Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Промени и перспективи в металообработването“ (становище по собствена инициатива)

На 16 февруари 2010 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Промени и перспективи в металообработването“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 8 септември 2010 г.

Предвид подновяването на мандата на Комитета, пленарната асамблея реши да се произнесе по това становище на октомврийската пленарна сесия и определи г-н Rodríguez Garcia-Caro за главен докладчик в съответствие с член 20 от Правилника за дейността.

На 466-ата си пленарна сесия, проведена на 21 октомври 2010 г., Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 72 гласа „за“ и 8 гласа „въздържал се“.

Металообработвателният сектор е от жизнено важно значение за прехода към ефективна по отношение на ресурсите икономика с ниски равнища на въглеродни емисии в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Целта за повишаване на ефективността на използването на ресурсите е предизвикателство за отрасъла, но и бизнес възможност: икономика, която използва ефективно ресурсите, не може да съществува без металообработването. Това е мощен сектор, който създава голям брой работни места и допринася много за създаването на добавена стойност, укрепва европейската верига за създаване на стойност и е звено във веригата за създаване на стойност към постигането на икономика с ефективно използване на ресурсите.

1.2 Металообработвателният сектор има и важно значение като иновационен сектор и доставчик, по-специално по отношение на инициативата „Европа за ефективно използване на ресурсите“, чиято цел е да се отдели икономическият растеж от използването на ресурсите, да се подкрепи преходът към икономика с ниски емисии въглерод, да се увеличи използването на възобновяеми източници на енергия, да се модернизира секторът на транспорта и да се насърчи енергийната ефективност.

Металообработването страда от недостатъчно добър имидж.

1.4 Важно е да се посочи, че металообработването не трябва да се смесва с металопроизводството. В една от статистическите публикации на Евростат – „European Facts and Figures“ („Европейски факти и цифри“) се анализира производството на желязо, стомана и стоманени сплави (NACE 27) заедно с производството на метални изделия, с други думи – металообработването (NACE 28). Поради това е твърде трудно да се направи правилен анализ на заетостта и промишлените тенденции в металообработвателния сектор. Ниският профил на сектора намира израз в оценки на въздействието, които почти не вземат под внимание някои твърде важни микроикономически последствия, произтичащи от бъдещото регулиране на сектора. От основно значение е да се подкрепи развитието на неговия потенциал, по-специално за увеличаване на износа, както и да се извлекат практически поуки от неговия предприемачески и иновационен опит.

1.4.1 Затова ЕИСК призовава Европейската комисия да вземе предвид този сектор на преработвателната промишленост при организирането и разпределянето на човешките ресурси, както и да подобри равнището на представяне и контакти на металообработването в ГД „Предприятия и промишленост“ и ГД „Търговия“, в съответствие със специфичната тежест на сектора и с капацитета му да генерира 4,3 милиона работни места в Европейския съюз. По тази причина ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да осигури по-добро официално представяне на металообработването в службите и дейностите на Комисията (например в диалога ЕС - Китай).

1.5 Прилагането на принципа „мисли първо за малките“ би предоставило подходяща рамка за тази цел.

Административната тежест във връзка с предоставянето на властите на информацията, която се изисква според националните и европейските разпоредби, е много голяма и не улеснява живота на МСП. Също така, предвид общия инвестиционен климат в много държави, за предприятията става все по-лесно, удобно и изгодно да закупуват част от продуктите си извън ЕС, вместо да увеличават собственото си производство, да разработват технологии и да инвестират в иновации. В дългосрочен план подобна практика ще изложи на риск конкурентоспособността и ще отблъсне младите специалисти.

ЕИСК призовава принципът „мисли първо за малките“ да бъде действително и ефективно отчетен в прилагането на стратегията „ЕС 2020“ в областта на индустриалната политика, така както беше приета от Европейския съвет през юни 2010 г., както и в предстоящото съобщение относно програмата за европейска индустриална политика, което се опира на водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“.

