21.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 348/15

A.

като има предвид, че е изключително важно рибните запаси да бъдат опазени, за да може секторът на рибарството да доставя риба за обществеността, и хранителното равновесие, както в отделните държави-членки, така и в ЕС като цяло, а също така и основния му принос към социално-икономическото благоденствие на крайбрежните общности, местното развитие, заетостта, запазването и създаването на стопанска дейност във всички посоки, снабдяването с прясна риба и опазването на местните културни традиции,

Б.

като има предвид, че Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. следва системно да бъде използвана като основа за управление на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), по специално разпоредбите й относно международното управление на сектора на рибарството,

В.

като има предвид, че реформата на ОПОР трябва да взема предвид политиката на ЕС в областта на околната среда, залегнала в Договорите, и Декларацията от Бали от декември 2007 г.,

Г.

като има предвид, че Европейският съюз (ЕС) се ръководи от международното право, което съгласно разпоредбите на Договорите и правилата за действие, има задачата по-специално да гарантира икономическо, социално и политическо интегриране на политиките му, включително и на общата политика в областта на рибарството,

Д.

като има предвид, че основната цел на ОПОР, посочена в Регламент (ЕО) № 2371/2002, е да осигури устойчивото развитие и икономическата и социална жизнеспособност на сектора на рибарството и опазването на морските ресурси, което е основна предпоставка за упражняването на риболовна дейност сега и в бъдеще,

Е.

като има предвид, че ОПОР се не изпълни основната си цел и показа, че една прекомерно централизирана политика, ориентирана отгоре-надолу, не работи,

Ж.

като има предвид разнообразието на европейските морета и специфичното естество на флотовете и риболовните практики във всяко от тези морета,

З.

като има предвид, че в резолюцията си от 3 ноември 1976 г., по-специално приложение VII от нея, Съветът предвиди действия за запазване на специфичните потребности на регионите, където местното население е особено зависимо от рибарството и свързаните с него дейности,

И.

като има предвид, че член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета гласи, че ОПОР обхваща опазването, управлението и експлоатацията на живите водни ресурси, аквакултурите, както и преработката и пускането на пазара на рибните продукти и продуктите от аквакултури, при условие че те се извършват на територията на държавите-членки или в териториалните води на Европейската общност, или от риболовни кораби на Общността, или, без да се засяга основната отговорност на държавата-членка, под чийто флаг плават съответните кораби, от граждани на държавите-членки,

Й.

като има предвид, че уловът на 88 % от запасите на Общността надхвърля MSY и 30 % от тези запаси са извън безопасните биологически граници, което има тежки последствия за жизнеспособността на промишлеността,

К.

като има предвид, че прилагането на ОПОР е в пряко взаимодействие с обширни области като опазването на околната среда, изменението на климата, безопасността, общественото здраве, защитата на потребителите и регионалното развитие, вътрешна и международна търговия, отношения с трети държави и сътрудничество за развитие, и като има предвид, че е от съществено значение да се осигури правилна и точна хармонизация между всички тези области, като същевременно напълно се зачита принципът на субсидиарност,

Л.

като има предвид, че с съответствие с Директива 2008/56/ЕО държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки за постигане или запазване на добро състояние на средата в морските води на Европейския съюз най-късно до 2020 г., което ще изисква регулирането на риболовните дейности в рамките на ОПОР,

М.

като има предвид, че съществува явно несъответствие в равнището на доходите на лица, живеещи от риболов, в сравнение с други части от населението; като има предвид, че е необходимо да се гарантира справедлив стандарт на живот на първата категория, по-специално като се увеличат личните им доходи,

Н.

като има предвид, че настоящото геополитическо, икономическо и социално положение и изработването на стратегия и план за действие за опазване и устойчиво развитие на океаните и моретата в Европа и в света (интегрирана морска политика – ИМП), оправдава нашия ангажимент за създаване на устойчива в екологично и социално-икономическо отношение ОПОР, с оглед на което са засилени правомощията на Европейския парламент в процеса на вземане на решения по отношение на ОПОР, както предвижда Договорът от Лисабон,

О.

като има предвид, че риболовът е една от най-важните дейности, които използват морето и неговите ресурси, и поради това следва да бъде разглеждан като основна част от управлението на интегрираната морска политика,

П.

като има предвид, че междуправителствената експертна група по изменението на климата, която обединява експерти от цял свят, направи оценка на въздействието на изменението на климата и заключи, че много екосистеми са застрашени вследствие на безпрецедентно съчетание на фактори и нарушения, свързани с изменението на климата,

Р.

като има предвид, че първичното законодателство на ЕС и от неотдавна ДФЕС отчитат естеството на засягащите най-отдалечените райони ограничения, които поради своя постоянен и повсеместен характер и съвместно присъствие отличават тези региони от останалите региони на Съюза с неблагоприятно от географска гледна точка положение и/или проблеми, свързани с населението,

С.

като има предвид, че с цел да бъде по-обхватна и ефективна, ОПОР следва да бъде организирана така, че да възприеме мултидисциплинарен подход за включване на всички групи, свързани пряко или непряко със сектора, като например рибари търговци и любители рибари, производители на аквакултури, преработвателен сектор, търговци на дребно, притежатели на кораби, представители на тези групи, гражданското общество (включително НПО, действащи в областта на околната среда и развитието), научната общественост и институционалните участници,

Т.

като има предвид, че новата реформа на ОПОР следва да привежда политиката в областта на рибарството в по-голямо съответствие с правилата на единния пазар,

У.

като има предвид, че след преразглеждането на ОПОР през 2002 г. беше постигнат известен напредък, но че все още съществуват сериозни проблеми, свързани със свръхкапацитета на флота и недостига на някои рибни ресурси; тези проблеми се проявяват в различна степен в различните региони и се изострят през последните години, като водят до сериозни отрицателни последици за нецелеви видове и за морската среда изобщо, и оставят екосистемите в лошо състояние,

Ф.

като има предвид, че проблеми като свръхкапацитет на флота и недостиг на рибни ресурси не следва да бъдат разглеждани като ендемични или универсални, при положение че съществуват огромни различия между отделните флотове и рибни стопанства, и като има предвид, че следва да бъдат разработени и прилагани решения на тези проблеми по начин, който отчита големите регионални различия в ЕС,

Х.

като има предвид, че нашите морета могат да поддържат по-големи количества риба, отколкото съществуват понастоящем, и като има предвид, че, ако на запасите се позволи да се възстановят, могат да се установят ограничения, които да позволят улов на значително по-големи количества риба, като същевременно се запазва устойчивостта,

Ц.

като има предвид, че степента на изхвърляне на улова е недопустимо висока и в извънредни случаи според рибарите представляват до 80 % от улова им,

Ч.

като има предвид, че политиката на опазване и управление беше най-големият неуспех на ОПОР и не е изменяна или актуализирана от създаването й; като има предвид, че следователно е необходимо вниманието да се насочи към създаване на нов модел за опазване и управление на рибарството,

Ш.

като има предвид, че по силата на ангажименти, поети на международни форуми, Европейският съюз посочи управлението чрез максималния устойчив улов (MSY), предпазния подход и екосистемния подход за цели на своята политика в областта на рибарството,

Щ.

като има предвид, че поддържането на модерни, конкурентоспособни, екологосъобразни и безопасни риболовни флотове не е несъвместимо с намаляването на риболовния капацитет, което в действителност беше осъществено в различна степен от редица държави-членки, въз основа на надеждни научни изследвания, с цел привеждането на този капацитет в по-голямо съответствие с наличността на ресурси; като има предвид, че заинтересованите страни винаги са препоръчвали мерки, които няма да отслабят сектора, а ще имат положително и постепенно въздействие, като например усилия за увеличаване на рибната биомаса, намаляване на броя на дните за риболов, създаване на зони за биологическо опазване, и осъвременяване на дребномащабното рибарство,

АА.

като има предвид, че риболовът е една от стопанските дейности, които са най-силно засегнати от изчерпването на рибни запаси, причинено от лошото здравословно състояние на морските екосистеми, и като има предвид, че неговата бъдеща устойчивост ще зависи от способността тази тенденция да се преобърне, като се възстанови здравето и равновесието на морската екосистема като цяло; като има предвид, че самият сектор трябва да допринася за усилията за възстановяване на равновесието, което ще позволи бъдеща устойчивост и ще гарантира повишена жизнеспособност в средносрочен и дългосрочен план,

АБ.

