Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „28-и режим — алтернатива, позволяваща по-малко законотворчество на равнище ЕС“ (становище по собствена инициатива)

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, реши да изготви становище по собствена инициатива относно:

„28-и режим“ – алтернатива, позволяваща по-малко законотворчество на равнище ЕС.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 30 март 2010 г.

На 463-тата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 27 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 124 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 20 гласа „въздържал се“.

1.1 През последните години по различни поводи и по време на редица прояви представители на гражданското общество повдигнаха въпроса за това дали би могъл да се приеме един незадължителен режим като алтернатива на традиционния начин на хармонизиране на законодателството в конкретни области и по този начин напълно да се регулират някои видове правоотношения, а именно гражданските договори.

1.2 Освен това започна да се говори за възможното използване на така наречения 28-и режим в различни документи на Комисията и Европейския парламент, свързани най-вече с важни теми, по които желаното пълно хармонизиране се очаква да бъде нелеко и дори непостижимо.

1.3 В редица становища ЕИСК изрази подкрепата си за задълбочено проучване на този механизъм и възможното му прилагане в конкретни области.

1.4 Освен начинанието, предприето чрез становището по собствена инициатива на ЕИСК относно „Европейски застрахователен договор“ (1) и провеждано от групата по проекта за преформулиране на европейското застрахователно договорно право с неотдавна публикуваните „Принципи на европейското застрахователно договорно право“ (ПЕЗДП) в рамките на „Общата референтна рамка“, европейският законодател само няколко пъти е прилагал подобен подход в областта на дружественото право, интелектуалната собственост и международното право.

1.5 Въпреки това досега не е провеждана задълбочена дискусия относно естеството, предмета, законовата рамка, сферите на прилагане, предимствата и трудностите, свързани с подобен инструмент и възможния му принос за доизграждането на единния пазар.

1.6 С оглед на тази конкретна цел ЕИСК реши, в съответствие със своето становище за проактивния подход в правото (2), да изготви настоящото становище по собствена инициатива, съпроводено с публично изслушване, където представители на заинтересованите страни, академичните среди, официални лица от различни държави-членки и Комисията имаха възможност да изразят своите виждания.

1.7 Имайки предвид повечето писмени материали и становищата, изразени през последните няколко години, по-специално по време на изслушването, ЕИСК признава, че при определянето и разработването на незадължителен режим, който осигурява предимства в духа на „по-доброто законотворчество“ и опростена, разбираема и благоприятна за потребителя регулаторна среда, би следвало да се разгледат някои основни параметри.

1.9 ЕИСК предложи някои нови пътища за бъдещо обсъждане на възможното правно основание за въвеждане на този законотворчески механизъм, като се има предвид, че изборът на правно основание може да зависи от приложното поле.

1.10 ЕИСК подробно изложи множеството предимства от използването на този инструмент:

1.11 ЕИСК съзнава някои трудности при неговото въвеждане:

1.12 Ето защо ЕИСК е убеден, че това обсъждане следва да продължи по-задълбочено на различни равнища – академична общност, заинтересовани страни (специалисти, потребители и др.), научни институти и институции на ЕС, предимно в рамките на начинанието за по-добро законотворчество – с цел да се допринесе за доизграждането на единния пазар.

1.13 Ето защо ЕИСК отправя искане към Комисията да продължи проучванията по този проект на теоретично и практическо равнище, за да се определят условията за неговата осъществимост и полезност.

1.14 ЕИСК препоръчва също така в предварителната си оценка на въздействието Комисията или ЕП да разгледат „възможността“ за приемане на 28-и режим за всяка нова законодателна инициатива; същият процес на оценяване следва да се прилага и към подготвяните в момента предложения, като се започне от настоящото преразглеждане на Директивата за пакетните туристически пътувания. При такава оценка следва много подробно да се разгледа потенциалното въздействие от незадължителното законодателство върху настоящите задължителни разпоредби, които действат в националните законодателства. Трябва да се прецени рискът от употребата му с цел заобикаляне на националните задължителни разпоредби, които са в ущърб на по-слабата договаряща страна.