1.5.1 ЕИСК счита, че е от първостепенно значение и призовава националните органи в държавите-членки да подкрепят предприемачите на всички равнища, като облекчават механизмите за създаване на предприятия и насърчават предприемаческия дух.

Социалните политики и политиките на пазара на труда са друг особено важен аспект на общите условия, при която работят предприятията. ЕИСК призовава държавите-членки да предприемат съвместни усилия, за да допринесат – по-специално в областта на социалната политика – за подобряването на средата за развитие на конкурентоспособни и печеливши предприятия, които дават възможност за създаване на устойчиви работни места в европейското металообработване. Важно е да се гарантира, че секторът може да прогнозира възможни промени в предприятията, в стратегията на предприятията-клиенти или в производството на материали посредством социален диалог и точна и ефективна информация и консултации. В тази област би могла да се обмисли възможността за насърчаване на обмена между държавите-членки и социалните партньори, с цел те да се учат един от друг и да определят ефективни инструменти, както и ролята на гъвкавата сигурност.

1.6 Квалифициран персонал, подходящо прогнозиране на необходимостта от обучение и доближаване на сектора до младите хора

Предвид средната големина на предприятията, все по-важно става да има на разположение достатъчно квалифициран персонал. Затова ключов въпрос ще са мерките за борба с недостига на квалифициран персонал – стажанти на високо равнище, квалифицирани работници, техници, инженери или изследователи – и за осигуряване на подходящо образование и обучение (формално и професионално).

1.6.1 ЕИСК подчертава колко е важно да се насърчат на всички равнища инициативи, насочени към подобряване на имиджа на отрасъла и към повишаване на неговата привлекателност за младите хора. Изключително важно е този сектор, който се характеризира с висока трудоемкост, да запази, а при възможност и да увеличи работната си сила, както като количество, така и като качество. ЕИСК призовава Комисията да проучи възможността за извършване на европейско проучване на образователните и техническите умения, от които се нуждае металообработвателната промишленост, с цел да се прогнозират нуждите от обучение. Това проучване би могло да бъде важен отправен документ за засилване на сътрудничеството между този сектор и техническите университети и центровете за професионално обучение. ЕИСК препоръчва проучването да се ръководи и насочва от създадения неотдавна Европейски социален диалог за металообработвателния сектор, като се разгледат всички възможности за обмен на информация, които биха били полезни за подобряване на положението на МСП и техните работници.

Сътрудничеството между металопроизводството и металообработването е от особено значение за успеха на НИРД. Като цяло следва да се заделят повече средства от европейските фондове за металопроизводство и металообработване, в частност за технологиите на материалите и нанотехнологиите, за да се подобрят механичните свойства на материалите на метална основа в корпоративните изследвания и по този начин да се повиши и насърчи конкурентното и иновационното преимущество на отрасъла. ЕИСК препоръчва при определянето на структурата на Осмата рамкова програма европейските органи и в частност - Европейската комисия, да положат максимални усилия за улесняване на общия достъп до проекти. Следва да се подкрепи, в частност, сътрудничеството с МСП, тъй като те разполагат с твърде ограничени човешки ресурси за набелязване, представяне и придвижване на евентуални иновационни проекти.

1.7.1 Тъй като промишлените иновации по принцип не се основават само на нови научни знания, а могат да са свързани с широка гама аспекти (напр. нови концепции за логистика или маркетинг, организационни иновации, иновационни бизнес модели, продуктов дизайн), ЕИСК призовава това да бъде по-добре отразено в политиките на ЕС в областта на иновациите.

1.7.2 Предвид факта, че дизайнът и разработването на продукти се свежда до първоначални или крайни етапи в производствената верига, защитата на правата върху интелектуална собственост и въпросът за фалшификациите се превръщат във все по-голямо предизвикателство. И в това отношение малко са металообработвателните предприятия, които могат да отделят средствата, които по-големите предприятия отделят за защита на интелектуалната си собственост.

