Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействие на споразуменията за икономическо партньорство върху най-отдалечените региони (Карибски басейн)“

На 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Въздействие на споразуменията за икономическо партньорство върху най-отдалечените региони (Карибски басейн)“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 2 февруари 2010 г.

На 460-ата си пленарна сесия, проведена на 17 и 18 февруари 2010 г. (заседание от 17 февруари 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1.1 Приложното поле на Споразумението за икономическо партньорство (СИП), подписано на 15 октомври 2008 г. между 15-те държави-членки на Форума на страните от АКТБ (1) (2) и ЕС, е много широко. Въпреки това няколко фактора, макар и упоменати в СИП, възпрепятстват постигането на целите за регионална интеграция, устойчиво развитие или сътрудничество между държавите от КАРИФОРУМ и най-отдалечените региони (по-нататък наричани НОР). Макар и наследници на дългогодишна европейска традиция, НОР са географски, исторически, културно и икономически свързани с държавите от КАРИФОРУМ. Стратегическото им разположение позволява да се установят устойчиви търговски взаимоотношения със съседните острови. Ето защо те са първите обхванати от СИП европейски региони.

1.2 ЕИСК отчита сложността на преговорите, потенциалните рискове и възможностите, които предлага СИП, както за държавите от КАРИФОРУМ, така и за НОР и по-общо за ЕС.

1.3 ЕИСК горещо препоръчва да се извършват консултации с местните власти от НОР в цялостния процес на съгласуванията във връзка със СИП ЕС-КАРИФОРУМ. Макар че същевременно тези НОР са френски департаменти в Америка (и по това се различават от държавите от КАРИФОРУМ), те са в състояние да допринесат за изграждането на истинска регионална интеграция.

1.4 ЕИСК счита, че е важно също така гражданското общество и местните власти от НОР да участват по-активно в дебатите и в различните комитети за проследяване, с цел прилагане на споразумението. Това ще позволи да се постигне регионалната интеграция – цел, която ръководи това СИП.

1.5 Постепенната интеграция на държавите от КАРИФОРУМ в световната икономика няма да бъде постигната, докато не бъдат решени свързаните с транспорта трудности (инфраструктури и транспортни средства). ЕИСК препоръчва на Комисията да постави въпроса за транспорта в една по-широка концепция и да се заинтересува по-отблизо от конкретните решения, предвидени съвместно от държавите от КАРИФОРУМ и НОР.

1.6 За да се насърчат търговските взаимоотношения в Карибския басейн, ЕИСК препоръчва на заинтересованите страни да разгледат възможността за прилагане на предварителни намаления на митата между НОР и държавите от КАРИФОРУМ.

1.7 ЕИСК приветства факта, че в СИП правилно е отчетена необходимостта от установяване на ясна процедура относно санитарните и фитосанитарните мерки (СФСМ). ЕИСК препоръчва обаче НОР да се включат в органа, компетентен за прилагането на СФСМ, за да се улесни вътрешно-регионалната търговия, и в преговорите, свързани с двустранните договорености. ЕИСК препоръчва също така НОР да се ползват с наименованието „НОР“, за да могат стоките им да се отличават с качество и зачитане на стандартите на ЕО.

1.8 ЕИСК изрично препоръчва зоните за риболов и аквакултури в НОР да се управляват съвместно с държавите от КАРИФОРУМ.

1.9 Накрая ЕИСК препоръчва да се структурират по-добре услугите, за да се създаде истински карибски туризъм.

1.10 ЕИСК отделя голямо внимание на включването на понятията „опазване на околната среда“ и „социална защита“ в споразумението и следва да бъде в състояние да даде една далновидна концепция за цялата тази зона.

2.1 В членове 349 и 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз се признава спецификата на най-отдалечените региони. През 1986 г. Европейската комисия създаде междуведомствена група за НОР, упълномощена да координира общностните действия в полза на тези региони и да служи за посредник между съответните национални и регионални администрации. От 1989 г. насам в тези региони се прилага специална програма, целяща да се подкрепят социално-икономически мерки за по-добра конвергенция с останалата част на ЕС.