като има предвид, че риболовът е от съществено значение за препитанието на много крайбрежни общности, които са ангажирани с тази дейност от няколко поколения насам и следователно са допринесли за икономическата и социалната динамика на въпросните региони и за културното наследство на ЕС, и като има предвид, че политиката в областта на рибарството трябва да бъде разработена така, че да защитава препитанието във всички традиционни рибарски райони в Европа, като се зачитат историческите права,

АВ.

като има предвид, че историческите права преди са били защищавани от принципа на относителна стабилност и че независимо от вида на бъдещите режими за управление, предимствата за крайбрежните общности, формирани в резултат от относителната стабилност, трябва да останат за тези общности,

АГ.

като има предвид, че дребномащабният риболовен флот и областите, които силно зависят от риболова, изискват различно третиране и по-голяма социално-икономическа подкрепа в рамките на новата ОПОР,

АД.

като има предвид, че въпреки че са слабо представени в подсектора улов, жените са важна група с оглед на основната роля, която имат, в области, пряко свързани с ОПОР, като например аквакултури, преработване, маркетинг, научно-изследователска дейност, стопанско управление, обучение и морска безопасност,

АЕ.

като има предвид, че, както вече беше признато в селскостопанския сектор, жените също страдат от неравенства в сектора на рибарството под формата на по-ниско заплащане (или изобщо никакво заплащане), по-малко социални помощи и в някои случаи, пречки пред цялостното им участие в управителните органи на някои общности или сдружения,

АЖ.

като има предвид, че продуктите от рибарството и аквакултурите са важен и все по-използван източник на висококачествени протеини и здравословни мазнини, които са съществено важни за хранителните нужди на ЕС,

АЗ.

като има предвид, че риболовният флот и секторът на рибарството на Общността са източник на висококачествена храна и имат съществено значение за заетостта, социалното сближаване и социалната динамика в крайбрежните, отдалечените и най-отдалечените региони и острови на ЕС,

АИ.

като има предвид, че пускането на пазара на рибни продукти, притежаващи официално признат сертификат за качество на храната, от момента на улавяне до пускането на пазара, като се премине през подобряване или преработване (в зависимост от съответната промишленост), следва да се основава на критерии за устойчивост на околната среда и следва да допринася за по-голямата осведоменост по въпросите на устойчивото рибарство, както сред производителите, така и сред потребителите,

АЙ.

като има предвид, че ФАО извърши значителна работа в областта на екологичното етикетиране на рибни продукти и продукти от аквакултури, и като има предвид, че през март 2005 г. комисията на ФАО по рибно стопанство състави насоки по този въпрос, които следва да бъдат разгледани от Европейската комисия,

АК.

като има предвид, че дейността за насърчаване на устойчивото развитие на даден район следва да повишава взаимодействието между неговите естествени компоненти, свързани с околната среда, и човешките компоненти, както и да повишава качеството на живот на крайбрежните му общности; като има предвид, че политиката в областта на рибарството трябва да води началото си от приемането на взаимната зависимост между благоденствието на тези общности и устойчивостта на екосистемите, от които те са неделима част,

АЛ.

като има предвид, че дребномащабните флотове и по-големите флотове от промишлено естество имат много различни характерни особености и проблеми, които не могат да бъдат поставени в еднакъв модел, и следователно към тях трябва да се подхожда по различен начин,

АМ.

като има предвид, че понастоящем принципно се приема, че съществуват известен брой инструменти, позволяващи различен подход на управление на рибарството, които успешно могат да допълват съществуващите системи и да имат значителна роля в общностното управление на сектора,

АН.

като има предвид, че някои държави-членки вече са въвели собствени схеми, като например кредитни схеми за съхраняване, насочени към насърчаване на положително новаторство в промишлеността, и като има предвид, че подобни действия, предприети на равнището на държавите-членки, могат да бъдат приспособени, с цел отчитане на местните условия в сътрудничеството със заинтересованите страни;

АО.

като има предвид, че изследването на моделите на управление в областта на рибарството следва да бъде предмет на внимателно обмисляне, като се вземат предвид различните икономически, социални и свързани с рибарството обстоятелства в различните държави-членки, без да се пренебрегва ролята на субсидиарността с оглед гарантиране на балансирано глобално управление на ресурсите и насърчаване на пропорционален достъп за различните флотове,

АП.

като има предвид, че дейността на рибната промишленост е концентрирана най-вече в несигурни от икономическа гледна точка региони, като по-голямата част от тях са региони, включени в цел 1, и като има предвид, че кризисното положение в промишлеността има дълбоко въздействие върху икономическото и социално сближаване на тези региони,

АР.

като има предвид, че стойността на морските зони резервати като ефективен инструмент за опазване на морските екосистеми и осигуряване на ползи от управлението на рибарството е широко призната, при положение, че установяването им и опазването им отговарят на известен брой минимални стандарти,

АС.

като има предвид, че следва да се обърне възможно най-голямо внимание на стратегическото значение на аквакултурите и развитието им на равнището на Общността, както в социално-икономическо и екологично отношение, така и във връзка с продоволствената сигурност; като има предвид обаче, че промишлеността трябва да избягва щетите върху местната морска среда или изчерпването на естествени запаси, по-специално дребни пелагични видове, ловени като храна за много видове в аквакултурите,

АТ.

като има предвид, че дейностите, свързани с лов на миди и ракообразни, са неделима част от сектора, и са от съществено значение в някои крайбрежни области, и че в повечето случаи те се извършват от жени; като има предвид, че тези дейности следва напълно да бъдат включени в обхвата на новата ОПОР,

АУ.

като има предвид, че ще е необходимо ЕС да координира политиката на развитие и ОПОР и да отдели повече човешки, технически и бюджетни ресурси за сектора на рибарството в контекста на своята политика на сътрудничество за развитие с трети страни,

АФ.

като има предвид, че регионалните организации за управление на рибарството и споразуменията за партньорство в областта на рибарството следва да играят съществена и все по-голяма роля в използването и устойчивата експлоатация на рибни ресурси във водите на Общността и в международни води, макар че няколко скорошни прегледи на работата на регионалните организации за управление на рибарството показаха сериозни недостатъци във функционирането им и накараха Общото събрание на ООН да призове за спешни мерки за подобряване на работата им,

АХ.

като има предвид, че регионалните органи за управление следва да имат съществена и важна роля при използването и устойчивото експлоатиране на рибарството в рамките на собствените води на Общността, позволявайки управленските решения да бъдат вземани на най-подходящо равнище с участието на съответните заинтересовани страни,

АЦ.

като има предвид, че външната политика на ОПОР е съществена за гарантиране на доставките за промишлеността и потребителите, при положение че над една трета от общностната продукция идва от международни риболовни райони и води от изключителните икономически зони (ИИЗ) на трети държави,

АЧ.

като има предвид, че незаконният, недекларираният и нерегулираният риболов представлява една от най-сериозните заплахи за устойчивата експлоатация на живи водни ресурси, което излага на опасност самата основа на ОПОР, както и международните усилия за насърчаване на по-добро управление на океаните, и като има предвид, че целта на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността, който скоро ще започне да се прилага, е да насърчи допълнително контрола на управлението и координацията,

АШ.

като има предвид, че 60 % от рибата, която се консумира в рамките на Европейския съюз, е уловена извън водите на ЕС, като съотношението е толкова голямо, защото ОПОР не успява да поддържа равнищата на рибни запаси, необходими, за да се отговори на търсенето от страна на гражданите на ЕС,

АЩ.

като има предвид, че Комисията вече призна, че на пазара на Общността са влезли продукти, които не са в съответствие с минималните размери, определени за ЕС, именно поради неприлагането на правилата за пускане на пазара на замразени продукти,

БА.

като има предвид, че понастоящем много от работните места в сектора на рибарството са заети от работници от трети държави, тъй като тази работа става все по-малко привлекателна за младите хора от Общността,

ББ.

като има предвид, че острият спад при цените на повечето рибни видове през последните години имаше много отрицателно въздействие върху доходите на производителите, като същевременно производствените разходи на тези производители се увеличиха, но те не могат да отразят това при първоначалните продажни цени,

БВ.

като има предвид, че пазарните структури за рибни продукти се промениха и от положение на приемливо равновесие между производители и купувачи преминаха към положение, което може все повече да се окачестви като олигополно от последните, в резултат на концентрацията на дистрибуторските и свързаните с продажбите вериги,

БГ.

като има предвид, че голяма част от износа от трети държави създава сериозен проблем за конкурентоспособността на общностния сектор, тъй като не спазва стандартите и системите за контрол, прилагани по отношение на производителите и потребителите от Общността, което води до увеличаване на производствените разходи на производителите от Общността,

БД.

като има предвид, че тенденцията към понижаване на цените в дългосрочен план не е в полза и на потребителите,

1.