Металообработвателният сектор страда от „недостатъчно добър имидж“. Осигуряването на подходящ имидж на сектора и на възможностите, които той предлага, е задача на предприятията, които биха могли да се възползват и от подкрепата на властите. В този смисъл ЕИСК препоръчва националните и европейските власти да направят анализ на състоянието на сектора от гледна точка на ролята му на промишлен барометър и на надежден показател за „здравословното състояние“ на веригата на промишленото производство, и на приноса на малките и средните предприятия за това състояние.

Освен това общата негативна нагласа спрямо отрасъла и отрасловите проекти са резултат от отрицателния му имидж, изграждан десетилетия наред. Необходимо е ново сътрудничество между политическите среди, отрасъла и администрацията за подобряване на имиджа на предприятията, които изпълняват всички правни изисквания.

Както ГД „Търговия“, така и ГД „Предприятия и промишленост“ следва да имат достатъчно знания за металообработвателната промишленост и да възприемат балансиран подход при вземането на мерки, имащи въздействие върху предприятията в сектора. Затова ЕИСК препоръчва при вземането на решения, засягащи конкретни сектори, Европейската комисия да взема подходящи мерки и да отчита общностния интерес и съответното въздействие върху цялата верига на стойността и на индустриалната тъкан. В отношенията си с трети страни Европейската комисия следва да поддържа принципа на реципрочност, по-специално що се отнася до търговската политика.

Съществува ясно изразен интерес от разработването на визия за сектор металообработване, основаваща се на различните клъстери, които съществуват на цялата територия на Европейския съюз. По-конкретно вече са определени следните: Страната на баските (Испания), Бреша (Италия), Фландрия (Белгия), Литва, Пеи дьо ла Лоар (Франция), Силезия (Полша), южна Вестфалия (Германия), Форарлберг (Австрия) и Валенсия (Испания). Въпреки това е необходимо да се направят допълнителни проучвания, за да се оценят последствията, основните тенденции, промените в индустриалната тъкан и възможностите за сравнителна оценка (бенчмаркинг) на различните зони.

ЕИСК би приветствал един по-силен акцент върху необходимостта от осигуряване на механизми за ликвидност на производствените предприятия, по-специално на МСП в този сектор. Това би могло да породи добри практики в цяла Европа.

2.1 С Договора от Лисабон се създава нова рамка за функционирането на Европейския съюз; новата Европейска комисия започна работа, започна и новият мандат на Европейския парламент през 2009 г. Междувременно Европейският съюз като цяло и европейската промишлена база в частност са изправени пред световна динамика и предизвикателства, които нямат прецедент от създаването на Европейския съюз досега.

2.2 Тези предизвикателства трябва да бъдат посрещнати с решителност, ако искаме да спрем ръста на безработицата, унищожаването на предприемаческата и индустриалната тъкан и загубата на доверието на гражданите.

2.3 С настоящото становище по собствена инициатива относно металообработвателния сектор ЕИСК прави опит да предложи някои възможни отговори на въпросите, които в дългосрочна перспектива определят дали ще бъдат запазени новаторската сила, икономическата издръжливост и световната конкурентна позиция на европейската металообработвателна промишленост. CCMI проучва предизвикателствата и възможностите за отрасъла, произтичащи от прехода към определената в стратегията „Европа 2020“ устойчива икономика с по-ефективно управление на ресурсите.

2.4 Можем да откроим следните въпроси: Как да посрещнем тези предизвикателства? Ще успеят ли общностните институции да намерят подходящ отговор? В кои аспекти може да се създаде добавена стойност? Представлява ли „Европа 2020“ – стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ подходяща формула за успех?

