Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаване на устойчиви зелени работни места с оглед на пакета от мерки на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 44/18

Докладчик: г-н IOZIA

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Насърчаване на устойчиви зелени работни места с оглед на пакета от мерки на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 1 юни 2010 г.

На 464-ата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 14 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 146 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.

1.   Основно съдържание на становището

1.1   „Искам да покажа, че като инвестираме в технологии, които имат ограничено въздействие върху климата и висока енергийна ефективност, ще постигнем икономическо предимство. Възможностите са огромни.“

Connie HEDEGAARD, комисар за действия в областта на климата

1.2   Първата част на третото хилядолетие започна с нови въпроси относно бъдещето на планетата. Рисковете, свързани с настоящото изменение на климата, нарастването на световното търсене на енергия, изчерпването за сравнително кратко време на традиционните източници, повишеното съзнание на гражданите, които изискват подходящи мерки за борба с отрицателните последици от емисиите на парникови газове и тяхното смекчаване, определят необходимостта от преразглеждане на модела за развитие, намаляване на потреблението, увеличаване на използването на алтернативни и възобновяеми източници, които биха спомогнали за намаляване на емисиите. Европейските политики би трябвало да бъдат съсредоточени върху развитието на зелена, социална и конкурентоспособна Европа.

1.3   Необходимостта от засилване на сигурността на снабдяването и намаляване на зависимостта от политически нестабилни или конкурентни области, съпроводена от постепенно изменение на енергийния микс в полза на чистата енергия и енергията от възобновяеми източници, показва, че новата зелена икономика ще бъде фактор за устойчиво развитие и нарастване на заетостта, като по този начин допринася за ново икономическо, социално и екологично равновесие.

1.4   С настоящото становище Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) си поставя за цел да анализира перспективите за „устойчивите зелени работни места“ и да открие подходящите инструменти за подкрепянето и насърчаването им.

1.5   За да се оцени въздействието на тези нови политики, е необходимо да се отчита „салдото“ между новите работни места и старите работни места, които се закриват, или т.нар. „черни професии“ (въглищни мини, строителство и поддръжка на електроцентрали от традиционен тип и др.). Тези процеси на промяна трябва да са съпроводени от политики за запазване на доходите, за обучение и професионална преквалификация. Новата зелена икономика трябва да се разглежда от работниците и гражданите като голяма възможност, трябва да включва принципите на достойния труд и да служи като двигателна сила за устойчивото социално, екологично и икономическо развитие.

1.6   Една европейска стратегия за преход към икономическа и индустриална политика с ниски емисии на парникови газове трябва да се основава на диалога между правителствата, социалните партньори и гражданското общество относно икономическите и индустриалните промени, инвестициите в технологии, подходящи за нови и достойни зелени работни места, както и нови зелени способности.

1.7   За успеха на тази стратегия е необходимо участието на националните и местните власти, предприятията и синдикатите в непрекъснат диалог, за да се провери въздействието върху заетостта и върху пазара на труда. Няма да бъде постигнат напредък без участието на социалните партньори и на организираното гражданско общество. ЕИСК приема със задоволство създаването на генерална дирекция „Действия по климата“ (CLIM), която би трябвало да координира както вътрешните, така и външните политики на Съюза във връзка със смекчаването на последиците и приспособяването.

1.8   ЕИСК смята, че е необходимо да се създаде постоянен инструмент на консултации, за да се предвидят последиците от социално-икономическия преход, да се координират дейностите на секторните съвети, да се засили диалогът между социалните партньори и властите. Агенцията за околната среда би трябвало да поеме отговорността за ефективното „проследяване“ на емисиите, което обхваща всички равнища на производство и на транспорт в съответствие с метода за оценка на жизнения цикъл, както е определено в разпоредбите ISO 14040, в Зелената книга COM(2001) 68 окончателен и в съобщението COM(2003) 302 окончателен относно интегрираната продуктова политика и както е предложено, поне непряко, в европейските Регламенти (ЕО) № 761/2001 за СОУОСО и (ЕО) № 1980/2000 за екомаркировката.