2.1 По-добро законотворчество и по възможност по-малко законови актове – това е една от целите на единния пазар. Всички инициативи, провеждани в рамките на начинанието за по-добро законотворчество, разработено от Комисията и Европейския парламент и напълно подкрепяно от ЕИСК в няколко становища, бяха насочени към намиране на най-добрите начини, за да стане правната среда по-благоприятна и по-разбираема за бизнеса, работниците и потребителите.

2.2 Една относително нова идея за по-добър и по-съдържателен начин на уреждане на важни въпроси на равнище ЕС беше изразена за пръв път в становище на ЕИСК относно „Европейски застрахователен договор“ (3). В това становище ЕИСК предложи законодателството, уреждащо европейския застрахователен договор, да се основава на незадължителна система, която да осигури алтернатива на хармонизирането на различните национални законодателства.

2.3 В контекста на ОРР (Обща референтна рамка) „групата за преформулиране на застрахователното договорно право“ изготви и представи в Комисията единственото структурирано досега предложение за модел на незадължителен инструмент в ЕС.

2.4 През последните години по различни поводи редица юристи, представители на академичната общност и заинтересовани страни от гражданското общество предложиха този метод като алтернатива на традиционния начин на хармонизиране в отделни области като напр. пенсионната система и финансовите услуги.

2.5 Комисията напоследък започна все по-често да посочва възможността за използване на метода „28-и режим“ в различни области и ЕИСК изрази подкрепата си за това в редица становища (4).

2.6 Въпреки това замисълът, естеството и рамката на неговото прилагане все още не са определени както трябва. Особено важно е да се покаже, че това не само е възможно, но и осигурява предимства като „по-добро законотворчество“ и по-опростена, разбираема и благоприятна правна среда. Такава е целта на това становище по собствена инициатива.

3.1.1 Чрез понятията „28-и режим“ и „незадължителен инструмент“, които често се употребяват като синоними, се прави опит да се даде нагледна представа за европейското договорно или частно право, което няма да има предимство пред националното право, а ще се яви като алтернатива, защото ще остави страните по договора да го прилагат по своя преценка.

3.1.2 Макар че обикновено се използва в редица документи на институциите на ЕС и в повечето публикувани по тази тема статии, изразът „28-и режим“ може в известен смисъл да се окаже заблуждаващ, защото може да се възприеме като режим на „чуждестранно“ право, противопоставен на националното договорно право в 27-те държави-членки, разглеждано като част от „вътрешното“ право.

3.1.3 Ето защо е по-подходящо да се говори за „2-ри режим“ (5) на частното право във всички държави-членки. От този термин проличава, че един незадължителен европейски инструмент ще влезе във вътрешното право на държавите-членки като всеки друг източник на европейско право. Накратко, един „2-ри режим“ би дал на договарящите се страни възможност да избират между два режима на вътрешно договорно право, единият от които е установен от националното, а другият – от европейското законодателство.

3.1.4 Договарящите се страни ще могат да използват този вид „2-ри режим“ в бизнеса си в целия Европейски съюз. По този начин на договарящите се страни няма да се налага да се занимават с 27-те национални правни режима в държавите-членки, а ще могат да извършват транзакциите си въз основа на общ режим на европейско частно право. Това ще бъде полезно, защото никоя от договарящите се страни няма да бъде длъжна да прилага закон, който смята за чужд.

3.1.5 „2-рият режим“ ще бъде особено полезен в сектори, където международното частно право (Рим I) забранява или ограничава договарящите се страни свободно да избират кое право да прилагат, както е при договорите за транспорта (член 5, Рим I), потреблението (член 6, Рим I), застраховането (член 7, Рим I) и заетостта (член 8, Рим I). Незадължителният инструмент би могъл дори да се прилага и за задължителните международни разпоредби (член 9, Рим I), при условие че се полагат достатъчно грижи за общия интерес, защитаван от такива разпоредби (6). Въпреки това този 2-ри режим не трябва да се прилага нито към действащото в държавите-членки на Европейския съюз трудово право, нито към тяхното законодателство относно трудовите договори.

