна програма за изпълнение на стратегията, а в бъдеще и ясни оценки за изпълнение; освен това призовава за ясен работен документ, в който да бъдат изложени отношенията между стратегията и политиката на сближаване;

41.

Счита, че Комитетът на регионите, посредством лисабонската платформа за наблюдение, следва да продължи да извършва наблюдение на напредъка въз основа на бъдещата стратегия „ЕС 2020“, а държавите-членки следва да бъдат приканени да представят структурирани годишни доклади относно постигнатия напредък;

42.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.