3.1 Металообработвателни предприятия има навсякъде в Европейския съюз, на практика във всички европейски региони и градове. Става въпрос за гъвкави, новаторски, често (относително) малки, прагматични предприятия, основаващи се на предоставянето на услуги, създатели (и пазители) на заетост. Те са толкова дълбоко вкоренени в познатата ни верига за промишлени доставки и са толкова очевидни, че приемаме съществуването им за даденост. Въпреки че първите стъпки бяха направени и следва да бъдат приветствани – по-конкретно първото общоевропейско проучване, публикувано неотдавна от Комисията – някои предприятия от металообработвателния сектор, вероятно поради своя мащаб, се характеризират с разнообразие, многофункционалност и издръжливост, но – противно на свързаните с имиджа на целия сектор интереси – остават до голяма степен „невидими“ и извън „полезрението на политиците“.

3.2 Тази невидимост намира отражение например в една от статистическите публикации на Евростат (European Facts and Figures – „Европйски факти и цифри“), в която производството на желязо, стомана и стоманени сплави (NACE 27) се анализира заедно с производството на метални изделия, с други думи – металообработването (NACE 28). Поради това е твърде трудно да се направи правилен анализ поотделно на заетостта и промишлените тенденции в металообработвателния отрасъл.

3.3 Тази невидимост вече е неоснователна. Металообработвателният сектор е „скритата“ основна брънка, която има жизненоважно значение за веригата на промишлените доставки, и въпреки относително малкия размер на предприятията в него постига наистина впечатляващи резултати в европейската икономика.

3.4 Данните по-долу обобщават накратко размера и стратегическото значение на металообработвателния сектор за европейската икономика и работна сила.

4. Стратегическо значение на металообработването

Европейският металообработвателен сектор е основна брънка в европейската верига на промишлени доставки, тъй като произвежда компоненти и продукти за всички останали производствени сектори:

Металообработвателният сектор има стабилна структура, която не страда от огромен свръхкапацитет.

Металообработването дава работа на около 12 % от работната сила в промишлеността в ЕС-27 и представлява приблизително една пета от общия брой на производствените предприятия в ЕС-27.

Европейското металообработване създава 10 % от добавената стойност в промишлеността в ЕС-27 и 7,4 % (за 2006 г.) от промишленото производство. В този смисъл металообработвателният сектор (брутно производство и обем на производството) е един от европейките шампиони по добавена стойност, който очевидно превъзхожда други производствени сектори.

4.5 Важен сектор, съставен от малки предприятия

Европейският металообработвателен сектор сам по себе си е важен промишлен сектор, независимо – или по-скоро благодарение – на факта, че е съставен предимно от голям брой предприятия, повечето от които малки (1) (над 90 % от предприятията в сектора са малки и средни семейни предприятия). Нещо повече, в много страни – най-голямото изключение е Германия – в сектора преобладават микропредприятията (с 10 или по-малко работници), които представляват 80 % от предприятията (2006 г.).

4.6 Сектор, подсилващ европейската верига на доставки

4.6.1 Промишлената структура на металообработвателния сектор вероятно не се дължи на случайни или произволни фактори, а на практическо приспособяване към нуждите на пазара, които в крайна сметка са оформили веригата на доставки в Европа, така че да предлага необходимата гъвкавост, иновации и ниши, с които тя се характеризира понастоящем. В този смисъл фактът, че средностатистическото металообработвателно предприятие е малко или средно не бива да се разглежда като недостатък, а по-скоро като относително предимство.

4.6.2 Нещо повече, проучванията показват, че европейската металообработвателна промишленост е и ще продължи да бъде в голяма степен сектор, съставен от малки и средни предприятия. На практика те стават още по-малки, пропорционално на големите си партньори по веригата на доставки, които – за разлика от металообработването – преминават през процес на консолидация. Независимо от това, възможностите за консолидация в металообработвателния сектор – казано най-общо и по структурни причини – са твърде ограничени.

4.6.3 Съществува необходимост от тясно и дългосрочно сътрудничество по веригата на доставки. В това отношение ЕИСК призовава Европейската комисия и държавите-членки да проучат важния въпрос за подобряване на партньорството и разширяване на сътрудничеството по веригата в дългосрочен план, по-специално създаването на канали, даващи на металообработвателния сектор възможност да определя и да влияе върху разработването на нови свойства и категории стомана, в съответствие със заявените нужди.