1.9   Съюзът има съществена роля за насърчаването на зелените работни места. От гледна точка на инвестициите трябва да се насърчава политика за подкрепа на дейностите и секторите и да се поеме съвместен ангажимент с държавите-членки за стабилно законодателство, което чувствително намалява административните тежести и винаги се съобразява с нуждите на МСП. Що се отнася до пазара на труда, трябва да се насърчава предприемането на конкретни програми за подкрепа на професионалното образование, но най-вече за преквалификацията на онези работници, които са застрашени от индустриалните промени и биха могли да загубят сегашната си работа или равнището на доходите си. Чрез данъчни стимули, насочени към предприятия и потребители, и използване на средствата, произтичащи от търговете по схемата за търговия с емисии, държавите-членки трябва да подкрепят енергийната ефективност и инвестициите във възобновяеми енергийни източници, в научноизследователската и развойната дейност. Особено в настоящия период на криза тази политика е наложителна и необходима.

1.10   Обществените поръчки играят важна роля. Над 15 % от европейския БВП се произвежда чрез обществени поръчки. Клаузи, с които се отдава предпочитание на стоки и услуги, характеризиращи се с екологична устойчивост, могат да накарат пазара да увеличи по-бързо инвестициите в технологични иновации.

1.11   Като цяло Съюзът все още отпуска прекалено малко средства за научноизследователска дейност както на общностно, така и на национално равнище. Те са по-малко от 2 % от БВП в сравнение с 2,6 % в САЩ и 4 % - в Япония. Европа се нуждае от по-големи инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и е от съществено значение тези изследвания да се насочат към общество с ниски емисии на парникови газове.

1.12   Най-голям потенциал за развитие се открива във всички традиционни дейности и професии, които могат да станат „по-зелени“. За тази цел от основно значение е ролята на гражданското общество. Екологичното образование за младите поколения, професионалното обучение, комуникацията и информирането на предприятията, на работниците и гражданите са въвеждащи и основни дейности за развитието на нова зелена икономика. ЕИСК е активно ангажиран в подкрепата на тези дейности чрез проекта „Пинокио“.

1.13   Селското стопанство би могло от своя страна да даде изключително важен принос както в преобразуването на моделите на производство, така и в развитието на селското и горското стопанство и в отглеждането на биомаса. Защитата на територията и на околната среда поставят селското стопанство и неговите организации на предна линия в една голяма кампания за повишаване на осведомеността и информирането относно предимствата на новата зелена икономика.

1.14   Биомасата е най-важният възобновяем енергиен източник с голяма преднина пред останалите – данните от 2008 г. подчертават значително по-голямо присъствие на европейско равнище на биогенните източници на енергия в сравнение с всички останали възобновяеми енергийни източници. В ЕС-27 две трети от първичната енергия от възобновяеми източници – или 66,1 % от общо около 6 200 PJ – са произведени посредством биомаса.

1.15   В период на икономически затруднения и ограничени налични капитали е необходимо усилията да се концентрират върху ограничен брой приоритети, които са от съществено значение за Европа с оглед на световната конкуренция, за да се защити околната среда и да не се загубват работни места в идните години. Енергията от възобновяеми източници, устойчивият транспорт и жилищата с ниски емисии на СО2 са областите, които ЕИСК счита за приоритетни.

1.16   Публичният сектор трябва да предостави максимална подкрепа на тези сектори в преходната фаза. Колебливите политики, нестабилната и несъгласувана нормативна рамка, административните спънки представляват основните пречки за развитието на дейността и за добри и достойни зелени работни места.

2.   Въведение

2.1   Енергийният пазар

2.1.1   Финансовата и икономическа криза със сигурност забави развитието на дейностите, свързани с целия сектор на новите енергии.

2.1.2   През 2009 г. беше отбелязан рязък спад в транзакциите на пазара на газ и нефт. В действителност беше отбелязано намаляване на стойността с 19 %, равняващо се на над 90 милиарда долара (World Energy Outlook 2009 – „Преглед на световната енергетика за 2009 г.“, Международна агенция по енергетика – МАЕ). Въпреки това замразяване на потреблението обаче според прогнозите за 2030 г. продължава да се очертава повишение на търсенето на енергия с приблизително 40 %, достигайки 16,8 милиарда тона нефтен еквивалент (toe).

