Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Обновяване на общностния метод (насоки)“ (становище по собствена инициатива)

На 17 декември 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

Подкомитетът „Обновяване на общностния метод“, на който беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 19 май 2010 г. (докладчик: г-н Henri MALOSSE, съдокладчик: г-н Georges DASSIS).

С оглед обновяването на мандата на Комитета, Европейският икономически и социален комитет реши на 466-ата си пленарна сесия, проведена на 19, 20 и 21 октомври 2010 г. (заседание от 21 октомври 2010 г.), да определи г-н Malosse за главен докладчик и прие настоящото становище със 187 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.1 Европейският съюз, въпреки постигнатите забележителни успехи и нарастващо влияние, не престава да се съмнява и да предизвиква съмнение в себе си. Икономическият и паричен съюз, увенчан с успеха на еврото, днес е сериозно разтърсен от финансовата криза, по-силно от която и да е част на света. Лисабонската стратегия не позволи на Съюза да заеме мястото на световен лидер в икономиката на знанието. Изправени пред тези трудности, гражданите стават все по-нетърпеливи и мнозина от тях се питат дали Съюзът ще се окаже способен да се справи с големите предизвикателства на нашето време: глобализацията, изменението на климата, излизането от икономическата и финансовата криза.

1.2 В моменти на съмнение, винаги е добре да си припомним основните принципи на европейския проект. Общностният метод, който донесе „добрите дни“ на Европейския съюз, трябва да бъде обновен и възстановен.

1.3 ЕИСК препоръчва общностният метод да се прилага в областите, към които днес са насочени очакванията на гражданите: възстановяване на европейската икономика, динамизиране на нашите системи за образование, иновации и научни изследвания, сигурност на енергийните доставки, устойчиво развитие и борба с климатичните бедствия, насърчаване на равните възможности и предприемаческия дух, свободно движение и мобилност на хората при зачитане на социалните права, развитие на услугите от общ интерес с европейско измерение, по-специално в сферата на комуникациите, околната среда, здравеопазването, сигурността и гражданската защита.

1.4 Това възстановяване на общностния метод ще бъде ефикасно само ако е съпроводено от адекватни средства, като например съответстващо увеличение на европейския бюджет, развитие на публично-частните партньорства, по-добра координация между националните и европейските бюджети, консолидиране на Европейския паричен фонд.

1.5 И накрая ЕИСК счита, че общностният метод от десетилетието на 2010 не може да бъде същият като от 60-те ли 80-те години. Днес гражданите трябва да бъдат привлечени активно, по-специално чрез демокрацията на участието и представителите от гражданското общество. Ето защо ЕИСК настоява за нарастваща роля на европейското гражданско общество в инициативата на европейските политики, както и в оценката на тяхното въздействие, за да се гарантира ефективното им прилагане или да се коригират вредните последици от тях.

1.6 Прилаган по този начин към предизвикателствата на настоящето и към очакванията на гражданите, разполагащ с ефективни инструменти за прилагане и обновен чрез по-активно участие на гражданското общество, общностният метод може и трябва отново да се превърне в двигател на възстановяването на европейската интеграция.

2.1 От самото начало на проекта за Европа общностният метод беше в основата на оригиналността и успеха на този проект, което доведе до изграждането на днешния Европейски съюз. Той се характеризира с

Именно благодарение на този общностен метод беше постигната съществена част от европейския напредък.

2.2 Държавите-членки запазиха значителни, дори изключителни правомощия в областите, които не се управляват пряко от договорите, от въпроси с традиционно суверенен характер като отбрана и полиция, до други въпроси, отличаващи се със специфични политически, културни и исторически особености, като данъчната сфера или социалните отношения. Междуправителственото сътрудничество в такива области е само по себе си важен аспект от европейския проект и заслужава също да бъде анализирано, за да се измери реалното му въздействие и да се направи оценка на пригодността му към действителността и предизвикателствата на днешния ЕС.

2.3 Успехът на общностния подход по отношение на общите основни цели вървеше редом с икономическото развитие и политическото задълбочаване на процеса на европейска интеграция. Тези постижения му донесоха мощна привлекателна сила, която се оказа без алтернатива на европейския континент при последващите разширявания, първо на запад, както на север и на юг, а след това на изток с падането на желязната завеса.

