Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Роля и перспективи на африканската социална икономика в сътрудничеството за развитие“ (становище по собствена инициатива)

На 17 декември 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Роля и перспективи на африканската социална икономика в сътрудничеството за развитие“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 юни 2010 г.

На 464-ата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 15 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 116 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.1 Социалната икономика е важно явление в световен мащаб, което се откроява със своя капацитет за иновации, динамизъм, гъвкавост и устойчивост, дори в условията на голяма криза, както и със своя капацитет за приобщаване, особено на най-бедните и маргинализирани групи във всички общества. Според най-надеждните изчисления тя обхваща 10 % от активното население в света (1), а тенденцията е към нейното увеличаване във всяка част на земното кълбо. Нейните характеристики и особеният ѝ динамизъм я отличават от други икономически форми, но същевременно я правят напълно съвместима и понякога дори синергична спрямо други видове предприятия.

1.2 Социалната икономика в Африка е сектор, който досега беше до голяма степен пренебрегван от всички представители на международната общност, включително Европейския съюз. Нейните особености не се признават и следователно не ѝ се предоставя активна роля в политиките и процесите на консултации и вземане на решения. Въпреки това на африканския континент тя е неразделна част от традиционните системи за солидарност и за създаване на колективни и обществени предприятия, които често се превръщат в кооперативни предприятия или в най-разнородни взаимоспомагателни структури. Наред с това много от нейните структури са жизненоважна част от обширния сектор, наричан „неформална икономика“.

1.3 На континент, на който между 80 % и 95 % от населението е заето в неформалния сектор, социалната икономика може да има решаваща роля за постепенното развитие и преобразяването на тези условия на живот и труд чрез адаптирането им към високи стандарти за достойнство и социална защита, които да позволяват на тези участници да останат на пазара и да дадат своя решаващ принос за социалното и икономическото развитие в Африка.

1.4 В настоящия контекст, в който изпитваме последиците от икономическата криза, новаторското естество на социалната икономика и възможността ѝ да допринесе значително за местното развитие бяха официално признати от МОТ – от 19 до 21 октомври 2009 г. организацията свика първата Конференция за социалната икономика в Йоханесбург, в рамките на която беше приет важен план за действие. Дори Световната банка и МВФ показаха, че са възобновили своя интерес към социалната икономика предвид доказаната ѝ устойчивост по време на кризата, по-специално от страна на кооперативните дружества.

1.5 Следователно е в интерес на ЕС като водещ световен донор да се включи в тази международна инициатива. Добър повод за това може да бъде обявената от ООН Международна година на кооперациите (2012 г.).

ЕИСК предлага следните мерки за насърчаване на африканската социална икономика в сътрудничеството за развитие:

В съответствие с тези препоръки ЕИСК се ангажира да привлича представителите на африканската социална икономика за активно участие в неговите дейности и по-специално в Комитета за наблюдение „ЕС-АКТБ“.

2. Състояние и измерения на социалната икономика в Африка

2.1 Социалната икономика се състои от всички „предприятия и организации, по-специално кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения, фондации и социални предприятия, които имат конкретната характеристика да произвеждат стоки, услуги и знания, като преследват както икономически, така и социални цели и насърчават солидарността“ (2). Дефинирана по този начин, социалната икономика има съществен икономически дял не само в Европа, но и на други континенти, като се започне от Африка.

2.2 Тъй като става въпрос за една силно приобщаваща концепция, в която се поставя акцент върху общите черти между различните организации и предприятия, на практика към настоящия момент е невъзможно да се направи точен отчет за разпространението и броя на участниците в социалната икономика в отделните африкански страни или на равнище континент. Може обаче да се очертаят характеристиките на различните видове организации и предприятия, които съставят социалната икономика в Африка.