2.1.3   Изкопаемите енергийни източници обаче ще продължат да представляват над 77 % от нарастването на търсенето в периода 2007-2030 г., като търсенето на нефт ще се покачи от сегашните 85 mb/d (милиона барела на ден) на 88 mb/d през 2015 г., до 105 mb/d през 2030 г.

2.1.4   Според Прегледа на световната енергетика за 2009 г. борбата с изменението на климата и неговото задържане е възможно, но единствено след дълбоко преобразуване на енергийния сектор. Докладът предлага „Сценарий 450“ с действия, които трябва да бъдат извършени решително и с конкретен график, с цел ограничаване в дългосрочен план на концентрациите на CO2 в атмосферата до 450 части на милион и задържане на повишаването на температурата в глобален мащаб до 2 градуса спрямо прединдустриалните равнища. „За постигане на този сценарий – твърди МАЕ – търсенето на изкопаеми горива трябва да достигне своя пик до 2020 г. и емисиите на CO2, свързани с енергетиката, трябва да спаднат до 26,4 Gt (гигатона) през 2030 г. спрямо 28,8 Gt през 2007 г.“

2.2   Енергийната ефективност

2.2.1   Програмите за енергийна ефективност на Европейския съюз си поставят за цел да намалят енергийната интензивност с 3,3 % годишно в периода 2005-2020 г. и това би трябвало да доведе до икономия на 860 милиона тона нефтен еквивалент годишно. Амбициозна цел, която би трябвало да бъде обект на задължителни мерки, там където това е възможно, и която изисква големи инвестиции, които от своя страна би трябвало да доведат до значителни икономии, според оценките на Комисията - в размер на 100 милиарда евро годишно (Съобщение на Комисията: „План за действие за енергийна ефективност: осъществяване на потенциала“, COM(2006) 545 окончателен).

2.2.2   В различни становища ЕИСК изрази положително мнение относно европейските инициативи за разпространение на програми за енергийна ефективност (1). За съжаление се наложи да отбележи и липсата на аналогичен ентусиазъм от страна на държавите-членки (2). ЕИСК заявява отново, че „един от аспектите на екологичните политики, който често се пренебрегва, е икономическата полза от тях. Всъщност „екологичната икономика“ е един от начините за излизане от световната криза. Възникващата екологична икономика създава нови възможности за заетост. Комисар Димас заяви, че през следващото десетилетие „екологичните инвестиции“ ще създадат 2 милиона работни места в ЕС. Ето защо „екологичната икономика“ не е лукс“ (3).

2.2.3   Комисията би трябвало да бъде готова да извърши преглед на стратегията относно енергийната ефективност. Досега отчетеният напредък не доведе до очакваните ползи. Относителното стабилизиране на цената на нефта, която от рекордните 147,27 долара на 11 юли 2008 г. достигна до средна стойност за 2009 г. в размер на 53,56 долара за барел (през 2008 г. беше 91,48 долара за барел) (WTRG Economics), със сигурност не оказа благоприятно въздействие върху инвестициите.

2.2.4   Преразглеждането на директивата за енергийната ефективност на жилищата и на офисите, която значително ще разшири задължението за извършване на структурни промени в новите жилища и в тези, които предстоят да бъдат изградени, както и регламентите относно емисиите на автомобилите и предстоящите разпоредби за лекотоварните автомобили, изискват от индустрията допълнителни усилия за постигане на предвидените цели по отношение на емисиите, което ще се доведе до постигане на значителна ефективност и последващо намаляване на потреблението.

2.2.5   EurObserv'ER 2009 (EurObserv’ER 2009 – The State of Renewable Energies in Europe („Състояние на енергията от възобновяеми източници в Европа“), 9-и доклад на EurObserv’ER) анализира в 14 държави-членки на ЕС (Германия, Франция, Испания, Дания, Швеция, Италия, Австрия, Полша, Финландия, Обединеното кралство, Нидерландия, Словакия, Словения и Люксембург) преките последици за заетостта, произтичащи от различните технологии, свързани с енергията от възобновяеми източници. През 2008 г. технологиите за енергия от възобновяеми източници позволиха да се създадат или запазят общо 660 000 работни места. От тях над 42 % (около 278 000) са свързани с биогенните енергийни източници (биомасата в тесен смисъл). Инвестирането в биомаса води до дълготрайна заетост, намалява енергийната зависимост на Европа и подобрява чувствително равнището на емисиите на СО2.