2.4 През последните години обаче общностният метод загуби част от своята сила и устрем. Европейската комисия като че ли не винаги е имала средствата нито волята да предприема инициативи на висотата на предизвикателствата и очакванията. Днес обаче Европейският съюз е изправен пред нови предизвикателства с все по-безмилостна глобализация и финансова и икономическа криза, която поставя в затруднение редица предприятия, по-специално МСП, и увеличава социалните неравенства в ущърб на растящ брой хора, които са в положение на изключване или най-малко в голямо затруднение. Европейските граждани стават все по-недоверчиви към един европейски проект, за който те имат впечатлението, че им създава повече проблеми, отколкото разрешава.

2.5 Липсата на европейско влияние по време на световната среща на върха в Копенхаген през 2009 г. относно изменението на климата и неспособността на Съюза да се справи сам с финансовите трудности на една от държавите-членки от евро зоната засилиха усещането за слабост, което създаде безпокойство и във финансовите среди.

2.6 Пред набиращата скорост глобализация, Европейският съюз изглежда много тромав и вглъбен в собствените си противоречия, трудности и изоставания. С влизането в сила на Договора от Лисабон ЕИСК препоръчва да се обнови общностният метод, за да се постигне необходимото успешно възстановяване, за да може Европа да намери своето място на световната икономическа и политическа сцена. Препоръките на ЕИСК са насочени по-конкретно във връзка със следните основни въпроси:

3. Извеждане на преден план на европейската идентичност и общия европейски интерес

3.1 Възстановяването на общностния метод е невъзможно без ефективно утвърждаване на общата европейска идентичност, за да бъде издигната над националните интереси и различията. Ето защо е безполезно да се множат правните предписания за откриване на процедури за обществени поръчки, ако държавите-членки и техните национални администрации нямат никакъв реален стимул да купуват европейското, предвид чувствителността на „техните“ данъкоплатци и натиска на „техните“ предприятия, тъй като понятието „европейски“ се разбира като „чуждестранен“. При все това, изправена пред глобализацията, само една обединена около общите си ключови цели Европа ще бъде в състояние да ги постигне.

3.2 Това предполага по-конкретно определянето на общ интерес за Общността. Комисията би трябвало в по-голяма степен да насърчава дебата в тази област и да не стои настрана, какъвто беше неотдавна случаят с финансовата криза и затрудненията на една от държавите-членки от евро зоната. Тя като че ли прекалено често е заета да урежда непосредствените проблеми на държавите-членки и на националните администрации, докато добре разбраният от всички общ интерес често изисква решения, които приканват към солидарност и осмисляне на общите интереси.

3.3 Европейската комисия изглежда все повече среща затруднения да определя и представлява този общ европейски интерес, въпреки че нейната роля се състои именно в това. Тя трябва да намери отново устрема от 60-те и 80-те години. Днес тя вече не е сама и установяването на нов институционален триъгълник, който включва Парламент със засилени правомощия и стабилен председател на Европейския съвет, би следвало да я насърчи да изпълнява пълноценно ролята си на орган, който прави предложения и упражнява контрол.

3.4 Европейският парламент следва да играе водеща роля в определянето на общия европейски интерес, тъй като той представлява гражданите. Редом с него двата консултативни комитета (ЕИСК и КР) биха могли да играят роля на опора за насърчаване и подкрепа на инициативите на Европейската комисия, без да се пренебрегва и правото на гражданска инициатива, както и всички други участници от гражданското общество.

3.5 Обновяването на общностния подход ще има смисъл, само ако е придружено от преразглеждане на понятието „субсидиарност“, което беше тълкувано само еднозначно, т.е. като инструмент за спъване на прилагането на общностния метод и на въвеждането на нови общностни политики. Един по-динамичен нов подход към това понятие, основан на принципа, че от съображения за ефективност и икономия от мащаба все по-често ще става ясно, че е за предпочитане да се прехвърлят на европейско равнище областите, които изискват значителни средства: инфраструктури, научноизследователска и развойна дейност, индустриална политика, отбрана, външна политика, сигурност, борба с проблемите в областта на здравето и т.н. Европейските граждани са в състояние да го разберат, при условие че техните национални политически лидери престанат да крият истината от тях.

