22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/84

А.

като има предвид, че Европейският съюз може да постигне целта си за намаляване на емисиите на парникови газове с 20 %, или с 30 % в случай на международно споразумение, за намаляване на използването на първична енергия с 20 % спрямо предвижданите равнища и за постигане на дял от енергията, произвеждан от възобновяеми източници, в размер на най-малко 20 % до 2020 г., единствено ако увеличи усилията си за разработване на набор от достъпни, чисти, ефикасни и устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии;

Б.

като има предвид, че тези технологии могат да бъдат част от решението за успешно справяне с предизвикателствата на изменението на климата, осигуряване на енергийните доставки в ЕС и гарантиране на конкурентоспособността на нашите икономики;

В.

като има предвид, че публичните и частните бюджети за изследвания в областта на енергетиката са се понижили след 80-те години; като има предвид, че настоящият обем на средствата не съответства на размера на предизвикателствата по пътя към устойчива нисковъглеродна енергийна система;

Г.

като има предвид, че финансирането е едно от основните предизвикателства в реализирането на иновации в областта на енергетиката в ЕС;

Д.

като има предвид, че в областта на шестте Европейски индустриални инициативи (ЕИИ) Комисията установи необходимост от публични и частни инвестиции през следващите 10 години в размер на 6 милиарда евро за вятърна енергия, 16 милиарда евро за слънчева енергия, 2 милиарда евро за електроенергийни мрежи, 9 милиарда евро за енергия от биомаса, 13 милиарда евро за улавяне и съхранение на СО2 (CCS), 7 милиарда евро за делене на атомни ядра и 5 милиарда евро за съвместната технологична инициатива (JTI) за горивни клетки и водородно гориво;

Е.

като има предвид, че Стратегическият план за енергийни технологии (SET-Plan) има за цел, както и потенциала, да превърне ЕС в икономика, основана на иновациите, като по този начин създаде стотици хиляди нови качествени работни места през следващото десетилетие и насърчи бързо развиващ се промишлен сектор;

Ж.

като има предвид, че спешно необходимата промяна на енергийната парадигма налага подход на споделяне на риска, при който всички съответни участници, публични и частни, трябва да поемат споделената отговорност, което включва в себе си необходимостта от повече публична финансова помощ, но също така и необходимостта от поемане на по-голяма отговорност за споделянето на по-големи технологични и пазарни рискове от страна на промишлеността, банките и частните инвеститори;

З.

като има предвид, че научните изследвания страдат от хроничен недостиг на финансиране в ЕС;

1.

Приветства Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan), като определящ конкретни действия за научни изследвания в областта на чистите, устойчиви и ефикасни нисковъглеродни енергийни технологии; подчертава потенциала му да превърне ЕС в икономика, основана на иновациите; подчертава също така, че без този нов подход ЕС няма да постигне целите си за 2020 г. в областта на енергетиката и климата;

2.

Признава необходимостта от значително увеличаване на публичните и частните инвестиции в разработването на устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии, с цел ускоряване на разработването, разходо-ефективното внедряване и бързото, широко приложение на тези технологии през следващите 10 години;

3.

Изразява силна увереност, че финансирането, необходимо за прилагане на Стратегическия план за енергийни технологии, може да бъде осигурено единствено ако се предоставят допълнителни публични и частни средства и че Стратегическият план за енергийни технологии е достоен за доверие единствено ако от бюджета на ЕС му бъдат предоставени нови средства;

4.

Призовава публичните и частните заинтересовани лица да предоставят незабавно допълнителни средства за изпълнението на договорените пътни карти, при което основната част от средствата трябва да бъде предоставена от частния сектор при значително увеличаване на дела на публичните инвестиции както на равнище ЕС, така и на национално равнище;

5.

Подчертава, че в светлината на икономическата криза инвестициите в тези нови технологии, които имат най-голям потенциал за създаване на работни места, следва да бъдат приоритет; подчертава, че това ще доведе до създаването на пазари, ще генерира нови потоци от приходи и ще допринесе за развитието на икономиката и конкурентоспособността на ЕС; подчертава, накрая, че това ще укрепи и сигурността на енергийните доставки в ЕС и ще намали неговата енергийна зависимост от ограничен брой енергийни източници, доставчици и маршрути за пренос;

6.