В член 239 от СИП ЕС-КАРИФОРУМ се отчита географската близост между НОР от Карибския басейн (Мартиника и Гваделупа) и държавите от КАРИФОРУМ, „с цел заздравяване на икономическите и социалните връзки между въпросните региони и държавите от КАРИФОРУМ, страните по споразумението полагат усилия по-специално да улесняват сътрудничеството във всички области, обхванати от настоящото споразумение, както и търговията със стоки и услуги, да насърчават инвестициите и да способстват за транспортните и комуникационните връзки между най-отдалечените региони и държавите от КАРИФОРУМ“. Съвместното участие на държавите от КАРИФОРУМ и НОР в рамковите програми и специфичните дейности в областите, обхванати от СИП, също се утвърждава в този член.

2.2.1 ЕИСК държи да отбележи значението на „Нидерландските отвъдморски територии“, по-точно островите Бонер, Кюрасао, Саба, Синт-Еустациус, Синт-Мартен и Аруба, които се намират в Карибския басейн. Все пак от европейска гледна точка тези острови са „отвъдморски държави и територии“, което юридически ги различава от НОР и Карибския регион. ЕИСК подчертава обаче, че регионалната интеграция, както е предвидена в СИП, няма да се осъществи, ако не се вземат предвид териториите, свързани с държавите-членки на ЕС (Нидерландия, Обединеното кралство, Франция).

2.3 Според ЕИСК е важно да бъдат анализирани икономическите и социалните последици от това споразумение за Карибския басейн и особено за НОР. Следователно трябва да се определи ефективността в краткосрочен и дългосрочен план на усилията за регионална интеграция по отношение на стоките, услугите, сътрудничеството и доброто икономическо управление в области, свързани с търговията (конкуренция, инвестиции, интелектуална собственост и др.).

Регионалната интеграция в широкия смисъл на думата (Европейска стратегия за НОР) е една от главните цели на СИП, но и утвърдена цел по отношение на НОР с оглед на регионално приобщаване. Въпреки това няколко присъщи на споразумението фактора пречат, от една страна, на регионалната интеграция и, от друга страна – на ефективността на СИП.

2.4.1 Липсата на консултации с регионалните съвети и общите съвети на НОР в рамките на преговорите за СИП омаловажи ролята им в Карибския басейн. Тези съвети имат известни експертни умения в офанзивните и дефанзивните сектори (3) в НОР и чрез регионални ръководни комитети могат във всеки един момент да отчитат резултата от своите проучвания. Впрочем по инициатива на френското правителство генералните щати на отвъдморските територии предлагат редица отговори на препятствията пред СИП. Освен това, поради своята културно-географска близост, тези институции вече са установили редица връзки с държавите от КАРИФОРУМ.

2.4.2 Отсъствието на НОР от комитета на КАРИФОРУМ-ЕО „Търговия и развитие“, от парламентарния комитет КАРИФОРУМ-ЕО и най-вече от консултативния комитет КАРИФОРУМ-ЕО намалява влиянието им в Европейския съюз. Ето защо ЕИСК препоръчва в гореспоменатите различни комитети за мониторинг да се включат депутати, представители на гражданското общество или на местните власти от НОР.

2.4.3 Липсата на консултации с гражданското общество от НОР, което ежедневно се сблъсква с проблемите, свързани със затруднената търговия с карибските държави (инфраструктури, квоти, „черни списъци“), вреди на прекия обмен с гражданското общество в държавите от КАРИФОРУМ.

2.4.4 ЕИСК насърчава заинтересованите страни да благоприятстват включването на НОР в регионалните карибски институции като КАРИФОРУМ или ОИКД (4) като наблюдатели. Наистина – в тези инстанции се вземат редица решения, които ангажират карибския регион, и докато НОР отсъстват дори като наблюдатели от тези инстанции, не може да има истинско регионално приобщаване.