3.1.6 Следователно един „2-ри режим“ ще позволи деловите взаимоотношения в цялата Общност да се основават върху един-единствен режим на договорно право дори в сектори, където международното частно право предвижда задължително прилагане на разпоредбите, защитаващи по-слабата договаряща страна.

3.1.7 Един незадължителен инструмент от този вид е упоменат в Съображение 14 от Рим I, което гласи следното: „Ако Общността приеме, в подходящ правен акт, материалноправни норми за договорите (…), този акт може да предвиди възможност страните да изберат да прилагат тези норми.“

3.1.8 Щом един незадължителен инструмент ще бъде 2-ри режим на договорно право в законодателството на всяка държава-членка, ще има възможност за избиране на незадължителния инструмент дори при „чисто вътрешни случаи“. В резултат на това предприемачите ще могат да извършват всичките си транзакции (национални и международни) въз основа на 2-рия режим, а това ще позволи да се намалят юридическите разходи по тях.

3.1.9 Друга характерна черта на „2-рия режим“ е че съдилищата няма да могат да разглеждат използването на незадължителния инструмент като предпочитание към „чуждестранно“ право. Ето защо ще се прилагат принципи като „iura novit curia“ („съдът познава законите“) и достъпът до върховните национални съдилища няма да бъде ограничаван, както често се случва, когато се прилага чуждестранно право или общи принципи. По същия начин инстанциите, които предоставят извънсъдебни механизми за подаване на искове и жалби, няма да имат основание да откажат да разгледат дело под претекст, че то се подчинява на чуждестранно право. Например според процедурния правилник за германския омбудсман по въпросите на застраховането същият може да отхвърли искова молба, ако решението трябва да бъде взето според чуждо законодателство (7). Един незадължителен европейски инструмент обаче ще бъде „2-ри режим“ в договорното право във всяка държава-членка и следователно няма да може да се разглежда като „чуждестранно“ право по смисъла на гореспоменатата разпоредба.

3.1.10 И накрая, но не на последно място по важност, един незадължителен инструмент, въведен от европейския законодател, ще се подчинява на процедурите за преюдициално заключение на Съда на Европейския съюз, а това ще гарантира еднообразното прилагане на незадължителния инструмент от националните съдилища в ЕС (8).

3.2 Незадължително договорно право и защита на по-слабата страна

3.2.1 „2-ри режим“, както е описан по-горе, би дал възможност за избор, който няма да бъде ограничаван от задължителни разпоредби на националното право, при условие че зачита в достатъчна степен общия интерес, закрилян от такива разпоредби. Това изисква да се гарантира, че закрилата на по-слабата страна, особено потребителите, няма да бъде отслабена (9) и че няма да бъде използвана за заобикаляне на задължителните разпоредби на националното право.

3.2.2 Тя може да бъде гарантирана по три начина:

3.2.3 Така възможността да се предпочете „2-рият режим“ няма да подтиква по-силната страна да предлага на съдоговарящия прилагането на по-слабо протекционистично право. Напротив, страните ще бъдат насърчавани да приемат „2-рия режим“ поради възможността, която дава за използване (в целия ЕС и без никаква необходимост от адаптиране към националното право) на едни и същи договорни клаузи, основани на „2-рия режим“, който ще осигури по-висока степен на защита на по-слабата страна, отколкото – усреднено – от законодателството на държавите-членки.

3.2.4 Един незадължителен инструмент, който въвежда висока степен на защита на потребителите, ще им даде предимство, доколкото сравняването на продукти, пуснати на европейския пазар въз основа на незадължителния инструмент, е по-лесно. Незадължителният инструмент може следователно да повиши прозрачността.