2.3 Традиционно един от основните компоненти на социалната икономика са кооперациите, определени от МОТ (R193, 2002 г.) като „самостоятелни сдружения на хора, които доброволно се обединяват с цел удовлетворяване на общи икономически, социални и културни потребности и стремежи посредством предприятие със съвместна собственост и демократично управление“. Кооперациите в Африка бяха „внесени“ от колониалните власти, като с обявяването на независимост на държавите станаха една от основните форми на икономическа и социална организация на континента (Develtere, Pollet & Wanyama, 2009 г.). В повечето случаи обаче новите независими правителства създадоха много тесни връзки с кооперациите, които бяха използвани като инструмент за мобилизация и контрол в различни социални и икономически сфери. Едва с процеса на либерализация през деветдесетте години африканските кооперации успяха да се освободят от прекомерната зависимост от държавния апарат, с която се отличаваха дотогава, като се завърнаха към принципите на самостоятелност, доброволност и вътрешна демокрация, типични за кооперативния модел, и по този начин започнаха нов етап на възраждане и разширяване.

2.4 В действителност през последните 15 години доста се увеличиха разпространението и популярността на кооперативния модел. Както показаха Develtere, Pollet & Wanyama (2009 г.) (3), анализирайки данните от единадесет африкански страни, в някои случаи (само като пример могат да бъдат посочени Кения, Гана и Сенегал) броят на активните кооперации се увеличи повече от два пъти спрямо този в периода 1989-1992 г., като по този начин се превърна в много съществена част от националната икономика.

2.5 Повечето от африканските кооперации са собственост на клиентите и развиват дейност в селскостопанския сектор, но са доста разпространени и в кредитния сектор – според WOCCU през 2007 г. са съществували приблизително 12 000 кредитни съюза с над 15 милиона членове в 23 страни и с вложения в размер на приблизително 3,5 милиарда долара (Fonteneau & Develtere, 2009 г.), поради което те се смятат за основна част от институциите за микрофинансиране в много африкански региони. Има действащи кооперации също и в строителния, застрахователния и дистрибуторския сектор. Според някои изчисления около 7 % от африканското население членува в кооперации.

2.6 Целта на взаимоспомагателните дружества в общи линии е да предлагат социални услуги на своите членове и техните семейства, като споделят рисковете и ресурсите и извършват дейност в сектора на социалната защита, насочвайки се по-специално към всичко, което се отнася до здравето и здравните услуги. Те са значителни на брой и като въздействие - според някои изчисления в Западна Африка развиват дейност поне 500 взаимоспомагателни дружества, които достигат до няколкостотин хиляди души. От 2003 г. Министерството на здравеопазването на Руанда включва тези дружества в своята стратегия за разширяване на достъпа до здравни услуги, като разчита на факта, че, по данни на министерството, 75 % от населението членува в поне едно от тези дружества. Това не се отнася само за сектора на здравеопазването. И в този случай са налице организации и/или предприятия, подобни на взаимоспомагателните дружества, които развиват дейност и в други сектори. Това са например взаимоспомагателните каси (tontines) във френскоговорящата част на Африка, кредитните съюзи (credit unions), развиващи дейност в кредитния сектор в англоговорящата част на Африка, и погребалните дружества, предлагащи погребални услуги в различни страни, сред които Етиопия и Южна Африка.

2.7 На 26 юни 2009 г. за първи път в Африка Съветът на министрите на UEMOA (Западноафрикански икономически и паричен съюз) прие Регламент (№ 07/2009) относно взаимоспомагателните дружества, с който се определят и признават следните основни принципи, характерни за този вид дружества: прозрачност, социална отговорност, демокрация, равенство, справедливост и солидарност. С тези принципи се определят и допълнителни характеристики, които са специфични за едно взаимоспомагателно дружество, а именно членство на доброволна и недискриминационна основа, нестопанска цел, демократично функциониране и участие в управлението на институцията, солидарен ангажимент, автономност и независимост, доброволна дейност на управителния съвет, отговорно участие.