Приветства инициативата на Комисията да представи Зелена книга, която създава основата за процедура на консултация и основно обсъждане на ограниченията и предизвикателствата, пред които е изправена настоящата ОПОР, с оглед на нейната неотложна и задълбочена реформа; призовава също така гледната точка на заинтересованите страни да бъде взета предвид;

2.

Счита, че настоящата реформа е изключително важна за бъдещето на европейската рибна промишленост и че неуспехът да бъде приета и осъществена радикална реформа би довел до изчезването както на рибата, така и на рибната промишленост до момента на следващата реформа;

3.

Изразява съгласие със Зелената книга относно това, че икономическата и социалната устойчивост изискват продуктивни рибни запаси и функциониращи морски екосистеми, като екологичната устойчивост е основна предпоставка за икономическото и социалното бъдеще на европейския риболов;

4.

Приветства също така двата основни принципа, определени от Комисията с оглед на ефективна и успешна реформа на ОПОР, и по-специално необходимостта от даване на повече отговорност на сектора, основана на установяването на благоприятни условия за добра риболовна практика, адаптиране на моделите и предоставяне на дългосрочни модели на управление на рибарството с цел създаване на инструменти, допълващи и подобряващи традиционната единна система на общ допустим улов (ОДУ) и настоящите квоти и предоставящи отговор на проблемите, произтичащи от свръхкапацитета на риболовния флот;

5.

Приветства анализа на Комисията относно петте структурни недостатъка на съществуващата ОПОР и изразява съгласие със становището й, че пет аспекта трябва да бъдат от особена важност за реформата, а именно: дълбоко вкорененият проблем със свръхкапацитета на флота; неточните политически цели, водещи до недостатъчни насоки за решенията и прилагането; система за вземане на решения, която поставя ударението в краткосрочен план; рамка, която не предвижда достатъчно отговорности за сектора; липса на политическа воля за осигуряване на съответствие и слабо спазване на разпоредбите от страна на сектора;

6.

Приветства признаването на необходимостта от прилагане на по-опростена рамка с цел гарантиране на най-благоприятния резултат от действията и следователно подчертава значението от увеличаване на усилията в тази насока;

7.

Отново потвърждава, че основната цел на ОПОР следва да бъде гарантиране на бъдещето както на рибните ресурси, така и на рибарите, като се осигури възстановяване на рибните популации и възвръщане на икономическата жизнеспособност на сектора;

8.

Отново потвърждава, че ОПОР трябва да гарантира дългосрочната устойчивост на рибарството, за да може промишлеността да спомогне за запазването на социално-икономическата жизнеспособност на крайбрежните общности, гарантирането на доставките на риба за обществеността и продоволствената сигурност и независимост и подобряването на условията на живот на рибарите, като по този начин се осигурява устойчиво развитие на крайбрежните области, които зависят най-силно от риболова;

9.

Счита, че управлението на рибарството трябва да бъде проектирано така, че да се минимализира въздействието на риболовната дейност върху свързани и зависещи видове и че по-важните решения следва да бъдат предшествани от оценка на въздействието върху околната среда, както при повечето други промишлености;

10.

Подчертава, че настоящата ОПОР е една от най-интегрираните политики на Общността, която дава на Общността широки правомощия и следователно отговорности за управлението и опазването на морските ресурси, и призовава заинтересованите страни да бъдат включени в по-голяма степен;

11.

Подчертава, че въпреки че беше реформирана в значителна степен през 2002 г., 27 години след създаването си, ОПОР е изправена пред сериозни проблеми в определени сектори на рибарството, чиито основни характерни черти са прекомерен риболов, свръхкапацитет при някои части на флота, който е необходимо да бъде точно определен, енергийна неефективност и разхищение, липса на надеждни научни изследвания за рибните запаси, както и други фактори като икономически и социален упадък, който понастоящем засяга сектора, глобализация на пазара на продуктите от рибарството и аквакултурите, последиците от изменението на климата и постепенното изчерпване на ресурсите, причинено от лошото здравословно състояние на морските екосистеми;

12.

Счита, че всяка политика в областта на рибарството следва да отчита множеството измерения – социално, екологично и икономическо, което налага интегриран и балансиран подход, несъвместим с идеята, която създава йерархия сред тях съобразно a priori определяне на приоритетите;

13.

Подчертава, че запазването на жизнеспособността на риболова, който е една стратегическа промишленост, и риболовните общности, и съхраняването на устойчивостта на морските екосистеми не са несъвместими цели;

14.

Счита, че проблеми като прекомерен улов, свръхкапацитет, свръхинвестиране и разхищение не следва да бъдат смятани за ендемични или универсални, а по-скоро, за проблеми, специфични за отделни флотове и сектори на рибарството и, че те следва да бъдат решени по начин, който признава тези специфики;

15.

Изтъква, че в предходните си мандати Парламентът е обърнал внимание на факта, че правилата на ОПОР не са били спазвани в достатъчна степен от всички оператори и многократно е призовавал компетентните органи в ЕС и във всички държави-членки да подобрят контрола, да хармонизират критериите за инспекция и санкции и системите за докладване на улова, да гарантират прозрачност на данните от инспекциите и да засилят общностните системи за инспекция, за да се създаде култура на спазване, като се включат основните заинтересовани страни и като им се дадат по-големи отговорности;

16.

Отбелязва, че новият регламент относно контрола съдържа редица мерки, които търпят критика във връзка със своя успех и разходна ефективност в контекста на реформата на ОПОР;

17.

Подчертава, че много от проблемите пред ОПОР се дължат на неприлагането на принципите за доброто управление;

18.

Подчертава, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Парламентът вече не е само орган, с който се извършва консултация, а ще стане съзаконодател по отношение на сектора на рибарството, като споделя правомощията си в процеса на вземане на решение със Съвета, освен при определянето на ОДУ и квоти;

19.

Посочва, че регионалните организации за управление на рибарството и споразуменията за сътрудничество в областта на рибарството следва да имат съществена роля в управлението и прилагането на добра риболовна практика в рамките на съответните им области на компетентност и приложни полета и че позицията на ЕС следва да бъде да се насърчават възможно най-високи стандарти на опазване и управление на рибарството;

20.

Счита, че следва да се създадат регионални органи за управление в териториалните води на ЕС, включващи държавите-членки и съответните заинтересовани страни, които да играят ключова роля при управлението и прилагането на добра риболовна практика в рамките на съответните правомощия на ЕС;

21.

Подчертава, че процесът на реформиране на ОПОР следва да бъде приключен в началото на 2011 г., за да се гарантира, че е надлежно отчетен при разискванията на предстоящата финансова рамка на ЕС и че реформираната ОПОР се прилага в пълна степен;

22.

Подчертава, че научните познания и практическите технически научни изследвания за нуждите на сектора следва да бъдат взети предвид, за да се минимализират неблагоприятните въздействия върху морските екосистеми и че трябва да бъде създадена и постепенно усъвършенствана политика за опазването и устойчивото управление на рибните ресурси, с участието и ангажирането на готовите да сътрудничат научни изследователи на сектора като наблюдатели и пълноправни представители в регионалните консултативни съвети; подчертава, освен това, че всяка липса на точни научни данни за рибарството и морските екосистеми не следва да възпрепятства приемането на предпазен подход съгласно новата обща политика в областта на рибарството;

23.

Изтъква, че независимо от степента на сложност на някои процедури за промяна на моделите на управление в областта на рибарството и затрудненията, по специално от правно естество, които могат да възникнат по време на този процес, те не са непреодолими, както показва успешното прилагане на други модели на управление в други части на света; призовава Комисията да проучи внимателно дали е възможно да бъдат въведени нови модели на управление, които да допълнят съществуващите модели за управление на рибарството;

24.

Обръща внимание на факта, че въпреки взетите мерки за извеждане на кораби от експлоатация, свръхкапацитетът остава сериозен проблем и някои части от европейския флот, особено дребномащабния флот, не са обновени в достатъчна степен и все още съществуват плавателни съдове, които са морално остарели или много стари и които е необходимо да бъдат модернизирани или подменени, за да се гарантира по-голяма сигурност на борда и по-малко въздействие върху околната среда, без да се увеличава риболовният капацитет;

25.

Подчертава значението на сдруженията на рибари, организациите на производители и други асоциации в сектора за гладкото функциониране и развитие на сектора;

26.

Подчертава, че успехът на устойчивите аквакултури ще зависи от среда, благоприятна за предприятията на национално и/или местно равнище и че държавите-членки и регионалните органи следва да могат да разчитат на подходяща общностна рамка за хармоничното развитие на сектора и за реализиране на пълното му богатство и пълния му потенциал за създаване на работни места, която рамка да дава преимущество на рибарите, чиято дейност се намира в упадък;

27.