По отношение на размера и икономиите от мащаба, през следващите години отношенията на металообработвателната промишленост с нейните клиенти и доставчици ще стават все по-несиметрични. Вследствие от това металообработвателната промишленост се оказва (все повече) притисната отвсякъде, което намалява възможностите ѝ да контролира съдбата си и да влияе на икономическата среда. Това подлага на все по-голям натиск постоянните разходи и качеството на заетостта в сектора.

4.8 Отговори за бъдещето въз основа на точни анализи

Въз основа на тези стратегически елементи в настоящото становище по собствена инициатива се прави опит да се формулират отговори, произтичащи от реалния опит в металообработвателния сектор, чиито предприятия и обединения (клъстери) укрепват всички големи европейски региони с работни места, обучение и възможности. Това е сектор, характеризиращ се с многообразие, издръжливост и иновации. Той притежава изключителен капацитет за приспособяване и за поддържане на заетостта при най-различни условия и би могъл да служи за модел при намиране на решения на бъдещите предизвикателства, и най-вече за насърчаване на промяната.

5. Какво следва да се направи на европейско равнище

5.1.1 Въпреки че в абсолютно изражение съществуват регионални различия (германските металообработвателни предприятия, например, са по-големи, отколкото предприятията в останалата част на ЕС), в сравнение с размера на предприятията в други икономически сектори, металообработването се характеризира с преобладаващо присъствие на малки и средни предприятия.

5.1.2 ЕИСК счита, че този аспект не бива да се споменава от политиците и след това бързо да се забравя. Последните анализи показват, че тази отличителна черта не бива да се разглежда като маргинална характеристика на металообработвателния сектор или като случаен факт, а като основен елемент на силата на сектора.

5.1.3 ЕИСК призовава Европейския съюз да продължи подробното проучване на основните характеристики на сектора и да определи ясно и точно кои аспекти на металообработвателния сектор са полезни, формират основните му силни страни и следователно представляват фактори, създаващи добавена стойност по производствената верига в ЕС.

5.1.4 След това Европейският съюз следва да приеме политики в областта на МСП, за да задоволи тези конкретни нужди. Необходимо е да се разработят оптимални политики и добри практики, като при необходимост се използват инструменти за сравнителна оценка (бенчмаркинг), за да се задоволят конкретните нужди на МСП в европейския металообработвателен сектор. По този начин ще се подобрят и засилят характеристиките и предимствата на сектора и ще му се предостави подкрепа, така че да продължи да бъде европейски застъпник на МСП в промишлеността.

5.1.5 Освен това проучвания на сектора, основаващи се на силните му страни, биха могли да послужат също и като потвърждение, че той е една от движещите сили на промишлените иновации в Европа, за подчертаване на силните му страни и за подобряване на имиджа, от което металообработването се нуждае, за да привлича работна ръка (особено млади работници). Необходима е политическа визия за поставяне на европейската промишленост в политическата рамка като „създател на заетост“ и новатор в промишлената верига.

В период, в който различни административни служби в цяла Европа излъчват теоретични, риторични и често мъгляви послания за значението на европейските МСП, е важно точно и прецизно да се определят практически и реалистични мерки за разбиране, укрепване и защита на този важен сектор, вместо да се приемат неясни подходи от типа „един размер за всички“.

5.1.6 Поради средните мащаби на предприятията от сектора по-голямата част от работниците в металообработвателната промишленост нямат достъп до европейските работнически съвети или сродни европейски мрежи, които да представляват техните интереси. Но повечето предприятия в сектора работят в европейска верига за създаване на стойност или имат конкуренти в лицето на други предприятия от сектора, установени извън Европейския съюз. В резултат на това заплатите, както и продължителността и условията на труд в много случаи са подложени на пряка конкуренция. С цел да се избегнат несъответствия по отношение на равнището на информация, ЕИСК препоръчва осигуряване на ефективна и точна информация, както и консултации с работниците и насърчаване на социалния диалог. Предвид значението на МСП във връзка със заетостта в Европа, европейската политика би трябвало да може да откликне на нуждите на тези работници.