2.8 Друга многочислена група в Африка, получила разпространение във всички възможни сектори както в селските, така и в градските райони, са сдруженията, сред които попадат доброволческите организации, общностните организации (community-based organisations), организациите с нестопанска цел и неправителствените организации (НПО) и др. Броят на сдруженията, свързани със социалната икономика, рязко нарасна с процесите на демократизиране от деветдесетте години, благодарение на подобрените правни рамки и гъвкавите оперативни структури, които позволяват адаптирането на модела на сдружаване към различните социални потребности. Особено важна в тази група е ролята на НПО, които – често пъти в сътрудничество с подобни организации и с институции от Севера – успяват да мобилизират значителни ресурси и следователно да действат в по-широк мащаб. По аналогичен начин и социалните партньори често развиват дейност в различни страни, свързана с насърчаването на структури и инициативи на социалната икономика.

2.9 Поради своите структурни и оперативни характеристики кооперациите, взаимоспомагателните дружества, сдруженията и другите организации и предприятия, свързани със социалната икономика, имат значително икономическо и социално въздействие в Африка. Преди всичко те предлагат работни места и пряко и демократично участие в организацията и в разпределението на ресурсите. Наред с това, като работят на по-широка обществена основа и много често включително в най-бедните селски райони, където държавните мерки, ако изобщо съществуват, са минимални, организациите и предприятията на социалната икономика гарантират достъп до социални и/или икономически услуги дори на най-уязвимите групи (бедни, жени, лица с увреждания, неквалифицирани работници, мигранти и др.). Независимо дали става за микрофинансиране или за медицинска и социална помощ за болните от ХИВ/СПИН, за участие в селскостопанска кооперация или в погребално дружество (burial society), организациите и предприятията на социалната икономика осигуряват мерки за социална защита на солидарна и общностна основа, като същевременно произвеждат стоки и услуги с безспорно икономическо значение, които имат пряко въздействие върху намаляването на бедността.

2.10 Ролята на организациите и предприятията на социалната икономика придобива още по-голямо значение с оглед на последиците от световната икономическа и финансова криза, които, що се отнася до Африка, бяха изпитани успоредно с тези от продоволствената и енергийната криза от 2007-2008 г. (4) Изправени пред влошаващото се икономическо и социално положение на голяма част от населението, правителствата на развиващите се страни трябваше да укрепят и разширят системите за социална защита, които в много случаи бяха незавършени. Това е област, в която социалната икономика вече има силно присъствие и голяма активност, като често преодолява пропуските и разпокъсаността на държавните мерки, без да отнема ролята и отговорността на правителствата и институциите.

3.1 Поради своите присъщи характеристики социалната икономика съдържа в себе си възможността за създаване на нови работни места, за укрепване на основните права в трудовата сфера и за насърчаване на социалната защита и социалния диалог. По този начин тя напълно съвпада със стратегическите цели, посочени от Международната организация на труда (МОТ) и свързани с постигането и гарантирането на „достоен труд“ (decent work), който се счита за такъв, когато се полага „в условия на свобода, справедливост, сигурност и човешко достойнство“. Като основна цел в работата на МОТ от доста време, постигането на достоен труд се счита за централно в плановете за намаляване на бедността и е инструмент за насърчаване на устойчиво, приобщаващо и справедливо развитие.

3.2 В своята „Програма за достоен труд в Африка, 2007-2015 г.“ (МОТ, 2007 г.) МОТ изброява възможностите и предизвикателствата, пред които е изправена Африка както с оглед постигането на достоен труд на целия континент, така и с оглед гарантирането на адекватно икономическо и социално развитие на континента. Основните предизвикателства, които бяха изтъкнати, са свързани с безработицата, ниската трудова заетост и бедността; ролята на социалната защита в развитието; проблемите, свързани със социалното изключване и разпространението на ХИВ/СПИН. Никъде в документа не се споменава официално за социалната икономика. Въпреки това понятията, мерките, вниманието към сектора на кооперациите и сдруженията, основната роля на справедливостта, участието и социалната защита са все елементи, съвместими с основите на социалната икономика.