Подчертава, че прирастът на населението в Европейския съюз и неговите бъдещи разширявания, както и факторите, свързани с изменението на климата, могат да имат значително въздействие върху сегашната структура на управление на риболова и рибните стопанства;

28.

Констатира с учудване, че ключовата роля на риболовните пристанища в сектора на рибарството не се споменава в Зелената книга, като се има предвид, че пристанищата са основни участници при съоръженията за разтоварване, съхранение и дистрибуция на риба; призовава следователно Комисията да подчертае ролята на пристанищата в сектора на рибарството с оглед на промените, създали потребност от усъвършенстване на инфраструктурата; счита освен това, че риболовните пристанища на Европа ще могат да допринесат в бъдеще за разработването и предлагането на системи за сертифициране и за по-доброто проследяване на произхода на улова;

29.

Подчертава, че пълното включване на жените в дейностите в сектора на равни начала с мъжете е основна цел, която следва да бъде отразена във всички политики и мерки, изготвяни и приемани по отношение на сектора;

30.

Потвърждава отново, че риболовът е жизненоважна дейност не само по отношение на храната, но и в социално, развлекателно и културно отношение, и че в много от крайбрежните райони на Европа то представлява основният, а в някои случаи единственият, източник на прехрана за много семейства, които зависят пряко или косвено от рибарството, което подпомага съживяването на крайбрежията и сплотяването на социално-икономическата среда заедно с други морски дейности;

31.

Счита за необходимо да оцени и уважи ролята на жените в рибарството и в устойчивото развитие на риболовните зони; призовава държавите-членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че помагащите съпрузи получават равнище на закрила, което е най-малкото равно на това на самостоятелно заетото лице и при същите условия, които се прилагат за последното, включително по отношение на достъпа до професията и правото на риболов; призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с цел насърчаване и включване на принципите за равни възможности на различни етапи от осъществяването на Европейския фонд за рибарство (включително етапите на съставяне, изпълнение, мониторинг и оценка), както е предвидено в член 11 от Регламент (ЕО) №1198/2006;

32.

Призовава настоятелно Комисията да гарантира, че най-уязвимите групи в сектора на рибарството, особено работещите жени, жените рибари и жените, заети с улов на миди и ракообразни, не са в необлагодетелствано положение когато се разпределят правата на достъп до ресурси, като насърчава тяхното участие в регионалните консултативни съвети;

33.

Подкрепя становището, че бъдещите съпътстващи финансови мерки следва да вземат предвид новите цели на ОПОР; счита в тази връзка, че финансовите ресурси, които предстои да бъдат договорени в рамката на новата многогодишна финансова рамка за 2014 – 2020 г. следва да включват увеличен бюджет за ОПОР, който ще създаде финансовите условия, необходими за пълното изпълнение и практическо развитие на приетите насоки за реформа; подчертава, че Общата политика в областта на рибарството предполага справедливо общностно финансиране, целящо да гарантира, че водните ресурси се експлоатират по начин, който запазва устойчивостта в икономическо, екологично и социално отношение; отхвърля всеки опит за повторно национализиране на разходите на ОПОР;

34.

Счита, че последователните намалявания на общностна подкрепа за сектора, предвидени с настоящата многогодишна финансова рамка 2007–2013 г., по-специално намаляването на отпуснати суми за Европейския фонд за рибарство и общата организация на пазара, са сред факторите, които са допринесли за влошаването на положението в сектора;

35.

Подчертава, че принципът на сближаване при разпределянето на структурни и кохезионни фондове, включително ЕФР, следва да бъде запазен в съответствие с принципа на солидарност и икономическо и социално сближаване;

36.

Счита, че е необходимо да се установи преходен период, така че настоящата реформа на ОПОР да може да бъде хармонизирана по подходящ начин с настоящата рамка на тази обща политика;

37.

Счита, че ангажиментите на ОПОР за обрат на икономическите и социалните последствия от намалените възможности за риболов, както и от високите равнища на замърсяване и по-силната международна конкуренция трябва да бъдат съвместими с дългосрочната устойчивост на сектора;

38.

Подкрепя становището, че ОПОР следва да възприеме екосистемен подход, който следва да бъде взет предвид в еднаква степен във всички провеждани икономически дейности, които имат въздействие върху морската среда, като се набляга на интегрираното управление на бреговите ивици, където се намират комплексни екосистеми и където трябва да се постигне деликатно екологично равновесие между интересите в областта на околната среда, икономическите, социалните, развлекателните и културните интереси; призовава Комисията във връзка с това да гарантира, че реформата на ОПОР включва мерките, приети за борба с изменението на климата и предвижда адекватно финансиране за изпълнението на тези мерки;

39.

Подкрепя становището, че реформата на ОПОР трябва да продължи да съблюдава принципа на предпазните мерки, определен в Кодекса за поведение за отговорно рибарство и в Споразумението от Ню Йорк, така че да предотвратява всички рискове за оцеляването и/или устойчивостта на видовете в бъдеще;

40.

Счита, че на местните рибарски общности следва винаги да бъде осигурен приоритетен достъп до рибни запаси, въпреки че правата на достъп следва да се основават на актуализирани критерии оттук нататък, а не единствено на критерия за традиционния обем на улова, както и че постепенно следва да се въведат критерии, свързани с околната среда и социални критерии за определяне на това кой има право да лови риба и че тези критерии следва да включват селективността на риболовните съоръжения и произтичащия от това страничен улов и изхвърляне на улов, смущаването на морските местообитания, приноса към местната икономика, потреблението на енергия и емисиите на СО2, качеството на крайния продукт, създадената заетост и спазването на правилата на ОПОР, и че следва да се даде предимство на риболова за целите на консумация от човека; изразява убеждение, че използването на подобни критерии би могло да създаде импулс, който да доведе до подобрени риболовни практики и до по-устойчива в социално и икономическо отношение, както и от гледна точка на околната среда, риболовна индустрия;

41.

Счита, че историческите права преди са били защитавани от принципа на относителна стабилност и че всеки нов режим на управление трябва да запази за крайбрежните общности предимствата, произтекли от относителната стабилност;

42.

Счита, че изхвърлянето на риба представлява неустойчива риболовна практика, която следва постепенно да отпадне и че това следва да се постигне чрез създаване както на позитивни, така и на негативни стимули за рибарите да подобрят селективността; счита, че ако в рамките на подходящ срок стимулите не намалят изхвърлянето на риба, следва да се приложи забрана за изхвърляне;

43.

Подкрепя становището, че гореспоменатата дългосрочна устойчивост на сектора, възприемането на екосистемен подход, прилагането на принципа на предпазните мерки и изборът на подходящи съоръжения ще бъдат възможни единствено в контекста на децентрализирана политика в областта на рибарството, като решенията се вземат на базата на това какво е най-подходящо според ситуациите в различните области на рибарството и отделните морски райони;

44.

Счита за необходимо да гарантира ефективна защита за крайбрежните райони, които са силно чувствителни по отношение на околната среда (тъй като са основни места за развъждане и размножаване на биологични ресурси);

45.

Призовава настоятелно Комисията да направи оценка на въздействието, което изпълнението на мерките, приети за борба с изменението на климата, може да окаже върху рибарството и морската среда;

46.

Изразява становището, че трябва да се извърши сравнение между един всеобхватен преглед на флота и наличните за улавяне рибни ресурси, за да се определи кои флотове са в равновесие с ресурсите и кои трябва да се намалят и с колко, както се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 2371/2002;

47.

Подчертава, че, както се посочва в новия Регламент за контрола, приет на 20 ноември 2009 г. (Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета, член 55, параграф 1), държавите-членки „гарантират, че любителският риболов на тяхна територия и във водите на Общността се извършва по начин, съответстващ на целите и правилата на общата политика в областта на рибарството“;

48.

Призовава настоятелно Комисията да разгледа социалните последствия и сериозните вреди върху рибарството, нанасяни от някои рибоядни хищници, например прекомерните популации на тюлени и корморани;

49.

Насочва вниманието към необходимостта от по-големи инвестиции на национално и европейско равнище в практическите научноизследователски и научни познания в областта на рибарството, с цел да се насърчават колективните научноизследователски организации, чиито компетентност и опит нараснаха през последните години, и към необходимостта секторът на рибарството да бъде по-ефективно включен в тематичните области, обхванати от рамковите програми за насърчаване на научноизследователската дейност; подчертава, че е необходима координация на европейско равнище на научните изследвания и познанията по отношение на рибарството; счита, че е от съществено значение да се намалят несигурните елементи в научните оценки и да се генерират и включват подходящи социални и икономически данни в тези оценки; изразява становището, че следва да се прилага включването на информация от заинтересованите страни в оценките; подчертава, че новият екосистемен подход ще включва мултидисциплинарни изследвания;

50.