3.   Кризата и зелените работни места

3.1   Икономическата криза се отрази тежко върху публичните финанси. Натрупаният дефицит в еврозоната беше 6,4 % през 2009 г. и според оценки на Комисията той ще бъде 6,9 % през 2010 г. Това изисква строги планове за възстановяване, които трябва в кратък срок да върнат размера на дефицита в рамките на параметрите на Пакта за стабилност. ЕИСК предупреждава срещу празна реторика и политическо бездействие, когато става въпрос за насърчаване на зеления растеж.

3.2   Наличните ресурси за изпълнение на плановете за стимулиране на енергията от възобновяеми източници и на програмите за енергийна ефективност стават все по-недостатъчни. Държавите-членки ще трябва да насочат повече от предвидените 50 % от ресурсите, произтичащи от търговете по схемата за търговия с емисии (СТЕ), за програми за енергийна ефективност и за инвестиции в енергия от възобновяеми източници, в устойчива мобилност и в транспорта като цяло.

3.3   Съществува риск да се създаде погрешна представа, че борбата с изменението на климата се ограничава единствено до намаляване на потреблението. Трябва да се има предвид енергийната възвръщаемост на инвестициите (EROI) и е необходимо понятието за устойчивост да се обвърже с понятието за развитие, с една нова икономика, която не преследва „устойчивата рецесия“ и „поносимата безработица“, които неминуемо водят до влошаване на условията за живот на хората, без да променят значително състоянието на планетата.

3.4   Предприятията – особено МСП – трябва да се справят и със строги кредитни ограничения. По-малкото ресурси на разположение за ежедневните дейности правят почти невъзможно развитието на инвестиции за преструктуриране, които понякога са големи и чиято възвръщаемост може да се реализира едва след няколко години. Необходими са целеви политики за подпомагане.

3.5   Представяйки позицията си относно неотдавнашна инициатива на Комисията (Duncan Campbell, директор на департамент „Анализ на икономиката и пазара на труда“), МОТ предложи следното определение:

„Зелените работни места могат да бъдат определени като работни места, които намаляват екологичния отпечатък:

3.6   Според МОТ, която от няколко години задълбочи секторните проучвания в областта на зелените работни места в сътрудничество с международните организации на предприемачите и синдикатите, секторите, които би трябвало да са най-силно заинтересувани от тази тема са:

3.7   Зелените работни места при по-голямата част от дейностите би трябвало да се характеризират с високи равнища на компетентност и професионална подготовка.

4.   Основни действащи лица и добри примери

4.1   По време на едно изслушване (ЕИСК, 23 март 2010 г.) няколко от основните представители на различни сдружения обогатиха дебата със своя принос.

4.2   Председателят на Confartigianato (сдружението на италианските занаяти) от Бергамо представи Зелената седмица на енергетиката, включваща 16 събития за популяризиране и провеждане на дискусии, 80 оратори, стотици участници, имащи за цел да извършат задълбочен анализ на нормативните и техническите аспекти на икономията на енергия и на устойчивостта на околната среда. Това е отличен пример за ролята, която професионалните сдружения могат и трябва да изпълняват в разпространението на дадена култура. Бяха представени нови услуги, свързани с енергията, като „енергийното гише“, на което се предоставя специализирана консултация за предприятията, „съпровождане на кредита“ за подкрепа на инвестициите, включително чрез кредитния консорциум на сдружението, техническо обучение в сътрудничество с инженерния факултет на Университета в Бергамо.

4.3   Представителят на WWF, отговарящ за европейската политика в областта на климата и енергетиката, подчерта в своето изказване положителното въздействие върху заетостта, което според проведените проучвания се предвижда да настъпи в резултат на зелената икономика. Екологичните организации изглежда са много благосклонни към политика за подкрепа на енергийните източници с ниски равнища на СО2 или, още по-добре, без отделяне на емисии.