3.3 С течение на годините МОТ разви значителна компетентност по отношение на социалната икономика както чрез използването на традиционните си инструменти, така и чрез създаването на специален департамент за кооперациите (EMP/COOP) и стартирането на поредица от програми за техническа помощ на континентално равнище (например CoopAfrica) или в отделните страни (например SAY JUMP! в Южна Африка).

3.4 Следователно не е случаен фактът, че именно МОТ откри първа международния дебат относно социалната икономика в Африка - първо поръча изготвянето на редица анализи и проучвания, по-специално за сектора на кооперациите в Африка, а след това, през октомври 2009 г., организира в Йоханесбург конференция на тема „Социалната икономика – африканският отговор на световната криза“. Целта на срещата, в която участваха представители на целия континент, беше приемането на „План за действие“ (5) за насърчаване на организациите и предприятията на социалната икономика в Африка.

3.5 Планът за действие предвижда четири стратегически цели:

3.6 Последиците от световната икономическа и финансова криза, заедно с тези от предходната продоволствена и енергийна криза, правят постигането на изброените в Плана за действие от Йоханесбург цели особено наложително. Според изчисления на МОТ около 73 % от работниците в Африка на юг от Сахара имат несигурна работа – дял, който може да е достигнал 77 % през 2009 г., с вероятно увеличение на мигрантския натиск както в рамките на континента, така и към Европа, предвид множеството работници, търсещи по-добро бъдеще. Последиците от кризата вече се почувстваха с намаляването на преките чуждестранни инвестиции, както в инфраструктурата, така и в производството на стоки, и с ограничаването на трансферите на парични средства от емигранти. Насърчаването и увеличаването на разпространението на предприятията и организациите на социалната икономика представлява принос за създаването на нови работни места, като по този начин се превръща в конкретна алтернатива на мигрантския натиск.

3.7 Накрая, поради основния принос на кооперациите за социално-икономическото развитие Организацията на обединените нации обяви 2012 г. за Международна година на кооперациите – инициатива, която ще предложи възможност за насърчаване и разширяване на ролята на организациите и предприятията на социалната икономика.

4. Перспективи и препоръки за участието на ЕС и нови приоритетни политики

4.1 Социалната икономика има съществен дял в Европейския съюз, а нейната икономическа и социална роля се признава все по-широко. През 2006 г. ЕИСК изготви първият обширен доклад по този въпрос (6).

През 2009 г. ЕП призна, че социалната икономика е един от стълбовете на европейската интеграция, посочвайки, че „социалната икономика представлява 10 % от всички европейски предприятия, с 2 милиона предприятия или 6 % от всички работни места, и се отличава с висок потенциал за генериране и поддържане на стабилна заетост“ (7).

Накрая ЕИСК препоръча признаването и запазването на различните предприемачески модели, сред които попада социалната икономика (8).

4.2 Въпреки че социалната икономика не разполага със свое собствено място сред факторите, определящи действията на ЕС в програмите му за сътрудничество за развитие, всички основни сектори, в които развиват дейност организациите и предприятията на социалната икономика в Африка, попадат сред оперативните приоритети на ЕС: социалната защита, здравето, социалното приобщаване, заетостта, селскостопанското развитие и развитието на селските райони, микрофинансирането, културата. Следователно, макар да не са конкретно насочени към подкрепа за организациите и предприятията на социалната икономика, възможните инструменти и политически мерки на ЕС в тази област са вече налице.

4.3 Въпреки това, за да може тази нова социално-икономическа реалност на африканския континент да се интегрира в сътрудничеството на ЕС за развитие, се препоръчва ЕС да признае официално съществуването на африканската социална икономика. ЕС може да намери конкретен интерес и добавена стойност от включването на този нов приоритет в своята програма. От една страна, това би насърчило официалното сътрудничество с международни институции като МОТ и Световната банка, осъществявайки системни синергии, които стават все по-полезни в сферата на сътрудничеството за развитие, а от друга, този нов приоритет би включил основните участници на европейската социална икономика, като по този начин би допринесъл за насърчаване на обществената подкрепа в Европа за увеличаване на външната помощ, предоставяна от ЕС.