5.2 Наличие на суровини и по-конкретно на стомана

5.2.1 Осигуряването на достъп до суровини на справедливи цени е основен въпрос в металообработването, тъй като суровините имат все по-голямо въздействие върху променения и глобализиран пазар.

5.2.2 Поради малкия си размер металообработвателните предприятия в ЕС не могат да се конкурират в ЕС по разходи за труд, нито да постигат икономии от мащаба, за разлика от своите доставчици, като например стоманодобивните предприятия. Затова за тях е жизненоважно да имат достъп до материали, по-специално до суровини и енергия, при конкурентни пазарни условия.

5.2.3 ЕИСК препоръчва в отношенията си с трети страни Европейската комисия да настоява за поддържане на принципа на реципрочност. В този смисъл Комисията следва да се запознае внимателно с поредица от фактори, поставящи европейските предприятия в необлагодетелствано положение при достъпа до суровини в сравнение с предприятия от други страни - например от Китай, - които се конкурират в Европа за закупуване на скрап, докато европейските предприятия нямат същата възможност да купуват китайски скрап, тъй като този пазар е затворен.

5.2.4 Освен това е важно да се подкрепи способността на предприятията да планират във времето и да се изправят пред колебанията и пред различните възможни сценарии (управление на риска), както и да се гарантира, че регулаторната рамка за европейския стоманодобив не представлява пречка пред инвестициите в този сектор в Европейския съюз. Преминаването от многогодишни или едногодишни договори към договори с все по-малък срок или към спот транзакции вероятно ще засили тази тенденция и все повече ще ограничава капацитета на металообработвателните предприятия за планиране. ЕИСК препоръчва европейските институции да отчетат тази тенденция, за да формулират мерки, с които да могат да се управляват нарастващите колебания на цените за МСП в металообработвателния сектор. ЕИСК препоръчва по-конкретно този важен аспект да бъде взет предвид при изготвянето на следващото съобщение относно европейската стратегия за суровините.

5.2.5 ЕИСК отбелязва също така нарастващата концентрация в добива на желязна руда и призовава Европейската комисия да отчете рисковете за европейската промишленост от създаването на виртуални монополи в световен мащаб, рискове, които европейските сектори като стоманодобива, инженерните дейности и автомобилостроенето посочиха в своите позиции относно обявеното сливане между миннодобивните предприятия BHP Billiton Plc и Rio Tinto Plc.

5.3.1 Осигуряването на стабилни доставки на енергия е жизненоважно за металообработвателните предприятия в ЕС, които трябва да си осигурят доставка на енергия от всички източници при конкурентни пазарни условия.

5.3.2 Създаването и финансирането на инфраструктурата и на необходимите трансгранични връзки, както и премахването на пречките на националните граници, по-специално по отношение на преноса на електроенергия, е ключов въпрос за осигуряване на конкуренция между доставчиците и дистрибуторите на електроенергия.

5.3.3 Важно е също така при вземане на решения в областта на енергийната политика да се постигне подходящ баланс между екологичните аспекти и икономическите въздействия върху стабилността на цените на доставка. Този баланс е ключов фактор за конкурентоспособността на сектора.

5.4.1 Установените в ЕС предприятия са изправени пред силна международна конкуренция, както на вътрешния пазар на вносни продукти, така и на експортните пазари. Освен това силно различаващите се условия в рамките на ЕС (напр. по отношение на цените на енергията, условията за получаване на разрешителни за инсталациите/заводите, експлоатационните условия) допълнително затрудняват ситуацията. ЕИСК отправя настойчиво искане към Европейската комисия да гарантира равнопоставена конкуренция в рамките на ЕС и с други страни на международно равнище.