3.3 Правна основа и форма на един незадължителен инструмент

3.3.1 Компетентността на ЕС относно приемането на този инструмент е основен въпрос при обсъжданията на неговото естество и характеристики. Някои автори смятат, че член 81 от ДФЕС (бивш член 61, алинея в) и член 65 от ДЕО) би могъл да послужи за правно основание, защото според тях по-важна е степента на колизия на правни норми, а не материалното право. Следователно ЕС се нуждае само от надеждна основа, за да могат договарящите се страни да избират незадължителния инструмент като приложимо право и затова трябва да се съсредоточи само върху съвместимостта на нормите на международното частно право. Инструмент, основан върху член 81 от ДФЕС, би могъл обаче да се прилага само към „граждански дела с трансгранични последствия“ и не би бил обвързващ за Обединеното кралство, Ирландия и Дания.

3.3.2 Други смятат, че член 352 от ДФЕС (бивш член 308 от ДЕО) е най-подходящото правно основание за това Общността да въведе този вид незадължителен инструмент за постигане на една от залегналите в Договорите цели с мотива, че в тях не са предвидени „необходимите за тази цел правомощия“ (11).

3.3.3 Не бива обаче да изключваме възможността за използване на член 114 от ДФЕС (бивш член 95 от ДЕО), защото става дума за „сближаване на законодателствата“, които „пряко засягат изграждането или функционирането на общия пазар“ и целят „постигането на целите на член 26“ (бивш член 14 от ДЕО). Освен това във всички случаи, когато европейският законодател има власт да сближава националните законодателства в областта на договорите въз основа на член 114 от ДФЕС, би трябвало да има възможността да създава незадължителен инструмент, който в крайна сметка се намесва в по-малка степен в националните режими и поради това представлява най-добрият избор според принципа на субсидиарност.

3.3.4 Новият член 118 от ДФЕС осигурява специално правно основание. Обхватът му обаче е ограничен до правата върху интелектуалната собственост.

3.3.5 За да се осигури максимална еднообразност, такъв инструмент би трябвало да бъде част от регламент (член 288, параграф 2 от ДФЕС). Като такъв той ще бъде част от материалното право на всяка държава-членка и поради това ще се прилага само ако правото на държава-членка е приложимо към въпросния договор съгласно разпоредбите относно колизията на правни норми в Рим I. Той ще трябва да осигури по-широко регулиране, а не просто да изработи минимални стандарти.

3.3.6 Във всеки случай съвместимостта на всеки нов незадължителен инструмент с принципа на субсидиарност следва да бъде предмет на сериозна оценка.

3.4.1 Бъдещият незадължителен инструмент следва да съдържа общи разпоредби, уреждащи незадължителното му прилагане, и специални разпоредби, съдържащи материални норми за правните области, към които ще се прилага.

3.4.2 Един незадължителен инструмент би могъл да изглежда по следния начин:

Първа глава, която ще се състои само от 4-5 члена (12), ще определи приложното поле на незадължителния инструмент и ще установи възможностите за страните по договора. Тя ще уточнява и кои разпоредби са задължителни (особено разпоредбите за закрила на по-слабата страна). И накрая тя следва да забрани всякакво използване на националното право и вместо това да спомага за запълване на празнотите посредством общи принципи, споделяни от правото на всички държавите-членки (13).

Във втора глава ще бъдат дадени материално-правни норми от юридически сфери, които са в приложното поле на незадължителния инструмент.

3.5.1 Един незадължителен инструмент преди всичко ще даде възможност на договарящите се страни да извършват транзакции на цялата територия на Европейския съюз въз основа на един-единствен договорноправен режим. По този начин ще бъдат премахнати пречките пред вътрешния пазар като правните рискове и разходите, произтичащи от разликите между националните правни системи и засягащи потребителите и предприятията (14).

3.5.2 Освен това един незадължителен инструмент ще даде някои предимства по отношение на унифицирането или хармонизирането на националното право.

3.5.2.1 На първо място един незадължителен инструмент оставя решението за неговото прилагане да бъде взето от пазара. По този начин се гарантира, че той ще бъде прилаган само ако договарящите се страни намират някакво предимство в него. Може да се очаква, че незадължителният инструмент ще се използва от участниците на международните пазари, а участниците на местно равнище ще си спестят разходите по въвеждането и по-специално по пренаписването на договорите си с цел приспособяването им към новия европейски режим.