4.4   Председателят на полския синдикат в сферата на миньорството и енергетиката изтъкна рисковете на политика, която поставя т. нар. „черни професии“ в прекалено неблагоприятно положение. Необходимо е да се гарантира заетостта чрез инициативи, насочени към създаване на нови работни мести, които да заменят тези, които бъдат закрити. Трябва да мислим за „салдото“ между новосъздадените и закритите стари работни места. Голямо внимание трябва да се обърне и на заплатите: някои нови зелени работни места се характеризират с по-ниски заплати и цената на киловат, добит от въглища, е наполовина в сравнение с тази на киловат, произведен от възобновяеми енергийни източници. Без подходящи политики за подкрепа на заетостта съществува реален риск безработицата да се удвои за кратко време. Трябва също така да се предвидят подходящи форми на подкрепа за мобилността на работниците.

4.5   Председателят на Европейската федерация на строителите заяви силния ангажимент и интерес на европейските предприятия за подкрепа на обновяването и повишаване на ефективността на публичните и частните жилища и сгради, приспособени за трудова дейност. Секторът не изисква особени икономически помощи, но залага на стабилно законодателство, гарантирано за определен брой години, за да могат да се планират инвестиции и да се изготвят индустриални програми. Секторът на строителството изисква подходящи и постоянни финансови потоци, на които може да се разчита, а не краткосрочни субсидии. Една подходяща данъчна политика би могла да помогне на семействата да се ориентират към този тип инвестиции. Предприятията изразяват готовност да допринесат за необходимото обучение на работниците си.

4.6   Председателят на Съвета на архитектите в Европа (АСЕ) подчерта необходимостта от допълнително развитие на обучението по устойчива архитектура в Европа, с разпространение на холистично виждане за планиране на мерките по места, за което е необходимо да се преосмисли професията. Според АСЕ е необходимо съгласувано със сдруженията на строителите да се определят амбициозни цели за подобряване на качеството и енергийната ефективност на сградите. АСЕ изрази съмнения относно резултата от едно публично-частно партньорство за обществените поръчки въз основа на неотдавнашния отрицателен опит.

4.7   Представителят на Комисията подчерта високия потенциал на новите работни места, които могат да бъдат създадени. Говори се за повече от милион нови работни места. Успехът на 2-рия конгрес по геотермална енергия демонстрира възможното развитие. В Швеция, например, са инсталирани 33 топлинни помпи на 1 000 жители спрямо 0,1 в Испания. Административните бариери са спирачка за развитието на енергията от възобновяеми източници. Енергийната ефективност е основен елемент на цялата система, особено в сградите. Зелените работни места, които ще бъдат стимулирани с националните планове за действие, ще бъдат устойчиви и конкурентоспособни.

4.8   В богатото на разсъждения и данни изказване на представителя на Университета за икономика и техника в Берлин беше изтъкната силната международна конкуренция на пазара на енергия от възобновяеми източници. В частност САЩ и Китай си оспорват пазара. Китай и Тайван осъществяват почти 50 % от износа на фотоволтаични панели.

4.9   Представителят на едно от най-важните испански предприятия за вятърни турбини подчерта стратегическото значение на своя сектор, който дължи развитието си на интелигенти и смели политики за насърчаване на инвестициите и увеличаване на добавената стойност за икономиката. Въпреки кризата, бъдещите перспективи са положителни, ако бъдат продължени политиките в полза на енергията от възобновяеми източници. В своето изказване той цитира президента Obama: „Нацията, водеща в създаването на чистата енергия, ще бъде водеща в световната икономика“ (Barack Obama, реч за състоянието на нацията, 27 януари 2010 г.).

4.10   В заключение, ръководител от Европейската конфедерация на синдикатите (ETUC) подчерта ангажимента на конфедерацията за поддържане на политиките за насърчаване и подкрепа на зелените работни места, които трябва да зачитат достойнството на работниците, техните права и равнищата на техните заплати. Зеленият труд по дефиниция трябва да бъде достоен. ETUC смята, че е необходимо да се прилагат политики на преход, за подкрепа на образованието, за предвиждане на индустриалните промени.

5.   Какви са перспективите?