4.4 Най-ефективният метод за осигуряване на концептуално признание за ролята и приноса на социалната икономика в развитието на Африка е насърчаването на този сектор посредством съществуващите партньорства между ЕС и Африка, а именно Споразумението от Котону и партньорството ЕС-Африка.

4.4.1 Що се отнася до Споразумението от Котону, със съжаление се отбелязва, че прегледът през 2010 г. вече завърши без да бъдат включени разпоредби относно социалната икономика. Въпреки това делегациите на ЕС в африканските страни би трябвало да предприемат мерки за бързото включване на организациите и предприятията на социалната икономика в списъка на участниците, които следва да бъдат преброени и поканени за консултации.

4.4.2 Наред с това прегледът през 2015 г. би трябвало да предложи възможност за изрично признаване на социалната икономика и за включването ѝ в категорията на „недържавни участници“, които следва да бъдат информирани и включени в консултации и в изпълнението на споразумението, в допълнение към финансовите ресурси и действията за изграждане на капацитет, насочени към гарантиране на тяхното ефективно участие.

4.4.3 ЕИСК счита, че анализът на отношенията на ЕС със страните от АКТБ за периода след 2020 г., когато изтича срокът на действие на Споразумението от Котону, трябва не само да осигури включването на институционални разпоредби за недържавните участници, подобни на тези от Споразумението от Котону, но и да гарантира изричното присъствие на социалната икономика в тази категория.

4.5 Що се отнася до партньорството ЕС-Африка, могат да бъдат установени преки връзки между целите и действията на Седмото партньорство в областта на миграцията, мобилността и заетостта, и тези на социалната икономика, по-специално по отношение на приноса за създаването на работни места, постепенното официализиране на неформалната икономика и насърчаването на достойния труд. В този контекст третата среща на върха между ЕС и Африка, която ще се проведе през ноември 2010 г., и новите планове за действие, които ще бъдат приети на нея, представляват конкретна възможност за насърчаване на социалната икономика. Например, новият план за действие за това партньорство би могъл да включва следните елементи:

4.6 На секторно равнище организациите и предприятията на африканската социална икономика са много активни в селскостопанския сектор и в развитието на селските райони. В тази насока бяха поети конкретни ангажименти със стратегията ЕС-Африка в областта на селското стопанство и чрез съобщението „За напредък на селското стопанство в Африка“ (9). В нито един от двата случая обаче не беше споменат секторът на кооперациите – един от основните стълбове на социалната икономика в Африка. Въпреки това възможностите за действие и сътрудничество със селскостопанските кооперации и кооперациите в селските райони в Африка са многобройни и биха могли да отговорят на целта, свързана с „акцентиране върху по-доброто управление на селското стопанство и подкрепа за изграждането на капацитет (capacity-building) от страна на африканските публични и частни организации, участващи в селското стопанство“ (10).

4.6.1 Наред с това си струва да се отбележи, че Инструментът за сътрудничество за развитие съдържа тематична програма относно продоволствената сигурност – друг сектор, в който съществуващите инструменти и програми на ЕС биха могли да се използват за признаване на основната роля, която организациите и предприятията на африканската социална икономика могат да изпълняват в европейското сътрудничество за развитие.

4.7 „Инвестиране в хората“ е друга тематична програма на Инструмента за сътрудничество за развитие, на която следва да се обърне внимание. Тази програма има за цел развитието на човешките ресурси и може да се използва за подпомагане на обучението и развитието на предприемачески умения сред участниците в социалната икономика в Африка.

4.7.1 Тази цел би била в съответствие с разпоредбите от декларацията на МОТ относно развитието на уменията, по-специално в областта на управлението. Образованието и обучението имат основна роля за укрепване на капацитета на организациите и предприятията на социалната икономика и за предоставянето на възможност да се конкурират на пазарите. Необходимо е също така да се положат особени усилия за образованието и обучението на жените, чиято роля в африканските икономики, особено в селскостопанския сектор и селските райони, често пъти се подценява.