2.5.1 ЕИСК подчертава, че либерализацията на стоките и услугите може да се извърши само чрез адаптирани транспортни средства и инфраструктури. Карибският басейн не разполага с достатъчно транспортни средства. Вярно, че има две авиокомпании и две корабоплавателни компании, които превозват хора между островите, но не извършват редовни рейсове и не осигуряват товарен транспорт. Въпреки специалното отпускане на 275,6 млн. евро в полза на НОР (Гваделупа, Мартиника и Гвиана) за компенсиране на допълнителните разходи, свързани с географското им разположение, НОР от Карибския басейн страдат от проблеми, породени от твърде високата цена на товарния транспорт и от неадаптирано към островните региони европейско законодателство в областта на каботажа.

2.5.2 За да преодолеят тези трудности, НОР и държавите от КАРИФОРУМ обмисляха идеята да изградят система от товарни кораби или фериботи, но поради липса на финансови средства тези проекти не бяха осъществени.

2.5.3 Член 37 от СИП се позовава на транспорта в главата „Селско стопанство и рибарство“, но не дава ясни решения, макар че НОР и държавите от КАРИФОРУМ вече се бяха опитали да намерят общи решения.

2.5.4 В рамките на следващата програма на ЕФР би било целесъобразно да се приложи една амбициозна структурна политика, за да може целият Карибски басейн да се сдобие с транспортна система, адаптирана към островните региони.

2.6 Уреждането на гражданските и търговските спорове изобщо не е споменато в СИП. В случай на спор между предприятие от КАРИФОРУМ и предприятие от НОР, никаква разпоредба не позволява да се решават конфликтите на юрисдикции, на закони или процедурата на екзекватура. В споразумението са предвидени само решения за уреждане на споровете, породени от тълкуването и прилагането на СИП. Въпреки това в рамките на дадено СИП би било целесъобразно да се предвидят правни възможности, които да съответстват на обхвата на това споразумение.

3. Специфични бележки – анализ на Карибския басейн

Бананът е плод, който се произвежда в големи количества в Карибския басейн и съставлява един от основните икономически ресурси на НОР. С над десет хиляди работни места износът на банани представлява съответно 14 % и 24 % от износа на Гваделупа и Мартиника към ЕС и поради това бананът има основна икономическа и социална тежест в НОР. ЕС винаги е съзнавал стратегическия залог на производството на банани: програмата за подпомагане POSEI, одобрена от Европейската комисия на 22 август 2007 г., предвиди сумата от 129,1 млн. евро годишно за тези НОР. Но тази помощ явно съвсем не е достатъчна, защото освен проблемите, свързани с метеорологичните условия, бананът от НОР е застрашен от доставките на „доларови банани“, чийто пазарен дял в ЕС достигна 73,4 % след освобождаването на пазара (според ODEADOM (5)). Освен това на 15 декември 2009 г. ЕС парафира споразумение със страните производителки от Латинска Америка с цел да се намалят митата върху бананите от 176 на 114 евро за тон до 2017 г., което ще направи ситуацията на НОР и някои държави от КАРИФОРУМ още по-несигурна.

3.1.1.1 Производството на банани е от особен интерес и за другите държави от КАРИФОРУМ. Например в Република Доминика само бананът представлява 18 % от БВП и осигурява работа на 28 % от работната ръка. Кризата в банановия сектор не засяга само НОР – например на остров Сейнт Лусия днес банановите плантатори са едва 2 000, докато през 1990 г. техният брой е възлизал на 10 000.

3.1.1.2 ЕИСК смята, че би било добре да се създаде професионална организация между страните от Карибския басейн със задачата да предоставя на ЕС по-значителен дял от дистрибуцията на банани от Карибския басейн, още повече че някои държави от КАРИФОРУМ (Сейнт Лусия, Република Доминика и др.) доставят банани на други страни (Канада и пр.), чиито санитарни стандарти и стандарти на проследяемост са близки до тези в ЕС.

3.1.2 Захарна тръстика - ром: Производството на захарна тръстика също играе много важна роля в НОР съответно с 32 % и 13 % от използваната земеделска площ (ИЗП) в Гваделупа и Мартиника и осигурява работа на над 6 500 души на пълен работен ден. През 2006–2007 г. производството на захар възлиза на 5 849 т за Мартиника и на 80 210 т - за Гваделупа. Производството на ром, което възлиза на 79 352 ХЧА (6) в Мартиника и 74 524 ХЧА в Гваделупа, се оказва от голямо стратегическо значение по отношение на търговията с него извън НОР.