5.1   През последните години бяха представени данни, които се различават много помежду си, относно възможните ползи за заетостта, произтичащи от зелените работни места, от енергийната ефективност и от инициативите за борба с изменението на климата. Прогнозите бяха за стотици хиляди нови работни места, но в действителност те трудно се създават. Сериозен проблем е оценката на нетното повишаване, т.е. след приспадане на работните места, които се закриват в същия сектор.

5.2   Понастоящем зелените работни места възлизат на 4,6 милиона, ако се имат предвид екологичните дейности в тесен смисъл; те би трябвало да достигнат 8,67 милиона, което се равнява на 6 % от заетите в ЕС-27, ако се вземат предвид дейностите, свързани с природните ресурси като залесяването или екотуризма. Ако се използва по-широкото определение, се достига до много голямо измерение, което повишава общия брой на заетите до 36,4 милиона – 17 % от работната сила, като се имат предвид включително непреките и спомагателните работни места (GHK и др., 2007 г.). В своя неотдавнашен документ относно труда в Европа (Employment in Europe („Трудовата заетост в Европа“), 2009 г.) Комисията изтъква подробно тези разлики. Постигнат е растеж преди всичко в сектора на възобновяемите енергийни източници, биологичното земеделие и, все още в незначителна степен – в дейностите, свързани с възобновяването на сградния фонд.

5.3   Основни области на действие. Строителство

5.3.1   С 16,3 милиона работници, които представляват 7,6 % от всички заети, строителната индустрия се нарежда на първо място сред европейските индустриални дейности: 1 305 милиарда евро продукция за 2008 г., равняваща се на 10,4 % от БВП. В спомагателните дейности за заети над 32 милиона работници (Годишен доклад на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) за 2009 г.).

5.3.2   Европейската строителна индустрия е активно ангажирана в проекти и инициативи, насочени към постигане на по-високи стандарти за енергийна ефективност и икономия на енергия: в рамките на 7 РП с проектите „Sunrise“ за инсталиране на фотоволтаични панели в сградите; „Cygnum“ за производство на предварително изолирани дървени панели, като се използват рециклирани материали с ниски разходи, което ще направи по-достъпни жилищата с ниско енергопотребление; както и „Mobi3con“ – триизмерна оперативна система, която да се използва на строителните площадки за предотвратяване на всички грешки между проектиране и реализация и чрез която Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) предвижда икономии в размер на 6,2 милиарда евро.

5.3.3   Въпреки сериозните последици от финансовата криза, която в някои държави като Испания и Ирландия на практика замрази пазара, секторът оценява, че в следващите години ще бъдат необходими поне 800 000 нови работни места за специалисти техници и инженери, които да участват в програмите за повишаване на енергийната ефективност на сградите. Счита се, че само във Франция в периода 2007-2012 г. работните места за работещите в областта на енергийната ефективност в сградите ще се повиши от 169 000 на 320 000 души (проучване на ADEME – Agence de l’Environnment e de la Maitrise de l’Energie, 2008 г.).

5.3.4   Друг сектор, в който се очаква растеж на работниците, са дружествата за предоставяне на енергийни услуги (ESCO – Energy Service Company), които предприемат мерки за подобряване на енергийната ефективност, като поемат върху себе си риска от инициативата и освобождават крайния клиент от всякакви организационни и инвестиционни задължения. Разпространението на тези дружества срещна отпор в няколко държави, в които големите производители се страхуват от драстично намаляване на потреблението (4).

5.3.5   Професионалното обучение и ученето през целия живот са необходими, за да могат да се управляват изцяло индустриалните промени: Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) и Европейската федерация на работниците от строителството и дървообработването (FETBB) активно си сътрудничат за разработването на съвместни инициативи в областта на професионалните квалификации и проектите за трансгранично обучение.

5.4   Енергия от възобновяеми източници

5.4.1   През 2008 г. във фотоволтаичната индустрия бяха заети 190 000 души (130 000 пряко и 60 000 - непряко). С подкрепата на пазара на ЕС-27 до 2030 г. се предвижда секторът да осигурява 2,2 милиона работни места, но с много ограничен нетен резултат: при предполагаем дял на износа в размер на 15 %, нетното салдо през 2030 г. за ЕС-27 ще бъде около 162 000 работни места (20 000 през 2010 г. и 49 000 през 2020 г.) (EPIA – European Photovoltaic Industry Association (Европейска асоциация на фотоволтаичната индустрия), 2009 г.).