Подчертава, че научните изследвания в областта на рибарството са съществен инструмент за управлението на рибарството, който е необходим за определянето на факторите, които въздействат върху развитието на ресурсите в областта на рибарството, за извършването на количествена оценка и за разработването на модели, даващи възможност за прогнозиране на тяхното развитие, както и за подобряването на риболовните съоръжения, плавателни съдове и условия за работа и безопасност за рибарите, в съчетание с техните знания и опит;

51.

Изтъква, че научните изследвания следва да вземат предвид социалните и икономическите компоненти на риболовната дейност, както и аспектите, свързани с околната среда; счита за изключително важно да се оцени въздействието на различните системи/инструменти за управление на рибарството върху заетостта и приходите в рибарските общности;

52.

Подчертава необходимостта да се предоставят подходящи условия на труд, достойни права и възнаграждение за изследователите и техническите експерти, участващи в научните изследвания в областта на рибарството;

53.

Счита, че следва в нарастваща степен да се използват приложимите за сектора информационни технологии и компютъризирани системи за събиране и трансфер на данни както за регионалните и национални администрации, така и за професионалните организации и организациите на производители, като по този начин информацията става по-достъпна и прозрачна;

54.

Счита, че задължителното използване на нови технологии на борда на риболовните съдове (за целите на инспектирането и контрола на рибарството) следва да се въведе постъпателно и с преходен период, за да се улесни адаптирането на сектора;

55.

Признава, че целевите и нецелевите видове като риби, акули, костенурки и птици, морски бозайници и т.н. са сетивни същества и призовава Комисията да отпусне подкрепа за разработване на методи за улавяне и умъртвяване, които намаляват ненужното страдание на морската фауна;

56.

Изтъква, че реформата на ОПОР трябва да взема предвид факта, че ЕС е решил, че експлоатацията на рибни запаси следва да бъде управлявана с оглед постигането на целта за максимален устойчив улов, който се разбира по-скоро като горна граница на равнището на експлоатация отколкото като цел, но подчертава, че това трябва да се съчетава с многовидов подход, който взема предвид положението по отношение на всички видове, засегнати в даден риболовен район, и избягва сегашния подход на прилагане на принципа за максимален устойчив улов (MSY) запас след запас; изразява становището, че е препоръчително тази цел да се изпълнява по оперативен начин, да се основава на научни данни и да се измерват социалните и икономически последствия от нея;

57.

Подчертава значението на икономическата и политическата подкрепа за сътрудничеството между рибари и изследователи, така че да е възможно да се дават съвети на основа, която по-вярно отразява условията в морето, и да е възможно те да се изпълняват по-бързо;

58.

Подчертава колко е важна риболовната промишленост за социално-икономическата ситуация, за заетостта и за насърчаването на икономическо и социално сближаване в най-отдалечените региони; припомня, че най-отдалечените райони на Общността изостават в социално-икономическо отношение поради тяхната отдалеченост, островно или изолирано положение, малък размер, създаваща затруднения топография и климат, икономическата им зависимост от малък брой продукти, особено продукти от рибарство, ограничените им пазари и двойственото им естество (едновременно общностни райони и територии, разположени в среда на развиващи се страни), както и че тези характеристики оправдават една положителна дискриминация в някои области на ОПОР, по-специално по отношение на подкрепата за модернизиране и обновяване на флота;

59.

Призовава настоятелно Комисията да признае специфичните черти на най-отдалечените райони и отдалечените островни общности, които разчитат почти изцяло на рибарството за икономическото си оцеляване, и различията между тях и да насърчава мерки за подкрепа, насочени към биологическа и социална устойчивост на рибарството в тези региони;

60.

Подкрепя продължаването на POSEI Рибарство (схема за компенсиране на допълнителни разходи, възникнали при пускането на пазара на някои продукти от рибарството от най-отдалечените райони), аналогично с POSEI Селско стопанство; счита в тази връзка, че тази програма следва да остане в сила постоянно, тъй като статутът на положението на отдалеченост е постоянен фактор;

61.

Счита, че е необходимо да се създадат междупрофесионални клъстери в сектора на рибарството, включващи собственици, работници, преработватели, посредници и др., което би насърчило диалога между различните заинтересовани страни нагоре и надолу по веригата в сектора;

62.

Призовава настоятелно Комисията да изработи специфични общностни програми, които да подкрепят дребномащабното крайбрежно и непромишлено рибарство и лов на миди и ракообразни – дейности, които като цяло се извършват от малки и средни оперативни единици – с цел да им се помогне да преодолеят традиционните си структурни затруднения, като се възползват в по-голяма степен от възможностите, предложени от ЕФР, много от чиито мерки са вече насочени изключително към малките и средни предприятия, като по-специално им помагат да получат по-голям достъп до пазари и да повишат стойността на продуктите си;

63.

Призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да насърчават подходящо обучение за рибари и капитани, включително задължителни образователни схеми за най-добрите практики при риболова и за основите на морската екология за лицата, които искат професионална квалификация, с оглед повишаване на статута на квалификациите, придавайки престиж на професията и привличайки по-приспособими млади хора, които биха били способни да се възползват от професионалната мобилност, като възприемат по-предприемаческо отношение към сектора и като включат всички технически, научни и културни елементи, необходими, за да се преодолее широко разпространеното схващане, че рибарството е периферна дейност;

64.

Подчертава, че професионалните квалификации са ключов фактор както за подобряване на производителността, така и за повишаване на заплащането; изтъква, че квалифицираната работа е отличителен белег на напреднала в технологично отношение дейност и предполага по-добро заплащане, по-добро познаване на стандартите (и следователно по-голяма вероятност за спазването им) и по-голямо разбиране и зачитане на взаимодействието между риболова и екосистемите;

65.

Счита, че на всички оператори, извършващи риболов и улов на миди и ракообразни, както мъже, така и жени, е необходимо да се гарантира по-лесен достъп до финансовите инструменти на Европейския съюз и да се дава един и същ статут във всички държави-членки, така че да им се гарантира социално осигуряване и защита в рамките на системите за социално осигуряване на всяка държава-членка; подчертава, че трябва да се въведе стратегия за предоставяне на финансова подкрепа за професионално заетите с риболов, които могат да изпитат намаляване в дейността си или да загубят работата си поради факта, че риболовният капацитет трябва да бъде адаптиран към наличността на рибни запаси или към плановете за възстановяване на рибните запаси;

66.

Призовава държавите-членки, в рамките на трудовото си законодателство, да постигнат колективни трудови договори, които следва да бъдат приети от европейските флотове с цел подобряване на условията на труд и безопасност;

67.

Счита, че е необходимо производителите да се включат в по-голяма степен в маркетинговата верига за прясна риба и други продукти от рибарството и да се намали броят на посредниците по веригата и във все по-голяма степен да се улесни участието на организациите на производители и другите заинтересовани страни в управлението на рибарството и маркетинга на рибни продукти, като целта е подсекторът на улова да бъде възможно най-рентабилен и да се насърчат и подкрепят всички дейности, свързани с преките продажби и маркетинга, от страна на производители, които могат да скъсят веригата;

68.

Призовава Комисията да увеличи предоставянето на информация към потребителите относно произхода и качеството на продуктите на рибарството и да изготви специфична програма за екомаркировка с оглед подобряване на имиджа на продуктите на рибарството и допринасяне за здравето на потребителите, като базира тази програма на строго наблюдение с контрол и пълно проследяване от получаването на суровината до пускането на пазара на крайния продукт, по отношение на продажбите както на пресен улов, така и на преработени продукти от риболовна дейност или аквакултури;

69.

Потвърждава отново необходимостта от гарантиране на точно съответствие с мерките за наблюдение с контрол и сертифициране за продуктите на рибарството и от аквакултури, които влизат на пазара на Общността, включително на вноса, за да се констатира тяхната идентичност и факта, че те произлизат от устойчиви риболовни райони и ако това е така, че са преработени по подходящ начин; обръща внимание, освен това, на необходимостта да се гарантира, че вносните продукти са проследими и отговарят на здравословните и социалните изисквания, както и на изискванията, свързани с околната среда, които се налагат на общностните продукти, като целта е да се създаде равнопоставеност на общностния пазар;

70.