Плодовете и зеленчуците не се използват достатъчно като ресурси въпреки плодородието на почвите в НОР. Оказва се обаче, че НОР са заложили на диверсификацията на земеделското производство. През 2006 г. Гваделупа е произвела 17 218 т плодове, а Мартиника – 8 666 т. През същата година Гваделупа е произвела 43 950 т пресни зеленчуци, а Мартиника – 37 892 т. Освен това Гваделупа произвежда ароматни растения и суровини за парфюмерийната промишленост (ванилия), кафе, какао, подправки, билки (градинарството заема 179 ха), а Мартиника произвежда главно ананас и някои подправки (градинарството заема 105 ха). Следователно това е многообещаващ сектор от земеделието, още повече че НОР желаят да разширят обмена с другите страни от Карибския басейн, както по отношение на регионалната и международна търговия с продукти, така и по отношение на научноизследователската и развойната дейност.

3.1.3.1 Целта на тази диверсификация е пълното задоволяване на вътрешното търсене на хранителни стоки (самостоятелно задоволяване на потребностите), защото земеделието в НОР се характеризираше предимно с отглеждане на банани и захарна тръстика, предназначени за износ. Например, през 2008 г. вносът на свинско месо е нараснал с 10 % в Мартиника и с 68,2 % - в Гваделупа. Освен това зеленчуците представляват 67 % от общия внос на пресни продукти в Гваделупа. За да постигнат самостоятелно задоволяване на потребностите, неотдавна земеделците от НОР отдадоха предпочитание на браншовите организации, които позволяват обединяването на лицата от производствения сектор, като се мине през хранително-преработвателния сектор и снабдителите и се стигне до пласмента. Така цялата верига е представена и всеки участник в нея играе важна роля в процеса на вземане на решения на браншово равнище (7). Тази правна система обаче не съществува на съседните острови, които страдат от липса на организация, а това затруднява извършването на търговия със земеделски продукти с НОР.

3.1.4 Пречки за търговията със земеделски продукти между НОР и държавите от КАРИФОРУМ

3.1.4.1 Земеделието е основният начин за препитание и развитие на региона и следователно е дефанзивен сектор за НОР. Основните проблеми на региона са именно продоволствената сигурност, липсата на инфраструктури и митата, ограничаващи регионалната търговия и социалната защита.

3.1.4.2 От гледна точка на безопасността на храните производството на плодове и зеленчуци в държавите от КАРИФОРУМ не отговаря на цялото европейско законодателство. Макар и да използват методи на HACCP (8), производството им не отговаря на стандартите на европейското законодателство. Положението е особено деликатно, защото НОР не разполагат с някои продукти, които държавите от КАРИФОРУМ притежават в големи количества.

3.1.4.3 Член 40 от СИП предвижда в областта на безопасността на храните страните да могат да прибягват до предпазна клауза в ситуация, която „създава или може да създаде съществени затруднения“. Но достъпът до тази възможност в кратки срокове може да бъде труден за НОР. Освен това санитарните и фитосанитарните (СФС) мерки в споразумението (9) предвиждат изработването на вътрешнорегионални СФС стандарти в съответствие със стандартите на СТО, за да се стигне до мерки, хармонизирани с тези на ЕС посредством двустранни споразумения относно признаването на съответствието на СФС мерки. Но НОР, които се подчиняват на европейското законодателство, все още не се ползват с наименованието „НОР“ по отношение на своите земеделски и морски продукти, както неведнъж са настоявали ЕИСК (10), местните власти (11) и европейските парламентаристи (12). Освен това НОР не са част от органа, който има правомощия да прилага СФС мерки с цел улесняване на вътрешнорегионалната търговия, нито участват в преговори, отнасящи се до двустранни споразумения.

3.1.4.4 И така, ЕИСК споделя заявеното в СИП желание да се развиват маркетинговите възможности както за „търговията между държавите от КАРИФОРУМ, така и за търговията между страните по споразумението, както и идентифициране на възможности за усъвършенстването на пазарната инфраструктура и транспорта“ (член 43, параграф 2, буква б). В споразумението се уточнява също така, че намирането на възможности за финансиране и сътрудничество на производителите и търговците е част от основните цели в областта на селското стопанство и рибарството.