5.4.2   Фотоволтаичният сектор изисква високо квалифициран персонал както за научноизследователска и развойна дейност, така и за поддръжка. Архитекти и инженери ще трябва да проучат инсталирането в градска среда, която се характеризира с исторически центрове с висока ландшафтна и художествена стойност. Общата инсталирана мощност в Европа се повиши от 1 981 MW през 2005 г. до 9 405 MW през 2008 г., като почти се удвои от 2007 г. до 2008 г. (EPIA, „Global Market Outlook for Photovoltaics until 2013“ („Перспективи за фотоволтаичния сектор на световния пазар до 2013 г.“), 2009 г., анализ на A.T. Kearney). Необходими са специализирани курсове за подготовка на поне 50 000 нови работници на година до 2030 г. Все още не са достатъчни магистърските програми и курсовете за следдипломна квалификация, посветени на специалната подготовка за използване на фотоволтаичните панели.

5.4.3   С 64 935 MW, инсталирани до края на 2008 г., вятърната енергия понастоящем вече заема позицията на най-важния възобновяем източник на електроенергия. През 2007 г. броят на пряко заетите достигна 108 600 души, а ако се вземат предвид и непряко заетите, се стига до 154 000 души. 59 % са заети в производството на вятърни турбини и на части за тях. Германия, Испания и Дания са държавите с най-голяма концентрация на работници (EWEA – European Wind Association (Европейска асоциация в областта на вятърната енергия), 2009 г.). Европейската асоциация в този сектор смята, че броят на заетите може да достигне до около 330 000 през 2020 г., като по този начин ще нарасне повече от два пъти.

5.4.4   От проучване, проведено в Испания – страна, която направи значителни инвестиции в алтернативни видове енергия, броят на заетите би трябвало да нарасне от 89 001 души през 2007 г. до 228 000-270 000, като се вземат предвид два различни варианта (ISTAS – Instituto Sindical de Trabajo Ambiente y Salud (Профсъюзен институт за заетост, околна среда и здраве), 2009 г.).

5.5   Транспорт

5.5.1   В автомобилната индустрия и тази на пътно-превозните средства са заети около 2,2 милиона работници, които достигат 9,8 милиона, като се вземат предвид спомагателните дейности (ACEA – Асоциация на европейските автомобилостроители); към тях се добавят работниците в обществения транспорт и заетите в частния транспорт. Общият им брой надвишава 16 милиона души, ако се вземат предвид железопътният транспорт, компаниите за корабоплаване, индустрията и услугите, свързани с авиацията и пътния превоз на стоки.

5.5.2   В този сектор кризата силно се почувства с намаляване на производството с 7,6 % при автобусите, 21,6 % - при автомобилите, 48,9 % - при микробусите и се стигне до 62,6 % при тежкотоварните автомобили. Това е истинска производствена катастрофа. В други сфери на транспорта положението не е по-добро с общо намаляване на поръчките и на дейностите.

5.5.3   Транспортният сектор повече от всички останали ще бъде засегнат от технологичните предизвикателства, определени в пакета от мерки за климата и от последвалите регламенти за емисиите на СО2. Включването на емисиите, отделени при въздушния транспорт, в европейската схема за търговия с емисии (СТЕ) ще донесе трудности за компаниите с по-остарели самолети, които ще трябва да плащат значителни глоби за своите емисии. Нещо повече, както ЕИСК вече посочи, „прилагането на СТЕ в морския транспорт е много по-сложно, отколкото във въздухоплаването, особено при случайните морски превози с оглед на практическите аспекти на световната морска търговия“ (5).

5.5.4   Очаква се трайно (и желано) увеличение както на пътническия, така и на товарния железопътен транспорт. До 2030 г. се очаква ръст с 1 200 000 работни места в пътническия и 270 000 - в товарния транспорт, спрямо намаление с около 700 000 работни места в пътния транспорт (Syndex Etuc Istas research, 2007 г.).