3.6 Пред нарастващата пропаст между граждани и европейски институции е важно Съюзът да определи нови области за прилагане на общностния метод, отговарящи на силните очаквания на гражданите.

3.6.1 Дойде време да се развиват европейските услуги от общ интерес в областите, в които развитието на ситуацията и на предизвикателствата ги прави необходими: гражданска защита, спешна международна помощ, митнически услуги, транспорт, научно-изследователски центрове, високоскоростни мрежи и др. Върху тези нови основи биха могли да се насърчават европейските концесии от общ интерес чрез публичн-частни партньорства, за да се развият трансевропейските мрежи (транспорт, енергетика, телекомуникации), като по този начин се засили сближаването и конкурентоспособността на Европейския съюз.

3.6.2 За да се улесни животът на гражданите и предприятията и те да могат да осъзнаят същността на единния пазар, би следвало най-сетне незабавно да бъдат предприети редица инициативи, чиято полезност от общ интерес отдавна вече е установена: европейска индустриална политика, характерна със синергии, за да се справим с глобализацията, европейски статут за МСП, за фондациите и сдруженията, единствено данъчно гише за трансграничните дейности на МСП, общностен патент. Трябва също така да се разработят редица законодателни инструменти, за да се гарантира свободното движение на хората при спазване на социалните права и колективните споразумения. Могат да възникнат и други инициативи в резултат на граждански инициативи, канализирани по-специално от Парламента и ЕИСК, по-конкретно в сферата на сигурността на енергийните доставки, устойчивото развитие и защитата на потребителите.

3.6.3 Както ЕИСК многократно е подчертавал, изборът на директивите в ключовата област на обществените поръчки приключи с много тежък провал, без съмнение най-сериозният в изграждането на единния пазар. Повече от 30 години след Единния европейски акт обществените поръчки все още са твърде фрагментирани. Натрупването на много подробни европейски директиви и допълнителни национални закони, както и на множество дерогации, доведоха, поради липса на европейски дух, до поддържане на фрагментирането на онова, което представлява 15 % от европейския БВП. В тази, както и в други области, където това се оказва целесъобразно, Европейската комисия би трябвало да даде предимство на регламента с пряко прилагане пред директивата, чието прилагане предполага транспониране на национално равнище.

3.6.4 Европейският съюз трябва да инвестира повече в „триъгълника на знанието“: образование, научноизследователска дейност и иновации. Образованието, за което се знае, че е ключов елемент за възстановяването на Европа, не може да остане чуждо на Европейския съюз. На базата на успеха на инициативата ЕРАЗЪМ следва в европейски план, чрез нов подход от общ интерес, да бъдат създадени по-амбициозни програми за мобилност, обмен в рамките на европейска мрежа от университети, специални инициативи, целящи насърчаване на ключови умения, развитие на предприемаческия дух и действия в полза на целеви групи. В областта на научните изследвания и иновациите Осмата европейска рамкова програма трябва да стане символ на нова Европа и да се съсредоточи върху области като нанотехнологиите с общностни научноизследователски центрове, истински европейски индустриален проект и върху адекватни човешки и финансови ресурси.

3.6.5 Икономическият и паричен съюз следва да се утвърди като ядро на европейската идентичност и сближаване. Днес случаят далеч не е такъв, както показа разпокъсаността на националните политики на държавите от ЕС, членки на евро зоната в условията на икономическата и финансовата криза. Членовете на евро зоната би следвало да се превърнат в ефективна лаборатория на икономическата и финансовата интеграция, като развиват помежду си засилени сътрудничества, създавайки положителен катализиращ ефект за динамизма и ефективността на целия ЕС. ЕИСК подкрепя предложението на Комисията, с което се цели въвеждане на „мониторинг“ на икономическите политики на държавите-членки. Според него тази роля следва далеч да надхвърля една чисто счетоводна роля от типа ОИСР и да взема под внимание политическите приоритети на гражданите на Съюза, по-специално по отношение на социалното сближаване, борбата срещу изключването, създаването на работни места и развитие на творчеството и на предприемаческия дух.

3.6.6 Силен с единната си валута, Европейският съюз трябва също да говори с един глас в рамките на международните икономически и финансови споразумения, по-специално тази на Г-20 и на европейско равнище да консолидира своите участия в МВФ и Световната банка.