3.1.4.5 Някои преработени продукти от НОР (конфитюр, кафе и др.) са санкционирани чрез включване в „черни списъци“ (мита) в митниците на някои други страни от Карибския басейн, а това затруднява продажбата им в тези страни. Противно на член 9 и следващите от СИП, отнасящи се до митата, поради особеното разположение на НОР в Карибския басейн и поради специфичните им характерни особености, признати в членове 349 и 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ЕИСК препоръчва на заинтересованите страни да обмислят предварителни намаления на митата между НОР и държавите от КАРИФОРУМ с оглед облагодетелстването на търговските им връзки в Карибския басейн.

3.2.1 По отношение на рибарството, все още предстои да бъде постигнат напредък след първоначалните разногласия по въпроса дали рибарството следва да бъде част от СИП или предмет на отделно споразумение. Европейската общност отказа да разгледа въпросите за регионалния риболов като отделно споразумение и предпочете да сключи двустранни споразумения относно достъпа до риболов.

3.2.2 В член 43, параграф 2, буква д) от СИП е предвидено да се оказва помощ на операторите от КАРИФОРУМ при привеждане в съответствие на дейността им с националните, регионалните или международните технически, здравни стандарти и стандарти за качество, които са в сила по отношение на рибата и рибните продукти.

3.2.3 Целта на Европейския съюз посредством Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) е да отдаде предпочитание на едно дългосрочно виждане за управлението на риболова. ОПОР е подчинена на принципа на предпазливостта, за да опази и съхрани водните биологични ресурси и максимално да ограничи последствията от риболовните дейности върху морските екосистеми. Въпреки това страните от Карибския басейн като цяло не се намират в едно и също положение, защото НОР остават подчинени на твърде строго законодателство (зони на пълна забрана на риболова, регламентиране на улова на лангусти, на strombus gigas и на морски таралежи, механизъм за концентрация на рибата и пр. (13)), каквото няма в останалите държави от КАРИФОРУМ. Управлението на риболова е поверено на всяка държава-членка, но не отчита особеностите на Карибския басейн, а това е в ущърб на дълбочинния риболов в тази зона.

3.2.4 Следователно ЕИСК препоръчва риболовът в Карибския басейн да се управлява в съгласие с държавите от КАРИФОРУМ.

3.3.1 Риболовът в Карибския басейн се отнася по-специално до видовете близо до крайбрежието: раковина strombus (голямо морско коремоного, чието месо се използва в многобройни местни ястия), групер, лангуста, снапер, както и много други видове, живеещи в кораловите рифове. Експлоатацията на пелагичните морски ресурси започва едва сега поради липсата на дълбоководни плавателни съдове и на трудностите, свързани с тропическите води.

3.3.2 През последните години търсенето на местните пазари се е развивало благодарение на туристическата индустрия. Към това трябва да се добавят стимулите за износ на американския и европейския пазар, водещи до свръхексплоатация, която с течение на времето ще доведе до сериозно намаляване на рибните ресурси в целия регион.

3.3.3 Днес почти всички страни в Карибския басейн са вносители на морски продукти. В миналото изобилието доведе до загуба на всякакъв интерес към аквакултурите и повечето страни в региона нямат почти никакви традиции в отглеждането. Ето защо, въпреки нарастването на аквакултурите в световен мащаб, карибският регион почти не е развил производството на аквакултури.

3.3.4 Едва в началото на новия век се забелязва видимо подобрение на аквакултурите. През 2004 г. морската продукция на Мартиника достигна 97 т (10 т речна лангустина, 12 т риба от вида Neocyttus rhomboidalis и 75 т ивичеста зъбатка (Anarhichas lupus) от Карибския басейн).

3.3.5 Помощите, които се отпускат на НОР за развитие на аквакултурите, произлизат най-вече от областните управи и Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР) (14). Тези помощи обаче явно са недостатъчни, предвид голямата преднина на някои карибски държави (в Ямайка продукцията за 2002 г. възлиза на 6 000 т. според ФАО), но и защото тези помощи все още не са довели до отпадане на необходимостта от внос на морски продукти към НОР от Европейския съюз, Венецуела и някои азиатски страни.