Отново заявява своето искане за осигуряване на адекватно финансиране за подкрепа на чисти, устойчиви и ефикасни нисковъглеродни енергийни технологии, което възлиза на сума в общ размер най-малко на 2 милиарда евро годишно от бюджета на ЕС, в допълнение към 7-ма рамкова програма и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, считано от 2010 г.; в този контекст призовава за спешното изработване от страна на Комисията и държавите-членки на график за финансиране, съдържащ средствата, които те ще заделят, за да се гарантира, че финансовите средства ще бъдат отпускани, считано от 2010 г.;

7.

Освен това призовава Съвета и Комисията да се възползват от дебата относно междинния преглед на настоящата финансова перспектива и от дебата на следващите финансови перспективи, с цел по-добро съгласуване на настоящия и бъдещите бюджети на ЕС с политическите приоритети на ЕС, особено що се отнася до научните изследвания, действията във връзка с климата и сигурността на енергийните доставки;

8.

Счита, че е абсолютно необходимо бързо да бъдат използвани заделените 300 милиона квоти за емисии от резерва за нови участници на Схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), с цел подпомагане на улавянето и съхранението на СО2, както и на новаторски възобновяеми източници на енергия; настоятелно призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да настрои своите критерии за отпускане на кредити към иновативните инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, които имат право на кредитиране;

9.

Припомня на държавите-членки, че считано от 2013 г. постъпленията от търговете в рамките на Схемата на ЕС за търговия с емисии са решаващ източник на финансиране за смекчаване изменението на климата и за внедряването и разработването на устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии;

10.

Призовава за увеличаване на ролята на ЕИБ във финансирането на свързани с енергията проекти, в частност чрез повишаване на целта й за кредитиране в областта на енергетиката, чрез повишаване на капацитета й да предлага банкови гаранции на проекти в енергийния сектор и чрез подобряване на координацията и непрекъснатостта на финансирането за високорискови научноизследователски и развойни проекти в енергийния сектор;

11.

Призовава ЕИБ да отдаде подобаващо предимство при разглеждането на онези проекти, които реалистично ще засилят надеждността на демонстрацията на устойчиви нисковъглеродните технологии (напр. разработването на интелигентни разпределителни мрежи и на мини хидравлични устройства);

12.

Приветства настоящите инициативи като Финансовия инструмент за споделяне на риска (RSFF), „Европейския фонд 2020 г. за енергетика, във връзка с изменението на климата и за инфраструктура“ (Marguerite Fund), рисковия капитал и Финансовия инструмент за бързо растящи и новаторски малки и средни предприятия (GIF), чиято роля като участник във финансирането на инициативите в рамките на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) следва да бъде увеличена и подложена на съответен процес на оценка в рамките на междинен преглед;

13.

Отправя искане към Комисията да представи незабавно и не по-късно от 2011 г., в тясно сътрудничество с ЕИБ, всеобхватно предложение за инструмент за финансиране на проекти за енергия от възобновяеми източници и за енергийна ефективност, както и на развитието на интелигентни разпределителни мрежи;

14.

Подчертава, че капацитетът на научноизследователската база на ЕС трябва да бъде разширен и че допълнителното образование и обучение са от основно значение за осигуряване на броя и качеството на човешките ресурси, които са необходими, за да се извлекат в пълна степен ползите от откриващите се възможности, свързани с новите технологии;

15.

Подчертава необходимостта от създаване на правилните условия и стабилна и благоприятна регулаторна рамка за подкрепа на създаването на публично-частни партньорства, които са предпоставка за прилагането на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) и Европейските индустриални инициативи (ЕИИ);

16.

Призовава Комисията да гарантира, че производителите на технологии могат да подават директно заявления за финансиране в рамките на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan), а не само като участници в консорциуми с енергийни предприятия, какъвто е случаят при програмата за икономическо възстановяване и NER300;

17.

Признава, че МСП са главна движеща сила в разработването на много устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии, в частност по отношение на развитието на енергийни системи, които са децентрализирани в по-голяма степен, и следователно подчертава, че достъпът до публични безвъзмездни средства и кредити, включително финансиране в рамките на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan), трябва да бъде изграден по начин, който улеснява МСП; призовава за МСП да бъде заделен много значителен дял от финансирането на ЕС, което е на разположение в рамките на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan);

18.

Приветства съсредоточаването на вниманието върху финансирането на демонстрационни проекти (голям мащаб); подчертава, обаче, че е необходимо да се предоставят финансови средства и за рискова средносрочна и дългосрочна фундаментална и приложна научноизследователска дейност;

19.