3.5.2.2 На второ място, няма да бъде засегната правната култура на отделните държави-членки. Това ще направи незадължителния инструмент по-приемлив на политическата сцена. Същият аргумент може да се изтъкне и пред юристите във всяка държава-членка на ЕС, които по всяка вероятност ще се противопоставят на замяната на традиционните правни разпоредби с едно европейско договорно право. Те обаче не биха имали основание да се противопоставят на един незадължителен инструмент, който не би засегнал националното право.

3.5.3 Освен това в наши дни вече има втори режими (вж. параграф 3.6.3). Това ясно показва, че националните конституционни закони не създават никакви затруднения във връзка с въвеждането на незадължителни инструменти.

3.5.4 Създаването на незадължителен инструмент в договорното право или в други области на частното право може обаче да създаде технически проблеми. Разбира се, не е лесно да се създаде право на избор между два съвместно съществуващи договорноправни корпуса и да се регулира връзката между тях. Тези технически трудности могат обаче да бъдат преодолени, както беше показано в краткото представяне на проект за бъдещ незадължителен инструмент.

3.6.1 Вече съществуват незадължителни инструменти на световно и европейско равнище.

3.6.2 Примери за това в световен мащаб са Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. (15), конвенциите на Unidroit (Международен институт за унифициране на частното право) за международния факторинг (16) и за международния финансов лизинг (17). Тези конвенции следват един модел с възможност за отказ (opt-out) (18).

3.6.3 Съществуват няколко незадължителни инструмента на европейско равнище:

Предлагат се и други незадължителни инструменти, сред които европейско удостоверение за наследство (26). Тези регламенти или предложения добавят европейски инструменти към предоставените от националните законодателства.

4.1.1 Един незадължителен инструмент би оказал голяма подкрепа на функционирането на вътрешния пазар и представлява най-съвършеният начин за доброволно хармонизиране съобразно с принципа на субсидиарност.

4.1.2 Освен това един незадължителен инструмент ще улесни свободата на придвижване на потребителите и ще укрепи трансграничната мобилност и конкуренцията между предприятията.

4.1.3 Влизането в сила на Договора от Лисабон не променя нещата по отношение на създаването на незадължителен режим.

4.2.1 Мрежата по въпросите на „Общите принципи на европейското договорно право“ (CoPECL-Network) неотдавна изготви проект за обща референтна рамка (27) и го внесе в Европейската комисия. Тези разпоредби явно дават на европейския законодател модел, който той би могъл да използва за въвеждане на незадължителен инструмент, както настоява комисар Рединг (28). Остава да се предвиди правило за незадължително прилагане на общата референтна рамка и на общите принципи съобразно с вече съществуващото предложение в член 1, параграф 102 от ПЕЗДП (29).

4.3.1 Необходимостта от незадължителен инструмент е по-належаща в секторите на договорното право, където преобладават задължителни разпоредби, създаващи правно препятствие за функционирането на единния пазар (30). Това вече беше посочено от Комисията във връзка с финансовите услуги, включително и застраховането (31). Ето защо финансовите услуги (банково и застрахователно право) могат да бъдат основна сфера на бъдещо прилагане на незадължителен инструмент, като при всички обстоятелства се обръща подобаващо внимание на законодателството за защита на потребителите, (но, при условие че окончателното предложение, отнасящо се до тази материя, бъде изготвено в съответствие с общата референтна рамка).

4.3.2 Може да се предвиди 28-и режим и за продажбите на потребителски стоки (и в частност продажбите по интернет). Но доколкото става дума за продажби на потребителски стоки, трябва внимателно да се обмисли връзката на незадължителния инструмент с Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите (32).

4.3.3 Незадължителни инструменти могат да се приемат и в други области на частното право, а не само в договорното право: правото на сигурност при движимата собственост или нематериалните активи са явни кандидати за подчиняване на „28-и режим“; предложението на Комисията за европейско удостоверение за наследство (33) показва възможното прилагане на незадължителни инструменти в наследственото право; правото на съпружеска имуществена собственост в бъдеще също може да стане друга такава област.