3.3.6 ЕИСК препоръчва горещо да се обсъди общо развитие на аквакултурите в Карибския басейн с помощта на фондове от рода на ЕФР и ЕЗФРСР.

3.4.1 Туризмът е важен източник на приходи за НОР. Карибският басейн разполага с важно предимство: природните му дадености за туризъм са несравними с тези на всеки друг регион в света. Географското му разположение е уникално, което го нарежда сред най-важните туристически пазари в света. Също така, в рамките на световния туристически пазар, туристическите продукти от двете страни на Атлантическия океан създават нови стандарти с по-високи изисквания, за да се удовлетворят очакванията на туристите, посещаващи Карибския басейн.

3.4.2 Въпреки това ЕИСК трябва да подчертае различията в туристическите инфраструктури на НОР и другите карибски държави, които акцентират върху по-разнообразен и масов туризъм (круизи, плавателен туризъм и в по-малка степен екотуризъм), докато НОР са принудени да се ограничават с предлагането на по-обособен и по-сезонен туризъм, насочен предимно към френскоезични туристи. Тази разлика се дължи на социалната несигурност, засягаща работниците в държавите от КАРИФОРУМ.

3.4.3 ЕИСК държи също така да подчертае, че туризмът между островите е твърде ограничен. Наистина, освен круизите, оказва се, че само две авиокомпании и две морски компании осигуряват транспортните връзки между карибските острови. Освен това, когато жителите на държава от КАРИФОРУМ искат да отидат в съседните НОР, трябва да подадат молба за виза, чието издаване може да отнеме няколко месеца, и едва тогава могат да отидат там. Съчетаването на тези два елемента ограничава туризма, но също и регионалните търговски взаимоотношения.

3.4.4 ЕИСК изразява задоволство, че в СИП е отделено внимание на туристическите услуги, които се регламентират посредством няколко правила в областта на превенцията на антиконкурентни практики, малките и средни предприятия, стандартите за качество и за околната среда, сътрудничеството и техническата помощ. В никоя разпоредба обаче не се споменава за карибски туризъм, и в частност, по отношение на НОР. Единствено временното пребиваване на физически лица със служебна цел е предвидено в рамките на СИП.

3.4.5 Карибското пространство, дефинирано от секретариата на ООН (15), наброява 250 млн. жители, а само на островите в Карибско море живеят 41 млн. души. То обаче се характеризира и като зона, страдаща от затруднени транспортни връзки между островите, а това не е добре за регионалния туризъм. Следователно пропускането на възможността за създаване на карибски туристически пазар в широкия смисъл на думата би било в ущърб на НОР и на държавите от КАРИФОРУМ.

3.4.6 ЕИСК смята, че би било изгодно да се създаде район за карибски туризъм чрез по-добро структуриране на услугите.

3.5.1 Търговията с услуги процъфтява: този сектор жъне истински успехи и следователно е офанзивен за НОР. Макар че делът на износа на стоки в икономиката на Карибския басейн е намалял, този на износа на услуги е нараснал, до голяма степен благодарение на туризма. Регионът напълно съзнава потенциала, който се крие в търговията с услуги. Туризмът, застраховането, строителството, услугите за опазване на околната среда, възобновяемата енергия, консултантската дейност (качество и маркетинг), квалифицирана поддръжка, комуникациите, транспортът са сектори, които благоприятстват търговията и икономическия растеж в региона.

3.5.2 ЕИСК смята, че НОР могат да играят важна роля в износа на услуги в Карибския басейн, защото страни като Хаити и Доминиканската република, в които живеят малко под 20 млн. души, желаят да получават здравни или бизнес услуги по модела на НОР. Освен това в областта на мобилните телефони определени оператори вече присъстват в някои карибски държави (Доминиканската република), но биха могли и биха желали да заемат по-голям дял.