5.4.2 ЕИСК призовава Европейската комисия да осигури конкуренция при равни условия с други страни в международен план.

5.4.3 В заключение, органите, отговарящи за защитата на конкуренцията, следва да отделят много по-голямо внимание на нарушенията, произтичащи от размера на този сектор спрямо този на неговите клиенти, в частност - на доставчиците.

5.5.1 Финансовите институции имат важна роля за постигане на целите на индустриалната политика чрез рисковете, които поемат или отказват да поемат, и чрез степента на своята достъпност. Финансовата криза, която помрачи прогнозите за реалната икономика от края на 2008 г., засегна и металообработвателния отрасъл. Въпреки че търсенето на кредити при неблагоприятните икономически условия през 2009 г. беше относително слабо, подемът през 2010 г., който е по-силен от предвиденото, все по-често води до недостиг на финансови средства за предприятията, тъй като търсенето на кредити се повишава. Подобен недостиг се усеща по-силно от МСП, които почти изцяло зависят от финансиране от страна на банките. Металообработвателният отрасъл, в който делът на МСП е висок, изпитва затруднения, които заплашват да прераснат в критична ситуация.

5.5.2 Банките не се страхуват да поемат рискове при инвестиции в хедж фондове и други ценни книжа, но не са склонни да поемат риск, когато става дума за основната им дейност – да финансират реалната икономика. Важно е да се подчертае, че финансовият сектор следва да бъде средство за постигане на определена цел. В настоящата конюнктура банковият сектор се подготвя за прилагането на Директивата на ЕС за капиталовите изисквания, която ще наложи на банките допълнителен натиск за намаляване на задлъжнялостта и по-рестриктивни разпоредби относно поемането на рискове. Необходима е по-внимателна проверка на актовете, за да се избегнат отрицателни странични ефекти по отношение на наличието на кредити за целия сектор.

5.5.3 ЕИСК би приветствал един по-силен акцент върху необходимостта от осигуряване на механизми за ликвидност на производствените предприятия, по-специално на МСП в този сектор. Това би могло да породи добри практики в цяла Европа.

5.5.4 Металообработвателната промишленост е сектор с голямо значение за европейския износ. ЕИСК би приветствал мерки за подкрепа на развитието на неговия потенциал, по-специално в областта на увеличаването на износа. Някои от тези мерки несъмнено следва да се отнасят до подобряване на достъпа на предприятията до финансови ресурси и до експортни кредити.

Брюксел, 21 октомври 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Европейска комисия, Проучвания за секторната конкурентоспособност – „Конкурентоспособност на сектор металообработване и производство на метални изделия“, окончателен доклад от 18 ноември 2009 г., стр. 91, глава „Структура на отрасъла и разпределение на предприятията по размери. Дял и роля на МСП в отрасъла на металообработването и производството на метални изделия (FWC Sector Competitiveness Studies - Competitiveness of the EU Metalworking and Metal Articles Industries Final report 22nd October 2009 page 73 Chapter Industry structure and size distribution of companies Extent and role of SMEs in the MMA sector): „Анализът на отрасъла на металообработването и производството на метални изделия според размера на предприятията (брой заети лица) (вж. приложената по-долу таблица) показва, че в сектора преобладават микропредприятията (с по-малко от 10 работници), които представляват 80 % от всички предприятия в този сектор през 2006 г. Същевременно около 17 % от всички предприятия в отрасъла на металообработването и производството на метални изделия през 2006 г. могат да бъдат класифицирани като малки (10-49 работници). Следователно през 2006 г. над 95 % от предприятията в отрасъла на металообработването и производството на метални изделия осигуряват заетост на по-малко от 50 души; 3 % биха могли да бъдат класифицирани като средни предприятия (50-249 работници) и само около 0,5 % - като големи (250 + работници).“