4.3.4 В областта на общото договорно право необходимостта от незадължителен инструмент не е толкова належаща. Проектът за Обща референтна рамка (ПОРР), който се прилага към общото договорно право, всъщност не е замислен като незадължителен инструмент. Редакторите на ПОРР обаче подчертават в увода си, че тя може да се използва като „основа за един или повече незадължителни инструменти“ (34). Това предложение също би могло да се прилага рестриктивно, като общите разпоредби на ПОРР се включат в незадължителен инструмент, приложим само в специфични области на договорното право Това би помогнало да се избегнат пропуски в регулаторната рамка, които непременно биха се появили, ако се прокарат само разпоредби, специфични за определени видове договори.

5. Заключения от публичното изслушване, организирано от Обсерваторията на единния пазар на 6 януари 2010 г.

5.1 Редица вариации по темата за 28-ия режим вече съществуват или са предложени в европейското дружествено право, интелектуалното процедурно право и наследственото право. Всички надхвърлят националните ограничения, намесват се в по-малка степен в националните законодателства и дават нови възможности на пазарните участници в трансграничната търговия. 28-ият режим трябва обаче да спазва строги норми за защита на потребителя и същевременно да бъде по-стриктен от хармонизирането. Пенсиите са основно предизвикателство пред 28-ия режим, тъй като около 18 млн. европейски пенсионери живеят в друга държава-членка. В крайна сметка 28-ият режим следва да се съсредоточи върху добрата информация и изграждането на доверие (например при договорите) и да води до опростяване на услугите и продуктите (особено финансовите услуги). В областта на финансовите услуги за частни потребители трябва да се дава предимство на подобряването на законодателството за защита на потребителите: кризата показа нуждата от регулиране на всички финансови услуги, предлагани на потребителите и от предоставяне на опростени финансови услуги за всички желаещи потребители. Политическият консенсус, който следва да се постигне, за да се даде възможност за избор на 28-ия режим и определяне на неговото правно основание, си остава обаче на дневен ред. В извършваните от Комисията оценки на въздействието следва системно да се разглежда възможността за „незадължителен подход“, т.е. за приемане на 28-и режим, но това би могло да бъде само отговор на конкретни проблеми, а не общовалидна алтернатива на договорното право.

Брюксел, 27 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(5) Относно възприемането на незадължителен инструмент като „2-ри режим“ вж. увода на Heiss към Basedow/Birds/Clarke/Cousy/Heiss (eds.), Principles of European Insurance Contract Law („Принципи на европейското застрахователно договорно право“) (2009 г.), I 45.

(6) Неотдавна френското Национално събрание прие информационен доклад за правата на потребителите (докладчик: г-жа Karamanli), в който се предлага 28-ият европейски правен режим да се тества в рамките на регламент „Рим I“.

(7) Вж. Heiss, Introduction, in: Basedow/Birds/Clarke/Cousy/Heiss (eds.), Principles of European Insurance Contract Law („Принципи на европейското застрахователно право“) (2009 г.) I 47.

(9) Според професор M. Hesselink от Амстердамския университет когато става дума за социална справедливост „…28-и режим може да бъде избран с натискане на синьо копче (…). Ако проектът за Обща референтна рамка (ОРР) прерасне в незадължителен инструмент в договорите между предприятие и потребител (B2C), това няма да доведе до социален дъмпинг. (…) Ако предвидената в проекта за ОРР възможност за избиране на правния режим е позволена от европейския законодател, тя би могла да донесе взаимна изгода и за двете страни по договорите между предприятие и потребител.“

(10) Вж. Heiss/Downes, Non-Optional Elements in an Optional European Contract Law: Reflections from a Private International Law Perspective („Задължителни елементи в незадължителното европейско договорно право: разсъждения от гледна точка на международното частно право“), ERPL 13 (2005) 693 (699).

(11) Hesselink/Rutgers/de Booys, The Legal Basis for an Optional Instrument on European Contract Law („Правно основание за незадължителен инструмент по европейско договорно право“), Centre for the Study of European Contract Law Working Paper No. 2007/04.

(12) Тази структура е изградена по модела на „Принципи на европейското застрахователно договорно право“ (ПЕЗДП) и ще бъде предмет на по-нататъшни обсъждания.