3.5.3 Въпреки член 75 и следващите от СИП, в които се отделя внимание само на търговията между държавите от КАРИФОРУМ и континенталния ЕС, ускорената либерализация на услугите в Карибския басейн (Доминиканската република), включително и НОР, би позволила на всяка страна по споразумението да се възползва от някои възможности по логиката на взаимната изгода.

3.6.1 МСП и МСИ имат нужда от стабилна среда с прозрачни правила и достъп до най-съвременните процеси. От 2000 г. насам три четвърти от предприятията, които изграждат икономическата тъкан на НОР, са малки единици без нито един нает работник (по данни на INSEE (16)). През 2007 г. откриването на нови предприятия преживя значителен разцвет. Индустрията (18 %), търговията на едро и на дребно (12,8 %), но най-вече услугите (малко над половината новооткрити предприятия) са отбелязали значителен напредък.

3.6.2 МСП/МСИ в отвъдморските департаменти неизбежно се характеризират с по-високи разходи и цени от тези в съседните страни, но представляват също така гаранция за качество по стандартите на ЕО. Тези наложени на НОР гаранции, които се пренебрегват от държавите от КАРИФОРУМ, трябва да бъдат обект на наименование „НОР“ (вж. също 3.1.4.3).

3.6.3 В един по-глобален мащаб ЕИСК смята, че ще бъде особено полезно да се подобри достъпът до този вид структури в полза на по-доброто функциониране на карибския пазар. Ето защо, въз основа на започнатата от Комисията (17) и ЕИСК (18) работа на равнище ЕС, ще бъде уместно да се предложат конкретни решения в полза на създаването на малки и средни производствени единици. Например установяването на срокове за плащане, намаляването на бюрократичните тежести, свързването в мрежи, инвестициите или обучението през целия живот в малките и средни предприятия – това са инструменти, които ще позволят на карибския регион да има дълготрайна конкурентоспособност.

3.6.4 Ето защо би било уместно, в рамките на програмата за регионално развитие и/или на следващия ЕФР, да се изгради една смела политика с цел да се насърчи създаването на мрежи от МСП/МСИ в целия карибски регион.

Брюксел, 17 февруари 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Страните от АКТБ са 79 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, които подписаха споразумението от Ломе през 1975 г., а след това - споразумението от Котону през 2000 г.

(2) Хаити се присъедини към това споразумение на 11 декември 2009 г.

(3) Консултативните комитети от НОР определиха известен брой сектори, в които имат значителни пазарни дялове и които са изгодни за техните икономики (чувствителни сектори) и други сектори, които се оказват застрашени и които без помощта на ЕС биха могли бързо да изчезнат (дефанзивни сектори).

(4) Организация на източнокарибските държави (Organisation of the Eastern Caribbean States): регионална организация, в която участват девет карибски държави.

(5) Служба за развитие на селското стопанство на отвъдморските територии.

(7) IGUAFLHOR е Браншово сдружение на градинарите и производителите на плодове и зеленчуци от Гваделупа.

(8) Hazard Analysis and Critical Control Point (Система за анализ на риска и контрола на критичните точки): система за самоконтрол от американски произход, която се използва в хранително-вкусовата промишленост и почива на седем основни принципа. Това следователно е система, която идентифицира, оценява и контролира значителните опасности с оглед на безопасността на храните. Тази система е включена в някои европейски актове (Директива 93/94: хигиена на храните), но не присъства в други (Регламент 178/2002).

(13) Бележка на Главна дирекция „Вътрешна политика на съюза“ относно риболова в Мартиника, януари 2007 г.

(14) Структурен инструмент, с който разполага Комисията, за да дава насоки на риболова и за да адаптира и модернизира оборудването в отрасъла.

(15) Карибското пространство включва антилската дъга (големите и малките Антилски острови), полуостров Юкатан, карибското крайбрежие на Централна Америка, както и крайбрежните низини на Колумбия, Венецуела и Гвианското плато.

(16) Национален институт за статистика и икономически проучвания (Франция).

(17) COM (2007) 724 окончателен и COM (2008) 394 окончателен.

(18) Становище относно „Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“, ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 7; становище относно „Международни обществени поръчки“, ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 32; становище относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Мисли първо за малките!“„Small Business Act“ за Европа, ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 30.