3.6.7 Укрепването на европейската външна политика е ключов елемент на Договора от Лисабон. То включва създаването на дипломатическа служба, на поста на върховен представител (съвместен с длъжността на заместник-председател на Комисията) и създаването на делегации на Европейския съюз в трети страни, заменяйки делегациите на Европейската комисия. Важно е по амбициозен начин да се приложи Договорът така, че Европа реално да говори с един глас, тонът навън да бъде по-твърд и по-единен и в същото време да организира по структуриран начин в политически, икономически, културен, научен и търговски план истинска координация на външните дейности вместо дребни съперничества, които само отслабват позицията на ЕС.

4. Гарантиране на съответствие между цели и средства

4.1 Ако редица общностни цели бяха постигнати само частично, това често се дължи както на липса на решимост по отношение на цялостното им осъществяване, така и на липса на необходимите общи средства.

4.1.1 Така във връзка с възстановяването на вътрешния пазар в доклада на Mario Monti (1) се съдържат много уместни предложения, за да се гарантира най-сетне ефективното му осъществяване: динамизиране на мрежата SOLVIT, оценка на прилагането на директивите, участие на националните администрации, парламенти и гражданското общество, премахване на последните пречки, най-вече по мобилността на гражданите. Ето защо ЕИСК препоръчва доклада, след подходящи консултации на участниците от гражданското общество, да бъде последван от план за действие с график за изпълнение.

4.1.2 Ще е необходима бюджетна подкрепа от страна на ЕС в подходящата форма (бюджетни средства, заеми, публично-частни партньорства и др.), за да се отговори на новите области на приложение на общностния метод. Успехът на ЕОВС през 1951 г. беше основан на съответствие на средствата по отношение на целите. Настоящият бюджет на Съюза (под 1 % от БВП) е твърде незначителен, за да бъдат осъществени очакваните от гражданите цели във всички области, където той трябва да се намесва, за да се постигне по-голяма ефективност. Редовно нарастване на бюджета от 2013 г. до 2020 г., с цел достигане на 2 % от БВП, изглежда постижима и приложима цел, като се имат предвид икономиите от мащаба, изискванията за намаляване на държавния дълг на държавите-членки – доколкото също така принципът за бюджетни трансфери от национално към европейско равнище ще бъде разбран от правителствата и добре обяснен на гражданите. Той би позволил по-специално да се финансират нуждите от инвестиции и от големи мрежи, да се подкрепи триъгълникът на знанието (образование, научноизследователска дейност и иновации), да се укрепи политиката на сближаване и да се предоставят на Съюза човешките и финансовите ресурси за неговата външна политика.

4.1.3 За да се финансира тази дейност до 2020 г., ЕС ще има нужда от собствени ресурси, както и от по-добра координация между национални бюджети и европейски бюджет. В условията на растящ дефицит на публичните финанси след финансовата криза от 2008 г. ще бъде лесно да се докаже, че дългът ще бъде по-бързо намален, без да се попречи на растежа, обединявайки собствените ресурси за финансиране на публичните разходи като отбраната, сигурността по границите, външните помощи, научните изследвания, индустриалната политика и др. Държавите-членки трябва да проявят своята политическа воля за поемане по този път.

4.1.4 В условията на финансовата криза, първа значима стъпка в тази посока би било създаването на истински Европейски паричен фонд за намеса и стабилизиране на евро зоната (нещо като европейски федерален резерв), който би позволил солидарно противопоставяне на затрудненията, срещани от един от нейните членове. Трябваше да се случи сривът на еврото и задълбочаването на кризата в една държава-членка, за да създадат тези държави наченки на такъв фонд и да решат да се намесват вече не в двустранен план, а колективно – като в същото време продължат да искат допълнителна помощ от МВФ.

4.1.5 Освен това става ясно, че осъществяването на целите за интеграция и сближаване изисква по-добро разпределение европейски средства, за да може да бъде оказана по-голяма подкрепа на трансграничните програми, за които е предназначен само 1 % от бюджета, докато те представляват опорни точки, абсолютно необходими за доброто функциониране на единния пазар. Успехът на Стратегия 2020 зависи както от средствата, така и от ефективна съпричастност на гражданите към целите ѝ, какъвто днес не е случаят.