Изтъква, че тъй като риболовът е дейност, която експлоатира самовъзстановим ресурс, първата и основна задача на управлението на рибарството е пряко или косвено да контролира общото риболовно усилие по такъв начин, че да се постигне целта за гарантиране на доставките на риба за обществеността в рамките на устойчивост на ресурсите;

71.

Счита, че е от съществено значение да се установи политическа рамка, позволяваща решенията, отнасящи се до сектора, да бъдат взимани на средносрочна и дългосрочна основа, като се прилагат различни оперативни планове, съвместими със специфичното естество на морските екосистеми, рибарството и отличителните характеристики на отделните европейски флотове и промишлености;

72.

Счита, че докато дългосрочните политически цели могат да бъдат формулирани на равнище ЕС, реалните отговорности по отношение на разработването и изпълнението на отделните оперативни планове следва да се възлагат на държавите-членки и регионалните органи, като ролята на европейските институции е да осигуряват постигането на ключовите цели;

73.

Счита, че следва да се създадат дългосрочни планове за управление и възстановяване за всички рибарски райони и/или географски риболовни региони; призовава тези планове да бъдат предохранителни по природа, да се базират на научни препоръки и да отговарят на последователни критерии, които ще осигурят екосистемен подход; счита, че следва да се извършва редовен мониторинг на плановете, така, че ако е необходимо, те да могат да бъдат адаптирани към нововъзникнали обстоятелства;

74.

Счита, че плановете за управление и възстановяване следва да бъдат оценявани по научен път и подлагани на задълбочени изпитвания чрез симулация, за да се гарантира, че съществува голяма вероятност те да постигнат целите си въпреки многото параметри на несигурност, присъщи на нашите научни познания за морската среда и за характеристиките на рибните запаси;

75.

Призовава настоятелно Комисията да прегледа всички алтернативни мерки за решаване на проблема с прекомерния риболов, както и възможните начини за модернизиране на някои части от флота без увеличаване на риболовния капацитет;

76.

Счита, че по-пряко включване на сектора на рибарството във формулирането на ОПОР и в нейното управление може значително да намали изхвърлянето на улов; счита, че трябва да се подкрепят във възможно най-голяма степен експерименти с основано на резултати управление; счита, че това ще изисква преразглеждане на Регламента за контрол (Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета), въпреки че той бе приет едва в края на 2009 г.;

77.

Поддържа становището, че системата за управление на сектора на рибарството трябва да изостави традиционния подход отгоре надолу, като вместо това наблегне на принципа на регионализиране и субсидиарност (хоризонтална децентрализация), без това да води до регионална дискриминация или до нарушаване на общото изпълнение на политиките в областта на рибарството, да наблегне на оценката на принципа на относителната стабилност и на въпроса дали заключенията от тази оценка изискват посочения принцип да бъде прилаган по-гъвкаво, и на участието на професионалистите в сектора и на други заинтересовани страни; отхвърля твърдо, с оглед на разнообразните специфични черти на общностната флота, всеки опит да се приеме един общностен модел за управление на рибарството и вместо това призовава да се вземат надлежно предвид специфичните особености на различните европейски морета; подчертава, въпреки това, необходимостта да се избягва застрашаването както на равните възможности между производителите на европейския пазар, така и на хармонизирането на условията на конкуренция;

78.

Призовава настоятелно Комисията да работи за постигане на отделен, ясно дефиниран, либерален и освободен от бюрокрация модел на управление на малките, крайбрежни риболовни райони, където европейските институции поставят крупни цели, които трябва да бъдат постигнати от държавите-членки, съгласно собствените им стратегии;

79.

Признава потенциала, който самоуправлението и регионализацията предоставят за създаване на култура на спазване;

80.

Счита, че включването на заинтересовани страни в разработването и управлението на политики за управление на рибарството може да доведе до по-ефективни управленски мерки и поради това счита, че следва да се признават, насърчават и стимулират положителните иновативни мерки на индивидуално и местно равнище или на равнище държава-членка;

81.

Счита, че е важно да има повече обсъждане и анализи по отношение на възможното децентрализиране на ОПОР с участието на всички заинтересовани страни на институционално и секторно равнище;

82.

Призовава настоятелно Комисията внимателно да прегледа възможностите за приемане на нови модели за управление на рибарството, съвместими със системата на ОДУ и квоти, освен когато тази система може да продължи да бъде подходяща, тъй като подобно уреждане на положението би улеснило въвеждането на политиката на неизхвърляне на улов и би дало възможност на флотата да се адаптира по по-гъвкав начин, в съответствие с реалното разнообразие и разпределение на запаси, и е доказано ефективно за намаляване на капацитета; счита, че могат да се въведат доброволни схеми за използването на прехвърляеми права за риболов за промишлените флотове и всички други сегменти, които могат да се считат за подходящи за този модел, и че предпазните клаузи следва да бъдат включени за предпазване от всякакво възможно прекалено концентриране на права; призовава настоятелно Комисията да проучи какви промени следва да се направят по отношение на принципа на относителна стабилност и по-конкретно как силно зависимите от рибарството крайбрежни общности могат да получат преференции при разпределянето на ресурсите, свързани с рибарството;

83.

Счита, че една система на управление, основана на риболовното усилие, би могла да спомогне за разработването на ефективна политика на неизхвърляне на улова и да опрости сегашните административни процедури и процедури за контрол, които отнемат изключително много време и са скъпи както за сектора, така и за администрациите на държавите-членки;

84.

Счита, че не е достатъчно да се измерва риболовното усилие по еднакъв начин, без да се отчита разнообразието на флотове и съоръжения; счита, че дейността по контрол на риболовното усилие следва да взема предвид различните видове, различните видове риболовни съоръжения и определеното въздействие на уловите върху запасите от всеки вид;

85.

Счита, че всяка промяна в модела на управление следва да включва преходен период за прилагане, изключително в рамките на всяка държава-членка с оглед избягване на всякакви внезапни промени и оценяване на резултатите преди прилагането му да бъде разширено на общностно равнище;

86.

Счита също така, че всеки нов модел на управление следва да бъде изграден върху съществуващите договорености, основани на относителната стабилност, но счита, че неминуемо бъдещата ОПОР ще трябва да признае настоящото положение по отношение на използването на квоти, като предостави на системата достатъчно гъвкавост, за да се прекрати възпрепятстването на икономическата ефективност и рентабилността от инвестициите;

87.

Изразява становището, че колкото по-голямо е равнището на участие, колкото по-ясни са целите и колкото повече икономическа и социална подкрепа е предоставена на засегнатите, толкова по-добро ще бъде разбирането, приеманетo и прилагането на различните мерки за управление на рибните ресурси; подчертава необходимостта от прилагане на механизми за субсидиране или компенсирае на рибари, засегнати от икономическите и социалните последици от многогодишните планове за възстановяване и управление и мерките за опазване на екосистемите;

88.

Поддържа мнението, че регионалните консултативни съвети (RAC), както и други заинтересовани страни, и оценките, направени от Агенцията на Общността а за контрол на рибарството, следва да имат по-активна роля както по време на процеса на реформиране на ОПОР, така и след това, и че тези органи следва логистично и финансово отношение да бъдат в състояние да изпълняват актуализираните си отговорности ефективно и изцяло, както настоява Парламентът в предишните си резолюции, като например споменатата по-горе резолюция от 24 април 2009 г.;

89.

Призовава за по-подчертан регионален елемент при вземането на решения, с по-голямо отчитане на регионалната специфика на екосистемите и естествените условия на производство и с устойчиво повишена роля на регионалните консултативни органи;

90.

Подчертава значението на Европейската агенция за контрол и инспекция на рибарството в контекста на реформираната ОПОР и подчертава необходимостта от гарантиране на хармонизация и обективност при контрола на рибарството и от прилагане на еднаква и справедлива система от правила и санкции, като по този начин се засилва доверието сред корабопритежателите и рибарите в основния принцип на равно третиране;

91.

Счита, че политиката за осъществяване на контрол на ОПОР трябва да отчита следното:

92.

Призовава за по-всеобхватна политика, за да бъдат принудени държавите-членки да поемат по-голяма отговорност, при което не би било допустимо държавите-членки, които не са изпълнили ангажиментите си, свързани с контрол и опазване, да получат структурно финансиране и други форми на общностна подкрепа съгласно член 95 от новия регламент относно контрола; счита за особено важно за ЕС и националното рибарство финансирането да се насочи по гъвкав начин само към дейности и мерки, основани на екологично, икономически и социално устойчиво рибарство;

93.