4.8 Що се отнася до образованието и обучението както за развитие на уменията, така и за подобряване на управлението, ЕС би трябвало да улеснява и насърчава отношенията между организациите и предприятията на европейската и на африканската социална икономика. Обменът на опит, добрите практики и техническата помощ по осите „Север-Юг“ и „Юг-Юг“ биха допринесли за укрепване на африканските структури (11). Ето защо ЕИСК насърчава създаването и укрепването на мрежите на социалната икономика „Север-Юг“ и „Юг-Юг“ като незаменим инструмент за сътрудничество и трансфер на технически умения между организациите и предприятията на социалната икономика.

4.9 Наред с това образованието и обучението са важни за качеството на работата и, в по-общ план, за културното сътрудничество. И двете имат първостепенна роля в създаването на работни места, както ЕИСК вече многократно отбеляза. Следователно ЕС би трябвало да има предвид тези сектори при интегрирането на африканската социална икономика в своите програми и политики.

4.10 Що се отнася до създаването на работни места, което заедно със социалната защита и равенството между половете е основен елемент на социалната икономика, особено по отношение на заетостта в селските райони, някои аспекти на стратегията ЕС-Африка могат да бъдат свързани с целите на Плана за действие от Йоханесбург. Това касае най-вече приоритетно действие № 3 от Партньорството ЕС-Африка в областта на миграцията, мобилността и заетостта, което се отнася до заетостта и намаляването на бедността и акцентира върху принципите на достойния труд.

4.11 Друг инструмент за осигуряване на концептуално признание за ролята на социалната икономика в развитието на Африка би могъл да бъде Европейският доклад за развитието за 2010 г. В него ще бъде разгледана темата за социалната защита – сектор, в който организациите и предприятията на социалната икономика имат ключова роля, най-вече в Африка, както вече беше посочено (12). Освен това изричното включване на африканската социална икономика в Европейския доклад за развитието за 2010 г. би позволило да бъде разработена конкретна политика за социална защита в сътрудничеството за развитие на ЕС, каквато понастоящем не съществува.

4.12 Също така ЕИСК препоръчва на Комисията да започне картографиране на дейностите на държавите-членки в областта на сътрудничеството с участниците в африканската социална икономика, с цел постигане на по-добра координация и разпределение на дейностите в тази област между ЕС и държавите-членки.

4.13 За да може африканската социална икономика да допринесе ефективно за премахването на бедността, е необходимо да бъде създадена благоприятна среда, която да включва подходяща правна рамка, изграждане на капацитет, достъп до финансиране и свързване в мрежа на организациите на африканската социална икономика и техните европейски партньори. Що се отнася до правната рамка, африканските власти би трябвало да бъдат насърчавани от ЕС и МОТ да създадат регистър на организациите на социалната икономика и да приемат законодателство, което да позволява на тези участници да развиват своята дейност по ефективен начин, като разгледат и основния въпрос за собствеността на средствата за производство. ЕС и държавите-членки биха могли да споделят най-добрите практики, развивани в европейските страни, където социалната икономика е по-активна.

4.13.1 Подкрепата на ЕС за изграждане на капацитет и за свързване в мрежа на участниците в социалната икономика би трябвало да се управлява на национално, регионално и континентално равнище, по-специално чрез Споразумението от Котону, стратегията ЕС-Африка и тематичната програма „Недържавни участници и местни власти в процеса на развитие“ (Инструмент за сътрудничество за развитие) (13). Дейностите биха могли да включват действия в подкрепа на координацията, застъпничеството и диалога, вертикалната и хоризонталната интеграция на организациите на социалната икономика, обучението и др.