4.2 ЕС-27 не може повече да бъде управляван както ЕС-6. Институционалният триъгълник с пълно право отрежда по-значимо място на Европейския парламент. Необходимо е също така институциите и практиката да внесат възможно най-бързо съгласуваност в правото на гражданска инициатива, което следва да стане истински инструмент за демокрация.

4.2.1 Разширяването на компетенциите на Общността вървеше редом с разширяването на процедурата за съвместно вземане на решения от Парламента и Съвета. От друга страна, последващите договори, които организираха тези нови правила, въобще не адаптираха процедурите за консултации. Днес ЕИСК се сезира по проекти на Комисията при започване на процедурата за съвместно вземане на решения, а това би трябвало да става преди стартирането ѝ.

4.2.2 ЕИСК би изпълнявал по-ефикасно своята консултативна роля, ако бъде сезиран преди стартиране на процеса на съвместно вземане на решения, веднага щом бъде изготвена предварителната оценка на въздействието. В този случай проучвателното становище би имало смисъл. По този начин становището на Комитета би могло да бъде приложено заедно с оценката на въздействието към предложението, което Комисията представя на съвместно вземащите решения. Докладчикът на ЕИСК би следвало също така да може да бъде изслушан от компетентната комисия на Европейския парламент.

4.2.3 Комисията би трябвало също да проведе съответните консултации, когато планира оттеглянето на направено по-рано предложение, особено когато то засяга пряко участниците на гражданското общество. Така например Комисията не трябваше да оттегля без консултации проекта за европейски статут на сдруженията.

4.2.4 В сферата на управлението Съюзът трябва да гарантира по-активно спазването на принципа на равенство между мъже и жени, позволявайки на жените да имат равностоен достъп до центровете за вземане на решения и за консултации.

4.3 Договорът от Лисабон отново разшири броя на областите, които изискват решенията да бъдат вземани с квалифицирано мнозинство, което се превръща в правило за функционирането на Европа на 27-те. Единодушното вземане на решения все още е необходимо условие в някои области, които са особено тясно свързани с общностните дела, като например данъчната политика. Опитът ясно показва, че едно такова изискване лесно блокира функционирането на ЕС в областите, в които все още съществува изискването за единодушие. Ето защо е най-малкото парадоксално, че ЕС не успя, въпреки многократно заявяваните намерения на Европейския съвет, да деблокира приемането на общностния патент, за което също се изискваше единодушно решение, въпреки че амбицията му е да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика на знанието в света!

4.3.1 При все това, редица прецеденти сочат, че общностният метод е позволявал понякога, когато е трябвало, да бъдат намерени начини за заобикаляне на препятствието, свързано с единодушното вземане на решение. Така например социалният протокол и хартата за основните социални права бяха договорени между 11 държави, като Обединеното кралство се присъедини към останалите на по-късен етап. Не би ли могла да се използва подобна гъвкавост в други области, в които понастоящем стои проблемът с блокирането, като общностния патент или хармонизирането на данъчната основа на дружествата?

4.3.2 Несъмнено ЕПС е добър пример за успешно засилено сътрудничество, чието начало беше поставено от ограничена група страни, но е отворено за онези, които имат капацитета да се присъединят към него. Еврогрупата обаче все още не е успяла, изправена пред Европейска централна банка от федерален характер, да развие общо икономическо управление, което да е на висотата на паричния съюз. Натрупаното закъснение през първото десетилетие на този век вече е тревожно. Ако не бъде постепенно стопено през новото десетилетие, то ще застраши сближаването, конкурентоспособността и работните места в евро зоната, без разбира се да се забравя самата устойчивост на еврото. За да се намери изход от ситуацията, следва задължително да се преразгледа функционирането на Еврогрупата по отношение на ефективност и прозрачност, като по-конкретно се направи така, че държавните глави или ръководителите на правителства от евро зоната да участват редовно на заседания (а не само в кризисна ситуация), като заседанията се разширяват за другите съответни министри, заинтересовани от състоянието на еврото: социални въпроси, индустрия и др.

4.4. С Европа на 27-те държави-членки въпросът за правилното транспониране на директивите и евросъвместимостта на националните политики е, разбира се, ключово измерение. Безсмислено е да се улеснява приемането на директивите, ако държавите-членки отказват да ги прилагат в определените срокове или добавят към тях излишни национални разпоредби.