Отбелязва, че незаконният, нерегулираният и недекларираният риболов е форма на нелоялна конкуренция, която сериозно вреди на всички европейски рибари, които спазват общностното и националното законодателство и законодателството на трети държави, и провеждат дейността си по отговорен начин;

94.

Припомня, че незаконният, нерегулираният и недекларираният риболов разстройва правилното функциониране на пазара на риба и застрашава равновесието на екосистемите;

95.

Насърчава ЕС да поеме своята отговорност като най-голям вносител и пазар на риба в света и да заеме водеща роля в търсенето на решение за глобалния проблем с незаконния риболов, като използва всички налични възможности за извеждането на борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН) на челно място в международния дневен ред, предвид нанесените от него тежки екологични щети, в т.ч. и отслабването на устойчивостта на морските екосистеми пред въздействието на изменението на климата, и заплахата, която поражда за продоволствената сигурност;

96.

Подчертава, че при обхвата на реформата на ОПОР следва да се търсят решения, които гарантират стабилно и постоянно равновесие между рибните ресурси и капацитета на флота;

97.

Отново потвърждава значението на адаптирането на капацитета на риболовния флот към наличните ресурси, но подчертава, че Комисията и държавите-членки следва да изразят количествено настоящия свръхкапацитет, като определят кои флотове са твърде големи по отношение на сегашните си възможности за риболов;

98.

Подкрепя различното третиране на сектора на риболова в открито море и предприятията, чиито структура и търговски възможности са по-изравнени с други икономически дейности, и на дребномащабния риболов с по-тесни връзки с крайбрежните райони и специфични пазари, по-малък обем на производство и различна структура на разходите и заетостта;

99.

Подкрепя формулирането на нови дефиниции на дребномащабния риболов и на промишления риболов и на по-гъвкави критерии, на които да се опират тези дефиниции, така че да се осигури по-доброто им адаптиране към различните видове риболов в Общността; за тази цел настоятелно призовава Комисията да проведе подробно и задълбочено проучване относно размера, характеристиките и обхвата на сегашния флот на Общността, като всяка категория бъде дефинирана съгласно добре обосновани критерии, така че да няма дискриминация между подобни флотове или между флотовете на различни държави-членки, действащи в същите води;

100.

Призовава Комисията ясно да дефинира „свръхкапацитет“; счита за необходимо да се определят причините за свръхкапацитета и по-специално икономическите стимули за капацитета и да се проучат възможните връзки с пазарната политика, като се има предвид, че в някои случаи пазарните сили могат да представляват ключов критерий, който трябва да се отчита; счита, че критериите за дефиниция на понятието флот на Общността трябва да обхващат повече от прости цифрови параметри и да включват диференцирани фактори за претегляне във всеки регион, които биха предоставили еднакъв и гъвкав модел, с който да се отговори справедливо на широката гама от различни ситуации във флота на Общността;

101.

Счита, че настоящият ЕФР и бъдещите структурни фондове за сектора рибарство трябва да продължават да подкрепят обновяването и модернизирането на флота, преди всичко по отношение на дребномащабния крайбрежен и традиционен риболов, тъй като тази подкрепа се основава на критерии за сигурност (които намаляват професионалните злополуки), хигиена и удобство, както и опазване на околната среда, икономии на горива и други критерии, които не включват никакво увеличаване на риболовния капацитет на съответните флотове;

102.

Вярва, че политиката относно подкрепата за риболовните флотове следва да отчита критерии, основани на заслуги, като например: разработване на добри екологосъобразни риболовни практики, зачитане на културата на спазване и прилагане на организационни схеми (сдружения на производители);

103.

Подкрепя създаването на фонд за бракуване като ефективно и краткосрочно решение на проблемите, свързани със свръхкапацитета, съгласно правила, които не позволяват използването на този фонд да може да бъде блокирано от държавите-членки;

104.

Счита, че риболовният флот следва да може в по-дългосрочен план да се самофинансира и да бъде конкурентоспособен на либерализирания пазар за рибни продукти, но подчертава, че това може да се случи само в рамките на ОПОР, чийто модел за управление на рибарството улеснява рентабилността на предприятията;

105.

Изразява убеждение, че един силен, висококачествен и екологически устойчив сектор на аквакултурата има потенциал да даде тласък на растежа в сродните сектори и да помогне да се насърчи развитието в крайбрежните райони, районите в открито море и селските райони, като това също така би донесло значителни ползи за потребителите под формата на екологично произведени, питателни и висококачествени хранителни продукти;

106.

Счита, че опазването и конкурентоспособността на аквакултурата на Общността следва да се укрепи чрез предоставяне на непрекъсната значителна подкрепа за изследвания и технологични разработки, планиране по отношение на крайбрежните райони и речните басейни за улесняване на достъпа до необходимото пространство и чрез обхващане на специфичните потребности на аквакултурата в рамките на пазарната политика на ЕС; признава важната роля, изпълнявана от организациите на производители (ОП), създадени в рамките на общата организация на пазара, и настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки конкретно по отношение на специализираните потребности и изисквания на сектора на аквакултурата в тези правила;

107.

Счита, че устойчивото развитие на аквакултурата изисква екологосъобразни съоръжения и методи на производство, включително устойчиви източници на храни, за да се избегнат проблеми като еутрофизация на водите и да се насърчава производството на по-висококачествени продукти чрез подобрени стандарти за здравословни условия и установяването на високи стандарти за органична аквакултура и за хуманно отношение към животните, както и високо равнище на защита на потребителите; подчертава значението на включването на стимули за производство на органични аквакултури и усилия за повишаване на ефективността на съоръженията за рибни стопанства;

108.

Счита, че аквакултурите са неделима част от ОПОР, която има допълваща роля по отношение на подсектора улов, по-специално във връзка с наличността на храни, предоставянето на заетост и повторното заселване преди всичко на видовете, които са свръхексплоатирани в най-голяма степен в естествена среда;

109.

Призовава да бъде оказана подкрепа за инвестициите в нови технологии за рибни стопанства, включително интензивни системи, които позволяват повторна употреба на водата, и крайбрежни соленоводни рибни стопанства сладководни рибни стопанства, както и в научноизследователска дейност за развъждане на нови видове от икономически интерес и храни, произведени при по-ниско въздействие върху околната среда, като се дава приоритетна подкрепа на подобряването на екологичната устойчивост; отчита съществуващия потенциал по отношение на мащаба на крайбрежната аквакултура и настоятелно призовава Комисията да разгледа специфични механизми за подкрепа на разработването на подобни крайбрежни соленоводни рибни стопанства;

110.

Счита за необходимо да се въведат правила, установяващи добри пазарни практики (проверки на качеството на продуктите, защита на потребителите, мита) и лоялна конкуренция относно рибните продукти с произход извън ЕС, като се изключват продукти, попадащи в рамките на разпоредби от споразумения на ЕС с трети страни;

111.

Счита, че е от съществено значение при периоди на биологическо спиране на флотовете за целите на възстановяването на рибните запаси, надлежно да се вземе предвид консервната индустрия, където не съществуват алтернативни източници на доставка за видовете, засегнати от тези мерки;

112.

Призовава Комисията да представи предложения пред Съвета и Европейския парламент, които насърчават опитите за намиране на нови видове от аквакултури, особено растителноядни видове, които дават високо качество и добавена стойност, и да стимулира изследвания и обмен на добра практика в цялата Общност относно подобни видове и свързаните с тях методи на производство и маркетинг, с цел да се даде отговор на тревогите, свързани с околната среда, и да се осигури по-добра конкурентна позиция по отношение на други нововъведения при храните;

113.

Подчертава значението от предоставяне на финансиране за предприятия за аквакултури независимо от размера им, като основният критерий е приносът им към социалното и икономическото развитие на крайбрежния живот;

114.

Присъединява се към недоволството, изразено от сектора относно свързването на реформата на ООП в областта на рибарството и продуктите от аквакултури с процеса на реформиране на ОПОР, обратно на това, което се случи с политиката на контрол на рибарството, което вероятно ще означава, че трябва да се чака до 2013 г., преди производителите от Общността да разполагат с нова рамка, която да им помогне да повишат рентабилността от дейността си; изразява надежда, че съобщението на Комисията относно бъдещето на настоящата ООП ще бъде представено без допълнително забавяне;

115.

Счита, че следва да бъде проведено спешно задълбочено преразглеждане на ООП на рибни продукти с цел увеличаване на нейния принос за гарантиране на доходите в отрасъла, осигуряване на стабилност на пазара, усъвършенстване на търговията с рибни продукти и увеличаване на създадената добавена стойност;

116.