Приканва Европейското сдружение за енергийни научни изследвания (EERA) да организира и приложи съвместни програми за изпълнение на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) чрез развитие на тесни връзки с ЕИИ и да разшири дейността си; изтъква, че ако целта на Европейското сдружение за енергийни научни изследвания (EERA) е да изпълни изцяло своята задача, следва от бюджета на ЕС и от националните бюджети да му бъдат отпуснати средства в достатъчен размер;

20.

Изразява своята загриженост относно факта, че Европейският съвет за научни изследвания (ERC) не е предвидил специални програми в областта на енергетиката, като по този начин демонстрира липсата на нужните инвестиции във фундаменталните научни изследвания;

21.

Приветства инициативата на Европейския технологичен институт (EIT) за създаване на специални Общности за знания и иновации (KIC) в областта на устойчиво развитата енергетика и адаптацията към и смекчаването на изменението на климата;

22.

Приветства предложението, според което новата инициатива „Интелигентни градове“, насочена към енергийната ефективност в европейските градове (в частност градовете, участващи в „Спогодбата на кметовете“ — Covenant of Mayors), да бъде добавена към съществуващите шест ЕИИ, с цел създаване на условия за масово пазарно проникване на енергоефективни технологии и технологии за производство на енергия от възобновяеми източници, както и на интелигентни разпределителни мрежи в градските райони; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да приложат бързо тази нова инициатива, която създава тласък за местната икономика и насърчава социалното сближаване, като включат в пълна степен местните и регионалните органи, които ще играят решаваща роля в насърчаването и използването на устойчивите нисковъглеродни енергийни технологии;

23.

Припомня на Комисията за задълженията й за докладване съгласно регламента за Европейския план за икономическо възстановяване чрез енергийни проекти и инициативата й да представи допълнителни предложения, които биха дали възможност за финансиране на проекти в областта на енергийната ефективност и на възобновяемите енергийни източници, ако останат финансови средства след поканата за представяне на предложения; очаква сумата от 116,19 милиона евро от неизползваните средства да бъдат на разположение за тези проекти;

24.

Приканва Комисията и държавите-членки да продължат да проучват и разпространяват иновативни подходи към градоустройството и застрояването, по-специално интегрираното градоустройство, което отговаря на нуждите от по-голямо социално приобщаване, териториално сближаване и широкообхватно внедряване на устойчивата енергетика и чистия транспорт с цел изграждане на издръжливи градски системи;

25.

настоятелно призовава Комисията да представи допълнителни инициативи, за да бъде използван големият потенциал на други технологични средства, посочени в нейното съобщение относно инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (SET-Plan) от 7 октомври 2009 г., както и на градиентите на солеността и геотермалната енергия; подчертава необходимостта от предоставяне на допълнителни средства от бюджета на ЕС за тяхното финансиране;

26.

Приветства избора на шестте ЕИИ и разработването на технологичните пътни карти за периода 2010—2020 г., които предоставят конкретни цели за превръщане на всяка устойчива нисковъглеродна технология в икономически ефективна технология, и приканва Комисията да започне добре развити ЕИИ, като гарантира, че тяхната структура на управление е лека, небюрократична и прозрачна и че централен общ елемент е редовният контакт с управляващата група на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) и ЕИБ;

27.

Приканва управляващата група на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) да докладва на Европейския парламент веднъж годишно и да предвиди по-широка структура от експертни знания чрез създаването на технически работни групи в областите на интереси, за да включи по-голям брой заинтересовани лица в процеса на обсъждане и вземане на решения;

28.

Приканва Комисията да насърчава международното сътрудничество с други ключови стратегически партньори в развитите страни, страните с бързоразвиваща се икономика и развиващите се страни в областта на разработването, внедряването и разпространението на устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии, особено чрез фондове като GEEREF, който е насочен към проекти с малък мащаб;

29.

Приветства стъпките за насърчаване на сътрудничеството в областта на енергийните технологии, като тази, която беше инициирана от последния състав на Енергийния съвет ЕС—САЩ; в този контекст призовава Енергийния съвет да използва синергията при изпълнение на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan);

30.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават търговията с емисии на въглерод в световен мащаб, за да се създаде стабилна и лоялна конкурентна среда за разработването и внедряването на устойчиви нисковъглеродни технологии;

31.

Отправя искане към Комисията да наблюдава ефективното прилагане на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan), да въведе придружаваща система за оценка за тази цел, да направи оценка на всички пречки пред прилагането на пътните карти и редовно да информира Парламента относно постигнатия напредък при прилагането на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) и неговите пътни карти;

32.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.