4.4.1 Комисията би следвало да разработи своите таблици с обявени резултати от транспонирането на директивите, които позволяват да бъде оказван често ефикасен натиск върху държавите-членки в неизрядно положение. Различните участници от гражданското общество следва да бъдат консултирани относно тези случаи.

4.4.2 Помощите от страна на Общността би следвало в по-голяма степен да бъдат насочени, когато това е необходимо, към подобряване на условията, в които държавите-членки транспонират и прилагат общото законодателство и премахването на препятствията и търканията, които все още съществуват в тези области.

5. Насърчаване на ангажираността на гражданското общество

5.1 Прекалено често се наблюдаваше склонност да се забравя целта на европейския проект, посочена от Jean Monnet: „Ние не обединяваме държавите, ние обединяваме хората“. Недоверието, демонстрирано от избирателите по време на проведените през последните години консултации за бъдещето на Европа, следва да ни накара да се запитаме за начините на участие на гражданското общество, които днес са определено недостатъчни.

5.2 Общностното законодателство продължава да се изготвя в прекалено чужди за гражданите условия. Техните основателни очаквания по отношение на свободи, сигурност и опростяване твърде често остават излъгани от блокираните или компромисните решения, с прекалено много отстъпки, на държавите-членки и на националните им администрации. Ето защо би следвало да се развива участието на представители на гражданското общество, по-конкретно на ползвателите, в комитети по изготвяне на законодателството по подобие на проектите за опростяване SLIM, но този път на по-ранен етап, в процеса на изготвяне на законите, а не впоследствие, когато вече са приети и когато разбираме, че искаме да поправим недостатъците им, усещани най-зле от тези ползватели!

5.3 Неотложно е също така на участниците от гражданското общество да бъдат признати европейски пространства на свобода и отговорност, позволяващи им да определят чрез саморегулиране общите правила, които ги засягат, или да прецизират някои аспекти на публичното законодателство в тяхната област чрез покани от законодателя за изготвяне на сърегулация. По изрично искане на европейските социални партньори Договорът от Маастрихт им призна свободата на договаряне. Без това да е изрично предвидено в договора, подобни подходи бяха развити и в други области: техническа стандартизация, признаване на професионални квалификации, предоставяне на услуги, търговия, по-специално електронна търговия, сигурност на доставките и плащанията, права на потребителите, енергетика, околна среда. Комитетът ги описа и одобри в информационен доклад. Европейско междуинституционално споразумение от 2003 г. установи процедурната рамка. Понастоящем европейският законодател следва да отдели в своето законодателство пространства на свобода, като насърчава тези практики, които ще се развиват под негов контрол и в допълнение към неговите актове. Тази подкрепа би следвало да обхване и алтернативните начини за уреждане на конфликти, като помирения и посредничества.

5.4 Европа няма да постигне напредък, ако европейците не бъдат насърчавани да се почувстват и да действат като такива. Това предполага да им бъдат предоставени общи инструменти, които все още им липсват: по-ясни икономически и социални права, по-прости процедури, по-самостоятелни правни средства, истински общи статути (сдружения, дружества, фондации). Първо на местно равнище (граждани, сдружения, избрани местни органи) Европа трябва да бъде почувствана като необходимост и да стане обща амбиция и гордост.

5.5 Следователно следва да се започне многогодишна програма с точен график, която да покрива цялото десетилетие 2010, за да се предоставят на самите европейци средствата да играят заедно водеща роля, без която е невъзможно обновяване на общностния метод.

5.6 ЕИСК, КР и големите европейски организации на гражданското общество, които са свързани в трите групи на Комитета („Работодатели“, „Работници“ и „Други интереси“), биха могли с необходимата подкрепа на Европейския парламент да помислят за поставяне началото на широко обсъждане по важните теми от общ интерес за следващото десетилетие, които могат да се ползват от възстановяването на общностния метод, т.е. от нови общи политики.

Брюксел, 21 октомври 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) „Нова стратегия за единния пазар в служба на икономиката и на европейското общество“ – Доклад до председателя на Европейската комисия, представен от Mario Monti на 9 май 2010 г.