5.5.5   Устойчивата градска мобилност, с ясна политика в полза на немоторизирания транспорт, като придвижването с велосипеди и пеша, ще подобри качеството на живот и ще допринесе в значителна степен за намаляване на емисиите на парникови газове.

6.   Положителни действия за насърчаване на зелени работни места

6.1   Необходима е съществена намеса – публична, частна и съвместна, за да можем да се справим с предизвикателствата, с които се сблъскваме: да се обвърже икономическото развитие със значителни намаления на вредните емисии и с възможността за създаване на повече и по-добри работни места.

6.2   Към настоящия момент състоянието на публичните финанси не позволява да се предвидят значителни възможности за действие след мерките, предприети в полза на намиращата се в дълбока криза финансова система и последвалата икономическа криза, която намали данъчните приходи във всички държави-членки.

6.3   ЕИСК предлага създаването на „Европейски държавен фонд“, гарантиран от ЕИБ и от специални ресурси, които би трябвало да бъдат предоставени от системата на европейските централни банки и от ЕЦБ, с оглед постигане на целите за енергийна ефективност и икономия на енергия. Необходим е европейски „план Маршал“, за да се справим със сигурност с финансовите изисквания, наложени от борбата с изменението на климата.

6.4   ЕИБ, която похвално вече се занимава с финансиране на дейности, свързани с развитието на енергията от възобновяеми източници, би могла да поеме управлението на фонда и да насочва ресурсите посредством канали на европейската банкова система.

6.5   Рационализацията на ресурсите е основният проблем. Необходимо е да се канализират и координират структурните фондове, Европейският социален фонд и фондовете на 7-ата РП. Комисията би могла да осигурява тази координация посредством новата Генерална дирекция „Енергетика“.

6.6   Необходими са частни финансови ресурси. Инициативите за публично-частно партньорство би трябвало да бъдат насърчавани чрез оперативни и фискални стимули, в една сигурна и устойчива референтна рамка.

6.7   Организациите на предприятията и на работниците, както и сдруженията на гражданското общество в тази област, имат възможността да играят изключителна роля за разпространение на техники, възможности, за повишаване на съзнанието и за образование и обучение. Гражданското общество би трябвало винаги да бъде включвано в подобни проекти.

6.8   Прилагането на ИКТ има основна роля за оптимизиране на ресурсите. Едно неотдавнашно проучване на Комисията („The implications of ICT for Energy Consumption“ („Значението на ИКТ за потреблението на енергия“), e-Business Watch, Доклад за проучване № 09/2008, http://www.ebusiness-watch.org/studies/special_topics/2007/documents/Study_09-2008_Energy.pdf) разкрива необходимостта от използване на целия потенциал на ИКТ (6). Това би могло да има много положителен ефект върху създаването на нови зелени работни места.

6.9   По отношение на енергийната ефективност на жилищата, в едно свое становище (7) ЕИСК определи политиките, които би трябвало да се прилагат, за да се улеснят проверките на енергийните норми на сградите, чрез улеснения за крайните потребители при закупуването и пускането в употреба на подходяща апаратура, както и при извършване на преустройство за постигане на топлинна изолация.

6.10   Що се отнася до енергията от възобновяеми източници, дейностите за стимулиране, които трябва да се предприемат, се отнасят до научноизследователската и развойната дейност и до програми за създаване на стабилен и самодостатъчен пазар, като се подпомагат предприятията и крайните потребители чрез данъчни облекчения и насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници. Тези програми би трябвало да бъдат дългосрочни, въз основа на възприетия в Германия модел, който предразполага към постепенно намаляване на публичната намеса и позволява на предприятията и обществеността да планират инвестициите си.

6.11   Специална глава ще трябва да се отдели на образованието и обучението (8). Образованието е необходимо за разпространение на знания и за повишаване на съзнанието при бъдещите поколения, а обучението е предпоставка за по-нататъшното развитие на новите технологии, предназначени за постигане на енергийна ефективност и борба с изменението на климата.

(1)  ОВ C 10, 15.1.2008 г., стр. 22-35.

(2)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 54-59, ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 39-42.

(3)  ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 20.

(4)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 54-59, ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 39-42.

(5)  ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 20.

(6)  ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 87-91.

(7)  ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 62-71.

(8)  ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 15-19.