(13) За да се избегне всякакво объркване, е препоръчително да се определи кои са тези общи принципи или да се използват общи норми, приложими към всички видове договори, съдържащи се в Principles, Definitions and Model Rules of European Private Law – Draft Common Frame of Reference („Принципи, дефиниции и типови норми на европейското частно право – проект за обща референтна рамка“) (DCFR, Book I-III, Outline Edition 2009), ако (и когато) са признати или прокарани от законов инструмент на ЕС.

(14) Вж. например Basedow, Ein optionales Europäisches Vertragsgesetz: Opt-in, opt-out, wozu überhaupt? („Незадължително европейско договорно право: възможност за прилагане и неприлагане, но с каква цел?“), ZEuP 2004 г., 1.

(15) Текстът може да бъде намерен на адрес: www.uncitral.org.

(18) Вж. член 6 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки; член 3 от Конвенцията за международен факторинг; член 5 от Конвенцията за международен финансов лизинг.

(19) Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE), ОВ L 294, 10.11.2001 г., стp. 1.

(20) Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 г. относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), ОВ L 199, 31.7.1985 г., стp. 1.

(21) Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно Устава на Европейското кооперативно дружество (ЅСE), ОВ L 207, 18.8.2003 г., стp. 1.

(22) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 78, 24.3.2009 г., стр. 1).

(23) Регламентът беше приет на 4 декември 2009 г., но все още не е публикуван в ОВ.

(24) Вж. Съображение 10 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за Европейска заповед за плащане, ОВ L 399, 30.12.2006 г., стp. 1, изменен.

(25) Вж. Съображение 8 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, ОВ L 199, 31.7.2007 г., стp. 1.

(26) Вж. глава VI от Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство, COM (2009) 154 окончателен.

(27) Вж. Von Bar/Beale/Clive/Schulte-Nölke, in Von Bar/Clive/Schulte-Nölke et al. (eds.), Principles, Definitions and Model Rules of European Private Law – Draft Common Frame of Reference (DCFR) („Принципи, дефиниции и типови норми на европейското частно право – проект за обща референтна рамка“) Outline Edition (2009) Застраховането по смисъла на ПОРР е разгледано в: Basedow/Birds/Clarke/Cousy/Heiss (eds.), Principles of European Insurance Contract Law („Принципи на европейското застрахователно договорно право“) (2009) I 47.

(28) По време на изслушването на Вивиан Рединг като кандидат-комисар по въпросите на правосъдието, основните права и гражданството, Европейски парламент, 7.1.2010 г.

(29) Член 1,102 от ПЕЗДП, който се отнася до незадължителното прилагане на въпросните принципи, гласи следното: „Независимо от предвидените от международното частно право ограничения в избора на закон, ПЕЗДП се прилагат, когато страните са решили по взаимно съгласие да подчинят договора си на тях.“ (Basedow, „The Optional Application of the Principles of European Insurance Contract Law“ („Незадължително прилагане на ПЕЗДП“, in Fuchs (ed.), European Contract Law („Европейско договорно право“), ERA Forum Special Issue, 2008 г., том 9, стр. 111).

(30) Вж. Heiss/Downes, Non-Optional Elements in an Optional European Contract Law („Задължителни елементи в незадължителното европейско договорно право: разсъждения от гледна точка на международното частно право“), ERPL (2005) 693, 697 и сл.

(31) Вж. например Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно „По-свързано европейско договорно право – план за действие“ от 12 февруари 2003 г., COM (2003) 68 окончателен, № 47, 48.

(33) Вж. COM (2009) 154 окончателен, който има връзка с параграф 3.6.3 по-горе.

(34) Von Bar/Clive/Schulte-Nölke et al. (eds.) във Von Bar/Clive/Schulte-Nölke, Principles, Definitions and Model Rules of European Private Law – Draft Common Frame of Reference (DCFR) („Принципи, дефиниции и типови норми на европейското частно право – проект за обща референтна рамка“) Outline Edition (2009 г.), Увод, 79.