Подчертава необходимостта от създаване на механизми за насърчаване на концентрирането на доставките, по-специално чрез създаване и съживяване на организациите на производители;

117.

В допълнение на това призовава за изготвяне на проучване, предоставящо подробен анализ на общото положение, свързано с концентрацията на търсене на пазара на рибни продукти с цел да се провери наличието на пазарни стратегии, които могат да нарушават правилата на конкуренцията и да свалят цените за повечето видове;

118.

Счита, че е необходимо да се създадат механизми за пазарна намеса, по-специално в рибарството, където се използва модел на управление, основан на принципа на прехвърляеми права за риболов, за да се предотврати прекомерното концентриране на права за риболов сред малък брой оператори (предпазни клаузи), като се има предвид, че ако подобна ситуация се случи в една държава-членка, може да бъде изложена на опасност жизнеспособността на традиционния й флот, а ако участват няколко държави-членки, може да бъде изложена на опасност устойчивостта на сектора в някои от тези държави;

119.

Същевременно призовава Комисията в бъдещите си планове за възстановяване и управление да анализира възможното въздействие и отражение върху европейския пазар на намаляването на улова и произтичащия от това внос на продукти заместители от трети държави, целящ да се справи с недостига на пазара;

120.

Настоява, че е необходимо да се гарантира съгласуваност на общата търговска политика с целите, които се преследват в рамките на ОПОР, за да се попречи на това нови отстъпки (многостранни, регионални или двустранни) по отношение на защитните мерки на ЕС, тарифни и нетарифни, спрямо външна конкуренция за продуктите от рибарството и аквакултурите, да неутрализират или да компрометират усилията, положени за гарантиране на достатъчно рентабилни пазари за продукцията на Общността;

121.

Счита, че трябва да се направи всичко възможно с цел да се избегне усилване на вече силната зависимост на ЕС по отношение на вноса от трети страни за снабдяването му с продукти от рибарството и аквакултурите;

122.

Счита, че е необходимо ЕС да гарантира рекламиране на общностни рибни продукти навън, като например консервирана риба и продукти от аквакултури, по-специално като се насърчава сертифицирането им и като се финансира представянето им на международни конкурси и панаири;

123.

Счита, че външните действия на ОПОР следва да бъдат ръководени от целта за защитаване на интересите на Общността в областта на рибарството в съответствие с външната политика на ЕС;

124.

Поддържа мнението, че Общността следва да установи по-силно присъствие в регионалните организации за управление на рибарството, ФАО, ООН и други международни организации с оглед на насърчаване на устойчиво управление на рибарството в международно отношение, борба с незаконния риболов, гарантиране на опазване в по-голяма степен на морските екосистеми и защита на бъдещето на риболовните дейности;

125.

Поддържа мнението, че трябва да се разработят схеми за промоция на продуктите на рибарството, произхождащи от устойчиви от гледна точка на околната среда и социално справедливи източници в ЕС и извън него;

126.

Настоява, както е постановено в Конвенцията на ООН по морско право, ЕС да приема достъп до рибни запаси във води на трети държави само когато е доказано научно, че съществува излишък, който не може да бъде уловен от рибарите на третата държава, и че този излишък може да бъде експлоатиран устойчиво в съответствие поне със същите стандарти, каквито се прилагат в ЕС (селективност на риболовните съоръжения и т.н.);

127.

Поддържа мнението, че новите споразумения за рибарството с трети държави следва да бъдат оценени цялостно спрямо критерии, определени от Европейския парламент; счита, че целта на тези критерии би трябвало да бъде постигането на равновесие между икономическите интереси и насърчаването на устойчиво рибарство, като се укрепи способността на нашите партньори за гарантиране на устойчив риболов в собствените им води и по този начин се допринесе за подобряване на управлението в областта на рибарството извън ЕС, като се повишава местната заетост в сектора и се поддържа доверието в Европейския съюз като световен защитник на правата на човека и демокрацията, в съответствие с външната политика на ЕС;

128.

В допълнение призовава за това, при схемите за финансово компенсиране в споразуменията за партньорство в областта на рибарството да се прави ясно разграничаване между частта, свързана с търговския елемент, и частта, свързана със сътрудничеството за развитие на рибарството с трети държави в интерес на по-голяма бюджетна прозрачност;

129.

Счита, че споразуменията за партньорство следва да дават тласък на създаването на работни места в трети държави, да намаляват равнищата на бедност, да развиват структурите за подкрепа на сектора (риболовните пристанища, структури за съхранение и преработване на риба и др.) и следователно да намаляват броя на имигрантите към ЕС;

130.

Вярва, че финансовите компенсации, отпуснати по силата на споразумения за рибарството с трети държави, следва да бъдат използвани за насърчаване и развиване на сектора на рибарството в тези страни чрез финансиране, насочено задължително към изграждане на инфраструктури (риболовни пристанища, съоръжения за преработване на риба и др.) или чрез предоставяне на оперативни ресурси (плавателни съдове, риболовни съоръжения) с цел риболовната дейност да се провежда по отговорен и устойчив начин;

131.

Изразява убеждение, че споразуменията за сътрудничество в областта на рибарството следва да бъдат договорени върху стабилна научна основа и счита, че друга необходима стъпка напред изисква включването на всички технически мерки в процеса на преговаряне и съществени подобрения в механизмите за прилагане на разпоредбите, съдържащи се в споразумението;

132.

Призовава засегнатият сектор да бъде консултиран по време на процеса на преговори и далечните регионални консултативни съвети (RAC) да участват като наблюдатели в съвместните комитети, предвидени за споразуменията;

133.

Счита, че увеличаващата се сложност на ситуацията, необходимостта от по-ефективни последващи мерки по споразуменията и нарастващият брой на задачите, необходими за пълноценно участие в регионалните риболовни организации (РРО), изискват увеличаване на човешките и материалните ресурси в ГД „Морско дело и рибарство“, и че следва да бъде проучена възможността за децентрализиране на изпълнителното управление към държавите-членки;

134.

Счита, че ОПОР изисква глобален подход към управлението на рибните запаси и трябва да бъде координирана с политиките в областта на околната среда и развитието, както и с ИМП;

135.

Счита за правилно решението на Европейската комисия да превърне интегрираната морска политика в един от приоритетите си и подчертава, че новият екосистемен подход установява пряка връзка на приоритетите между ОПОР и интегрираната морска политика;

136.

Вярва, че риболовната дейност следва да бъде включена и структурирана по подходящ начин в рамките на един по-широк контекст на морските дейности като например морски транспорт, морски туризъм, разположени в морето вятърни паркове и аквакултура, както и че тя следва да бъде включена в клъстери от морски дейности;

137.

Посочва, че риболовът е една от икономическите дейности, които имат най-голямо въздействие върху екосистемите, доколкото получава значителни ресурси от тях и е най-засегнатата дейност от други дейности в тези екосистеми, като например туризъм, морски транспорт, крайбрежно градско развитие;

138.

Изразява убеждение, че реалната интеграция на ОПОР в ИМП изисква политическа воля и че националните, регионалните и местните риболовни организации имат воля да поемат необходимите ангажименти; подчертава, че като отчита собствените си цели и като същевременно признава необходимостта от подходящо свързване между отделните политики, които имат въздействие върху морската среда, ОПОР не трябва да бъде подчинена на други общностни политики, които вече са формулирани; напротив, счита, че тези други общностни политики трябва да запазват и включват целите на политиката в областта на рибарството;

139.

Подчертава необходимостта от определяне на подходящи финансови ресурси за интегрираната морска политика и отново потвърждава принципа, че на новите приоритети трябва да съответства ново финансиране; отхвърля идеята за финансиране на интегрираната морска политика от ЕФР;

140.

Поддържа мнението, че трябва систематично да се прилага европейско планиране на морското пространство с цел създаване на биогеографски зони за опазване на най-чувствителните морски екосистеми; в тази връзка посочва, че дребномащабният риболов, морските аквакултури и уловът на миди и ракообразни се извършват главно в най-уязвимите екосистеми близо до брега, което означава, че взаимодействието е още по-пряко и непосредствено;

141.

Отбелязва, че в Зелената книга Комисията признава, че режимът, основан на 12-те морски мили, като цяло е вършил добра работа и че поради това една от малкото области, в които ОПОР е имала сравнителен успех, е тази, в която държавите-членки са притежавали контрол; следователно призовава този принцип да има постоянен характер;

142.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет, на Консултативния комитет по рибарство и аквакултури, на регионалните консултативни съвети, както и на Научно-техническия и икономически комитет по риболова, на Комитета за секторен социален диалог в областта на морския риболов и на правителствата и парламентите на държавите-членки.