4.13.2 За тази цел организациите на социалната икономика би трябвало да бъдат включени в категорията на недържавните участници, допустими за участие в горепосочените тематични програми. Освен това средствата за тези тематични програми и за допълнителните тематични програми, в които социалната икономика би могла да участва ефективно (14), би трябвало да бъдат увеличени при преразглеждането на следващите европейски финансови перспективи (2014-2020 г.) до удвояване на общата им стойност, както вече беше поискано от ЕИСК (15). Независимо от финансирането на ЕС е целесъобразно да се насърчават и да бъдат продължени координацията, диалогът, синергиите и конкретните проекти за сътрудничество между различните сектори на европейската и африканската социална икономика и в частност - между африканските организации. Аналогично би трябвало да се увеличат средствата, предназначени за програмите от единадесетия Европейски фонд за развитие (ЕФР, 2014-2019 г.), за да може социалната икономика да извлече полза от тази помощ.

4.14 Друг аспект на благоприятната среда е преди всичко създаването на действителни условия за достъп на недържавните участници до финансиране въз основа на опростени процедури.

Особен и новаторски аспект са също така дългосрочните заеми, предназначени за по-добре структурираните участници в социалната икономика. От своя страна ЕС има задачата да улесни достъпа до такива заеми, като използва вече съществуващи инструменти или като създава нови.

4.15 Накрая ЕИСК призовава за развиване на европейско вътрешноинституционално и междуинституционално сътрудничество за насърчаване на африканската социална икономика, като:

Брюксел, 15 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Подготвителен документ за конференцията на МОТ в Йоханесбург, 19-21 октомври 2009 г., посочен в Приложение 3.

(2) Вж. член 1, Преамбюл, „План за действие за насърчаване на предприятията и организациите на социалната икономика в Африка“(Plan of Action for the Promotion of Social Economy Enterprises and Organizations in Africa), документ, изготвен за регионалната конференция на МОТ на тема „Социалната икономика – африканският отговор на световната криза“(The Social Economy - Africa’s Response to the Global Crisis), Йоханесбург, 19-21 октомври 2009 г.; вж. също така диаграмата в Приложение 2.

(4) Вж. становище REX/285 – CESE 1954/2009, „Подкрепа за развиващите се страни за преодоляване на кризата“, докладчик: г-н Jahier.

(5) Вж. Приложение 1 и http://www.ilo.org/public/english/region/afpro/addisababa/pdf/se_planofaction_en.pdf.

(6) CIRIEC, The social economy in European Union („Социалната икономика в Европейския съюз“), CESE/COMM/05/2005.

(7) Резолюция на Европейския парламент относно социалната икономика (докладчик: г-жа Toia, 19 февруари 2009 г.).

(9) „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент – За напредък на селското стопанство в Африка – Предложение за континентално и регионално сътрудничество за развитие на селското стопанство в Африка“ (COM(2007) 440 окончателен).

(10) Стратегическо партньорство Африка-ЕС – Обща стратегия Африка-ЕС, параграф 73.

(11) Добър пример за мрежа на социалната икономика „Север-Юг“ е Евро-средиземноморската мрежа на социалната икономика (ESMED), която включва организации от Испания, Франция, Италия, Мароко, Португалия и Тунис. Тя подкрепя и насърчава обмените и проектите за сътрудничество в рамките на евро-средиземноморското партньорство.

(13) Както се посочва в член 5.1.2 на тази програма, ЕС ще подкрепи инициативите, насочени към увеличаване на транснационалния обмен, създаване на атмосфера на доверие, насърчаване на създаването на мрежи и осигуряване на координация между недържавните участници и местните власти (както по оста „Север-Юг“, така и по оста „Юг-Юг“).

(14) Става въпрос, например, за тематичните програми „Инвестиране в хората“ и „Продоволствена сигурност“ в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие.

(15) Вж. параграф 6.3 от становище REX/285 (2009 г.), „Подкрепа за развиващите се страни за преодоляване на кризата“, докладчик: г-н Jahier.

(17) Вж. http://ec.europa.eu/europeaid/what/social-protection/documents/memorandum_of_understanding_ec_ilo_en.pdf.